ПОЕЗИЯ
+3
Помощ, граждани!
Таки
Надя
7 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
ПОЕЗИЯ
СЛОВО ПОЭТА СВОБОДЫ
Я восстал и вперед стал прокладывать путь,
...Верю в силу свою, дышит радостью грудь.
Пусть немало преград на пути у меня,
Нет, не жалуюсь я, не хочу отдохнуть.
Лишь свобода и правда -- мой главный оплот.
Разве можно теперь не стремиться вперед?
Разве можно народ не вести за собой,
Если виден вдали мне надежды восход?
Всех рабочих людей я считаю родней,
Лишь с сынами народа един я душой.
Это мой идеал, это высшая цель --
Быть с народом, вести его светлой тропой.
Жизнь моя для народа, все силы ему.
Я хочу, чтоб и песня служила ему.
За народ свой я голову, может, сложу --
Собираюсь служить до могилы ему.
Славлю дело народное песней своей,
Не пою небеса, жизнь земли мне милей.
Если темная ночь накрывает меня,
Не горюю: дождемся мы светлых лучей!
Может быть, я нескладно пою? Ну, и пусть!
Потому и пою, что врагов не боюсь...
Я в свободном краю, я с народом всегда.
Все вперед и вперед неуклонно стремлюсь.
Январь 1920 г.
Муса Джалиль
Я восстал и вперед стал прокладывать путь,
...Верю в силу свою, дышит радостью грудь.
Пусть немало преград на пути у меня,
Нет, не жалуюсь я, не хочу отдохнуть.
Лишь свобода и правда -- мой главный оплот.
Разве можно теперь не стремиться вперед?
Разве можно народ не вести за собой,
Если виден вдали мне надежды восход?
Всех рабочих людей я считаю родней,
Лишь с сынами народа един я душой.
Это мой идеал, это высшая цель --
Быть с народом, вести его светлой тропой.
Жизнь моя для народа, все силы ему.
Я хочу, чтоб и песня служила ему.
За народ свой я голову, может, сложу --
Собираюсь служить до могилы ему.
Славлю дело народное песней своей,
Не пою небеса, жизнь земли мне милей.
Если темная ночь накрывает меня,
Не горюю: дождемся мы светлых лучей!
Может быть, я нескладно пою? Ну, и пусть!
Потому и пою, что врагов не боюсь...
Я в свободном краю, я с народом всегда.
Все вперед и вперед неуклонно стремлюсь.
Январь 1920 г.
Муса Джалиль
Re: ПОЕЗИЯ
Поиска ти за гъби днес да идем и молеше ме със сълзи на очи,
Дори на мача зарад туй не ходих, за да си слънце, греещо с лъчи.
Поиска на туризъм да отидем, поиска да не ходим със кола,
Дори кубинките си аз излъсках, не помня да съм ходил от кога?
Дори на мача зарад туй не ходих, за да си слънце, греещо с лъчи.
Поиска на туризъм да отидем, поиска да не ходим със кола,
Дори кубинките си аз излъсках, не помня да съм ходил от кога?
И се завърнах в бащината къща
И се завърнах в бащината къща
от Ники Комедвенска
Двайсет години сънувам я къщата,
дето целунах света,
топла и ласкава - все си е същата,
в облак от сини цветя.
Двайсет години сурово преглъщане
в моя панелен затвор...
И си откраднах далечното връщане -
там, при познатия двор,
дето ме галеха с жилести корени
всички добри богове.
Бутам вратата... И скачат отгоре ми
сухи и зли ветрове.
Де са цветята ми - меко-кашмирени?
Слепи къртици сноват.
В стария кладенец - локва съсирена,
крастави жабите спят.
Свлича се покривът, стенат подпорите,
стърже гласът им суров.
Нейде в килера, сред купчина орехи,
плъхове правят любов.
И се оглеждам - сприхава, смръщена,
плъзва в очите ми страх.
Хиляди дяволи! Туй ли е къщата,
дето в съня си мечтах?
А сред къпините, вече разбудена,
чула на двора си глас,
старата къща ме гледа учудено:
"Боже, коя ли е таз?"
от Ники Комедвенска
Двайсет години сънувам я къщата,
дето целунах света,
топла и ласкава - все си е същата,
в облак от сини цветя.
Двайсет години сурово преглъщане
в моя панелен затвор...
И си откраднах далечното връщане -
там, при познатия двор,
дето ме галеха с жилести корени
всички добри богове.
Бутам вратата... И скачат отгоре ми
сухи и зли ветрове.
Де са цветята ми - меко-кашмирени?
Слепи къртици сноват.
В стария кладенец - локва съсирена,
крастави жабите спят.
Свлича се покривът, стенат подпорите,
стърже гласът им суров.
Нейде в килера, сред купчина орехи,
плъхове правят любов.
И се оглеждам - сприхава, смръщена,
плъзва в очите ми страх.
Хиляди дяволи! Туй ли е къщата,
дето в съня си мечтах?
А сред къпините, вече разбудена,
чула на двора си глас,
старата къща ме гледа учудено:
"Боже, коя ли е таз?"
Re: ПОЕЗИЯ
Продержитесь, товариш Полковник!
Елена Громова
В небесах над ливийской пустыней –
Раскаленное солнце тревог.
Здесь – сурового века твердыня,
Здесь с античностью сплелся Восток.
Как мгновенны на юге закаты!
Но спокойных не ведаем снов.
Здесь сегодня - за черное злато
Разжигается схватка миров.
Города напряженно застыли,
Корабли супостатов видны.
Продержитесь, Полковник Пустыни,
Вы – надежда несчастной страны!
Счет пошел на часы, на минуты!
Взят ли город? Надежны ль войска?
Победит ли коварная смута,
Или наша победа близка?
Вновь тревожное утро настанет...
Мы стоим? Значит, день нам зачтен.
Если время больших испытаний,
Значит – время великих имен!
Значит - время больших биографий!
Значит – время железных вождей!
Продержитесь, полковник Каддафи,
Продержитесь хоть несколько дней!
Всем назло - одержите Победу,
К удивленью их хищных столиц!
Как вас мало, Диктаторы Света,
Против черной свободы убийц!
Будет нашей победой отныне
Каждый час, каждый миг, каждый вздох...
Продержитесь, Полковник Пустыни,
Хоть бы сотню великих эпох!
Елена Громова
В небесах над ливийской пустыней –
Раскаленное солнце тревог.
Здесь – сурового века твердыня,
Здесь с античностью сплелся Восток.
Как мгновенны на юге закаты!
Но спокойных не ведаем снов.
Здесь сегодня - за черное злато
Разжигается схватка миров.
Города напряженно застыли,
Корабли супостатов видны.
Продержитесь, Полковник Пустыни,
Вы – надежда несчастной страны!
Счет пошел на часы, на минуты!
Взят ли город? Надежны ль войска?
Победит ли коварная смута,
Или наша победа близка?
Вновь тревожное утро настанет...
Мы стоим? Значит, день нам зачтен.
Если время больших испытаний,
Значит – время великих имен!
Значит - время больших биографий!
Значит – время железных вождей!
Продержитесь, полковник Каддафи,
Продержитесь хоть несколько дней!
Всем назло - одержите Победу,
К удивленью их хищных столиц!
Как вас мало, Диктаторы Света,
Против черной свободы убийц!
Будет нашей победой отныне
Каждый час, каждый миг, каждый вздох...
Продержитесь, Полковник Пустыни,
Хоть бы сотню великих эпох!
Re: ПОЕЗИЯ
Левски
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш...
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви.
Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори. ...
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Hаписано от Таня - ученичка в 11 клас
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш...
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви.
Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори. ...
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Hаписано от Таня - ученичка в 11 клас
Re: ПОЕЗИЯ
Въпреки ненормалния свят, бих се радвал на някой нов запис, твой или на щерката или и на двете.
И аз съжалявам, че ни позабрави!
И аз съжалявам, че ни позабрави!
Re: ПОЕЗИЯ
Казват, че песимистът е добре информиран оптимист. Май ще трябва да спра да се информирам...
И тази седмица ще хвърлям поглед при вас. Надявам се, че и при теб всичко е наред.
И тази седмица ще хвърлям поглед при вас. Надявам се, че и при теб всичко е наред.
Re: ПОЕЗИЯ
При мен - общо взето да. Но като гражданин на една страна в криза, аз не се чувствам хич добре.. Дано тази участ отмине Италия.Надявам се, че и при теб всичко е наред.
Приказка за доверието
За доверието искам днес да поговорим:
то е да последваш някой в тъмното,
да прелееш дишането си в сърце отворено,
...
то мечта е – искана, ала и сбъдната.
Да притихнеш в някого и да забравиш
че навън е буря – виеща и страшна.
Песента си в нечий поглед да оставиш
и да си уверен, че това е точно мястото.
Да заспиваш с мисълта, че си опазен
и че нищо лошо няма да се случи,
да забравиш за съмнения, омраза,
да си сигурен, че обич ще получиш.
Да се будиш със усещане за вяра,
и надежда, че небето ще е ясно,
че животът никога не се повтаря,
но сега и тук е най-прекрасно!
Доверявам ти душата си – потайната!
Доверявам ти най-скъпото – усмивката!
С теб съм – днес и до безкрайност!
С теб съм -даже да летиш към нищото!”
Автор: Логрус - “Приказка за доверието“
то е да последваш някой в тъмното,
да прелееш дишането си в сърце отворено,
...
то мечта е – искана, ала и сбъдната.
Да притихнеш в някого и да забравиш
че навън е буря – виеща и страшна.
Песента си в нечий поглед да оставиш
и да си уверен, че това е точно мястото.
Да заспиваш с мисълта, че си опазен
и че нищо лошо няма да се случи,
да забравиш за съмнения, омраза,
да си сигурен, че обич ще получиш.
Да се будиш със усещане за вяра,
и надежда, че небето ще е ясно,
че животът никога не се повтаря,
но сега и тук е най-прекрасно!
Доверявам ти душата си – потайната!
Доверявам ти най-скъпото – усмивката!
С теб съм – днес и до безкрайност!
С теб съм -даже да летиш към нищото!”
Автор: Логрус - “Приказка за доверието“
Re: ПОЕЗИЯ
Таки написа:Полит-еротична дилема
Дали на Петьо да направя свирка,
или да ида на партийна сбирка ..?
По-добре на партийна Збирка,
оти от таз Вейка не става ... свирка !
Кибик Блаже
blag009-
Брой мнения : 1172
Age : 74
Registration date : 15.10.2007
Re: ПОЕЗИЯ
Не, Комарко, един журналист, пък аз само коментирах, не може да не ми познаеш стилът с многото повторения. Само дето не са ме цитирали докрай.komarKo написа:Надя написа: Взеха ме за зевзек
Наде, ти ли си ги фотошопила???
Re: ПОЕЗИЯ
Българо-японско /НЕ/хайку
Съдрана, виси насакото яката,
а зимата иде, ще духа маяко.
Ши целуваме пак на Шогуна краката,
за децата да има надбавки за мляко.
Накамурен изгрява новият д/з/ен,
Фукушимено бързо ни дърпа надолу.
Народ-камикадзе върви възроден,
кимоно избеляло облякъл на голо.
Ши ядем котоима,
ми куняма, ще гризнем дървото.
Всеки сака, но всеки не взима,
заплата, а бърза Животът...
Вишнев цвят са децата-индиго,
нова ера нишиба в лицата,
Ганьо-сан едвам го надига
челото, от петвековен поклон до земята...
Съдрана виси насакото яката,
след новия избор – пак стари шогуни;
в саке, до припадък ще давим Съдбата,
отрупан е клонът с лениви маймуни...
Изгряващо слънце, са децата-индиго,
поклон до земята им правя маяко.
Към Космоса вишнев челата им вдига,
майчина Обич, в надбавки за мляко...
Re: ПОЕЗИЯ
Молитва
Galena Vorotinceva
Не те намерих, Господи, в небето -
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета -
съвсем до мен? За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си?
Ела нощес, ела на чаша вино,
че нощите са непосилно тесни
от праведност, скрепена с твойто име.
Ела да скърпиш тялото с душата,
изправени на нож откак съм жива,
с целувка спри на дявола ръката
за дяволската жажда да ме има.
Ела и дай ми сили да измия
ръцете на поредната измяна
и после от страха си да се скрия
в тъмницата на сто самозабрани.
Ела на гости, Господи, в съня ми -
там всеки със съмнение наднича.
А после с мен ще прекосиш деня ми
очовечен, какъвто те обичам.
Galena Vorotinceva
Не те намерих, Господи, в небето -
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета -
съвсем до мен? За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си?
Ела нощес, ела на чаша вино,
че нощите са непосилно тесни
от праведност, скрепена с твойто име.
Ела да скърпиш тялото с душата,
изправени на нож откак съм жива,
с целувка спри на дявола ръката
за дяволската жажда да ме има.
Ела и дай ми сили да измия
ръцете на поредната измяна
и после от страха си да се скрия
в тъмницата на сто самозабрани.
Ела на гости, Господи, в съня ми -
там всеки със съмнение наднича.
А после с мен ще прекосиш деня ми
очовечен, какъвто те обичам.
Re: ПОЕЗИЯ
Много ми хареса стихотворението на дамата от Твърдица. Ще потърся и други нейни.
Или да можех само да ти свирна
среднощ като на много стар приятел
и с теб през триста ада да премина
без много думи – думите са вятър.
А аз се изприказвах в сто куплета,
сред нищото висях съвсем отвесно.
През въздуха, надупчен на решето,
в тунела гледах – чаках го да блесне.
Сега не чакам. Тихичко премитам
последната си скоростна отсечка –
да финиширам след безкрайно скитане
на твоя сън в най-близката пресечка...
Или да можех само да ти свирна
среднощ като на много стар приятел
и с теб през триста ада да премина
без много думи – думите са вятър.
А аз се изприказвах в сто куплета,
сред нищото висях съвсем отвесно.
През въздуха, надупчен на решето,
в тунела гледах – чаках го да блесне.
Сега не чакам. Тихичко премитам
последната си скоростна отсечка –
да финиширам след безкрайно скитане
на твоя сън в най-близката пресечка...
Последната промяна е направена от Таки на Сря 23 Ное 2011, 20:03; мнението е било променяно общо 2 пъти
Re: ПОЕЗИЯ
Дамата ми беше съседка...някога там.Сега е в Гърция. но не зная къде.Много е талантлива.Таки написа:Много ми хареса стихотворението на дамата от Твърдица. Ще потърся и други нейни.
Re: ПОЕЗИЯ
Като Калина
Като Калина в македонска песен
ще ходя подир тебе като луда!
Родата ти - не били, казваш, лесни -
чифтета и кинжали - цяло чудо!
Но няма като някаква си риба
с изцъклен поглед в кухото безвремие
в дълбокото от суша да умирам
и всъщност да съм в локва до колене.
И няма като пиле да прелитам
над глухите гори около тебе -
на босо и на голо ще се стичам
направо във съня ти нощно време.
И няма да ми викаш от вратата:
"Назад, че тука друга хубост грее!" -
далеч ще съм - от края на земята
ще чуеш, щом реша да ти попея...
И след като, изпяла песента си,
замлъкна - твойте нощи ще посърнат.
И с десет катинара на вратата,
ти пак ще ме повикаш да се върна -
като Калина в македонска песен
да тичам подир тебе като луда -
да кипнеш в мен, преди да дойде есен,
а после - ако ще да става чудо!
Като Калина в македонска песен
ще ходя подир тебе като луда!
Родата ти - не били, казваш, лесни -
чифтета и кинжали - цяло чудо!
Но няма като някаква си риба
с изцъклен поглед в кухото безвремие
в дълбокото от суша да умирам
и всъщност да съм в локва до колене.
И няма като пиле да прелитам
над глухите гори около тебе -
на босо и на голо ще се стичам
направо във съня ти нощно време.
И няма да ми викаш от вратата:
"Назад, че тука друга хубост грее!" -
далеч ще съм - от края на земята
ще чуеш, щом реша да ти попея...
И след като, изпяла песента си,
замлъкна - твойте нощи ще посърнат.
И с десет катинара на вратата,
ти пак ще ме повикаш да се върна -
като Калина в македонска песен
да тичам подир тебе като луда -
да кипнеш в мен, преди да дойде есен,
а после - ако ще да става чудо!
Re: ПОЕЗИЯ
Видях едно стихотворение, писано в Атина: "Зачеркване на сянка"Сега е в Гърция. но не зная къде. Много е талантлива.
Страница 1 от 2 • 1, 2
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите