Туризъм

http://www.zazz.bg/play:92e97fd2

Надя написа:Логик, поздравления за хубавите снимки!

И аз съм хубав! Благодаря ти, Надя, особено за музичката. Такава наистина нямах! Представих се как кършиш снага и щракаш с пръсти, докато я слушаш. Обзет от среднощно вълнение, ти изпращам не по-малко затрогващата песен на същата изпълнителка за Търновската царица: http://www.zazz.bg/play:312c6a9f .

Днес заминавам за няколко дена в Родопите. Предстои ми спускане по Каньона на водопадите. В законния срок ще представя обобщен доклад за предишното пътуване и за новото. Моля да преживеете без душевни сътресения отсъствието ми от глобалната мрежа до понеделник.

Разбира се, че си хубав човек, Логик, то си личи от километри. Приятно спускане!

Миналата неделя бяхме на Витоша само двамата. Качихме се пеша от Симеоново до Бай Кръстьо. От едни скали в района направих две снимки за сравнение в две противоположни посоки. Първият поглед бе към София:



А ето изглед към Витоша:



Вчера пък оставихме София в слънце, вече тримата. Качихме се догоре със седалковия лифт. На Алеко ни чакаше обилен снеговалеж, мъгла и силен вятър. Тази неочаквана комбинация ме отказа от дълги маршрути и поехме право надолу към Бистрица. Пътеката минава през резервата Бистришко бранище покрай очарователната Янчовска река. Времето изглеждаше така:



Реалностите трябва да се приемат с реализъм! Както казва големият, "така е в живота":



Наоколо е букова гора, достойна за постановка на операта "Иван Сусанин":



Някои от буките са внушителни:



И в двете екскурзии нямаше нищо екстремно, но това не ги направи по-малко красиви. За екстремните екскурзии в Родопите - по-нататък.

Ще ви представя две пътешествия по един и същ маршрут. По-подробен отчет има в планинарския форум: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=759&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight= . Затова тук - накратко.

Първата екскурзия беше на 23 септември, а втората - на 24 октомври. Втория път целта беше да уловим есенния колорит. Успях само донякъде заради мрачното време и лошия апарат, но все пак ще ви покажа някои снимки. И двата пъти тръгнахме от Пампорово по посока на хижа "Перелик". Това са десетина километра. По едно време се хваща отклонение право надолу, към Смолян. Това е екопътека, която минава през резервата "Сосковчето". Пътеката действително е великолепно замислена, чудесно маркирана, като пейките и мостчетата са най-дребните удобства по нея. Далеч по-важни са стълбите, които отвеждат до наблюдателни площадки високо в скалите. Без тези стъпала най-красивите панорами биха били недостъпни, освен ако човек не е алпинист. Редуват се внушителни скали, кристалночисти вирове и водопади, вековни буки и плътен килим от боровинки (в сезона им). Самата пътека е десетина километра дълга, но след излизането от планината има още 5-6 километра до Смолян. Във времетраене - от 8:30 в Пампорово до 20:30 в Смолян. 12 часа ходене - едното нищо за такива като нас! Накрая от Смолян до Пампорово - с такси (да не си помислите, че сме се връщали пеша , макар че ако се наложи...).

На някои места пътеката е бая стръмна, но не това е най-трудното. Препятствията, които най-много ни бавеха, бяха нападалите дървета. Понеже е резерват, никой не ги беше разрязал, та да се минава (чак пък толкоз!). Затова децата лазеха отдолу, а аз се катерех отгоре:



За по-интересно някои препятствия се преодоляват и като мечетата от картината на Шишкин, дори с цената на падане от горе:



Многократно се пресичат няколко реки по мостове, направени от яки дънери (и връз този мост е паднало дърво):



А под мостовете - вирове досущ каменни корита (затова им викат "казаните"):



На едно място се намират някакви странни каменни блокове, редени сякаш от майсторите на Стоунхендж:



Ето колорита, който беше целта ни:



На всяка от скалните площадки се изкачваше и този наш спътник:



Знаменито куче! Съдейки по черната козина и бялата подкова, майка му е била заплодена от тибетски мечок. Първия път това куче се лепна за нас, когато минахме покрай пречиствателната станция в най-високата част на маршрута. Оттам до Смолян са като нищо 20 километра. Кучето обаче тичаше с нас и аз не успях да го накарам да се върне. Чак малко преди автогарата, вече в тъмна нощ, то изчезна. Какво беше учудването ни, когато втория път то пак изскочи от пречиствателната станция, за да ни посрещне! И оттам надолу - отново до Смолян. Такъв турист! Как си намира обратния път през нощта и на толкова далечно разстояние, недоумявам!

Главната атракция е най-високият водопад, носещ името на Орфей:



Под него е прехвърлен мост, който, освен че е романтичен, е и доста страшен:



По този мост се стига до следващия пад, който всъщност е 30-метрова водна пързалка:



Още по-надолу отново има красиви скали с чудесни изгледи. В дъното се вижда Смолян:



За съжаление на това място първия път ми свърши фотото, а втория път пък се стъмни по-рано (все пак в края на октомври Слънцето залязва в 18:30). Оттам до Смолян - на фенерче. Затова снимките ми и пътеписът свършват тук.

За да не събуждам ревност у тукашните си приятели, специално за тях публикувам резюме на пътеписа ми от планинарския форум: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=764&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight= .

Екскурзията беше в последните дни на октомври. Фотоапаратът е старият, затова снимките не са особено качествени. Освен всичко друго, отново се свършиха не навреме.

Преди да стигнем до пътеката, минаваме под внушителната скала, която е самостоятелен обект за разходки. Тук е снимана на залез:



Гората под скалата е като в приказките - с плътен килим от мъх и боровинки:



По-нататък се върви по шосето за Смолян. След всеки завой пред нас се откриват нови и нови гледки към скалния венец, наречен Соколица (някога там са гнездели соколи!), и към есенно оцветените дървета:



Самата екопътека е чудесно място за разходка! Много удобна за ходене, с пояснителни табла за растенията и животните в Родопите, с много места за почивка и дори детски кът. По една доста висока и съвсем отвесна скала е изградена т. нар. via ferrata - забити по скалата стъпала, по които алпинистите могат да се катерят. За такива като нас има обходен маршрут, който води до същите страховити висоти. От тях се гледат безкрайните простори към Момчиловци. Снимката май е позната, но тук й е мястото:



В края на екопътеката по друга отвесна скала - точно "Невястата" - също са монтирани приспособления за алпинизъм. Освен това там има и "магарешки тролей" - стоманено въже, прехвърлено над дълбока пропаст, по което мераклиите могат да се возят. Ето я "Невястата" с пропастта:



Краят на скалите е надвесен като балкон над Смолянските езера и оттам се разкрива просторна панорама във всички посоки. Ама нали свършиха снимките, та направих само една:

Понеже усетих, че у дома ще ме прегърне бялата смърт, си облякох зимния екип и се запътих към Витоша. По водоравната пътека, която свързва Симеоново с Драгалевци. И не сбърках, защото се оказа, че там е много по-топло. Ето какво време оставих в София (в далечината се белее връх Мургаш):



А ето какво беше на пътеката:



На едно място се намира познатото ви дърво, на което убедени комунисти бяха написали името СТАЛИН. Сега нечия грижлива ръка беше покрила надписа със скоч, вероятно за да не могат повече такива като маестро Никифоров да кощунстват и да превръщат Бащата на народите в НАФТАЛИН:



Близо до самата пътека се намират малки, но чаровни водопадчета, наречени Алекови. Сега са само висулки, но на пролет са значително по-пълноводни:



Ето го и края на екскурзията: Драгалевския манастир. В момента той се обитава от две монахини, но грамадната сграда говори, че манастирът е познавал и по-добри времена:



Църквата няма камбанария, а камбаните са изнесени на двора:



При техния вид аз запях любимата песен на нашия брат Жак, с която той обича да го събуждат: