Оснабрюк

Логик написа:Всъщност тук май единствената по-стара обществена сграда е психиатричната клиника (1865).

Естествено, че сбърках: най-старата обществена сграда вероятно е тази на университета, която е бившият дворец на архиепископа, някъде от 1670 г. Разбира се, и за него ще пиша отделно. А иначе старинни частни къщи - колкото щеш: от 17 в., от 16 в.,... В тях сега има ресторанти. Снимал съм ги, трябва да ги покажа.

Ти кога ще завладяваш Mont Blanc ? Чини ми се, че ще биеш бая път до там и обратно.. 3/4 Германия + цяла Швейцария + ...

Тръгваме утре, но ще останем една нощ в Саарбрюкен. После аклиматизация по високите курорти, и аз не знам къде точно. Атаката вероятно ще е в събота-неделя. Живот и здраве...

А що чиниш в Bielеfeld? Екскурзийка?

Логик и аз да си кажа отговора на загадката, със закъснение, разбира се. Камъкът прилича на правилна пресечена пирамида, двете й основи завъртяни на 90 градуса една спрямо друга, а фигурата като фугура е усукана.

Благодаря ти, драга! Личи си обаче, че не си от гилдията. Първо, това, че "фигурата като фигура е усукана", следва от твърдението, че двете й основи са завъртени. Второ, щом са квадрати, то, завъртени на 90^о, те ще съвпаднат. Значи са завъртени на 45^о. Но все пак въпросът беше: как се казва тази фигура. И отговорът - с уточнението на Таки - е: антипризма, квадратна.

Таки написа:А що чиниш в Bielеfeld?

Не съм бил там. Вероятно следиш някаква интернет връзка, но не е от мен. Моята е само в Оснабрюк.

Има ги много. Някои от тях се нуждаят от специално посочване, за да се разбере, че са нещо древно и изкуствено създадено. Вчера се насочих да снимам първите. Историята обаче е по-дълга.

Както вече съобщих, гражданите на Оснабрюк и по-специално градската управа са изключително сърдечно настроени към кмета на София Бойко Борисов, който вече е и министър-председател. Навярно помните, че в негова чест още на следващия ден след изборите едно малко, но централно площадче бе преименувано на "Gerberhof". От моите разговори в кметството интересът към опита и биографията на г-н Бойко Борисов нарасна още повече, защото ситуацията, в която той попада, е наистина интригуваща: преди, като кмет, той се оплакваше от премиера, че му пречи за боклука на София, а сега, като премиер, какво ще прави с боклука и на кого изобщо ще помага (или пречи)? Особено деен в дискусията беше кметът на Оснабрюк, защото, както сам сподели с мен, пред него се разкрива перспективата на следващите избори да се кандидатира за министър-председател на Земята (Land) Долна Саксония, както е официалното име на провинцията. Разбира се, той не пропусна да се похвали със сполучливо решения проблем с боклука на Оснабрюк и геройски заяви, че е готов да се справи с всички боклуци по цялата земя, очевидно имайки пред вид Долна Саксония. Когато научи, че съм се запътил към едно от средищата на мегалитната култура, той ме посъветва непременно да се отбия до депото за съхранение и преработка на отпадъци - нещо като "Оснабрюкски Суходол". По пътя съм можел да видя и редица други интересни неща, както наистина се оказа.

Ето как изглежда площадката, на която се складира компостът, получен от хранителните отпадъци (както знаем, събирането на отпадъци в Германия е разделно и стриктно се спазва). Виждаме купищата великолепна почва, готова за продан:



Нито мирише, нито летят затлъстели чайки! Напротив, пътеката е култивирана и е любимо място за разходки, защото води до висок хълм - такива в равнината са рядкост, а отгоре му са монтирани няколко вятърни електрогенератора:



Разбира се, разкрива се великолепна панорама към града и околностите му. От другата страна на сметището е каменната кариера на града, също забележителна с големината си и своята дълга история. Обърнете внимание на грамадните канари, които са подредени покрай пътя, за да не падне някой камион:



Кариерата също е опасана от пътека за разходки, като на няколко места има специални площадки за наблюдение. Обкръжена е от Тевтобургската гора, която е огромен природен парк заради вековните дървета и значението й за самочувствието на германците. Насред гората се намират внушителни камъни с превоъгълни форми, които ги имат за мегалити, но аз искрено се съмнявам в това. По Родопите се срещат под път и над път, пък никой не претендира, че са оформени от човека. Все пак, за да не ми е напразна разходката, ще ви покажа снимка:



На връщане пътеката минава през някакъв много странен парк с неясен за мен статут, вероятно дарен от собствениците преди един век. В него се намира най-високото дърво в областта - гиганска секвоя, висока 42 метра:



След още малко път стигнах до мегалит, който наистина прилича да е човешко творение. Размерите му са огромни, а подпирането на главната плоча би било просто невероятно да е природно създание:



По сайтовете намерих карта с още десетина мегалита, които са на половин ден път пеша, така че ще мога да ги обходя и да докладвам за тях. Някои от тях са ми съмнителни, но останалите си заслужават. Първом обаче са върховете на Алпите!

абе , на ТИЯ, и "хранителните отпадъци " са европейски ....
без емотикони

А как са в Германия с прекъсванията на тока? Щото тук преживяхме едно, за щастие кратко ( 30 минути ).

Таки написа:А как са в Германия с прекъсванията на тока?

О, и тук се случва! Всъщност прекъснаха телефоните. Оная нощ гърмя, трещя, в резултат на което изчезна интернетът. Токът обаче не спря.

В неделя се разходих до селцето Бад Ибург, което е известно заради своя замък. Всъщност немското Schloss означава и замък, и дворец. А в случая и манастир - три в едно! Ето го първо отдалеч:



Историята му е повече от хиляда години! В средата на 11. в. оснабрюкският епископ Бено I построява там замък върху развалините на някаква още по-стара крепост. Неговият наследник Бено II построява нов замък, превръща го в своя резиденция и основава бенедиктински манастир. Самият Бено е бил изключително надарена личност - преди да поеме епископата, е бил нещо като Главен архитект на германския император Хайнрих III. Без да се впускам в подробности, които са ми непосилни, бегло ще отбележа, че епископската длъжност е осигурявала огромна власт, далеч не само църковна, но и светска. Официалната титла на епископа е Fürstbischof, т. е. принц-епископ. Много от епископите са от кралски фамилии и са изпълнявали освен фунциите на духовни пастири, също и на управители на областта. Крепостта Ибург остава главна разиденция на Оснабрюкския епископ до 1673, когато Ернест Август се премества в новия си дворец в Оснабрюк. Това е сградата, в която днес се помещава университетът.

Една от най-добре запазените сгради от 15. в. е осмоъгълната кула, която е възхитителна като стереометрично построение:



Съвсем не е толкова възхитително обаче нейното предназначение: използвана е била за затвор. Всъщност килиите са само шест - очевидно запазени за VIP-затворници. Днес са достъпни трите килии на първия етаж. Както личи от снимката, прозорчето е само едно, на пет метра височина. Над вратите на килиите има нещо като ламперия с дупки, през които от килията с прозореца влиза някаква светлина в другите две килии. Само че ще влиза, когато са отворени капаците на тия дупки. А най-вероятно те са стоели затворени, така че в килиите е царял непрогледен мрак. Храната се е подавала от това малко прозорче във вратата:



А в килията има само дървен нар с форма, повтаряща ъгъла на кулата, и място пред него, колкото да се изправиш. Едва направих тази снимка! Но пък е помислено за "възглавница":



С облекчение напускам това място, за да се разходя в поредицата от малки дворчета, изпълващи пространството между резиденцията, манастирските постройки и старата черква:



Винаги на такива места към спокойствието и усамотението, пораждани от затвореното пространство и хладината на камъка, се добавя нещо приключенско, привнесено от "Парижката Света Богородица" и "Граф Монте Кристо". Ето още две ъгълчета между черквата и манастирските дувари:





На стената на черквата има един любопитен елемент, който може да бъде подминат, ако човек не е предварително запознат с него. Това е т. нар. агиоскоп - малко прозорче, което гледа към пространството около олтара. През него са наблюдавали службата лица, контактът с които е бил нежелан или неуместен, например прокажени и монахини. Черквата "Св. Клеменс" ни показва един от редките примери на това архитектурно изобретение:



Ще прекъсна за малко, за да не товаря файла. Ще продължа с манастирските постройки и резиденцията.

Днес закусих с Лайбниц:



И като стана дума за хранене, да ви пусна едно весело клипче, заснето на алеята, която води до най-близкия търговски комплекс. Гражданите очевидно не протестират между къщите им да има ливада с пасящи овце, до нея - ливада с ездитни коне и т. н. Та ето каква междувидова борбъ за ранъ наблюдавах:

Ще ви запозная с епископския дворец не толкова заради архитектурните му достойнства - такива няма, а заради неочакваното му отражение върху живота на Лайбниц, а оттам и върху цялата наука. Но да следваме реда, в който ни вкарва екскурзоводът. Първа е огромната заседателна зала, чийто таван е украсен с едно твърде любопитно перспективно изображение (нарича се анаморфно, защото създава търсения ефект само когато се наблюдава от една определена точка):



По стените са изографисани няколко десетки видни личности - епископи, херцози, курфюрсти и тям подобни. Нас обаче ни интересува левият двоен потрет, на който са представени първият протестантски епископ на Оснабрюк Ернест Август (брауншвиг-люнебургски херцог, курфюрст от Хановер и още няколко длъжности по съвместителство) с жена му курфюрстина София (внучка на английския крал Джеймс I и активна кореспондентка на Лайбниц цели 40 години). Както личи от портрета, нарисуван от нейната сестра, София е била очарователна жена:



В залата са запазени един скрин от 1712 г., в който много бих искал да си държа бельото:



и маса със стол, на които бих желал да творя своите теореми:



Ернест Август и София наемат двореца през 1662 г. На следващата снимка вляво зад колоната се вижда прозорецът, зад който на 30 октомври 1668 г. за първи път проплаква една велика дама - тяхната дъщеря София-Шарлота:



Тя става първата кралица на Прусия, след като нейният съпруг Фридрих I се обявява за крал (ако трябва да бъдем точни, титлата му е крал във Прусия, а не на Прусия, за да не се създава илюзията, че има претенции към императорските територии). Нейният брат Георг Лудвиг става крал Джордж I и поставя началото на Хановерската династия в Обединеното кралство. За съжаление София-Шарлота умира от пневмония съвсем млада, на 36 години. Ето най-известния неин портрет:



Дъщерята продължава духовната връзка на майка си с Лайбниц и може да се нарече негова ученичка (в този смисъл двамата с нея сме съученици). Освен с писма, те двамата редовно се срещат, когато той е в Берлин или пък тя е в Хановер. На тази гравюра е изобразен един техен разговор в градината на двореца Шарлотенбург край Берлин. Съдейки по загриженото й лице, най-вероятно Лайбниц споделя с кралицата своите затруднения със силогизмите:



Напускам резиденцията със снимка на едно от крилата на сградата, което през 1591 се споменава като аптека и лечебница. Там са се грижели не само за персонала на епископа, но и за населението. Каква възхитителна дантела създават дървените дъги и подпорите на еркера!

Както вече писах, бенедиктинският манастир е основан между 1068 и 1088 от оснабрюкския епископ Бено II. Оттогава е и общата композиция на огромната църква. Като всеки манастир, и този е пристрояван, надстрояван, разрушаван и т. н. Тези мощни контрафорси напомнят за времето, когато не е имало железобетон:



Сегашният му вид е от 1750 г. Това е официалният вход със статуята на св. Бенедикт отгоре:



Не може да не ви е направило впечатление обилното използване на блажна боя. Най-вероятно цветът бордо е търсен и ако трябваше с нещо да се боядисва, сигурно той би бил най-подходящият. Но защо е трябвало всичко тотално да бъде замазано с дебелата баданарка?! Червените рамки, които виждате около прозорците, са боядисани каменни колони. Колоната пред прозореца на София-Шарлота също е боядисана. Вижте на какво е превърната паметната плоча досами главния вход:



Подобно мазане ме е възмущавало в България, когато например покриха с латекс каменните колони на "Св. Седмочисленици", но такъв мащаб срещам за първи път! Допуснах, че боята е положена с цел да се запази камъкът. И действително много от колоните са направени от някакъв твърде слаб пясъчник, наподобяващ глина, който се рони дори с пръсти. И все пак, първо, не всеки от използваните камъни е лош, и второ, нима не можаха да измислят някакъв безцветен лак, с който да импрегнират камъка? Сигурно са могли, а понеже са имали някакви съображения, то аз тези съображения не ги разбирам. Вчера с ужас видях, че една от старите църкви в центъра на града, която е в ремонт, и тя боядисана! Върху каменната фасада - жълта блажна боя! За съжаление не знам немски, та да питам главния реставратор, какво го е накарало да вземе това решение и откъде е взел тертип. Единствената ми надежда е, че боята ще се окаже слаба и сама ще опада. Бедата е, че заедно с нея се отлюсплат и парчета от камъка.

За да завърша все пак в духа на монашеското смирение, последна снимка на вътрешно дворче с оригиналната каменна зидария:

Логик написа:В неделя се разходих до селцето Бад Ибург, което е известно заради своя замък. Всъщност немското Schloss означава и замък, и дворец. А в случая и манастир - три в едно! Ето го първо отдалеч:



Историята му е повече от хиляда години! В средата на 11. в. оснабрюкският епископ Бено I построява там замък върху развалините на някаква още по-стара крепост. Неговият наследник Бено II построява нов замък, превръща го в своя резиденция и основава бенедиктински манастир. Самият Бено е бил изключително надарена личност - преди да поеме епископата, е бил нещо като Главен архитект на германския император Хайнрих III. Без да се впускам в подробности, които са ми непосилни, бегло ще отбележа, че епископската длъжност е осигурявала огромна власт, далеч не само църковна, но и светска. Официалната титла на епископа е Fürstbischof, т. е. принц-епископ. Много от епископите са от кралски фамилии и са изпълнявали освен фунциите на духовни пастири, също и на управители на областта. Крепостта Ибург остава главна разиденция на Оснабрюкския епископ до 1673, когато Ернест Август се премества в новия си дворец в Оснабрюк. Това е сградата, в която днес се помещава университетът.

Една от най-добре запазените сгради от 15. в. е осмоъгълната кула, която е възхитителна като стереометрично построение:



Съвсем не е толкова възхитително обаче нейното предназначение: използвана е била за затвор. Всъщност килиите са само шест - очевидно запазени за VIP-затворници. Днес са достъпни трите килии на първия етаж. Както личи от снимката, прозорчето е само едно, на пет метра височина. Над вратите на килиите има нещо като ламперия с дупки, през които от килията с прозореца влиза някаква светлина в другите две килии. Само че ще влиза, когато са отворени капаците на тия дупки. А най-вероятно те са стоели затворени, така че в килиите е царял непрогледен мрак. Храната се е подавала от това малко прозорче във вратата:



А в килията има само дървен нар с форма, повтаряща ъгъла на кулата, и място пред него, колкото да се изправиш. Едва направих тази снимка! Но пък е помислено за "възглавница":



С облекчение напускам това място, за да се разходя в поредицата от малки дворчета, изпълващи пространството между резиденцията, манастирските постройки и старата черква:



Винаги на такива места към спокойствието и усамотението, пораждани от затвореното пространство и хладината на камъка, се добавя нещо приключенско, привнесено от "Парижката Света Богородица" и "Граф Монте Кристо". Ето още две ъгълчета между черквата и манастирските дувари:





На стената на черквата има един любопитен елемент, който може да бъде подминат, ако човек не е предварително запознат с него. Това е т. нар. агиоскоп - малко прозорче, което гледа към пространството около олтара. През него са наблюдавали службата лица, контактът с които е бил нежелан или неуместен, например прокажени и монахини. Черквата "Св. Клеменс" ни показва един от редките примери на това архитектурно изобретение:



Ще прекъсна за малко, за да не товаря файла. Ще продължа с манастирските постройки и резиденцията.

Характерното в случая е че докато строителите на тези Шлосове са говорили само с конете си на немски / според един изключителен български мъдрец /, неговите роднини на балканите строейки няколко паянтови стени, са говорили на високо и по късно още по-високо, в русия, извисен, църковнославянски помежду си, обсъждайки дали да се изтрият с листо от дюля или праскова.

Бад Ибург освен замък-дворец-манастир си има и музей на часовниците! И докато чаках да отворят замъка, се запътих към музея. А по пътя ме настигнаха едни темпорални образи, едни темпорални дискурси... Спомних си например как преди повече от тридесет години бяхме с жена ми на ски в Говедарци. Тогава нямаше интернет, скайп, мейл, СМС... Имаше обаче писмовна връзка и тази връзка беше много по-редовна, отколкото сегашните. За две седмици успяхме да си разменим с Таки и Мария (все още в София) няколко картички с традиционното за нашата дружба стихоплетство. Спомням си едно мое четиристишие, което претендирам да съдържа най-дългите рими в българската поезия:

Часовник тиктака, все минути мери...
Вникни в туй, Таки, вземи в скута Мери!

Велико! Равнявам се по Маяковски, само че неговите стихове са на руски. Ех, защо не съм поет, поет като Пишурката...

По-нататък пред очите ми изникна най-сполучливата живописна илюстрация на метафората "времето тече" - Стичащите се часовници на Дали:



Изведнъж усетих, че времето наистина течеше, но бързо разрбах, че то не било времето, а най ми бил летният дъжд. Бях обаче близо до музея и бързо се скрих в него. Всъщност часовниците бяха само част от експозицията, защото имаше всякакви измервателни уреди, включително старинни касови апарати. За моя разказ подбрах една сложна машинария:



и един часовник отпреди три века с каменни тупузи:



Познавам хора, които гледат на останалите като на часовник с кукувичка: очакват от тях да се появяват в точно определено време и да им изпяват точно това, което те желаят да чуят от тях. За тези мои познати - една приятна мелодия в три и половина:



Музеят притежава екземпляр от първите велосипеди, които имат колела с различни диаметри и педалите са свързани с предното:



На снимката освен стилно облечения господин се виждат още кънки от 1880 и дървени ски с кандахари - точно, каквито карахме тогава на Говедарци!

А сега ще ви дам малко пари. По-точно ще ви дам много пари, с които няма да си купите дори малко. Половин милион марки стигат ли ви?



Ако не ви стигат, ето ви сто милиона!



Искате още толкова? Добре! Ще извинявате, но вече няма време за двуцветен печат:



Хайде, ето ви за довечера пет милиарда. Ще ви стигнат за едни цигари, но само ако не решите да ги пестите!



Съжалявам, че музеят не притежава банкнотата от сто трилиона марки. Чувал съм, че по някое време вече не са успявали да печатат банкнотите от двете страни, а само от едната. В музея нямаше как да установя това. В края на краищата си тръгнах обнадежден и щастлив, че валутният борд няма да допусне моят лев да се обезцени. Чак толкова, имам пред вид...

Това горе - без първата и последната - са купони, а не банкноти, Логико

chocho написа:Това горе - без първата и последната - са купони, а не банкноти, Логико

Че аз не казвам да са банкноти, Чочо! То на тях си пише Gutschein и имат срок, докато на другите пише Reichsbanknote. Това не променя стойността им 100 000 000, нали? Те дори не са купони, защото купоните са за определени стоки, а са талони на определена стойност. Така те заменят парите и са още по-убедителна индикация за обезценяването на валутата от броя на нулите.

Няколко дена на старинния площад на Оснабрюк имаше празник на виното. Вино не можех да пренеса, но ви нося музика от празника. Пред фасадите на кметството, където бе подписан Вестфалийският мир (1648), и на старата Мариенкирхе първо свири един ученически оркестър, а след него доброволчески квартет от туба, цугтромбон, тромпет и мандолина. Чуйте част от изпълненията им:





Мислех си, по-рано на 24 май всяко училище манифестираше със собствения си духов оркестър. Къде ги сега тия оркестри?

От "Dancing Queen" на даскалския бенд не съм възхитен, но квартетът на чичковците блузмени е много готин!

Я ми напомни марката на апаратчето, с което снима тези клипчета..

И .. да .. къде са училищните духови оркестри? В музея на българската демокрация, може би ? ?

Таки написа:От "Dancing Queen" на даскалския бенд не съм възхитен...

Смених записа с друго изпълнение на учениците, което май е по-прилично. А освен това има повече ядене и пиене по масите. Клипчетата са снимани с моето Сони, дето било като на Димитрис. Сега, като слушам записите, разбирам, че съвсем не е лесно да се запише голям оркестър отблизо. Особено когато от режисьорски съображения обективът се движи. Изведнъж започват да дрънчат някои от инструментите, което създава усещане за фалш. В действителност свирнята беше доста по-качествена. Старците обаче са великолепни! А училищните оркестри за съжаление отидоха в музея на тоталитаризма, при училищните бригади. Без никой да си даде сметка, че оркестри и задължителни манифестации, при това с униформи, е имало и преди 9 септември, без да е имало бригади. За съжаление не можах да намеря документални кадри на девически оркестър с типичните "многоцевни" флигорни. Открих обаче, че в Западните покрайнини, в Цариброд имат съвсем приличен ученически оркестър:

http://www.vbox7.com/play:797b1650&start=227

Да, това изпълнение на де'цата е по-добро. Но да не би да са ученици на американския колеж, та свирят само американски парчета ? ?

Нейсе, след кратко размишление и нет-търсене, аз реших да се преборя с моята необяснима неприязън към видеото и да си подаря една видеокамерка Сони, от най-евтините ( 260 Евро ). За това решение изигра роля и следният рекламен клип, заснет с нея. Забележи оптичния зум: 60 пъти ! ! Надявам се скоро да постна своите първи опити като калфа на Антониони ..