Библейска космология

Здравейте!
Предлагам ви не безизвестната формула на Айнщайн и ще се радвам да проведем една дискусия:
Е = М.С2 , където Е е енергията на тялото, М е неговата маса, а С - скоростта на светлината. (С2 да се чете "С на квадрат", "С на втора степен")
Колкото по-голяма маса има едно тяло, толкова по-голяма енергия притежава. Преобразуваме формулата за МАСАТА: М = Е/С2 . Масата е равна на енергията, разделена на скоростта на светлината (на квадрат). Колкото е по-голяма енергията, толкова по-голяма ще е масата.
МАСАТА СЕ ПОЛУЧАВА ОТ ЕНЕРГИЯ!

Какво мислите за това?

Мели, на англофоните мога да предложа този материал по въпроса:

http://plato.stanford.edu/entries/equivME/

Конверсията енергия>маса (екснихилация) е толкова тривиално следствие от симетричната връзка E = m c^2, колкото и обратната конверсия маса>енергия (анихилация).

Известна е анихилацията на двойка електрон-позитрон, при което се получава 'чиста' енергия на два или повече фотона (фотонът има нулева маса на покой).

Екснихилацията се демонстрира с превръщането на един гама-квант в двойка електрон-позитрон (в близост до тежко ядро). При това енергията на гама-кванта трябва да бъде по-голяма от 1022 keV, която е енергийният еквивалент на масите на покой на двойката е- е+.

Резултатите и на двата процеса наблюдаваме ежедневно в нашата лаборатория, когато разглеждаме един гама-спектър, получен със система high-resolution gamma spectrometry. Няма да влизам в подробности, само казвам, че тези неща не са нещо 'екзотично', което се наблюдава само с помощта на особено сложни инсталации, а ежедневие за хиляди лаборатории по света.

Мели, знаеш, че религията е идеология и е много важно как ще бъде използвана енергията, превърната в маса. С отрицателни и положителни примери историята е пълна. Но знам, че имаш обяснение и за това. Аз нямам... и затова в събота моята енергия ще ме заведе в Рим, където ще стане маса. Ще ти разправям

Абе .. когато една домакиня вложи достатъчно енергия, за да приготви една хубава маса за гостите си, тази маса сигурно ще изпълни с положителна енергия гостите й..

Задача: да се пресметне каква форумна енергия се освобождава след съвместното изпиване на по 1 литър бира.

Що се касае до физическото значение на двете думи, един материалист не слага знак на тъждественост между 'маса' и 'материя' , и не отрича на енергията (проявена, например, като гама-квант) материалната природа. Енергията и масата са две прояви на материята и формулата на Айнщайн подчертава чудесно това.

Добавянето на енергия в едно тяло увеличава масата му, съгласно формулата на Айнщайн. Когато, например, ние стопляме 1 l вода, ние й добавяме енергия и, следователно, увеличаваме и масата й. Когато я оставим да изстине, масата й се намалява, като преминава - във вид на топлинна енергия, в околния загрят въздух.

Но в макросвета - този с 'човешки' размери, 'енергията на покой' , съответстваща на маса от 1 kg, е толкова голяма, че добавката на маса в подобни случаи е нищожна и неосезаема. Само в микросвета масите на покой и 'наличните' енергии стават съизмерими, та ефектите са осезаеми.

Ригас ( или Таки?) големите умове са големи затова - защото в една формула обясняват света ( или част от него).Аз, като невежа, се опитах да сведа разговора ( а не дискусията - не съм в състояние) до битов материализъм. Въздържам се от невежи въпроси кой по-напред - енергията или масата, защото Мели има мнение по въпроса - в това е вярата , нали?
Аз просто минах на моята си тема - каква енергия ме кара да отида в Рим в събота, каква маса ще се получи и каква енергия ще излъчим, за да родим нещо конкретно. Далеч съм от мисълта, че нашата енергия може да роди един Христос, но нещо полезно за ближния се надявам да се оформи.

P.S.Благодаря ти за деликатното обяснение по-горе.

Соня, за мен не е проблем да лавирам между символиката и физиката на масата и енергията. Само дано Мели не се сърди ..

Тези дни в България се усеща енергията на голямата маса учители, излезли по улиците. Усеща се също раздвоението сред определени кръгове, на които им е конюнктурно изгодна тази енергия, но като цяло не биха искали да я видят срещу себе си, ако някога дойдат на власт.. Идеологическо раздвоение, ръйш ли..

Лявото становище е винаги ясно: ДА на мобилизацията на гражданите в защита на своите интересни! Независимо от това дали управляват леви, 'леви' или коалиция. Вашите демонстрации в Италия показват това ясно.

'Десните' реакции трудно могат да скрият неприязънта от факта, че 'десницата' от много години не е способна да мобилизира толкова много хора за своята 'кауза'. Поради това и туй хънкане и мънкане, 'да, ама..', 'вярно, обаче' ...

Даааа! Виждам, че науката и животът добре потвърждават Библията.
Освен всичко друго, Пано казва, че „...енергията и материята са две прояви на материята”. Със същия успех може да се каже, че материята и енергията са две прояви на енергията. Не съм веща по атомна физика, но доколкото съм чела, при атомните реакции протоните и електроните се анихилилат и се превръщат в енергия. В последна сметка материята е концентрирана енергия. Полето е енергия с малък интензитет, материята е също енергия, но с голям интензитет - „сгъстена енергия”. Тогава...всичко се свежда до енергията, всичко е енергия. Полето, лъчението и материята са различни форми на енергията.
Извод: някаква могъща първична енергия е основа на битието. Някаква могъща първична СИЛА е основа на света. Коя е тя?!
Библията представя Божеството като единствен по рода си, уникален, изключителен силов фактор. В десетки текстове на Св. Писане Бог е наречен „Господ на силите”

Освен всичко друго, Пано казва, че „...енергията и материята са две прояви на материята”. Със същия успех може да се каже, че материята и енергията са две прояви на енергията.

Енергията и масата са две прояви на материята. В класическата физика би било по-точно да се каже 'две нейни свойства, на материята'. Но уравнението на Айнщайн ни принуждава да говорим по-скоро за 'прояви'.

Гама-квантът няма свойството 'маса на покой'. Неговата 'маса' се дължи единствено на неговата енергия на движението. Не съществува 'спрял' гама-квант.

Енергията и материята са двете прояви на... едно и също нещо. Материята се превръща в енергия и обратно. Айнщайн откри точното математическо съотношение на това превръщане. Ако съществува някакъв неизчерпаем източник на енергия, от него би произлязла материята в Универса.
В Библията Бог е представен като единствената велика Първопричина за всичко; съществуващ преди света, преди материята, преди времето, отделно и независимо от това, което е създал. Ето първият стих в Библията: „В началото Бог създаде небето и земята” (Бит.1:1) Под „небе и земя” вероятно трябва да разбираме целия Универс. В еврейския оригинален текст е употребен глаголът „бара” – правя от нищо, а не „аса” – устройвам от нещо.
С този стих се отрича вечността на материята. Тогава материята трябва да е произлязла в известен момент от миналото или Бог е започнал да създава материя чрез средства и пътища непонятни нам, равнозначни на действително сътворение.
Ето още един стих от Библията, който ни дава още една идея за Бога като безкраен източник на енергия: „Чрез словото на Господа станаха небесата...защото Той каза и стана” ( Псалм 33:6 и 9 )

Не потвърждава ли науката Библията!

CREATIO EX NIHILO
Ние никога не можем да проумеем раждането на материята и на света. Това е и смисълът на знаменития текст в Евр. 11:3 „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
Библията ни разкрива, че Бог продължава да твори, а съвременната наука го доказва.

В първата книга на Библията – Битие, първа глава, първи стих се казва: „В началото Бог сътвори небето и земята”. Кога е това начало във времето, Бог не ни е рaзкрил. Според Айнщайновата теория на относителността времето не е абсолютна, а относителна величина. Времето тече различно за различните звезди и галактики. То зависи от движението на телата. В Пс. 90:4 и 2Петр. 3:8 се изтъква великата истина, че Бог е над времето и е независим от него: ”Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.”

В Исая 43:13 Бог казва: „...преди да е имало време, Аз съм...” Бог твърди за Себе си, че е преди времето. „Време” тече само при наличие на материя и движение. Със създаването на материята и придаването й на движение, Бог е създал и времето. Преди този начален момент „време” не е съществувало. Бог е безначален, Той е преди времето.

Библейският персонализъм

В пряк контраст на космическия имперсонализъм стои библейското учение за космическия персонализъм. Корнилиъс Ван Тил, християнски философ и теолог от двадесети век, доста изразително изявява този въпрос: “Според Писанието, Бог е създал ‘вселената.’ Бог е създал времето и пространството. Бог е създал всички ‘факти’ на науката. Бог е създал човешкия ум. В този човешки ум Бог е положил мисловните закони, по които той трябва да действува. В научните факти Бог е положил законите на битието, по които те действуват. С други думи, действието на Божия план е върху цялото създание. Можем да характеризираме цялата тази ситуация, като кажем, че Божието създание е откровение за Бога. Бог разкрива Себе Си в природата и Бог разкрива Себе Си в човешкия ум. Следователно е невъзможно човешкият ум да действува в нещо друго, освен в атмосфера на откровение. И всяка човешка мисъл, когато действува нормално в тази атмосфера на откровение, би изразявала истината такава, каквато е положена в Божието създание."

Здравей, БългаРИНО!
Радвам се да те видя в тази тема

Здравей, мила мели!

Добре заварила!

Мели, да ти е жива и здрава челядта!

Благодаря ти!
Пожелавам същото и на теб!

Преди няколко десетилетия беше открито странно явление – така нареченото червено отместване в спектъра на далечните галактики. Това показва, че галактиките се разбягват и вселената се разширява. Измерени са фантастични скорости на разбягващи се галактики – до 270 000 км/сек. Ако това разширяване винаги е било такова, каквото го наблюдаваме днес, то трябва да е съществувал момент, когато галактиките са били твърде близко една до друга. От всичко това някои астрономи правят извод, че преди няколко милиарда години всички галактики са били събрани в твърде тясна област – мястото на сътворението и този момент ще е бил началото на света.

Много космолози поставят под съмнение идеята за някакво начало на Вселената. Те искат да избегнат проблема за сътворението на света, но при всички модели неизбежно се стига до една начална точка.
Това е една научна идея, родена от наблюдението, която се покрива с духа на Библията, но да се определи кога точно е това начало, не е във възможностите на човешкия ум. Бог не ни е дал това.

И така, ако запитаме кога и как Бог е създал света, трябва с вяра, смирение и благоговение пред Великия АЗ СЪМ да отговорим:
В НАЧАЛОТО БОГ СЪЗДАДЕ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА (Бит. 1:1)

Meli написа:Благодаря ти!
Пожелавам същото и на теб!

И аз благодаря!

-----------------------------
Библия и наука**

Достоверност на библейската информация в светлината на науката

Кога един източник на информация е достоверен?
Има редица обективни и субективни критерии за информационна достоверност, но ние ще споменем само три:

Дадена информация е вярна, когато съответства на обективните факти на науката и житейската опитност.
Информацията е обективна и вярна, когато може да бъде проверена и възпроизведена.
Субективната опитност, водеща до градивност и усъвършенстване на отделната личност или на цели народи.
Как стои въпросът с информацията, която предоставя Библията? За да видим дали тя противоречи на науката, ще разгледаме няколко основни примера, които най-често са обект на критика.

Доказателства за достоверността на Библията от историята и археологията

Едно от най-честите твърдения на критиците на Библията е, че написаното в нея било неисторическо, имало характера на легенди и не можело да бъде доказано. Вярно ли е това? Ето някои факти в това отношение:

В Библията четем: "Хайде да си съградим град и кула, висока до небето... затова му е дадено името Вавилон"(Битие 11). Критиците смятаха, че библейският разказ за Вавилонската кула е легенда. Само преди няоколко десетилетия бяха открити останките от величествената Вавилонска кула, датираща от около 4000 години преди Христа. "Легендата" се оказа истина...
В Библията четем: "Тогава Господ изля върху Содом и Гомора жупел и огън"(Битие 19:24).Критиците определяха библейската история за Содом и Гомор като легенда. съвременните археологически разкопки в южните части на Мъртво море откриха останките от тези два града. По разкопките може да се съди, че те внезапно са престанали да съществуват по време, съвпадащо с времето, когато е живял Авраам. Легендата се оказа истина...
В Библията четем: "А Израил живееше в Египет, в земята Гесем..." (Битие 47:27). Днес египтолозите напълно са доказали съществуването на много от историческите градове и личности, описани в Библията по време на 400-годишното робство на евреите в Египет: Питом, Рамзес, фараон Рамзес 2 и др. Историческата наука потвърди библейската информация.
В Библията пише: "И стените рухнаха до основи ..., а Йерихон и всички що беше в него, с огън изгориха"(Исус Навиев 6). През последните две десетилетия археолозите разкриха напълно рухналите до основи стени на град Йерихон и доказаха, че градът е бил изгорен , което напълно съответства на библейските събития, станали преди 3200 години с най-стария град на света - града на палмите. И тук историята и археологията потвърждава библейската информация.
Любима тема на критиците на Библията са някои нравствени проблеми в Стария Завет, засягащи отношението на еврейския народ към местни народи и племена след преселението му в днешен Израел. Божията заповед към Исус Навиев да бъдат унищожени всички туземни жители се смята от критиците на Библията за жестока и несправедлива. Тази заповед днес обаче трябва да се обясни в светлина на най-новите археологически и исторически данни. Научните факти ни разкриват една неописуемо мерзка култура на местните ханаански племена. Археологическите находки свидететелстват за пълно нравствено деградиране на нахаанците и превръщанетото на страната им в място на разюздан разврат, жестокост, крещяща безнравственост, вакхалии, оргии, хомосексуализъм, жертвоприношение на деца - и всичко това се е вършело под прикритието на религията.
Археолозите откриха в близост до древния град Вавилон (в днешен Ирак) огромна пещ с надписи, според които в нея са изгаряни онези, които са отказвали да се поклонят на вавилонските божества. Това потвърждава библейската информация за тримата еврейски мъже, хвърлени в огнената пещ - събитие, станало по времето на цар Навуходоносор. Друго историко-археологическо потвърждение на библейската информация е откритата неотдавна огромна яма в древна Персия. Съгласно надписите ямата е била използвана за изхранванее на диви зверове с живи хора, неизпълняващи указите на царя. Описанието съвпада с историята на пророк Данаил от времето на цар Дарий. Библейските "легенди" се оказаха научна истина...
Статистиката показва, че Йерусалим е градът с най-богати археологически находки в света. Ако използваме само археологическото богатство от четирихилядната история на град Йерусалим, това ще е напълно достатъчно да се докаже по научен път достоверността на библейската информация.

Христос - доказателство за историческата достоверност на Библията

Едно от най-нелепите твърдения на атеизма беше, че Христос не е съществувал, а бил митологичен герой, измислен от неговите последователи. На тази лъжа няколко поколения през комунистическо време трябваше задължително да вярват. Но системата рухна, а заедно с нея и лъжата...
За никоя друга личност в историята на човечеството няма толкова много доказателства за нейното историческо съществуване, както за Христос. Историята, археологията, политологията, изкуствознанието, социологията, теологията, етиката, агиологията(това не знам какво е - бел. преписв.) и още много други клонове на човешкото познание най-убедително свидетелстват за живота, делото и учението на най-великата Личност, живяла на тази земя и променила съдбата на човека.

Ръкописите - доказателство за автентичността на библейския текст

Критиците на Библията много често оспорват автентичността на библекския текст, твърдейки, че той се е променял в хора на хилядолетията. Уникалното откритие през 1948г. на ръкописите на книгата на пророк Исая, както и на по-голямата част от Стария Завет в пещерата Кумран в близост до Мъртво море, показа по най-категоричен начин, че тези ръкописи, датиращи от 200 до 100 година преди Христа, са напълно идентични със съвременния библейски текст. А от Новия Завет има запазени над 5000 ръкописа, датиращи от 150-350г. след Христа. Между отделните ръкописи и съвременния текст се наблюдава поразително текстово съвпадение. Няма друга книга на света със запазени толкова много ръкописи от древността, които са идентични със съвременния текст на Библията - факт, пред който замлъкват и най-зломислещите критици на Свещеното Писание.

Достоверност на природонаучната информация в Библията

Информацията в Библията коригира редица древни или средновековни представи в областта на астрономията, геофизиката, хидрологията:

Столетия наред се е смятало, че броят на звездите е варирал между 1005 и 1056 (Птолемей, Кеплер). Библията сравнява броя на звездите с безчетността на морския пясък. Днес астрономите изчисляват броя на звездите поне на 10 на 26 степен, цифра, която не се побира в нашите представи. Нещо повече, в Библията се говори за качествена разлика между отделните звезди - факт, който астрономите потвърдиха.
Само допреди няколко века учени, преподаватели, както и църковни институции вярваха, че Земята е плоска. Сигурно тези представители на интелигенцията и духовенството са мислели, че Библията е ненаучна, когато описва Земята като кръгла, нейното свободно разположение в Космоса, гравитационната сила между Земята и Слънцето, както и движението на Слънцето около център в галактиката на Млечния път. Днес никой не се съмнява в тези истини, прокламирани от Библията отпреди 3000 години.

Водният цикъл и съпровождащата го глобална атмосферна циркуляция се демонстрираха научно едва през последните векове, но в Библията те са описани по един съвършен начин още преди 3 хилядолетия.

Има твърде много допирни точки между Библията и науката освен тези, които разглеждаме тук. Във всеки един от тези случаи е видно, че от научна гледна точка Библията е вярна и често е изпреварвала времето на прогреса на науката.

Библията и универсалните закони на науката

Един от най-удивителните факти в характера на библейската информация е, че в Библията намират място универсалните закони на науката. Ще споменем три от тези закони, които са заложени в основата на съществуването и функцията на Вселената и живота и същевременно са фундаментът на съвременния технически и ядрен прогрес на човечеството.

Закон за съхранение и трансформация на масата и енергията (Първи закон на термодинамиката). Съгласно този физичен закон в една затворена система, при каквото и да било преобразуване или преминаване на материята и енергията от едно състояние в друго, общото им количество и маса остават непроменени, общата величина на маса плюс енергия се запазва. С други думи, този основен закон учи, че никъде в материалната Вселена сега не се извършва сътворение или разрушение на материя и енергия. Хиляди години преди откриването на този закон Библията още в първите си страници постулира същата тази велика истина, а именно, че същинско сътворение повече няма.

Втори закон на термодинамиката (известен като Закон за ентропното нарастване; Закон за деградиране на Вселената; Закон за деградиране на енергията; Закон за "разпиляване" на топлинната енергия). Съгласно този физичен закон във всяка изолирана система енергията й се съхранява като количество, но деградира непрестанно като качество, докато в системата се извършва някакво изменение на енергия. Практически цялата енергия на Земята идва от Слънцето, но голяма част от това огромно количество отделена енергия се разпилява в пространството под формата на невъзстановяема топлинна енергия, т.е. енергията деградира като качество. С други думи, и този физичен закон постулира една неизбежна истина: материалната Вселена се износва и неумолимо върви към своя край. Но това на свой ред означава, че Вселената е имала начало. Ако тя старее, някога трябва да е била млада; ако се износва, някога трябва да е била нова.
Този закон е в сила не само за материално-биологичната изява на битието, но се проявява и в нравствената, социалната и обществено-политическата сфера на живота. Вторият закон на термодинамиката ни задължава да направим следните основни изключения:

Изключителната сложност в структурата и функцията на живата материя, както и хармонията на взаимоотношения между отделните й части, предполагат задължително съществуването на интелигентен източник, Който бди за хармонията и целесъобразността на Своето творение.

Хилядолетия преди този закон да бъде открит, той е постулиран в Библията по следния начин: "В началото Ти Господи си основал Земята и Небесата са дело на Твойте ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те кто дреха ще овехтеят и като наметало Ти ще ги промениш - и те ще се изменят; но ти си Си все Същият и Твоите години няма да се свършат". Свещеното Писание учи онова, което науката откри през последните сто години, а именно, че Вселената старее и върви неумолимо към окончателна физическа смърт.
Съгласно Закона за деградацията във Вселената не съществува усъвършенстване, усложняване на дадена система. Напротив - подложена на въздействието на този закон, тя деградира по пътя на трансформация на енергията, заложена в нея. Този факт показва, че инволюцията (деградирането, разпадането, опростяването) е основен и универсален принцип във Вселената.
3. Основният закон на съвременния ядрен век, или Законът на Айнщайн, гласи: Енергията е равна на масата, умножена по квадрата на скоростта на светлината. Съгласно този закон материята по същество е качествена форма на съществуване на енергията, т.е. основната същност на материята е енергията (силата, мощта). С други думи, материята е форма на изява на енергията.
Днес се знае, че този закон откри една нова ера в историята на човечеството - ерата на използването на атомната енергия. Но може би малцина са онези, които знаят, че този основен закон на нашия век е заложен в Библията като основа и изява на творческия акт. Тази информация на Библията напълно хармонира с друг универсален физически закон, който гласи: Следствието (в случая енергията, силата, мощта) не може да бъде по-голямо от причината (Свръхенергията, Свръхсилата, Свръхмощта), която го е предизвикала. Тази свръхестествена сила, тази Първопричина, Библията нарича Бог.
Споменатите до тук 3 универсални закона на физиката нанесоха съкрушителен удар на еволюционно-материалистичното и атеистично мислене, съгласно което материята е "вечна, несътворена и неунищожима" (Философски речник, 1977, 86) и самоусъвършенстваща се. Според диалектическия материализъм материята е първичното вечно начало, а енергията е "качествено различна форма на движение на материята" - т.е. енергията е нещо вторично, тя е продукт, изява на материята - напълно противоположно на това, което твърдят тези три физични закона.
В заключение ще подчертаем, че учението на Библията не противоречи на науката. Нещо повече, основните закони на науката и в частност научните и приложни изобретения са заложени под различна форма в Библията или в самото Творение хилядолетия преди тези закони и изобретения да станат факт. В този смисъл човек открива нещо, което е вече било създадено. Науката се гради върху онова, което Творецът е заложил в Своето Твoрение и открил в Своята Книга (Библията). Нютон не създаде закона за гравитацията, само откри, че такъв съществува, т.е. този закон е бил създаден от Някой и много по-късно някой друг е открил, че такъв закон съществува. Принципът на радарната система не е създаден от човека, а човекът само е открил, че такъв принцип съществува в прилепа. С други думи, човек открива онова, което вече съществува.

Първият стих в първа глава на първата книга в Библията – Битие, казва: „В началото Бог създаде небето и земята”. Втори стих продължава така: „А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”.
Еврейските думи „тоху” и „боху”, преведени съответно с „неустроена” и „пуста”, означават буквално, че при първото си появяване земята е представлявала една маса от неорганизирана материя, без животински и растителен свят. С думата „бездна” е представена безформена материя в хаотично състояние – твърди частици, примесени с вода и всичко това, обвито в мрак. Едно протопланетно вещество, чиято природа не ни е позната.
Ето как продължават 3,4 и 5 стихове: „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи”.
Колко време материята на нашата земя е била в хаотично състояние и в процес на организиране, под действието на Божествените фактори и колко време е изтекло, от създаването на материята до първичното й освитяване, не знаем.
Днес възрастта на земята се оценява от геолозите на около 4-5 милиарда години. Бит. 1:2 допуска интервал от време и ние не влизаме в противоречие с творческия доклад на Библията, ако приемем, че тези 4 или 5 милиарда години касаят текста в Бит.1:2.

Библия и наука**

не пише ,кой е авторът, но сигурно е от Кратък курс по религия за малоумни
носи , поне малко уважавай ближните ,бе

nikiforov написа:

Маестро,

покажи малко Материя?

Guess who написа:

nikiforov написа:

Маестро,

покажи малко Материя?

дай го куратор галерист де !

nikiforov написа:
дай го куратор галерист де !

аз в работите на г-н Админа не се бъркам

Свикнали сме да свързваме понятието „светлина” със слънцето.Но съществуват безкрайно много източници на светлина във Вселената, някои от които са много по-мощни от слънцето.
В Библията се казва (в Йов 38:4-7 ), че при устройването на нашата земя, вече са съществували други звезди и светове. В 1Йоан.1:5 четем, че сам Бог е източник на светлина – физическа и духовна. Светлината, този шедьовър на природата , е създадена от Бога. Той направи земното кълбо да бъде осветено от светлина. От какъв източник дойде тази светлина, не ни се казва. Във всеки случай – не от слънцето, защото земята се огря отслънцето едва в четвъртия ден. Целта е с въртенето на земята около оста й да се произведе ефектът ДЕН и НОЩ, ВЕЧЕР и УТРО.
В пети стих откриваме две значения на понятието ден: „Бог нарече светлината ДЕН, а тъмнината нарече НОЩ. И настана ВЕЧЕР, и настана УТРО, ДЕН ПЪРВИ.” Първото значение на „ДЕН” е в първото изречение – светлото време между изгрев и залез слънце. Второто значение е съответно във второто изречение. За да има вечер и утро на дадена географска точка (след като е било ден), трябва да стане пълно завъртане на земното кълбо около оста му – това днес наричаме денонощие.