Маестро, музика!

Таки написа:Имайки предвид конкретния формат. Сигурно е дело на професионалист(и).

Поздрави и за хубавото изпълнение!

Това е, предполaгам, реклама на едно DVD, което записахме миналата година в една разкошна вила край Падуа.
Намерих го случайно вчера в Youtube, пуснат е от записното студио.
Записвахме до 3 ч. през нощта и май нямаме много заспал вид.

По повод музика, снощи имахме концерт във Виченца с един руски цигулар. Това е сградата, в която свирихме, построена от моя съгражданин Паладий в 16 век:



а това беше гримьорната ни:





Цигуларят изсвири един фантастичен Чайковски.

На днешния ден, 29 юли, големият български пианист Антон Диков щеше да навърши 70 години, ако не беше нелепата му гибел при катастрофа. Разбира се, паметта за него е записана в Златния фонд на Българското радио и в многобройните CD с негови изпълнения. Тук искам да предам нещо, с което той остава в моята памет. Това са традиционните роднински събирания два пъти годишно - на Коледа у тях и на Заговезни у нас. След вечерята, някъде след полунощ започваше музикалната част. Свиреше се всичко, включително Котешкият марш на осем ръце! - с дъщеря му и двете й лели. Три мои поръчки обаче бяха задължителни. Първо, ре-минорният концерт за пиано на Й. С. Бах. Естествено при липсата на оркестър цялостното изпълнение беше немислимо. Затова оркестърът беше заместван с пеене, а от клавирната партия беше изпълнявана тази част, в която пръстите се движат със скоростта на светлината. Слушайте водопада от ноти след петата минута и ще разберете за какво говоря (тук изпълнението е на Глен Гулд). Малко по-трудно е да си представите какво е клавишите да подскачат на половин метър от очите ви:



Втората ми заявка винаги беше за ре-минорния клавирен концерт на Моцарт. Ако си спомняте, с него завършваше "Амадеус" на Милош Форман. Всичко има в този финал - и лудостта на Салиери, и двете лопати вар върху трупа на Моцарт... Опитайте се да елиминирате оркестъра и ще получите съвсем прилично "сонатно" изпълнение - онова, което слушахме след полунощ от Антон Диков. Тук свири и дирижира Фридрих Гулда:



Накрая "Златната рибка" изпълняваше третото ми желание - четвъртия концерт за пиано на Бетховен. Той започва твърде странно - с няколко солови такта на пианото и после цели три минути свири само оркестърът. След като прескочеше тия три минути, Маестро Диков отново поемаше солото на пианото. И така - до финалната каденца, която трае таман четири минути и половина. Отново се опитайте да "редуцирате" оркестъра и ще се убедите, че това е напълно възможно. Ще остане съвсем самостоятелно клавирно произведение, което за жалост може да бъде чуто само при специално поставен експеримент. Тук изпълнението е на Клаудио Арау: