Света гора в снимки

Само на пет часа път от България, на Халкидическия полуостров, се намира малката монашеска "република" Света гора. Тя е разположена на най-източния ръкав на полуострова и е с площ от малко над 330 кв.км. С Конституцията на Гърция от 1927 г. Света гора е определана за "политически самоуправляваща се", като това право е основано на "древни привилегии".

За българите мястото е интересно не само от религиозна гледна точка (за православните християните), но и заради това, че в два от славянските манастири - българският Зограф и (сега) сръбският Хилендар - е създадена и съхранена първата българска история. Оригиналът на "История славянобългарска" и днес се съхранява в библиотеката на Зографския манастир.

Как се стига до Света гора? Обикновеният може (и трябва) да се обърне или към дирекция "Консулски отношения" на Министерство на външните работи, или към Светия синод, за да получи разрешение за достъп до Света гора, което се издава от управлението на монашеската република със съдействието на гръцкото Министерство за Македония и Тракия. Оттам нататък са необходими кола, фотоапарат, търпение и.....принадлежност към мъжкия пол, тъй като от векове достъпът на жени е забранен, за да не бъдат изкушавани монасите. За нежния пол пристанището в Урануполи организира обиколка с корабче около Света гора на прилична цена. Достъпът до манастира е свободен и за нехристияни и атеисти (има определена квота), но съществуват известни ограничения в тяхното поведения, които днес не се спазват строго.

Преди да се достигне Света гора умореният пътник трябва да отседне в малкото и не особено красиво градче Урануполи. Тук няма да откриете забележителна архитектура или чудесни условия, но пък хората са дружелюбни и човек може с мярка да се наслади на студено узо и морски дарове в някой от малките крайбрежни ресторантчета. Бъдете нащрек с часовника, защото корабчето, което пътува за Атон, обикновено тръгва рано сутрин към шест часа от кея на Урануполи и не чака никого.



За сметка на това ранното пътуване носи неповторими наслади за окото. Крайбрежието е осеяно със закътани плажове и малки маслинови горички, на скритите в гъстия лес манастири.

Корабчето, обикновено препълнено със светогорски поклонници от всякакви народности, по силата на географските дадености първо спира на пристанището на българския Зографски манастир, т.н. Арсана. Нашето пристанище е добре уредено и напомня за някогашния поток от поклонници към манастира. Близо до кея има две кули, две масивни сгради, които вероятно са били ханове и складове за зърно и малка, но кокетна църква. Нямах възможност и време да разгледам пристана, но ето няколко снимки.





Обикновено на кея българските монаси очакват поклонниците. Те са мобилни - манастирът разполага с няколко джипа "Тойота", така че дори хора, които по една или друга причина не могат да изминат пеша 40 - 60 мин. имат възможност да посетят Зограф. Разбира се, радостно е че зографските братя шофират само по манастирските пътища. Техните умения напомнят на пируетите на монахините от филмите с Луи дьо Фюнес.

Надявам се, че тя ще има дълго продължение. Няколко мои близки приятели, които са ходили из Света Гора, са били от много до безкрайно много доволни. Там е бил и Логик.

Така е. Аз също съм много доволен.

След краткото пътуване с колите или пък ако сте избрали да вървите пеш, неизбежно стигате до невероятно красивата долина, в която е сместен Зографският манастир. Той представлява четириъгълник, тип замък, ограден отвсякъде с високи каменни стени и кули. Неговата представителност и размери са впечатляващи и не могат да се сравняват с нито един от манастирите в България.



Въпреки относителната си отдалеченост от морето, Зографският манастир често е бил плячкосван от пирати, което е наложило изграждането на здрави каменни стени и кули, които спират дъха и днес.



Повечето строителни материали, някога използвани при изграждането на всички сгради на Света гора са камък, дърво и желязо. Тъй като сградите и църквите са обявени за Световно културно наследство от ЮНЕСКО, в Гърция е създаден орган по строителен надзор за Света гора, който се нарича КЕДАК. КЕДАК следи за това, при реставрацията на всеки манастир да се използват автентични материали и нито един камък в манастира не може да бъде поместен без съгласието и одобрението на строителния инженер от КЕДАК.

Във времената на военната диктатура в Гърция Зографският манастир и неговото монашеско братство са били подложени на систематичен тормоз и глад, като крайната цел е била унищожението на българския му характер и замяната на монасите-българи с гърци. Спасението за Зограф идва със затоплянето на българо-гръцките отношения в средата на седемдесетте години и появата на първите нови български монаси през осемдесетте.
Още през деветдесетте години гръцката държава позволява ремонтните работи в тогава за жалост порутения Зографски манастир. Цели крила на тази обител били полусринати или опасни за използване. Други, предвид на малкия брой монаси, не се поддържали и ги грозяла същата опасност.

Днес в манастира има над двадесет монаси и ок. петнадесет послушници. С помощта на българската държава и много български строителни фирми, в манастира са реставрирани много от крилата и прилежащите сгради, а други са в процес на реставрация. Най-красивата част на Зограф - Банското крило или Банската махала, издигната със средствата на поколения банскалии - все още чака своя ред.

За ремонтни работи подсказва още самия вход:



Българската символика присъства навсякъде в Зограф и посреща всеки поклонник.

Зографският манастир някога е представлявал не само християнска обител, но и нещо, което днес може да бъде определено като обществена организация - извън сградата на манастира се е помещавал старчески дом, сиропиталище, а зад стените е работела прочута печатница, която съществува и днес и изпраща до България преводна източно-православна литература.

Днес сградите на хана, сиропиталището и старческия дом, които се намират извън манастира са в окаяно състояние, но напомнят за някогашната слава и възможности на Зограф. Сега в тях живеят българите и гърци, които са наети за строителни работници.



Тук, между някогашните ханове и сиропиталища, се вижда и гробищната църква на Зографския манастир. За нея по-късно.



Не без чувство за хумор, монасите са поставили ето този оригинален кръстопътен знак, който да ориентира уморения пътник.



Извън манастира и зад неговите стени окото радва прелестната средиземноморска флора.

Пътеписът ти е толкова впечатляващ!

Истинско удоволствие беше за мен да чета написаното и да се радвам на фотосите!

В непосредствена близост, под самите стени на Зограф, монасите са се преборили с природата за парче земя, което обработват по един възхитителен начин. Тук се намират стопанството, зеленчуковата и овощната градини на Зограф, каквито не видях в нито един от другите манастири на полуострова.

Realistka написа:Пътеписът ти е толкова впечатляваш!

Истинско удоволствие беше за мен да чета написаното и да се радвам на фотосите!

Благодаря за хубавите думи

Реставрираните крила на Зографския манастир радват окото. На тази снимка може да се види и нещо необичайно - тухли. Те ще бъдат използвани за реставрацията на горните части на Банската махала, в чиято зидария имало и тухли.



Влизаме вече вътре. Така изглежда входът отвътре.



Веднага вдясно от входа се намира паметникът на 26-те Зографски мъченици. Става въпрос за 22 монаси и четирима поклонника, които били изгорени живи в кула, която се предполага, че била на това място. Идентичността на техните мъчители е неизвестна - смята се, че са или каталунски пирати, или кръстоносци-наемници, повикани от императора Михаил Палеолог.

Това са няколко фотки от вътрешността на манастира.
Тук, в тази реставрирана част, живее част от монашеското братство. Някога, следвайки строгия устав на атонското братство, манастирите по Света гора не са имали право да ползват нищо от достиженията на науката в светския живот. Днес Зограф разполага с дизелов генератор за ток и съответно ползва някои електрически уреди като пералня например. На втората снимка може да се види, че монасите, противно на легендите сред поклонниците, се грижат за хигиената си и изпират расата.





Част от крилата на манастира все още не са реставрирани.



Не е ремонтирана и прочутата Банска махала, която е може би най-красивото и най-запустялото крило на манастира. Изградена е с помощта на постоянната помощ на няколко поколения богати банскалии. Този им принос се почита от Зографския манастир и до днес. На всеки празник на Зограф банскалии и банската делегация са почетни гости.

Макар и в окаян вид има някакво достойнство и привлекателност в Банската махала, която е трудно да се опише с думи и дори да бъде показана със снимки. Тя може само да се усети. Все пак със скромни усилия на любител избирам фотографията, която според мен най-силно отразява това чувство.



Работещият с фотоапарат на Света гора поклонник трябва да знае някои правила, първото от които е, че......снимането е забранено. При посещение в който и да било манастир първо питайте разрешава ли ви се да снимате и ако да - какво? Тези правила са свързани с желанието на монасите да намерят спокойствие за душата, далеч от светските изкушения. Нерядко при опит да снимате манастирска постройка, влезлият в кадър монах обръща гръб и побягва. Не притеснявайте монасите, бъдете любезни и се опитвайте да спазвате правилата.
В Зографския манастир режимът е либерален. Можете да снимате всичко с изключение на вътрешността на църквата. Там снимането се допуска с разрешение на игумена и е само за лично ползване. Поради този ангажимент и въпреки многото снимки от вътрешността на храмовете в Зографския манастир, които направих, си позволявам да пусна само една от олтара.



Над входа на църквата заснех този ктиторски надпис, на който се чете, че храмът е изписан с дарителската помощ на някой си Манолаки Манов от Копривщица.



*Господин Админе, защо снимките не се виждат изцяло във форума?

Господин Ферасе, този "режим" на кропинг е въведен преди много месеци от Forumotion и той не подлежи на контрол от мен. Вашите широки 1024 пиксела снимки се виждат изцяло само при Full Screen на монитор от 1440 хоризонтални пиксела (какъвто е моят) . За да ги виждат целите и хора с монитори от 1280 хоризонтални пиксела, Вие трябва да намалите ширината им до 850 пиксела максимумъ. Напримеръ:

След като пристигне в манастира, поклонникът бива любезно настанен. Това се случва или в някое от централните крила, или в манастирската фурна. Манастирската фурна е доста живописна сграда, която са намира на противоположния на входа край в малък, но много симпатичен вътрешен двор.



От този двор се разкрива живописна гледка към намиращия се на съседния хълм т.н. Мали Свети Георги - изоставен скит на Зографския манастир, свързан с легендата за намирането на една от смятаните за чудотворни икони. Не можах да не снимам.



А ето и самата манастирска фурна, която освен чудесен хляб, е убежище за поклонници на втория си етаж и....още нещо.



Манастирската фурна е приютила зъболекарския кабинет на Зографския манастир! Никога не можех да предположа, че един манастир разполага и със зъболекарски кабинет. Ето доказателството! Под иконата на Богородица зографското братство успешно лекува своите болежки. Кабинетът беше заключен, което доведе до лошото качество на снимката, направена през стъклената врата.



Умореният поклонник не трябва да очаква хотелски лукс в манастирите, а и не затова е дошъл. Гостите се настаняват в общи спални с по 8-12 легла в спалня, като условията са доста полеви, но хигиенични. Носете си тапи за уши, защото нощната симфония в спалня за дванадесет е предразполагаща към бдение.

Вече настаненият поклонник е поканен на манастирската трапеза. В Зографския манастир е забранена консумацията на месо. Монасите се хранят скромно с риба, сирене, яйца, плодове и хляб. В сряда и петък, спазвайки традициите на източноправославното християнство и атонските устави, те ядат само веднъж дневно и то хляб и вода. На телесно слабите позволяват вино.
Изненадващо и малко невероятно, но манастирската трапеза се намира в тази доста представителна сграда, която на мен лично ми напомни виенската "Карлскирхе", нежели манастирска трапеза.



Храненето в Зографския манастир, а вероятно и в останалите светогорски манастири, се извършва по специален ритуал.
Една от масите (най-дясната от трите в залата) е запазена за зографското братство. Другите две са за поклонниците. С лице срещу тях и на стол с форма на трон сяда игуменът на манастира (или епископ ако присъства такъв). Игуменът с молитва, благословия и гонг дава началото на храненето, което се извършва в пълно мълчание.
Вдясно от масите, на първата снимка виждате амвона. На него се изкачва един от монасите, който по време на храненето чете избрани текстове от житието на съответния за деня светец. Храненето завършва с чтението. Монахът слиза, за да получи от игумена благословия, чаша вино и две парчета хляб и с оттегля със своя дял. Този ритуал много ми напомни на сцените от "Името на розата" на Умберто Еко.




Ето и храната на скромната манастирска трапеза - паница супа, хляб, сирене, вино и вода. Трябва да кажа, че виното присъства неизменно на трапеза, независимо дали е закуска, обед или вечеря. Това, което виждате на снимката, е закуската. Предполагам, че присъствието на еклери се дължеше на големия брой поклонници. Още един път - ако ви се случи да стъпите на Света гора, не носете и не оставяйте месо, месни продукти и твърд алкохол в манастира. Това изкушава монасите и в крайна сметка накърнява душевния им покой.

Нахраненият поклонник бива отведен в салона за гости на манастира. Атмосферата в него изключително напомня за салоните в богатите пловдивски и търновски къщи. Времето е спряло.





Над мебелите виждате портретите на някои от игумените на Зографския манастир. Лица на достойни мъже, излъчващи освен смирение и твърдост. Не един от тях е пострадал за своето упорство и народно чувство. Първият вляво е бил малтретиран и подлаган на тормоз през двадесетте и тридесетте години на миналия век, от когато датират първите опити за промяна на народностния характер на манастира. Предпоследният портрет от дясно наляво пък е на игумена, който е запазил Зограф в най-тежките години на неговото съществуване - по време на режима на полковниците, когато е направен дори опит българските монаси да бъдат уморени от глад чрез блокада на хранителните доставки.
Всички те днес са покойници, а тленните им останки се съхраняват в манастирската костница.



Ета така пък е изглеждал манастира в най-славните си години.



Църквата е традиционен поддръжник на монархическата институция. Портретът от стената показва едногози, чието име едва ли е тайна за някого и към когото аз лично не питая особени ("верноподанически") чувства, но това е историята, независимо колко ни харесва. Даже никак не е задължително да ни харесва.



За утешение на поклонника беше направено нечувано изключение - бяха сервирани ободрителни концентрати. На тази табличка всеки можеше да се подкрепи с напитки, чиито произход лесно се отгатва и които усилват намерението на поклонника, решил да попътува и до друг манастир, освен Зографския.

Пътеписът ти е много приятен. Много.
Аз поначало обичам да чета пътеписи, но твоят е наистина много силно постижение..
Знаеш ли като гледах фотките какво си помислих. .Това ми се случва за пръв път, защото аз никак не съжалявам, че съм жена...смятам, че даже е много хубаво. А този път, за пръв път си казах: - Е, колко жалко, че не съм мъж...ако бях мъж щях да отида по тези места...

Най-вълнуващото за мен място в Зографския манастир беше неговата библиотека. Да откриеш библиотеката на Зографския манастир без да знаеш къде се намира всъщност е нелека задача. Зографският манастир е пететажна постройка, която отговаря на почти десететажна съвременна сграда. На един от последните етажи, в пуст коридор отляво, има малка блиндирана врата, която води към най-голямата съкровищница на манастира.



Ето я! Оригиналът на "История славянобългарска" на светогорския монах Паисий Хилендарски. Разположена е заедно с други ръкописи и един хрисовул в специален шкаф в средата на библиотеката. На посетителя е разрешено да разглежда препис на Паисиевата история от ХІХ век. За тези, които обичат книгите, престоят в Зографската библиотека е неописуемо преживяване. В нея освен религиозна се съхранява и много светска литература и дори периодичен печат - на една от масите беше изложено зашитото в няколко тома пълно издание някогашния консервативен вестник "МИРЪ".

Realistka написа:Пътеписът ти е много приятен. Много.
Аз поначало обичам да чета пътеписи, но твоят е наистина много силно постижение..
Знаеш ли като гледах фотките какво си помислих. .Това ми се случва за пръв път, защото аз никак не съжалявам, че съм жена...смятам, че даже е много хубаво. А този път, за пръв път си казах: - Е, колко жалко, че не съм мъж...ако бях мъж щях да отида по тези места...

Реалистке,

Наистина много се радвам, че така ти допадат тези бележки. Мисля утре или вдругиден да понапиша нещичко и за Хилендарския манастир.

Всъщност това, че не допускат жените на Света гора е признание за самите жени и вашето влияние върху нас

В библиотеката на Зографския манастир се съхраняват и доста географски карти, повечето от които за съжаление са недостъпни за обикновения посетител. Все пак ето една от тях.



На една от стените открих и образите на руски пълководци от Руско-турската освободителна война. Някои от тях, като ген. Меликов и ген. Непокойчицки днес са абсолютно неизвестни (за разлика от Гурко и Скобелев) не само за лаика, но струва ми се и за академичния историк.



И така по един от дълбоките зографски коридори към изхода и Хилендарския манастир!

Чакай да ти кажа...
Ти като спомена за в "Мир"...
Ами аз имам и сега ги взех (стоят на специално място) две книги от главния редактор на в."Мир" Стефан Бочев. Едната е "Войната на МИР", а другата е "Голямият бунт - възникване на земеделското движение в България". От Мишо знам, че това са много ценни книги, ама аз ...абе аз съм една загубена жена, не е за разправяне...
Преди няколко дни срещнах този приятел на Мишо, който беше пазил библиотеката на Стефан Бочев...и нещо си спомням смътно...но слава Богу обещахме си да си звъним и да се видим...така, че ще го направя и ще науча тези редки спомени...

Предполагам, че има още много хубави снимки от друг(и) манастир(и). Може би има и такива от Зографския, не показани тук.

Поради което издателска къща "Rigas" предлага да издаде сайт със снимките и текстовете на Ферас, като поема и разходите за редактирането на снимките. При това положение, всяка снимка ще разполага със своя страница, като ще се вижда цялата, със своя текст и без пречещи други структури. Една първа идея:

http://www.ipta.demokritos.gr/erl/photo9/pheras.html

Ако Ферас се съгласи, може да се потърси домакинство на сайта от Forumotion - мисля, че те предлагат такова.

Алтернативно, може да се помисли за YouTube филмче, от рода на десетките, които спретнах напоследък. Може би това ще е и по-добрият вариант. Българска църковна музика за съпровод дал Господ. При това ще опитам, за първи път, тюбка със съпровождащ текст.

По този повод, ето една хубава снимка на Зографския манастир, на която оригиналът е в Уикипедиа. Трябва да се гледа с F11 + Zoom 100%.

http://www.ipta.demokritos.gr/erl/photo9/zograf_wiki.jpg

Таки,

Съгласен съм.

Малко да се поосвободя тези дни и ще кача и останалите снимки.

ОК. За предпочитане е май вариантът "Сайт" , защото във варианта "Slide Show" всеки кадър трябва да се оставя дълго време, така че зрителят да изчете текста към него. А с това ще се надвиши границата от 10 минути, която е определена от YouTube.