Български език
5 posters
Страница 1 от 1
Боряна,
Защо не разкажеш тук своите впечатления от Реп. Македония, тези, които сподели неотдавна у нас ?
За Българската Писменна Култура
Всяка цивилизация се отбелязва със своята писменност. Правописът еволюира, но във всяко едно време думите се пишат по един и същи начин.
Ние българите, обаче, падаме малко хамелеони. В моето детство слушахме 'вюнш концерт' и излизахме да 'шпациерен'. Когато дойдоха руснаците започнахме да даваме (дайте да дадем). Редица думи си смениха значението. Сигурен стана уверен, стока стана товар и т.н. . . да не говорим за речника в армията.
Сега сме на английска вълна и портиерите, пазачите и телохранителите, всички станаха бодигардове. Канцелариите станаха офиси, областното стана регионално и т.н.
Аз, обаче, съм загрижен за писането на чуждите лични и географски имена. Всичко започна да се пише както се произнася на английски или както, който го пише, мисли че се произнася. По този начин някои показват превъзходство в образованието си или страната в която са учили. За съжаление редакторите безотговорно позволяват всичко. Така аз виждам напечатани Гринвич, Гринуич, Гринич и Гренич.
Трябва да спрем някъде. Иначе ще трябва да се питаме дали да пишем Марк Твен или да го променим на Марк Твейн и Джек Лондон на Джак Лондон, Единбург на Единбъро, Арканзас на Аркансо, и в учебниците по физика да заменим манометъра Маклеод с Маклауд и т.н. Ще започнем ли да пишем Leonard като Ленард ако е англосаксонец и Леонард ако е немец.
Можем да погледнем какво правят тъй наречените културни нации. За германците всяка дума, която оригинално е написана на латиница, се пише по същия начин, а образованият човек знае как да я произнесе. Те казват 'Остави го тоя, той е Нев Йорк'. Англичаните и французите правят почти същото, но англичаните слагат странни ударения в произношението и с малки изключения казват Ричард Вагнер и Ричард Щраус, а французите казват Шакеспеар и Жан Бах. Италианците си имат своя система и неглижират чуждите правила, ама и те всички пишат по един и същи начин. Руснаците имат твърди правила за транскрипцията от кирилица на латиница, как да пишат ж и ц. Те отдавна са се отказали да пишат окончанията на фамилните имена с немското '-hoff ' и пишат '-ov ', така че всички знаят как се транскрибират техните имена. Българската полиция също си има правила. Когато някой си вади паспорт, никой не го пита как иска да си напише името на латиница.
Какво да правим с неанглийските имена? Ще започнем ли да пишем Пари вместо Париж или Вийн вместо Виена? Този въпрос има и практическо значение. Когато някой не знае езика от който произхожда името, няма да знае как да го намери в речника.
По-смешна система аз съм виждал само в Турция. Когато Кемал Ататюрк въвел латиницата, той въвел изцяло фонетичен правопис и постановил, че чуждите имена ще се пишат както се произнасят на френски, а не както се пишат. По този начин турците пишат restoran, otel, bulvar, votka и др. т. Турците сега също имат проблеми защото и там нахлуха английски думи. Преди години наех една кола и трябваше да я взема от един гараж на Budget в Анталия. Аз питах навсякъде за Бъджет. След много лутания най-после един турчин се сети и каза 'будгет', и ни обясни къде е гаража.
Аз не съм специалист по езици, но понеже живея повече от трийсет години в Англия и също така общувам с много учени от различни части на Америка имам представа за различните английски произношения. Един мой колега дойде от България и говорихме за работата си. Той каза 'Нямаш ли епл?' Не разбрах за какво говори. Оказа се, че ме е питал за Макинтош компютър Apple. Англичаните го произнасят Апъл, а американците Япъл защото якат и затова им викат янки, а не енки.
В България има много хора, които знаят английски професионално и могат да вземат отношение по тези въпроси. Не е ли време те да се обсъдят в пресата и да се стигне до някакво общоприето правило, задължително за всички, даже и за редакторите, и да знаем, че имаме правопис?
Дончо Стайнов
Империал Коледж, Лондон
P.S. Аз даже не знам как да си пиша адреса, дали да пиша Империал Коледж или Импириал Колидж или Имперски Колеж.
Ние българите, обаче, падаме малко хамелеони. В моето детство слушахме 'вюнш концерт' и излизахме да 'шпациерен'. Когато дойдоха руснаците започнахме да даваме (дайте да дадем). Редица думи си смениха значението. Сигурен стана уверен, стока стана товар и т.н. . . да не говорим за речника в армията.
Сега сме на английска вълна и портиерите, пазачите и телохранителите, всички станаха бодигардове. Канцелариите станаха офиси, областното стана регионално и т.н.
Аз, обаче, съм загрижен за писането на чуждите лични и географски имена. Всичко започна да се пише както се произнася на английски или както, който го пише, мисли че се произнася. По този начин някои показват превъзходство в образованието си или страната в която са учили. За съжаление редакторите безотговорно позволяват всичко. Така аз виждам напечатани Гринвич, Гринуич, Гринич и Гренич.
Трябва да спрем някъде. Иначе ще трябва да се питаме дали да пишем Марк Твен или да го променим на Марк Твейн и Джек Лондон на Джак Лондон, Единбург на Единбъро, Арканзас на Аркансо, и в учебниците по физика да заменим манометъра Маклеод с Маклауд и т.н. Ще започнем ли да пишем Leonard като Ленард ако е англосаксонец и Леонард ако е немец.
Можем да погледнем какво правят тъй наречените културни нации. За германците всяка дума, която оригинално е написана на латиница, се пише по същия начин, а образованият човек знае как да я произнесе. Те казват 'Остави го тоя, той е Нев Йорк'. Англичаните и французите правят почти същото, но англичаните слагат странни ударения в произношението и с малки изключения казват Ричард Вагнер и Ричард Щраус, а французите казват Шакеспеар и Жан Бах. Италианците си имат своя система и неглижират чуждите правила, ама и те всички пишат по един и същи начин. Руснаците имат твърди правила за транскрипцията от кирилица на латиница, как да пишат ж и ц. Те отдавна са се отказали да пишат окончанията на фамилните имена с немското '-hoff ' и пишат '-ov ', така че всички знаят как се транскрибират техните имена. Българската полиция също си има правила. Когато някой си вади паспорт, никой не го пита как иска да си напише името на латиница.
Какво да правим с неанглийските имена? Ще започнем ли да пишем Пари вместо Париж или Вийн вместо Виена? Този въпрос има и практическо значение. Когато някой не знае езика от който произхожда името, няма да знае как да го намери в речника.
По-смешна система аз съм виждал само в Турция. Когато Кемал Ататюрк въвел латиницата, той въвел изцяло фонетичен правопис и постановил, че чуждите имена ще се пишат както се произнасят на френски, а не както се пишат. По този начин турците пишат restoran, otel, bulvar, votka и др. т. Турците сега също имат проблеми защото и там нахлуха английски думи. Преди години наех една кола и трябваше да я взема от един гараж на Budget в Анталия. Аз питах навсякъде за Бъджет. След много лутания най-после един турчин се сети и каза 'будгет', и ни обясни къде е гаража.
Аз не съм специалист по езици, но понеже живея повече от трийсет години в Англия и също така общувам с много учени от различни части на Америка имам представа за различните английски произношения. Един мой колега дойде от България и говорихме за работата си. Той каза 'Нямаш ли епл?' Не разбрах за какво говори. Оказа се, че ме е питал за Макинтош компютър Apple. Англичаните го произнасят Апъл, а американците Япъл защото якат и затова им викат янки, а не енки.
В България има много хора, които знаят английски професионално и могат да вземат отношение по тези въпроси. Не е ли време те да се обсъдят в пресата и да се стигне до някакво общоприето правило, задължително за всички, даже и за редакторите, и да знаем, че имаме правопис?
Дончо Стайнов
Империал Коледж, Лондон
P.S. Аз даже не знам как да си пиша адреса, дали да пиша Империал Коледж или Импириал Колидж или Имперски Колеж.
Последната промяна е направена от mukla на Вто 04 Ное 2008, 10:18; мнението е било променяно общо 1 път
Добре дошъл, г-н Стайнов.
По-късно ще споделя някои свои мисли по въпроса за чуждиците и написването/изговора на чужди имена.
Ще се радвам, ако в бъдеще ще бъдете любезен да споделяте (на достъпен за широката публика език) свои знания от тази така интригуваща, колкото и непозната* за мнозинството научна област, в която работите.
* Поради което често четем за "генетични увреждания" от периода на социализма и "генетично наследени политически схващания" ...
Ще се радвам, ако в бъдеще ще бъдете любезен да споделяте (на достъпен за широката публика език) свои знания от тази така интригуваща, колкото и непозната* за мнозинството научна област, в която работите.
* Поради което често четем за "генетични увреждания" от периода на социализма и "генетично наследени политически схващания" ...
Re: Български език
Здравейте господин Таки,
в случая човекът, постнал статията, и авторът й не са един и същ.
Женда
в случая човекът, постнал статията, и авторът й не са един и същ.
Женда
Re: Български език
Не е болка за умирачка.. Да здравее г-н Стайнов, да здравее и Женда.в случая човекът, постнал статията, и авторът й не са един и същ.
Re: Български език
Таки написа:По-късно ще споделя някои свои мисли по въпроса за чуждиците и написването/изговора на чужди имена...
А какви са те?
А какви са те?
Агале - агале .. Никой не ни е подгонил. Нека първо се изкажат някои български колеги.
не се заяждам , амъ...
mukla написа:
По-смешна система аз съм виждъл само в Турция.
Дончо
Империал Коледж, Лондон
Отдавна дискутирани въпроси без скорошно решение
Както разбирам, цитирате чуждо мнение. Затова не разбирам какво е Вашето. Все пак, като едно начало, ще Ви съобщя, че твърдението за "полицейската" транслитерация на имената не е вярно. Поне при последната смяна на паспортите и шофьорските книжки имаше известна свобода при записването на имената с латиница. Е, тази свобода не означаваше, че "Иванов" можехте да транслитерирате като "Petrov" с позоваване на "семейната традиция", но можехте да настоявате например "Пътов" да се изпише като "Putov", а не като стандартното "Patov". А за останалите имена - на градове, улици, личности и т. н., как да се пишат на български, че и обратно от български на латиница (при улиците) - това е тема, която е бурно разисквана през последните 120 години и не се вижда нейното скорошно закриване. Доколкото същия проблем го имат и гърците, аз бих помолил нашия гръцки приятел да си направи труда и да види как е написано на латиница името на улица "Крал Джордж".mukla написа:Българската полиция също си има правила. Когато някой си вади паспорт, никой не го пита как иска да си напише името на латиница.
Re: Български език
да, и аз си спомням, че при последната смяна на паспорти ме питаха как желая да изпишат името ми на латиница.
но това беше доста отдавна, преди 8 години.
но това беше доста отдавна, преди 8 години.
Имената в документите
Да, отдавна беше, но правилникът в МВР едва ли е променян. Допускам, че и сега, когато някой с трудно "латинско" име си вади нов паспорт, ще го питат как си вижда изписването. А на стъклото ще виси таблица с препоръчителния превод.komarKo написа:но това беше доста отдавна, преди 8 години.
Улици на латиница
У нас се налага латинско изписване, което да е максимално близко до гръцкия оригинал, а не негов превод. Така че нямаме булевард "King George" (за разлика от хотела) , а булевард "Vasileos Geogiou" или "Vas. Georgiou" , при което е запазен дори родителния падеж на оригинала ( "На Краля Константин(а)" , а не "Крал Константин" ) .Доколкото същия проблем го имат и гърците, аз бих помолил нашия гръцки приятел да си направи труда и да види как е написано на латиница името на улица "Крал Джордж".
Мисля, че това е най-доброто решение за туристите, заради които се изписват тези имена на латински. Когато те ги видят на картата и после попитат някой минувач, той ще ги разбере с много по-голяма вероятност.
Виждам, че по този начин е подходено и в карта на София: "Tsar Osvoboditel" , та да те разбере всеки, а не "King Liberator" , та да те разберат само най-досетливите англофони..
Робинсон Крусое от Даниел Дефое
Точно това е отговорът, който исках да чуя от етнос със същия проблем като нашия - наличие на "автохтонна" азбука. В крайна сметка, когато решаваме как да пишем на латиница името на улица, което на български се произнася "Вашингтон", ние трябва да изхождаме не от честолюбието на американеца, който ще се умили, като види улица, кръстена на "Уошингтън", а от необходимостта, когато той забоде пръст в картата и попита "Vashington?", да бъде разбран от софиянеца. Затова има резон в транскрибирането на Марк Твен с "Mark Tven", защото живеещият на тази улица българин най-вероятно няма да включи кой е "Марк Туейн". Както забелязваме, дразнещото написание възниква тогава, когато българското име и съответно произношението му на български драстично се отклоняват от неговото произношение на езика на оригинала. Остава обаче въпросът: а необходимо ли е тогава, когато името и в оригинала, и на български се произнася еднакво, да се прилага българската "неграмотна" транскрипция? Следва ли например La Rochefoucauld да го пишем "обратно" на латиница като Laroshfuko? Ако бъдем принципни, би трябвало. В крайна сметка аз мисля, че най-културно би било да се изписват имената на улиците в три реда:Таки написа:Мисля, че това е най-доброто решение за туристите, заради които се изписват тези имена на латински. Когато те ги видят на картата и после попитат някой минувач, той ще ги разбере с много по-голяма вероятност.
улица Вашингтон
(Vashington)
Washington str.
Някои повърхностно си мислят, че проблемите възникват само от противоречията между фонетичния принцип в българския език и силно застъпения етимологичен принцип в езиците, използващи латиница. Това обаче не е така. Нищо не ни пречи да пишем и ние "Хрущев", както е на руски, но ние го пишем Хрушчов, защото така го произнасяме.
И все пак, Таки, аз много добре помня Ζορζ οδος в атинския даун-таун. Явно не е на "крал Джордж", но може би е на някой Жорж? Коя беше тази улица?
Като си приказваме за улици, каква по-подходяща песен от "Непознати улици":
Аз да си кажа мнението по-общо ...
... пък за частните случаи - после.
Според мен, ако задачата се формулира като "една" , тя няма решение. Просто защото задачата не е една, а три:
1. Какво да правим с отдавна установени писания и произношения?
2. Какво да правим със спорните неологизми и чуждици?
3. Какво да правим с най-новите технически термини?
Според мен, отговорите на тези въпроси са различни.
1. Да запазим отдавна установените писания и транскрипции.
Москва, а не Масква, Бразилия, а не Бразил, Франция, а не Франс, Белгия, а не Белжик, Гърция, а не Елас ...
2. Да ползваме систематично* добре утвърдени местни думи, вместо тъждествени на тях чуждици.
Положителен вместо позитивен, отрицателен вместо негативен, тенденция вместо тренд, ускорение вместо акселерация, цифров вместо дигитален, развитие вместо еволюция, упадък вместо регрес, световен вместо глобален ...
3. Да възприемаме в оригинал нови технически термини, без да се стараем да ги 'побългаряваме' , 'погърчваме' и т.н. Подобно на научната традиция в някои по-стари и класически науки.
Файл, компакт-диск, USB, пиксел, клик, ген, стринг (в микросвета) , ...
Подобно на по-старите ентропия, афинитет, валентност, спин, турболенция, дисперсия, матрица, ...
В този смисъл аз съм против чисто "етнизираните" компютъри, които са ни безполезни, ако ги вземем с нас във Франция, за да работим с колеги там, както са безполезни и за французите франкофонираните лаптопи, ако решат да ги вземат със себе си за да работят "у нас" . Трябва да има винаги две версии на инсталираната система: една местна и една английска. А на желаещите да се предлага винаги една чисто английска.
* Аз съм убеден, че терминология не се налага с административни мерки, а с примера на ползващите я влиятелни елити. Ако всички хора, на които мнението се чува и цени, започнат да ползват "тенденция" вместо "тренд" , първата дума ще се наложи постепенно и по естествен начин над втората, която ще остане евентуално за ползване от статистици и др. тесни специалисти.
Според мен, ако задачата се формулира като "една" , тя няма решение. Просто защото задачата не е една, а три:
1. Какво да правим с отдавна установени писания и произношения?
2. Какво да правим със спорните неологизми и чуждици?
3. Какво да правим с най-новите технически термини?
Според мен, отговорите на тези въпроси са различни.
1. Да запазим отдавна установените писания и транскрипции.
Москва, а не Масква, Бразилия, а не Бразил, Франция, а не Франс, Белгия, а не Белжик, Гърция, а не Елас ...
2. Да ползваме систематично* добре утвърдени местни думи, вместо тъждествени на тях чуждици.
Положителен вместо позитивен, отрицателен вместо негативен, тенденция вместо тренд, ускорение вместо акселерация, цифров вместо дигитален, развитие вместо еволюция, упадък вместо регрес, световен вместо глобален ...
3. Да възприемаме в оригинал нови технически термини, без да се стараем да ги 'побългаряваме' , 'погърчваме' и т.н. Подобно на научната традиция в някои по-стари и класически науки.
Файл, компакт-диск, USB, пиксел, клик, ген, стринг (в микросвета) , ...
Подобно на по-старите ентропия, афинитет, валентност, спин, турболенция, дисперсия, матрица, ...
В този смисъл аз съм против чисто "етнизираните" компютъри, които са ни безполезни, ако ги вземем с нас във Франция, за да работим с колеги там, както са безполезни и за французите франкофонираните лаптопи, ако решат да ги вземат със себе си за да работят "у нас" . Трябва да има винаги две версии на инсталираната система: една местна и една английска. А на желаещите да се предлага винаги една чисто английска.
* Аз съм убеден, че терминология не се налага с административни мерки, а с примера на ползващите я влиятелни елити. Ако всички хора, на които мнението се чува и цени, започнат да ползват "тенденция" вместо "тренд" , първата дума ще се наложи постепенно и по естествен начин над втората, която ще остане евентуално за ползване от статистици и др. тесни специалисти.
Re: Български език
Всичко това много хубаво, но колкото и да се обсъжда как трябва да се пишат какви ли не думи, това няма да доведе до желаната промяна, ако не се стигне до някакво решение и то се разпространи. Много малко хора ги интересува тази тема, а не трябва да е така, трябва да се направи някакъв проект, който да запознава масите с взетите от специалисти и представители на простосмъртните решения. Когато има определени правила, могат да се вземат мерки те да се спазват и езикът ни да се промени в добра посока.
Например, започва да се счита за правилно " да отидеМЕ", а не както преди, "да отидем". "Имам нещо в/на (има и други разновидности) предвид", а не както би трябвало да бъде: "имам нещо предвид". Защо са ни излишни предлози при положение, че в самата дума си има (ПРЕДвид). Това е безобразие и трябва да се предприеме нещо, а не само да се говори.
Например, започва да се счита за правилно " да отидеМЕ", а не както преди, "да отидем". "Имам нещо в/на (има и други разновидности) предвид", а не както би трябвало да бъде: "имам нещо предвид". Защо са ни излишни предлози при положение, че в самата дума си има (ПРЕДвид). Това е безобразие и трябва да се предприеме нещо, а не само да се говори.
Решение и приложение
Прав(а) си. Но аз писах за втората, много по-важна част: разпространението. А това не ще стане толкова с някакви специални предавания и писания по въпроса, колкото с примера на четени и слушани хора, които следват масово това решение.Всичко това много хубаво, но колкото и да се обсъжда как трябва да се пишат какви ли не думи, това няма да доведе до желаната промяна, ако не се стигне до някакво решение и то се разпространи. Много малко хора ги интересува тази тема, а не трябва да е така, трябва да се направи някакъв проект, който да запознава масите с взетите от специалисти и представители на простосмъртните решения.
Ето, аз си пиша "МакКейн" , щото така ми по-харесва, друг пише "Маккейн" , а трети - "Макейн" . Като се вземе едно решение, каквото и да е то, всички трябва да се подчиним и да го пишем по един начин.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите