Между Корнуол и Кокаляне

Специалистите по българска и световна история сигурно биха дали убедително обяснение на близкото звучене в двата топонима. Те вероятно биха свързали Cornish с прабългарския хан Кормисош и сигурно ще бъдат прави. Защото и днес могат да бъдат открити езикови сходства между двата народа, които доказват, че всъщност става дума за един и същ народ. Диалектът, на който говорят много хора по земите на древните гали, се нарича "кокни" и очевидно се съотнася с кокалянския.

Ще започна пътеписа си отзад напред, от последната неделя на вилата, когато се мъчих да окося избуялата трева. Е, не успях да постигна съвършенството на Кенсингтънската поляна:



Но пък на моята морава чудесно се откроиха дървовидните божури, които се надявам да видя след години като истински дървета:



Единият от тях е голям почти колкото китайската си родина:



Цъфнал беше и обикновеният градински божур:



На мен обаче най-много ми харесва дивият "теснолист" божур, който освен в моя двор рядко се среща само още на няколко места в България:



За сравнение с климата в Еретрия пускам снимка на моя див рожков, който цъфти повече от месец след този на Таки. Когато порасне, това дърво е особено красиво с бледолилавите си цветове, които растат направо върху стеблото:



Малко преди да прецъфти, магнолия нигра - магнолията с най-наситения цвят бордо:



По-нататък ще покажа снимки на английските рододендрони, които образуват непроницаем склоп от вековни стволове. На снимката в градината се вижда как ги съзерцавам, докато вървя по килим от червени листенца. Моите рододендрони са още твърде скромни, но дават идея какви ще станат в бъдеще. Единият е ярко жълт:



Вторият е прочутата странджанска зеленика. В Червената книга. От цяла Европа се среща само в Странджа и образува непроходим лес в лилави цветове:



Преди да го окося, заснех едно най-непретенциозно глухарче, което ме порази със съвършената си геометрия:



В края на вечерта замечтаният ми взор потърси душевно равновесие в спокойствието на водната шир и в седефената прозрачност на небосклона, попиващ последните лъчи на залеза:



И уверявам ви - намери го, имам пред вид душевното равновесие. Преди отново да го загуби при четенето на разни форуми.

Продължението следва.

Невероятно начало на пътеписа!!! Поздравления, впечатлена съм и с нетърпение чакам продължението - дано вечерта, когато се прибера каталясала, да има такова

Не падай духом! На светлия хоризонт вече се задава бъдещото дясно управление, при което твоите доходи ще нараснат многократно и несимволично, заедно с тези на всички трудолюбиви българи! Tака че ще можеш да отделиш 1200 Евро за едно самоходно тракторче-косачка. То ще придаде на панчаревския ти двор един напълно британски вид.

До тогава мога да те поздравя с тази чудесна текстуално-визуална интродукция и да избера от нея картинка за фронтпейджа, в нейна чест.

Всеки път, когато "видя" панчаревски етюди, сърцето ми се къса от завист ... и възторг... Честно казано, предпочитам точно пейзаж да радва окото ми, отколкото, малко студените, дистанциращи, огромни паркови пространства, оформени от английска педантичност и консервативност.. Макар да съм била и съзерцател на абсолютен фешън-дизайн в ландшафтната архитектура, който е абсолютно новаторски, и все пак - английски.. Най-много ме покоряват т.нар. мавритански ливади ... Имам малко фотки от мои "поклонения" из такива ... но те са принт и едва ли ще успея да ги сканирам някога ... при моята тотална ленивост и хаотичност... Логико, Логико, възрадвай ни с някой по-общ план на панчаревските хубавини, та барем открадна някоя и друга идея за моята горска ливада

абе , някак не мога да си представя мизансцен - Кокаляне ...и Логик с бял шлифер

nikiforov написа:абе , някак не мога да си представя мизансцен - Кокаляне ...и Логик с бял шлифер

Това е така, защото няма мизансцен - Кокаляне и наистина в част от крайморските дължини, такъв пейзаж не се наблюдава и трудно може да се осмислят южни ширини от София, към предверието НА канарите НА Урвич-а, защото именно там може душата на човека да се порадва на глухарчето, което в този му вид би могло да бъде пресъздадено в млечнобял глобус, който да осветлява алеи сред зелен парков пейзаш!
Глухарчето в този му вид , който обектива е успял да го заснеме е велиолепно за изработка на ел. тела за една зелена паркова среда.
Браво на ЛОГИК, за тази крайно интересна снимка, която неговото око е успяло да съзре всред природата и да ни го поднесе като форумен дар!

Ама какво стана с продължението на пътеписа, моля? Дали ще чакаме дълго още?

.. за "прекъснат естетически койтус" ... . И Ферас ще бъде санкциониран за прекъсването на Атос - серията !

Язък, ако не се прави разлика между прекъснат коитус и множествен оргазъм!

Смея да мисля, че прекъсването на един "множествен оргазъм" не се възприема по-благосклонно от прекъсването на един ненастъпил. Така че настоявам да бъде продължен фото-оргазмът, посветен на евроатлантическите красоти между Корнуол и Кокаляне.

Таки написа: Така че настоявам да бъде продължен фото-оргазмът, посветен на евроатлантическите красоти между Корнуол и Кокаляне.

Присъединявам се!!!
Моля!!!

Няма начин Логик да откаже на молбата на една дама, гарнирана с 3 удивителни !!!

Таки написа: гарнирана с 3 удивителни !!!

Признавам малко съм емоционална.
Много ми хареса глухарчето, а дивият рожков ме върна назад в детството ми. Не помня откога някой не беше споменавал тази думичка около мен...

Преди всичко да благодаря на всички, които оцениха моите фотографски старания. И особено на Таки, че удостои мое цвете за заглавната страница. Искам да благодаря и на Хоман за добрите думи. Откривам поличба в общата река - Искъра, който свързва нашите имения. Съжалявам единствено, че не се осъществи планът на другаря Вълко Червенков за плавателния канал. Тогава щяхме да си ходим на гости по вода.

Не съм правил специални снимки на всевъзможните машинарии в Научния музей в Лондон. Повече снимах великолепни модели на многостени, сметачни устройства от минали векове и други подобни красоти, но те са тема повече за научен разговор. Тук ще споделя само една невероятна случка, която ми се случи в него музей. Случката е илюстрирана с видео - първите клипове, които правя на новия фотоапарат.

Както се разхождах из залите, забелязах седнал на пода мъж, който забавлява някакво момченце с фокуси. Първото, което наблюдавах, беше как той преобърна от разстояние кутията от кока-кола, която беше поставил пред себе си. След това извади тесте карти и накара детето да си избере една. То я показа на всички и я заби някъде по средата на тестето. Фокусникът разбърка добре тестето и го постави на пода с гърба нагоре. Започна да го гледа и да го "омайва" с ръце. Изведнъж горната половина на тестето леко се завъртя. Той продължи да "омайва" и тогава част от горната половина се завъртя обратно, но така, че остана да стърчи една карта. Както се досещате, тя се оказа точно избраната от детето!

Когато майката с момченцето си тръгнаха, аз се доближих до фокусника и между нас се проведе следният диалог:
- Тук има някакъв номер! - заявих аз дълбокомислено.
- Има! - отговори ми той.
- Това не е телекинеза.
- Не е.
- И какъв е номерът?
- Няма да ти кажа.

Обаче повтори номера с кутията кока-кола специално за мен, така че да го заснема. Осветлението беше лошо - това беше в салона за оптически експерименти и затова беше допълнително затъмнено, но все пак всичко се вижда от 80 сантиметра разстояние. Ако не вярвате, можете да спирате видеото, за да се уверите, че в нито един момент той не докосва кутията.Enjoy!



После доста си поприказвахме. Младежът беше от Израел, на 22 години, и това му е професията. Разказа ми, че изкарва добри пари по сватби и други празненства. Обясни ми, че номерът с кутията е от висша категория и затова ще ми покаже някои номера, които за него очевидно бяха елементарни. Извади една монета и започна да я върти между пръстите на едната ръка. Монетата буквално танцуваше върху пръстите му! После я захлупи в шепи и ми каза, че ако три пъти позная от коя страна ще се покаже при отварянето, ще ми я даде (бяха 2 паунда - близо 5 лева!). Започна да я прехвърля от длан в длан - ту едната отдолу, ту другата. Монетата изобщо не се превърташе и аз естествено двата пъти познах. Третия път движенията му бяха абсолютно същите. Когато разтвори дланите, монетата я нямаше. Взе да се тюхка, да я търси по пода, накрая ме накара да погледна наляво и тогава видях, че монетата лежи върху лявото ми рамо. Невероятно беше - все пак без никаква публика, само ние двамата, когато следих всеки сантиметър между двама ни, той успя да я постави върху ризата ми! Както се досещате, не я спечелих.

След това извади тестето карти. Накара ме да си избера карта и да я запомня. Всичко тръгна по известния сценарий - връщане в тестето, разбъркване, разтваряне като ветрило... Накара ме отново да избера карта. При всеки мой опит да изтегля карта обаче упорито изскачаше една, която буквално се движеше и ми се тикаше в ръката. Когато най-накрая я докопах, се оказа, че изобщо не съм запомнил картата. Наложи се да повторим фокуса. Пак теглене, пак размесване, ново теглене... Този път бях сигурен, че това не е "моята" карта. Той се направи на дълбоко разочарован, погледна ме и с поглед ме накара да вдигна очите си. Картата беше върху главата му!

Поприказвахме си още дълго. Попита ме има ли в София улични фокусници. Казах му, че у нас той тип изкуство - "площадното", хич го няма. Но му дадох мейла си и му казах, че ако дойде в София, ще го заведа в ресторанта на Астор, където той има спектакъл, и после ще ги запозная. Накрая момчето помоли една случайно минаваща жена да му подаде очилата си и той ги постави на пода, както кутията от кока-кола по-рано. Отново започна да "бае" и ето какво се случи:



Страхотно изкуство! Ако някой може да ми обясни магията, нека опита.

Логик за мен е магия, че ТИ виждаш магия в действието на момчето. Аз като типичен представител на зодия Телец, вярвам само в това което мога да пипна и логично да си обясня. Затова не гледам дори и най-известните фокустници. Илюзията под всякаква форма ме прави несигурна. Затова завиждам на децата и на хората като теб. Да запзиш частичка от магията е хубаво. Аз май съм се превърнала в циник.

Не разбирам обаче защо клипът не се отваря в самостоятелен прозорец, а излиза заедно с уеб-страница.

Ще въведа изпит по интернетна грамотност и ще късам логици ... Па ако ще и кадри на НБУ ....

( Няма ли да ми кажеш "Ееееее!" ? )

Благодаря за наставлението! Аз бях копирал същия адрес, който копирам и за снимки, пък то стана различно. Неведоми са координатите интернетски!

Аз отново ще пледирам за коректни послания. Не всеки колега се познава в нужда. Колегата Георги Панев дължеше всичко на своя колега Цветан Бончев, но не го "позна" в процеса на своята остра политическа нужда ...

Нека останем на досадната класика: ПРИЯТЕЛ в нужда се познава. Като се абстрахираме от големите и малки политически нужди. Заради които някои предават и продават дори най-близки приятели.

Когато гледах двата клипа с фокусите на домашния ми компютър, те бяха доста тъмни - разбираемо, но все пак се виждаше какво става. По-късно обаче ги гледах на други компютри и там те бяха ужасно тъмни. Да питам знаещите и можещите: има ли начин клиповете да бъдат "просветлени", както това се прави с фотографиите?

Както се движехме по царския, т. е. официалния път към нашата цел, забелязахме отклонение, маркирано с тази къщичка, в която можеше да живее само Баба Яга и никой друг. Покривът беше от особена слама, почерняла от времето:



Решихме да се отбием до селцето. То цялото бе с подобни къщи:



Някой художествен критик едва ли ще се въздържи да отбележи, че графичността на сградите е в живописен контрапункт с колоритността на дворчетата:



Най-странното на това селце обаче беше, че то имаше характера на черна дупка. Няколко пъти се опитвахме да излезем от него, но пътят правеше голяма дъга и отново ни връщаше в селото. А в него влизаха поне десет пътя! За щастие колата имаше том-том, устройство за навигация, което безпогрешно показваше всяко завойче и дори входовете на дворовете. С човешки глас, който можеше да се настройва - например да си изберете гласа на известен актьор, машинката ви предупреждава, че след 200 метра ще трябва да завиете, на самия кръстопът ви заповядва да завиете и т. н. до целта, която сте й задали. Разбира се, понеже все пак бяхме тръгнали да разглеждаме, много често решавахме да се отбием от пътя. Машинката обаче внимателно следеше нашите волности и продължаваше да ни напътства към целта. Търпението й беше пословично - нито веднъж не ни наруга и не ни каза: "Хайде първо решете къде отивате и тогава задайте крайния адрес!"

Самото пътуване по междуселските пътища е неописуемо изживяване. Никъде няма да срещнете указателна табела, няма и хора. Ако сте без апаратчето, ще дремете по средата на пътя, докато не дойде някоя кола да ви избута в буквалния смисъл на думата. Защото пътищата са широки точно колкото стандартна лека кола. Огледалата вече опират в живия плет от двете страни. Ако сте с по-широк джип, не си представям как ще минете. Самият жив плет е всъщност пояс от вековни дървета, съдейки по стеблата им, но редовно подстригвани под конец. Вероятно тези пътища са оформени при последната реституция по времето на Хенрих VIII и оттогава не е бил отчужден нито сантиметър. Не си мислете, че можех да се подам от прозореца, за да снимам! Ето най-доброто, което можа да измисли моята спътничка:



Ще попитате какво се случва, когато дойде насрещна кола. Ами тогава едната връща, докато стигне до разширение от около метър, което е портата на някоя ферма. А като си представите, че често наклонът на пътя е значителен, правете си сметката какво изпитание за шофьора е да връща на заден в пролука, широка точно колкото колата! На едно такова място бая ни смути надписът "Not suitable for motor vehicles". Отклонение обаче нямаше - пътят си продължаваше и ние решихме да продължим, пък ако ни спре полицията, ще обясняваме. Макар че в тая теснотия полиция - доста необикновено би било! По едно време пътят наистина ни поднесе невъобразимо изпитание: обратен завой на 45 градуса при 25-градусов наклон нагоре и веднага в шпалира от дървета! Освен всичко друго, живият плет бе качен върху еднометров каменен зид, който правеше фатално всяко отклонение на повече от десетина сантиметра. И така - километър! За наше учудване пътят свършваше в селото - друг излаз нямаше. Трябваше да се връщаме по същия път, за наше щастие без насрещно движение. Накрая срещнахме една кола и попитахме шофьора това ли е единственият път за селото. Оказа се, че да. Тогава чак включихме, че надписът не е забранителен, а съобщителен - пътят просто не е подходящ за автомобили. А друг път няма. Е, такова чудо и в България не се наблюдава!

Покрай пътищата се простират пасища с блеещи овце:



Или пък с мучащи крави. Друго разнообразие няма:



Всичко е чисто и подредено до невъзможност! Ще ви покажа автобусната спирка някъде насред дърветата. Чудех се, дали пък автобусът не е специално "изпилен", та да се провира в теснините:



А това е вратата към селското гробище. Обърнете внимание на плочките, с които е покрита портата. Това е вторият покривен материал освен сламата - съвсем тънки, 3-4 милиметра дебели каменни плочки. С камъни са покрити къщите в много села и в България, и в Гърция, но толкова фина изработка не бях наблюдавал:



На едно място пътят мина през живописен тунел от дървета и се провря под каменен мост:



Този мост ми взе ума по няколко причини. Първо, не ми стана ясно какво "носи" той. Както личи и от снимката, нито път минава по него, нито тръби - нищо не се вижда. Може би по времето на Хенрих VIII да е имало магистрала, но сега е останала само тази страхотно стабилна конструкция. Второ, мостът е под ъгъл спрямо пътя. Това е наложило сложната архитектура на свода, който демонстрира съвършенството на готическите катедрали с техните аркбутани, курватури и нервюри. Моля ви, обърнете внимание на дъгите, в които са подредени камъните, на ъглите, под които те се пресичат, и се възхитете!



Накрая нещо неръкотворно. Впрочем никой не знае дали е природно образувание или е някакъв келтски менхир:



Че прилича на човек - прилича! Че трудно може природата да накачури така камъните - трудно може! Но пък чак "скулптура" да е... Така или иначе, гледката е вълнуваща не само заради "главата", но и заради панорамата. Не е лесно по тия места човек да открие петдесетина метра възвишение, та да се огледа наоколо. За сметка на това пък открие ли, тогава, понеже наоколо е равно като тепсия, хоризонтът се отдръпва на десетки километри:



Привършвам с пасторалните си впечатления, за да подредя урбанистичните си такива. До нови срещи!

.. ни дават образцови примери на фото-пътеписи, които предлагам да следваме. Добавката на обяснителен текст към всяка снимка ни прави по-съпричастни към видяното и почувствано от фотографа-пътеписец.

Някой фото-пурист може да възрази, че една хубава снимка има стойност сама по себе си. Представете си, обаче и например, пътеписа на Ферас от Атон БЕЗ текст - веднага ще се съгласите с мен!

Логик написа:



Че прилича на човек - прилича! Че трудно може природата да накачури така камъните - трудно може! Но пък чак "скулптура" да е... Така или иначе, гледката е вълнуваща не само заради "главата", но и заради панорамата. Не е лесно по тия места човек да открие петдесетина метра възвишение, та да се огледа наоколо. За сметка на това пък открие ли, тогава, понеже наоколо е равно като тепсия, хоризонтът се отдръпва на десетки километри:
!

супер е !
не случайно сър Хенри се е разхождал там !

Вярвам, че ще ви хареса тази снимка от местата, по които обичах да се разхождам. Публикувам я с любезното съгласие на моята - и наша - лондонска приятелка:

Публикувам я с любезното съгласие на моята - и наша - лондонска приятелка:

Туй за съгласието не го разбрах. Да не би това да е едно от езерата в имението на твоята - и наша - лондонска приятелка?