Оснабрюк

Намирам се в Оснабрюк - старинен германски град на границата на Долна Саксония и Северен Рейн - Вестфалия. Според немските историци е възникнал през 780 г. като тържище в епископата, основан от Карл Велики. Скоро след това се превръща в епископски център, а императорът основава Gymnasium Carolinum - първата гимназия в Германия. В нея децата учат и до днес. За името на града има две теории, засягащи първата съставка, но за втората са единодушни, че идва от старинното Brücke - мост. Става дума за мост над чудесната река Hase. Аз обаче имам собствена теория. По всяка вероятност градът е основан от осмина воини на кан Телериг, изпратени от него в последната година от живота му (777). Те се установили в плодородната местност и бързо се натурализирали, но останало името на града: Осем-на-бряг. И Карл Велики, който се споменава в древните хроники, е всъщност наследникът на Телерик - кан Кардам Велики.

Градът е известен с две епохални събития в европейската история. Първото е решаващата битка на римляните с германските племена през 9 г. след Христа в Тевтобургската гора близо до Оснабрюк. Тогава младият Арминий, обучен в римската армия, организирал тевтонците и буквално размазал войските на Публий Квинтилий Вар, включващи три легиона, шест кохорти и три ескадрона плюс обозите. Изтребени били 20 000 войници и черепите им години наред стояли забити с гвоздеи по дърветата. Самият Вар и много от офицерите му се самоубили, следвайки римския обичай - паднали върху мечовете си. Когато император Октавиан Август научил новината, започнал да си бие главата в стената и да крещи: Quintili Vare, legiones redde! - Варе, върни ми легионите! Ударът бил съкрушителен. По-късно римляните още веднъж се опитали да завземат земите оттатък Рейн, но отново претърпели поражение и окончателно се отказали от амбициите да покорят храбрите тевтонци.

В района на сраженията, които по онова време са били непроходими гори, затънали в блата, днес е поле, разсечено от горски пояси. Това впрочем е типично за цяла Германия. При социализма ги наричахме "полезащитни пояси" и тоталитарната държава ги създаваше по цяла Добруджа. Сега демократичната държава ги изсича. Но да не се отклонявам в политиката. Някъде насред Тевтонското поле стърчи елегантна дървена кула, висока шест етажа:



От най-горната площадка се открива огромна панорама, като специални табелки с надписи и стрелки посочват кое какво е. Ето един поглед към полесражението, далече долу в ниското:



Щом се върна в София, ще ви цитирам увлекателните и вълнуващи описания на битката и нейните последици, както са ги предали Тацит и Светониий. А след малко ще ви представя в текст и снимки второто епохално за Европа събитие, в което централна роля играе Оснабрюк.

Надявам се , поне един от осемте война на Телериг да е бил каменоделец ..
или леяр ?

Вестфалийският мир поставя край на Тридесетгодишната война, която се води между протестанти и католици, но всъщност е между главните европейски държави. Резултатите от този мир не само примиряват двете религиозни общности, но и довеждат до преразпределяне на Европа и оформяне на прототипите на съвременните европейски държави. Преговорите се водят години наред в два германски града - Мюнстер, католически бастион, "чист" откъм лютеранство и калвинизъм, и Оснабрюк, където протестантите се радват на свобода. Това е сградата на старото кметство в Оснабрюк, където са се събирали делегациите:



А делегациите са били многобройни, понеже само германските княжества са били двайсетина! Днес в старинната зала на кметството са изложени тогавашните портрети на делегатите. Сред главните преговарящи откриваме някои твърде високопоставени: краля-слънце Луи Каторз Четиринайсети (на 10 години!), шведската кралица Кристина и императора на Свещената римска империя на германския народ Фердинанд III:


Договорът бил подписан на 16 май 1648 г. в Мюнстер и на 24 октомври същата година в Оснабрюк. Със задоволство трябва да отбележа, че този договор стриктно се спазва и до днес. Градът е спокоен.

Ще прескоча една седмица, но ще се върна по-късно към нея, за да разкажа за днешния си ден. На 6-7 километра от къщата, в която живея - за нея отделно!, - има ягодова градина:



Не ходя за първи път до нея и винаги съм доволен, когато съм в Оснабрюк в сезона на ягодите. На входа има малка барака, в която можете да си купите готови набрани ягоди, а можете и сами да си наберете. Докато берете естествено ядете, колкото стомахът ви понася. Ако не понася - на снимката по-горе се виждат химическите тоалетни. Немците за всичко са се подготвили! А ягодките са мечта!



Единственият проблем пред чужденците е, че преди да влязат, трябва да прочетат надписа на табелата:



Седемте залепени съгласни силно затрудняват новодошлите. Особено ги измъчва акцентът, който много им пречи. Защото жената от бараката следи втората половина на консонантния клустер да бъде произнесена с необходимото иСПФЛЮване. Разбира се, за мен това вече не е проблем.

Проблемът беше, че точно насред полето ме заля невероятен дъжд. Водна стена, която вятърът блъскаше в лицето ми и я въртеше, така че аз равномерно бях обливан отвсякъде подобно на автомивка. И това не ми случва за първи път - така е винаги! Тук времето е страхотно променливо и както си пече слънце, така завалява порой. След малко - пак слънце. После отново порой. И този ден беше същото. А чадър никога не нося. Щом навлязох в ягодите, дъждът спря и докато берях, дори успях да изсъхна. Платих, като жената с германска пунктуалност извади онези 55 грама, които си беше записала, че тежи картонената кутия! И тъкмо излязох на шосето - отново същият модел дъжд. Лее се и се усуква около мен! Този път продължи някъде около час, докато се прибера. Разбира се, един убеден "зелен" не може да бъде в конфликт с природата и аз съвсем спокойно общувам с нейния характер. Така съм научил и внуците - дъжд, град, това е положението!

По пътя към ягодите се минава покрай малък романтичен манастир:



Рекичка, мостче, каменни зидове - всичко си има! Аз обаче го обичам и заради парка, който е поддържан в сътрудничество с Оснабрюкския университет. Затова е изключително богат на растителни видове, без обаче да е превърнат в ботаническа градина. Засаден е с много вкус и мярка. Изобщо място за съзерцание и самовглъбяване:



Малко след манастира ме настигна една очарователна монахиня, която очевидно нямаше проблеми с дъжда, защото Господ й помагаше с чадър:



Пътят до града, както казах, е няколко километра. И навсякъде по него има нещо интересно: британска военна база, конеферма, вековна гора, мелници, рибарник за пъстърва... По-нататък ще поместя по някоя снимка на всичко. Засега обаче ще ви покажа само една знаменита гледка, която не се среща всеки ден:



Да са й живи и здрави близнетата и до нови срещи!

Освен да ти кажа "благодаря" и "чакам с нетърпение следващия репортаж", друго не ми идва на ум - нямам думи!
Истинско богатство си ти!

Непростим пропуск! На всеки ягодобер си пея великата песен на Бийтълсите, а сега да забравя да я пусна! Ето я, в HQ: