Августовско море

Реших да сляза за няколко дена от Алпите до морето. Както гледам, последно слънчево време, което да ни напомни за лятото. Следвайки съвета на Таки, ще разпределя снимките в няколко дописки. А така цяла нова рубрика се получи!

Най-напред сме на Лозенец. Показах ви част от безобразията там, с други да не си разваляме настроението. Защото съм снимал 12-годишни деца, които карат скутер, и 14-годишно момиче, което кара "бъги". Чудя се на родителите им - не си ли дават сметка, че с тези МПС могат да станат жертва и собствените им деца, и други хора? Очевидно си мислят, че с пари могат и живот да купят!

Далеч в морето забелязах кораб с алени платна:



Поразпитах местните и научих, че някакъв бедняк от селото имал красива дъщеря, която не можел да омъжи поради липса на зестра. Той обаче я успокоявал, че ще дойде красив капитан на кораб с алени платна, който ще я вземе. За щастие намерил се един добронамерен бизнесмен-ерген, който чул поличбата на бащата. Поръчал бизнесменът нови, алени платна за фрегатата си и един ден акостирал току пред колибата на бащата. Окрилената щерка одма се затърчала към кея и се хвърлила на врата на бизнесмена. Оттогава те заживели спорно и щастливо на платнохода, който виждате да обикаля покрай бреговете на с. Лозенец. А тъстът ги гледал с умиление и очите му се пълнели със сълзи на радост.

Вятърът в този район е доста силен и това привлича многобройни любители на модерните водни спортове - сърф и кайт:



Не липсват и любители на традиционните плавателни средства:



На пясъка също е приятно:



Ето ги тримата заедно:



По плажа могат да бъдат забелязани очарователни създания, родени (заедно с кученцата си) от морската пяна:



Още едно такова създание, преди да се прибере в своята раковина:



На следващия ден поемаме към Силистар. От там - нови снимки!

Ето ги тримата заедно: ...

Да сме живи и здрави, та да се радваме и на тези трима, пък и на други Логикови внуци..

Силистар е една от малкото сравнително запазени местности по българското Черноморие. Уж е резерват, но и там концесионери с кръчми, паркинги, реституирани "Частни собствености - влизането забранено!" и тям подобни дивотии! Плажът обаче все още е пуст и романтичен. Тук расте едно божествено цвете от Червената книга - пясъчната лилия:



Освен че е красива, тя мирише страхотно силно! Добро впечатление ми направи, че всичките й местонахождения са оградени с въжета по надлежния начин. Е, това не е особена преграда, но поне е знак за нарушителите. А в рекичката, която се влива на плажа, една елегантна змия позираше, докато я снимам:



За съжаление не можах да открия водни костенурки, които сигурно живеят в тези води.

Дървена пластика на плажа, ситуирана от ценител:



Намерили са се и изобретателни люде, които с подръчни материали да направят чудна люлка (концесионерът не се е сетил за подобно плажно съоръжение):



А сега ще ви покажа една табела, която ме хвърли в дълбоки математически и теологически размишления:



От геометрична гледна точка съществува само един интервал, на който началото и краят съвпадат, и той е нулевият. Това ли са имали пред вид архитектите на това гениално хрумване? Съмнява ме. Някаква позната мелодия обаче ми звучеше от надписа и усещането за déjà vu не ме напускаше часове наред. Докато накрая се сетих: ами да! Откровението на св. Иоана Богослова, 1:8!

Аз съм Алфа и Омега, начало и край...

Настина са неизповедими пътищата на Божията промисъл, щом и силистарските мислители успяха да се проникнат от нея! Само глупостта няма нито начало, нито край...

В единия край на плажа водата е прозрачна, спокойна и топла. Любителите на сладникави сравнения ще кажат - "като чай":



В другия край обаче вълните блъскат яко!



Точно в тази част на плажа на 2 август миналата година се е разиграла жестока трагедия. Удавили са се три момчета и едно момиче на по 20-ина години. Скочили са от тези скали:



Как тяхната зла участ да не ни убеди в поверието, че на Илинден всяка година морето взима своите жертви?

Понеже пътувахме в каравана (по-точно в това, което се нарича "кемпър"), заснех едно сутрешно събуждане...



... и едно следобедно:



Какво ангелче наистина, докато не ти скъса нервите!

По пътя към Иракли се минава през с. Баня. Там пред местната бакалия заснех една, условно наречена, животинска фотосесия. По жицата бяха накацали лястовички:



За съжаление нито една от тях не беше бяла. Обърнете внимание обаче на равните разстояния между птиците - никоя не нарушава жизненото пространство на съседните, но и не желае някоя друга да навлиза в нейното!

Този петел просто ми хареса с гордо вирнатата си опашка и скромното си, графично оперение, което обаче подчертава огненочервения му гребен, също гордо щръкнал:



Третата снимка вероятно идва да ни напомни за онова, което ни очаква, колкото и вкуснотии да изядем:



Или, както се е изразил канът-философ ювиги, човек и добре да живее...

Хлапетата са чудесни (дори когато късат, твоите нерви ).
Каравана искам и аз .
Също повече свободно време като си я купя да не стои пред входа. Мисля, че ще реша този проблем преди пенсионна възраст. Все пак работим в капиталистическо общество.
На Иракли не съм ходила от години, но имам спомен (и снимки) от едно страхотно барбекю на плажа. През село Баня минавам често, но виж точно този петел съм го пропуснала. Да си жив и здрав Логик, че ми го показа. А също и люлката, прозрачната морска вода и бурните вълни. Ако не се лъжа, Джови има подобни, много хубави снимки от Ахтопол. Там се видяхме за последно с нея. А Васко и моето момиче дори имаха удоволствието да се цопнат в чистата вода. За пояснение моята щерка отказва да се къпе във водата на варненските плажове.

marapepelia6ka написа:Ако не се лъжа, Джови има подобни, много хубави снимки от Ахтопол.

Благодаря ти за вниманието към моето наследство - роднинско и писмовно! Когато преди две години прописах тук, едни от първите снимки, които поместих, бяха на чудесни стари къщи в Ахтопол. Тогава дори се състезавахме с една твърде приятна дама, кой повече неща е заснел, но тя за съжаление изчезна. А щерка ти е съвсем права за Варненските плажове. То и южните вече не са много чисти - с тия мегаполиси, които си изливат нечистотиите в морето!

като тази ли

Къщата е същата, ама снимката... Еле па дамата...

Трябва да поровя в компютъра и да открия своите. Жалко, че този сървър няма добре работещо търсене. Човек нищо не може да открие! А освен всичко, в профила са изброени само последните 20 страници. Преди тях е пълен мрак!

Логик написа:Къщата е същата, ама снимката... Еле па дамата...

Еееееееееее аз исках да те зарадвам, ти кусури търсиш. Снимката е правена с телефона.

Ето ни на прочутия плаж! Прочут с битките срещу бетона и обвиненията, че еколозите са платени наемници срещу туристическия бизнес, а младежите на плажа - наркомани и дрипльовци, които нямат пари за хотел.

Плажът наистина е огромен и девствен. Състои се от три ясно разграничени третини. Първата е на "концесионера" - с кръчми, чадъри и други удобства. Втората е нерегламентираният плаж, на който бивакуват "наркоманите и дрипльовците". В интерес на истината, боклуците около тях са в изобилие, но не са повече, отколкото в стопанисваната от концесионера зона. Следва третата част от плажа, защитената зона Иракли, получила този статут благодарение на ентусиазма на Амадеус Кръстев - мой приятел и съратник от Зелената партия. Слава Богу, в защитената зона вече няма никой! Ето снимка от тази зона:



Всъщност тук е плажът на мераклиите от Емона, някъде на юг е нос Емине, но за мен това е Terra incognita. Нямах време да се разходя дотам, а си заслужава. Догодина!

От самите Зелени патрули е останал само този пост, напомнящ ни за излинялата бойна слава на паравоенните формирования на Зелената партия:



Уви, няма го Амадеус Кръстев, няма ги и Зелените патрули!

Дивите простори на Ираклийската пустош развихриха моята фантазия за радост на двамата ми внуци. Те сега се интересуват от динозаври и първобитни хора, та теренът се оказа особено подходящ за драматизация. Показах им например лодката, с която първите американци са открили европейския континент:



Спасила ги е от изтощение бъчвата с ром, която е запазена като олицетворение на онези героични времена. Когато пораснат още малко, ще им обясня как първите пришълци са нарекли континента Европа, защото са видели млада девойка с това име, яхнала бик. Но за бикове и крави ще стане дума след малко.

Естествено в този район първичността е силно застъпена и дава своето отражение дори върху облеклото. По-точно върху липсата на такова. Дадох за пример ето този примат, който е запазил окосменост, достатъчна му за зимата:



А тази жена пък, продължих да обяснявам, носи дърва на племето си, за да може то да си приготви храната:



Нормално дойде въпросът: а какво ще ядат? Отговорих, че мъжете вече са изкопали голям трап, в който през нощта ще падне някое животно - я динозавър, я крава. На сутринта в близкия треволяк се беше разположило стадо крави. До тях беше овчарят с видимо угрижено лице. Обясних, че това се дължи на липсващата крава, която той е затубил през нощта. Децата бяха във възторг от релефно поднесения урок по история!

И тук приказката за днес свършва.

Логик, страхотни сними, за коментарите да не говорим Освен "Благодаря ти", друго не знам какво да кажа!
А малкото ангелче ужасно много прилича на теб там, където си го заснел пробуждащо се в караваната! Да са ти живи и здрави и трите съкровища, да си жив и здрав и ти, че да им се радваш, да радваш и нас с невероятните си репортажи!

ако снимките бяха във "фотография , щях да отбележа ,че голяма част не са на фокус ...

nikiforov написа:ако снимките бяха във "фотография , щях да отбележа ,че голяма част не са на фокус ...

Еееей, ама направо не се търпиш понякога!!!

jovina написа:

nikiforov написа:ако снимките бяха във "фотография , щях да отбележа ,че голяма част не са на фокус ...

Еееей, ама направо не се търпиш понякога!!!

винаги съм съм се ужасявал, когато повече от един /освен самият аз /започват да ми пляскат ...

нищо невярно не написах !

nikiforov написа:

jovina написа:

nikiforov написа:ако снимките бяха във "фотография , щях да отбележа ,че голяма част не са на фокус ...

Еееей, ама направо не се търпиш понякога!!!

винаги съм съм се ужасявал, когато повече от един /освен самият аз /започват да ми пляскат ...

нищо невярно не написах !

То най-лесно е да намериш маана на някой, който е направил нещо свястно! МОже и да не са на фокус, но са уникални, интересни и забавни - поне за мен, а надявам се не само за мен.

nikiforov написа:...голяма част не са на фокус ...

Прав си! Чак "голяма част" може би не са, но "една немалка част" сигурно са. Дамата с кученцето например не е на фокус, но трябва да се отчетат обстоятелствата - не иде някак си да подтичваш след красивото тяло и да клечиш, за да опреш апарата на коляно! С автоматичен фокус и движещи се обекти - толкова. Въпреки кусурите предпочетох да предам съдържанието, понякога за сметка на формата.

Логик написа:Въпреки кусурите предпочетох да предам съдържанието, понякога за сметка на формата.

И много правилно! На мен напр. въобще не ми направи впечатление, че някои от снимките не са на фокус ... може би защото, за разлика от някои други, се бях съсредоточила върху съдържанието Laughing

Логик написа:

nikiforov написа:...голяма част не са на фокус ...

Прав си! Чак "голяма част" може би не са, но "една немалка част" сигурно са. Дамата с кученцето например не е на фокус, но трябва да се отчетат обстоятелствата - не иде някак си да подтичваш след красивото тяло и да клечиш, за да опреш апарата на коляно! С автоматичен фокус и движещи се обекти - толкова. Въпреки кусурите предпочетох да предам съдържанието, понякога за сметка на формата.

Съгласен съм, но пък представи си ефекта на "съдържанието" на фотката с момата и дървата за огрев, ако бешр по... фокусирана...

jovina написа:

Логик написа:Въпреки кусурите предпочетох да предам съдържанието, понякога за сметка на формата.

И много правилно! На мен напр. въобще не ми направи впечатление, че някои от снимките не са на фокус ... може би защото, за разлика от някои други, се бях съсредоточила върху съдържанието Laughing

ако беше се съсредоточила И в съдържанието на постингът ми ,нямаше да се дуеш - написах: " АКО снимките....дъра -дъра ...."
тоест съм съгласен и с липсата на фокус ,тук -таме

nikiforov написа:
ако беше се съсредоточила И в съдържанието на постингът ми ,нямаше да се дуеш - написах: " АКО снимките....дъра -дъра ...."
тоест съм съгласен и с липсата на фокус ,тук -таме

Съсредоточих се и затова написах в заглавието на първия си отговор "Да, ама не са" И не се дуя, а се дразня, има разлика

Обичам изкуството ми да предизвиква оживени спорове! Аз обаче първо ще си довърша пътеписа за морето, че до София са бая километри...

На връщане от Иракли минахме през Слънчев бряг. Родителите решиха, че децата ще са във възторг от водния парк. Не забелязах особен възторг, но пързалките действително са чудо на техниката. Огромни, някои от тях плашещо стръмни, измислени с голяма фантазия и изобретателност. Но понеже сме в България, а не в Дисниленд, още на влизане, както се бях зазяпал по шадраваните, кракът ми затъна до глезена в рядката кал в тревата, където пръските бяха наквасили почвата. Показвам няколко пързалки:



Като гледам фигурата на снимката, силно се надявам, че персоналът е информиран как да постъпва в случай, че тръбопроводът се запуши на някоя от свивките.

Освен инженерната мисъл, не мога да отрека и високия художествен вкус, с който е одухотворен екстериорът. Както знаем, наблизо се намира реката Ахелой, където на 20 август 917 г. войските на цар Симеон Велики изтребват 60-хилядната армия на византийския император Лъв Фока. Със своето посещение на същата дата аз почетох годишнината от славната битка. А за да напомнят за нея, находчивите архитекти са експонирали оригинални колони в дорийски ордер от завладените дворци на императора:



На преден план виждате късноримско копие на древногръцки оригинал от школата на Праксител или на Фидий. Подчертаната мъжественост на византийския воин, здраво хванал щита и копието, но загубил дори дрехите си в лютата схватка, след много векове ще се превърне в пластична илюстрация на поговорката "На гол тумбак - чифте пищови".

С това моята кратка морска ваканция между Монблан и Лондон завършва. Продължавайте да четете моите пътни впечатления. Те винаги са пресни, защото следват принципа "От ноутбука - във фейсбука!". До нови срещи!

marapepelia6ka написа:

Намерих си своята снимка на същата къща:



Било е преди две години и нещо. Само че от дописките на тогавашната ми кореспондентка са изчезнали снимките. Някой сървър ще да ги е похитил! А жалко - хубав разговор е станал тогава...

Снимките може да са изчезнали, но ти помниш разговора и дамата, с която си го водил.
Това е хубаво. Никой сървър не може да похити спомените ни.

Сега, като си гледам снимката, ме хваща яд - могъл съм поне да обърна апарата, та да се види покривът! Ще се наложи пак да ходя до Ахтопол да снимам.

marapepelia6ka написа:Никой сървър не може да похити спомените ни.

Ваш сървънт, госпожо!