Света гора в снимки

След продължително прекъсване се връщам към моя пътепис за Света гора.

За препоръчване е, ако силите ви позволяват, да посетите поне още един манастир на полуострова. За тези, които не могат да правят продължителни преходи, най-интересно би било да видят руския "Свети Пантелеймон" или гръцкия Великата лавра.

Ако пък искате да усетите неповторимата природа на Света гора, грабвайте пътя към Хилендар.
От Зограф до Хилендар и обратно са ок. 32 км или 4/4 и половина часа (зависи от времето). Пътеките са обозначени с надписи на български и гръцки. Не правете преходи вечер или нощем, защото наистина може да се загубите.

И така, покрай стените на Зограф, са насочихме към Хилендар.



Пътят, или по-скоро пътеката, водят поклонниците през доста гъсти гори. Чувството е особено - може би на ок. 5-10 м от теб никога не е стъпвал човешки крак?



По пътя рядко може да бъде видян човек. Усещането за пустош и спокойствие е такова, каквото никъде другаде не бях изпитвал. Все пак не бива да се оставяте да бъдете завлядяни изцяло от възхищението към природата на Света гора. Поклонникът трябва да внимава как и къде стъпва, защото медицинска помощ не би могъл веднага да получи медицинска помощ. Пишещият тези редове за малко не настъпи една, удобно излегнала се на камъните на пътеките, пепелянка. По пътя, а и около самите манастири има доста змии и скорпиони. Скорпионите са общо взето безобидни, не така седят нещата със змиите. Хубавото е, че всеки манастир разполага със серум.

Вдясно от пътя е издигната тази малка могила с кръст. Тя бележи мястото, което отклонява пътеката за пещерата на зографския пустинник Козма. На табелката ще видите надпис 200м, но всъщност разстоянието е ок. 1,5 - 2 км. Струва си човек да кривне.



Пътят до пещерата е тежък. Освен дълбокото дере, който иска да достигне до пещерата, трябва да се изкатери по изсечени в скалите стълби и да се подпира на доста нестабилни парапети. За сметка на това гледката е вълшебна и те кара за забравиш за тръните, храсталака и жегата.



Пустинниците са особен вид отшелници на Света гора, който в крайна степен търсят бягството от мирската суета и се заселват в пещерите на полуострова. Те се прехранват с трънки, плодове и корени. Животът им е свързан с множество лишения. Често пъти за тяхното съществуване се узнава чак, когато други монаси или отшелници открият тленните останки и ръкописите им.

А ето това са ръкописите на многобройните поклонници, достигнали до пещерата на Козма Зографски.



Ето как изглежда самата пещера.



На около час и половина път от Зограф, пътникът преваля хълмовете и пред очите му полека лека се разкрива Бялото море. Оттук до Хилендар е само половин час път през изключително живописна местност.

На Атон се намират и останките на много несъществуващи вече скитове и монашески келии, които вече не съществуват и само останките им напомнят за живота, който е кипял в тях. Някои са били доста внушителни. Много от тях са били унищожени от пирати, пожари, земетресения или пък с времето е намалял броят на монасите в тях и поддръжката им е станала невъзможна.



Близо сме до целта на пътуването. От долината започва да се показва Хилендарския манастир и кулата на крал Милутин. Впрочем малко софиянци знаят, че гробът на сръбския крал Стефан Урош Милутин е в.........София. Саркофагът с тялото на канонизирания за светец Милутин се пази в софийската черква "Света Неделя", която до атентата в нея е носела и името "Свети Крал".



Ето го и самият манастир! Като постройка Хилендарският манастир е значително по-малък от Зографския и съвсем не тка внушителен. Сградите и постройките обаче са доста по-стари. Хилендар е много красив, но за съжаление преди пет години пожар изпепелява половината от манастирските крила. Крилото, в което се е намирала килията на Паисий оцелява.

Вляво от входа на манастира има чешма със студена вода, която ни ободри. Разбрахме по-късно, че тази чешма е построена при посещението на сръбския цар Стефан Душан в манастира. В знак на благодарност към неговите дарове и отношение, монасите вдигнали чешма, която и до днес носи същото име, а над нея се вижда кръстът на цар Душан.



Досами манастирския вход ни завари традиционното возило на светогорци - джипът. Нямахме възможност да опитаме возията на хилендарските братя, но ми се стори поне отстрани, че много наподобява тази на зографци.....



Ето и самата величествена кула на крал Милутин отблизо. Тя е построена за защита на манастира от пирати. Хилендар се намира много близо до морето и често е привличал апетитите на морските разбойници.

Гледката, вътре в Хилендар, е доста смразяваща. По-голямата част от постройките са зеещи и изгорели крила. Едва наскоро е започнало обновлението на Хилендар, което се подпомага от сръбското правителство, сръбски граждани, ЮНЕСКО и гръцката държава в лицето на КЕДАК.



Всъщност пожарът в Хилендар се разразил след мълния. Тогава (2004 г.) манастирът не разполагал с гръмоотвод. За кратко време изгоряли голяма част от крилата на манастира и само бързата реакция на гръцките пожарникари спасила целия комплекс от изгаряне.
Възстановяването е доста трудно, защото както стана вече дума, в ремонта трябва да се използват само автентични материали, одобрени от гръцкия строителен надзор. В противен случай направените ремонтни работи се отстраняват.

Честит 24-ти май!

Това е изключително красивата мозайка пред магерницата на Хилендарския манастир. За съжаление мястото е доста сенчесто, а възможностите на моя фотоапарат - ограничени. Все пак и това е достатъчно, за да се види изяществото на й.



В тази църква вероятно се е молил и самият Паисий. С разрешението на хилендарските монаси пренасям някои от снимките.



Не е тайна, че Хилендарският манастир е запазил славянския характер благодарение на присъствието на българските монаси. Българите са представлявали мнозинство в манастира до края на Първата световна война. Краят на тяхното присъствие е белязан от посещението на югославския крал Александър Караджорджевич в Хилендар. Изключително раздразнен от факта, че българите са мнозинство, той настоял пред гръцките власти за поетапната дебългаризация на Хилендар. В средата на двадесетте години тя вече била факт. Оцелелите от "прочистването", намерили подслон зад стените на Зограф.

И до днес обаче българските следи не са заличени в Хилендарския манастир.На този надпис, точно над черковната врата, се чете, че църквата се обновила във времето на проигумена кир Даниил от Ескизагра (Стара Загора).

Отвътре църквата е много представителна, макар и леко запусната. За съжаление мога да ви покажа само тази снимка.



Назад към българската тема. Хилендар носи споменът за Паисий. Ето това е библиотеката, в която той е търсел ръкописи за написването на "История славянобългарска". По принцип е отворена за посетители, но след пожара всички ценни ръкописи са опаковани в сандъци с цел да бъдат бързо пренесени при евентуално второ бедствие. Докога ще бъде така - не се знае. Легендата говори, че някога имало тунел от килията на Паисий до библиотеката, за да и нощем той да работи вътре. Днес монасите не знаят за съществуването му, а и да е имало такъв, сигурно ще да е отдавна зазидан.



В това крило е килията на Паисий Хилендарски. Днес тя не съществува. След пожара в манастира е разтурена и в нея живее хилендарски монах, което означава, че достъпът на светски лица е невъзможен.
В манастира успях да се запозная с двама хилендарски монаси и послушници. Тъй като говоря сръбски, разговорът с тях потръгна. Въпросът къде се намира килията на Паисий обаче е най-сигурният начин разговорът да бъде бързо прекратен. "Она веч не постои" - е последното изречение в един такъв разговор. По-късно същия ден разбрах в Зографския манастир, че много български поклонници вдигали скандал и се държели буйно при отказа да бъдат заведени в килията на Паисий. Разбирам и тях. В момента Зографският манастир поддържа отлични отношения с Хилендар и сигурно ще дойде ден, когато сърбите ще възстановят килията на Паисий и върнат паметната плоча до вратата. Засега не ни остава нищо друго освен с присъствието и (вежливите!) си въпроси да напомняме за тази необходимост. За съдбата на тази килия мога да напиша и повечко, но не тук му е мястото. Вижте мястото.

Работата в манастира не спира. И монаси, и послушници, и строители са запретнали ръкави и отстраняват последиците от пожара. Ентусиазимът им е заразителен. Ето как полека лека се възстановява Милутиновата кула и параклисът към нея.



Най-пострадалото югозападно крило на манастира.



Вечерта ни заварва в Зографския манастир, където отдъхваме след изнурителен преход. На един от балконите видях това - знамето на Вселенската патриаршия. Зографският манастир, както и останалите светогорски манастири с изкл. на Есфигмен, са подчинени на Вселенската патриаршия. Вселенската патриаршия задължава всеки един от манастирите да сложи на представително място нейния флаг.
Под сурдинка се признава, че строителите са внесли в сградата и българското знаме, което има статус на свещен и много таен обект, чието местонахождение знае само игуменът и определен от него зогпафски брат. На Трети март монасите изваждат това знаме в приемната зала на Зограф.



Споменът от Света гора е докато човек може да помни. Наистина най-подходящи са стиховете, които Милен цитира.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

Драги Ферасе, благодаря ти за компетентно написаните репортажи и качествените фотографии! Оценявам ги като човек, посетил Атон, макар че спомените ми за зографските монаси са противоположни на твоите. Чудя се, наистина ли съм пропуснал да опиша тук своето поклонение по светите места атонски? Виждам, че съм публикувам пътепис в моя планинарски форум, но за тук не се сещам. Ако някой си спомня нещо, да ме подсети, та да не се повтарям. Ако не съм писал нищо, си заслужава да пусна един материал, защото аз все пак изкачих самия връх Атон.

Логик написа:Драги Ферасе, благодаря ти за компетентно написаните репортажи и качествените фотографии! Оценявам ги като човек, посетил Атон, макар че спомените ми за зографските монаси са противоположни на твоите. Чудя се, наистина ли съм пропуснал да опиша тук своето поклонение по светите места атонски? Виждам, че съм публикувам пътепис в моя планинарски форум, но за тук не се сещам. Ако някой си спомня нещо, да ме подсети, та да не се повтарям. Ако не съм писал нищо, си заслужава да пусна един материал, защото аз все пак изкачих самия връх Атон.

Логико,

Благодаря за комплимента.

Пропуснал си да публикуваш тук своя пътепис от Атон, така че твоят материал по въпроса е очакван

Ферас,
благодаря ти за чудесния пътепис. Огромно удоволствие е възможността да се докосна до тези красоти...
Благодаря ти!