Hi Fi

Това е топик за несистематизирана информация и новини от областта на електроакустиката. Първите постинги ще бъдат посветени на сравнението между форматите CD Audio и DVD Audio.

CD Audio е цифров запис на два звукови канала (стерео) със следните параметри:

Звукови канали: 2
Честота на цифровите проби: 44 100 в секунда.
Стойност на всяка проба: представя се с 2 В (байта) = 16 b (бита) или от 0 до 65 535 ( = 256^2 ) .
Продължителност на записа: 74 min = 4 440 s.
Максимална цифрова информация: 4 440 х 2 х 2 х 44100 = 783 216 000 В .

Физически носител.

Диск от прозрачна поликарбонатна пластмаса с диаметър 120 mm и дебелина 1.2 mm. Информацията се носи от следващи една след друга микроскопични вдлъбнатини в 'работната' повърхност, върху която впоследствие се нанася фин слой алуминий и защитен слой от акрилна пластмаса (върху който се залепва или инкрустира етикетът). Дискът се 'чете' от другата страна на работната повърхност, през прозрачния поликарбонатен слой, с помощта на ласерна система. Записът започва от вътрешен радиус 24 mm и продължава спираловидно навън. В повечето случаи не се използва цялата налична повърхност.



'Браздите' на записа се състоят от (приблизително) правоъгълни вдлъбнатини със ширина 0.5 μm (микрона) , минимална дължина 0.83 μm и дълбочина 0.125 μm. Поради малката ширина на 'браздата' , в едно добре запълнено CD нейната сумарна дължина достига 5 000 метра!



(Продължава)

Четящо устройство.

CD Audio (както и Data CD) се 'чете' с помощта на фина оптико-електро-механична конструкция, която се състои от лазер, оптична леща, окачена върху прецизна електромагнитна система и детектор на отразената светлина. Лазерът излъчва един постоянен тесен сноп от светлина, която се фокусира върху работната повърхност на диска, преминавайки през прозрачния поликарбонатен слой от около 1 mm. Системата е така нагласена, че при наличието на вдлъбнатина снопът се отразява точно в посока на детектора, а при нейно отсъствие той се отразява настрани от него. Тази разлика от осветеност ( = сила на сигнала от детектора ) е базисният сигнал, който се обработва по-нататък от цифровата електроника на CD-плейъра. Тук е важно да се споменат следните неща:

1. Грубото преместване на четящото устройство в радиална посока се извършва с една тривиална механична система, често изпълнена по схемата на червяка. Единствено интересното във връзка с нея е, че съпътстваща информация за 'мястото' на четяното в даден момент е записвана много често в 'трека' , и тя се използва са грубо позициониране на четеца.

2. Електромеханичната система на лещата има две степени на свобода: едната в радиална посока, а другата - във вертикална. Нейната задача е да осигури във всеки момент добра фокусировка на лазерния лъч върху 'браздата' . Това не е лесна работа, тъй като при микронните размери на елементите на записа и най-малките отклонения на работната повърхност било във вертикална или хоризонтална посока са сравнително 'огромни' . На практика лещата трепти непрекъснато в двете свои възможни посоки, с цел да коригира минималните (в милиметровия) но огромни (в микронния свят) отклонения.

3. Ролята на прозрачния поликарбонатен слой от 1 mm не е само да защити работната повърхност от механични повреди. По-важно е, че тя държи частиците прах на достатъчно разстояние от 'фокуса' , с което те престават да бъдат оптическа пречка за лазерния лъч. Ефектът е подобен на случаите, когато гледаме навън през немит прозорец, залепили носа си на него: ние виждаме доста добре далечните неща, върху които сме фокусирали погледа си, а мърсотиите на прозореча са силно размити. Това би било 'шум' в една аналогова картина, но в цифровата, където имаме само 'да' или 'не' , той не влияе. Сигурно се досещате, че прашинки с микронни размери, каквито се срещат обилно дори и в най-чистия природен въздух, биха били убийствени във въздуха на помещенията, в които пребивава бъдещото CD преди то да бъде защитено с алуминиевия слой. И наистина, изискванията за чистотата на въздуха в тези помещения са най-високите възможни и около тях хората ходят с маски.

4. В записа на CD няма специална водеща бразда (затуй ползвах думата бразда в кавички по-горе). Лазерното устройство се води единствено от поредицата вдлъбнатини. Поради това, не е допустимо тази поредица да се прекъсне за време, по-голямо от някакво 'критично' за способностите ( интелигентността ) на четящото устройство. Проблемът се решава чрез специално пре-кодиране на сигнала, едно от няколкото, за които ще говорим по-късно. В резултат на това пре-кодиране, дори области с оригинално много наредени 'нули' (няма вдлъбнатини) се заместват с такива, в които има достатъчно често и 'единици' .

На снимката се виждат добре както лещата на четящата система, така и двете бобини отстрани, която осигуряват двете степени на свобода на еластично окачената леща: едната горе-долу (и двата 'мотора' - в синхрон) и ляво-дясно (единият 'мотор' дърпа по-силно от другия). Тази 'свобода' не е хич пренебрежима. Има начини да се излъже един CD-плейър, че в него има CD, без да има, та да може да се види какво прави четецът. Той отива на предполагаемия начален радиус, след което лещата започва бая интензивно да търси фокус, с движения нагоре надолу от порядъка на цял милиметър. Търси, търси известно време, след което лещата рязко, почти 'обидено' си потъва в своето 'нулево' положение и всичко замръзва: no disk! Ако ще правите подобен експеримент, не гледайте отгоре на лещата, а отстрани!



(продължава)

Кодиране.

Ако някой мисли, че в едно CD Audio данните са записани като една проста поредица от нули и единици, представляваща цифровото изображение на звуковия сигнал, разгърнато във времето, те ще се разочароват. Но може и да се очароват, ако са математици и не са знаели истината досега.. Защото цифровата пътека съдържа няколкократно кодирана информация, както следва:

1. Вече беше споменато, че не е полезно четящото устройство да бъде оставено дълго (за него) време над повърхност без сигнал (вдлъбнатини) , защото именно по тях то се води в 'браздата' им: друга бразда няма. Това се решава чрез прекодиране на 8-битовите байти в 14-битови ( EFM - eight-fourteen modulation). Видът на прекодирането гарантира, че във всички случаи някои от битовете ще бъдат '1' .

2. С цел да се коригират грешни чтения на 'ниво бит' , допълнителни битове се добавят ( от типа на check-sums ) , които се използват за такава корекция.

3. В допълнение се прилага схема на разхвърляне на данните в един 'оборот' , съгласно определен алгоритъм. Така се решават много от проблемите, възникващи при сериозно нараняване на външната повърхност на диска. Ще илюстрирам това с един силно опростен пример, ползващ букви:

Нека оригиналната поредица е:

Пристигна-ВЛАДО-и-започна-да-ухажва-ТАНЯ.

Ако на мястото на второто име се случи една драскотина, в позициите 37-40, ние няма да знаем кого е ухажвал Владо:

Пристигна-ВЛАДО-и-започна-да-ухажва-ТАНЯ.

Приемете, че жълтите букви не се четат. Нека сега приложим проста процедура на разхвърляне (interleaving) в този текст: пренареждаме буквите така: 1 , 11, 21 .. до край, после 2 , 12, 22 ... Резултатът ще бъде следният:

ПВпх.рЛоаиАчжсДнвтОааи---гигТн-аАаз-Н-ауЯ

С жълто са показани нечетливите букви, отново с позиции 37-40. Сега прилагаме обратната процедура на декодиране (реконструиране) на оригиналната поредица и виждаме следното:

Пристигна-ВЛАДО-и-започна-да-ухажва-ТАНЯ

Това вече е нещо друго.. Поради разхвърлянето, дефектът се е разпръснал из целия текст и ние разбираме - горе-долу - кого е ухажвал Владо. Е, може да не е Таня, а Таря, но сигурно не е Мери, или Надя, или Ваня, или... Подобни 'интелигентни' интерполации помагат и в реалните случаи при разчитането на едно CD.

Повтарям, че горната процедура се прилага в обем 'един оборот на диска' . Така че този оборот първо се запаметява в буфер, после се декодира и сетне информацията заминава 'нататък' .

ВАЖНО СЛЕДСТВИЕ: От прочетеното е ясно, че напрашените повърхности на CD-тата следва да се бършат (внимателно) и в РАДИАЛНА посока. По този начин евентуалните микродраскотини ще бъдат перпендикулярни на браздите и техните ефекти - по лесно отстраними от описаната 'методика'. Най-лоши са драскотините, които са успоредни (тангенциални) на браздите! Една такава драскотина върху началните информационни бразди може да направи целия диск нечитаем!

4. В добавка към горните мат-номера, в диска периодично (и достатъчно често) се записват и 'служебни данни' за абсолютното и относителното положение на даденото място. Те се използват за командване на механизма за грубо позициониране на четящото устройство.

Този постинг е кратък: четете тук: http://www.audioturntable.com/about/index.html

Ригас написа:Ако някой мисли, че в едно CD Audio данните са записани като една проста поредица от нули и единици, представляваща цифровото изображение на звуковия сигнал, разгърнато във времето, те ще се разочароват. Но може и да се очароват, ако са математици и не са знаели истината досега.

Математиците са очаровани именно защото са знаели истината досега. Е, не цялата истина... Условно можем да разделим кодирането на три нива. На първото ниво се превежда самият звук - "мелодията". На второто ниво информацията се компресира, като се използва очевидният факт, че никоя музика или образ не е хаотично струпване на тонове или точки, без каквато и да било връзка с предишните и бъдещите образи. Ако трябваше да се предава всеки нов кадър на телевизора сам за себе си или снимките по интернет - точка по точка, сума ти гига щяха да са нужни само за няколко минути! Затова, грубо казано, се предават само промените, а не всичко. На третото ниво пък информацията се "разнася", за да се запази от повреди (както е при холограмите за разлика от обикновените фотографии). По такъв начин всяка част съдържа информация за цялото (в някакви предели естествено). Разбира се, трите нива се реализират паралелно, но предназначението им е ясно разграничено.

Що се отнася до лазерния грамофон, то какъв грамофон е той, ако няма игла, която да трепти? Та това не е ли пак CD, ама по-голямо?

На второто ниво информацията се компресира, като се използва очевидният факт, че никоя музика или образ не е хаотично струпване на тонове или точки, без каквато и да било връзка с предишните и бъдещите образи.

Г-н Логик, тук сбъркахте. Информацията в едно CD не е компресирана. За разлика от популярните интернетни формати като .wma , .mp3 или .ra .

Що се касае до лазерния грамофон, предимствата му са описани в материяла, към който подадох линк.

Ригас написа:Информацията в едно CD не е компресирана.

Какво, на едно CD с филм всеки кадър се предава без всякаква връзка с предишния? И без всякаква връзка между точките на образа? Нима ще му е все едно на CD-то, ако му подавам със същата скорост случайно разхвърляни цветни точки на всеки кадър? Че то ако го сметнем - много повече от паметта му май ще излезе?

Какво, на едно CD с филм всеки кадър се предава без всякаква връзка с предишния?

Г-н Логик, досега говора за CD-Audio. Все-пак, благодаря И за това Ваше внимание към написаното до тук. Ще си позволя да се оттегля, в полза на един голям новогодишен концерт на нашата филхармония, който в момента се предава по TV-Video-Audio. Ще постна и снимки от екрана.

Ригас написа:...досега говора за CD-Audio.

Моля да не го тълкувате като разсеяност, но аз не правех разлика между CD с концерт и с филм. Мислех, че принципът е един и същ. Означава ли това, че при изображенията има компресия?

Моля да не го тълкувате като разсеяност, но аз не правех разлика между CD с концерт и с филм. Мислех, че принципът е един и същ. Означава ли това, че при изображенията има компресия?

При формата CD-Audio няма компресия. Но има и музикални CD-та с компресия: това са обикновени Data-CD, в които като 'данни' е записана музика в някой компресиран формат - mp3 , wma etc. По-новите плейъри имат декодери за най-популярните формати и изсвирват подобни файлове както добре (as well).

Що се касае до качеството, нека отбележа, че некомпресираният CD-audio формат има bit-rate 44100 x 2 x 2 x 8 = 1 411 kbps (kilobits per second) - нещо, което само най- най-бързите днешни DSL връзки могат да 'понесат' . Повечето от моите най-нови музички тук са компресирани до 96 kbps, което осигурява едно прилично качество, макар че степента на компресия е 1411/96 = 14.7 пъти. Аудио-пуристи като младоженеца Д. Критидис, бидейки по-големи католици от своя папа , не признават компресии над 192 kbps или 7.3 пъти. Така или иначе става дума за голяма икономия на място и нет-трафик.

Що се касае до DVD-Video - да, там се прилага компресия. Защото все още 'няма как' . В DVD-Audio не се прилага. Но затова ще говорим в бъдещите лекциики. Защото на хоризонта се задава и HVD - Holographic Video Disk, а там нещата стоят иначе.. И него ще да поменуваме с добро.

Ето един 'компромисен формат' - wma 128 kbps , в който е кодирана фракталната композиция 'Cubanoid', в изпълнение на моя миди-оркестър:

http://www.ipta.demokritos.gr/erl/wma2/cubanoid.asx

Еднократно и многократно записваеми CD

CD-R (Recordable) се произведжат както с класическия диаметър 120 mm, така и по-малки с 80 mm. При първите номиналната вместимост е 737 MB (80 min музика) . Тя може да се увеличи с 10-20% за сметка на отклонение от CD-стандарта (по-малко разстояние между браздите), но без гаранция, че всеки CD-плейър ще може да ги 'изсвири' .

За разлика от класическото CD, CD-R си има предварително издълбана спираловидна пътека - водач на лазерния писач-четец. Освен за физическо водене, пътеката служи и за подържане на точната скорост на вертене, чрез модулиран в нея запис на една постоянна честота. Там също се записват периодично данни за позицията 'в този момент' .

Записът се прави върху много тънък слой специален лак, върху който е нанесен още по-тънък отражателен слой от алуминий или злато. Съществуват няколко различни вида такъв лак. Най-първите бяха от цианин (зелен на цвят), но имаха известни проблеми с дълготрайността на записа, поради чувствителност към ултравиолетовата компонента на слънчевата светлина. Лакът от фталоцианин е много по-стабилен в това отношение, но пък има по-високи изисквания към точността на порцията енергия, която лазерът ще положи върху повърхността за да 'изгори' (burning) една област. Напоследък се са наложили дисковете с Azo-лак (тъмносини на цвят), разработени от Mitsubishi.

'Изгарянето' на един такъв диск е станало технически жаргон ( 'burning a CD-R ) , но думата не отразява точно реалността. Това, което лазерът прави, е да промени оптичните свойства (отражателността) на материала в определени места. При четенето ефектът е подобен на този при класическото CD - промяна на интензивността на отразения лазерен лъч.

CD-RW (ReWritable) са дискове, в които е възможен многократен запис на нови данни (подобно на магнитната лента) . Това става чрез използването на работна повърхност от субстанция с две стабилни фазови състояния - кристално и аморфно - в които тя изпада при две различни температури. Най-често се използва AgInSbT (Silver-Indium-Antimony-Tellurium), от групата на халкогенидните стъкла.

Капацитетът на CD-RW е подобен на този на класическото CD. На теория е възможно такъв диск да се презапише 1000 пъти, но практиката показва доста по-ниски успехи. Друга особеност на записа е неговата ограничена трайност (около 25 години) - поради постепенната декристализация на 'точките' . Друг проблем е този с 'бързото' изтриване на старите данни преди записа на нови. При това изтриване има начини да се 'реанимира' и старият запис. Те са скъпи, но не и за лабораториите на някои агенции и правни институции... Само 'пълното изтриване' премахва напълно следите на стария запис, макар че според слухове от FBI и това не е сигурно..

Една препоръка, която важи и за двата вида дискове на този постинг. Не е добре човек да се осланя на максималните скорости на запис, с които се саморекламира едно CD-R или едно CD-RW. Те СА осъществими, но само с най-качествени плейъри, с каквито не винаги разполагаме. По-добре е да се изчака няколко минути повече и да се направи записът на 1/2 или дори на 1/3 от максимално възможната скорост.

На снимката: повърхността на един CD-RW. Разстоянието между браздите е 1.6 микрона - колкото и при класическия компакт-диск.

Основни данни

DVD, в неговия пазарен вид, е навършило 10 години. Неговият принцип на работа е доста подобен на този на CD, но капацитетът му е около 7 пъти по-голям. Това се постига:

- Чрез използването на по-малко разстояние между 'браздите' : 0.74 микрона вместо 1.6 при CD.
- Чрез използването на по-къси вдлъбнатини: min 400 микрона вместо 830 при CD.
- Чрез използването на по-съвременни и икономични методи за кодиране и корекция на грешки.

Още един начин за увеличаването на вместимостта на едно DVD е възможността то да е с две работни страни (подобно на старите плочи) + възможността във всяка от тях да се запишат 2 слоя, един над друг. Когато се комбинират всички тези възможности, ние стигаме реално до около 16 GB записваема информация, което е 20 пъти повече от тези в едно най-'натъпкано' CD. Четирите спирали на едно 2х2 DVD имат обща дължина от 48 км !

На снимката са показани сеченията на трите варианта DVD: 1, 1х2 и 2х2.



Хубаво е да се отбележи, че при двуслойните DVD е предвидена възможността долният слой да се запише 'обратно' - отвън навътре, така че да може да се продължи веднага просвирването, а да не се търси отново началото на долния запис.

Четенето на по-долния запис на едно х2 DVD е възможно поради факта, че първият работен слой е полу-прозрачен, в съчетание с ефекта на фокусировката, при което сигналът от горния слой се 'размазва' и не пречи. Това е типично 'дигитален' ефект: при един аналогов еквивалент горният слой би 'шумял' при четенето на долния. В този случай обаче се налага леко увеличение на дължината на елементарните чертични и на двата записа, поради което дискът х2 няма двоен капацитет от единичния, а само 1.8 пъти по-голям.

Формат на видеозаписа в едно DVD.

Използва се форматът MPEG-2 ( MPEG = Moving Picture Experts Group ) . При този формат компресията на информацията може да достигне десетки пъти, но тя не е постоянна, а зависи от 'живостта' на даден пасаж. Записът на един телевизионен говорител на новини ще се компресира много повече, поради наличието на голям процент от идентични области в много съседни кадри, а записът на един баскетболен мач ще бъде по-малко компресиран.

При MPEG-2 всеки кадър се кодира по един от следните 3 начина:

1. Като intraframe. Той съдържа пълната информация на оригиналния образ.

2. Като predicted frame. Той съдържа само 'разликова' информацията, базирата на предидущ intraframe или predicted frame. Пример: ако два кадъра се отличават само с това, че един черен правоълълник е мръднал наляво с един пиксел, вторият може да бъде кодиран като predicted и ще съдърна само две отсечки от пиксели: това, което го отличава от първия.

3. Като bidirectional frame - това е един кадър, базиран на интерполация между съседните два. От което става ясно, че информацията от едно DVD с кодирано MPEG-2 видео не се декодира кадър по кадър, а на блокове.

Изборът на типа кодиране става автоматично, при оформянето на MPEG-2 - файла, т.е. то става отново на блокове, а не кадър по кадър. Допуска се задаването на определени качествени показатели, при което се получават различни по размер и по качество резултати. Както винаги, по-голямото качество струва повече мегабайти. Тук е мястото да се спомене, че при най-взискателните видеозаписи декодирането изисква процесорна мощ (вкл. и тази на видеокартата) не винаги достъпна. Една от главните причини на прегряването на видеокартите е гледането на взискателно видео. Моята е снабдена с автоматичен прекъсвач и понякога лаптопът си загасва възмутен. После трябва да се чака няколко минути.. Това се случва много по-рядко при десктоп конструкциите.

(продължава)

DVD Audio

Това е един различен формат от DVD-Video, който използва големия капацитет на медията DVD с чисто аудиални цели. Съществуват варианти на формата с различно ниво на качеството, но във всички случаи то е по-високо от това на класическото CD. За да се разбере разликата, естествено, е необходимо както да имаме запис, утилизиращ изцяло потенциала на формата, но и възпроизвеждаща апаратура, способна да предаде това качество. Не става дума само за плейъра (повечето от тях днес нямат декодер за върховните 192kHz/24-bit на формата) , но и за следващите нататък стъпала: предусилвател, усилвател и колони.

При върховното качество, 192kHz/24-bit, DVD Audio може да съдържа 74 минути музика. В 'долния край' на възможните варианти то съдържа до 7 часа музика със CD-качество. Има много междинни избори.

На картинката долу се вижда колко по-точно върховният DVD Audio вариант предава един сигнал с честота 10 kHz отколкото стандартният CD-формат.



При плейера нещата са доста подобни на тези при CD-плейърите, с малката разлика, че лазерът излъчва светлина с дължина на вълната от 0.64 микрона вместо 0.78 при CD-плейъра. Забележете, че тази дължина на вълната е съизмерима с разстоянието между 'браздите' на едно DVD. Всеки не напълно забравил законите на оптиката (пък и някои по-общи) ще се досети, че системата работи 'на границите на физически възможното' . За по-голямо сгъстяване на информацията е нужна по-късовълнова лазерна светлина. И тя е вече тук: т.н. Blue Ray Disc. Със 'син' лазер 0.405 микрона дължина на вълната. Но за него - по-нататък.

Тук отварям една скоба, за да кажа (на тези, които не го знаят), че при всички цифрови медии от типа на CD и наследство, линейната скорост на носителя на информация във всеки момент е постоянна. Което означава, че колкото повече записът се отдалечава от центъра, толкова ъгловата скорост на въртене на диска намалява. Това осигурява постоянност на 'потенциалното качество' на записа. Обратно, при старите плочи постоянна беше ъгловата скорост на въртене. Това довеждаше до неприятен резултат: качеството на записа в началото (най-външните бразди) да е доста по-добро от това в най-вътрешните. При това разликата е значителна: най-външният радиус на бразда в едно LP е 145 mm, а най-вътрешният, при добро 'запълване' - 62 mm. Разлика от 2.3 пъти! С толкова пъти записът на края на едно LP е по-'гъст' от този в началото му. Ето и една проста сметчица. Най-навън в едно LP линейната скорост е ( 33.3 / 60 ) х 2 х 3.14 х 145 = 507 mm/s. Един сигнал с честота 15 kHz има 30 000 'гърбини' в секунда, т.е в тези 507 mm ще имаме 0.017 mm между върха и долината на записаната синусоида. А най-вътре в диска - 0.017 / 2.3 = 0.0074 mm = 7.4 микрона. Доближаваме се до мащабите на CD, нали? Но вместо недетрименталния лазерен лъч, там имаме диамантена игла с микронни радиуси на закръгление. А те имат свойството и да режат... Край на скобата.

На снимката долу: три DVD-плейъра с прилични цени (220-300€) , две от които (по-долните) свирят и DVD Audio;

Започвайки отзад напред - една демонстрация на значението на изпълнителя.

Сдобих се скоро с една програма, която може да ползва различни 'оркестри' без необходимостта на специален хардуер. Какво означава това ще обясня по-късно. Засега е важно да се разбере, че както при нотния запис звуковият резултат в залата зависи от изпълнителите, така и при миди записа, който е разширен цифров еквивалент на нотния, резултатът зависи от 'оркестъра', който ползва синтезайзърът.

На примера, който следва, имаме един и същ пасаж на известна мелодия, изпълнен от три различни пиана. Първото е моето досегашно, а другите две са пианата на два мои нови 'оркестъра'. Не са приложени никакви допълнителни ефекти - всички разлики са си 'оригинални'.

Какъв е проблемът със синт-оркестрите, дори с най-качествените? Ами това, че всеки от тях съдържа 128 различни инструмента (подредени по стандартен ред), от които човек може да харесва гранд-пианото на единия, флейтата на другия и тромпета на третия. Проблемът е решаем: има програми, които позволяват да се компилира оркестър от инструменти, изтеглени от различни оркестри. Е, не са от най-лесните за ползване..

Такъв е моят досегашен оркестър Taky2001a.sf2. В сравнителния запис неговото пиано свири първо, като следва пианото на Industry Standard MK1a.sf2 и Personal Collection 313.sf2.

второто ми пиано звучи по-топло ...
интересно ,че твоите тюбки не прекъсват

Е, аудио-тюбките са вече кейуок за DSL. При видеото е проблемът.

В това е трудната задача. Да приемем, че сме намерили за всеки инструмент три варианта, които ни вършат работа за различни видове музика. Това веднага ни прави около 2 000 000 различни оркестъра.. Естествено, можем да ги групираме като 'класически' , камерни, джазови, етник и др. Но пак се оказват много комбинации. Особено като се има предвид, че топ-любителският SF2 е около 50 МВ, а професионалните опират до GB. Но за това - в следващите лекции.

Още един сравнителен пример, със същите 3 споменати 'оркестри' , изпълняващи една и съща част от моя Бийтълсова аранжировка. Не са променени избраните от 'диригентите' на оркестрите сравнителни нива на инструментите - а това е често нова беля. При всички сега е добавена една и съща корекция 'Концертна зала'.

От Лекция 3 ще премина на суха теория.

Таки написа:Такъв е моят досегашен оркестър Taky2001a.sf2. В сравнителния запис неговото пиано свири първо, като следва пианото на Industry Standard MK1a.sf2 и Personal Collection 313.sf2.

Как е възможна толкова голяма разлика! Нима трите изпълнения са по едни и същи ноти? Вторите две са все едно лоши изпълнители на лоши пиана! Ти и навремето имаше една страхотна програма. От нея съм запомнил "разстроеното пиано", "момчешкия хор" и "дамския хор". Работиш ли още с нея? Защо не пуснеш "Кармина Булгарана"?

Как е възможна толкова голяма разлика! Нима трите изпълнения са по едни и същи ноти? Вторите две са все едно лоши изпълнители на лоши пиана!

Логико, как очакваш да демонстрирам своята чудесна селекция на инструменти, ако не я сравня с конкуренцията? Да, става дума за изпълнения по едни и същи ноти.

Радвам се, че помниш 'Кармина Булгарана' - най-сложната ми аранжировка досега и сигурно во веки веков. Ше я намеря и ще я постна ТУК (в този постинг).

Та: Кармина Булгарана е най-долу в средата. Нарочно пускам линк към тази страница, за да чуеш и други миди-творби:

http://www.ipta.demokritos.gr/erl/erl2005/erl_media_midi.html

Може би заслужава да я пусна в по-нова и по-качествена версия.

Bob Maze - P.K. Synth + Piano No 4

Таки написа:Може би заслужава да я пусна в по-нова и по-качествена версия.

Драги Маестро, възторженото Ви изпълнение обогати душата ми едновременно с хоралите на Бах, изложбата на Мусоргски и рапсодията на Владигеров, наричана някога "Вардар", а днес - Българска. Браво! Чудесно си представям тази музика включена в програмата на някой юбилеен концерт под патронажа на Президента на Републиката в зала 1 на НДК. А Вие, с червено шалче около врата и развети коси à la Бетховен и Айнщайн, дирижирате могъщото tutti на оркестъра и дискретно подавате финалните удари на тимпаните. Станали всички на крака, с аплодисменти съпровождат поднасянето на цветя от съпругата на Президента Зорка Първанова, от редица родолюбиви организации и от посолството на Република Гърция. А когато облечени като самодиви в бяла премяна девойки целуват автора, залата изпада в делириум. Според наблюдатели билетите са били разпродадени още с отварянето на касите, три месеца преди концерта.

група пионери с цветя шпалирно ...

Логик , ти познаваш Майстора , мнОООго преди мен - единствено за чувството МУ за хумор, при определени обстоятелства, имам не*ви съмнения ...
мож ли мъ обори ?
аз съм около 115 кила

nikiforov написа:...единствено за чувството МУ за хумор, при определени обстоятелства, имам не*ви съмнения ...

Пионерите ги забравих - какъв юбилей без тях! А за хумора му... не напразно на западните езици първото значение на HUMOUR е "настроение". Зависи от настроението, а то пък зависи от много фактори - не можеш да му хванеш края. Но, както усещам, много е бил хапан по форумите, та затова се зъби и без да има нужда. Га бехме заедно, форуми немаше, че и "десни" и "леви" немаше... Нейсе, да се чукнем за концерта!