Новата Студена война?

Лаик Вто 25 Мар 2008, 14:37

Едуард Лукас: Западът е на път да изгуби новата студена война срещу Русия Източна Европа се намира на фронтовата линия, смята кореспондентът на сп. "Икономист" за региона

В последната си книга, както и в статия за в. "Таймс" твърдите, че новата студена война между Запада и Русия не само е започнала, но и че западните страни вече я губят. На какво се дължи това? И какъв подход към Москва трябва да избере Западът?

- Губим студената война срещу Русия, защото сме алчни и разделени. Русия пък е богата на пари и горива и е в състояние да сключва двустранни договори със страни, които силно се нуждаят от енергийни доставки. Освен това стратегиите на Запада за енергийна сигурност не са достатъчно надеждни. Кой днес вярва в проекта "Набуко"? Много по-логично е да се подкрепи тръбата "Южен поток".
Русия започва да прилага капиталистически оръжия и те се оказват далеч по-ефективни от тези от съветската ера. За да възвърне позициите си в битката, Западът трябва ясно да покаже, че ценностите са от значение. Това означава на първо място изключване на Русия от Съвета на Европа. Държава, която фалшифицира избори, затъква медиите, пренебрегва решенията на Европейския съд за човешки права и затваря дисидентите си в психиатрични клиники, не може да има място сред членовете на Съвета на Европа.

Също така трябва и да си възвърнем чуството за срам. Това, което Герхард Шрьодер направи в Германия, е срамно и лошо за страната. Лошо е и за цяла Източна Европа. Но очевидно не е достатъчно лошо за репутацията му.

Трябва по-добре да опазваме финансовите си пазари. Нито един банкер или юрист във Франкфурт, Лондон или Ню Йорк не би съдействал за продажбата на откраднати яйца "Фаберже". Но същите тези хора са повече от готови да продадат открадната петролна компания. Необходимо е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа (ОИСР) да установи стандарти за финансовите пазари по същия начин, по който постъпи с прането на пари.

На последно място трябва да сме по-обединени както в рамките на Европа, така и със Съединените щати. Европейският съюз трябва да се трансформира в колективна организация за сигурност в енергийната сфера. Това е голяма промяна, но е възможна.

Има ли основание Русия да се оплаква от опасност от нова надпревара във въоръжаването?

- Русия няма от какво да се страхува, особено що се отнася до НАТО. Тази организация е толкова слаба, че едва ли би могла да защити новите си членове, да не говорим за водене на офанзивни действия. Притесненията на Москва спрямо НАТО са по-скоро породени от собствената й параноя, а не от опасност за ядрена война. САЩ трябва да проведат сериозни преговори с Русия за стратегическите проблеми в ядрената сфера, тъй като до момента администрацията на президента Джордж Буш е подхождала погрешно към този въпрос. Все пак новоприетите членки на НАТО са по-защитени, отколкото страните извън алианса - ясни примери за това са Молдова и Грузия. Те могат да спомогнат старите членки на НАТО да осъзнаят реалната ситуация.

Има ли и каква е ролята на Източна Европа в борбата за надмощие между Русия и Запада днес?

- Източна Европа се намира в челните редици на новата студена война. Чекистите от Кремъл са усетили, че през 1989-1991 г. са "изгубили" нещо, което им е "принадлежало по право". И затова сега си го искат обратно, но посредством "мека хегемония" вместо твърдия контрол на Съветския съюз. Това е много по-прикрита заплаха, но въпреки това заплаха.

Страните от бившия Съветски блок се отцепиха от Русия и избраха членството в ЕС. Изпълниха ли се надеждите им обаче, след като ЕС се държи по-скоро като зона за свободна търговия, отколкото като международна организация със стратегическа позиция и сила, а големите държави преследват свои интереси, включително в отношенията с Русия, и често те са против интересите на малките "буферни" държави в Източна Европа?

- ЕС трябва да се промени из основи. Разширяването и постигането на благополучие са стара история. Днешните приоритети на ЕС трябва да бъдат свободата, сигурността и солидарността. Вече пропиляхме няколко години в безсмислени спорове за конституцията и затова не е учудващо, че хората са обезкуражени. Големите държави в съюза трябва да осъзнаят, че, заменяйки интересите на по-малките страни за собствената си сигурност, печелят само временно.

Членството в НАТО и ЕС донякъде определя новата идентичност на страните от бившия съветски блок. След пълното им интегриране в евроатлантическите структури обаче какво следва по-нататък?

- Следващата стъпка е тези структури да заработят. НАТО все още се намира на половината път между старите си задачи от студената война и новата си глобална роля. Що се отнася до ЕС, новите страни членки се намират в изгодна позиция да настояват за повече динамизъм, солидарност и по-нататъшно разширяване.

Според мнозина експерти успехът на Путин до голяма степен се дължи на високите цени на горивата, а руската икономика през последните осем години се развива основно благодарение на енергийния износ. При евентуален срив в световните цени на горивата ще бъде ли Русия в състояние да преодолее подобна криза?

- Русия е на път да изпита сериозен недостиг на газ, но не и на финанси. От друга страна, една отслабена Русия не е добре дошла за Запада, тъй като може да стане още по-ксенофобски и националистически настроена. Основният проблем в Русия днес е инфлацията и трудностите пред инвестирането в големи инфраструктурни проекти, както и подобряването на социалните услуги.

Ще успее ли Русия да обхване Европа в "енергиен обръч" и да я направи изцяло зависима от доставките си, при положение че напоследък "Газпром" не отделя достатъчно внимание на разработването и добива на горива, пък и съгласно някои оценки запасите на самата Русия са по-малко от предполагаемото?

- Да, "енергийният обръч" е на път да бъде затегнат. И би трябвало да се нарича "енергийни вериги". "Газпром" пък е дълбоко некомпетентна и разточителна компания. Но притежава достатъчно газ, за да играе на политика.

Според вас какъв всъщност е новият президент Дмитрий Медведев - по-умерен и проевропейски настроен политик от наставника си Путин, който ще съумее да уталожи конфликтите със Запада, или просто преходна фигура без тежест?

- Тези избори бяха предсказуеми, но и непредвидими едновременно. Предсказуеми, защото знаехме кой ще победи. Но и непредвидими, защото не знаем истинското значение на победата на Медведев. Ще бъде ли той просто временна фигура, която да запълва мястото на Путин до следващото му завръщане на президентския пост? Или пък младият сътрудник на Путин ще успее да създаде една по-приветлива визия на Кремъл, с която да прикрие истинското лице на чекистката власт? Не знаем.
http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=475474