Япония: Киото в снимки

ПРЕАМБЮЛ

Не са много щастливците, които са видели Япония. Затова ще покажа някои снимки, които съм правил там, като ще ги разпределя в няколко теми. Предварително се извинявам за качеството, което сигурно ще подразни притежателите на качествени фотоапарати, но с моите апаратчета-еднодневки "Фуджи" за по няколко долара - толкова. Впрочем, евтината апаратура не е най-голямата беда. Повече трудности създава пренаселеността на пейзажа: изключително трудно е да снимате желания обект, без върху него да са "проектирани" няколко японци. Те са небивали маниаци и рядко си дават труда да съзерцават прелестите, защото обикновено са с гръб към тях: някой от групата ги снима, после си сменят местата. Ако по някакъв начин си извоювате позиция, от която да снимате, без някой да ви пречи, те твърде скоро ви дръпват за ръката и застават на вашето място. Който е гледал Джокондата в Лувъра, знае за какво говоря: там не е възможно да се види знаменитият портрет! Пред него са застанали тълпи от японци и рядко други националности, които святкат със светкавиците си. А светлината се отразява от предпазното стъкло и нищо не се вижда!

Куриозен случай имах на връщане от Киото, когато автобусът спря за почивка. Едно японско семейство ме помоли да ги снимам, но така, че да се вижда номерът на автобуса! Говорейки за снимки, се сещам за двама фотографи в Киото, които бяха инсталирали фотоапаратите си на брега на реката и чакаха. Апаратите им бяха допотопни дървени кутии, най-вероятно "Линхоф" със стъклени плаки поне 20х30 см. Отвреме навреме си завираха главите в черния ръкав и пак чакаха. Когато след два часа се върнах, те все още изчакваха мига, в който светлината да отговаря на техните изисквания. Допускам, че сеансите им не са свършили в този ден. Е, аз нямах тяхното време и тяхната техника. Ще се задоволите с показаното!

Чудя се как да ви убедя колко интересна страна е Япония и колко си заслужава да я посетите! Ще ви дам следния ценен съвет: ако някой ден трябва да избирате между Кнежа и Киото, изберете Киото! Ще ви дам и един безценен съвет: ако ви предложат една седмица в Токио, заменете я с две седмици в Киото! Уверявам ви, няма да съжалявате.

Логично и естествено е тук да следват снимките. Някои обяснения към тях обаче са неизбежни. А тези обяснения няма да бъдат разбрани без поне най-повърхностна представа за историята и традициите на Япония. За оправдание на подобен подход ще приведа следния пример. Когато разглеждате единия от двата императорски двореца в Киото, ви се казва, че това е дворецът на "пенсионираните" императори. Доста странно звучи "император в пенсия", нали? Е, и българската история познава такъв случай: княз Борис-Михаил, но за България това е уникален случай, докато за Япония е практика. И така,

МАЛКО ИСТОРИЯ НА ЯПОНИЯ

Първият император на Япония се казва Jimmu (много от имената давам на латиница, за да могат интересуващите се да прочетат нещо допълнително за тях). Според традиционния лунно-слънчев календар е живял от 1 януари 711 г. пр. Хр. до 11 март 585 г. пр. Хр. Неговият завидно дълъг живот от 125 години го прави легендарна личност, родена директно от богинята на Слънцето. В ново време (епохата Мейджи, 1872) датата на неговото възцаряване е пресметната по методика, близка до изчисленията на древните затъмнения, и е фиксирана на 11 февруари 660 г. пр. Хр. (по Грегорианския календар). Оттогава този ден се празнува като Национален ден на основаването. Всички следващи императори се смятат за наследници на Джиму и добавят по една единица към неговия № 1. Днешният император Акихито (Akihito) е 125-ият. Впрочем, в уеб-енциклопедията пише, че Япония е последната империя в света. Според следвоенната конституция от 1947 г. императорът загубва божествената си същност и вече не е син на Слънцето. Независимо от това и въпреки че няма завършено висше образование, той е горещо почитан от своя народ. В последните два елемента някой може би търси паралел с българския монарх в оставка. Оттук обаче започват различията. Освен божествената си същност, японският император загубва и собствеността върху дворците (си). Днес той и неговото семейство имат правото само на "ползватели", но дворците принадлежат на държавата и се стопанисват от специална Imperial Household Agency - нещо като нашето бивше Интендантство. Тази агенция има големи пълномощия - тя не се занимава само с имотите, но и с протокола на Двора, с обедното меню на императорската фамилия и т. н. Случвало се е дори скандално да превиши правата си, както ще стане дума след малко. За нас е важно да отбележим, че именно от тази агенция се взима разрешение за разглеждане на дворците и вилите на императора. Разглеждането е безплатно, но става на групи и в определи часове. Доколкото усетих от оплакванията на моите домакини в Киото, за тях е проблем да разгледат дворците, защото трудно намират свободно място в списъците. За чужденците обаче не е така: чиновниците правят всичко необходимо ние да видим имперските забележителности. За да не е съвсем без илюстрации, ето императора и елегантната императрица:



Спомням си, че първия ден, когато пристигнах в Киото, веднага се запътих към агенцията. Не си пресметнах добре времето обаче и се наложи да тичам през безкрайния парк на двореца, докато стигна до зданието. Буквално нахълтах половин час след края на работното им време, запъхтян и вмирисан, но хората най-учтиво ми взеха данните от паспорта и ми дадоха часове за следващия ден. Казвам часове, защото обикновено се комбинират два близки обекта. Тук не мога да не изразя своето учудване, което вероятно биха споделили и повечето българи: как този император, който сигурно притежава нотариални актове за имотите си още от 1600-та година, не е предявил своите претенции пред японския Конституционен съд? А шогуните, които са имали по десет пъти повече дворци от императора, но сега техните наследници също не притежават нищо? Не съм разговарял на тази тема с японци, защото съм сигурен, че те пък няма да ни разберат нас, българите.

Две думи за престолонаследника, за да направя още една алюзия с нашата действителност. Първородният син на Негово императорско величество е Негово императорско височество престолонаследникът принц Нарухито, роден през 1960 г. За най-голямо съжаление принцът не е случил на плодовита булка: едва на деветата година след брака (1 декември 2001) тя ражда, и то момиче, Айко! След 2001 г. всички надежди за раждане на следващ престолонаследник са попарени от неуспешни бременности. Натискът от страна на медиите и официалните служби е огромен и не може да не доведе до отчаяние царската двойка. Стига се дотам, че през 2004 г. принцът дава интервю, в което заявява, че съпругата му е на прага на нервно разстойство. В резултат един от главните настоятели за мъжка рожба - директорът на Имперската домакинска агенция, е сменен. Проблемът обаче остава дълги години. Днешният император има още един син, но и той упорито ражда дъщери. Братът на императора и неговият чичо, които хипотетично могат да седнат на трона, или нямат деца, или също са родили само дъщери. 41 години във фамилията не се ражда мъжко!

В това време изпълнителната и законодателната власт замислят промяна в конституцията, която да премахне "агнатичната примогенитура", т. е. мъжкото първородство, и да въведе симетрично право за жените. Тогава принцеса Айко би станала императрица. Правени са и по-екзотични предложения, например да се възроди институцията на конкубината, т. е. харема. През януари 2006 г. министър-председателят Коизуми внася в парламента предложение за дебати по предложението за наследяване на Хризантемения трон по женска линия. През февруари същата година обаче е съобщено, че по-малкият син на императора, Негово императорско височество принц Акишино очаква трето дете. По тази причина дискусията се отлага. И наистина, на 6 септември 2006 г. (в 8:27 сутринта японско време!) се ражда син, Hisahito, който коренно променя ситуацията. Защото момченцето е внук на императора и следователно носи божествения си произход. По реда на наследието той идва след сегашния престолонаследник и след брата на сегашния престолонаследник - собствения му баща. Не се знае обаче той какво ще роди един ден и дали няма да се ожени за чужденка, което ще прекъсне императорската нишка. От друга страна, бъдещият император си има рожба, но тя е момиче! Заплетеният казус не е разрешен и до днес. Любопитното е, че сегашният министър председател К. Абе в началото на тази година обяви, че замразява дебатите за промяна на Закона за императорския двор. И у нас така - едно правителство обявява, че ще се занимае с царските имоти, но нищо не прави, докато дойде следващото, което пък дори нищо не обявява.

ИМПЕРАТОРЪТ И ШОГУНИТЕ

Историята на Япония се дели на няколко периода, във всеки от които се развива собствена културна традиция. Един от тези периоди (710 - 784) носи името на Нара - първата столица на Япония в днешния смисъл на думата: град - седалище на императора и държавната администрация. Дотогава "столицата" се е определяла от положението на императорския дворец, а то е било доста подвижно поради непрекъснатите войни. Следващият период се казва Хейан, защото Heian-Kyo (в буквален превод "столица на мира") е втората столица на Япония. Това е днешното Киото. Епохата Хейан е наричана "златният век на японската литература". Тя носи особено очарование, понеже водеща роля в писменото творчество тогава играят жени - Мурасаки Шикубу, авторка на класическата "Повест за принца Генджи" (1008), и Сей Шонагон, авторка на "Записки под възглавката" (1017, преведена на български). Киото, т. е. Хейан-Кио е столица на Япония (с малки прекъсвания) цели десет века и половина - до 1868 г.! Периодът Хейан обаче продължава само до 1185 г., когато преминава в периода Камакура (Kamakura, 150 години) - град близо до днешното Токио. Следва периодът Муромачи (Muromachi, 250 години), който пък е квартал на Киото! Накрая идва периодът Едо (1603 - 1868), носещ старото име на Токио. На какво се дължи това странно отместване на историческия център на Япония от нейния държавен център - столицата? Причината е, че центърът на властта постепенно преминава от императора в шогуна и съответно дворецът на шогуна, а не на императора започва да определя облика на държавата. Разбира се, местенето на "властовия център" се извършва на фона на непрекъснати граждански войни, единоборство на феодални фамилии и понякога - на паралелно управление на двама императори. Държавата е централизирана и стабилизирана едва през 1600 г., когато управлението на шогуната е поето от великия клан Токугава (Tokugawa). Първият шогун от този род е Иеясу:



Буквалният превод на "шогун" е най-близък до "генералисимус". Той е върховният главнокомандващ, но заедно с това и главен административен управител на цялата държава. Шогунът определя и външната политика. Формално всички тези функции са му били възлагани от императора, но при положение, че шогунът е бил най-богатият човек в държавата, с огромна армия и подчинена администрация в цялата страна, за императора е оставала чисто номиналната власт. Съвсем закономерно е било шогунът да "пенсионира" някой своенравен император и на негово място да постави престолонаследника. Императорът "в оставка" - твърде често давана доброволно, не е бил безгласна буква. Той е имал управленска инициатива и дори собствена гвардия, но очевидно неговата инициатива е била толерирана, докато не е влизала в конфликт с инициативността на шогуна.

На 9 ноември 1867 г., една седмица след 15-ия си рожден ден, Мейджи (Meiji) - 122-ият император на Япония, слага край на това безобразие, като отнема прерогативите на шогуна и започва "революцията Мейджи" (Meiji restoration). На 3 януари 1868 г. 15-ият шогун Токугава "сдава" институцията и с това се поставя началото на "ерата Мейджи", бележеща модернизацията на Япония и отварянето й към света. Една от мерките в кардиналната промяна на властта е преместването на столицата от Киото в Едо (1869) и преименуването на града в Токио (Tokyo - "Източна столица"). Императорът се настанява в замъка на шогуна (Edo Castle), който оттогава се нарича Tokyo Imperial Palace.

Историята със столицата на Япония е твърде любопитна. Съществува императорски едикт от 794 г., с който столицата е преместена от Нара в Киото, но няма едикт, с който тя да е местена в Токио. Затова някои настояват, че Киото все още е официалната столица, макар че правителството, двукамерният парламент и резиденцията на императора след 1869 г. са в Токио. За съжаление самият замък е изгорял още в средата на 19. век. Тогава е бил построен нов, модерен дворец, но той пък е бил разрушен от масираните американски бомбардировки през 1945 г. Това, което днес може да се види, е построено през 1948 г. и затова не представлява особен интерес.

Свършвам за днес с много текст и малко снимки. Утре ще продължа с малко текст и много снимки.

Ходила съм три пъти в Япония за по 20 дни и ще чета с голям ентусиазъм темата ти. Ако мога, и ще участвам...

Временно прекъсвам публикуването на материали по тази тема, докато форумът се проветри. Не мога да поканя изискани люде на разговор за японските красоти, а на отсрещния ъгъл на масата да се говори за онанизъм, гениталии и метеоризъм. Дори когато целта е осъждане от типа "Днес в автобуса един така се изпърдя, че дрехите ми още не могат да се отмиришат. Усещате, нали? Простакът му с простак!" Декларациите, че "всеки сам си подбира изразните средства и си носи отговорността за казаното", не ми разясняват пред кого точно се носи "отговорността". "Естетизирането" на простотиите и представянето им за "реч омайна сладка" е повече от неуместно - сервираните екскременти могат да бъдат "омайни" и "сладки" само за персони, които аз напоследък системно диагностицирам по други форуми.

Ще пропиша, когато някой изчисти дъската. В противен случай ще приема, че мръсната дъска (или дъската с мръсотии) се харесва на форумното братство и тогава няма да пиша изобщо.

Логик, най-трудно се превъзпитават големи деца, затова се примири и пиши, а ние ще четем и ще "растем".

Киото си е Киото, но не може съвсем без Токио! Макар да писах, че сегашният императорски дворец не представлява особен интерес, понеже е строен след Втората световна война, академизмът на нашето изложение изисква да го споменем. Най-напред няколко сателитни снимки by courtesy of Google Earth. (Благодарен съм и на всеотдайния Таки, без чиято безкористна помощ сателитните снимки щяха да са твърде далеч от желаното качество.) На първата виждаме огромния парк с площ няколко квадратни километра. Ограден е с тройна верига от канали, но някои от тях са били разрушени заради метрото и градския ринг:



В парка ясно се открояват три зони: най-долу са общодостъпните императорски градини (макар че на входа проверяват паспорта и записват името). Горната, най-голямата част, в която не се забелязват къщи, е отделена за императорските покои. А сградата със синия покрив в центъра е церемониалният дворец, който може да се види (но само отвън) след предварително записване:



Пред дългата страна на зданието виждаме огромен площад, на който народът се допуска два пъти в годината: на рождения ден на императора (23 декември) и на Нова година (2 януари). Тогава императорското семейство се показва на терасата и махва с ръка:



На моята снимка се вижда лявата част на площада с великолепните есенни дървета на фона:



Голямото затворено каре, което виждаме на сателитната снимка, е церемониалният двор, през който се влиза за тронната зала. За съжаление той не е достъпен. В десния ъгъл на двора е задължителната сакура - японската вишня, която ще срещнем и в двореца в Киото. Самият дворец е с типичния японски интериор: само голо пространство. Ето как протича "приемът" на императора, когато гостите са само двама и когато са повече:



Както вече отбелязах, старият шогунски дворец е горял няколко пъти още преди векове, а последният, строен през 19. век, е разрушен през 1945 г. От време оно са останали само каменни зидове и една стражева кула:



На куртоазията на Google Earth съм длъжен да отговоря куртоазно. Заслужава си да погледнете сателитните снимки на Токио! Те са направени с невероятна разделителна способност: докато софийският "изглед" не позволява да се спуснем по-ниско от 200 м, над императорския дворец можем да кръжим на 30-40! На първата снимка например се вижда черната глава на шофьора, който разтоварва нещо под клоните на цъфналата сакура:



А на втората е демонстриран един оригинален и високопродуктивен ред в паркирането на автомобили, който любезно предлагам на вниманието на кмета Бойко Борисов:



Засега толкова. Пренасяме се в императорските дворци в Киото.

Снимката не е от Киото, но е à la Kyoto. Легендата разказва, че Сен-но Рикю (1521 - 1591) - човекът, който установява каноните на чайната церемония в Япония, казал на сина си да почисти пътечката към чайния павилион. Синът я измел, но баща му казал, че още не е чиста. Синът я измил - бащата отговорил същото. И така няколко пъти. Накрая синът отчаяно проплакал: "Тате, три пъти метох пътеката и два пъти я мих! Какво още да чистя?" Тогава бащата нервно тръснал дървото над пътеката, върху нея паднали няколко есенни листа, а той възкликнал: "Ето, сега вече е чисто!"

Тая притча съм превъплътил на площадката с моя кладенец. След като я изметох и измих, тръснах японския клен и от него се посипаха няколко листенца. Каква чистота!

Логик, защо си изоставил тази тема? С такъв ентусиазъм се нагласих да гледам снимки с коментари пък то ...спрял си по средата...не мога да повярвам, че нямаш още? Искрено се надявам да я продължиш, моля ...

jovina написа:Логик, защо си изоставил тази тема?

Наистина я изоставих, защото се отплеснах по други теми. Както пише в Библията, "доста е на всеки ден злобата му", та като се подведе човек по тая "злоба"... става злободневен. А Япония ми е любима и не съм забравил намеренията си. Дори имам сканирани доста снимки, трябва да им "залепя" текст. Сега видях какви лоши номера може да прави интернетът: снимката на Буш с императора съм я включил заедно със снимката на един прием на императора. Втората снимка обаче е изчезнала, макар че в моя текст (скрития) е останал линкът към нея. Очевидно сайтът е ликвидиран. Явно трябва да се взима пред вид тази опасност. Ще се помъча да намеря нова снимка, но оная беше знаменита!

Логик написа:

jovina написа:Логик, защо си изоставил тази тема?

Наистина я изоставих, защото се отплеснах по други теми. Както пише в Библията, "доста е на всеки ден злобата му", та като се подведе човек по тая "злоба"... става злободневен. А Япония ми е любима и не съм забравил намеренията си. Дори имам сканирани доста снимки, трябва да им "залепя" текст. Сега видях какви лоши номера може да прави интернетът: снимката на Буш с императора съм я включил заедно със снимката на един прием на императора. Втората снимка обаче е изчезнала, макар че в моя текст (скрития) е останал линкът към нея. Очевидно сайтът е ликвидиран. Явно трябва да се взима пред вид тази опасност. Ще се помъча да намеря нова снимка, но оная беше знаменита!

Чакам с нетърпение!!!