Македония, земльо...........чия?

Гърция имала претенции към името на Македония?

Настояват да бъде променено и ООН са наченали процедура в тази посока?

Ригас, кажи ми, моля те, повече за гръцката позиция спрямо Македония?

Понеже излизането ми се забави, ето като начало един материал, в който се излагат (и обсъждат) позициите на Гърция по въпроса на името на Реп. Македония.

Авторът му е мой роднина по майчина линия, вече пенсиониран експерт на нашето МВнР по балканските въпроси, Евангелос Кофос.

http://www.myriobiblos.gr/texts/english/kofos_adventure.htm

Аз ще си кажа мнението следобяд.

Орфей скитал из Родопите, там намерил смъртта си.. ни учеха

И Албанците имат претенции към Македония... добре, че засега са почти безгласна буква..

Поли, аз не изпълних обещанието си да коментирам казуса 'Мацедония нейм' поради простата причина, че се оказах на твое място в областта на личното здраве. Надявам се, че ти си по-добре.

Та .. много накратко ..

Дори и най-националистично настроените гърци не скандират лозунга 'Македония е гръцка' в смисъл 'Реп. Македония е гръцка'. Те реагират на една алитротична кампания, която се води на low level, но на wide scale в тази малка и нещастна бивша българска провинция. Те реагират на наглото пренаписване на историята на целия район, в резултат на което вардарските българи се оказват наследници на античните македони, велики фактори на средновековието (макар и неназовани с днешното си име в тогавашните анали) , автори на славянската азбука (неясно защо трябваше да презрат писмото на Александър, на когото са назовали най-нагло летище Скопие) и въобще есенция на балканската култура и протагонисти на местното възраждане.

Крадейки откъдето им падне и каквото им падне.

Не знам какво ще направи България срещу тази своя крадлива братовчедска пасмина.

Надявам се, че гръцкото правителство ще извърви до край наложителния път и ще й прасне - на крадливата пасмина - по едно вето за НАТО и за ЕС. Защото в ЕС не може да влизат крадци на история и култура. И защото ИМЕТО е в случая символ на кражба.

Надявам се, Снобе, че не се чудиш особено на последното изречение. Ето ти случай от преди няколко дена, във ваша нет-медия:

'Демократи и социалисти оспорват ..' ... нещо, свързано с местните избори.

Разбираш ли как лекичко, простичко, ежедневничко те правят на канарче, тебе, лично, Полина, говорейки ти за 'демократи и социалисти' ? ? И какво е значението на ИМЕТО 'демократи' в твоето лично, на Полина, добичене ? ?

затова ми е обидно да съм поданник на тази страна
...

политици приключват държава


ще гледам да си сменя отечеството, преди да потъне напълно корабът

Както пише г-н Кофос ( http://www.myriobiblos.gr/texts/english/kofos_adventure_1.htm ) :

Since the 1940s, “Macedonism”, had been Yugoslav Macedonia’s dominant nationalist ideology, aimed at “mutating” its Slav (Bulgarians, Serbs, Moslems) and, to a certain extent, non-Slav (Vlachs, Greeks) segments of its population into ethnic “Makedonci”. A full generation later, the experiment had proved successful to a considerable degree.

След като за 'македонско' самосъзнание не може да се говори до края на 19-я век, то историческите факти с по-стара дата, свързани с българската компонента на днешния етнос, са факти на българската история.

Ситуацията не е подобна на разглеждането на минойската и микенската култури като части на гръцката, защото днес няма етнос с 'минойско' или 'микенско' самосъзнание, който да се почувства ограбен от подобно чисто 'механично' разглеждане. Обратно, български етнос днес има и той БИВА ограбен, когато един друг етнос представя важни части от неговата история и култура като части на своята история и култура.

ВЕЛЗЕВУЛЪ написа:

Ригас написа:След като за 'македонско' самосъзнание не може да се говори до края на 19-я век, то историческите факти с по-стара дата, свързани с българската компонента на днешния етнос, са факти на българската история.

Нещата са по-сложни. Билингвизмът и елинизмът са били традиционно разпространени, особено в градовете (виж например у Дим. Талев) и то преди българските училища, национално съзнание и църква да си проправят път. Сръбската църква и култура също имат традиционно силно присъствие още от Средновековието, и то не само в Македония, а чак до Софийско.

Ригас написа:Ситуацията не е подобна на разглеждането на минойската и микенската култури като части на гръцката, защото днес няма етнос с 'минойско' или 'микенско' самосъзнание, който да се почувства ограбен от подобно чисто 'механично' разглеждане. Обратно, български етнос днес има и той БИВА ограбен, когато един друг етнос представя важни части от неговата история и култура като части на своята история и култура.

За Гърция има документиран три хилядолетен езиков контитуитет - микенският Е гръцки. При нас нещата стоят по-различни. Славянските езици - сръбски, български, шопски и македонски са близкородствени, между тях съществува диалектен континуум и в крайна сметка не може да се говори за различни етноси със свой "запазен периметър" в културата и историята. Това е нелепо. Всички нации на Балканите без изключение имат скалъпена (и фалшифицирана) история, не само македонците. Който говори за "кражба на история" е кръгъл невежа.

Драги ми ВЕЛЗЕВУЛЪ, обърни внимание на следните определения според "гуглето" :
-"Минойската цивилизация е цивилизация, зародила се на остров Крит ок.3000-1500 пр.Хр"
- В това време в Гърция и по островите на Егейско море почва да се развива критско-микенска култура (окл.2000-1400г. пр. Хр.)
Та според моето скромно мнение на Кибик Блаже , като взема в предвид за най-старото златно съкровище, най-старата азбука от преди 6000-5000 г пр. Хр. стигам до извод , че е имало тракийска(българска култура) КОНТИНЕНТАЛНА и островна елинска култура от периода 3000-1400 г.Пр.Хр.
Колкото до Александър Македонски, придържам се към теорията на един пич из нета, че той по точно ... баща МУ и дядо МУ са били васали т.е. сарапи на Персийското царство?????? Защото и Дарий е бил сарап на Скития т.е. на север от Персийското царство, и според една от оптимистичните теории, кугато Ал.Македонски стигнал до Афганистан и нападнал скитите , те МУ окнали ти се би в Малка Скития т.е. днешна Добруджа с НАС , сига се биеш пак срещу нас, как мислиш , шъ ни победиш ли, или вземи туй маце Роксана за жена и си живуркай там!!!!!!
Та такива ми ти работи драги ми ВЕЛЗЕВУЛ !!!!
За протокола - и къде видя славяни през 6000-5000 г. пр.Хр.

ПП.Каеш крадат от нашата история , амче виж аксиомата на Блаже за народо (малко видоизменена)"Колкото и да гребеш от морето(историята на бъл.народ) , не моеш да Го пресушиш"!!!!
КИБИК БЛАЖЕ

Не мога да разбера какво би спечелила България, ако заима Македония обратно?

Или Гърция, ако открадне Македония?

Не мога да разбера какво би спечелила България, ако заима Македония обратно?
Или Гърция, ако открадне Македония?

Защо обръщаш проблема? Гърция не иска да 'краде' Реп. Македония. Нито България да 'заима' отново Македония.

Ригас написа:

Не мога да разбера какво би спечелила България, ако заима Македония обратно?
Или Гърция, ако открадне Македония?

Защо обръщаш проблема? Гърция не иска да 'краде' Реп. Македония. Нито България да 'заима' отново Македония.

тренирам за политик

Мъка повтарам се но МИ е простено

Чак сега прочетох за шопския език и за влиянието на сърбите, та чак до Средец. Ще съм много благодарен на Велзи, който тук се проявява като спец, ако може да ми дадеа малко по-точни данни - както за поризхода на шопите, така и за ареала им и езика, така и за сръбското врияние.

Boabab написа:Чак сега прочетох за шопския език и за влиянието на сърбите, та чак до Средец.

Драги Боабабе,

Писах ти за Сашо Стрезов, който живееше на твоята улица, и неговата огромна колекция от всякакви географски карти. Та едната от тях беше сръбска карта на България, не помня от коя година, но доста стара. Такъв шовинизъм едва ли някой си представя, че може да съществува! Всъщност картата беше на "Srbobugarska", а околните й държави бяха Srborumunija и Srbomakedonija. Само Grčka беше пощадена да не е Srpska. Най-куриозно беше изписана нашата столица: Serbica - уж е Сердика, ама това Сердика според авторите явно произхожда от Сербика и затова трябва да се произнася "Сербица". Балкански майтапи!

Така е драги Логик, но тези сръбски крайности са крайности. Но Велзевул, който подозирам, че е професионлист, а тук играе само една роля, която иначе може да упражнява само след здраво къркане, може наистина да изложи по-научно тезите и антитезите по въпроса.

Boabab написа:Тезите и антитезите по въпроса.

Тезите и антитезите по въпроса вероятно са няколко терабайта. Аз съзнателно не навлизам в подробности, макар че и дядо ми, и баба ми са родом от Македония. (Да не обидя пък Ригас? - Поправям се: дядо ми и баба ми са родени през 1885 г. в Бившата югославска република Македония. Сега вече е ОК!) Та от тях много добре помня кое те наричаха Македония и на какъв език говореха. За тях това беше географска област, каквато е Добруджа. Е да, ама сега в тази област съществува цяла държава! Спомням си и когато дядо ми за първи път след сдобряването с Югославия посети своя брат в Тогавашната югославска република Македония. Той не можа да се начуди на изкуствения език, наистина сърбо-македонски, който се говореше там. Е да, ама сега това е официалият език на държавата и малко хора си спомнят за неговата предистория! Лично на мен ми е странно лингвистичното салто, което македонските езиковеди-възпитаници на Софийския университет от типа на Блаже Конески са направили. Вместо да затвърдят чистия народен език, хайде да го наречем "македонски диалект на българския", и оттук нататък да претендират, че нашият литературен български е "провинциален диалект" на техния първороден македонски, както правят с историята на цар Самуил, те извратиха езика на собствените си идоли - братя Миладинови, Райко Жинзифов, Христо Смирненски, Димитър Талев и още кой ли не.

Според мен големият въпрос е не дали днешната Република Македония е част от Република България поради някакви неведоми исторически мотиви - ясно е, че не, а дали самите македонци искат да живеят в държавата, наречена Република България. Още по-големият въпрос пък е дали самите българи искат да живеят в държавата, наречена Република България. Убеден съм, че всеки знае отговора.

Тези дни, вече споделих в друг тема, чета "Трите живота на Кракра". Един от интересните линии е фактът, че за пръв път, през 10 век българите - както наречем този генен миш от славяни, траки, българи и други, от тези крайща, след покръстването, писмеността и границите на Симеон, като че или може би за пръв път са почувствали че именно това е тяхната държава. В същото време принадлежността на населението е била определяна от болярите, като техния произход е нямало значение. Дори има гръци боляри , които са водели полкове на Самуил. По-късно, и още по късно по турско, благородните, чиито интереси са определяли тези села със славяни дали ще са ромеи или българи, а и турци, са изчезнали и само, като че изолираността ни / простия и близък до природдата живот / е била причина да се съхраним - ние всички, в основата си произлязи от скирити места...Въпросът е, днес, имаме ли амбиция че тази общност представлява нещо, потенциално градивно и какво да е това градивно...

Все ми се иска да пусна една тема - къде на майтап, къде на истина - "рецепти как да се оправим". Докато обаче я пусна ето една моя 4статия", което касае също, до известна степен, македонския въпрос.

6.9.2006
Комунизмът си отива?
Само на песен.

Понякога си говорим за Македония и жителите й, наши бивши, исторически сънародници, които в болшинството си днес декларират, че не искат да имат нищо общо с нас. Нека оставим причините, историята, както я знаем и се вгледаме в същността на разликите между нас и тях.

Смятам, че разликите ни са в отношението към труда, в отношениета между хората, към традициите и в отношението към държавата, много повече отколкото в езика, променен донякъде естествено, но повече по замисъл. Колкото и относително абстрактни да са гореизброените категории, тенденциите, поне по субективното ми убеждение, са в тяхна полза. Страна, в която интелигенцията и водещите личности не са била толкова основно унищожавани / с една изключение в преследването на хората с българско самосъзнание там /, в която комунизъмът не беше така краен, земя, която за много дълъг период е била в сферата на влияние на Югославия, с по-близкото си местоположение, култура и неизолираност от Запада, би трябвало да има предимства по отношение на нас.

Косвени или преки доказателства са впечатленията ни, които имаме при посещения и екскурии в Македония, разликите в качеството на материални и личностни отношения, за които имаме впечатлиния от там, младите хора там, които са ни загърбили и гледат с по-голяма симпания към Сърбия, разликата в обществената производителност между нас и тях, в тяхна полза / по-висок доход на глава от населението /, което е и израз за тезата, която засягам.

За мен хората в държавата Македония имат мнаго повече общо с хората живеещи в България преди 1944 г. отколкото самите ние.

Всъщност темата тук не е Македония, а социалистическият и комунистически манталитет и стил на живот, наследен у нас, след 45 години диктатура и срещу който, в годините след 1989 г., трябваше да са насочени основните ни усилия и сремежи, в икономически и още по-радикално, в общесвен план, с атрибутите му: отношение към труда / разбирай не количеството му, а качеството /, отношението между хората, отношението към традициите и отношението към държавата.

Какво беше съдържанието на тези отношения при социализма у нас? С едно радикално и насилствено удържавяване и присвояване на собствеността у нас, ние живяхме в едно общество, в което тази собственост беше обявена за обща, но в което преразпределението, от една страна, правеше една малка прислойка фактически собственици, а друга, огромната част от населението, пролетариат, без никакви права и възможности по отношение на собствеността, качеството на труда и отношението към държавата за промяна на статуквото. Банкрутът, икономически и обществен, на тази система беше доказан навсякъде по света, и то с права пропорционалност на стрикността, с която беше прилаган. Тази стриктност и суровост у нас всъщност ни завари 1989 г., като не се спираме на икономическия фалит, абсолютно на дъното и като общество, чийто израз беше изключително ниското качество / сравнена с други страна - по-горе Македония и Сърбия / на обществен труд. Като се започне от най-елементарната трудова операция, видима при строежа на жилища например, и се премине през обществените служби и организации, до образованието, здравеопацването и нихилизма към общите задачи.

Затова и качествата на така наречения преход могат да бъдат дефинирани, като неподготвеност на огромната част от населението, включително несвързаната с властоимащите интелигенция, с теория и практика за провеждане на необходимите реформи. И обратно, подготвена поради заинтересованост от досегашното преразпределение комунистическа върхушка и свързаните с тях компрадори. Или подготвеност от позицията на досегашното фактическо управление на собствеността. Заинтересованост да създадат условия за по-нататъшното и аналогично преразпределение в новите условия.

Така, ако анализираме резултатите, днес, след 15 години преход, могат да се направят следните констатации:

1.Фактическото управление на едрата собственост не се е променила. Променила се е само юридическата й форма. Тя е в ръцете на същите хора с малки, но процентно по отношение на цялото население, незначителни попълнения.

2.Държавата, с нейните институции, парламент, правителство, министерства и учреждения, правова система, прокуратура, църква и др. продължава да е в ръцете на същата тази прислойка, като е съсредоточена и притежаваща средства почти обсолютно монополно да поддържа старата форма на преразпределение .

3.Свободна преса и слово, поставени в абсолютно маргинално положение, така че дори при наличието на една правилна стартегия и тактика за промяна, да не може да популяризира възможността за промени всред населението.

4.Икономическият банкрут на социализма днес е заместен с управлението на частен едър капитал от страна на вече посочените нови / стари фактически собственици и от едно множество дребни собственици, които с цената на нерегламентирано огромно работно време си изкарват прехраната. Така, заедно с отвореността на пазара е избегнат дефицита, характерен за социализма и все пак като се излизе на световния пазар поне се осигурява една по-нормална, реална оценка на производство.

5.Преразпределението на обществения продукт през държавата в сферата на социалното, образованието, медицинското обслужване и др. става отново почти по същия познат от времето на социализма начин, като заетите в неговата сфера са отново над всички, не работят ефективно, шиканират населението / реалните им работодатели / и се въртят / в мнозинството си / около корупция, неуплътняване на работното време и неуважение, ще рече кражба, от тези същите реални работодатели, които са основните данъкопладци.

6. Обществото / голямото множество българи / продължава да е в позицията на безгласна, заради съществуващата политическа система, която във всеки момент, при каквито и да е условия поставя на власт досежашните властници, и така отново е оставено с убеждението, че то няма връзка с държавата и оттам е в позицията на консумация на нихилистимни към обществото / ще рече само към себе си / лични идеологии.

7.Църквата, един от малкото потенциални духовни острови е също под опеката на официалната, стара власт.

8.Поради всичко гореизброено, желание за неоконсумиране на вече познатия от социалицма модел, но вече без дефицити по сергиите, където българинът живееше, несвободен откъм нормалното за света, но при ненормалното статукво намерил свои ниши, за да оживее и да се възползва, там където може, от случайни кражби, не само материални, но и кражби от типа на работно време, качество на труда и обща ефективност, и така преживявайки момента, да залага бомбите със закъснител за обществото, децата и собствената си старост.


9.Болшинството от тези, които са осъзнали тези дефицити в обществения живот, идеология, мисъл и труд, продължават, с близки до македонците основания, да напускат и се отказват от тази съвременна България и съвременно българско, строейки аналогични лични философии като собствено извинение. Поради, все таки по-нормални реални отношения към собствеността и пазаря съществува едно все по-нарастващо малцинство от тези същите, осъзнали се, които по различни причини остават в страната. Малцинство, което се активизира и колкото и на пръв поглед да е безнадежно в претенциите си, и колкото и да е неизчистено и препълнено с грешки, постепенно, ако се отърси от тези грешки, ще играе ролята на духовен водач в пътя за преодоляване на духовната ни криза.

Както 1944г. беше началото на насилствената смяна на един манталитет, стил на живот и отношение към страната, което ни приобщаваше със Запада, така 1989 г. беше началото на последния опит да се утвърди българският модел на социалистиески манталитет, което ще ни държи още дълго време далеч от развитите общества.

Така, днес, независимо от промените, все по-ясно става, че правоимащите и финансовоимащите в страната педантично поддържат съществиването на онзи модел, който имаше една външно относителна и приета от болшинството стабилност. Днес особено при наличието на пазарни елементи, предпазващи от нов финансов банкрут, съвсем еднозначно можем да кажем - не комунизмът / или социализмът / не си е отивал. Той е сменил само формата си на собственост от обществена в частна, но е запазил социалистическия начин на отношения и затова качеството на труда, отношенията между хората, отношенията към традициите и държавата ще се променят бавно и дори несъществено, което няма да е достатъчно, за да ликвидира същественото ни изоставане от други страни в обществената производителност на труда и което рано или късно ще е основния повод за съществени промени.

Boabab написа:Понякога си говорим за Македония и жителите й, наши бивши, исторически сънародници, които в болшинството си днес декларират, че не искат да имат нищо общо с нас.
.......................................................
Смятам, че разликите ни са в отношението към труда, в отношениета между хората, към традициите и в отношението към държавата, много повече отколкото в езика, променен донякъде естествено, но повече по замисъл. Колкото и относително абстрактни да са гореизброените категории, тенденциите, поне по субективното ми убеждение, са в тяхна полза.
..................................................
За мен хората в държавата Македония имат мнаго повече общо с хората живеещи в България преди 1944 г. отколкото самите ние.

Много ми допаднаха тия наблюдения! Аз, за мой резил, за първи път видях Македония (пу, пак сгафих! нека я нарека Вардарска Македония) преди два месеца. Веднага бият на очи разликата в шосетата, чистотата и запазената природа, добре поддържаните фасади и повсеместно обработваната земя. Разбира се, от години наред имах косвени наблюдения, че в бившата българска земя нещата вървят по-добре, отколкото в настящата българска. Съвсем красноречив е примерът с тетовската лозовица, която се появи на нашия пазар точно по времето, когато ние се тровехме с ментета. А сега откъде са най-вече зеленчуците, които ядем? От Македония. Някъде преди десетина години пък имах щастието да посетя другата Македония, която ще нарека Егейска. Поведе ме мое приятелско семейство, наследило едновременно лъчезарното българско гостоприемство (по женска линия) и античната елинска мъдрост (по мъжка). Тогава видях какво значи напояване (хиляди километри маркучи за капково напояване!), какво значат лумнали в светлина селца посред нощ - с денонощни супери и дискотеки, пълни с младежи, видях невероятно запазената природа край Едеса и Кастория, и пак навсякъде тия изрядни шосета! Е, как да намеря мотив да агитирам местното население, че то е всъщност българско и градовете му се наричат Воден и Костур? Че това население да не е сляпо, като сравнява с "третата" Македония, Пиринската! Съжалявам, ако задявам нечий патриотизъм, но и ядът също може да бъде патриотичен. Защото, ако се върна на цитирания текст, "добрата стара" България у нас вече я няма. Колкото и да е парадоксално, тя се е запазила извън днешните ни граници. И слава Богу, че те вече се отвориха.

Поведе ме мое приятелско семейство, наследило едновременно лъчезарното българско гостоприемство (по женска линия) и античната елинска мъдрост (по мъжка). Тогава видях какво значи напояване (хиляди километри маркучи за капково напояване!), какво значат лумнали в светлина селца посред нощ - с денонощни супери и дискотеки, пълни с младежи, видях невероятно запазената природа край Едеса и Кастория, и пак навсякъде тия изрядни шосета!

Драги Логико, и аз трябва да благодаря сърдечно за грижите, които се полагат в наши стари колониални краймосрки райони, като тези на Αγχίαλος, Μεσημβρία, Πύργος и Σωζόπολις (на когото етимологичната проксимност с Вашето презиме с радост напомням). Научавам, че и там всичко е лумнало в светлина, денонощни супери, дискотеки и други блага на съвременната цивилизация, осигурени от бащинските (но често и майчински) грижи на национално-отговорния бизнес!

Ригас написа:
...И аз трябва да благодаря сърдечно за грижите, които се полагат в наши стари колониални крайморски райони. Научавам, че и там всичко е лумнало в светлина, денонощни супери, дискотеки и други блага на съвременната цивилизация.

Е, там е белята, де! Бащински грижи се проявяват и за други гръцки колонии и етнически анклави като Дионосополис, Калиакра, Мелник и десетки други. Вж. пълния списък заедно с "грижовниците" в http://bgnature-blacklist.bravehost.com/.

Е, там е белята, де! Бащински грижи се проявяват и за други гръцки колонии и етнически анклави като Дионосополис, Калиакра, Мелник и десетки други. Вж. пълния списък заедно с "грижовниците" в http://bgnature-blacklist.bravehost.com/.

Да, Логико.. Списъка го четох. Но не разбрах защо тези протагонисти на грижата са се развихрили след 1989 г., а не са се възползвали от своите 45 години във властта. И пак увисва във въздуха основният политически проблем: кое 'благо' на Прехода се дължи на 'наследството на комунизма' и кое е зестра на демокрацията.

Скопие. Обиди и квалификации към Гърция и България съдържа авторски коментар на македонския журналист Владимир Тулевски в днешния брой на скопския вестник “Вечер”. Публикацията, озаглавена “Букурещ 1913 -2008”, свързва предстоящата среща на НАТО в Букурещ през април 2008 година с подписването на мирния договор в Букурещ през 1913 година, след който Гърция е заграбила най-голямата част от Македония – Егейска. Сега трябва да се търси ревизия на този договор и да се говори отново за задкулисните игри на Гърция, не само свързани с промяната на нашето име, а и затова, че се опитва да си осигури вечно владеене на македонските земи, които се намират незаконно под нейна окупация, пише Тулевски. В статията се коментират и събитията във Велес около откриването на паметника на Тодор Александров, който Тулевски нарича „най-големият кръвник на македонския народ”.
.....
В публикацията, озаглавена “Букурещ 1913 -2008” по-нататък се казва: “Исках да коментирам още една лоша новина, онази за идването на група татари от София във Велес и откриването на бюст на Тодор Александров, най-големия кръвник на македонския народ, но нямам място и ще кажа само няколко думи. Цялото тържество бе платена провокация, изведено по стария и познат начин, под режисурата на политическия клоун от българския парламент Красимир Каракачанов. Новото беше това, че отново се представяше в публичното пространство кандидатът за македонски лидер на татарите в Македония, известният новосъздаден “хан” Виктор Канзуров.

http://www.focus-news.net/?id=n904026

И отново изразявам надежда, че този път "татарите" ще устоят на натиска на новия си Братушка и ще поскърцат със зъби на шовинистите от Скопския елит.

Таки написа:

Скопие. Обиди и квалификации към Гърция и България съдържа авторски коментар на македонския журналист Владимир Тулевски в днешния брой на скопския вестник “Вечер”. Публикацията, озаглавена “Букурещ 1913 -2008”, свързва предстоящата среща на НАТО в Букурещ през април 2008 година с подписването на мирния договор в Букурещ през 1913 година, след който Гърция е заграбила най-голямата част от Македония – Егейска. Сега трябва да се търси ревизия на този договор и да се говори отново за задкулисните игри на Гърция, не само свързани с промяната на нашето име, а и затова, че се опитва да си осигури вечно владеене на македонските земи, които се намират незаконно под нейна окупация, пише Тулевски. В статията се коментират и събитията във Велес около откриването на паметника на Тодор Александров, който Тулевски нарича „най-големият кръвник на македонския народ”.
.....
В публикацията, озаглавена “Букурещ 1913 -2008” по-нататък се казва: “Исках да коментирам още една лоша новина, онази за идването на група татари от София във Велес и откриването на бюст на Тодор Александров, най-големия кръвник на македонския народ, но нямам място и ще кажа само няколко думи. Цялото тържество бе платена провокация, изведено по стария и познат начин, под режисурата на политическия клоун от българския парламент Красимир Каракачанов. Новото беше това, че отново се представяше в публичното пространство кандидатът за македонски лидер на татарите в Македония, известният новосъздаден “хан” Виктор Канзуров.

http://www.focus-news.net/?id=n904026

И отново изразявам надежда, че този път "татарите" ще устоят на натиска на новия си Братушка и ще поскърцат със зъби на шовинистите от Скопския елит.

Изобщо не съм оптимист в това отношение...

Четете направо в оригинал. Тулевски е един от доста циничен и лумпенизиран "журналист". За незнаещите той е бил кореспондент на "Нова Македония" в София в юго-годините. Ето какво е написал:


http://vecer.com.mk/?ItemID=98677B1915BBC142B2BA0FF69534338A

ДОБРА И ЛОША ВЕСТ


Букурешт 1913 - 2008


Пишува: Владимир ТУЛЕВСКИ


Во целото ова преживување на драмата околу името и влегувањето на Македонија во Алијансата која на европско и светско ниво ја поставуваат и режираат уплашените до смрт Грци, што за нашата јавност стана крајно дегутантна церемонија на фаќање на давеникот за сламка, ме охрабри и како добра вест го доживеав следново: поминав по друга работа покрај градилиштето на американската абасада во Скопје и останав зинат од тоа што го видов. Американците градат населба, а не административен објект. Под земја и над земја, градат нешто големо, скапо и за долга употреба. Можеби поголемо и од Стејт департментот и од касарната што им е преку патот во соседството. По тој повод се прашувам гласно - зошто Вашингтон фрла толку пари за да се стационира на скопското Кале ако не влезе Македонија во НАТО.

Зошто ќе му се во иднина тие објекти кои претпоставувам ќе бидат полни со скапа и најсовремена оперативна опрема доколку државава остане нитаму-ниваму и како таква добие подобра понуда утре. Да се приклони, на пример, кон Русија и прифати нејзина база во Криволак со што ќе стане една од неколкуте локации заедно со Србија и Република Српска дел од заштитниот московски чадор како одговор на американскиот ракетен штит што треба да се постави во Чешка и Полска. Оваа опција, не верувам дека не ја имаат апсолвирано Буш и неговата експертска екипа за Балканот, така што мислам на крајот Мицотакис и Бакојани има да испушат по една убава пура, со кубански димензии, квалитет и вкус.

Х Х Х

Македонија е притисната од сите страни. Лошо! Но, колку и да е непријатно треба машки да се издржи и паметно да се одигра партијата покер, па ако треба и да се блефира при фрлање или влечење на некоја карта. Не можам а да не им се изначудам на една поголема група наши македонски интелектуалци, бивши министри, функционери и сегашни експерти за меѓународни односи кои со своите анализи ги плашат граѓаните со тоа што заклучуваат ако не бидеме примени во НАТО дека тоа за нас ќе биде крај на светот. Не знам од каде тој и толкав песимизам и конечно страв дека без да не земеле натовци под рака ќе сме се растуреле, федерализирале или претопиле во казаните на соседните државни националистички лешинарски кујни. Мислам дека претеравме со стравувањата што е лош знак зошто на тој начин се повлекуваме и од битката која посебно сега треба да ја водиме со нагласен оптимизам, сериозно и без страв дека нашата евентуална дрскост ќе ни се врати како бумеранг.

Сега е актуелен Букурешт со априлскиот самит на НАТО. Одлично! Сега е исто така моментот да проговориме погласно и за Букурешт 1913 година. Познато е на 10 август таа кобна година со бројот тринаесет во себе потпишан е договор меѓу завојуваните страни во Втората балканска војна со кој Македонија е поделена на три дела. Грција, според тој договор има грабнато најголем дел, поточно целиот Егејски дел со површина од 34.356 квадратни километри. Србија го добила денешниов Вардарски дел со 25.342 квадратни километри, Бугарија Пиринскиот дел со 6.798 и нешто ситно добила Албанија 1.115 квадратни километри плен од распарчената и испокрадена од соседите Македонија. Сега треба да се актуелизира и да се бара ревизија на тој договор и да се проговори отворено за задкулисните игри на Грција која од петни жили се бори околу промена на нашето име, не затоа што тоа и пречи толку, туку поради македонската земја и имотите за кои сака да се осигура дека вечно ќе останат под нејзина окупација. Иако за многумина ќе звучи нереално во околностите, климата и атмосферата што се содаде, сепак тука треба нашата политика да направи салто мортале, да изненади и, да каже, ако не важи меѓусебната времена спогодба од 1995 година, како се изјасни неодамна медијаторот Нимиц, со која Грција се обврзува да не ни прави проблеми околу зачленувањето во меѓународните институции, тогаш да не важи и тоа Македонија да нема никакви територијални претензии во иднина на што, за жал, се обврза со Спогодбата и практично се откажа од својот Егејски дел. Со други зборови, ако Спогодбата од 1995 се преместува на спореден колосек, Букурешкиот договор од 1913 година, да почне да се поставува на главниот. Да почне да се гради друга платформа и преговорите со Грција за името да добијат сосема поинаква смисла и тек.


Инаку сакав да искоментирам уште една лоша вест, онаа за доаѓањето на групата татари од Софија во Велес и за откривањето на бистата на Тодор Александров, најголемиот крвник на македонскиот народ, ама немам место и ќе кажам само неколку зборови накусо. Целата манифестација, имено беше платена провокација и изведена по стариот и изветвен терк во режија на политичкиот кловн од бугарскиот парламент Красимир Каракачанов. Ново беше тоа што повторно се промовираше во јавноста кандидатот за македонски лидер на татарите во Македонија, извесниот новопечен "хан" Виктор Канзуров. Знам само тоа дека оваа индивидуа едно време работеше во Вечер каде што беше казнуван за злоупотреба на службениот компјутер на кој по цели ноќи гледал на интернет порно филмови. И што е уште поважно тој е еден од уважените и влијателни членови на дружината Комаја во нашава земја, дружина која пропагира љубов и меѓусебно сексуално општење на сите членови без разлика на пол и вероисповест.

Каракачанов, очигледно знае кого плаќа и во чие друштво ужива!

Обикновено, за да не остане по-назад, в "Утрински" се разписва и колегата му Виктор Цветаноски, също бивш УДБ-аш и кореспондент на "Нова Македония" в София. Днеска не се е подписал, но характерният стил го издава винаги. Злостен, но поне учтив, антибългарист

Интересни са коментарите на читателите в "Утрински".

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=338396E7C5B2814E9682EA9C981B070E

Драстично опаѓа интересот за студирање во Бугарија


Претходно се запишуваа и по 1.400 студенти годишно, сега бројката е само 200

Интересот на македонските студенти за запишување на универзитетите во соседна Бугарија драстично е опаднат. Ова, главно, се должи на фактот што по влезот на Бугарија во ЕУ цените на школувањето и престојот се многу повисоки, но и на зголемениот број универзитети во нашата држава. Така, ако претходните години таму се запишувале и по 1.400 потенцијални академци од Македонија, сега оваа бројка е сведена на само 200 на годишно ниво.

За тоа како се редуцирал интересот на македонски студенти доволно е илустративен податокот дека до пред две години, на пример, на релацијата Битола - Софија секој ден оделе по четири автобуси. Сега вози само еден, но и тој е полупразен.

Во Министерството за образование на Бугарија, од каде што се добиени податоците, не го коментираат седумкратно помалиот наплив на македонски студенти. Меѓутоа, јавна тајна е дека вратите на нашиот сосед и натаму се ширум отворени за сите оние кои пред конкурирањето на кој било универзитет во соседството ја прифаќаат понудата за добивање бугарско државјанство.

А тоа подразбира кандидатот да пополни формулар во кој ќе се декларира како Бугарин. Во спротивно, ќе има третман како странски студент и цените на студирањето ќе бидат повисоки отколку да се определил за „приватен индекс“ во сопствената држава.

Овој, навидум, суптилен начин на бугаризација на македонските студенти започна некаде во учебната 1996/97, а врвот го достигна во почетокот на 2000 година. Тогаш голем дел од завршените средношколци што не успеаја дома да си обезбедат индекс заминуваа во Бугарија, каде што влезот во високото образование не претставуваше проблем.

Тоа им беше вистински спас од губење година, но оваа поволност беше проследена со опасна стапица во која лесно влетуваа многу студенти од Македонија. Нашинци што студираа таму, со кои разговаравме деновиве, тврдат дека само 10 отсто од Македонците не потклекнуваа на „поволностите“ што ги нуди бугарската држава. Станува збор за едно парче хартија насловено како декларација на која, на чесен збор, писмено тврдите, без никаков доказ, дека еден од двајцата родители има бугарско потекло!

Поточно, давате изјава во која со големи букви пишува, а кандидатот вели: „Изјавувам дека имам бугарско национално чувство и дека сум со бугарско потекло по татко ми... роден... во држава...“

Овој документ многумина го сметаа за преодна работа, демек, откако ќе ја добијат дипломата, тој ќе биде неважечки, но во практика неговата важност е трајна. Еднаш изјаснет како Бугарин, секогаш останувате евидентиран како таков. Конечно, дека лажните податоци се казниви пишува и во формуларот, но кој ќе признае отпосле дека ја излажал бугарската држава за да ги искористи поволностите за студии. Имало примери некои Македонци во текот на школувањето да побараат да се декларираат како Бугари, ама ваквите барања биле одбивани. Демек, благовремено требало да се трансформираат.

Нормално, работата воопшто не е едноставна и наивна, особено кога го прави тоа земја која во континуитет ги негира македонската нација, македонскиот јазик, а државата - Република Македонија - ни ја нарекува коминтерновска творба. И да биде апсурдот поголем, Бугарија продолжува да го врши процесот на бугаризација на Македонците и откако стана членка на Европската унија.

Колку од нашите студенти, за да си го олеснат школувањето, доброволно прифатиле бугарско државјанство, никој официјално не соопштува, но факт е дека бројката не е мала. Не е исклучено дека многумина не биле докрај свесни што значи пополнувањето на формуларот во кој пишуваат дека некој од семејството има бугарски „происход“, па така и тие стануваат „новопечени“ Бугари.

Сепак, во интерес на вистината, на вакво грубо газење на сопствениот национален идентитет никој не ги принудувал. Едноставно, некои биле подложни да си ги заборават корените, да се декларираат како Бугари и по автоматизам да влезат во државната квота (на државните универзитети) и да добијат стипендија од 120-130 евра, доволни за сместување.

Една година на бугарските државни универзитети, како што е на пример на Софискиот, странските студенти ги чини од 1.000 до 2.000 евра годишно. Отсекогаш Македонците имале повластувања - плаќале 30 отсто од цената, исто како и нивните колеги од Молдавија, Србија, Украина... Откако Бугарија стана членка на ЕУ, нејзините студенти масовно се школуваат низ светот, а нивната земја малку се подзатвори за т.н. источен блок. Затоа сега таму најбројни се академците од Грција, бидејќи ним им е поскапо студирањето во Солун отколку во Софија.

Инаку, тамошните факултети, односно нашиот источен сосед, им нуди бугаризација и на нашинците кои одат таму на магистерски или докторски студии. Дури пакетот „поволности“ е поголем отколку за студентите. Така, за странци докторатот годишно чини 3.000 евра, ама Македонците што ќе се изјаснат како Бугари тригодишните докторски студии не само што не мора да ги завршат туку добиваат и месечна стипендија од 250 евра!

Добро упатените студенти од Македонија што останале свесни и доследни на македонскиот идентитет велат дека за бугаризацијата забелешки имаат и некои тамошни професори. И самите длабоко се свесни дека постапката воопшто не е чесна и своите идни студенти дискретно ги предупредуваат да не запаѓаат во клопката на манипулациите што им ги нуди бугарската држава. Дали, пак, ќе ги послушаат, зависи само од нашите студенти.