Криминална поезия - III

Тъй като е ясно, че постепенно Един свободен форум ще стане По-добрия форум, започвам да пълня, като трудолибив търтей, клетките му:

Романтиката на снежните вечери

Колко хубави са снежните вечери
И дантелата на клоните
Покрити с лепкав сняг.

Как се самохаресват душите
С притихнали копнежи
Когато са свидетели на безчестие.

Не са объркани а втренчени
В ориста на грешките
Които се повтарят.

Грешките, които се експонират
В съдбата и безкрайно
Дълги и болезнени мигове.

Грешките, предхождани
От красиви и безкрайно къси
Дантели от полепнали секунди.

Какви ли са душите
За да могат да се надсмиват
На невинни свидетели на безчет падения.

Кога ли ще полепнат по раменете им
Дългите и болезнени мигове.
На съдбата пратки препоръчани.

Криминалната страна.

Те имаха едничка мисъл
да тръснат ябълката златна
пари да капят като круши
живот да имат яко душа.
А слънцето ги галеше тъй кротко
блондинките оставаха безбрежни
от джипа бял-черен развялите коси
очите скрили своя кусур
зад тъмните за ум стъкла
изпепеляват всяка нежна гънка
танцуват във хотела бавна ритъм
цъфти програмата надлежно
премятат броеници
тежко стъпва бут на врат
страната скапва се в запас
месото живо, без сетивност
цвърчи опечено
ръждиво бие нова сган
социална и червена гад
закичена с гердан
отричат всяка очевидност
срамът обръщат на невинност
и няма, няма свят
тук пъкъла си е за смях.

Пак топла нощ

Топлата нощ разстлала
своята необявена нежност
глъхнат неосъзнати
чудни мигове
необвързани гласове
звучат под чинарите
с петнисти стволове
женски глас
по радиостанцията на СОТ
от патрулната кола
на ъгъла прекръства
глухият шепот
и кънтежа на съдбите
не иска шанс и смисъл
внушава и оправдава
забвение.

Нашата аполитичност

Годините отминали напряко
на морен проглед
лавина слепотовна
трева пресъхнала в скрежта
къртица на случайна мисъл
във нашата аполитичност.


Посягаш - нежелан инстинкт
за ледена милувка
зажаднял преситен
завит в парцалената черга
с цветовете на трибагреник
прозира кръпка във плътта..


Внезапно, дори непровокирано
от зачената заблудна мисъл
змия във корелации безчет
с везната си съдбовна.
Повесен квик полюшва скелет
клупта със възела свисти.

Специално преди 24 май, нещо мое старо, но не лошо:

Крими бъдеще

Светът искри в ръмежен ритъм
небрежни краски ежедневно
незасенчвано стъкмяват
една безнадежна апатия
припев на нераждащ
бреме-нен -то курбан
низш и беден.
Дори в съзвук на ракитатък
не дръзва сетна мисъл
за нещо, рузултат да хокне.
Лъчи разстилаща прескръб
на пир без памет
зове настъпил листотреп
пълзи сантиметър
денонощие охлювник
на скоростта приусмивник
маймунско А на Дарвин
апокалипсен ренесанс
на свиден, роден край.

Криминална справка

Спира.
Весела, разкошна
както твар така
и пребогат
магьосник груб
махало на Фуко
застъпено чертало
окръжности, с рисунки
по вода на металик
сляпата игра
встрани от пътя
във чуруликник
лъчи влакно на паяк
къделя какавиди
и плоден червей
роден да бъде цар
ако не сметнеш
времето назад
без съсипии.
Но за да значат
нищо повече
от лицемерие
във лумнал
кръшен и
крайпътен вятър -
светва светофар.
Амбриаж. Подава газ.

Криминална загрузка

Лековерна лятна нощ
всред дърветата проблясва
мек и син неон звезда
тихи стъпки във нощта
пуст, без дух, бучи града.
Вавилонска кула с герб на лъв
в декора на цветна пъпка
край сиротното мушкато
крие проснато пране
порива на сетна тръпка
да отгледа цвят и зов
котва, огледало и любов.

27.5.2008

Криминална загрузка

Лековерна лятна нощ
всред дърветата проблясва
мек и син неон звезда
тихи стъпки във нощта
пуст, без дух, бучи града.
Вавилонска кула с герб на лъв
в декора на цветна пъпка
край сиротното мушкато
крие проснато пране
порива на сетна тръпка
да отгледа цвят и зов

you made my day ... с това по-горе!

Комплиментът си е комплимент.

Криминална чупка в кръста

Съдбата
в кръста леко се пречупи
Буукмейкъра положи някакъв
страничен трегер
отражението на залеза
застла златисто и жаравно
няколкото отразени дълги сенки
непросълзени и без реверанси
продъниха света
откъм средствата.
За масова информация.
Хортензиите са
започнали да увехтяват
вадите по изпотените
витрини след дъжда
се стичат неустремно.
Корекциите на ума -
стомашен сплит е в такт.
Хоп. И нощта настъпи
глухо ромоли постоянен ритъм
откъм Околовръстния
Рикушира неувероно
в зеленината.
Да, няма ги вече
пеещите жетварки
в полята.

Да, няма ги вече
пеещите жетварки
в полята.

то жито няма, ти търсиш жетварки, при това пеещи. Ами не се радват на труда си хората, не се и обичат като братя.

По случай вчерашния празник - 71 годишнината на Симеон Кобурготович / малко недовършено, но за да съживим форума /:


Прокрадва се
царското сечениея
стъкмила е водата теч
праханка и до нея паяк
крие нямата прозявка
лавандула, нафталин, отвара
чревна мишка политичка
синя кръв довлякла лук
щората прозира в мрака
контражур в затворен ум
и решетъчна лъжица
свобода - ръжда крои
поглед изкривен лъчи.

Слабост моя.... време е ... за една стихосбирка...

Пред-предизборно.

Влажна предизборната
тръжна
се разгръщаше в шарката
на есенни листа
политнали като
ремсистки позиви
изпуснат от
балкона в синема.
В тъмнината сноповете
от прожекционния
стоплиха
съвсем по холивудски
бюлетината.

Току що прочетох нещо от най-добрият съвременен поет. Пускам нещо нетово:

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=559975

ПОЕМА ОТ ЗИМАТА

Тома Марков

болки от африка мигрена от китай

само за гинсбърг и бъроуз ли танжер е рай

само ми кажи какво консумираш

и аз ще ти кажа какво халюцинираш


как всичко отначало ще започне така

как вървиш по паветата на дондуков едва

сред децата на софия които се влачат

с кесии с лепило в ръце вървят и плачат


как ходят и не усещат никакъв глад

над софия днес вали не дъжд а сняг

квартали предградия излюпват наркомани

от студените здания на своето съзнание


под силата на навика съня халюцинацията

над бавното движение на колите на полицията

ти сега вървиш по дондуков едва

само страхът затопля твоята глава


с деца с кесии с пиаци с таксита

с хероин безплатен само в мислите

които те спохождат един два три дни

но ти не купуваш ако със всичкия си


защото се мислиш едновременно за двама

за негър от нигерия и негър от гана

които тъгуват по тревата на африка

по дондуков вървящи под зимата на софия


където децата не спират да вървят

с кесии с лепило с пет кинта в ръка

които както всичко се превръщат в прах

който на шипка 6 продават без страх


защото всичко се купува и всичко се продава

и стоката на влюбените отдавна нищо не струва

когато изчезне твоят любимммммммммммм

който властите наричат хероиннннннннннннннн


черни срещу черни сме всички сега

това не е провал това е нечия ръка

суха изпрашена черна или бяла

винаги добре дошла ако не е закъсняла


под лилавия здрач над градското небе

към всеки тръгнал към някое е-кафе

тая върви по пътя му и гледа как я кара

неговата вечер през иглата тя прекарва


косите ти очите ти и устните са същите

от три дни е петък и ти си себе си

кой се интересува от другите и теб

кой ще помилва твойто болно сърце


на фолио на помпа на смъркане от фас

по прах в който стъпваш се прибираш у вас

кажи ми колко пъти си искал да спреш

и аз ще ти кажа кога ще умреш

==================

И мое за сравнение:


Криминална кастанеда

Кестените по Патриарха
пукат своите наболи салфетки
практикувщите претенции
рекушират розови като прасеца
стадото се разпръсна
облизали светофарите
няколко рокера
преекспонираха Запада
заспалото джудже-прошляк
спящо на тротоара
редовен символ
на Двореца на културата
сънуваше.


На Мара - балканска скара / заглавието е от Сиккор /

Покрова рехав и саван.
На прежна и ненадеждна слука
поскръбно стъпка скърца в здрач
фалшиво и ридай цигулка.
Да, няма помен нито зов
Сал каканиже сплет потай
Ехти сладоглумен врътовир
Възпяват химните порой
Покрито-скрито рухва строй
Тук-там поръсен във заблуда
долина на Розов храст копай
в мемориал заравен маслен клон
прекършен от лъжи стобор
прогизва в кал измамен род
подава гръб товарен роб.
И стиска зъб последен еднорог -
извозен рогонос.

Както обещах вчера на Натали, ето че намерих откъса от старото ми "произведение", където авторът се среща с БОГ, както се казваше тогава Сикор.


Virtual Affaires
Игра на стъклени перли, пардон, на кози барбонки

( Почти криминално-фантастичен-хумористичен разказ със специално подчертани факти от виртуалната действителност,
Сценарий за пиеса в няколко действия
© Boabab, 19.06.2003, 01.07.2003 )

ЗАГОВОРЪТ

БОГ се оказа строен левент с мек поглед и добродушна стойка, която се надвесваше бащински над тъмната дъбова маса и над поръчаните халби бира в класическата немска стара кръчма, където той и Боабаб бяха приседнали на другия ден в града Х. Като че двамата бяха приятели отдавна и така събрали различните си, но български духове, те преставляваха нещо всред немските наоколо, които след толкова години пазарно стопанство трудно можеха да предложат една сериозна съпротива на тези интелектуални великани.


Двамата надали можеха да си дадат ясна сметка какво точно представляват гледани отстрани. Дори и тези, които ги наблюдаваха. Отстрани, това бяха двама балкански субекта, непритежаващи тежестта на спокойно съсредоточен в колата, отпуските, навика и работата си бюргер, които не се бавеха да изпразват чашите си с бира, в една Европа, в която по това време нямаше война, но и не беше модерно да се занимаваш с изкуство или псевдоизкуство без приходи, които си говореха за изкуство, псевдоизкуство, народопсихолигия, Магарешкия Рай, Феята, форумни характери и по липса на женска компания ,се закачаха, по стар български обичай, с келнерката.

Когато понапреднаха с бирата БОГ изпита Боабаб. Подхвърли:

- Всъщност ти си много хубав човек.

Боабаб едва не прихна. Двамата фактически клоняха вече към събирателното “бодри старчета” и относително правилните черти, коита при Боабаб бяха с прибавка – перверзни, колкото и носещ своите облаги атрибут, сигурно играеха все по-малка роля в живота му. Но Боабаб беше споделил съвсем перверзно, че са го нарекли “педерас” и трябваше да изживее опитите на БОГ да му намери слабото място. В иначе така дразнещото превъзхождащия интелект и ерудираност на БОГ, самочувствие на Боабаб, засега не можеха да се открият никакви пукнатини, като изключим тъпигьощината, на това може да го забравим, тъй като самият Боабаб отговори на зададения въпрос:

- Откъде имаш това самочувствие?
- От тъпигьощината си.

Бобаб обичаше бързото опиянение. Бирата го екзалтираше и той се впусна в опитващи се да обхванат целия свят в едно изречение разсъждения за наропсихологията и гражданското общество в България. Неговото възмущение намери израз в обвинението му към посетителите на Механата, че могат да правят анкети от типа “Кой е по тъп”. Какво беше изумлението му, когато се оказа, че именно този изтънчен поет и естет, БОГ, беше сам автор на такава анкета, с презюмцията, че е насочена към комунист. По-късно Боабаб щеше да си зададе въпроса защо авторът на анкетата във форума е Jedi, а БОГ твърди, че е той.

Това отприщи критиката на Боабаб към първобитността на българските демократични разбирания.

БОГ се опита да го отклони, като му разправи за други педераси и тъй като Бобаба не се спря, окончателно се убеди, че последния не е обратен.

Сета трябваше да провери дали не е кука.

В това време една европейска кука ги наблюдаваше от разстояние. И двамата си нямаха хабер за това.

Boabab написа:Както обещах вчера на Натали, ето че намерих откъса от старото ми "произведение", където авторът се среща с БОГ, както се казваше тогава Сикор.


Virtual Affaires
Игра на стъклени перли, пардон, на кози барбонки

( Почти криминално-фантастичен-хумористичен разказ със специално подчертани факти от виртуалната действителност,
Сценарий за пиеса в няколко действия
© Boabab, 19.06.2003, 01.07.2003 )

ЗАГОВОРЪТ

БОГ се оказа строен левент с мек поглед и добродушна стойка, която се надвесваше бащински над тъмната дъбова маса и над поръчаните халби бира в класическата немска стара кръчма, където той и Боабаб бяха приседнали на другия ден в града Х. Като че двамата бяха приятели отдавна и така събрали различните си, но български духове, те преставляваха нещо всред немските наоколо, които след толкова години пазарно стопанство трудно можеха да предложат една сериозна съпротива на тези интелектуални великани.


Двамата надали можеха да си дадат ясна сметка какво точно представляват гледани отстрани. Дори и тези, които ги наблюдаваха. Отстрани, това бяха двама балкански субекта, непритежаващи тежестта на спокойно съсредоточен в колата, отпуските, навика и работата си бюргер, които не се бавеха да изпразват чашите си с бира, в една Европа, в която по това време нямаше война, но и не беше модерно да се занимаваш с изкуство или псевдоизкуство без приходи, които си говореха за изкуство, псевдоизкуство, народопсихолигия, Магарешкия Рай, Феята, форумни характери и по липса на женска компания ,се закачаха, по стар български обичай, с келнерката.

Когато понапреднаха с бирата БОГ изпита Боабаб. Подхвърли:

- Всъщност ти си много хубав човек.

Боабаб едва не прихна. Двамата фактически клоняха вече към събирателното “бодри старчета” и относително правилните черти, коита при Боабаб бяха с прибавка – перверзни, колкото и носещ своите облаги атрибут, сигурно играеха все по-малка роля в живота му. Но Боабаб беше споделил съвсем перверзно, че са го нарекли “педерас” и трябваше да изживее опитите на БОГ да му намери слабото място. В иначе така дразнещото превъзхождащия интелект и ерудираност на БОГ, самочувствие на Боабаб, засега не можеха да се открият никакви пукнатини, като изключим тъпигьощината, на това може да го забравим, тъй като самият Боабаб отговори на зададения въпрос:

- Откъде имаш това самочувствие?
- От тъпигьощината си.

Бобаб обичаше бързото опиянение. Бирата го екзалтираше и той се впусна в опитващи се да обхванат целия свят в едно изречение разсъждения за наропсихологията и гражданското общество в България. Неговото възмущение намери израз в обвинението му към посетителите на Механата, че могат да правят анкети от типа “Кой е по тъп”. Какво беше изумлението му, когато се оказа, че именно този изтънчен поет и естет, БОГ, беше сам автор на такава анкета, с презюмцията, че е насочена към комунист. По-късно Боабаб щеше да си зададе въпроса защо авторът на анкетата във форума е Jedi, а БОГ твърди, че е той.

Това отприщи критиката на Боабаб към първобитността на българските демократични разбирания.

БОГ се опита да го отклони, като му разправи за други педераси и тъй като Бобаба не се спря, окончателно се убеди, че последния не е обратен.

Сета трябваше да провери дали не е кука.

В това време една европейска кука ги наблюдаваше от разстояние. И двамата си нямаха хабер за това.

"Така че, поправяйте се. Защото аз без вас мога, но вие без мен също. " (Boabab)

" ....строен левент ...."

това хипербола ли беше или "творчески" астигматизъм ?

Явно чувствам някаква свобода, защото пак започна да ми се публикува криминална поезия. Сигурно защото отскоро съм пак / за трети път / безработен.

Мотовилката

Пароструйката на сифилистичната
проказа затегна газа,
почисти зъбния му камък -
дъха затлачи се от пламък.

Коронарната захватка
на локомотивната предавка
подръпна яко цялата редица
подложила задъхан глът - глутница.

Партенката е наводнена
мирише на Диор и свири Лепа Брена
кост заседнала напряко:
"Костов е ***** двуяко".

Лъкатуши сребропитейник,
между джипове, таз и врат прекупен
от онзи дет го свари да джиросва
за свян предаден - ресто - мостра.

Барабаните с опънат гъзоластик
забиха ритъм за глиганите
заграбил кой квот можал -
с прискърбие - народа кучето го ял.

И правителството се показа
не трепна и не се пропука
въпреки че пароструйката на газа
на мотовилка мушната отзади втаса.

Започнах да публикувам книгата си известна тук като "Пътешествие със Стефчо", но доста променена и довършена:


http://boababbg.blogspot.com/

Boabab написа:Започнах да публикувам книгата си известна тук като "Пътешествие със Стефчо", но доста променена и довършена:


http://boababbg.blogspot.com/

блоКира ли , приятел ?
Ще чета ...

nikiforov написа:

Boabab написа:Започнах да публикувам книгата си известна тук като "Пътешествие със Стефчо", но доста променена и довършена:


http://boababbg.blogspot.com/

блоКира ли , приятел ?
Ще чета ...

Хайде. От втора глава нататък не сте го "чели". И да ми пишеш мнение.

Папо и неговата Компания


http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_16.html - първа част

http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_19.html - втора част

Зачетох се в началото на първата част на "Папо" и продължавам да чета с интерес. Моите поздравления.

Таки написа:Зачетох се в началото на първата част на "Папо" и продължавам да чета с интерес. Моите поздравления.

Дано издържиш докрая, Ригас.

Да извикаме ли никиту да оправи членовете, защото както е известно в бриджа / твоята любима игра / лордовете анонсират слугите разиграват.