The Audio Blog
5 posters
Страница 1 от 1
The Audio Blog
Този топик е посветен на звукозаписа и на електроакустиката.
Увлечени по видеото, в Tube or nor Tube, ние позабравихме възможностите, които предлагат днешните средства за аудио-запис, обработка и възпроизвеждане. Днешните скорости на връзка позволяват да се предава в практически реално време висококачествен звук. Ето някои възможни приложения:
1. Обръщение към форумните членове. Не искате ли да кажете нещо на всички останали, с Вашия неповторим и изразителен глас?
2. Запис на Ваше интервю с интересна личност - политик, човек на изкуството или науката, някой колоритен образ на улицата ..
3. Запис на Ваше музикално и/или певческо изпълнение, запис на такива от ваши приятели.
Същевременно, тук могат да се постват статийки за електроакустиката, новини от бранша - нови домашни устройства или преносими 'джаджи' , информация за качествени интернет - радиостанции за различни музикални жанрове и т.н.
Като начало, аз предлагам един запис с моя основен микрофон ( SoundBlaster, electret-condenser ) , който съм усъвършенствал с пасивна (акустична) система за намаляване на околния шум ( като такъв се разбират и добавките от 'акустиката' на помещението ) и за подтискане на въздушните удари, които се получават при произнасяне на някои съгласни ( главно П и Б , но също Ф и В ). Записът е направен с професионалната програма Adobe Audition 1.5 ( 48 kHz, 16 bit, stereo from mono source ) . Той е допълнително обезшумен с помощта на тази програма, а също е приложен ефектът на противофазата между двата (моно) канала.
В началото се чува една виенска музикална кутийка, след това - звукът от мачкане и скъсване на хартия, после се изсвирва една мелодийка с помощта на кристални чаши, следва запис на една връзка с ключове, после звучи една чешма. Естествен финал на подобна композиция е звукът на казанчето, следван от възмутено напускане на клоаката.
Всички тези звуци са известни, по една или друга причина, като 'тестови' за една система на запис/възпроизвеждане. Специално за ключовете се знае, че са един acid test, пораде острите фронтове на звука при твърде високи честоти, които предразполагат към т.н. 'преходни изкривявания' . В конкретния случай ключовете са с амплитуди, близки до максималната за неизкривен запис, въпреки че звучат по-тихо от предхождащите ги кристални чаши, които са записани на ниво 50%. По-малко известно е, че много трудно за запис е и пианото, особено в по-високите си октави.
Увлечени по видеото, в Tube or nor Tube, ние позабравихме възможностите, които предлагат днешните средства за аудио-запис, обработка и възпроизвеждане. Днешните скорости на връзка позволяват да се предава в практически реално време висококачествен звук. Ето някои възможни приложения:
1. Обръщение към форумните членове. Не искате ли да кажете нещо на всички останали, с Вашия неповторим и изразителен глас?
2. Запис на Ваше интервю с интересна личност - политик, човек на изкуството или науката, някой колоритен образ на улицата ..
3. Запис на Ваше музикално и/или певческо изпълнение, запис на такива от ваши приятели.
Същевременно, тук могат да се постват статийки за електроакустиката, новини от бранша - нови домашни устройства или преносими 'джаджи' , информация за качествени интернет - радиостанции за различни музикални жанрове и т.н.
Като начало, аз предлагам един запис с моя основен микрофон ( SoundBlaster, electret-condenser ) , който съм усъвършенствал с пасивна (акустична) система за намаляване на околния шум ( като такъв се разбират и добавките от 'акустиката' на помещението ) и за подтискане на въздушните удари, които се получават при произнасяне на някои съгласни ( главно П и Б , но също Ф и В ). Записът е направен с професионалната програма Adobe Audition 1.5 ( 48 kHz, 16 bit, stereo from mono source ) . Той е допълнително обезшумен с помощта на тази програма, а също е приложен ефектът на противофазата между двата (моно) канала.
В началото се чува една виенска музикална кутийка, след това - звукът от мачкане и скъсване на хартия, после се изсвирва една мелодийка с помощта на кристални чаши, следва запис на една връзка с ключове, после звучи една чешма. Естествен финал на подобна композиция е звукът на казанчето, следван от възмутено напускане на клоаката.
Всички тези звуци са известни, по една или друга причина, като 'тестови' за една система на запис/възпроизвеждане. Специално за ключовете се знае, че са един acid test, пораде острите фронтове на звука при твърде високи честоти, които предразполагат към т.н. 'преходни изкривявания' . В конкретния случай ключовете са с амплитуди, близки до максималната за неизкривен запис, въпреки че звучат по-тихо от предхождащите ги кристални чаши, които са записани на ниво 50%. По-малко известно е, че много трудно за запис е и пианото, особено в по-високите си октави.
Един гласовит запис ...
.. в който са използвани редица изтънчени корекции и операции, за които ще разкажа по-късно ( тук ) :
http://www.ipta.demokritos.gr/erl/photo08/glasove.wma
http://www.ipta.demokritos.gr/erl/photo08/glasove.wma
VU-meter, dB etc
Някои факти, които не са познати непременно на всички.
1. Човешкото ухо (1) е един изключително качествен микрофон. То може да усеща звуци в един диапазон от нива 1 - 1 000 000 . Най-тихите звуци, които усещаме, са с налягане около 0.00002 Ра ( Паскал ) , а най-силните ( които все-още не предизвикват болка ) са на ниво 20 Ра.
2. Тъй като слухът ни има логаритмично поведение, в електроакустиката се е наложила като естествена логаритмичната шкала за измерване на звуковите нива. Oбщата формула е L = 20 log10 (P1/P2) dB . Така че две нива с отношение 1:10 имат разлика от 20 dB . Удобно е също да се помни, че за две нива в отношение 1:2 разликата е практически 6 dB ( 6.02 ) .
3. Ако на долния праг на чуваемост се припише стойност 0 dB , то на горния съответства ниво от 120 dB , а "нивото на болката" е около 130 dB . Систематичното излагане на ухото ни на нива над 120 dB може да доведе до трайни повреди на слуха. А такива нива не са рядкост за някои дейности. Така, например, някои пушки излагат ухото на войниците или ловците на нива между 140 и 170 dB, а един реактивен двигател на 30 м създава ниво от 150 dB.
4. Примери на други, по-нормални нива, на 1 метър: нормален разговор: 40 до 60 dB , тихо дишане: 10 dB .
5. Удобно съвпадение ( ? ) е фактът, че при звуци със средни честоти ( 500 - 2000 Hz ) , 1 dB е разлика близко до минималната, която може да различи човек. Като демонстрация, в началото на звуковия файл имаме един звук от 1000 Hz , който звучи 2 сек на едно ниво, а след това още 2 - на ниво +1 dB по-високо. Така че човек може да различава поне 120 различни нива на звука.
6. В dB се изразява и динамиката на един запис - отношението на максималния полезен сигнал към шума. Третият запис в демо-файла съдържа шум с три нива: -40 , -50 и -60 dB спрямо максималното възможно за дадения формат. Вижда се, че шумът от -40 dB е неприемливо висок, този от -50 dB - поносим, а този от -60 dB - задоволителен. Последната цифра е най-малката, която е приемлива за един сериозен запис.
7. Инхерентната динамика на един цифров запис се определя от броя на битовете, които се използват при дискретизацията на аналоговия сигнал. В CD-стандарта имаме 16 бита ( 2 байта ) или 216 = 65 536 различни възможни нива на сигнала (заедно с нулевото) . Между най-високото и най-ниското ниво имаме отношение от цели 96 dB, но тази динамика е чисто теоретична, защото сигнали с нива, близки до долната граница се описват с малък брой битове, което води до лошо качество - добавката на т.н. шум на квантуването. На уникалния 4-ти запис на демо-файла се сравняват един звук от 250 Hz с нормално ниво с едно негово копие, записано при -60 dB под нивото на първия и отново усилено до неговото (за да е възможно сравнението). Чува се ясно шумът на квантизацията (представен накрая и самостоятелно) . Неговото ниво е - 24 dB под полезния сигнал от -60 dB. Така че на практика "полезната динамика" при 16-битов запис се оказва около 84 dB (което е също една много прилична стойност) .
8. Измерването на нивото на сигнала е много важно както при записите, така и при възпроизвеждането (когато, например, трябва да се предотврати претоварване на тон-колоните) . В старите механични VU-метри ( Volume Unit ) се прилагаха различни методи за подобряване на техните качества като бързина на реакцията или ширина на полезния измерваем обхват. Със схемни решения на специалните предусилватели, с които са били снабдени по-сериозните модели, е било възможно да се постигне специално поведение, улесняващо тон-оператора: бърз подем до дадено ниво ( пикови индикатори ) и бавно завръщане, за да има време да се отчете това ниво. Днешните "виртуални" VU-метри ползват течнокристални дисплеи, а суфтуерните - част от компютърния екран. Възможни са вече както широки обхвати на индикацията ( VU-метърът на Adobe Audition заема целия долен край на интерфейса и може да се регулира обхватът му от 24 до 120 dB ) , така и специални маркери на пиковите стойности, които се запазват около 1 секунда, преди да заемат новото си положение. При цифровите записи е недопустимо надвишаването на максималното ниво, поради което в този вид VU-метри няма стойности над него, а само специална и запазваща се до ръчното й анулиране цветна индикация за надвишаването му.
На снимката се виждат две части от виртуалния VU-метър на Adobe Audition, с избран обхват от 72 dB . На горната част се виждат индикаторите на последните пикове във всеки канал (сигналът вече е намалял) , а на долната, която е от запис на шум, се виждат също индикаторите на локалните минимуми (в розово) .
Демонстрационни звукови записи - съдържание:
0.5 - 6.0 s ....... Звук с честота 1000 Hz , нивото на който по средата се увеличава с 1 dB
8.0 - 18.0 s ..... Звук с честота 500 Hz и с поредни относителни нива 0 , -6 , -20 , -40 и -60 dB
20.0 - 29.0 s ... Три нива на шум: -40 , -50 и -60 dB
31.0 - 40.0 s ... Сигнал 250 Hz при нормално ниво, при ниво -60 dB (но усилен отново) и самият шум на квантизацията (също усилен).
Забележки:
(1) . Тук и в бъдеще като "човек" разбираме един 20-годишен индивид с нормален слух. С течение на годините качеството на слуха деградира.
( Материалът ще се допълва в бъдеще )
1. Човешкото ухо (1) е един изключително качествен микрофон. То може да усеща звуци в един диапазон от нива 1 - 1 000 000 . Най-тихите звуци, които усещаме, са с налягане около 0.00002 Ра ( Паскал ) , а най-силните ( които все-още не предизвикват болка ) са на ниво 20 Ра.
2. Тъй като слухът ни има логаритмично поведение, в електроакустиката се е наложила като естествена логаритмичната шкала за измерване на звуковите нива. Oбщата формула е L = 20 log10 (P1/P2) dB . Така че две нива с отношение 1:10 имат разлика от 20 dB . Удобно е също да се помни, че за две нива в отношение 1:2 разликата е практически 6 dB ( 6.02 ) .
3. Ако на долния праг на чуваемост се припише стойност 0 dB , то на горния съответства ниво от 120 dB , а "нивото на болката" е около 130 dB . Систематичното излагане на ухото ни на нива над 120 dB може да доведе до трайни повреди на слуха. А такива нива не са рядкост за някои дейности. Така, например, някои пушки излагат ухото на войниците или ловците на нива между 140 и 170 dB, а един реактивен двигател на 30 м създава ниво от 150 dB.
4. Примери на други, по-нормални нива, на 1 метър: нормален разговор: 40 до 60 dB , тихо дишане: 10 dB .
5. Удобно съвпадение ( ? ) е фактът, че при звуци със средни честоти ( 500 - 2000 Hz ) , 1 dB е разлика близко до минималната, която може да различи човек. Като демонстрация, в началото на звуковия файл имаме един звук от 1000 Hz , който звучи 2 сек на едно ниво, а след това още 2 - на ниво +1 dB по-високо. Така че човек може да различава поне 120 различни нива на звука.
6. В dB се изразява и динамиката на един запис - отношението на максималния полезен сигнал към шума. Третият запис в демо-файла съдържа шум с три нива: -40 , -50 и -60 dB спрямо максималното възможно за дадения формат. Вижда се, че шумът от -40 dB е неприемливо висок, този от -50 dB - поносим, а този от -60 dB - задоволителен. Последната цифра е най-малката, която е приемлива за един сериозен запис.
7. Инхерентната динамика на един цифров запис се определя от броя на битовете, които се използват при дискретизацията на аналоговия сигнал. В CD-стандарта имаме 16 бита ( 2 байта ) или 216 = 65 536 различни възможни нива на сигнала (заедно с нулевото) . Между най-високото и най-ниското ниво имаме отношение от цели 96 dB, но тази динамика е чисто теоретична, защото сигнали с нива, близки до долната граница се описват с малък брой битове, което води до лошо качество - добавката на т.н. шум на квантуването. На уникалния 4-ти запис на демо-файла се сравняват един звук от 250 Hz с нормално ниво с едно негово копие, записано при -60 dB под нивото на първия и отново усилено до неговото (за да е възможно сравнението). Чува се ясно шумът на квантизацията (представен накрая и самостоятелно) . Неговото ниво е - 24 dB под полезния сигнал от -60 dB. Така че на практика "полезната динамика" при 16-битов запис се оказва около 84 dB (което е също една много прилична стойност) .
8. Измерването на нивото на сигнала е много важно както при записите, така и при възпроизвеждането (когато, например, трябва да се предотврати претоварване на тон-колоните) . В старите механични VU-метри ( Volume Unit ) се прилагаха различни методи за подобряване на техните качества като бързина на реакцията или ширина на полезния измерваем обхват. Със схемни решения на специалните предусилватели, с които са били снабдени по-сериозните модели, е било възможно да се постигне специално поведение, улесняващо тон-оператора: бърз подем до дадено ниво ( пикови индикатори ) и бавно завръщане, за да има време да се отчете това ниво. Днешните "виртуални" VU-метри ползват течнокристални дисплеи, а суфтуерните - част от компютърния екран. Възможни са вече както широки обхвати на индикацията ( VU-метърът на Adobe Audition заема целия долен край на интерфейса и може да се регулира обхватът му от 24 до 120 dB ) , така и специални маркери на пиковите стойности, които се запазват около 1 секунда, преди да заемат новото си положение. При цифровите записи е недопустимо надвишаването на максималното ниво, поради което в този вид VU-метри няма стойности над него, а само специална и запазваща се до ръчното й анулиране цветна индикация за надвишаването му.
На снимката се виждат две части от виртуалния VU-метър на Adobe Audition, с избран обхват от 72 dB . На горната част се виждат индикаторите на последните пикове във всеки канал (сигналът вече е намалял) , а на долната, която е от запис на шум, се виждат също индикаторите на локалните минимуми (в розово) .
Демонстрационни звукови записи - съдържание:
0.5 - 6.0 s ....... Звук с честота 1000 Hz , нивото на който по средата се увеличава с 1 dB
8.0 - 18.0 s ..... Звук с честота 500 Hz и с поредни относителни нива 0 , -6 , -20 , -40 и -60 dB
20.0 - 29.0 s ... Три нива на шум: -40 , -50 и -60 dB
31.0 - 40.0 s ... Сигнал 250 Hz при нормално ниво, при ниво -60 dB (но усилен отново) и самият шум на квантизацията (също усилен).
Забележки:
(1) . Тук и в бъдеще като "човек" разбираме един 20-годишен индивид с нормален слух. С течение на годините качеството на слуха деградира.
( Материалът ще се допълва в бъдеще )
Сменено изображение
Таки написа:На снимката се виждат две части от виртуалния VU-метър на Adobe Audition...
http://www.ipta.demokritos.gr/erl/photo08/ice_vu2.jpg
Тук май си сменил снимката.
Re: The Audio Blog
Благодаря, Хоман ))
Толкова много думи, трябва да се разреждат с музика ))
Класическата схема е 1:3 - на минута приказки - 3 минути музичка...... намек ;Рр
Толкова много думи, трябва да се разреждат с музика ))
Класическата схема е 1:3 - на минута приказки - 3 минути музичка...... намек ;Рр
Adobe Audition
Една голяма снимка на основния екран на Adobe Audition, с натоварен за обработка точно демонстрационния аудио-файл, показан по-нагоре.
Adobe Audition - basic interface ( F11 + Click to zoom )
Adobe Audition - basic interface ( F11 + Click to zoom )
Oosah не позволява шерването на аудио ..
Но позволява шерването на видео. Ерго, кара човек зорлем да става кинорежисьор. Щом се налага ... Един първи, най- най-скромен опит:
Две евтини и добри джаджи
В съвременните многоканални радиоусилватели като правило липсва вход за грамофон ( за динамична доза с RIAA equalization ) , тъй като вече са много малко хората, които продължават да слушат грамофони и LP-плочи. За сметка на това пазарът предлага предусилватели за грамофони, на тези, които настояват да си уважават аналоговите колекции.
Преди няколко дена посетих един специализиран магазин и разгледах предлаганите предусилватели. Те бяха с най-различни размери и цени, но аз се спрях на един от най-евтините, TCC TC-400, защото реших, че цената му заслужава експеримента и ако не остана доволен, няма да тъгувам за похабените 24 € . Оказа се, че той не само е заявил честно своята динамика ( 64 dB , измерени в "реални условия" , със свързана доза и игла над плочата ) , а има и много качествен звук ( това се мери със специално измерително LP на Sheffield Lab, което си пазя като зеницата на окото си ) .
Вдъхновен от тези резултати, днес посетих отново магазина и попитах за външни звукови карти за лаптопи, с USB връзка. Този път си взех направо най-евтината (защото на практика ми трябваше такава само като един приличен микрофонен предусилвател и - хайде - и един приличен изход към колонките към лаптопа, които си изработих сам неотдавна, ако се окаже, че той е по-качествен от собствения на лаптопа. Цената на Virtual 7.1 Surround адаптера беше още по-малка - 18 € . Да го е срам човек да не би да го види някой познат аудиофил ..
Е, тук изненадата беше подобна на предишната: много прилична динамика на микрофонния вход ( 66 dB , отново в "реални условия" , което е по-трудно, защото микрофонът трябва да се "затапи" напълно и да се мери в тихо помещение ) , чудесен сигнал на изхода и - най-важното - мигновенно самоинсталиране на джаджата и нейното разпознаване от системата като нов audio-device, с всичките му контроли, ключове и пр. - истинска Plug And Play история. Остава да опитам и номера с имитацията на 7.1 Surround - за целта трябва да инсталирам една програма, която е дадена на мини-CD. Само от любопитство, защото си имам истински 7.1 Surround - този на скоро купеното Сони.
На снимката - двета джаджи. Втората има размерите на една USB-памет (е, малко е по-дебела) и си стои направо на един USB-вход на лаптопа.
Преди няколко дена посетих един специализиран магазин и разгледах предлаганите предусилватели. Те бяха с най-различни размери и цени, но аз се спрях на един от най-евтините, TCC TC-400, защото реших, че цената му заслужава експеримента и ако не остана доволен, няма да тъгувам за похабените 24 € . Оказа се, че той не само е заявил честно своята динамика ( 64 dB , измерени в "реални условия" , със свързана доза и игла над плочата ) , а има и много качествен звук ( това се мери със специално измерително LP на Sheffield Lab, което си пазя като зеницата на окото си ) .
Вдъхновен от тези резултати, днес посетих отново магазина и попитах за външни звукови карти за лаптопи, с USB връзка. Този път си взех направо най-евтината (защото на практика ми трябваше такава само като един приличен микрофонен предусилвател и - хайде - и един приличен изход към колонките към лаптопа, които си изработих сам неотдавна, ако се окаже, че той е по-качествен от собствения на лаптопа. Цената на Virtual 7.1 Surround адаптера беше още по-малка - 18 € . Да го е срам човек да не би да го види някой познат аудиофил ..
Е, тук изненадата беше подобна на предишната: много прилична динамика на микрофонния вход ( 66 dB , отново в "реални условия" , което е по-трудно, защото микрофонът трябва да се "затапи" напълно и да се мери в тихо помещение ) , чудесен сигнал на изхода и - най-важното - мигновенно самоинсталиране на джаджата и нейното разпознаване от системата като нов audio-device, с всичките му контроли, ключове и пр. - истинска Plug And Play история. Остава да опитам и номера с имитацията на 7.1 Surround - за целта трябва да инсталирам една програма, която е дадена на мини-CD. Само от любопитство, защото си имам истински 7.1 Surround - този на скоро купеното Сони.
На снимката - двета джаджи. Втората има размерите на една USB-памет (е, малко е по-дебела) и си стои направо на един USB-вход на лаптопа.
Ето и едно записче от старо ЕлПи (1984) ..
.. на нашия известен композитор и певец Лукианос Килайдонис. Това е една плоча с доста социално-иронични песни, които навремето бяха станали големи хитове у нас и определиха цяла песенна мода. Прилагам и превод на част от текста, за да се придобие една идея. Пълният текст е повторение на тези карамболи в различни варианти и комбинации.
Що се касае до технологичните моменти, записът е без каквито и да е корекции ( no hiss reduction, no click/pop elimination) , освен тази на rumble filtering.
Минас се свалил с Анета, бившето гадже на Димо лудия
Христаки се разделил от Кета и тръгнал пак със Зозо'
Мари се залюбила с Ари и Хари, който бил гадже на Рена, а после на Нана
а Михалис с Ани, бившето гадже на Яни, се объркали и се свалили отново.
Мери залюбила Лефтери, който харесвал Лена, преди да се свали с Гого'
която бил гадже на Ари, преди той да свали Мари, която някога харесвах и аз.
Що се касае до технологичните моменти, записът е без каквито и да е корекции ( no hiss reduction, no click/pop elimination) , освен тази на rumble filtering.
Минас се свалил с Анета, бившето гадже на Димо лудия
Христаки се разделил от Кета и тръгнал пак със Зозо'
Мари се залюбила с Ари и Хари, който бил гадже на Рена, а после на Нана
а Михалис с Ани, бившето гадже на Яни, се объркали и се свалили отново.
Мери залюбила Лефтери, който харесвал Лена, преди да се свали с Гого'
която бил гадже на Ари, преди той да свали Мари, която някога харесвах и аз.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите