За или против промяна в избирателната система?

Здраво желаем. Но подмени не желаем.

Тези, които заявяват "от името на народа" , че той не желае левицата в Парламента, едва ли говорят от негово име.

Защо бе Чочо? Тук нямаме ли денсинг? И кавалиърът не е ли членъ ?

Танго не знам, но последния валс може да го изиграем, тъй като най-големият си успех истинските комунисти постигнаха по време на демократичното управление на др. Костов. Тогава станахме Първата извънпарламентарна политическа сила. Точно тогава започна и роенето на компартии в България.

Таки написа:Защо? Тук нямаме ли денсинг? И кавалиърът не е ли членъ ?

Аааа, не става - плах много бил, според някои - без одобрение - едва ли щяло да стане

Ако сме изкарали вече комунистите политически кретени, дали да не се заемем с темата по същество?

ОК, аз се изнасям... Сорри

Друг би трябвало да се изнесе: този, който открива тема за избирателната система, но после заявява, че тя не касаела него и неговите съмишленици! :

в демократичния Парламент няма място за истински комунисти

Нека го чете Соня и се радва..

Таки, нашата партия предлага например, да се заличат всички политически партии в регистъра, които досега са купували гласове.
Аз питам, а тогава с коя партия ще се състезаваме на изборите?

В последните десетилетия се наблюдава спад на избирателната активност в повечето установени демокрации. Причините са различни в различните държави и много комплексни. В България обаче този спад е драматичен, при това без да са налице условията на развито демократично управление и стабилност на държавата. Нека разгледаме най-релевантните за една парламентарна демокрация изборни процеси. Ето данните за броя гласували (според подписите в избирателните списъци) от имащите право на глас (според списъците на ЦИК) от последните парламентарни и местни избори:

Парламентарни избори 1991 – 83.95% (5 699 960 от 6 790 006)
Парламентарни избори 1994 – 75.18% (5 261 040 от 6 997 954)
Парламентарни избори 1997 – 58.86% (4 291 066 от 7 289 956)
Парламентарни избори 2001 – 66.05% (4 568 191 от 6 916 151)
Парламентарни избори 2005 - 54.78% (3 670 773 от 6 701 060)

Местни избори 2003; втори тур – 46.98% (3 266 086 от 6 951 680)
Местни избори 2007; втори тур – 43.26% (3 007 031 от 6 951 071)

На изборите за евро-парламента активността тотално се срина до 28.6% (по-малко от 2 милиона гласували).

Последствия от ниската избирателна активност

Чисто символично, високият брой гласове е показател за легитимност на системата и статуквото. Не случайно диктаторите се стремят и постигат активност близо до 100%. Поради същата символична причина опозиционните партии бойкотират гласуването на решения, които според тях са нелегитимни. Съответно, все по-ниската избирателна активност сигнализира нелегитимност на настоящото статукво в България.

Намаляващият брой активни избиратели в условията на парламентарна демокрация измества баланса в политическата власт, като влиянието на гласуващите намалява спрямо влиянието на лобистките кръгове, големите (и предпоставени) фирми, както и всички други субекти в политическото пространство, които щедро обръщат внимание на политиците.

По-малкият брой гласоподаватели още означава намаляване на вероятността (до невъзможност!) за постигане на идеалната цел и основен принцип на демокрацията – власт на мнозинството.

Друг видим ефект от спада на активността е заздравяването на позициите на партиите във власта и изобщо – на политическата класа, което препятства протичането на нормални демократични процеси във вертикална посока.

Предвид очевидното и прогресиращо срастване и взаимна зависимост на трите (четирите) власти в България, едва ли са необходими други преки доказателства за неефективността (отсъствието) на демокрацията при ниска избирателна активност. Не може да се твърди категорично, че по-висока такава би решила проблемите, но горните разсъждения определено показват наличието на релация.

Следователно, назряла е нужда от решение, което да накара повече български граждани да отидат до урните и пуснат бюлетина. За да бъде намерено това решение, трябва да се изследват причините за спада на избирателната активност.

Анализ от гледна точка на системата

Цикълът на промяна на избирателна активност може да бъде описан със следната схема:



Резултатите от изборите през 2001 показаха наличието все още на някакъв стремеж за излизане от порочния цикъл (в червено). Обещанията на новия кандидат – Кобургготски се отразиха, макар и малко, върху активността. След поредното несбъдване на обещания, изборите за европейски парламент бяха ясна индикация, че тази положителна повратна точка е вече изчерпана. Голямата популярност на Борисов доведе единствено до преливане на симпатизанти в неговия лагер, но общата активност продължи да спада катастрофално. В настоящия момент, вероятността нов политически субект да стане повод за увеличаване броя на гласуващите е минимална.

От друга страна, разочарованието на избирателите е очевидно. Рейтингите на политиците продължават да падат, а негативният тон в медиите (който определя и в същото време се адаптира към общото настроение) става все по-натрапчив. Това показва, че отрицателната повратна точка е премината безвъзвратно.

Възможният изход от порочния цикъл, свързан с прерастването на индиферентното отношение на голяма част от избирателите в гняв към властта, е твърде малко вероятен. Пасивността на гражданското общество, яловата реторика на опозиционните партии, тоталното фрагментиране и разединение на опозицията, и липсата на енергия в последните акции срещу властта, включително учителската стачка и демонстрациите при посещението на Путин, оставят малко надежда за достигане на тази повратна точка.

Предвид гореизложеното, единствената възможност за постигане на по-висока изборна активност е да се промени изцяло системата и начина на провеждане на изборите и да се постави начало на нов цикъл.

Анализ от гледна точка на избирателите

Защо гласуват хората?
Дали някой ще гласува или не може да се определи от следната проста зависимост:

В*П+Д>Ц ,където:

В – Вероятността индивидуалният вот да повлияе на изхода от изборите;
П – очакваната Полза от избора на кандидата, на когото симпатизира избирателят;
Д – степен на чувството за граждански Дълг;
Ц – Цената на подаването на гласа, отразяваща време, усилие и финансова цена на самото гласуване.

Поради постоянно усложняващите се процеси в обществата, психолозите са променили и доразвили тази формула до следния вид:

М=(К+Н+И+(В*Д)+Р)/С ,където

М - Мотивация за гласуване;
К – Контакт на гласоподавателя с избираемия кандидат/партия;
Н – Надежда у избирателя, че кандидатът/партията са в състояние да решат важни за него въпроси;
И – Интерес към политиката;
Р – добро познаване и Разбиране на изборния процес и състезателното начало в него;
С – степен на Сигурност на избираемото място за заемащия го в момента политик;

- Директните контакти на нашите партии и политици с избирателите намаляват все повече, а връзката между народните представители и техния електорат е почти нулева.
- Надеждата е характерна черта за българина, но след 18 години разочарования едва ли има начин за събуждането на по-голяма такава. Хората, които гласуват заради надеждата, вече са представени в пълна степен сред избирателите. Повишаване на избирателната активност е възможно само, ако се засили рационалният вот.
- Интересът към политиката е величина, която не може да бъде регулирана пряко. Тя зависи от демографията, социално-икономическото състояние, наличието на време, медийното влияние и др. Доколкото голяма част от хората в активна възраст емигрираха от България, останалите такива са все по-натоварени с работа, преобладаващата част от населението застарява и обеднява, и медиите промиват мозъците на младите избиратели с политическа пошлост и манипулации, уверено можем да твърдим, че интересът към политиката ще продължава да спада.
- Колкото по-комплесксни са едни избори, толкова по-малка е вероятността един глас да повлияе крайния изход. При избори за народни представители по пропорционална система тази вероятност клони към нула. Това е доказано чрез прилагане на теорията на игрите.
- Чувството за дълг към обществото и държавата отдавна се е изпарило у повечето българи. По-скоро се възражда обратното чувство за задължение на държавата към гражданите и стават все повече исканията към държавата да реши един или друг проблем, подлежащ на регулиране от механизмите на пазарната икономика и личната инициатива. Финансовата тежест на държавата достига 50-60% от брутния доход на гражданите, срещу която тежест те получават все по-малко. Напълно разбираем е развиващият се егоизъм и отказа да бъде носен всеки дълг (финансов или не), който може да бъде избягнат.

От формулата горе се вижда, че само останалите два фактора (Р и С) могат да повлияят на мотивацията за гласуване в посока увеличение.

- Ако се вгледаме в съставите на парламента, ще забележим колко много народни представители изкарват по повече от един мандат. Бетонирането им се дължи най-вече на партийното редене на изборните листи, многомандатността на районите и пропорционалността на системата. Избирателите могат да повлияят на тази сигурност само ако се промени системата на избор.
- Емоциите карат част от симпатизантите на СДС и ДСБ да вярват, че колкото по-неразбираеми са изборните процеси и бюлетини, толкова по-малко гласове биха получили ДПС. Трябва да се осъзнае, че мотивацията на ДПС-електората се дължи основно на параметъра К-контакт между избиратели и партия, а ефективно гласуване в крепостите на ДПС се постига чрез заобикаляне на закона. Максималното опростяване на изборите, с цел разбирането им от хората, е основен инструмент за повишаване на мотивацията и оттам на общата избирателна активност. И тук отново стигаме до необходимостта да се промени системата и начина на провеждане на изборите в България.

След като установихме нуждата от промени, нека разгледаме какво трябва да се промени.

Основни изборни проблеми към настоящия момент:

... следва ...
(като ми остане време другата седмица )

Искам да обърна внимание, че горният анализ е в максимална степен партийно безпристрастен и ще оценя, ако коментарите по него са конструктивни и не са партийно оцветени.

Освен това, смятам да публикувам този текст и в другия форум. Надявам се всички да проявят необходимата въздържаност ...

nikiforov написа:Хайде , време е да кажеш, къде ни куца логиката - "задачката " !!!???

Това време наближава - аз забавям, но не забравям!

.. водят и до фиктивно ниски стойности на избирателната активност.

Според този материал, през 1990 г. населението на България е било 8.67 милиона, а през 2006 г. - 7.68 милиона, с един милион по-малко.

Възможно ли е да повярваме, че при население 7.61 милиона (моя проекция) , тялото на избирателите през 2007 г. се е състояло от 6.95 милиона? Много, много трудно..

Не обвинявам Радомир за изнесените цифри, разбира се. А изнасящите ги официози. Проф. Константинов е заявил скоро, че в избирателните списъци фигурират - по негови оценки - 1.2 милиона "мъртви души".

...призракът на комунизма.

Надя написа:Ще се борим за мнозинство...|

в демократичния Парламент няма място за истински комунисти, а и народът ни явно не желае такива.

Тези две предпоставки водят до единствено заключение: никакъв демократичен парламент! Член 1 и баста!

Таки написа: Проф. Константинов е заявил скоро, че в избирателните списъци фигурират - по негови оценки - 1.2 милиона "мъртви души".

Проф. Константинов вече 18 години се издънва с едно и също твърдение - горното (с промени в числото). Това твърдение просто не подобава на човек, който претендира да е математик. Къде е доказателството? В случая не може да бъде доказателство сравняването на демографски данни: родили са се толкова, умрели са толкова, а в избирателните списъци са далеч повече. Той беше един от основните обвнители за фалшифициране на изборите за Великото народно събрание през 1990 г. (с около половин милион избиратели). Доказателството може да бъде само едно: избирателят Х с ЕГН ... е записан както в район у, така и в район z; или е починал на еди-коя си дата; или просто няма гражданин с такова ЕГН в регистрите на общинските съвети. И така нататък... При положение, че Мишо Константинов неизменно беше член на ЦИК заедно с мои колеги, които споделяха неговото мнение, нямаше пречки тяхното твърдение да бъде установено безупречно. За съжаление то продължава да се репродуцира без надлежното доказателство и по такъв начин олеква.

Графиката, която постнах по-горе, говори за едно почти постоянно темпо на намаляване на българското население - с около 65 000 души или с 0.76% на година (за десетилетието 1993-2003). За периода 1991 - 2007 г. това прави - 1 040 000 души. Електоратът би трябвало да намалява горе-долу пропорционално, нали? Дори с корекция за "застаряването" на населението, което ми изглежда като илюзорна, предвид тези възрастови слоеве, най-много засегнати от прехода.

А сега виж данните, посочени от Радомир. Те ни казват, че през 1991 г. е имало 6.79 милиона електорат, а през 2007 г. - 6.95 милиона - със 160 хиляди повече!

Не е ли ясно, че между двете сметки има една дупка от поне 1 000 000 ?

Хайде до утре!

Таки написа:Не е ли ясно, че между двете сметки има една дупка от поне 1 000 000 ?

Не, не е ясно! Едните данни идват от статистиката, а другите - от избирателните списъци. Избирателните комисии работят само с вторите. А откъде идват те? - Би трябвало от регистрите на общинските съвети. Ако има някакво разминаване между броя на населението и броя на избирателите, това трябва да се посочи конкретно и поименно: в тази община, тези и този хора са фиктини. Косвени доказателства от типа "вижте прираста и го сравнете със списъците" просто не играят. Димитър Попов, който беше председател на ЦИК за Великото народно събрание, а по-късно стана министър-председател, дълго време беше разпъван на кръст за хипотетичното разминаване. Би трябвало да се открият неговите отговори, за да се познават нещата "отвътре". А най-вероятно и сега някой отговаря на тези твърдения - нека видим какво казва.

Homan написа:Капричос трябва да се ловят и опитомяват ...

Ей, това просветените дами с нищо не можеш да ги изненадаш, та да ги заинтересуваш! Ето я знаменитата картина на Гойя: à съм заспал, à превзели чудовищата форума! В този смисъл аз всяка нощ съм негов пазител, докато разумът на останалите форумци спокойно спи. Лека нощ!



El sueño de la razón produce monstruos

Таки написа:С какво настоящата система ( пропорционална с височък парламентарен праг ) е показала своята негодност за "генериране" на стабилни управления?

Стабилното мнозинство е качествено понятие, а не количествено. Да, вече няколко правителства изкарват пълен мандат, което се дължи на налично парламентарно мнозинство. Правителстото на Виденов обаче също се радваше на парламентарно мнозинство. Можем ли да наречем неговото управление "стабилно"? Всеки физик знае какво означава стабилно равновесие: малките отклонения от равновесието не трябва да водят до големи отклонения в системата. Сегашното мнозинство като бройка е налице, но то не е стабилно, защото наподобява три клечки, които са опрели върховете си и се държат само защото са три. Тези три "пръчки" са: горите - на ДПС, имотите - на царя, енергетиката - на БСП. В това управление липсва изпълнение на единна програма, каквато би съществувала при едно стабилно мнозинство. Стабилно мнозинство в качествения смисъл на тази дума го няма, защото я няма политическата програма, която да го обедини. А политическата програма пък я няма, защото представящите се за партии политически субекти са всъщност конгломерати от най-разнообразни интереси. Обединява ги един генерален интерес - да преодолеят бариерата и да влязат в парламента. Някой сеща ли се за "женската" и "екологичната" компонента на НДСВ? Не се сеща, но тях ги има, защото иначе НДСВ нямаше да се регистрира! Защо 20 души напускат парламенарната група и основават своя? Явно защото те имат собствени програми, различни от тази на НДСВ, каквато всъщност няма. А са използвали НДСВ само за да влязат. Ако нямаше бариера, всеки щеше да получи според заслугите си. Защо да не бъдат представени партии с по 1 депутат? Тия партии все пак изразяват реални интереси в обществото! На какво основание "големите" партии ще крадат "малките"? Аз не знам как никой не се е сетил да сезира Конституцията за нарушаване на членовете, които цитирах в един друг постинг: събират се "големите" и с мнозинство решават: "малките" няма да ги има. Защо? Ами защото иначе правителството, което ние ще съставим, няма да е стабилно. Ега ти нахалството! Аз дори бих пропагандирал премахването на избирателните окръзи. Връзката депутат-избирател, която по идея трябва да осъществи "локализирането" на вота, е толкова ефемерна, че се превръща в една вредна илюзия. В действителност се разкрива поле за търговия с местни бизнесмени, за купуване на гласове и т. н. Затова аз съм за максимално опростена пропорционална система: без праг и с единни листи за цялата страна. Ако те са преференциални (с възможност за пренареждане на кандидатите), още по-добре.

Снощи писах, че в една страна с намаляващо население електоратът трябва да намалява аналогично. Това не е така в случаи на екстремни промени и за определен период от време.

Нека си представим една фантастична страна, имала равномерно разпределение по възрасти, в която обаче преди 18 години са престанали да се раждат деца. Нито едно дете за 18 години! Ясно е, че населението й ще намалява непрекъснато: най-възрастните ще си отиват. Но не и електоратът: той непрекъснато ще се попълва с гражданите, навършващи 18 години. ЧАК на 19-тата година след началото на "периода без деца" ще започне да се усеща липсата на ново попълнение. Т.е. намаляване на електората ще има, но то ще започне със закъснение от 18 години.

В материала на Уикипедия , който цитирах снощи, има данни за промените на разпределението по 3 възрастови категории: под трудоспособна възраст, трудоспособна и над трудоспособна. Не знам началото на "трудоспособната възраст" , може да не е 18, а 17 години, но тези данни могат да ни дадат една добра идея за очакваните промени в числеността на електората. Отбелязвам, преди това, че те дават една картина на непрекъснато намаляване на дяла на най-младите българи, което е впечатляващо по своя мащаб.

Взимам само 4 от посочените години и давам данните за сумата от категориите "трудоспособна и над трудоспособна" , преизчислени в абсолютни числа, на базата на данните за населението през тези години (закръглени) :

Година ......... Население ........ % тр + над тр ........ тр + над тр

1990 .............. 8 669 000 ............... 78.4% .............. 6 796 000

1995 .............. 8 385 000 ............... 80.9% .............. 6 783 000

2000 .............. 8 149 000 ............... 83.2% .............. 6 780 000

2006 .............. 7 679 000 ............... 86.0% .............. 6 603 000

Но тази картина е много близка до 'крайната' , за която писах преди това: населението намаляло с 1 000 000 , а "електоратът" - само с 200 000. Като под електорат тук приемам да се нарекат "трудоспособните и по-възрастните от тях".

Извод: тези данни не крепят моята теза.

Но аз вярвам, че реалният електорат на България наистина намалява, и причината е най-вече в стотиците хиляди българи, които живеят постоянно в чужбина, имат право на глас, водят се в електоралните списъци, но в огромното си мнозинство не гласуват "по технически причини". Най-вече, защото малкото избирателни секции в посолствата и консулствата са за повечето от тях твърде далеч. При евроизборите за много от тях, живеещи извън ЕС, се добави и забраната по "уседналост" . И този проблем ще продължава да съществува, заедно с намаляването на електората в самата България, което тепърва започва да се усеща, както намекват и данните по-горе.

- - - - -

Иначе, Логико, аз съм съгласен с идеята за пропорционална система без праг, та в твоя последен постинг играя ролята на "дъще" , на която й се казва, за да се сеща "снахо" .. Единствено възражение имам срещу единната листа. Твърдя, че тя би намалила силата на обвързването, което има един преференциално, но и ЛОКАЛНО избран депутат. При нашия установен начин на мислене, такава промяна би била немислима: за проблемите на о-в Евия, например, ние си знаем, че имаме депутати от района Евия и отиваме при тях за помощ. Забележи, при ТЯХ, а не при НАШИЯ там. Най-често и отиващите са от различни партии (когато проблемът е над-политически).

За мен е незряло да се говори за промяна на избирателната система. Поднавайки това, което ще се променя тази промяна ще бъде само безполезна загуба на време и пари. Сигуацията и манталитета в България е такъв, че при всяко положение ще му бъде намерен колая. От конституционализиране на една например ромска партия, до хаос при преброяването или просто промяна на резултатите чрез "вирус" в програмите....

Та. Ако иска човек винаги може да организира и сегашната система да работи както трябва. Ако ще да се проверяват и един месец след това, но хората да са сигурни че не ги лъжат. А и партиите, ако са наистина демократични / това също може да се контролира / работата ще стане...Не може в една демокрация да оставяш некоректно съществуващи структури да участвуват в избори.

Иначе ето и едно изречение, което цитирам неточно баш, относно властта на 30-те тирана в Атина през 404 пр.н.е, които били назначени да направят нова конституция..

"Те не виждаха причина за създаване на нова конституция при положение, че старата им въришеше работата, за която смятаха, че са назначени." Да крадат, де.

Boabab написа:За мен е незряло да се говори за промяна на избирателната система.

Това също е вариант - да се остави системата да поработи достатъчно, за да се видят дефектите й. Пък чак тогава да се променя. Защото едни и същи са партиите - най-вече БСП, които са създали и променяли досега избирателната система, без тя да се подобри. Къде е тогава гаранцията, че следващата промяна ще е към по-добро? Близки мисли е изказал преди бизо двеста години един от гениалните математици и астрономи, Пиер-Симон маркиз де Лаплас. Това е човек, който се е "отъркал" о всички режими от онова време и е бил пряк участник във всички катаклизми. Преживял е Великата френска революция, превратите на Наполеон, а после и реставрацията на Бурбоните. Дори за един месец е бил министър на вътрешните работи при Наполеон (ченге?). Както пише в декрета за неговото уволнение от този пост, "Лаплас внесе в администрацията методите на "безкрайно малките". Та през 1814 г. той издава своята фундаментална "Аналитична теория на вероятностите". Към нея е прикачено огромното по обем "Философско есе за вероятностите", в което се разглеждат многобройните аспекти на случайностите. В началото на главата, озаглавена "Приложение на смятането с вероятности в моралните науки" (днес бихме казали "хуманитарните науки") Лаплас пише: "Да не проявяваме ненужна и често пъти опасна съпротива на неизбежните последици от духовния прогрес, но и да променяме с изключителна предпазливост учрежденията и обичаите, към които сме приучени от дълго време. Защото всички добре познаваме от миналия опит неудобствата, които те представят, но не знаем размера на злините, които тяхната промяна може да доведе." Типично изказване на консерватор, но когато то произхожда от велик математик, заслужава си човек да го обмисли.

Във вчерашния "Капитал" има две статии за Първанов / едната от Иван Кръстев, директора на Института по либерални стратегии, който е изказал и мнение подобно на моето /. Коментират се случаят Гоце, Людмил Стайков - този, който му беше спонсорирал изборната кампания, а после ЕК го нарочи за присвояване по САПАПД, да не говорим за Филчев / и други...Реакции на Първанов все завършващи с принизявания - ала Тошо, с избягване на преките, ясни и честни разчепквания.../ но това с изключение на Паскалев и Дончева, май от човек на БСП не съм чул /.

Споменато беше и едно изречение за последните му политически послания: "Те бяха по-скоро тривиални по съдържание и социалистически по форма".


И две изречение, които потвърждават мнението ми и които потвърждават, че Първанов, както и целият му щаб от съветници / 11 от тях се били оказали бивши ДС съратници /, да оставим дали имат вякакви други цели, са повърхностни, както в стратегиите, така и във вижданията си за лечението на страната. Т.е. те нито могат да стигнат до истината по отношение на същинските причини, нито, като че ли и искат. Защото той, Първанов, може да пита не само тези 11 ДС симпатии, а и такива като Иван Кръстев и мен, дори.

Иван Кръстев

"Корените на кризата не са в избирателната система, а в това, че политическите партии нямат политическа идентичност"

Преведено горното означава, че е нужен закон за партиите, чиито ръководства да се избират по мажоритарен принцип. Така няколко партии с тъкмо тези си ръководства от левия до десния спектър, включително и най-вече Доган, ще се ометат от сцента. А хората всъщност подозират, че тази ситуация, включително и съществуването на ДПС, както и на други по-нови и позстари партии е продукт на ДС замисли. Така че нежеланието и неспособността да се говори и действа против това води до логични изводи...



Иван Кръстев

В момента в България няма истински отворени партии. Има лидарски партии или апаратни партии.

Да се цитирам отпреди:

Иначе ето и едно изречение, което цитирам неточно баш, относно властта на 30-те тирана в Атина през 404 пр.н.е, които били назначени да направят нова конституция..

"Те не виждаха причина за създаване на нова конституция при положение, че старата им въришеше работата, за която смятаха, че са назначени." Да крадат, де.

Корените на кризата не са в избирателната система, а в това, че политическите партии нямат политическа идентичност.

Кръстев е доста прав, Боаоабе. Но е много важно неговото внимателно "чтение".

Аз бих "продължил мисълта му" , с подозрението, че причината не е локална, а "международна" . Когато на света се налага моделът на Глобализацията, който е икономически по своята същност, защо трябва да се иска от политическите партии да запазят своята политическа идентичност, а да не я заменят с икономическа такава?

Самият Кръстев, в същия материал, се изказва презрително за определени прояви на крайната десница. Това е в унисон с неговата теза. Защото не е "политика" да караш хората да избират между Потоци, Набуци, АМБУци и БургасАлександруполъци, а си е чиста "икономика". Ужасно зле маскирана като "политика".