Дискусии по повод изяви на медии, журналисти, общественици и

След 26 години докладно англофонство и хеленофонство, някои български термини е логично да са се изместили в по-тъмни области на паметта. И понеже никога не си чета докладите от напечатан текст (а често такъв няма, а само едно summary) , боя се, че понякога няма да имам готовност за българския термин 'в потока на речта' .

На едно място, например, говоря за 'приближение' , но в нужния момент може да ми изникне 'апроксимация' . Или 'дистрибуция' вместо разпределение.

Такъв проблем нямам с терминологията от общ (обществено-политически) характер и понякога се налага да превеждам наживо (не от кабинка, а между двама живи събеседници) и се справям добре. Това защото си имаме тук една жива българска среда, в която тези термини се ползват ежедневно. Но друго си е научната терминология, ако не си я ползвал десетилетия.. Освен това, там не вървят описателни сламки или синоними.

Натали написа:

Boabab написа:Аз не твърдя че е Тъпич, но също твърдя, че Тъпич обича да се развлича, тъкмо когато е зает, тъкмо така Very Happy . Всъщност ако Иван пише всеки ден ще се окаже, че не е зает, и чак тогава може да се каже, че не е "заетия", но изключително умен в тъпотата си Тъпич. Very Happy

Не знам, Боабабе, а и няма значение. Остави го да се осере, ще го познаем по миризмата.

Ако е приятел, ще се обади накрая кой е. Ако не, ще мълчи и ще крие самоличността си като "Надка".

Натали, честно казано разсмя ме от сърце!

Само исках да попитам, тава сериозно ли го мислиш или е инфантилна покана за танц?



ПП. А, щях да забравя още нещо. Самоличността ми как я искаш - нотариално заверена (с подпис и печат) или неформален постинг стига?

Иванчо, ще те разочаровам ли, ако кажа, че изобщо не ме интересуваш. Вече съм разбрала, че приятелите не остават дълго анонимни (изключвам извратеняците, на тях им е все едно, понеже те си имат акцентувана тема и извън нея светът губи значение!). Можеш да ме наречеш заради това инфантилна, ще си разплета пуловера от мъка. Времето ще покаже кой си, аз имам много от него.

Ригас, мога да прочета и този доклад, дори да е труден. Само да е написан. В детството ми един наш наемател ми остави в наследство цялата си богата библиотека, доста от книгите не бяха на български. Така с Карл Май беше свършено твърде рано, а първите прочетени от мен дебели книги не бяха на роден и майчин. Започнах направо със "Семейство Тибо" в пети клас, нищо чудно, че пострадах и с "Кандид" твърде млада.

Готова съм на всякакви приключения, давай конспекта... и други ден на изпит (като студент по китайска филология!).

Натали написа:Иванчо, ще те разочаровам ли, ако кажа, че изобщо не ме интересуваш. Вече съм разбрала, че приятелите не остават дълго анонимни (изключвам извратеняците, на тях им е все едно, понеже те си имат акцентувана тема и извън нея светът губи значение!). Можеш да ме наречеш заради това инфантилна, ще си разплета пуловера от мъка. Времето ще покаже кой си, аз имам много от него.

Бремето е във времето!

Приятно чакане.

Честно да ти кажа, не ме интересува толкова самоличността ви, колкото един друг въпрос. Какво ви кара да идвате тук? Не е тайна за никого вече, че сме комунисти, стари, грозни, тъпи, необразовани (аз лично съм със седми клас) и т.н. Целият нет се тресе от инфо за кусурите ни, и вие пак прилазвате насам. Защо не стоите там, при съвършените (си пациенти). Това последното... все едно, че не съм го казала.

Брей, този филм много се проточи. Не е интересен, за да го гледам, но е достатъчно интересен, за да не го оставя.

Та така, Иванчо, да си жив и здрав хилядо години!

Натали написа:Честно да ти кажа, не ме интересува толкова самоличността ви, колкото един друг въпрос. Какво ви кара да идвате тук? Не е тайна за никого вече, че сме комунисти, стари, грозни, тъпи, необразовани (аз лично съм със седми клас) и т.н. Целият нет се тресе от инфо за кусурите ни, и вие пак прилазвате насам. Защо не стоите там, при съвършените (си пациенти). Това последното... все едно, че не съм го казала.

Брей, този филм много се проточи. Не е интересен, за да го гледам, но е достатъчно интересен, за да не го оставя.

Та така, Иванчо, да си жив и здрав хилядо години!

Натали, малко съм объркан. Нормално отговарям във формата в която съм заприказван, а в постинага се смесват двете. Предполагам, че в началото съм още непознат и затова е "ви", а към края сме вече стари познати, та е приятелското "ти". ОК, нямам нищо против и се присъединявам към втората форма.

Да си жива и здрава и ти!

Не, бе, маа му стара, много е просто, веднага ще ти го обясня нагледно. Виж сега, този куп консерви скумрия с олио сме ние. Ние сме от този форум, преди това бяхме от друг, но вселената не се интересувала от факта. А пък този куп консерви цаца с доматен сос сте вие. Дето не сте от този форум, не сте и от другия (виж ми окото!), и направо не сте от никакви форуми. Изобщо, за пръв път чувате тази дума. (а, то пък има емотикони!)

Та питаме какво правите вие, дето не сте от оня форум, и изобщо не знаете какво е форум, тук?! Достатъчно ли е, че всички сме шарани, за да сме на едно място? Опааа, то май стана по-сложно така, ама нейсе. И филмът също беше тъп. Пих вече кафе и ще си лягам. Добро утро в аванс!

Натали, ти докога ще играеш ролята на частен секретар тук? Ако искаш да знаеш много хора предпочитат цацата с доматен сос, стига да не е много солена, но най-харесват май пържената цаца, върви с бира, защото дали ще е скумрия консерва или цаца консерва, консервата си е консерва и консерваторите мнозинството много не ги обича, щото трудно приемали новото и различното. Приятен ден!

Натали написа:Не, бе, маа му стара, много е просто, веднага ще ти го обясня нагледно. Виж сега, този куп консерви скумрия с олио сме ние. Ние сме от този форум, преди това бяхме от друг, но вселената не се интересувала от факта. А пък този куп консерви цаца с доматен сос сте вие. Дето не сте от този форум, не сте и от другия (виж ми окото!), и направо не сте от никакви форуми. Изобщо, за пръв път чувате тази дума. (а, то пък има емотикони!)

Натали, консервирана храна избягвам, независимо от естеството й. Камо ли да оставя мен да ме консервира някой - който и да е той и в каквато и форма да е.

А иначе се присъединявам към вкуса на Надя, относно прясно изпържената цаца.

Спокоен ден!

На стар шаран риба не продавай!

Иначе баба ми беше специалистка на пържена цаца, нанизана на клечки за зъби и панирана с малко брашно и яйца. Сутрин рибарите подаряваха част от първия си улов на стоящите наоколо деца, за да им върви уловът през деня. Беше нещо като неписана традиция. Излизах от къщата ни на самия морски бряг, баба ми предварително ме запасваше с престилчица, за да донеса в нея рибката, рибарите излизаха от морето и сипваха в престилките ни по една голяма купа цаца. На всеки - колкото може да носи. И баба я пържеше. А как хрупкаше, не ти е работа!

Натали написа:На стар шаран риба не продавай!

Иначе баба ми беше специалистка на пържена цаца, нанизана на клечки за зъби и панирана с малко брашно и яйца. Сутрин рибарите подаряваха част от първия си улов на стоящите наоколо деца, за да им върви уловът през деня. Беше нещо като неписана традиция. Излизах от къщата ни на самия морски бряг, баба ми предварително ме запасваше с престилчица, за да донеса в нея рибката, рибарите излизаха от морето и сипваха в престилките ни по една голяма купа цаца. На всеки - колкото може да носи. И баба я пържеше. А как хрупкаше, не ти е работа!

Предполагам, че тогава Бургас е бил малък и приятен за живеене град. Не като сега, с многото му гости, които са забравили да се върнат на по родните села...

вземи си българския и си отивай

сноб написа:вземи си българския и си отивай

Ти точно за български говориш?

Или се разпозна като нечия гостенка, забравила да се завърне край родното огнище...

излишен си

Пардон, написах нещо поради неразбиране на постинга на Иван. Изтрих го, защото не нападам без повод хора, пък били те и анонимно тук.

Да, Бургас беше прекрасно градче някога, много бедно дори в центъра си, да не говорим за предградията му, където раснах до петата си година. Не искам да изпадам в носталгични идеализирания на миналото, защото животът и хората бяха сурови тогава, но я нямаше тази византийска мъглица (Ригас, не визирим теб и вашата империя, а само метафоризирам), която днес се стеле там. Хората бяха непресторени и непретенциозни, но от света им лъхаше хармония. Неподправна, не наложена отвън. Ала един ден дойдоха булдозерите. Преди това отровиха моя кон, големият ми кралски пудел, защото кучетата носели зарази. Извадиха окото на котката ми. А после булдозерите само скриха престъпленията им.

Но историческият опит ще ни излекува. Я какви империи са загинали, няма да плачем сега за едно бедно рибарско градче, където арменци, гърци, турци, евреи, цигани и българи бяха постигнали идеалите на европейския съюз още през 1960 г.

Баща ми е расъл в Бургас, и до ден днешен помни вкуса на зарзалите и аромата на закума в двора им... Това се е превърнало в нещо толкова интимно, че всеки път когато ида там, се опитвам да премина през времето.... жалко е,
че никога не успявам...

Вчера тук у нас най-после си признаха, че отглеждали плодовете по красив външен вид, не по аромат и вкус.

А ако баща ти е ял и жълтото като кехлибар и голямо като орех манастирско грозде, което се продаваше на нашия пазар, на две крачки от дома ми, сигурно е нямало да си замине никога от този град. Към това ще прибавя само топлите, парещи козунаци със захар отгоре им и изрязаните от вестник фунийки със скариди. Това беше светът на Александър Грин, той вече само в книгите му е все още такъв.

Три години чаках на брега, за да видя как от него излиза Човекът-амфибия. Така и не излезе, къде ли се беше запилял из световните океани?!

Гроздето, ах - това грозде ... За него пък баба ми е разправяла .... а какви неща майстореше, тази магьосница кулинарна ... Кога почина, открих нейните ръкописи - записки на "Рецепти от Бургаския Хайлайф" Тя самата - преселница от Лозенград, в Бургас, и сетне - омъжена в София ... Но и нейното сърце, и бащиното - останаха си там ... сред аромата на солена и погалена от бургаското слънце кожа, хаотичното акапелно и протяжно излияние на чайки и нощната прохлада в лятното кино ....

Положението наистина се запича. Днес сутринта стана известно, че Бойко Борисов подкрепи Първанов и Румен Петков. В същото време според този сайт

http://www.kafene.info/analysis.html

американците били зад Станишев и ДАНС. Станишев е малко в губеща позиция и има опасност дори за живота му / според някой си... /. ДСБ, разбира се, както винаги ще каже - всички, освен ние, са маскари и ще остави Станишев на вълците...Горката Червена шапчица.

Хммм, доста храна за размисъл...
Интервю на Филип Димитров.

---------------------------------------------------------------------

"Искам да кажа, че всъщност политиката е сражение. Когато човек е бил пълководец на армия, той има право да стои в тези неща, ако може да води лявото крило или дясно, или центъра, или някои от фланговете, или да защитава крепост. Ако по някакви причини не може да прави това, тогава наистина е по-добре да се седи вкъщи.
СДС има ли кауза в момента, според вас?

Каузите са нещо, което съществува независимо от хората и от начина, по който ги следват.

Новото ръководство успява ли да постигне целите, които си постави миналата година?

Не знам дали се справя, сега ще видим. В крайна сметка всичките неща се мерят чрез избори. Дай Боже на изборите да има добри резултати. Надявам се да се справи с всичките тези задачи."


http://www.vsekiden.com/?p=31700

БСП губи позиции заради недоброто си представяне във властта
Последни гърчове за легализиране на бизнеси и пренареждане на системата

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139573&srcpos=5

Нашият приятел Ангел Бъчваров се оказа дисидент отпреди 1989. Не само това, но е и заплашен:


http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1208&Itemid=9

1. Той е Грънчаров.

2. Мисля, че той е ДРУГ Грънчаров, а не философът.

3. Много ми харесва лапсусът гърне > бъчва .. Тъй де, въпрос на обем.. Ха наздрайчката!

Таки написа:1. Той е Грънчаров.

2. Мисля, че той е ДРУГ Грънчаров, а не философът.

3. Много ми харесва лапсусът гърне > бъчва .. Тъй де, въпрос на обем.. Ха наздрайчката!

Почти като Медникаров и Пчеларов. Нещо от три дни не съм се черпил и ето резултата.

Имаше и един подобен виц, за един български турист в Москва, дето не можеше да се сети как точно е 'кибрит' на руски, та търсеше по будките 'спутки' ..