По Великден в Еретрия

Реших да събера в една рубрика всички снимки и впечатления от гостуването ни в Еретрия. Извинявам се, че коментарите към моите пътеписи ще останат на старите си места в рубриката Mare Nostrum.

Както вече е известно от медиите, един трудолюбив грък осигури дневните и квартирните на двама европейски граждани. Двамата европейци знаеха за извънградската резиденция на своя домакин, макар и само от снимки. Те обаче останаха искрено поразени от островната растителност, пейзажа, архитектурните забележителности и археологическите разкопки в околността. Към изброеното трябва да бъде добавено великолепното време - достатъчно топло за разходки по плажа, но не чак убийствено слънчево, каквото би могло да бъде. За всичко това европейските гости са неизразимо благодарни и планират в серия тематични пътеписи да покажат съвсем малка част от видяното. Едно добро начало са цветята на Еретрия.

Когато ги видях за първи път, аз възкликнах: "Я, колко макове!" Само че тамошните макове бият на кармин и са на огромни купчини:



Парцелите, които не са обработени и засети, са плътно заети от огромни жълти маргарити, някои от които са като малки дръвчета:



Анемонията, или червената съсънка, която е едно от редките и защитени растения в България, по еретрийските поляни се среща като нашата лайкучка. На снимката тя е в комбинация с бели маргаритки и незабравки:



На много места по оградите и свободно на брега расте едно "балдюрно" цвете, както го наричат на Женския пазар, но за съжаление то е топлолюбиво и го няма по нашите земи. Както човек е легнал върху пясъка, в краката му се плискат леки вълнички, а погледът му е прикован в ярките цветове:



Следващата дописка ще е за дърветата на Еретрия, които за разлика от цветята дават и нещо за ядене.

Дърветата на Еретрия се делят на изсъхнали и живи, а също на плодни и декоративни. Всички те обаче са еднакво красиви. За съжаление околностите на градчето са опустошени от периодичните пожари и последвалите пороища. Нагоре по хълмовете гледката е тъжна за лесовъдите, но благодатна за меланхолиците:



По улиците и дворчетата на Еретрия е съвсем различно. По тротоарите - декоративни портокали (наричат ги "наранчи"), от които мераклиите като мен правят вкусен и витаминозен сок (с огромно количество мед!):



Ако на някого наранчите му се видят прекалено кисели, може да си откъсне от лимоните, които са значително по-сладки и тук растат на гроздове досущ нашите ябълки:



Истинска прелест са вековните маслинени дървета - усукани от възрастта, изкорубени, окършени от бурите, но невероятно устойчиви на стихии и паразити и продължаващи обилно да раждат:



Тук трябва да вметна, че лично за мен плодът на маслината е истинска загадка на цивилизацията. Когато за първи път видях маслинено дърво - беше в Испания, си откъснах едно плодче и го сдъвках, както бих направил на масата си в София. Горчивината, която изпълни устата ми, далеч надхвърляше хининовата! По-късно научих от нашата еретрийска приятелка, която приготвя маслините от собствено производство и по собствена рецепта, че докато станат съедобни, плодовете минават през няколкомесечни процедури. Дълго киснене във вода, изхвърляне на водата, ново киснене, после киснене в зехтин, накрая добавяне на подправки и пак и пак киснене, докато омекнат... А най-скъпите, които имат най-смачкан вид в буквалния смисъл - кафяви и сбръчкани, допълнително се сушели, та да заприличат на стафиди. Аз и до днес недоумявам кой беше този прозорлив грък, който преди хилядолетия прозря, че най-отвратителният плод - твърд като камък и смъртоносно горчив, с подходящи грижи ще се превърне в най-вкусна храна и дори ще дава мазнина! Уви, аналите на историята мълчат по въпроса...

Накрая едно увивно дърво само за красота, не се яде!



За съжаление пропуснах да снимам дървото, от което на всяко минаване си късахме плодове - малки, жълти, леко кисели. Страхотно освежителни! Няма го по нашите земи. Но ще го намеря в интернета и ще го покажа.

Не искам да си легна, преди да съм зачел поне три животински вида, заснети в Еретрия. Първият е един изящен комар, будещ възхищение не само със съвършената си аеродинамика, но и със своя компютър пето поколение, успешно управляващ шест крака и две крила:



А това е просто петел - надут и наперен, както му подобава. Че с такива шпори как иначе?



Една ранна утрин, докато полусънен съзерцавах от терасата на вилата далечната морска шир, пред погледа ми премина стадо овце. Предупреден от един неуспех на нашия стопанин, аз бързо успях да заснема не само овцете, но и овчаря, който ги водеше от своя автомобил:



И в този момент зад гърба ми запя колоратурното сопрано, школувано на Острова:

Мой миленький дружок,
Любезный пастушок...

След малко към него се добави контраалтът на нашата гостоприемна домакиня, носещ дълбочината и топлината на Юга. Така дуетът на двете дами превърна пасторалната картина в един истински Пасторал: