Към Монблан и назад

Пътят ми към Монблан мина през град Саарбрюкен или Заарбрюкен, както немците го изговарят. Там моят колега и домакин трябваше да присъства на една малка конференция с голям коктейл. Трима нови професори встъпваха в длъжност. Затова изнесоха по една лекция и по-късно дадоха великолепен прием в ресторант. За тези, които ще го оценят - вечерята беше изцяло вегетарианска!

Градът е център на провинция, която няколко пъти през последните двеста години си е сменяла името от френското Sarre на немското Saar и обратно. Естествено това е ставало с война. Самият град не е особено забележителен със старинна част. Дворецът е горял няколко пъти, разрушаван е, преустройван е от ренесансов в бароков и днес е странна компилация между барок и модернизъм. Цялата централна част на двореца е изградена от стъкло и стомана. Ето как изглежда сградата откъм задния двор:



Вътре в сградата няма нищо запазено от "онова време". Използва се от администрацията на града, но е напълно достъпна за разглеждане. Навя ми твърде тягостно чувство, когато прочетох, че през Втората световна война в нея се е разполагало Гестапо. Като погледнах четирите етажа над земята и още толкова етажи подземни каземати, косата ми настръхна!



На площада е създаден интересен "скрит паметник" на холокоста. Преди петнадесетина години Йохен Герц заедно със свои студенти изравят през нощта 2146 павета и ги заменят с нови, на които са написани имената на 2146 разрушени от нацистите еврейски гробища. Новите павета са поставени с надписа надолу и днес никой не знае кои точно са те. Самата акция също е осъществена тайно и чак по-късно получава официална санция с подходящо тържество.

Срещу двореца се намира старото кметство:



От него започва цял квартал с малки стилни къщи, боядисани в нюанси на бялото и сивото. Фасадите са толкова свежи, сякаш са ремонтирани вчера!



Ето още една улица, която опира в старинна черква от 18. век:



Университетът на Саарбрюкен е огромен, бих казал - непропорционално голям за града. Кампусът му заема вероятно няколко километра. Има богата ботаническа градина, която естествено ме зарадва. А моят колега пък се зарадва на благосъстоянието на студентите и с гордост гледаше колите, които те карат:



Университетските имоти граничат с един интересен парк, който е нещо средно между дива гора и зоологическа градина. Отвреме навреме пътеката ви отвежда до някоя клетка с животни. А по пътеките - пълно с деца! Очевидно това е любимо място за разходки на саарбрюкенското гражданство. От цялата фауна в парка избрах една знаменателна птица: бухала, който с вечно отворените си очи и способността да прозира в мрака олицетворява нашия форум - винаги буден и проницателен:



На идната сутрин вече пътуваме към Алпите! Следващата дописка ще е от там.

От Саарбрюкен влязохме във Франция, после прекосихме едно ъгълче на Швейцария около Женевското езеро, за да навлезем отново във Франция. Посоката ни бе Шамони. Традиционният маршрут за Монблан тръгва от съседното селце, Сен-Жерве. Там точно преди сто години, през 1909 е изградена зъбчатата железница, с която ще се возим. Какъв стандарт още тогава! Първият локомотив е изложен на гарата в селцето. Виждат се зъбчатата трета "релса" и колелото, което се спуска на най-стръмните участъци, а те са два пъти по-наклонени от терена на снимката:



На табелката са написани височините на трасето, но те се различават от числата, написани на самото влакче ("трамвая", както е официалният му статут):



Накратко, от селцето, което е на 584 м, след един час сме се изкачили на 2372. Това са 1800 метра - все едно от София до Черни връх! Малко по-нагоре, на 2412 е първата хижа, Нид д'Егл. Изрядно поддържана сграда, с топла храна, достойни за спане помещения и умерени цени. Проблем е единствено водата. В тази част Алпите са изключително безводни. Тоалетните навсякъде са поддържани чисти, но не разчитайте на вода за миене! Веднага трябва да добавя, че спането по хижите се планира предврително. Това обикновено е твърде затруднително, понеже не можете да направите резервация повече от три дена предварително, а и да можете, не знаете какво ще е времето. Когато разберете, че то ще е хубаво, може вече да няма места. Такива като мен спят на три хижи. Яките туристи могат и на една, най-горната. Ние обаче пристигнахме в селото привечер и взехме последното влакче. Имахме резервация за първата хижа и за най-горната за след два дена. За средната нямахме. Разбира се, никой няма да ви изгони на снега, но ще спите в столовата. А там неудобството е, че туристите стават на два пъти. Преди нормалното, около 8, има едно среднощно, около 1-2, когато повечето тръгват за Монблан. Можете да си представите шумотевицата и прескачането на налягалите по пода!

Ето няколко първи снимки от Алпите. Долу в ниското е Шамони:



Върховете приличат на сталактити и драстично се различават от българския планински пейзаж, дори от най-"алпийския" - пиринския:



Най-високият връх, който наподобява крепост, ще играе централна роля в по-нататъшното ни пътешествие. Това е Егюй дю Миди, 3842. Ето го сниман с телеобектива на моя приятел. Виждат се кабинката на лифта ("телеферика") и отвратителният фалос, с който вероятно военните са го загрозили:



Около хижата е гъсто населено с диви кози, които предизвикват известно съжаление, защото са станали зависими от подаянията на туристите. Съвсем спокойно стоят на три метра от хората и чакат някой да ги нахрани. За щастие има и такива, които пазят гордия образ на своите предци:



С няколко думи и една картинка това, което предстои:



На снимката личат четири ясно очертани зони: зелена, кафява, сива и бяла. На следващия ден трябва да изкачим 755 метра от първата хижа до втората, Тет Рус, която е на 3167. Намира се на площадката върху кафявите скали. По-нататък има изкачване от 650 метра до третата хижа, Егюй дю Гуте, на 3817. В най-високата точка на сивата стена снежната козирка е съвсем изтънена и леко по-тъмна. Това е хижата. От нея пътеката тръгва по белите полета на неизвестното, прехвърля превала, който се вижда, и се насочва към Монблан. Върхът е някъде зад голямото бяло теме.

За тези, за които снимките са само оптическа илюзия, белязана със субективизъм и случайности, давам топографско изображение на местността:



Трите плътно оцветени червени къщички са трите хижи. Двете контурно оцветени са неохраняеми заслони. Пътеката минава покрай първия, без да се отсяда в него. Малко преди втория, Вало, се отказах да продължа. Обърнете внимание на тъмносивата зона между втората и третата хижа: с елементарно измерване ще се убедите, че средният наклон на терена е 45^о, което означава, че на много места е около 70-80. Сиреч почти отвесен!

В следващия репортаж - подробности за самото изкачване. Благодарим за вниманието!

предпочитам морското равнище ...

емотикон -крива усмивка

Браво Логик!
Семпло, премерено и достойно за уважение представяне.
Ще ми е интересно в разговор на живо представяне на самото изкачване масива на Мон Блан, като опишеш какво представлява най-високата му кота от 4810 м.!
С какви размери е най-равната му част?
Колко души може да се поберат на този връх чутовен?

only you !
тЕсно е ...

Apostola na Svobodata написа:Ще ми е интересно в разговор на живо представяне на самото изкачване масива на Мон Блан, като опишеш какво представлява най-високата му кота от 4810 м.!

Съжалявам, Апостоле, но нали предупредих, че до самия връх не стигнах. Догодина, живот и здраве, може пак да се пробвам.

Логик написа:

Apostola na Svobodata написа:Ще ми е интересно в разговор на живо представяне на самото изкачване масива на Мон Блан, като опишеш какво представлява най-високата му кота от 4810 м.!

Съжалявам, Апостоле, но нали предупредих, че до самия връх не стигнах. Догодина, живот и здраве, може пак да се пробвам.

О Боже! Дано успееш догодина! Но след великолепното представяне съжалявам, че преди две години когато бях в подножието близо до Шамони на път към Женева, предпочетох да продължа към Швейцария, не се реших да се откъсна и да се кача с колата до където е възможно. Пък нататък с лифтове и после с добре разчетени движения, с котки по ръба от юг, си мисля към върха.

Нали помните, че катеренето към Монблан започва от първия заслон, Нид д'Егл, на 2412 м? От него ни предстои за един ден да изкачим 750 м, до 3167 м, където е вторият заслон, Тет Рус. Нощта е ясна и зловеща с безлюдието и тишината, покрили озъбените скали:



Денят обещава да е хубав. И той наистина започва с ярко слънце, което за съжаление най-напред огрява отсрещните върхове:



Нашият заслон е в сянката, та докато се сгреем, бая чакахме. След добра закуска тръгваме нагоре. Пътеката е по ръба, който виждате, после по няколкото гърбици и в подножието на отвесната стена, някъде вдясно, се пада заслонът:



Бялото правоъгълниче, което стърчи отгоре върху стената, е третият заслон, до който ще се изкачваме на следващия ден.

Отляво и отдясно на пътеката ни придружават алпийски козирози:



Непонятно ми е с какво се изхранват тия красавци, а и какво пият в камънака! Защото пейзажът в тази част на Алпите няма нищо общо с онова, което се нарича "алпийски терен": ни езерца, ни трева, почва дори няма. Ако някой си мисли, че е като на Рила и Пирин, лъже се! Ето какво е:



Остава ни да се надяваме, че красотите ни чакат на по-високото. Така и се оказа. Само че бая трябваше да се изкачим, за да ги достигнем.

Ставай Логик. Искам да видя какво има след

бая трябваше да се изкачим, за да ги достигнем.

marapepelia6ka написа:Ставай Логик.

Добре направи, Пепеляшке, че ме събуди! Разсънвам се и почвам пътеписите. Благодарим за интереса (но не тоя, дето клати феса)!

Присъединявам се към интереса (който не ми клато феса - понеже нямам такъв) на г-жа Мара Айде, Логико, давай по-нататък, плс

И на теб, Жовина, благодаря за интереса! Сървърът обаче ми къса нервите - днес е нещо непоносимо! През пет минути изключва за по десет и често пъти това е свързано със загуба на текст. Докога ще продължава този кошмар? Освен това една много ценна топографска карта на Монблан с всички хижи, която бях поместил във втория репортаж, снощи забелязах, че не се отваря. И там мистерия - в началото всичко беше изрядно. Наложи се да я преработвам на ръка: понеже цялата не се копираше, свалях я парче по парче и я "лепих" в нов файл. Сега можете да я видите на мястото й. Преди малко пък намерих същата карта с леко променени координати (посочени са в линка). Тя се отваря, поне засега! Давая за проба. Доближете курсора към къщичките, за да прочетете имената им и височините. Освен това можете да се движите по нея, като мърдате с ръчичката при натиснат ляв бутон на мишката. Можете да преминете от "терен" на "сателит", където да постигнете седем пъти по-голямо приближаване! За съжаление белотата на снега скрива пътеките:

http://www.refuges.info/nav.php?lat=45.849&lon=6.839&zoom=14

Сега почвам със снимките към върха. Имайте, моля, търпение!

Сървърът обаче ми къса нервите - днес е нещо непоносимо! През пет минути изключва за по десет и често пъти това е свързано със загуба на текст.

Да, днес сървърът е само за хора с железни нерви. Добре поне че ни върнаха аватарите...

Но загубите на текст не са оправдани, след като проблемите са известни! Аз отдавна практикувам съставянето на по-важните постинги на Notepad (барабар с форматиращите тагове, колко му е..) и после - копипейст.

Логик написа:
Сега почвам със снимките към върха. Имайте, моля, търпение!

Имам Търпението винаги си струва! (Още от юли или юни месец чакам търпеливо да покажеш Психиатричната клиника в Оснабрюк , както беше обещал )

Аз пък искам още веднаж да насърча колегите - фотографи да ползват мощните оръжия за редакция, с които днес разполагаме, при това много от тях са безплатни! Жалко е подобрения, подобни на показаното долу, да могат да се реализират за една минута, а това да не се прави..

Наистина си заслужава да се внасят малки корекции, но не остава време - снимките не са една или две. Пък и ефектът от поправките не винаги е еднозначен. На горната мостра например козината изглежда по-добре, но не и небето. Ще се върна поне за монбланските снимки и ще оправя повечето от тях.

Така е. Но съвременните програми знаят и 2 и 200 .. Ето ти резултатът, когато небето е избрано с "магическата пръчка" , после изборът е логически обърнат на "NOT небе" и останалото е ретуширано както преди. Е, иска се малко пипане по границата ..

Прочее, долната двойка снимки демонстрира една известна илюзия, свързана с различното възприятие на цветове и интензитети, в зависимост от 'обкръжението' им. Много хора биха се заклели, че дясното небе е 'изобщо' по-светло от лявото. Но измерванията показват, че те са тъждествени!

Прав си!

Я стига сте били максималисти.
Давай следващите снимки Логик, моля те. Достатъчно се стреснах днес, че са съумяли да хакнат форума. Не за друго ама много ценни нещица ще отлетят в небитието. Покрай плявата дето я пускат някои.

Прав си!

Ти намери чудесен начин да го покажеш, пораждайки при това една втора илюзия - за почти равномерно небе! Хайде сега, след тези бая ярки оптически илюзии, да накара човек His Honor да повярва във фотодоказателствата ..

Я стига сте били максималисти.

Исках да коментирам това снощи, ама ми се приспа.. Аз със сигурност не съм "максималист", но се старая да бъда "оптималист". Затуй не прилагам до край всички възможни подобрения в една снимка, а само тези, за които загубата на време заслужава. Аналогично на известния израз "value for money", старая се да прилагам операции с high value for time.

Подобна тези развих преди няколко дена, на една конференция по метрология. Много от метролозите боледуват от максимализъм, забравяйки, че областта не е (само) изкуство за изкуството. Тезата ми беше, че при едно разумно прилагане на метрологичните принципи, особено в периоди на извънредна ситуация, целта е да се оптимизира информацията, получена за дадено време, а не точността на измерванията, проведени за това време.

Горната теза, с леки модификации във величини и единици, може да се приложи в много области. Една от тях е бизнесът.

Зад тезата за "саморегулацията" на свободния пазар се крие предположението, че заинтересованите ще приложат оптимизация на цените, с цел максимализиране на техните печалби. Казано с прости думи, един търговец ще намали цената на стоката Х с 10%, ако види, че това увеличава търсенето й с 20%, т.е. той печели от промяната.

За съжаление, не всички бизнесмени са склонни да прилагат подобни оптимизации, най-вече защото увеличеният оборот означава и повече работа, а някои от тях (особено с рахатлийския малталитет на нашия балкански регион) , внасят (често несъзнателно) и компонентата "работа" в уравнението. Т.е. те търсят максимална печалба за дадена (не особено голяма) работа, а не максимална печалба "изобщо".

Когато дойдохме в Гърция, булката се учудваше страшно на картината на "празните" магазинчета, в които с часове "никой не влиза". Обяснението е, че това са търговци, които предпочитат да изкарат дневно 200 Евро във формата "по 20 Евро от 10 клиента", отколкото 300 Евро във формата "по 15 Евро от 20 клиента".

Таки написа:това са търговци, които предпочитат да изкарат дневно 200 Евро във формата "по 20 Евро от 10 клиента", отколкото 300 Евро във формата "по 15 Евро от 20 клиента".

Аз съм от вторият тип. Когато правя фирмен отчет гледам броя на поръчките, а не общата им стойност. Всеки нов клиент е реклама. Подвижна, безплатна реклама. Колкото повече, толкова повече. Ееее верно, че моята работа е най-лесна. В офиса зад бюрото. Но и момчетата знаят, че тяхната работа се заплаща като количество. И не се оплакват.

Всеки нов клиент е реклама. Подвижна, безплатна реклама.

Ти какво купуваш/продаваш, ако не е тайна?

Таки написа:

Всеки нов клиент е реклама. Подвижна, безплатна реклама.

Ти какво купуваш/продаваш, ако не е тайна?

На лични. Че не искам някоя боркиня за свобода да обяснява както навремето, че не съм дясна, че не се и занимавам с това, което твърдя.