Стефан Цанев - "...ако срещнеш честен човек..."

Това Ран и Ът ли са го писали това? По-горе излъгахте. Да не сте член на БСП?

komarKo написа:

Sonia написа:Те и поляците си мислят ( или се правят, че мислят) че "Солидарност" се издържаше сам.
А и бях чела за някаква програма Ран и Ът. Бях чела и какви суми са заплащани в България на отделните движения, синдикати, студенти...Ще потърся...

каква каша е в главата ти, мале, мале...

Планът "Ран-Ът" беше пробутван в България от Андрей Карлович Луканов – (БКП-БСП) – министър-председател

Знам. Точно затова твърдя, че "нежната революция" тръгна от горе, а "статистите" по площадите изпълняваха добросъвестно отредената им, и съответно финансирана, роля...

Кажете ми, че това не е вярно!

В началото на “Студената война” – през 1947 г. Алън Фостър Дълес – тогава шеф на ЦРУ заявява:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви".

http://komunizam.start.bg/article.php?aid=10843

е , доколкото знам , имат още нещичко във Федералния резерв...

nikiforov написа:е , доколкото знам , имат още нещичко във Федералния резерв...

Ако сме измамени и оглупяли според предвиденото, с "нещичкото от Федералния резерв" да си оправят сметките, че нещо "демокрацията" им, банките им, войните им...

некои другаре к'ат им спрат рублите очите им изтичат в чуждата паница

Аз чувал съм неведнъж да казвате,
че ние сме нещастно поколение,
лишено от романтика и минало,
от спомени и и от стремления -
ортодоксално поколение,
без подвизи
и без падения!

Подвиг е да се умре за една идея -
миг
и мигът е вечност...
Но двоен подвиг е
да живееш
в името на нейната далечност,
да я носиш като кръст
през хълмовете на десетилетията
и да изгаряш всекидневно - като Хус -
на клада
от завети.

Но трябва воля -
страшна воля трябва
в този век,
за да не паднеш в канавката край пътя стръмен,
където падна не един поет.
И трябва честност -
да не седнеш под сянката на някое дърво
и преждевременно да честваш
своето
фалшиво
тържество!

из "Отражения" - Стефан Цанев, 1962

...Понякога на човек му се иска
да легне по гръб,
да брои звездите
и да помечтае за бъдещето:

- " О, време,
когато ще бъдат кървави
само залезите и розите,
когато хората ще станат мъдри
и добри -
като в некролозите..."

Cтанете!

Кракът е сложен в тревожното стреме.
тръгвайте бързо - нямаме време!
Пътят назад е отрязан.
Който спре -
ще бъде прегазен!
Ще бъде прегазен!

Cтанете!
Още eхтят из тунелите
виковете
на разстреляните:
- Здравей, бъдеще!
Умиращите за теб те поздравяват!

Минават дните като облаци...

Живея ли?
- Разбира се - отвръща Дарвин.
Живея ли?
- Не знам - усмихва се Сократ.
Живея ли?
- Надо жить! - вика Маяковски
и ми предлага своето оръжие -
да проверя
дали
живея.

из "Отражения" - Стефан Цанев, 1962

соня, защо не отвориш и тема за творчеството на иван гранитски?

Помощ, граждани! написа:соня, защо не отвориш и тема за творчеството на иван гранитски?

По принцип отварям теми, които ме вълнуват, а не по поръчка.
По поръчка свиря, срещу заплащане, разбира се...
Та... ако заплатиш...

P.S.А какво ти пречи да я отвориш ти?

Помощ, граждани! написа:соня, защо не отвориш и тема за творчеството на иван гранитски?

този освен че е пияница и брат на "Маслинката" и с творчество ли се слави

Лаик написа:

Помощ, граждани! написа:соня, защо не отвориш и тема за творчеството на иван гранитски?

този освен че е пияница и брат на "Маслинката" и с творчество ли се слави

ами да, виж: Иван Гранитски представя в Бургас Валерия Велева

Помощ, граждани! написа:

Лаик написа:

Помощ, граждани! написа:соня, защо не отвориш и тема за творчеството на иван гранитски?

този освен че е пияница и брат на "Маслинката" и с творчество ли се слави

ами да, виж: Иван Гранитски представя в Бургас Валерия Велева

"издател" сигур братото контрабандист спонсорира издаването на бая прогресивна лт-ра

Мога ли да ви помоля да се преместите в съответна тема? Т.е. в която и да е друга? Това е тема за поезия на Ст. Цанев.

Благодаря ви предварително!

Лаик написа:

този освен че е пияница и брат на "Маслинката" и с творчество ли се слави

тоз има и друг брат - той пък беше художник на в-к "ДЕМОКРАЦИЯ"


абе, навсякъде са....

финансиращите се с контрабанда негови издатели да обсъждаме другаде,а?
гиди мижитурки, червени

komarKo написа:

Лаик написа:

този освен че е пияница и брат на "Маслинката" и с творчество ли се слави

тоз има и друг брат - той пък беше художник на в-к "ДЕМОКРАЦИЯ"


абе, навсякъде са....

като се има предвид кой му е бил гл.р-р...

така е-некадърно племе,крадливо

Лаик написа:

komarKo написа:

Лаик написа:

този освен че е пияница и брат на "Маслинката" и с творчество ли се слави

тоз има и друг брат - той пък беше художник на в-к "ДЕМОКРАЦИЯ"


абе, навсякъде са....

като се има предвид кой му е бил гл.р-р...

така е-некадърно племе,крадливо

Ура!
Свобода!
Край на диктатурата!

Изведнъж
като червеи след дъжд
изпълзяха мижитурките.

И с развети байраци
залазиха
по нежните бедра на демокрацията

и нагоре - към устата
ушите
очите

О Боже!

из "Стъпки по облаците", Стефан Цанев, 1996

голем напън, очакваме маслиненоспонсориран концерт в з.Б-я поне
па ако ламбо се изложи па' с правописо

Тошо Тошев
25 Март 2008
www.vestnik.bg


Тошо Тошев. Снимка: БулфотоГлавен редактор на в. “Труд” (1990 до днес). Един от двамата изпълнителни директори на “Медиа холдинг”, издател на вестника. Акционер с миноритарно участие в холдинга, който е собственост на германската издателска групировка ВАЦ. Председател на Съюза на издателите в България.

Роден е 1943 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет. През 70-те години работи във в. “Вечерни новини” и към отдел “Пропаганда” на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на БНТ. В средата на 80-те години главен редактор на в. “Труд” става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 80-те години Тошев става “по съвместителство” (според тогавашната терминология) и шеф на отдел “Печат” в столичната община (сега “Връзки с обществеността”).
След 1989 г. държавните профсъюзи, които са издател на в. “Труд”, се разпадат и преобразуват. Тошо Тошев се сближава с новото ръководство (тогава шеф на синдикатите е Кръстьо Петков) и става главен редактор на вестника. През 1991 г. е създадено частно издание “Жълт Труд”, чийто издател е дружество с 15 души журналисти от “Труд”, начело със Зоя Деянова и Тошо Тошев. В края на 1991 г. към тези 15 души са включени още толкова журналисти от “Труд”, като всеки има различен процент дялове, според работата си във вестника. Най-голям дял 9% има Тошо Тошев, най-малките дялове са по 1%. Всеки журналист с дялове в дружеството е внесъл по 2000 лв. за процент и е събран общо 200 000 лв. капитал.

На един от синдикалните конгреси вестникът е прехвърлен като собственост на въпросното дружество на екипа във вестника. От януари 1992 г. вестникът се води частен. Като акционери физически лица са включени шефовете на профсъюзите Кръстьо Петков, проф. Светослав Ставрев и Диана Дамянова, на които по-късно дяловете са изплатени.
Под ръководството на Тошев постепенно вестникът променя тематиката си на профсъюзен вестник от тоталитарно време. През 1994 г. сменя формата си на по-малък (от А2 на А3) и с графичния си вид започва да наподобява водещия в. “24 часа”. От четвърти по тираж вестник в началото на 90-те години, “Труд” става първи от средата на 1997 г., подпомогнат и от странични фактори – кризата в партийните вестници “Дума” и “Демокрация” и кризата в пресгрупа “168 часа”, издател на “24 часа” (виж “тираж на “Труд” по години).
Когато германската групировка ВАЦ купува в. “24 часа”, Тошо Тошев, заедно с бившия в онзи момент главен редактор на “24 часа” Валери Найденов правят обединение на вестници срещу германската групировка и я обвиняват в дъмпинг на цените. Скоро след това ВАЦ купува и в. “Труд” и става собственик на “Медиа холдинг”. Издателите ВАЦ джиросват малък процент акции на петима души от “Медиа холдинг”, които са членове на борда на директорите към онзи момент - Тошо Тошев, Зоя Деянова (”Жълт Труд”), Захари Главчовски (шеф на “Авто Труд” и списанията на холдинга), Николай Стефанов (първи зам.-главен редактор на “Труд” по онова време) и Пламен Каменов (тогава главен редактор на “Нощен Труд”). Към сегашния момент Тошев притежава 7% акции от вестника, по собствените му признания пред сп. “Шпигел”.

В средата на 90-те Тошо Тошев развива тежко чернодробно заболяване. По собствени признания в автобиографичната си книга “Лъжата”, през 1998 г. положението му се влошава и на моменти е неадекватен. В края на 1998 излиза в дълъг отпуск по болест, в началото на следващата година претърпява чернодробна трансплантация в Германия. Донор става неговият шофьор.
В началото на 1998 г. “Труд” достига рекордния тираж 540 000 в събота (броят с програма на телевизията) и около 350 хиляди през седмицата. През 1999 г. “Труд” има двойно, а за кратко дори тройно по-голям тираж от “24 часа”. От 1997 г. двата вестника са с еднакви реклами и страници с малки обяви, все повече си приличат и като графичен дизайн. След 2000 г. тиражът на “Труд” рязко започва да пада и стига до 110 000 през седмицата в края на 2006-а и 95 000 в началото на 2008-а.

Тошо Тошев е женен 5 пъти, има трима сина. Най-големият, Радослав Тошев, беше общински съветник в София от “Движение Гергьовден”, сега от ГЕРБ.

Като част от войната на Петьо Блъсков с основния му конкурент “Труд”, през 1996 г. в. “168 часа” публикува огромни снимки на тогавашната съпруга на Тошев в компанията на различни мъже по време на някакъв коктейл, с двусмислени намеци. Блъсков периодично пуска полемични статии срещу Тошев отначало в “24 часа”, после в “Монитор”, наричайки го с името по паспорт Тошко Тошев. 1997 г. в “24 часа” са публикувани дори факсимилета на документи, за да докажат, че Тошев по кръщелно свидетелство е Тошко, а не Тошо.

Тошев е известен е с увлечението си по хубави жени, поради което “Труд” в последните няколко години публикува прогноза за времето с разголени модели. На тази страница около 10 пъти са публикувани снимки на манекенката Цеци Красимирова, известна като любовница на убития и разследван за контрабанда и трафик на наркотици Косьо Самоковеца. Красимирова води на посещение Самоковеца в редакцията на вестника, при което той се снима с Тошев за спомен до бюрото му. Снимката е изнесена от вътрешни хора от редакцията и е публикувана във вестника на Блъсков “Монитор”. Оттогава досега е препечатвана няколко пъти (последно във в. “Гласове” на Явор Дачков), като се правят внушения за връзки на организираната престъпност с шефа на най-влиятелния вестник в България.
Тошев е известен с близостта си с Васил Божков, най-големият собственик в хазартния и строителния бизнес в България, шеф на “Нове холдинг”, бивш собственик и на футболния клуб ЦСКА, цитиран често в различни класации като най-богатия българин, но и като човек със съмнителна слава, от когото се страхуват.

Политически противници на Тошев, главно от средите на ДСБ и СДС (до 2000 г. Тошев чрез вестника си подкрепя кабинета Костов, после рязко обръща политиката си), често коментират за него, че преди 1989 г. е бил сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Бор - от категорията “явочник” - човек, който е предоставял квартирата си за конспиративни срещи. През 2006-а вътрешният министър Румен Петков официално съобщава за връзки на отделни журналисти с ДС, като изрично оневинява Тошев и посочва, че той не е сред тях.

Вестник “Труд” често оказва политически натиск, злепоставяйки дори тенденциозно различни фигури на обществената сцена, публикува пропагандни заглавия и колажи на първа страница, подкрепя в различни периоди различни политически сили или отделни политици според предпочитанията на главния си редактор. В свой роман трилогия “Четвъртата власт” писателят Александър Томов описва главен редактор на най-големия вестник, който взима пари в куфарче от лице на име Бобо Цирея, за да подкрепи чрез вестника кандидатура за кмет на София. Много от читателите смятат, че Томов визира Тошо Тошев в този свой герой, наред с т. нар. Любо Пъпката и Софиянски.

Тошо Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг в който влизат Антон Дончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Те са и автори във вестник “Труд” и повечето от тях са членове на академия “Черноризец Храбър”, която раздава годишните едноименни награди за журналистика. Инициативата за тези награди е на Тошо Тошев. През 2004 г. той е номиниран от някои от тези членове за голямата награда “Черноризец Храбър” за принос в журналистиката, но оттегля кандидатурата си, като разбира, че другите номинирани са фотографът Иво Хаджимишев и журналистите Мартин Карбовски и Георги Милков. В писмо, публикувано в “Труд” Тошев обявява, че би се състезавал в по-достойна компания за тази награда като Кеворк Кеворкян, Виза Недялкова и др. Тошев предлага на академията през тази година да не се връчва награда за принос и награда не е връчена. През 2006-а съставът на академията е променен и сведен от 40 членове, повечето от които журналисти, до 15 души, които не работят в медиите.

Автор: Коментари в “Труд” преди и след 1989 г., редакционни бележки. Автор е на 2 романа - “Истина за лично ползване” и “Времето за умиране стига”, публикувани преди 1989 г., слабо коментирани от тогавашната критика. За втория има отрицателни рецензии от Иван Гранитски, който сега е в кръга на приближени на Тошев писатели и шеф на издателството, което издава през 2001 г. следващия роман на Тошев – “Страх”. По признанията на автора той е писан преди 1989 г.. Книгата е отбелязана главно в изданията на “Медиа холдинг” и прави слабо впечатление. Повече се коментират автобиографичните книги на Тошев “Лъжата – Жан, Иван и другите” и “Лъжата – Жан, Иван и Величеството”. Издадени са от издателство “Труд” и стават бестселъри с по няколко допечатки. За тях вестник “Труд” организира кампании по представянето, публикува репортажи от срещи с читатели в различни градове в страната, при които авторът Тошев е придружаван от известни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Любомир Левчев, Стефан Цанев и др. В книгите “Лъжата” се разказва за срещите и разговорите на Тошев с различни политици. Цитирани са разговори на 4 очи и се описват компрометиращи случки, включително за негови колеги, част от които се оценяват от тях като спекулации, полуистини или дори като откровени лъжи.

http://e-vestnik.bg/3576

Славянски гювеч по Гранитски

10 Април 2008
Радой Радев

“Ало, келнер! Поръчах си славянски гювеч. Вие какво ми донесохте? В тази гозба има маслини, които са от Гърция, картофи – от Америка, ориз от Китай… Какво славянско има в този гювеч?”

Келнерът мълчи. Неговата работа не е да мисли, а да сервира и да търпи забележките на клиентите.

Тази седмица Емил Димитров, по прякор Ревизоро, ни сервира изненада. Наследникът на убития през 2006 г. Иван Тодоров – Доктора, се казва Митко Маслинката. Тренираното око на Ревизоро разчело този прякор в т.нар. справка с телефонни разговори на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов със сикаджии. Последните се интересували от далаверите, които върти Маслинката.

Вестниците “24 часа” и особено “Стандарт” не закъсняха да разконспирират човека с прякора. Това бил Димитър Йорданов Димитров, родом от елховското село Гранитово. Негов брат бил Иван Йорданов Димитров, с псевдоним Гранитски.

Да, да – същият Иван Гранитски, инициатор на преизбирането на Георги Първанов за президент, на сдружение от интелектуалци, което подкрепя успешни червени кметове и накрая – инициатор на подписката против признаването на Косово.

Още много може да се каже за Иван Гранитски и за неговите книги. Тяхното място е в програмите за пробация – вместо разни осъдени за по-дребни престъпления да лежат в затвора, да им се дават да четат произведения от Гранитски.

Та същият литератор обяснява: “О, не! Имам двама братя – Юри и Димитър, но не знам да имат прякори… В България едва ли не всеки втори човек се казва Митко или Димитър…” (24 часа).

Митко Маслинката бил свързан с някакъв гръцки мафиотски бос. Вкарвали мастербоксове, лепяли им фалшиви бандероли и ги пускали на пазара у нас, обяснява Ревизоро. “Стандарт” добавя, че Митко до 2006 г. бил представител на “Карелия” тук. А другата му далавера била проста – фиктивен внос на тази марка в България. Само през 2004 г., по време на Олимпиадата в Атина, тези контрабндисти спечелили 90 млн. евро.

Все е отделил по някой и друг милион евро брат Митко за брат Иван, за да може да издава издателство “Захари Стоянов” лимонади от социалистически автори. А и брат Иван сигурно е отделил по някой и друг шеф от митниците и МВР, за да пазят кашоните с цигари на брат Митко.

Халал им вяра, Гранитска! Както казваше баба: “Да си мрат от болестта!” Но когато Иван Гранитски води подписка в подкрепа на нашите братя славяни от Сърбия, не е ли време да се запитаме: “Откъде се взе тази безкористна славянска обич?” Отговорът е: “От гювеча.”

http://e-vestnik.bg/3686

На 3 ноември, в рамките на Дните на народните будители в НДК, бяха представени пред многобройна публика в зала 10 новите две книги на Стефан Цанев "Сълзата на бога" и "Пир по време на демокрация".
Книгите представи издателят Иван Гранитски.

"Сълзата на бога" е първия том от предвижданите 7 тома с избрани произведения на Стефан Цанев и издавани от издателство "Захарий Стоянов". В него са събрани стихове от 10 стихосбирки (9 досегашни и 1 предстояща), писани през последните 50 години и подбрани от самия автор.

Във втория том, "Пир по време на демокрация" са събрани най-интересните девет комедии и трагедии на автора.

Както изтъкна Иван Гранитски, поезията на Стефан Цанев винаги е предизвиквала смущения у силните на деня, стрес сред управляващите, и преди, и сега. Дръзка, предизвикателна, социална, дори експлозивна, тя плаши едни, но допада на други с актуалността и силата си. В нея има силни драматични и трагични, дори драматургични елементи. Но, както и самия автор подчерта, рядко се радваме на стиховете му, тъй као самия той предпочита да претвори идеите и мислите си в пиеси и статии, много рядко те остават в стихове.

Пиесите на Стефан Цанев са остри и провокативни, болезнено актуални. Те често предизвикват полярни тълкувания, но при всички случаи и интерес. Интересна е и публицистиката му, която се очаква да бъде публикувана в третия том от поредицата. Тя също хвърля в смут поредните управляващи и служи като коректив на всяка власт. Според Иван Гранитски малцина са българите като Стефан Цанев - едновременно и силни писатели, и силни характери.

Литературната вечер, след четения на най-популярните стихове на автора, приключи с дълго раздаване на автографи.

Първото представяне на тези два прекрасно изработени тома е било в рамките на литературните празници "Албена 2003", а вие може да се сдобиете с тях от щанда на издателство "Захарий Стоянов" в НДК или от виртуална книжарница "Books.bg".


Мартин Митов, Словото
http://www.slovesa.net/index.php?id=105

" Като чуя за Стефан Цанев, се хващам за к**ура ... "

Таки написа:" Като чуя за Стефан Цанев, се хващам за к**ура ... "

много еГейско...

Носталгия по Легиона .. ? ?

съжалявам, ако е така

надявам се да мога да помогна