За или против промяна в избирателната система?

Ригас, прав си, но в случая аз говоря конкретнно за неспасяемата ситуация в България. На първо място защото има чувството че не се вижда разликата между причина и следствие. Българчето Първанов, / както и много други, дори и "десни" / мисли като българче - или не може или не иска да види причината. / не че мажоритарната е лоша /. И също съм написал, че има огромна, ОГРОМНА, разлика между приказките и правеното. Ама наистина направеното.

Ето го и "десния" Кошлуков предлага мажоритарния момент. За мен, ще ме изивини фината публика, българчето мисли с гъДа си. Затова така и се бори с корупцията, затова така и, когато се залови да прави нещо, го прави както си го знаем.


http://www.vsekiden.com/?p=21893

Говори за ролята на личността на депутата, която се гарантира чудесно с ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИЯ вот, но все поменува "мажоритарния" елемент.

Нека стане ясно на всички привърженици на малки партии, били те леви, десни или средни: истинската мажоритарна система ще ги остави извън Парламента още по-сигурно, отколкото би ги оставила пропорционалната.

Пропорционалната система без парламентарен праг + неопороченият преференциален вот е най-добрият начин в Парламента да влязат хора, които са уважавани от електората заради тяхната досегашна политическа дейност, независимо от силата на тяхната партия.

Таки написа:Нека стане ясно на всички привърженици на малки партии, били те леви, десни или средни: истинската мажоритарна система ще ги остави извън Парламента още по-сигурно, отколкото би ги оставила пропорционалната.

Това е великата шаячна правда! Не напразно мажоритарната система се пропагандира от големите партии (някои от тях, като СДС и ДСБ - "големи" по инерция в съзнанието). От същите тия партии се поставя втори въпрос: а необходимо ли е в парламента да участват малки партии? И сами си отговарят: не, защото резултатът е "раздробяване на политическото пространство", невъзможност за "стабилно мнозинство" и т. н. Страничният, но всъщност централен резултат е: кражбата на чужди избиратели и подялбата на места благодарение на прага. Учудваща е любовната прегръдка, в която са вплетени БСП и така наречените "сини". Те единодушно заявяват, че България няма нужда от 200 партии - достатъчни били само две: те самите. А защо, питам аз, да не е само една? За какво е втората? За кумова срама? На този въпрос те не дават отговор, но аз го знам. Защото при двупартийната система на всеки четири години се възпроизвежда един и същ модел: вашият ред мина, сега е нашият. Този модел помага на двете поредно управляващи партии да крадат: днес ние, утре пък вие. Ние си мълчахме, сега си трайте вие. Защото ако се ръчкаме, ще дойдат трети и тогава ще ни изритат и нас, и вас! Затова - кръгова отбрана. Показателно е, че от Луканово време досега, при тотални смени на управлението - винаги в посока на пълно предизбрно отрицание на предишното управление, НИКОГА не се е посягало на икономическите интересни на "предишните". Когато управляваха "сините" - вече два пъти, те не вкараха в затвора нито един "червен" мафиот. Нали те, по собствения им израз, държели парите? Защо не ги осъдиха? Изкараха ли наяве поне част от "мръсните" пари? Естествено същото правят и в управлението на БСП, и то вече няколко пъти: според собствените им думи държавата е била ощетена с милиарди от неизгодни приватизационни сделки, но виновен няма. Най-показателно е сътрудничеството на "леви" и "десни" в общинските съвети. Подялба на общинското имущество, дори без взаимни обвинения. Омерта!

В крайна сметка пропагандирането на мажоритарната система е дебело скроена лъжа, която подобно на наркотиците обещава ефемерно щастие с последваща зависимост и дълбоки поражение върху вегетативната система (включително в изконния смисъл на тази дума - "жизненост и растеж").

И бих я защитил и в "Думата" на Манджуков, и дори в тази на Путин, если понадобится..

Кражбата на чужди гласове, която се осъществява посредством парламентарния праг, е нещо срамно, независимо от стойността на този праг. Видяхме как дивашкият праг от 10% в Турция помете няколко големи партии и остави около 40% от турците непредставени. Или по-точно и още по-лошо: представени от други, за които не са гласували.

На тези, които не могат да си представят живота без парламентарен праг, аз отдавна съм предложил мъжки вариант:

Искате праг от 4% ? Добре. Съгласете се обаче Парламентът да има плаващ брой депутати, в зависимост от гласовете за партиите, преминали този праг. Ако прагът е оставил извън Парламента 7% от електората, нека този Парламент се състои от 240 * 0.93 = 223 депутата. Тогава поне ще имаме само несправедливост, а не несправедливост + пладнешки грабеж .

Казано с други думи, при моята революционна система тези, които и без това не са представени, няма да бъдат представени. НО НЕ и "представени" от други!

Пропорционалната система без парламентарен праг + неопороченият преференциален вот е най-добрият начин в Парламента да влязат хора, които са уважавани от електората заради тяхната досегашна политическа дейност, независимо от силата на тяхната партия.

Таки, представителите на моята партия със сигурност ще харесат това твое предложение, но бъди сигурен, че както каза и Логик, с такова едно предложение за решение, няма да бъдат съгласни т.н. "големи" партии, те наистина не желаят в Парламента да участват представители на малки партии. Друг е въпросът доколко големи са "големите" партии у нас.

наложен като начин на мислене в определена част на обществото на Прехода.

Поради който някой с подобен начин на мислене по-скоро ще оплюе другите, а ако остане време и ако случайно се сети, ще подкрепи и своите. Или "своите" .

В част от тези среди, негативизмът е приел такива размери, че те са загубили способност към най-елементарна подкрепа. Не могат да спретнат изречение. Не им излиза синтаксисът. Чуждо им е състоянието "крепя нещо" . След 18 години непрестанно и тотално плюене.

А други някои промоцират тази психопатия като "мярка" в "гражданското" "общество" .

max написа:

Илия Божинов: Мажоритарната система би вдигнала нивото на партиите

[size=85]04 февруари 2008 | 07:57 | Агенция "Фокус"[/size]

София. При мажоритарен вот е трудно в Народното събрание да влезе партия от един лидер и водени от него послушни хора, които са безлични в очите на хората. Това каза в предаването “Здравей, България” по Нова телевизия Илия Божинов, член на Висшия съвет на БСП. Мажоритарната система би вдигнала нивото на партиите, на диалога в тях и като цяло нивото на Народното събрание. ...

[size=85]http://www.focus-news.net/?id=n878881[/size]

В България пък, казвам аз, защото се научих да не слушам какво ми казват, а да гледам фактите, няма правило или закон, което да е постигнало това, за което е било планувано. И докато за Първанов, като социалист и момче от беден и изостанал край, това че не го вижда и не може подругому е някак извинително, то за проекта ДСБ не е. Още повече, че затова и беше започнат...И си мисля, какъв прекрасен пример и факт щеше да е днес, ако го бяхме реализирали, и колко лош и ясен пример е това, което имаме като резултат, за възможностите ни и за резултатите от подосегашному прлануване с подосегашните "специалисти".

Един от създателите на лявото крило в БСП е сигурен в успеха на най-"голямата" партия, затова си е харесал мажоритарната система. Да, ама не се знае докога тази партия ще бъде "голяма"!

- И така, Вие харесвате Кока Кола ?

- Не мога да понасям Пепси Кола!

- Защото Кока Кола е по-добра, нали?

- Престанете да ми говорите за Кока Кола !

- Но нали вие обичате Кока Кола ..

- Повръща ми се от Пепси Кола ! !

- Как намирате Кока Кола "Zero" ?

- Абе .. я върви по дяволите и ти, и твойта Кока Кола ! !

Здравейте!
Съжалявам за огромната пауза между първоначалния постинг и продължението, но ме грабна работата ...

И така:

В изложението до тук обърнах внимание на следните основни моменти:
- ясен и постоянен тренд на понижаване на избирателната активност;
- невъзможност за ефективно функциониране на демократичните процеси при ниска избирателна активност;
- единствена възможност за излизане от порочния кръг би била радикална промяна в начина на избор.

За целта на следващите разсъждения е необходима основа и това е най-вече Законът за избиране на народни представители.

Основни изборни проблеми към настоящия момент

Освен очевидната непропорционалност на представителството в парламента (дори само заради ДПС), редица други проблеми доизкривяват системата и я правят негодна в очите на избирателите. Ето някои от тях:

1.) Изключително неравномерно разпределение на мандатите по райони - депутатските места са уж фиксирани по региони “въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението” (чл.39 ал.3), но се ползва преброяването от 2001г, което е вече далеч от реалността.
Втората причина е, че се разпределят мандати в региони с много ниска избирателна активност, която понякога е дори под избирателната квота за съответния брой мандати. В същото време мандатите се разпределят първоначално между районите по метода на най-големия остатък, а методиката на изчисляване на мандатите, макар и наречена по метода Д’Онт (на национално ниво – чл.6 ал.2), е малко по-различна и предвижда последващо преразпределяне на мандати между районите.

Методиката за разпределение на мандатите по райони и партии за последните парламентарни избори може да бъде намерена тук.
За сравнение посочените в методиката примери могат да бъдат проиграни през симулатор на един от най-разпространените варианти на системата Д’Онт:
Election calculus simulator based on the modified d'Hondt system

2.) Методиката за определяне на мандатите по райони и разпределянето им между партиите не е част от самия избирателен закон, а негова кръпка, която е дело на ЦИК и може да бъде променяна преди избори:

Чл. 23. (1) Централната избирателна комисия:
10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., в сила от 12.04.2005 г.) приема и обнародва в "Държавен вестник" методика за определяне на броя на мандатите в избирателните райони и методика за определяне на резултатите от гласуването не по-късно от 55 дни преди изборния ден;

Важно е да се отбележи как се съставя ЦИК:

Чл. 9. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на републиката в срока по чл. 5, ал. 2 след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. Тя е в състав до 25 членове и включва председател, заместник-председатели и секретар.

В добавка трябва да се има предвид и фактът, че:

Чл. 39. (2) Наименованията, границите и номерацията на избирателните райони се определят от президента на републиката не по-късно от 55 дни преди изборния ден.

Очевидно такава постановка за избор на ЦИК, граници на избирателните райони и съответно определяне на методика за изчисляване и разпределяне на мандатите създава предпоставки за манипулации в полза на партиите от статуквото.

3.) Трудно достъпна информация за изборите – и до ден днешен няма единна и систематизирана информация за всички избори, а работата на фирмите, които се занимават с електронната обработка на данните, е потопена в абсолютна мъгла.

Общо-взето всяка новоизлюпена ЦИК организира някаква интернет-страница за конкретните избори по свое виждане, коя от коя по-малко информативни и нескопосани. Данните за различните избори се представят в различен формат, а информацията за първите няколко избора след 1989г е почти недостъпна.

Всичко това се дължи на постоянните катаклизми, които настъпват непосредствено преди всеки избор. Практиката показва, че промените в закона за изборите са в много малка степен диктувани от принципни съображения, а по-скоро решенията се вземат в последния момент, случайно или умишлено конюнктурно, в полза на една или друга партия, която в конкретния момент доминира статуквото. Привидната цел на такива промени е уж някаква подобрена справедливост в избора, но не и оптимизиране на политическата система и нейното функциониране.

Друга причина за недостъпността на информациата и нейната некоректност се корени в обработката на резултатите. Методът Д’Онт, въпреки привидната си сложност, се основава на итеративно прилагане на една и съща формула, което от гледна точка на приложния софтуер е проста задача. Методиката за изчисляване на мандатите трябва да изисква стриктно прилагане на математическия апарат, а не да търси подходящо таблично визуализиране на резултатите за пред членовете на ЦИК. Ако се прилага сложна избирателна система, това предполага компетентност и ползване на съответните технологии.

4.) Избирателните списъци са неточни и това води до многократно гласуване или манипулации с гласове-фантоми.

Има много причини за неточността на списъците, но най-големият проблем е, че са оставени множество вратички за коригиране на списъците в изборния ден.

Чл. 26. (1) Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление избирателните списъци се подписват от кмета и секретаря на района.
Чл. 27. (2) Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес.
Чл. 28
(4) В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати.
(5) Дописването се извършва от органите по чл. 26, ал. 1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по писмено искане на избирателя или в изборния ден-от секционната избирателна комисия по искане на избирателя и след представяне на документ за самоличност.

Тези вратички затормозяват секционните избирателни комисии с решения, които трябва да вземат на място и в движение, и компрометират надеждността и валидността на гласуването.

5.) Тотално безхаберие и некадърност сред членовете на избирателните комисии, непрозрачност в работата и липса на контрол над тях (най-вече ЦИК !!!) и въобще на целия изборен процес.

Разбира се, очевидни са и много други проблеми като: финансирането на предизборните кампании и начина на провеждането им; купуването на гласове; зависимостта на медиите от политически субекти и манипулирането на общественото мнение и т.н. Тези проблеми имат по-скоро обществено-морална основа и всички опити за решаването им с помощта на законови и процедурни мерки очевидно претърпяват неуспех. Невъзможно е да се прецизират законови текстове, които да криминализират ефективно деянията по-горе. Всички опити в тази посока са просто осъзнато или неосъзнато разпиляване на енергия и време, и допринасят за запазване на статуквото.

Как могат да бъдат решени изброените по-горе проблеми, в синхрон с необходимостта за повишаване на избирателната активност?

Проблем #1, свързан с разпределението на мандатите по райони, може най-лесно да бъде решен с образуването на едномандатни избирателни райони. Такъв подход в пълна степен опростява избора в очите на гласоподавателите и го прави разбираем за тях, като в същото време намалява степента на сигурност на кандидатите, че могат да бъдат преизбрани (поне в очите на избирателите). Очевидно това предполага друг вид избирателна система.

Проблем #2 може да бъде решен с нов и ясен закон за изборите, който въвежда фундаментални, постоянни и строги правила за обработка на изборните резултати, които не подлежат на донагаждане, промяна или тълкуване от поредната централна избирателна комисия.

Проблем #3 би бил естествено решен като следствие от решенията за #1 и #2, тъй като информацията за всички райони би била представена в унифицирана и удобна за систематизиране форма, а стриктното спазване на закона за изборите по отношение на обработката на резултатите би оставил на ЦИК само избора (и контрола!) на техническия изпълнител. Достъпността и яснотата на информацията за/от изборите още повече ще допринесат за по-доброто разбиране на изборния процес, което ще доведе до повишаване на избирателната активност.

Проблем #4 може да бъде решен с промени в закона за изборите, в частта му (3 страници!) за избирателните списъци. Всички вписвания и заличавания в/от избирателните списъци трябва да се ограничат във времето преди изборите. Първоначалното съставяне на списъците трябва да става след изпращане на регистрационно писмо до всеки избирател и получаване на отговор, а не да се ползват регистрите на ГРАО, съдържащи кой знае колко „мъртви души”.

Проблем #5 засега оставям без коментар.


Изводът от горните разсъждения отново е в посока промяна на избирателната система и закона за изборите. Но каква промяна е необходима?
Системата трябва да е съобразена с днешните конкретни социално-политически условия и да отчита опита на парламентаризма в България, като в същото време ползва опита по света.

Избирателни системи – предимства и недостатъци

... следва ...

Избирателни системи – предимства и недостатъци

Избирателните системи биват мажоритарни, пропорционални и смесени. За смесените системи ще стане дума малко по-нататък.

Мажоритарната избирателна система е по-стара и се прилага в държави, където либералната демокрация се установява най-рано. Системата предвижда гласуване в едномандатни избирателни райони. Изборите печели този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в района.

Има и по-сложни варианти за прилагане на мажоритарен избор. При някои се въвежда втори тур, на който се явяват двамата най-успешни кандидати от първия. Има и системи с преференциално гласуване, при които гласоподавателите не избират определен кандидат, а подреждат всички кандидати по ред на предпочитание. Друг вариант е система с елиминиране, при която се прилага итеративно гласуване с отпадане на най-слабо представилите се кандидати, до постигане на мнозинство за един от всички.

Предимство на мажоритарната система е необходимостта партиите да издигат качествени (избираеми) личности за кандидати. Системата също предполага по-тясна връзка между народните представители и избирателите им и от там води до по-пряко управление. Освен това, системата насърчава големите партии и предотвратява прекаленото фрагментиране на политическото пространство.

В държавите с чиста мажоритарна система от вида First Past The Post, за места в парламента обикновено се борят две големи партии и надделялата постига мнозинство. По тази причина системата предразполага към на по-стабилни правителства. Британската парламентарна система стои в основата на такива мажоритарни избори, съответно- САЩ и Канада.

Основен недостатък на мажоритарния избор е загубата на гласовете, подадени за непечелившите кандидати, което допълнително изкривява резултатите в полза на по-големите партии и оставя без представителство много хора. Следствие от такова изкривяване е създаването понякога на изкуствени мнозинства – т.е. една партия с минимално предимство печели повече от половината места в парламента, а за нея са гласували много по-малък процент избиратели.


Пропорционалната избирателна система се въвежда преди един век. Основна цел на пропорционалния избор е равномерното представителство на политическите партии в парламента. Тази система се прилага в различни варианти в отделните страни, като най-основно се различават два вида пропорционално гласуване- по партийни листи на национално ниво и по партийни листи на регионално ниво, в многомандатни избирателни райони. Разпределението на мандатите се извършва по множество различни начини: метод на Д’Онт, метод на най-големия остатък, метод на най-голямата средна стойност и др. Листите могат да бъдат затворени, при което партиите подреждат кандидатите в тях, или отворени, при което избирателите имат право на преференциален вот.
Целта на различните варианти е в една или друга степен да подобрят пропорционалността на вота, запазвайки други характеристики на гласуването.

Основни предимства на пропорционалния избор са минимизирането на загубата на гласове и по-точното представяне на предпочитанията на обществото. В държавите с пропорционална избирателна система във властта обикновено влизат повече партии, поради акумулиране на разпръснатите гласове и прескачане на избирателните квоти за мандат. С цел ограничаване на това раздробяване на партийното представителство в парламента, обикновено се въвеждат избирателни прагове.
По-голяма част от европейските държави ползват пропорционална система и най-вече с разпределение на мандатите по Д’Онт, която има стогодишна история. Най-пропорционална е избирателната система на Холандия, при която избирателните листи са на национално ниво.

Недостатък на пропорционалната система е, че предразполага и при наличието на повече и по-активни партии-кандидати за властта, почти неминуемо води до създаването на коалиции за постигане на мнозинство в парламента. Коалициите винаги са резултат на някакви компромиси, които въвеждат елемент на нестабилност.
Друг недостатък на системата е възможността в листите да бъдат включени личности, които нямат необходимите качества. Връзката между избирателите и кандидатите е минимална при пропорционален избор.


През 1999г беше публикувано едно задълбочено изследване на демокрациите в 36 държави, чийто автор е световно известният специалист по политически науки Arend Lijphart. Книгата е озаглавена Patterns of Democracy: Government Forms and Performance in Thirty-Six Countries. Основните заключения на автора са следните:

- Действията на правителствата в демократичните държави с пропорционални избирателни системи в много по-голяма степен отразяват политическите настроения на избирателите по оста ляво-дясно.
- Одобрението към политическата система и управление на държавата е значително по-високо в страните с пропорционална система. В тези държави и разликата в одобрението към управляващите между гласувалите за тях и гласувалите против тях е много по-малка.
- В демокрациите с пропорционални системи избирателната активност е по-висока.
- В общества с дълбоки етнически или религиозни различия между отделни групи, вероятността малцинствата да влязат във властта е много по-малка при мажоритарни избори, тъй като посоката на техният вот се доминира от други фактори. При пропорционална система представянето на интересите на малцинствените групи е много по-силно.
- В демокрациите с пропорционални системи има по-малко изразено икономическо неравенство (този извод е направен чрез сравняване на дела на доходите на двадесетте процента най-богати с двадесетте процента най-бедни).
- Енергийната ефективност на икономиките в държавите с пропорционални избирателни системи е много по-добра.
- Цикличните промени във властта при изместване посоката на вота в мажоритарни избори водят до по-драстични промени в икономическата политика на правителствата, докато пропорционалното представяне резултира в по-еднопосочни и по-центристки управления, поради коалиционния характер на правителствата.
- Ефективността на икономическата политика на държавата не е еднозначно свързана с вида на политическата система. Демокрациите с пропорционална система постигат по-добра стабилност и контрол на инфлацията във времето, но други важни макроикономически показатели са почти същите както при демокрациите с мажоритарни системи. По-важното е, че по-добро държавно управление се постига при по-силна демокрация.

Изводът на Lijphart е, че демокрациите с пропорционални избирателни системи се представят като цяло по-добре от демокрациите с мажоритарни такива.

До каква степен, обаче, са приложими за България изводите на Lijphart?

- Трудно можем да съдим за припокриването между правителствена политика и политически настроения на избирателите, най-малко поради абсолютно размития вече смисъл на понятията „ляво” и „дясно”.
- Едва ли можем да твърдим, че държавното управление среща одобрение.
- Избирателната активност е катастрофално ниска и все повече намалява.
- Интересите на малцинствените етнически групи не се защитават, а по-скоро са прекомерно задоволени интересите на техните лидери.
- Икономическото неравенство е крещящо и поляризацията на населението по доходи е огромна.
- Енергийната ефективност на икономиката ни е отчайващо ниска.
- Икономиката влезе в някакви умерени рамки, но относителната стабилност се дължи най-вече на валутния борд.

Видно е, че нашата страна почти не показва предимствата на демокрация с пропорционална избирателна система. Затова пък в пълна степен личат основните й недостатъци- компромисни коалиционни правителства; шокиращо некадърни народни представители; липса на каква да е връзка с избирателите ... Сбъркана е или демокрацията, или избирателната система, или и двете. Но доколкото избирателната система е по-малко следствие от демокрацията, отколкото обратното, усилията трябва да се съсредоточат върху промяна на системата.

Парадоксалното в нашия случай е, че най-сериозните опасения срещу въвеждането на мажоритарна избирателна система са свързани именно с фрагментирането на парламента и промъкването на частни интереси във властта. Причина за тази абсурдна от гледна точка на теорията възможност е липсата на фундамента на демокрацията – свободен избор. Абсолютно реален сценарий би било купуването на гласове или принудителното гласуване в някои райони.

Смесени избирателни системи

... следва ...

Предупреждавам, че пиша и мисля в движение, поради липса на време. Коментари и конструктивни критики към написаното биха ми помогнали много да видя грешките си.
Предварително благодаря!

Смесени избирателни системи

До 1990г единствената страна със смесена избирателна система е Германия. След разпадането на комунистическия блок множество източно-европейски държави прилагат някаква форма на смесени избори. В днешно време смесени избирателни системи се използват вече в над 30 държави. При тези системи избирателите обикновено имат право на двоен вот – един за партия и един за отделен кандидат. В повечето източно-европейски страни тези два вота са само паралелни, но в Германия и Унгария например, единият вот компенсира диспропорционалността, генерирана от другия вот. Такъв метод води до коренно различни мотивировки на гласоподавателите и кандидатите/партиите.

През 2000г на конференция в Будапеща Sara Birch представя своето изследване The Effects of Mixed Electoral Systems in Eastern Europe.
Според цитирани в анализа други изследвания (Moser, 1995; 1997; 1999; Krupavisius,1997; Birch, 2000a) едномандатният, мажоритарен избор в Източна Европа води до много по-голямо фрагментиране на вота, отколкото пропорционалния. Разбира се, направена е уговорката за не съвсем коректните състезателни начала на изборите в пост-комунистическите държави. Ето данни за партийното представяне в няколко страни:


* According to the Macedonian electoral law, a candidate must gain the votes of 33 per cent of the registered electorate in order to win in the first round. In practice this is generally approximately equal to half of the voting population.
NB: In all cases of ‘absolute majority’ rules, a plurality is sufficient for victory in the second round. The rules governing second round entry vary.

В анализа на Sara Birch е посочено, че в ранния стадий на прилагането на смесена избирателна система, броят на парламентарно-представените партии нараства, заради повечето и по-различни подходи към избирателите. Това дава възможност за включване в надпреварата на нови участници: независими, идеологически необвързани политически предприемачи, хора с местно/локално/лично влияние, та дори и малки партии с тясна/специфична идеология, които се поддържат от малки и разпръснати групи симпатизанти.

От гледна точка на работата на парламента, обаче, по-голямо значение има броят на партиите, които могат да влияят на резултатите от гласуванията, т.нар „ефективен” брой на партиите. Тази информация е представена в следващата таблица:



Notes:
1. For purposes of calculations, seats won by coalitions are allocated to the coalition partners according to the party affiliation of the members elected on the list in question, or, when they have no formal party affiliation, according to their subsequent faction membership. Joint candidates were allocated according to the first-listed party in the description of the members’ party affiliation where meaningful, and otherwise according to subsequent faction membership.
2. The effective number of parties is one divided by the sum of squares of seat proportions. See Laasko and Taagepera, 1979.
3. The effective number of parties was not calculated for the list seats in Hungary, given that the distribution of these seats is compensatory and does not directly reflect voting patters.
4. Minority and diaspora seats in Croatian elections are not included.

Видно е, че пропорционалния елемент на избора в повечето случаи ефективно ограничава влиянието на мажоритарния такъв.

Отчетен е и друг феномен – бившите комунистически партии се представят по-добре в пропорционалния вот по партийни листи, отколкото в мажоритарния вот по едномандатни избирателни райони, за личности.

Ефектът на смесената система върху стратегиите на кандидатите и партиите всъщност се проявява истински след второто-третото й прилагане, защото им трябват опит и време да се научат да я използват. По тази причина изборите в България през 1990г не могат да дадат добър отговор за приложимостта на системата у нас. В повечето случаи, обаче, кандидатите за преизбиране се стремят да попаднат в партийните листи, тъй като пропорционалната квота е по-сигурна, съответно листваните имена са по-избираеми.

Като цяло влиянията между двете компоненти на избора при чисто паралелна система са сложни и нееднозначни, но един краен ефект е неоспорим- смесените избирателни системи осигуряват по-пълно политическо представителство.

Характерни примери на смесени системи се наблюдават в:

Парламент на Албания
100 места по FPTP (едномандатни избирателни райони);
40 места по пропорционална система – метод на най-големия остатък върху национални листи с прагове от 2.5% за партии и 4% за коалиции;
Системата функционира след смяната на конституцията през 1998г и по нея са избирани парламенти през 2001г и 2005г.

Национално Събрание на Унгария
176 места по мажоритарна система в два тура (едномандатни избирателни райони);
210 места по пропорционална система Д’Онт, като избирателите гласуват за партийни листи на регионално ниво, а по листи на национално ниво се извършва допълнително пропорционално компенсиране; прагове от 5% за партии и 10% за коалиции;
Системата функционира от 1990г и по нея са проведени 5 избора до сега.

Бундестаг на Германия
299 места по FPTP (едномандатни избирателни райони);
299+броя на пряко спечелените места, които надхвърлят пропорционалния дял на партиите (16 места при последните избори) по пропорционална система – метод на най-големия остатък с праг 5% или спечелени 3 преки мандата по FPTP; пропорционалните места се определят на национално ниво и след това се разпределят по регионални листи;

За разлика от чисто паралелните смесени избирателни системи, комбинирането на мажоритарния и пропорционалния избор с помощта на компенсаторен механизъм между тях има много по-значим ефект.


... следва ...

Виждам, че май няма особен интерес към темата ...

Радомир написа:Виждам, че май няма особен интерес към темата ...

не е на дневен ред - пък и май пробвахме почти всички избирателни системи,а?

не ще да е там заровено кучето

komarKo написа:

Радомир написа:Виждам, че май няма особен интерес към темата ...

не е на дневен ред - пък и май пробвахме почти всички избирателни системи,а?

не ще да е там заровено кучето

Де го тoва куче пусто тогаз ?

chocho написа:

komarKo написа:

Радомир написа:Виждам, че май няма особен интерес към темата ...

не е на дневен ред - пък и май пробвахме почти всички избирателни системи,а?

не ще да е там заровено кучето

Де го тoва куче пусто тогаз ?

е , не корейск0, че ги кльопат ....

Радомир написа:Виждам, че май няма особен интерес към темата ...

Напротив има, ти пиши, а ние ще четем, виж с това изречение не мога да не се съглася.

Коалициите винаги са резултат на някакви компромиси, които въвеждат елемент на нестабилност.

Интересното е, че и народът ни не харесва коалициите, не само защото са безпринципни в повечето случаи, а защото отговорността се размива.

Привържениците на двуполюсните модели ( да не говорим за тези на еднополюсните.. ) по традиция дискредитират многополюсните, които водят често до коалиции. Те са съгласни на грабителски изборни закони, които изключват от парламента представителите на много малки партии, а техните гласове присвояват по-големи партии, в резултат на което една от тях може да управлява дори и с около 40% от подадените гласове.

Моят единствен коментар по темата на топика е:

1. Чиста, неопорочена пропорционална система, в която е предвиден преференциален глас за личността на кандидатите.

2. Коалиционни правителства, базиращи се на максимално широка подкрепа на електората.

2. Коалиционни правителства, базиращи се на максимално широка подкрепа на електората

ГКП подкрепя ли коалиционните правителства?

Най-дивашки резултати е дала турската система с 10% парламентарен праг, на изборите през 2002 г.

В резултат на този дивашки праг, в парламента са влезли само две от 19-те участвали партии, защото само те са преминали прага от 10%.

Тези две партии са получили 53.7% от гласовете, а са заели 100% от местата в 550-членния турски парламент.

От парламентарно представителство са били лишени 46.3% от гласувалите турци или 14.5 милиона от гласувалите 31.4 милиона.

На тези 14.5 милиона гласоподаватели са били ограбени 255 парламентарни представители, които са били поделени между двете първи партии. В резултат на тази дивотия, Партията на Справедливостта и Развитието, получила 34.3% от гласовете, състави правителство с парламентарно мнозинство от 66%.

http://en.wikipedia.org/wiki/Turkish_general_election%2C_2002

chocho написа:
Де го тoва куче пусто тогаз ?

в СЛЕДизбирателната система


трябва някакъв механизъм да можеш да отзовеш говедото

komarKo написа:

chocho написа:
Де го тoва куче пусто тогаз ?

в СЛЕДизбирателната система


трябва някакъв механизъм да можеш да отзовеш говедото

Ми теоретично го имаш - на следващите избори не гласуваш за добичето

chocho написа:
Ми теоретично го имаш - на следващите избори не гласуваш за добичето

пука му - за един мандат се е напасло здраво

това е бедата - повечето знаят, че са вътре за кратко и гледат да докопат к`вото може и колкото може повече

Аз съм съгласен с Чочо, че говедото може да бъде отзовано след 4 години. Ако говорим на ниво личности, а не партии.

Но за да стане това, трябва пропорционалната система да бъде допълнена с един неизкривен преференциален механизъм, позволяващ да се гласува КАКТО за партия, ТАКА И, в нейните рамки, за личности.

Топлата вода е открита. Остава да се копира.