Hi Fi

.. но кат' се наподиграйте, седнете и спретнете алтернативна оратория с оргел и льох льох лилильох, та да си мерим чувството за хумор ..

Чакам записа ви.

Таки написа:... льох льох лилильох...
Чакам записа ви.

Е, няма да го дочакаш! Но ние ще чакаме твоя. Оправи си HUMOUR-а и не се засягай от HUMOUR-ески.

"група пионери "беше от една пиеса от ОНОВА време ...
аз лично свиря на радио , СД и няколко винила
Лека ,ВИ !

Логико, моят основен запис е отдавна тиражиран:

МОР върлува из десните ви среди и не виждам как ще оживеете, дори под прикритие.

По този начин изглеждат някои от главните прозорци на един от най-простите sequencers - легендарният пионер Cakewalk Apprentice.

Основният прозорец съдържа информация за цялата структура на композицията. Тя е изложена в формат 'Инструменти' (отгоре надолу) и 'Тактове' (отляво надясно). Тук се определят основните свойства на композицията и на оркестъра. Например колко бързо ще бъде изпълнена композицията, в какви тактове тя ще бъде разчленена (4/4, 3/8 и т.н.) , кой инструмент къде ще седи на сцената (Pan 0-127 - от крайно ляво до крайно дясно) , колко силно ще свири 'по принцип' (Vol 0-127) и много други. Тази страница позволява лесен копи-пейст на определени тактове в рамките на един и същ или от един на друг инструмент.



Основният 'работен прозорец' е Piano-Roll. Такъв може да се отвори за всеки инструмент поотделно. В него по оста х е времето, а по оста y - височината на всяко 'звуково събитие' (нота). Всяка нота се отбелязва с нейното начало, нейния край (по оста х) и нейната височина (по оста у). Като допълнение, отдолу имаме по-малък прозорец, в който са показани силите на всяка от нотите (като силата е произведение на 'основната сила' на инструмента, зададена в по-горната страница с локалната сила, зададена за всяка нота). С много прости действия на мауса тези параметри могат да се променят 'графично' . Например една нота да се драгне нагоре-надолу, да се премести началото й, да се промени дължината й. Най-важното е, че с определен маусов клик може да се чуе, на всяко място, как звучи целия оркестър. Както и да се чуе неговото изпълнение от - до .



На хората с класическо музикално образование се предлага и алтернативна и позната на тях картинка. При нея нещата стоят по подобен графичен начин (напр. една нота може да се драгне нагоре-надолу или напред-назад във времето) , но веднаж свикналият с Piano-Roll трудно ще се откаже от него. Нотният вариант служи най-вече за предлагане на готовата продукция в един разбираем за класическите професионали 'език'. На картинката долу е представен еквивалентът на музикалната информация, съдържаща се в картинката по-горе.

Един стар аранжимент, представен от новия ми официален оркестър.

SoundFont

Това е ключовата дума за разбирането на новата 'реалистичност' на синтетичната музика. Чрез ползване на soundfonts (SF, file extension .sf2) , синтетиката е силно намаляла, по сравнение с ранните времена.

Тук отварям скоба за да спомена моя мил колега от кат. 'Атомна физика' Пламен, който буквално цял живот правеше своята легендарна 'йоника'. Защо цял живот? Защото беше заклет перфекционист. И тамън завърши варианта 18.103b , прочита, че е излязла някъде нова интегрална схема, с малко по-добри параметри, та давай отначало. Излишно е да спомена, че това чудо никога не бе чуто да свири. То само се правеше, като отлична демонстрация на максимата 'човекът е човек, когато е на път' .. Край на скобата.

Какво представлява идеалният SF? Това е набор от кратки висикокачествени записи на звука на различни инструменти. Нека пресметнем колко голям е този идеален файл.

Стандартната миди-таблица се състои от 128 инструмента, подредени по стандартна схема. Например: 1-8 - различни пиана (вкл. клавесин) , 9-16 - музикални 'ударни' от типа на вибрафона, маримбата и сантура, и т.н.

Нека приемем, че средният брой октави на инструментите е 4. Има такива с повече (напр. пианото) и други с по-малко (напр. пиколо флейтата). Това ни дава 4 х 12 = 48 записа. Нека всеки запис трае 5 секунди и е в 44kHz 2B wav-format. Това прави 0.44 MB на един тон. Сега умножаваме 128 инструмента х 48 записа на всеки х 0.44 MB на запис и получаваме внушителната стойност 2.7 GB (гигабайта). Свършили ли сме? О, не.. Защото не сме взели предвид факта, че всеки инструмент звучи различно при различни 'сили' - от пианисимо до фортисимо. Това налага да включим във файла поне три различни нива на силата: слабо, средно и силно. И отиваме към още по-внушителните 8 GB..

Тук трябва да изясня, че не става дума за силата на звука: дори с един запис, тя може да бъде контролирана от софтуера - синтезайзъра. Става дума за различния тембър, който има една нота (напр. на пиано), ако бъде изсвирена тихо, нормално или силно. Поради това добрите SF разполагат с няколко записа, като Синтът знае, че (например) при нива от 1 до 32 използва по-'тихия' , от 33-64 - следващия и т.н.

(продължава)

Триковете при SF

Как е възможно при 'идеални' изисквания, достигащи до няколко GB, да има 'разумни' пакети SF, които започват от 2 МВ - тоест 1000 пъти по-малки? Това се постига чрез някои компромиси, които ще бъдат изредени по-долу. Преди това отбелязвам, че размерът на един SF-файл не е 'тривиална' история за днешните хард-дискове, защото той не трябва да се намира просто там, а необходимите части от него трябва да са заредени в RAM-a на компито, та да бъдат достъпни с милисекундна готовност. Именно с 'необходимите части' се спасява положението на любителско ниво. Ако един 'тежък' SF-файл е 1 GB (128 инструмента), то за композиция, в която участват 10 инструмента, в паметта се зареждат само 10/128 от него, или около 78 МВ. С това вече може да се живее.. Та:

1. Първият компромис на по-скромните SF-файли е да се откажат от 'пълното описание' на инструментите, като вместо 12 образци на октава те ползват 6, или 4, или 3. Какво означава това? В случая '3 на октава' това означава, че при всяка октава ние имаме записи на 'до' , 'ми' и 'сол диес' , като останалите ноти се изпълняват с подходящо 'ускорение' на наличните. Например 'ре' се изпълнява на базата на 'до', но ускорено с 2/12 по логаритмичната скала, че да е 'ре'.

Този метод върви донякъде - до посочената от мен икономия от максимум 4 пъти. При по-голяма икономия (напр. два записа на октава или по-малко), започва да се проявява все повече 'бърборино-ефектът' , който така назован не се нуждае от много обяснения. Въпреки това, в областта на по-малко претенциозните 'електронни' инструменти се прилагат не само 1 запис на октава, но и 1 въобще, който обслужва няколко октави нагоре и надолу.

2. Вторият компромис касае врементраенето за базисните записи. На всеки е ясно, че всеки инструмент трябва да се предаде със своята характерна начална част + известна продължителност, различна при различните инструменти. Една кастанета, например, изисква доста кратък запис, докато едно добро легато на пианото изисква доста секунди. Какви трикове се прилагат в случая?

Началната, 'важната' част присъства при всички уважаващи себе си SF. Но след нея често се прилага методът 'loop': от по-подробния запис се избира една част, която се залепва на края на записа, с индикацията, че тя трябва да се повтаря дотогава, до когато миди-събитието иска нотата да свири. Тук на помощ идват и чисто 'синтетични' добавки. В зависимост от инструмента, силата на 'loop-опашката' може да намалява с времето, или пък да не намалява, но да вибрира. При едно пиано, например, се очаква първият ефект. Докато при една цигулка - вторият.

По този начин се постига икономия от още 3-4 пъти. Заедно с първия трик, ние вече имаме сумарна икономия от 12-16 пъти, тоест свеждаме размера на приличните любителски SF от гигабайти до 60-80 МВ. Такива са и моите най-добри файли.

Съществуват специални програми за редакция на SF, между които най-знаменита е Vienna SoundFont Studio. С тяхната помощ човек може да си състави собствен SF-файл, ползвайки било свои записи или готови такива от други SF. Една от най-интригуващите възможности е тази да се 'стереофонизира' един инструмент, като например пианото. Като му се поставят по-високите ноти по-вдясно, а по-ниските - по-вляво (слуховата точка на изпълнителя), или обратно (тази на слушателя). Естествено, няма смисъл да се 'стереофонизира' един практически точков инструмент, напр. кавалът, или флейтата, или тромпетът, но има огромен смисъл да се направи това с инструмента 'щрайх' , като се поставят високите ноти вляво, а ниските - вдясно. Същото важи и за инструмента 'хор'.

На снимката долу са показани две форми на една и съща нота - C5 - изпълнена с две различни пиана. Горната е от моята SF-селекция, а долната - от една нова SF-банка, с която си играя тези дни. Осветил съм районите на 'лупинга' . Всъщност, истинският запис в банката се състои от главната част + първия луп, а после следват повторения на лупа, по зададена схема (в случая - затихваща, оти пиано). Може да се види, че при втория звук изпълнението продължава дори след зададените от програмата 3.3 секунди. Това е защото гусин конструкторът на второто SF е добавил ревеберация на пианото СИ, което по принцип е ефектно, но не се насърчава от миди-пуристите.

Oh, yeah! Прочетете туй:

http://www.bayer.com/en/the-future-begins-today.aspx

And Bayer MaterialScience remains involved in new developments today, because the work on a new objective lens also has consequences for the disc material. It is therefore no surprise that these material requirements are the subject of current research being performed at Bayer’s PCS Global Innovation laboratory in Uerdingen – at the same historic site where the story of Makrolon began more than 50 years ago. The researchers there are working in close cooperation with Sony in Japan.

Таки написа:Oh, yeah! Прочетете туй:

http://www.bayer.com/en/the-future-begins-today.aspx

And Bayer MaterialScience remains involved in new developments today, because the work on a new objective lens also has consequences for the disc material. It is therefore no surprise that these material requirements are the subject of current research being performed at Bayer’s PCS Global Innovation laboratory in Uerdingen – at the same historic site where the story of Makrolon began more than 50 years ago. The researchers there are working in close cooperation with Sony in Japan.

Мдааа... Не всичко е Аспирин...


Има и ЛеВитра

Ний от ЛеВитра не се нуждайм! Само от гигабайти хубава музика ни става!