Говорит.....Дойче веле

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3995907,00.html

България | 03.02.2009
Либерализъм или бошлаф?

Маргинализираният български либерализъм

Либералните идеи са непопулярни в България. Нещо повече - антилиберализмът в страната е традиционно силен. Защо? Отговора на този въпрос търси в коментара си Александър Андреев.


Литературният бай Ганю гледа „лебералите” със свъсено подозрение. Днешният му, от плът и кръв, наследник – също. Тъкмо в тази нагласа можем да открием обяснението на една загадка: защо никой не се тревожи от непрестанните провали на либералната идея в България? (Като казвам „либерална идея, имам предвид европейско-континенталния й вариант, а не версията made in USA, която не прави много разлика между ляво и либерално.)


В България и консервна кутия да отвориш, отвътре ще се надигне дискусия за „дясната консолидация” или „лявото пространство”, за „истинската десница” или „традиционната левица”. А ако някой случайно спомене либерализма, то ще е все покрай икономиката, пазарното стопанство и глобализацията. Че либерализмът се интересува главно от индивидуалните свободи, от правата и отговорностите на индивида – абе кой ти гледа...

Поредният гърч

За по-късомапетните ще припомня, че настоящите опити на НДСВ да се измъкне от сянката на навиканата тройна коалиция са само поредният гърч на маргинализирания български либерализъм. Още през 90-те години на миналия век неколцина от най-нормалните и интелигентни български политици си потрошиха главите и кариерите в яката стена на антилиберализма в страната. Имаше СДС-Либерали и Димитър Луджев, имаше президент на име Желю Желев, имаше какви ли не опити да се създаде макар и малка, но стабилна либерална структура.

Всуе. И по-точно, в подветрието на всички тези добронамерени пориви (тук Кире Либерало го прескачаме по разбираеми причини), като либерална партия неочаквано се самопосочи възможно най-нелибералната структура в България: почти авторитарното ДПС. И за срам и резил тъкмо неговите депутати (заедно с автентичните от НДСВ) днес седят в либералната фракция на Европарламента. И ще продължат да седят, понеже така наречените „европейски партии” в Брюксел и Страсбург ценят всеки национален мандат, подсилващ техните фракции, а ДПС железно ги осигурява. Това само като бегла препратка към евроизборите на 7. юни.

Обществени задръствания

Никъде в Европа днес не им е лесно на либералите. Първо маниакалните страхове от терористичната опасност, после финансовата и икономическа криза за няма и десет години. Началото бе поставено - накараха милиони граждани доброволно да захвърлят част от свободите си, а фирми, банки и концерни – да паднат на колене пред държавата, просейки гаранции. Българският антилиберализъм изобщо няма нужда от катализатора на терористичната заплаха и кризите – той си е традиционно жизнен и витален, просто защото (както БКП навремето) разчита на здрави корени в селската почва на страната.

Свобода, граждански права, индивидуална отговорност, инициатива – всичко бошлаф. Ние да гледаме келепиреца, другото са празни приказки, както би казал гореспоменатият бай Ганю. Тъй че ако в сегашните леко хаотични и безформени протести на младите в България има някакъв потенциал, той е неосъзнато либерален. Младите и образовани индивидуалисти просто още не разбират, че на земята се търкаля мощен политически инструмент, с който могат да остържат втвърдената на бабуни почва, задръстила обществото.


Александър Андреев

"новите"българи в "странство " - не си ли от тях и ,ти ?

и защо "говорит " а не шпрехен ?
джок , мей би ?
или ташак , вероятно ?

ще ми се Натали да забрави обетът си ....

Просто рубрика за интересните информации и коментари от радио "Дойче веле", които гледат под друг ъгъл на нещата в България.

Не съм от новите българи в странство. Сега съм от материала

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3810895,00.html

България | 24.11.2008
Банатските българи



Банат е област, разделена между Румъния и Сърбия, а малка част от нея се намира на територията на днешна Унгария. Там от векове съжителстват множество етноси, сред които румънци, сърби, унгарци, роми, германци и българи. Румънският Банат подслонява най-голямата част от банатските българи.

В поредица от репортажи и интервюта кореспондентът на Дойче Веле в Букурещ Стилиян Деянов представя банатските българи, живеещи на територията на румънската част от Банат. Във фокуса на интереса са историята, идентичността, религията, езикът и делникът на банатските българи в Румъния.

Румънският Банат

подслонява най-голямата част от банатските българи. Двете основни български селища в румънския Банат са Стар Бешенов и Винга. Стар Бешенов или Стар Бишнов (според местния говор) се намира в най-западната част на Румъния – само на няколко километра от унгарската и от сръбската граница. Селото е далеч от всички големи пътища и затова там се е запазила най-добре общността на банатските българи, които съставляват над 80% от четирихилядното население.

Другото село – Винга - се намира малко по на изток, на главния път между Тимишоара и Арад. Големият път е отнесъл в миналото затвореното патриархално общество на банатските българи. Сега банатските българи са едва 500 души от шестхилядното население на селото. От пътя за Арад и Будапеща, по който всеки ден минават хиляди български шофьори, се вижда великолепната готическа катедрала на Винга, висока над 60 метра – една от най-големите в областта. За нея казват, че е била построена само за две години в края на 19-ти век, с даренията и труда на банатските българи.

За банатските българи са писани множество научни трудове, самите те издават вестници и списания, поддържат блогове и присъстват активно в медийното пространство. При все това, като че ли публиката в България все още не познава достатъчно тази толкова интересна общност, която някои дори, може би неволно, са склонни да объркват с тази на бесарабските българи.

Идентичността на банатските българи е пъстра като в калейдоскоп – те са едновременно католици, павликяни, българи и, разбира се, банатчани. Не случайно и преселилите се обратно в България банатски българи остават банатчани – понятие, което като че ли е символ на толерантността. Банат е един вид ненационална утопия: областта е разделена между няколко държави, няколко етноса и няколко вероизповедания, а нейните жители живеят заедно, обединени от чувството, че са деца на Банат.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3802918,00.html

Историята на банатските българи

Банат е област на територията на Румъарияния, Сърбия и Унгария

Историята на банатските българи е всъщност история на техните преселения. Това обяснява до голяма степен сложната идентичност на тези хора, които са едновременно католици, банатчани, българи и павликяни. Ето подробности:
Българите в Банат живеят на тази територия от 270 години. Тогава те основават двете свои основни селища – Стар Бешенов през 1738 година и Винга три години по-късно. Това става благодарение на заселническата политика на Хабсбургската империя, която им предоставя земи след победата на Евгени Савойски срещу Османската империя и оттеглянето на турците от тази област.

Тези българи обаче не идват директно от България, а от така нареченото Малко Влашко – основно от района около град Крайова. Те са се преселили в Малко Влашко около четиридесет години по-рано, след Чипровското въстание, което е потушено през 1688 година. Освен чипровци сред тях са и така наречените павликяни, които също са католици и са населявали териториите в северна България между Свищов и Никопол. Мотивите за оттеглянето им на север от Дунава са преследванията на католиците на територията на Османската империя след Чипровското въстание.

След като се установяват в Стар Бешенов и Винга, благодарение на привилегиите, които получават от Хабсбургската империя, българските католици бързо просперират и бързо растящата им общност започва да изпитва недостиг на земя. Затова те периодически разселват част от населението си по територията на целия Банат и основават редица колонии.

След освобождението през 1878 година част от тях се преселват обратно в България – техните села са Бърдарски Геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново.

Политиката на отделните държави и подялбата на Банат между Румъния и Сърбия след Първата световна война поставя редица проблеми пред запазването на общността на банатските българи.
Днес в България живеят около 6000 банатски българи, в Румъния около 7000, а в Сърбия – около 3000.