Изкуство

Ето и нещо, което или бях забравил, или тогава неразбрал, да не кажа дори и нечел:

Пейо Яворов
НОЩ

Сам си - и в треска, между тия
оголени стени; вторачен
гъстеещ полумрак наднича,
подава се от всеки кът;
камина без топливо,
отворена - уста готови
проклятие да изрекат.

Затварям пламнали очи
ала напразно - няма сън;
не мозък, а олово сякаш
в разяден череп се разлива ...
Възглавието - камък същи
леглото тръне и коприва.

И през прозореца мъглив
из вечерния здрач далеко
блуждае поглед: по небето,
разгонени от буйни вихри,
в безреда облаците бягат.
И струва ми се, че долавям
изпод небесни широти
от някаква зловеща песен
сподавен тътен да ехти.

И чак в душата ми прониква
настръхнал в кътовете мрак.
Аз чезна и се сливам
с мъгли страхотни - задушливи,
на ада сякаш из недрата
стихийно блъвнали във мене.

Ей вгъва се небо далечно,
И облаци бучат и бягат,
и пак халосано назад
повръщат се ... В глава
ни миг остава вихра мисъл,
в душата хаос и тревога.
Не песен слушам! – а зловещо
ехтят отчаяни въздишки
и гладни плачове, и диви
поемни писъци ... Блести
размахан бич от скорпиони,
звънят окови-железа.

И мъка, знойна мъка нокти
в сърцето ми забива.
А съвест гризе,
като че някога ръка
въз клета майка съм подигнал
сестра продал, от страден брат
лице отвърнал безучастно ...

Прости, родино триж злочеста,
прости разблудното си чадо.
Ще бъда твой! Кълна се, майко,
Кълна се в хилядите рани
на твоята снага разбита;
кълна се и в мечтите твои
за бъдещност честита:
с кръвта си кръст ще начертая
от Дунав до Егея бял
и от Албанската пустиня
до черноморските води!
И тоя кръст на дух свободен
всегдашния ще бъде път:
за гения ти все по него
разкошни лаври ще растат ...
Макар и слаби, пак десница
ще може – ето ... А това –
вериги! Кой ли и защо,
кога ли ме е оковал?
Повия ли се, тъй боли,
тъй стяга – – – – – – – – –
– – – – – А-х, на зло видял се
злокобен и всегдашен сън!
Звъни в ушите, а сърцето
ще пукне - бий. В безмълвност
и тук, притиснала ме гробно,
и вън тъма. С насмешка явна
дух злобен шепне и повтаря
мечти продадени отдавна
за къшче хляб ... Чернило черно
орисници ми предвещаха.
И няма никога душа
криле по воля да размаха!

Тъжно ми е. И да има
гърди - гърди си да притисна,
сърце, що с моето съгласно
да бий и чезне! Аз тогава
набрани сълзи бих изплакал,
олекнало ми би тогава.

През тъмния прозорец
едва се мярна зрак-звездица
и пак зад облага изчезна.
В живота свой
и аз една звездица имах.
И тя, уви,
така изчезна ... А сега
напусто спомням: ще ли вече
на бедствията сред мъглите
повторно тя да се вести?
А кой ли чука? Влез .... Но ти ли,
мечта на моите мечти,
но ти ли си - и в тоя час
отиде? Изплашена си ти
и морна. Таз окъсана одежда ...
Разплетени коси; нозете кални ...
Ръце премръзнали; лицето
и в сълзи, и в петна от рани ...
Избягала! Неволя черна
за смел подем те окрили;
кажи ми, вече кой ще може
от днеска да ни раздели?
Ела и в пазвите ми тия
ръце измръзнали пригрей;
в лицето ми горчиви сълзи
ела открий... С целувка жадна
изсмука ща в една минута
събирана през ред години
в гърдите ти отрова люта.
Прегръщай ме, прегръщай силно,
страна до моята допри
и в туй блаженство остави ме
да чезна... И ще идем ний
далеч от хората, в гори,
в море широко: там ще могат
ни злоба людска, ни закон
досегна рая ни... Тълпа! –
Защо трепериш? Идат! Но кои?
Те влазят... Помощ! – – – –
– – – – – – – – – Боже,
все тая нощ! – все тоя сън.

Но ето бясната фъртуна –
не тя ли блъскаше отвън!
И тъй фучи – осмива сякаш
нерадата ми самота;
фучи, пророчествува сякаш,
че тъй ще бъде и докрай.
И аз да бих сега умрял,
ни майка няма да ме види,
ни майка... Пее... Пей ми още!
Какво? Задрямал бях и, майко,
стори ми се, че ти над мене
изтихом пееш. И в детинство
така ми пееше: и сладко,
и толкоз тъжно!... А защо
лице извръщаш? Сълзи, сълзи,
напразно искаш да ги скриеш
от мене: зная, ще умра.
Босилек-цвете
на хладен гроб ще посадиш
и не роса ще го пои,
а твоите горчиви сълзи...
Ще плачеш ти: “Стани от гроба,
ела, погинала надеждо,
ела ме, сине, утеши!”
И в летен пек, и в зимен мраз
ще идваш, майко, ще нареждаш,
ала напразно: прах бездушен,
ще мога ли да чуя аз?

Ще мине време, гроб сирашки
в израснал бурен ще заглъхне.
Баща и майка ще заспят
покоен сън; сестри и братя
разпръснат щат се по света,
забрави щат ме. Но една
душа все тайно зарад мене,
ще жали още. В лунна нощ,
когато влюбени зефири
милуват полските цветя
и скрито някъде поточе
в самотност тъжно ромоли,
ще дойде тя – преплетен бурен
полека там ще раздвои,
въз гроба хладен ще припадне.
Последен стон тогаз дълбоко
гърдите и ще раздере,
кръв устните и ще обагри
и гласно тя ще да ридай:
“Пустинен път живота беше,
изминах го едвам;
омразно беше тежко бреме...
Кажи ми, чакаш ли ме там?”
Ще възридае и ще пита,
чело склонила до земята;
на ще ли чуя,
но ще ли се откликна аз?

Ще мине век и никой вече
не може мястото показа
за моя прах: пръстта ще бъде
над мене равна... Някой ден
от гръм земя ще затрепери,
от писъци небо ще кънне,
родина ще зове:
“Кръвта ми – смукаха я свои,
месата – гризаха ги чужди,
безсилна съм... въстана силен
и ето робство ме очаква.

Елате живи! Чуйте, мъртви,
дигнете се! Чада обични,
спасете ме!” – ще призовава...
А кой от мъртвите тогаз
ще чуе нещо,
а кой от тях ще се откликне
и ще ли се подигна аз?

Не искам още да умра!
Тъй рано,
тъй млад – о, нека поживея
за тебе, майко, за родина
и зарад нея... и за нея
в дълбока жал, макар безплодно,
живот останал да премина...

Ала слабеят вече сили,
снага изстива, кочаней,
фурия се над мене спуща,
засмуква устни и не мога,
не мога дих, не мога да поема...

Хиляди крила
размахани повяват хлад:
приятно, леко ми е – тихо
и светло... Не, тъмней
и падам в зинала под мене
страхотна бездна, задух, шум...

Гъмжат чудовища ужасни,
налитат майко! – – – – – – –
– – – – Но къде съм?
Разсъмнало се. Скреж нашарил
прозорци; голите стени,
привижда ми се, дебнат само
да паднат въз глава – от бол
едвам усещана... Камина
все тъй прозината мълчи
и сякаш дума и не теква
за клетва, най-ужасна клетва!

Здравей, Боабаб!
Когато създадох темата "И още нещо...", имах пред вид, че освен ДУХ И МАТЕРИЯ, има и още нещо - душа, душевност...изкуство. Аз пиша там стихове, видях, че Соня е пуснала картините на варненския журналист, поет и художник Иван Обретенов. Намирам, че щеше да е добре да пуснеш в същата тема и Яворов.

Всички са добре дошли с всякакъв вид изкуство.

Този Engonopulos в логото, какво общо има с Дали?

Прерисувал ли го е?

Само това, че е също сюрреалист

Нещата са оправени. Благодаря за намесата!

да,

културата трудно се имитира

затова понякога се стига и до такива ситуации

А "грешка" се имитира по-лесно ( ? )

А шотландска водка ?

Като е станало дума, ето сайт, посветен на Енгонопулос. Той, подобно на Сикор, е И поет.

http://www.engonopoulos.gr/_homeEN/

Ето я и цялата девственица на Дали:

Почина

Константин Павлов



Поклон!



http://liternet.bg/publish3/kpavlov/stihove/content.htm

БОЛЕЗНЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

web | Стихове | Стари неща

Заварих покъртителна картина в къщи -
мишките си хареха опашките
и преплитаха крака от слабост.
Паяци огризваха
(за кой ли път!)
миналогодишен череп на муха.
Аз прозорците отворих
и вратата.
Но на тях не им достигна сила
да излязат вън
и да си дирят
другаде прехраната.

http://liternet.bg/publish3/kpavlov/ubiistvo/zaglavie.htm

НЯМА ЗАГЛАВИЕ

Танцът на хищника
естетизира убийството.
Оневинява акта.
И, заедно с това -
сякаш прощава на жертвата;
внушава й, че точно тя
е предизвикала ненужното убийство.

Танцът на хищника. -
Като гузна милувка
след груба еротика.

Но - също така -
ходатайство пред Бога
за душата на мъртвото.

П.П.
Всичко това е само описание,
от което не произтича поука
или каквото и да е там.
Затова: НЯМА ЗАГЛАВИЕ -
би могло (заглавието) да ви подведе
към ненужен размисъл
и прекалени чувства.

Нали някой тук хвалеше Стефан Цанев. Дано види разликите.

на това изкуство ли му викаш?

поезия?

аре стига бе...

Като не го виждаш, твоя грешка.

Танцът на хищника. -
Като гузна милувка
след груба еротика.

мдам, кат` за интернет става....

Да речем, че ние не разбираме. Това е единственият поет признат в странство, още около 1985. Единственият, който наистина имаше истинско политическо достойнство и естетика / може би го защитавам, защото и аз съм се движил, независимо от него по някаква подобна пътека /, който специалистите поставят наравно с Радичков, в прозата...Питай Наталито.

Boabab написа:...Питай Наталито.

как трябва да чета ли?

Johannes Brahms, Rhapsodie Opus 119



Миди-вариант. Synth recording and digital mastering - Taky Studios. На снимката - един роял, който Брамс е ползвал през летните си ваканции в Mürzzuschlag през 1884 и 1885 г.

За Константин Павлов

http://www.lubamanolova.info/0410081-com.html

Ще цитирам нещо от Ивайло Петров / "Хайка за вълци"./ "Социализмът и алкохолът се мразят като куче и котка, но живеят под един покрив".

и сега като ни залеят отвсякъде с льо Клезио...


някой чел ли го е?

Таки написа:... изобщо не мислих за автопортрета на Ешер в сфера. После видях, че се е получило нещо подобно, включващо мен, апарата и триножника.

Драги Таки, вероятно ще ти бъде интересно и като физика, и като изкуство да проследя тази тема в живописта. Ешер има своя далечен предшественик в лицето на прочутия нидерландски художник Ян ван Ейк. На задната стена на неговата картина, изобразяваща най-вероятно венчавката (или годежа) на Джовани Арнолфини (1434, Национална галерия, Лондон), се вижда изпъкнало огледало:



В него се оглежда цялата предна част на стаята, включително невидимата, където са самият художник и вероятно свидетелят на ритуала. Като се пресметне диаметърът на огледалото по размера на картината, се разбира, че цялото изображение е вместено в 5 сантиметра!



От този сайт с някаква много хитра програмка може да се разглеждат детайли от картината с висока резолюция, като се движи "прозорчето":
http://www.nationalgallery.org.uk/cgi-bin/WebObjects.dll/CollectionPublisher.woa/wa/loadApplet?workNumber=NG186&collectionPublisherSection=work
Интересно ми е, дали може да се "отлепи" само картината от цялата страница. Обърни внимание, как е написана цифрата "4" в годината над огледалото - типично за онова време:



А на контетата в този форум предлагам оригинални обувки, които чакат своя ренесанс:



Великолепен сайт с безброй картини, направен от двама унгарци, е http://www.wga.hu. Уникалното при него е увеличителят, който ви позволява да "разтегнете" детайлите до 200 %. Картината, която ни интересува, заедно с няколко нейни фрагмента се намира на http://www.wga.hu/html/e/eyck_van/jan/15arnolf/index.html . Щракнете върху фрагментите и ще видите колко добре работи програмата!

Като тръгнах по следите на това криво огледало, воден от своя академизъм, се натъкнах на още една картина от ван Ейк, която е загубена, но нейна "реплика" е останала върху друга знаменита картина, рисувана два века по-късно: Галерията на Корнелис ван дер Хер от Вилем ван Хехт (1628).



Оттук можете да я разгледате с увеличителя: http://www.wga.hu/frames-e.html?/html/h/haecht/index.html . Таз "картина в картината" също е достойна за изумление. Върху площ метър на метър и трийсет са представени редица VIP-клиенти (на преден план): ерцхерцогът на Австрия заедно с инфантата на Испания и полския престолонаследник са напътствани от Рубенс, ван Дайк и други от този ранг. Картините, които те разглеждат на 15 август 1516 г., също са нарисувани с най-дребни подробности. В дъното например се вижда автопортрет на Дюрер с черна шапка (имало е какво да се купи в тая галерия!), а върху масата е гравюра пак от Дюрер. Вгледайте се сега в картината, която е в десния ъгъл над двете женски скулптури. Ето я "приближена" (за съжаление е чернобяла):



Отново вляво се вижда изпъкнало огледало. Като си представим само: жената се отразява в огледалото, ван Ейк рисува това отражение, накрая ван Хехт прерисува картината с отражението на жената!

Темата за съзнателно деформираните изображения е богата и твърде интересна. Какви ли не чудесии са нарисували художниците през най-различни епохи! Ако не ме отвличате с глупости, някой ден ще ви запозная с най-известните примери. За да не ви подсещам прекалено, няма да ви съобщя научното име на този похват, та да не се заровите веднага в Гугъла. Една популярна картина на велик художник обаче съдържа такъв елемент и вие сигурно сте я виждали. Коя е тя?

Предлагам важно допълнение към предишното си есе. Както разбрахме, за изчезналата картина на ван Ейк, изобразяваща тоалета на млада дама, можем да съдим единствено по нейната реплика в картината на ван Хехт. Останало е обаче и копие от неизвестен художник, което се пази в музея на Харвардския университет
www.artmuseums.harvard.edu
Доста време загубих, докато изровя репродукцията, но качеството й си заслужаваше търсенето:



Авторът очевидно е далече от майсторството на ван Ейк, но огледалото, което ни интересува, е предадено задоволително. И отново размерите на картината са впечатляващи - 28 х 16 см, по-малка е от един лист!

Току що получих следното съобщение във фейса, та си рекох, че някой може да се заинтересува:

Здравейте,ако някой от вас или ваш познат се занимава с изброените по-долу занимания,моля,да последва линка,който ще ви дам и ако иска да се регистрира безплатно.Успех на всички творци!
• Скулптура
• Живопис
• Графика
• Иконопис
• Приложни изкуства
• Керамика
• Художествена обработка на стъкло
• Художествена обработка на метал
• Художествена обработка на кожа
• Художествена обработка на дърво
• Гоблени
• Изработване на национални костюми
• Изработване на национални кукли
• Изработване на народни музикални инструменти
• Макраме
• Патчуърк и куилт
• Дантели
• Други художествени изделия

http://bulcrafts.com/index.php?kill=1

аверът , едва ли е знаел ,че изписвайки огледално инициалите си , изписва реална буква

когато човек не е информиран , склонен е да си помисли ,че Севлиево е център на Вселената ...

та http://images.google.com/images?client=opera&rls=bg&q=Patrick+Dougherty&sourceid=opera&oe=utf-8&um=1&ie=UTF-8&ei=QKxsSvapPJbGnAOD_d3eCQ&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=4

та и аз сметнах , преди години ,че един колега, роден ....от пръти ,фъшкии и кал ...
да , ама не !

не мога да не, ВИ ,зарадвам с това www.ninalevy.com