Клуб-кафене „Кибер”-ЕСФ-1

Моля, ме смесвайте виртуалното с реалното.

Робърт Боев написа:Моля, ме смесвайте виртуалното с реалното.

Разиграването на разни ролички въобще го изключвам...Не е в кръга на моите интереси.
Който има потребност и възможност да ги разиграва - да го прави!
И какво?!
Много важно...

Ей, и утре - УМНАТА!

Да няма после "по-малкото зло", и други дивотии.

Първо мислиш, после гласуваш!

Анадън му?

Трябва да се гласува!

И внимавайте за кого гласувате, щото който не внимава мечката го чака...

Таки написа:

Гласувайте за Синята Коалиция!



и други изтънати демократи!

Благодаря за помощта, Ригасе!

Много те бива по картинките и снимките...
Хайде холан!
Не се прави на по-европеец от Аденауер...
Нали и ти преди да се поевропейчиш, като мен си гласувал за едната партия, дето печелеше изборите с 99.99% ...
Какво става с латекса?!
Има ли добра покривност?! или трябва да минаваш няколко ръце...

И аз за твоята, Реалистке!

Нали и ти преди да се поевропейчиш, като мен си гласувал за едната партия, дето печелеше изборите с 99.99% ...

Не позна.. Аз нямах българско гражданство и не гласувах!

Таки написа:И аз за твоята, Реалистке!

Нали и ти преди да се поевропейчиш, като мен си гласувал за едната партия, дето печелеше изборите с 99.99% ...

Не позна.. Аз нямах българско гражданство и не гласувах!

Не съм знаела за гражданството ти!
Един грях по-малко имаш!
И за много други неща не знам, щото нямам това приписвано на жените любопитство...други неща са ми интересни.

Bulgaria opposition wins election




С това заглавие и тази снимка започва репортажа на ВВС днес за изборите у нас...

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8134851.stm

Аз пък не вярвам на такъв човек - Като започне някакъв такъв самообявили се "десен" да ми разправя за убития си дядо, аз пък се питам защо сега се сеща за дядо си , а не когато е станал бодигард на Тодор Живков, бодигард на Сакскобурготски, станал е член на БКП, да не говорим, че е бил и май все още е съпруг на собственичката на СИбанк...

Щото за мен остава необясним факта, че Станишев предпочиташе да се "бори" по медиите с Бойко Борисов вместо да спре потока от всички обществени фондове към банката...можеше да го ликвидира с един подпис за нула време...

Искам да не съм права, но не мога да не си ги мисля тези неща...

Робърт Боев написа:Аз мисля, че българите в чужбина не трябва да гласуват. Освен ако не са изпратени от държавата (дипломатически, търговски представители, и т.н.), което ще задължи съответните служби да осигурят това право на тези граждани на България.
Откъде накъде хора, които са напуснали по свое желание страната си, работят и живеят по целият свят ще използват ресурси на данъкоплатците в България да гласуват?! Те плащат ли данъци в България? Сигурно не. Тогава на какво основание ще изискват от държавата да им осигури права, които те не заслужават?

Оставам на страна Гаджоков. В този случай той не е от значение. Изказвал съм си мнението за него много пъти - нека не замърсяваме и тази тема с изпълненията на този комсомолец.

абе, боев, ти да не си:

...И трябва по някакъв начин да ограничим възможността за хора, които не си плащат данъците в Република България, хора, които никога не са живели в целия си съзнателен живот в Република България, да създават предпоставка и да дават гласа си, за да определят кой да ни управлява“, каза Цветанов пред бТВ.

Намерих един текст от Хавел, в превод на блогър, който аз отдавна чета...
Мисля, че този текст е много подходящ точно за този момент и на много от вас ще допадне.

Ето:






ЛЕТНИТЕ РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ

„Вацлав Хавел – буржоа по произход, дисидент по призвание, хуманист по душа, абсурдист по професия и благородник по поведение.

От породата на Монтен!

Струва си човек да го познава. Дори само заради такива изречения, с които разстройва непоправимо нервите на мними приятели и откровени врагове:

„Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно.”

(Из послеслова към „Летни размишления”)

Когато през 1992 се захванах с превода на така наречената „президентска” книга на Вацлав Хавел, нямах идея, че 17 години по-късно тя ще звучи толкова актуално и свежо, колкото в началото.

Ето че времето ме опроверга – „Летни размишления” продължава да е точното четиво за политици и избиратели, особено в държави като нашата].

Публикувам части от книгата с надежда, че думите на чешкия Нобелов лауреат за мир ще стигнат до всички нашенци, които не са се предали напълно на апатията и отчаянието от случващото се в България.

Тъй като изводите на Хавел ще останат валидни и след тези избори, най-вероятно и след следващите, струва си да ги четем и препрочитаме. Ние, българите.

•

(…) Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години.

Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нарастнаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.

Появиха се и още по-сериозни и опасни явления: национална недоброжелателност с признаци дори на фашизъм, безбожна демагогия, интригантство и съзнателно лъгане, непримирим и безогледен сблъсък на лични интереси, жажда за власт и крайна амбициозност, фанатизъм от най-различен характер, мафия, всеобщ недостиг на толерантност, липса на вкус, на чувство за мярка и на размисъл.

Разбира се, не съм толкова самомнителен, че да се смятам за единствения справедлив човек в тази страна. Аз обаче отново и отново се убеждавам, че в нашето общество е скрит огромен потенциал от добра воля. Само дето тази добра воля е някак си атомизирана, наплашена, задавена и объркана от ситуацията; осакатена и безпомощна. Тя сякаш не знае на какво да се опре, как да започне, къде и по какъв начин смислено да се реализира.

Говори се, че всеки народ има такива политици, каквито заслужава. В определен смисъл това е така: политиците действително са огледало на обществото и въплъщение на неговите възможности. Но същевременно – което е парадоксално – валидно е и обратното: обществото също е огледало на своите политици.

Впрочем от политиците до голяма степен зависи, кои сили в обществото ще освободят и кои ще потиснат; дали ще се опрат на по-доброто или на по-лошото у всеки човек поотделно.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская тогова-оногова, само защото ще му е приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината – чрез лъжа, а демократичният дух – чрез авторитарно нареждане.

Хората искат да бъдат публично уверявани, че елементарните правила на човешкото съжителство имат смисъл. Искат да знаят, че „ония горе” са на тяхна страна. Така се чувстват подкрепени и обнадеждени. Те искат да чуят, че приличието и смелостта си струват; че в схватката с мерзостта трябва и да се рискува. Искат да знаят, че не са самотни, забравени и отписани.

Едно от моите изненадващи познания в областта на „високата политика” е, че проявата на вкус е по-важна от каквото и да било политоложко образование. В политиката много по-важни са такива неща като вживяването в другия, умението да го заговориш, способността бързо да се ориентираш не само в проблемите на хората, но и в душите им.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира останалите.

Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия. Той повече се вижда и по някакъв начин „физически” тормози човека. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е оплюта и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.

Никой не може да ме убеди, че медицинската сестра ще започне да се отнася по-добре към пациента, едва когато е по-добре заплатена. Че единствено по-скъпото жилище може да бъде по-уютно. Че само богатият търговец може да бъде учтив, и че единствено преуспяващият фермер може да се отнася човешки към добитъка.

Светът никога няма да бъде рай, където всеки ще обича другия, всички ще са пожертвователни и добри, земята ще процъфтява, и всичко наоколо ще е красиво и хармонично – за голямо удовлетворение на Господ. Човечеството има най-лош опит именно с утопистите, които обещаваха подобни неща.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка – също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-многото тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа. Просто защото трябва, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Малко са хората с толкова нищожни илюзии, каквито са моите. Чувствам се обаче задължен да отстоявам онова, което смятам за добро и правилно. Не знам ще успея ли, няма ли, да променя нещо в тази посока. Допускам и двете възможности. Не допускам само едно: че е безсмислено човек да се бори за доброто.

Никога няма да изградим правова и демократична държава, ако едновременно не изграждаме държава човешка, нравствена, духовна и културна – колкото и ненаучно да звучи това в ушите на политолога. И най-добрите закони, и най-добре измислените демократични механизми не гарантират нито законността, нито свободата, нито човешките права, щом не са подплатени с определени човешки ценности. Какъв смисъл би имал, например, един закон, който никой не уважава, никой не защитава и никой не изпълнява?

Знаем от собствения си неотдавнашен опит, какво може да стане с един напълно почтен закон, ако той попадне в ръцете на един непочтен съдия, и колко лесно непочтените хора могат да използват демократичните институции за установяване на диктатура и терор.

Законът сам по себе си и демократичните институции сами по себе си са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби.

Ние няма да намерим своето уважавано място под слънцето, ако крещим непрекъснато, че искаме да ни уважават. Това ще стане, когато привлечем вниманието на другите със съдържанието на своето съществуване.

Ще продължа да говоря до втръсване и напук на снизходителните усмивки за отговорността и морала, лице в лице със сегашния обществен маразъм. И днес, както и преди, нямам причина да смятам тази своя битка за обречена.

Със сигурност може да бъде изгубена само една битка – тази, от която предварително си се отказал.

(Из „Летни размишления”)
ето тук

хавел не казва нещо ново - всички сме имали такива мисли.
обаче така събрани накуп правят внушително четиво

реалистке,
знаеш ли дали харалан александров има блог?
гугъл ми вади само някакви стари интервюта...
днес беше при петър волгин с проф. николай михайлов - удоволствие е да ги слушаш

дарлинг , да не бъркаш доктор с професор ...
понякога са едно и също , ама ...знае ли човек ?
карай!
извинявай !
аз те кльопам , да знайш !

Агата написа:хавел не казва нещо ново - всички сме имали такива мисли.
обаче така събрани накуп правят внушително четиво

реалистке,
знаеш ли дали харалан александров има блог?
гугъл ми вади само някакви стари интервюта...
днес беше при петър волгин с проф. николай михайлов - удоволствие е да ги слушаш

Агата,
не съм търсила негов блог. И не съм попадала...
Сега погледнах в Гугъл, но също като теб, открих само препратки към статии и интервюта...

komarKo написа:

Робърт Боев написа:Аз мисля, че българите в чужбина не трябва да гласуват. Освен ако не са изпратени от държавата (дипломатически, търговски представители, и т.н.), което ще задължи съответните служби да осигурят това право на тези граждани на България.
Откъде накъде хора, които са напуснали по свое желание страната си, работят и живеят по целият свят ще използват ресурси на данъкоплатците в България да гласуват?! Те плащат ли данъци в България? Сигурно не. Тогава на какво основание ще изискват от държавата да им осигури права, които те не заслужават?

Оставам на страна Гаджоков. В този случай той не е от значение. Изказвал съм си мнението за него много пъти - нека не замърсяваме и тази тема с изпълненията на този комсомолец.

абе, боев, ти да не си:

...И трябва по някакъв начин да ограничим възможността за хора, които не си плащат данъците в Република България, хора, които никога не са живели в целия си съзнателен живот в Република България, да създават предпоставка и да дават гласа си, за да определят кой да ни управлява“, каза Цветанов пред бТВ.

'Ми т'ва е, сгащи ме.....

Предлагат ми да стана консул в Ню Йорк. Да приема ли?

Робърт Боев написа:

komarKo написа:

Робърт Боев написа:Аз мисля, че българите в чужбина не трябва да гласуват. Освен ако не са изпратени от държавата (дипломатически, търговски представители, и т.н.), което ще задължи съответните служби да осигурят това право на тези граждани на България.
Откъде накъде хора, които са напуснали по свое желание страната си, работят и живеят по целият свят ще използват ресурси на данъкоплатците в България да гласуват?! Те плащат ли данъци в България? Сигурно не. Тогава на какво основание ще изискват от държавата да им осигури права, които те не заслужават?

Оставам на страна Гаджоков. В този случай той не е от значение. Изказвал съм си мнението за него много пъти - нека не замърсяваме и тази тема с изпълненията на този комсомолец.

абе, боев, ти да не си:

...И трябва по някакъв начин да ограничим възможността за хора, които не си плащат данъците в Република България, хора, които никога не са живели в целия си съзнателен живот в Република България, да създават предпоставка и да дават гласа си, за да определят кой да ни управлява“, каза Цветанов пред бТВ.

'Ми т'ва е, сгащи ме.....

Предлагат ми да стана консул в Ню Йорк. Да приема ли?

Приеми, моменталически! Но в Чикаго, за да завъртим далаверата...

Не мога

Имам хубава къща в Ню Йорк.

Освен това Чикаго не ми харесва. Има много българи там...

Робърт Боев написа:Не мога

Имам хубава къща в Ню Йорк.

Освен това Чикаго не ми харесва. Има много българи там...

Е, жалко!
Идеята ми за далавера така и ще остане неосъществена...

Няма страшно.

Десебарите все някога ще дойдат на власт.

Тогава ще си правите далаверите

Робърт Боев написа:Няма страшно.

Десебарите все някога ще дойдат на власт.

Тогава ще си правите далаверите

Това ме изпълва с надежда.
Аз, нали, все от далавери се прехранвам...

Отивам да купя сладолед...

Помните ли тези стихчета:

Поднесоха им крем-омлет
и ябълкова пита с мед...

И аз така...щото днес ще ограмотявам народонаселението с един чудесен филм, дето ми подариха диска:

Животът на другите...

Не го изпускайте, даже да го дават в най-смотания киносалон...

Някой да знае кое е това изключително "нещо", дето щяло да се състои в "Червената къща". Гледам Програмата и нищо не мога да съобразя...
Ще бъда благодарна, ако някой ми помогне...

nikiforov написа:ако беше "изгряла" и синя дъга ...

Градски, ти не си в таргет-аудиторията на сантименталния постинг.
Трябва да полея и колтуча доматите, инак щях да те насиня за ригасовия общ знаменател

Realistka написа:Радомире,
да знаеш колко много ме зарадва!
Много!
За това, че не си забравил Кибера!

За снимката на корабчето, на което съм била - едно невероятно преживяване. Не само заради необикновенността си, а и поради това, че когато бяхме още на брега и най-силно като се качихме на корабчето ме обхвана необикновено силно чувство за щастие (някой го обясняват с електрическия заряд на водните капчици, които се носят наоколо)...

И за милите думи на подкрепа, от които всеки от нас има нужда и за които ти благодаря!

Поздрави и пожелания за добри случки!

Реалистке, благодаря за топлите думи!
Нищо и никого не съм забравил, но засега не виждам полза от мое участие по форумите, та затова уплътнявам времето си.

Поздрави!

Премествам този постинг, защото смятам, че е неуместно затрупана