Към Монблан и назад

Мара, благодаря за информацията. Като бивш строител на вила, аз знам, че този сектор е страшно важен! Желая успехи на фирмата!

Таки написа:този сектор е страшно важен! Желая успехи на фирмата!

Благодаря.
Аз много си обичам работата Таки. Според максимата "щастлив е, който отива с желание на работа и с желание се прибира в къщи" аз съм един мнооого щастлив човек.

Извинявам се, че за малко ще се върна на пътеката към Монблан.

Както вече разбрахте, втората си алпийска нощ прекарахме в заслона Тет Рус на 3167 м. Кошмарна нощ! Нямахме резервация, затова трябвашие да лежим на пода в столовата. За нещастие се случих до един сърбин, който моментално заспа. И като започна едно рязане на дърва, едно бумтене на булдозер - неописуемо! Най-накрая не издържах и се преместих с все чувала и постелката в другия край на столовата. Там обаче някакъв японец започна да бълнува за Фуджи-сан и да стене. А сърбинът престана да хърка! Към 2 ч. станаха туристите (първа смяна) и започна тупурдията с подреждане на раниците, закуската и т. н. Техният шум обаче беше дифузен и аз се унесох.

На сутринта поехме да катерим стената към третия заслон, Егюй дю Гуте, на 3817 м. Ето я право пред нас! Виждате хижата и красивото жълто хеликоптерче, подобно на канарче, с което по няколко пъти на ден качват продукти и свалят боклуците.



Разлика във височините 650 м. Все едно от Драгалевци до Бай Кръстьо - нищо работа! Само че ъгълът, под който трябва да преодолявате тия няколкостотин метра, има голямо значение. Представете си един доста изтеглен правоъгълен триъгълник, легнал на по-дългия си катет. Такава конструкция в механиката се нарича наклонена равнина и служи, както знаете, за изкачване на тежки предмети с минимално усилие. А сега си представете, че първо търкаляте тежестта по хоризонталния катет, пък после я вдигате по вертикалния. "Средно" трудността е същата, физическата работа - и тя същата, но физиологическата хич дори не е! Като разгледате втората снимка, правена отгоре надолу, ще разберете всичко:



На заден план, малко пред облаците се вижда хижата, от която сме тръгнали. Лесно е да си направите сметката хоризонталният "катет", който е по хребета, до какъв вертикален "катет" води! То си личи и на снимката: няколкостотин метра почти отвесни скали, които катерим с две ръце и два крака. Навсякъде са опънати стоманени въжета, които аз не използвах - и без тях си личи къде да се хванеш. Съвсем не е така обаче на слизане: тогава без въжетата си за никъде! Или най-малкото ще загубиш още няколко часа, докато кракът ти търси къде да стъпи. Защото нагоре скалата е пред очите ти, а на слизане е под теб и никак не е приятно да източваш шия над пропастта, за да търсиш вдлъбнатина, в която да си завреш палеца на единия крак. А като не намериш и започнеш да плъзгаш бомбето на обувката нагоре-надолу, без да намираш опора, значи наистина си загазил и единственото ти спасение е да викаш: "Мамо-о-о!!!"

Отвесите са най-малкото зло. Все пак не мислете, че сме се изкачвали по 500-метрова отвесна скала. Има вертикали по 5, 6, 10 метра, после пътеката прави чупка, отново вертикала... Е, няма да е приятно човек да падне от такъв участък, но трябва да си абсолютен чувал, за да се сринеш в пропастта. Далеч по-голяма опасност са падащите камъни. Нали ги видяхте на една от снимките? Изведнъж се откъртват и политат надолу като снаряди. Само че не летят направо, а се удрят в скалите, рикошират и тогава никой не знае накъде ще се насочат. В такива моменти туристите, които са отгоре, надават индиански вик, туристите по-надолу се свиват на кълбо и се молят опасността да ги отмине. Опитах се да снимам един такъв шрапнел, но безуспешно - скоростта му бе прекалено голяма и нищо не личи на видеото.

Един от най-неприятните участъци е показан на по-горната снимка, на която се вижда голяма пряспа и две фитурки вляво от нея. Те тъкмо се готвят да я прекосят. Само че пряспата е бая наклонена, хората затъват в нея, а отгоре по улея летят камъните. Минаваме един по един, пък който оцелее.

Нагоре по скалите, над 3500 м, зървам единственото алпийско карамфилче по пътя си:



Дори един врабчо, и той одушевява камъняка:



На последните стотина метра - най-тъмните на снимката, имам усещането, че се катеря по ограда. И изведнъж буквално "изплуваме" върху площадката на заслона. Оттук нататък започва третият етап към Монблан.

Логик написа:За нещастие се случих до един сърбин, който моментално заспа. И като започна едно рязане на дърва, едно бумтене на булдозер - неописуемо! Най-накрая не издържах и се преместих с все чувала и постелката в другия край на столовата. Там обаче някакъв японец започна да бълнува за Фуджи-сан и да стене. А сърбинът престана да хърка! Към 2 ч. станаха туристите (първа смяна) и започна тупурдията с подреждане на раниците, закуската и т. н. Техният шум обаче беше дифузен и аз се унесох.

А иначе ... то много страшно ми изглежда това катерене, ужас! Поздравляния, Логико! И шапо за карамфилчето и врабчето ... истинско удоволствие е да чета пътеписа ти в този студен есено-зимен ден, благодаря ти и чакам с нетърпение третия етап

jovina написа:... истинско удоволствие е да чета пътеписа ти в този студен есено-зимен ден, благодаря ти и чакам с нетърпение третия етап

Ама то, на третия етап стана хептен студено, та затова и се отказах! Метни едно одеяло и продължавам.

Логик написа:Метни едно одеяло и продължавам.

Готово! Метнах две за по-сигурно и си налях чаша вино ... готова съм, продължавай

jovina написа:Метнах две за по-сигурно и си налях чаша вино ...

Ще продължа утре, защото трябва да да изляза малко на гости. А ти се завий с юрганя и си налей още една чаша, та да не настинеш за утре сутринта. Тогава ще ме четеш. Наздраве!

Логик написа:

jovina написа:Метнах две за по-сигурно и си налях чаша вино ...

Ще продължа утре, защото трябва да да изляза малко на гости. А ти се завий с юрганя и си налей още една чаша, та да не настинеш за утре сутринта. Тогава ще ме четеш. Наздраве!

Наздраве и весело гости! Дано да си свежарка утре след гостито хихиххих

Извинявам се, че за малко ще се върна на пътеката към Монблан.

Във форумната теория това е отдавна известно като "разводняване". Аз настоявам, че става дума за здравословен признак на интерес към един топик, а не за вредителство.. Представете си другата, "политически коректна" картина:

- Логик, една от снимките ти ми напомня за една случка отпреди 5 години, но тя е за "Международни новини", та ще я опиша там.

Отиваме всички там, за да прочетем за случката, след което един от нас пише: - Тази история ми прилича на една друга, случила се във Варна, поради което ще трябва да я опиша в "Новини от България" ..

И така, разговорът се нищи от топик на топик и от урва на урва..

Когато се изкачихме на заслона Егюй дю Гуте (3817 м), беше още рано и ние решихме да се разходим нагоре. Хем аклиматизация, хем малко тренировка за утрешния ден. Пък и най-накрая панорами от високото! Ние се изкачваме, а облаците падат все по-ниско:



Шамони едва прозира, а ние сме по-високо от върха с лифта. Постепенно и последните облаци изчезват и блясва ослепително слънце. Вече сме на около 4000 м. Наоколо са непристъпни склонове:



Само като си представя как някой се подхлъзва и започва да дере с нокти леда, стомахът ми се свива на топка. Добре, че там няма луди! От повечето върхове са надвиснали страховити снежни козирки, готови да се откъснат и надолу да се сурнат лавини:



Време е да се връщаме. Отбелязвам геометричното изящество на пътеката, по която слизаме. Тя е пресечницата на две равнини, които се срещат под остър ъгъл:



Отляво е пързалка 1000 метра, отдясно - само 300. Напред е моят водач - досущ Иисус Христос в небеси! Под нас е хижата със слънчевите батерии. Там ще поспим докъм полунощ и на другия ден, по-точно същата нощ, ще щурмуваме Монблан.

Трябва да отдадем дължимото на нашия член Логик, защото изкачването на ниво 4000 метра на 65+ не е шега работа. Аз разгледах подробно данните, които ни предлага Google Earth и ми стана ясно, че дори да стигнеш до refuge du Goûter е един малък подвиг. На картинката на Гугъла се вижда хижата, гледана от Запад, като малък правоъгълник под червената стрелка, а каменната пропаст пред нея е само .. 700 м (има и още, по-надолу..)** . Ясно е, че двамата колеги са се качвали отстрани (на снимката - отляво), но и там нещата не са розови, както вече спомена Логик. Та .. едно голямо браво и за постижението, и за снимките!

** Помествам снимката, защото подобна и "истинска" може да се направи само от летателен апарат, а тези отдолу не дават пълна представа за размера на пропастта.

Логик написа:Само като си представя как някой се подхлъзва и започва да дере с нокти леда, стомахът ми се свива на топка. Добре, че там няма луди! От повечето върхове са надвиснали страховити снежни козирки, готови да се откъснат и надолу да се сурнат лавини:

Седнала в уютната си кухня виждам единствено красота, мир и някакво вечно спокойствие.
Поздравления Логик. И благодаря, че ни направи съпричастни.

Таки, благодаря за великолепното изображение! Никога нямаше да се оправя със световъртежите на Гугъла, за да извадя тази снимка. А директно наистина няма как да се получи.

Таки написа:Ясно е, че двамата колеги са се качвали отстрани (на снимката - отляво)...

Не, пътеката не минава отстрани, а право нагоре, точно под хижата. За съжаление не съм се сетил да използвам телеобектива на моя водач и да заснема с повече подробности пътеката заедно с туристите по нея. (То пък и туристи нямаше много в тоя момент, та са твърде нарядко. А когато се качвахме, едва се разминавахме!) Ето какво успях да постигна с максималното, все още ясно увеличение на кадъра. Видимите човешки същества съм подсилил с червени точки. Най-напред се подсича пряспата и се върви доста надясно до туриста. После се тръгва нагоре:



Втората снимка е продължение на първата. Маркирал съм пътеката, която едва-едва личи като бял зигзаг. Там е и най-стръмният участък:



Допълнителна представа за терена дава следващата снимка:



Правена е някъде от скалите. Долу се вижда втората хижа заедно с палатките около нея. Пътеката към нея прави голям полукръг и забива долу в мъглите, където е първата хижа. А нагоре най-напред пресича снежното поле и тогава тръгва отвесно.

Не, пътеката не минава отстрани, а право нагоре, точно под хижата.

Така ли ? ? Това прави постижението ти още по-впечатляващо!

Днес имаше репортаж по ТВ за един човек - инвалид, който с помощта на свои приятели се е качил на Монблан ... по-точно приятелите му са го качили с някаква специална спасителна шейна ... много бях впечатлена ....

Таки написа:Това прави постижението ти още по-впечатляващо!

Противно на здравия разум някои неща изглеждат по-страшни отдалеч, отколкото отблизо. Така е със скалите, а някои твърдят - и с жените. Веднъж ми се случи да търся обходен маршрут - много по-дълъг - за един нищо и никакъв участък от десетина метра, само защото имах неблагоразумието да пусна първи моя спътник. Като го гледах, щеше да ми стане лошо и се отказах да мина оттам. Ако не го бях наблюдавал отдалеч, щях да си гледам камъните пред очите и изобщо нямаше да ме интересува какво е под мен. Дето викат "действай локално" - прави са!

jovina написа:Днес имаше репортаж по ТВ за един човек - инвалид...

За съжаление не съм гледал репортажа, но четох за него. Качил се е с шейна заедно с негови приятели на 8 септември, когато освен другото, вече е и по-студено, и денят е по-къс. Браво! При това не се е качил по най-популярното трасе, което и аз използвах, а по едно друго. Вероятно защото по първото не може да се качи шейна. Само че второто е с много големи слизания-качвания, ужасни стръмнини в снега и други допълнителни затруднения. По-нататък ще ви покажа снимки отдалеч на това изкачване. Освен всичко, са и спали в снега на 4500 м! Все пак човекът не е просто "инвалид", а е алпинист, парализиран при каменопад в Алпите. Друг да беше, едва ли щеше да издържи, дори да го носеха на гръб.

Логик написа:

jovina написа:Днес имаше репортаж по ТВ за един човек - инвалид...

За съжаление не съм гледал репортажа, но четох за него. Качил се е с шейна заедно с негови приятели на 8 септември, когато освен другото, вече е и по-студено, и денят е по-къс. Браво! При това не се е качил по най-популярното трасе, което и аз използвах, а по едно друго. Вероятно защото по първото не може да се качи шейна. Само че второто е с много големи слизания-качвания, ужасни стръмнини в снега и други допълнителни затруднения. По-нататък ще ви покажа снимки отдалеч на това изкачване. Освен всичко, са и спали в снега на 4500 м! Все пак човекът не е просто "инвалид", а е алпинист, парализиран при каменопад в Алпите. Друг да беше, едва ли щеше да издържи, дори да го носеха на гръб.

Наистина е героична, но най-вече за приятелите му ... бяха 7-8 човека ... едни теглиха шейната, други 2-3 я бутаха отзад и имаше по 2-3ма от двете и страни ...не може да ми го побере акъла, свалям им шапка ....

jovina написа: ... едни теглиха шейната, други 2-3 я бутаха отзад и имаше по 2-3ма от двете и страни ...

Едва сега разбрах подробности. Шейната не е била моторна! На места е била качвана с лебедки поради големия наклон. Приятелите му са били около 40 души, разпределени на различни участъци. Повечето естествено не са стигнали до Монблан. Като връх на изпитанията, освен че е в инвалидна количка, Иван Кожухаров е загубил чувствителност към топло-студено и затова е можел да измръзне, без да усети. Сложени са му били специални датчици за температурата на тялото. Качването е продължило цели 35 часа - максимумът, който тялото му може да издържи на студа. Четете тук подробности:

http://www.dnevnik.bg/sport/2009/08/26/774955_do_monblan_v_invalidna_kolichka/

Ето го героя:

И още малко Гугъл..

Логик, на едно място споменаваш, че наклонът на третото изкачване, завършващо при хижа Gouter, е 45^о. Според Гугъл, ти си проявил известна скромност: на снимката може да се види (измери), че средният наклон на горната половина от склона си е чисто 50^о. Бих казал, че при повече от 45^о алпинизмът започва да преминава в катерачество! На тази снимка може да се различи и заснеженото било - пътека, по което сте тръгнали към Монблан.

Вече доста време събирам подходящи снимки от други сайтове, за да дам една по-пълна картина на изкачването към Монблан. Ето на какво попаднах и не мога да не споделя с вас тази прелест (можете да увеличите кадъра чрез правоъгълничето вдясно):