Истината и само истината - 2

ТАМ, където се премълчава истината за сталинистката диктатура, където се дава думата на сталинисткото, равносилно на хитлеристко, венцеславене, Гръцката АГОРА е призвана да освети тази истина и то на 9 май, деня на ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА.
Гръцката АГОРА е известно от хилядолетя наименование на свободен за мнение площад. Харесвам тази дума.
Затова тук в форума на истината излизам на площада на свободната АГОРА и предлагам истината на ТИЕРИ ВОЛТОН (1951), който е историк, журналист, публицист, политически коментатор и университетски преподавател по история на студената война. Той е сред най-авторитетните анализатори на комунистическата система, на която е посветил няколко труда, преведени на множество езици. “КГБ на власт” (2008) е последната му книга. Предлага я днес на български издателство “Фама”.
След близо две десетилетия, посветени на други изследвания, Тиери Волтон с този труд наново и успешно се връща към съветско-руската тема. Лесно читателят ще прецени доколко анализът му е сходен с българската действителност.

Из “КГБ на власт” (2008) ...

Кога КГБ решава да вземе властта? Трудно е да се каже с точност, но проектът трябва да е възникнал по-скоро в зависимост от обстоятелствата, отколкото в резултат на таен план.
Първоначално на КГБ се гледа като на въоръжената ръка на партията, но неговото преобразуване през постсталинския период слага край на възприемането му като обикновено допълнение към политическата власт. Желаната симбиоза между комунистическата партия и тайната полиция довежда през шейсетте-седемдесетте години до такова объркване на ролите, че вече не се знае кой какво командва, независимо от това, че в комунистическата култура на властта партията трябва да продължи да има все така последната дума. Политиката на смесване на кадри създава многобройни връзки и мостове между службите на партията, на държавата и на КГБ, предоставяйки малко по малко ръководството на страната на „партийно-чекистка” олигархия. Появата на Юрий Андропов на “Лубянка” през 1967 година утвърждава сливането на два авторитета - комунистическата партия и КГБ - и бележи решаващ етап в процеса на осъзнаване от чекистите на необходимостта да бъде реформирана системата. В световен план КГБ знаеше, че страната е изпреварена от капиталистическите сили. Въпреки официалната партийна пропаганда СССР беше страна от Третия свят, факт, който падането на комунизма щеше да оголи без пощада. КГБ го знаеше, народът го понасяше, номенклатурата продължаваше да просперира. Това положение не можеше да се задържи. За стотиците хиляди чекисти, облагоденствани от системата, нейното изчезване би означавало край на привилегиите. “Лубянка” знаеше, че е последната отбранителна линия на режима, тъй че нейният стратегически съюз с партията би имал смисъл само ако целите им бяха съвпадали. В края на седемдесетте години това вече не беше така със станалия безсилен Леонид Брежнев. Вятърът на реформите повя откъм близката чужбина, от онези страни на Изтока, които, преди да оглави КГБ, Андропов дълго време беше контролирал в полза на Съветския съюз. Полша на Едвард Герек, Унгария на Янош Кадар и дори Чехословакия на Александър Дубчек, която през 1968 година бе принудена “да тръгне в крак”, бяха посочили пътя. Оттогава преобладаващите в службите “интелектуалци” на КГБ надзираваха този кипеж под благосклонния поглед на Андропов. Всички са единодушни в констатацията: партията е основна пречка за подобряване на системата. Всесилието на нейните членове, царящата сред тях корупция, вкопчената в привилегиите си номенклатура пречат на промените, парализират инициативите, блокират и най-слабото желание за реформи. “От 1985 г. КГБ ясно разбира, че СССР вече не може да се развива без перестройка”, разказва по-късно № 2 на “Лубянка” Филип Бобков. “Гласността е важен начин да се въздейства на общественото мнение у нас и на Запад” – признава Евгений Примаков, стара лисица от КГБ. Перестройката следва два пътя – единия политически, другия – икономически, - и двата правят КГБ по-силен, а това доказва, че чекистите са били заинтересувани да се приобщят към новия курс. Перестройката разгласява съществено отстъпление на комунистическата партия, но на дело тя не губи същественото от своята власт. Освободеното от комунистите място на аванссцената бързо е заето от чекистите, привържениците на политическата демокрация изобщо не усещат, че вълкът влиза в кошарата. След тези рухнали правила две категории функционери-номенклатурчици не си оставиха магаретата в калта: младите комунисти от комсомола и чекистите от “Лубянка”. По съвсем ясни причини едните и другите съставиха най-голямата част от “новите предприемачи”. Намерението на Кремъл и КГБ е да се запази съветското наследство, докато империята се разпада. Този план трябваше, каквото и да се случи, да увековечи СССР, като се овладеят икономическата власт, контролът над предприятията и на движението на стоки и услуги.

Икономическата демократизация трябваше да бъде придружена от политическа, за да може желаното съблазняване да успее. Съветската пропаганда се отдаде всецяло на тази цел, и сега ръководена от КГБ. Този път целта беше да се продаде демократизацията на страната, нещо повече, да се утвърди убеждението, че съдбата на Европа е най-тясно свързана с тази на Съветския съюз. Като помагате на Москва, вие помагате на себе си, защото ние принадлежим към един и същ свят, внушава екипът на Горбачов на своите западни събеседници. Отликите на комунистическия режим бяха съзнателно скривани, за да бъде провъзгласена привидна общност на интереси. Генералният секретар на комунистическата партия изложи плана си пред своите хора от Политбюро през март 1987 година: „Най-важната цел е да използваме западноевропейския научен и технологически потенциал. Още повече че нашите приятели от Източна Европа вече засегнаха този въпрос. Нашето сближаване със Западна Европа би улеснило и тях… Без Европа ние сме всъщност безсилни”. Така се ражда идеята за общия европейски дом. „Да не отделяме Западна Европа от Съединените щати, а по-скоро да отстраним Съединените щати от Европа” - уточнява Горбачов по време на това събиране.
Прекалено амбициозен или зле подготвен, именно този план, последен буфер на общност, която вече се сгромолясваше, довърши разцеплението на империята и ускори падането на комунизма.
Днес вече никой не се съмнява, че КГБ е изиграл решаващата роля на този етап от перестройката. Във всички опити за демократизиране, изживени от източноевропейските страни през 1988-1989 година, откриваме ръката на органите. Тактиката, изработена на Лубянка, а след това приложена от тайните служби в страните от блока, беше навсякъде една и съща. Вторият отдел на Първа главна дирекция (шпионаж) на КГБ контролираше операциите от Москва. Сходството и едновременността на събитията, изживени от СССР и неговите сателити в края на осемдесетте години, не оставят място за съмнение. В различни страни се появиха по едно и също време инициативни комитети със задачата да създадат „народни фронтове, чиято цел е да включат във властта представители на гражданското общество. Комунистите се надяваха да продължат да ръководят страните, скрити зад тези фронтове. Различните анкетни комисии, анализирали тези събития след падането на комунизма, показаха, че „спонтанните” инициативни комитети са били всъщност претъпкани с агенти на КГБ или на васалните му служби.
От април до август 1988 година фронтове се появиха в Естония, Литва, Молдова, Украйна, Армения. Грузия… за да подкрепят перестройката. В източноевропейските страни промяната на посоката бе ускорена под надзора на КГБ. „Москва създаде още през 1988 година проект за замяна на ръководителите в Чехословакия, България и Румъния с рсформатори-комунисти” - уточни по-късно министърът на вътрешните работи на свободна Чехословакия Ян Румл. Лоис Лоренц, който отговаряше за STВ (Държавната сигурност на комунистическа Чехословакия), призна, че е получавал заповеди от “Лубянка” да насърчи една „революция”, нещо като спонтанно връщане към Пражката пролет от 1968 година, за да се появят народни маси, радостни, че могат да вярват отново в социализма с човешко лице. В Източна Германия старият Ерих Хонекер, който никога не можа да проумее, че Москва го е отстранила, за да отстъпи той мястото си на нов, прогорбачовски екип, реши, че е жертва на заговор: „Аз бях свален от поста си на ръководител на партията и държавата в резултат на широко замислена операция, чиито подбудители си остават в сянка - обвини той. - Преживяваме промени от първостепенно значение, които не стават за един ден, а са били планирани отдавна на европейско и дори на световно равнище. Единствено румънските събития през есента на 1989 година с измисленото клане в Тимишоара, манифестациите в Букурещ, внезапното отстраняване на Чаушеску, неговия фалшифициран процес и припряната му екзекуция заедно с тази на жена му, идването на власт на Йон Илиеску - несъмнен комунист, стар приятел, състудент на Горбачов - са следвали, изглежда сценарий, разработен предварително в Москва.
Механизмът почна да прави засечки в Полша като следствие от изборите през юни 1989 година, които утвърдиха рязкото отстъпление на ПОРП (Полската обединена работническа партия). С издигането за пръв път в източноевропейска страна начело на правителството на човек, който не е комунист - Тадеуш Мазовецки. Ходът на събитията започва да се изплъзва на “Лубянка”. Второ предупреждение идва от Будапеща, когато правителството на Немет (комунист-реформатор) поема в началото на септември 1989 година риска да позволи на десетки хиляди германци, дошли през лятото в Унгария, да преминат границата с Австрия. После всичко става много бързо. Смъртоносния удар нанасят масовите манифестации, този път наистина спонтанни, в Чехословакия и в ГДР, които завършват с падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година.
Три основни, отчасти свързани, причини позволяват да бъде обяснен провалът на предвидения сценарий: погрешните политически пресмятания, заслепилият Москва ефект на огледалото и пробуждането на национализма. Кремъл всъщност не познава стремежите на народите в империята и го подвежда да направи погрешен политически избор. Поощрявайки народните фронтове, ръководният екип се е надявал, че комунистите ще успеят да увлекат безпартийните. Москва надценява способността си да манипулира, но се получава обратният резултат. Заети повече с образа на СССР, отколкото с действителността в страната, Горбачов и неговото обкръжение също се оставиха да бъдат повлияни от собствената си пропаганда. Понеже Западът непрекъснато им повтаряше, че са направили невероятни реформи, те го приемаха драговолно като причина да не правят нови. Васалното население, което страдаше от икономическата криза, имаше друга представа за действителността. Москва омаловажи преди всичко мощта на националните чувства както в Централна Европа, така и в СССР. За много народи центърът беше врагът. Неизменното присъствие на Големия брат зад тези „революции” бързо превърна народните фронтове в антисъветски и антикомунистически движения.
Тъкмо народите на СССР и на източните страни, търпели твърде много години московското иго, провалиха Горбачовата “революция”.
Съветската империя не преживя царуването на Горбачов, въпреки че положените от него усилия трябваше да запазят най-същественото. Чираците-магьосници пучисти му нанесоха смъртоносния удар.
Гилотината пощади и трийсет и двама висши офицери, въпреки че са изредени от Анкетната комисия като подкрепили превратаджиите. Както ще съжали по-късно Вадим Бакатин, който се опитва в началото на ерата “Елцин” да демократизира органите, КБГ се е “превърнал в независима политическа сила, бранеща собствените си интереси, институция над властите и над високопоставените, взимащи решенията, хора в Съюза и в републиките”. Неговото разбиване не би могло нито да разруши, нито да премахне тази държава в държавата.
От развалините, останали след тяхната авантюра, единствени комунистическата партия и КГБ щяха в края на краищата да възкръснат като феникс. Тези стълбове на режима трябваше да устоят на рухването на системата, на която бяха служили, но новото раздаване на картите ги принуждаваше да се приспособят. За това принудително преобразуване чекистите разполагаха с много по-силни козове от техните другари комунисти: недокоснат репресивен апарат, положителен образ благодарение на направения от Шелепин трийсет години по-рано сполучлив лифтинг, добро познаване на външния свят, солиден идеологически прагматизъм и желание за лично обогатяване. Докато комунистическата партия трябваше да положи усилия, за да се появи отново на сцената, КГБ действаше с успех още докато получаваше онова, което смяташе, че му се полага от трохите на империята. Битката щеше да продължи доста време, но органите, които разполагаха с мощни лостове и значителни финансови средства, никога не се бяха съмнявали в нейния изход. Онова, което беше рухнало и загубено със СССР, трябваше да се върне в ръцете им, дори за това да се искаше време. На КГБ никога и през ум не му минава, че може да не му стигне време – та нали му е навик да пише върху папките с архиви “Да се пази вечно”.

Apostola na Svobodata написа:
Сталин е виновен за смъртта на близо 100 милиона население в СССР и сателитните му държави.

В.Н.Земсков.
ГУЛАГ (историко-социологический аспект)
// Социологические исследования. 1991, N.6 С.10-27; 1991, N.7. С.3-16
http://www.pereplet.ru/history/Author/Russ/Z/Zemskov/Articles/ZEMSKOV.HTM

"...Создается впечатление, что они соревнуются между собой в том, чтобы поразить читателей цифрами, так сказать, поастрономичней.

Всего в лагерях, колониях и тюрьмах находилось тогда 1 850 258 заключенных (табл.1, 2), т.е. приведенные Р.Конквестом и С.Коэном статистические данные преувеличены почти в пять раз..."

"...Следовательно, В.А.Чаликова, вслед за Р.Конквестом и С.Коэном, примерно в пять раз преувеличивает подлинную численность заключенных ГУЛАГа..."

"...Следовательно, Н.С.Хрущев был прекрасно информирован о подлинной численности гулаговских заключенных и преувеличил ее в четыре раза преднамеренно..."

Надя написа:
Девети май-денят на победата е велик празник.
Слава на др.Сталин!
Слава на Червената армия!
Слава на народа-победител!

Ако ви види от некаде Наталия А., ще видиште и 9ти май и девети септември заедно

Апостоле, след 1956 година сталинистите бяха първите дисиденти у нас, за разлика от нагаждачите, те имаха смелостта да критикуват новата тоталитарна власт и затова бяха изключвани от партията, за да не пречат на управляващата върхушка, подкрепяна от номенклатурните си кадри, каквито имаше във всички отрасли на народното ни стопанство. Тогава никой от редовите комунисти, които по нищо не се отличаваха от останалия трудов народ не смееше да възхвалява Сталин. Дори произнасянето на името му, беше табу.
Така че, ако В.Червенков(сталинист) е успял да положи основите на социалистическото строителство за една петилетка, след кончината на Сталин(1953г) България тръгна по един друг път на развитие и както правилно са забелязяли и от ЦК на КПГ, такава беше политиката на Съветската държава и нейният ръководител Н.Хрушчов. Такава беше политиката и на осталите соц.страни от Източна Европа. Ръководителите на тези държави, трябваше да се харесат на Хрушчов, а по-късно на Брежнев... та до Горбачов.

С 20-го съезда КПСС в 1956-ом году и далее, для разрешения этих проблем начали применяться ошибочные теоретические подходы и осуществлялась оппортунистическая политика в экономике, которая распространилась на социалистическую власть и международные отношения. Одновременно, под предлогом борьбы с «культом личности» была развязана необузданная кампания против политики советского государства, проводимой Сталиным, открылся путь к крупному правому оппортунистическому повороту мирового коммунистического движения.

Но за упадък по времето на тоталитарния социализъм у нас и дума не можеше да става.
Преди 1989 г. България беше средно развита европейска държава (по производство на БВП на човек от населението бе на 25-о място в света), с модерно селско стопанство, добре развита промишленост, строителство, транспорт, инфраструктура и туризъм; с осигурена постоянна работа, социално обезпечаване и почивно дело; развита наука, безплатно образование, здравеопазване и масов спорт.
Но за предимствата на социализма съм писала не веднъж.

Apostola na Svobodata написа:

Сталин е виновен за смъртта на близо 100 милиона население в СССР и сателитните му държави

В полза на истината: 100 или 200 милиона? Или 5, 6,10, 20...40 пъти по-малко?

Надя написа:Апостоле, след 1956 год...........................
.................................................................урните си кадри, каквито имаше във всички отрасли на народното ни стопанство. [/color]мирового коммунистического движения.

Но за упадък по времето на тоталитарния социализъм у нас и дума не можеше да става.
Преди 1989 г. България беше средно развита европейска държава (по производство на БВП на човек от населението бе на 25-о място в света), с модерно селско стопанство, добре развита промишленост, строителство, транспорт, инфраструктура и туризъм; с осигурена постоянна работа, социално обезпечаване и почивно дело; развита наука, безплатно образование, здравеопазване и масов спорт.
Но за предимствата на социализма съм писала не веднъж. [/quote]

..........Но за упадък по времето на тоталитарния социализъм у нас и дума не можеше да става.
Преди 1989 г. България беше средно развита европейска държава (по производство на БВП........

.........
Изцяло заставам зад думите на Надя!
Просперитета на народонаселението на страната ни беше на завидно ниво.
Държавната политика на Партията, бе преференциално обърната към селото чрез действащите структури.
От началото на ТКСЗта, ДЗСта, и по късно трансформирани АПК, после в ПАК и пак в АПКове и ПАКове...... а резултатите идваха(се отчитаха) на всеки конгрес на Партията..........
Мощното селско стопанство у Бг жънеше успехи като в края на 80те г. в страната по пазарите се купуваха полски картофи и боб, чесън, кромид лук.....царевица от Аржентина, пшеница от САЩ и Югославия...
Живеещи по селата бяха около полувината от тези през четиридесетте и средата на петдесетте!
..........стандарта на българита найстина беше на нивото на СРЕДНО ЕВРОПЕЕЦА...
Телевизор(цветен...защото основната разцветка беше черно/бялата)"СОФИЯ"21---с 8 канала, от които се ползваха само два по разбираеми причини-----струваше 1200лв.-- еквивалента на 1200 долара!
Вноските за лек автомобил, Москвичи, Жигули, Запорожки, и Трабанти.... от по 1500 лв(1500 US dls.) бяха на разположение на държавните предприятия за внос на леки автомобили и същите държавни предприятия работеха с тези вноски в продължение на 15, а по някога и повече години...........

Мога да изреждам още безброй екстри на СРЕДНО РАЗВИТАТА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ,
които по възрастните много добре си спомнят.....
А по границите с капиталистическите Турция и Гърция(и в по малка степен Югославия), напираха пълчища от тълпи италиянци, англичани, германци...... желаещи всячески да емигрират от родните си места и се заселят в България!
Надя, аз съм до теб, зад теб и винаги ще имаш подкрепата ми в посланията си!

Надя не мога да те разбера и да проумея, защо ми обясняваш неща, които сигурно по-добре и от теб ги зная, защото освен официалната комунистическа пропаганда чрез пресата, в онези години 56-62 г. научавах неща от съученици, на които бащите им бяха шофьори в УБО, караха "шевролети", с които съучениците ми идваха на у-ще и те слушайки разговорите правеха помежду си коментари, като ние само ги потупвахме по рамото и им казвахме колко са велики и те в опита си да ни убедят в тяхната фактическа истина ни поднасяха неща, които нито по радиото, нито по ТВ или на кинопреглед бе възможно да се съобщят.
Зная много "червени истини", които днес се пукат като балони заради безумният опит да налагат решения, далече от естествените реалности.

Примерно:
- Ким Ир Сен казал е те тук трябва да е стената на язовира и те правят стената на най-неблагоприятното и широко място, вместо на най-тясното място ...
Възможно е Ким Ир Сен да е изкопирал това си действие от Руския Император Петър Първи, който като драснал на карта линия за строителството на жп линия между Москава и Петербург сочейки с молива си тази линия действително тя е изградена с чупка.
Така, че парадоксите н атоталитаризма имат различни проявления и измерения.
И много от тях са до безумие верни.
- Второ Ти сочиш и привеждаш цифра, която у мен буди съмнение, че България при управлението на БКП е заемала 25 място в света. Аз нямам доказателства за това и това не е вярно! Мога да Ти изредя само в Европа 25 държави с поразвита икономика от България, без да посочвам държави от останалия свят. А колоси като Кремиковци и Радомир виждаш, че загинаха след построяването им заради заложена неефективна за функционирането им съветска технология.

До 1944 г. България беше реално на 6-та позиция по икономика в Европа на глава от населението, като основно се търгуваше със земеделски продукти, с платове и с други произведени в България суровини.

А през комунистическата епоха ние стигнахме дъното! Ето това не е възможно с твоята подготовка да обясниш, колкото и да се мъчиш да копираш от тук от там.
Аз имам сериозни преки впечатления по причина на спецификата на работата която изпълнявах. ... Спирам до тук.

За това бих желал Надя отново да те попитам,
защо Ти не отговоряш на въпросите ми?:
"Дали УПАДЪКА на България се дължи на ботуша на Сталин?
И дали ПРОГРЕСА на приятелска вече Гърция се дължи на ботуша на Чърчил?"
Защо подминаваш въпросите ми?
С поздрав - все още Апостол/а/ на Свободата

Ти се благодари, Апостоле, че и толкова ти отговарям. Упадъкът на България започна след 1989 год по времето на прехвалената ви демокрация. Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.

Надя написа:Ти се благодари, Апостоле, че и толкова ти отговарям. Упадъкът на България започна след 1989 год по времето на прехвалената ви демокрация. Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.

.......

..................Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.....

Ееееех Надя,
тъкмо се бях затирнал да те браня от Апостолските стрели и ти взе че ни засегна и двамата......,
за това, че сме живели на семейни начала с ....ннннам си кой?
То пък тикато си имаи църковен и граждански брак, та ..... кой знае кво си прокопсала!

дечо написа:

Надя написа:Ти се благодари, Апостоле, че и толкова ти отговарям. Упадъкът на България започна след 1989 год по времето на прехвалената ви демокрация. Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.

.......

..................Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.....

Ееееех Надя,
тъкмо се бях затирнал да те браня от Апостолските стрели и ти взе че ни засегна и двамата......,
за това, че сме живели на семейни начала с ....ннннам си кой?
То пък тикато си имаи църковен и граждански брак, та ..... кой знае кво си прокопсала!

Дечо,
Надя е много успешна...в личен план!
Има си мъж, има си обожател (ако не са едно и също лице), то и бракът й може да е еднополов, но в края на краищата според правилата на Кама-сутра, това не е престъпление, нали?! Ако обаче се осъществява само от едно и също лице...там вече не знам какви са правилата...
Надя може да се окаже нашата форумна Колонтай! Или Инеса Арманд!
Не се очертава да узнаем истината и...само истината!

Надя написа:Ти се благодари, Апостоле, че и толкова ти отговарям. Упадъкът на България започна след 1989 год по времето на прехвалената ви демокрация. Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.

НАДЯ ОЧУДВА МЕ СТРЕМЕЖЪТ ТИ ДА ПОКАЖЕШ РАЗБИРАНЕ/ПОЗНАВАНЕ/ НА ИКОНОМИКАТА НА ЕДНА ДЪРЖАВА!.
Кое ти дава основание да определиш, времето след 10 ноември за УПАДЪК?
Кои са определящите параметри на успеха?
Ами изгледай някой от кинопрегледеите по Тошово време и ги сравни с днешните времена.
Ще разбереш, че промяната е тотална.
Дори само този факт е достатъчен.
Построиха се куп магазини, църкви, има и стадиони като този на Нефтохимик в Бургас, жилищни и обществени сгради. Сгради от стъкло и алумин.
Днес не е проблем да си купиш лека кола.

Apostola na Svobodata написа:

Надя написа:Ти се благодари, Апостоле, че и толкова ти отговарям. Упадъкът на България започна след 1989 год по времето на прехвалената ви демокрация. Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.

НАДЯ ОЧУДВА МЕ СТРЕМЕЖЪТ ТИ ДА ПОКАЖЕШ РАЗБИРАНЕ/ПОЗНАВАНЕ/ НА ИКОНОМИКАТА НА ЕДНА ДЪРЖАВА!.
Кое ти дава основание да определиш, времето след 10 ноември за УПАДЪК?
Кои са определящите параметри на успеха?
Ами изгледай някой от кинопрегледеите по Тошово време и ги сравни с днешните времена.
Ще разбереш, че промяната е тотална.
Дори само този факт е достатъчен.
Построиха се куп магазини, църкви, има и стадиони като този на Нефтохимик в Бургас, жилищни и обществени сгради. Сгради от стъкло и алумин.
Днес не е проблем да си купиш лека кола.

Пропусна хотелите по морето.
Снощи проф.Юлиян Вучков каза следното: "Ако в България е построено нещо, то е само по времето на социализма" и като започна да изрежда.... то край нямаше. Наистина, построеното качествено или не, не беше малко, щом още продължава да се разпродава. Но явно и той като мен не забелязва новите постройки от стъкло, алуминиева и PVC дограма. Абе, хубавото си е хубаво. Сега панелките бледнеят пред тези нови сгради, но едно време и на тях се радвахме. Истинско щастие беше да влезеш в нова панелка и да си е твоя.

Надя написа: Истинско щастие беше да влезеш в нова панелка и да си е твоя.

Епикур: " Богатството не е да имаш много вещи, а да имаш малко нужди" - aко това не е единствената надежда за оцеляването на планетата...!

Sonia написа:

Надя написа: Истинско щастие беше да влезеш в нова панелка и да си е твоя.

Епикур: " Богатството не е да имаш много вещи, а да имаш малко нужди" - aко това не е единствената надежда за оцеляването на планетата...!

Да това щастие ни осеняше до преди 20 години и все още в България се наслагва и степенува едно неизвестно в Западна Европа понятие КРАЙНО НУЖДАЕЩ СЕ? А тези панели вече трябва да се събарят някои от тях, защотно некачествените заварки налагат тез предохранителни мерки. Но новото ж.б строителство си е друго нещо стига след архитекта, инженер да е казал думата си. И двамата не само "като Бай ти Ганя да се тупат в гърдите", колко хубав проект са сътворили, но и да го контролират до поставяне в бравата на последния ключ. А това ще рече да одобряват материалите от тухлите, през цимента, стоманата чак до пироните и боята.

Надя написа:

Apostola na Svobodata написа:

Надя написа:Ти се благодари, Апостоле, че и толкова ти отговарям. Упадъкът на България започна след 1989 год по времето на прехвалената ви демокрация. Дори по времето на турското робство българите се женеха, сега не смеят да рискуват.

НАДЯ ОЧУДВА МЕ СТРЕМЕЖЪТ ТИ ДА ПОКАЖЕШ РАЗБИРАНЕ/ПОЗНАВАНЕ/ НА ИКОНОМИКАТА НА ЕДНА ДЪРЖАВА!.
Кое ти дава основание да определиш, времето след 10 ноември за УПАДЪК?
Кои са определящите параметри на успеха?
Ами изгледай някой от кинопрегледеите по Тошово време и ги сравни с днешните времена.
Ще разбереш, че промяната е тотална.
Дори само този факт е достатъчен.
Построиха се куп магазини, църкви, има и стадиони като този на Нефтохимик в Бургас, жилищни и обществени сгради. Сгради от стъкло и алумин.
Днес не е проблем да си купиш лека кола.

Пропусна хотелите по морето.
Снощи проф.Юлиян Вучков каза следното: "Ако в България е построено нещо, то е само по времето на социализма" и като започна да изрежда.... то край нямаше. Наистина, построеното качествено или не, не беше малко, щом още продължава да се разпродава. Но явно и той като мен не забелязва новите постройки от стъкло, алуминиева и PVC дограма. Абе, хубавото си е хубаво. Сега панелките бледнеят пред тези нови сгради, но едно време и на тях се радвахме. Истинско щастие беше да влезеш в нова панелка и да си е твоя.

Проф. Вучков не разбира от тази материя. Строителството не е лъжица за неговата уста. Какво е построено в България? Първо построиха се хотели, които се използваха от профколективите на заводите от Зап.Европа. Днес тези хотели за нищо не стават. По скоро те са едни нормални общежития за простолюдието. Стаите са тесни, баните са малки, тоалетните са неизползваеми, при ползване на банята. Построеното се разпродава със земята, а тя е тази коато има стойност. Защото хотела или предприятието се събаря и си правиш това, което е на световно архитектурно ниво.
Социалистическото строителство вБългария е похабено време , ресурси и пари. ПРез 1984 г. бях в Гърция и се учудих, че те нямат тази тежка индустрия която ние имаме и изпитвах гордост. Сега от тази индустрия изпитвам срам.

Завчера се запознах с Роже. Млад, умен, преуспяващ бизнесмен от Марсилия. По убеждения - комунист. Превеждаше ни разкошна блондинка. - Роже, защо? - Наследствена черта. Прадядо ми, дядо ми, баща ми са били комунисти. Аз тача техните идеали. Нека ние печелим, но и хората да живеят добре. За нас важното е партията и нейните идеали. И ако някой от нас сбърка, напускаме партията. Но цял живот й помагаме. Защото партията може без всеки един от нас, но ние без партия идеал сме само финансови роботи. При вас е точно обратното. Важното е аз да съм добре! А партията в следващите избори ще я сменя. Ако видите някакви глупости, отдайте ги на блондинката, която беше толкова пищна, че не всичко записах дословно

.
http://zemia-news.bg/index.php?lang=1&pid=1&iid=260&tid=7&stid=0&id=18181
_________________

С юбилеем, товарищ Зюганов!

http://kprf.ru/rus_soc/68065.html

" Социалистически реализъм "

Ой да чудесно, Надюха..! Забрави само да посветиш тюбе'то на ********* идиоти, гласували за твоята нещастна синя коалиция..

Таки написа:" Социалистически реализъм "

Ой да чудесно, Надюха..! Забрави само да посветиш тюбе'то на полезните идиоти, гласували за твоята нещастна синя коалиция..

а, без обидни квалификации, че ще сигнализирам Админа!

nikiforov написа:

Това какво е, лукови глави ли? Нещо не се вижда хубаво

jovina написа:

nikiforov написа:

Това какво е, лукови глави ли? Нещо не се вижда хубаво

пусни красотките от видеото ...
ако те мързи - на български им казват чукундури

а, без обидни квалификации, че ще сигнализирам Админа!

Прав сте, г-н Комарницки. Идиотите могат да бъдат само безполезни.