Клуб-кафене „Кибер”-ЕСФ-1

Драги съграждани!

Изправен съм днес тук пред вас, с пълното съзнание за грандиоността на задачите, които стоят пред нас, изпитвайки дълбока признателност за оказаното ми доверие и припомняйки си жертвите, които нашите прадеди са направили за нас. Благадаря на президента Буш за извършеното от него за страната ни, както и за великодушието му и сътрудничеството във време на предаването на властта.

Четиридесет и четири са американците, които са имали честта да положат президентската клетва. Нейните думи са звучали във времена на разцвет и мирно затишие. Но имало е и периоди, когато клетвата е звучала във времена на сгъстяващи се облаци и бушуващи бури. В такива моменти Америка е продължавала да се движи напред не само благодарение на таланта или виждзането на тези, които са заемали висшите постове, но и защото „Ние, народът на Съединените Щати” сме оставали верни на идеалите на своите предшественици и на съставените от тях основополагащи документи.

Така е било досега. И така трябва да бъде и за сегашното поколение американци.

Днес всички осъзнават този факт, че ние преживяваме една криза. Нашата страна се намира в състояние на война против широка мрежа от насилие и ненавист. Нашата икономика е сериозно отслабена като следствие от алчността и безотговорността на отделни лица, но също и поради нашата обща неспособност да направим трудния избор и да подготвим народа за новите времена. Има загуба на жилища, съкращават се работни места, затварят се предприятия. Нашето здравеопазване е твърде скъпо, нашите училища често не могат да се справят със своите задачи, и всеки нов ден носи нови потвърждения, че начините по които ние използваме енергията укрепва нашите врагове и заплашва нашата планета.

Всички тези белези на кризата се потвърждават от фактите и от статистиката. По-трудно е да се измери загубата на увереност в цялата страна, жителите на която са подтиснати от чувството на гнетуща тревога пред усещането, че упадъка на Америка е неизбежен, и че следващите поколения трябва да принизят своите очаквания.

Днес аз ви казвам: предизвикателствата, пред които сме изправени са реални. Те са сериозни и са много. Няма да можем да ги решим лесно и за кратко време. Но аз искам Америка да знае – ние с вас ще се справим.

Ние сме се събрали в този ден, защото предпочитаме надеждата пред страха, и единството на целите пред конфликта и раздора.

Ние сме дошли тук в този ден, за да провъзгласим края на дребните обиди и фалшиви обещания , на взаимните обвинения и остарелите догми, които твърде дълго задушаваха нашата политика.

Ние си оставаме млада страна, обаче, както е казано в Светото писание, дошло е време да се избавим от инфантилността. Дошло е време отново да проявим силата на нашия дух, да направим избор в полза на по-доброто бъдеще, да привнесем в него този безценен дар, тази благородна идея, които ние сме предавали от поколрение на поколение: завета на Всевишния, че всички ние сме равни, всички ние сме свободни, и всички заслужаваме правото да се стремим към щастие.

Потвърждавайки величието на нашата страна, ние осъзнаваме, че величието не се дава даром. За да го получиш необходимо да го постигнеш. По нашия път ние никога не сме търсили лекия начин и не сме се задоволявали с малкото. Този път не беше пътят на слабите духом – на тези които предпочитат празните забави и удоволствията, свързани с богатството и славата пред труда. Това беше пътят на онези, които са били готови да рискуват и да действат, които са умеели да работят. Някои от тях са получили признание, но най-често тези мъже и жени са действали, в пълна анонимност. Обаче благодарение на тях, ние с чест сме извървяли дългия път до благоденствието и свободата. Заради нас те са събрали своите много скромни спестявания и са пресекли океана в търсене на нов живот. Заради нас те са се трудили в горещините на цеховите и са усвоявали Запада, понасяли са ударите на камшиците и са разоравали целините.

Заради нас те са се сражавали в Конкордг, в Нормандия и Кхесан..

Този път ние продължаваме днес. Ние си оставаме най-процъфтяващата, най-могъщата страна в света. Хората на труда в нашата страна работят така ефективно, както работеха и до началото на кризата. Нашият ум е така изобретателен, както и преди; потребността ни от произвежданите от нас продукти и услуги е не по-малка от тази преди седмица, или преди месец, или преди година. Нашата способност да се трудим е толкова огромна, както е била и преди. Но времето, когато ние можехме да си позволим да сме по-бавни, да отстояваме тесните интереси на днешния ден, да отлагаме неприятните решения за по-късно – това време, безусловно, остана в миналото.

Започвайки от днешния ден, ние трябва да се стегнем и да започнем да преустройваме Америка.

Работа ще се намери за всекиго. Състоянието на икономиката ни диктува необходимостта да се действа бързо и решително. Така и ще действаме ние – не само за създаване на нови работни места, но и за да поставим основата на новия икономически подем. Ние ще построим пътища и мостове, електропреносни мрежи и телекомуникационни системи, които да захранят нашата икономика и да ни свържат в единно цяло. Ние ще направим така, че науката да заеме отново подобаващото й се място в обществото, и ще приложим най-съвременните технологии, за да повишим качеството на здравеопазването и да понижим цената му. Ние ще заставим земята, слънцето и вятъра да работят за нас, като привеждат в движение моторите на нашите автомобили и машините в нашите заводи. Ние ще преобразуваме нашите училища и университети, така че те да отговарят на изискванията на новата епоха. Всичко това е по силите ни. И ние ще постигнем това.

За някого нашите притенции може да сторят прекомерно голями. Тези хора може и да си мислят , че системата ни няма да може да издържи такива мащабни планове. Но тези хора имат къса памет. Защото те са забравили какво е успяла да постигне тази страна в миналото, какво могат да постигнат свободните хора, когато способността им да мечтаят се свърже в техните сърца с мъжеството на действията в полза на общото дело.

Циниците не могат да схванат, че даже почвата под краката им не е същата, каквато е била, и че остарелите аргументи, с които ние толкова дълго време се задоволявахме, не са вече в сила. И че днес ние се питаме не дали нашето правителство е твърде тромаво или, напротив, твърде ограничено, но дали то е работоспособно – помага ли то на семействата в търсенето на достойна и добре заплатена работа, медицинско обслужване, което те могат да си позволят, а също така и гарантирани достойни старини. Само в случай, че можем да отговорим на тези въпроси положително, това значи, че ние се движим напред. В случаите, когато отговорът е отрицателен, програмите ще бъдат отменени. Тези от нас, които носят отговорност за разходването на държавни средсва, ще бъдат под постоянен контрол, за да може тези средства да се изразходват разумно, за да изчезнат лошите навици, а нещата да се правят достатъчно прозрачно – само в такъв случай може да се върне необходимото доверие между народа и правителството.

За нас не съществува въпросът дали пазарната икономика е добра или лоша. Силата на пазара, неговата способност да създава богатство и да разширява границите на свободата е уникална. Обаче кризата, която преживяваме ни напомня, че без необходимия контрол, пазарът може да се окаже извън контрол и че нацията не богатее, ако поддържа само преуспяващите. Икономическото процъфтяване винаги се е определяло не само от брутния национален продукт, но и от това доколко обществото като цяло е преуспяващо; а това въобще зависеше от нашата способност да откриваме възможност за реализация на всеки, който проявява стремеж да преуспее, и не от благотворителност, а защото – това е най-верният път към всеобщото добро.

По въпроса за нашата отбрана ние отхвърляме лъжливата алтернатива: безопасност или идели? Бащите-основатели , сблъсквайки се с опасности, които ние едва ли можем да си представим, са ни оставили Хартата, която утвърждава върховенството на закона и правата на човека, и тази Харта наистина е написана с кръвта на цели поколения. Провъзгласените в нея идеали не са помръкнали и до днес и ние няма да ги предадем от опортюнистични съображения. Ние заявяваме на всички народи и правителства, от столиците на света до най-малкото селце, в което се е родил моят баща, които сега ни гледат: знайте, че Америка е приятел на всяка страна, на всеки мъж, на всяка жена и всяко дете, които се стремят към достойно бъдеще, и ние сме готови да отстояваме този свой принцип.

Не забравяйте, че нашите бащи и деди са се борили и са побеждавали фашизма и комунизма не само с ракети и танкове, но и благодарение на здравия съюз и твърдите убеждения. Те са разбирали, че силата сама по себе си не може да ни защити и не ни дава право да действаме, както си искаме. Те са знаели, че нашето могъщество расте, ако силата се използва внимателно, и че справедливостта на нашата кауза , силата на примера, скромността и самоограничението – това са източниците на нашата безопасност.

Ние пазим това наследство. Както и преди, вдъхновени от нашите принципи, ние сме в състояние да противостоим на заплахите, които изискват още по-голями усилия, в още по-тясно сътрудничество и разбирателство между народите и държавите. Ние ще пристъпим към внимателно и отговорно извеждане на войските от Ирак и ще продължим трудния път към мир в Афганистан. Заедно с нашите стари приятели и нашите бивши врагове непрестанно ще работим в имено на намаляването на ядрената заплаха; ще продължим борбата срещу заплахата за глобалното затопляне. Ние няма да започнем да се молим за прошка за начина, по който сме живяли, нито пък да се притесняваме пред когото и да било. На този, който има намеревие да увеличава въоражението си, като развихря кампания на терор и проповядване на гибелта на невинни хора, ние можем да кажем само: ние сме по-силни духом, отколкото сте вие; вие няма да ни сломите. В борбата си с нас вие ще потърпите поражение.

Защото ние съзнаваме твърдо, че главното ни достояние - това е сила, а не слабост. Ние сме нация на християни и мюсулмани, юдеи, индуси и атеисти. Оказали са ни влияние всички езици и всички култури, донесени в нашата страна от целия свят. Изпитали ужасите на гражданската война и сегрегацията, излезли от тези изпитания по-силни и единни, отколкото преди, ние вярваме, че старата ненавист рано или късно ще изчезне, че племенните различия скоро ще се разтворят, че светът ще се смали още повече, че пред нас ще се открие единството на човешкия род и че Америка й предстои да открие новата ера на света.

На мюсулманите от цял свят ние обещаваме да търсим нови пътища за движение напред, които се основават на взаимни интереси и взаимно уважение. На лидерите, които се стремят да посеят семената на конфликта, или обвиняват Запада за проблемите, които съществуват в техните собствени страни, ние казваме: вашите народи ще съдят за вас по това, което вие сте успели да създадете, а не да разрушите. На тези, които са на власт с помощта на корупция и лъжа и чрез подтискане на несъгласните, - знайте, че вие ще се окажете зад борда на историята, но ако вие сте готови да отворите ръката си, свита в юмрук, ние сме готови да ви подадем ръка.

На народите от бедните страни ние обещаваме да работим съвместно, така че тяхните земи да станат плодородни, така че те да имат достъп до чиста вода, така че те да бъдат сити и да имат храна за размишления. На тези страни, които както нашата, живеят в относителна задоволеност, ние казваме: не може повече да се проявяваме безразличие към страданията, които се случват извън нашите граници, не може повече да се използват световните ресурси, без да се мисли за последствията. Тъй като светът се е променил, длъжни сме да се променяме и ние заедно с него.

Гледайки на пътя, който лежи пред нас, ние си спомняме с почтителна благодарност тези мъжествени американци, които носят службата си в далечни пустини и планини. Има какво да им кажем днес на тях, а и на падналите герои, чиито останки лежат в Арлингстонското гробище. Ние ги почитаме не само заради това, че те пазят нашата свобода, но и затова, че те въплъщават идеята за служене на страната, на готовността да се търси смисъл в нещо, по-висше от това, което са те самите. И този момент – моментът, който става определящ за нашето поколение – точно това трябва да ни вдъхновява.

Каквото и да е правило – и каквото не е трябвало да прави правителството – страната , в края на краищата се опира на доверието и решителността на американския народ. Добротата, която те кара да приютиш в своя дом някакъв непознат, пострадал при наводнение, когато се е скъсала стена на язовир, безкористните работници и служещи, които предпочитат да съкратят работните си часове, вместо да позволят техен приятел да загуби работата си, - именно такива качества ни помагат да преживеем най-сложните времена. Мъжеството на пожарникаря, който преминава през пламъците и дима нагоре по стълбата, готовността на родителите да отгледат и да възпитат децата си – именно тези качества, в крайна сметка, определят нашата съдба.

Проблемите, които стоят пред нас могат и да са нови. Но начините за тяхното решаване могат да бъдат нови. Но тези ценности, от които зависи нашият успех – трудолюбието и чесността, смелостта и справедливостта, търпимостта и интереса към света, преданността и патриотизма – са ни известни отдавна. Това са истински ценности. Те са били движущата сила, която е осигурявала прогреса в течение на цялата ни история.

Необходимо е ние да се върнем към тези ценности. Необходимо е да настъпи ерата на отговорността, отговорност на всеки гражданин на Америка пред самия себе си, пред страната и пред света; обещание, което ние даваме не със свито сърце, а с радост, с увереност в това, че няма нищо по-ценно за душата, по-важно за нашия национален характер, отколкото това да се посветиш изцяло на решаването на такива трудни задачи.

Това е дълг и право на всеки гражданин.

Ние черпим увереност в това, което знаем – че Бог призовава всеки сам да определя своята съдба. В това е смисълът на нашата свобода и принципите на нашето съществувание – и именно поради това мъже, жени и деца от всички раси и религии можем да сме събрани тук, на това празненство. Именно поради това, човек, чийто баща преди по-малко от 60 години не е могъл да бъде обслужван в местната закусвалня, сега стои пред вас в очакване да положи най-свещената клетва.

Но дайте да отбележим този ден, като си спомним за тези, които са живели преди нас, и за дългия път, който сме извървяли. В годината на раждането на Америка, в най-студения месец от годината, малка група патриоти са се били струпали около угасващия огън на брега на ледената река. Столицата е била напусната. Врагът настъпвал. Наоколо върху снега, имало петна от кръв. В този момент, когато изходът на нашата революция е бил съвсем непредсказуем, бащата на нашата нация дал нареждане следните думи да бъдат прочетени на народа:

„Нека да знаят нашите потомци...че в разгара на зимата, когато можеха да оживеят само надеждата и достоинството, градовете и селцата – всички като един се изправиха срещу надвисналата опасност”

Америка! Пред лицето на общата заплаха в зимата на нашите трудности, нека да си спомним тези безсмъртни думи. С надежда и достоинство нека още веднъж се справим с ледените потоци и издържим бурите, които ни предстоят. И нека децата на нашите деца кажат, че в този час на изпитания, ние не сме спрели насред пътя, не сме се върнали назад, не сме трепнали. С поглед устремен напред към хоризонта и с вяра в Бога ние сме запазили този велик дар – свободата, за да го предадем на бъдещите поколения.

Realistka написа:
....
На народите от бедните страни ние обещаваме да работим съвместно, така че тяхните земи да станат плодородни, така че те да имат достъп до чиста вода, така че те да бъдат сити и да имат храна за размишления.
....

To the people of poor nations, we pledge to work alongside you to make your farms flourish and let clean waters flow; to nourish starved bodies and feed hungry minds.

Как би превел ти последните думи, Комаре?

Таки написа:

To the people of poor nations, we pledge to work alongside you to make your farms flourish and let clean waters flow; to nourish starved bodies and feed hungry minds.

Как би превел ти последните думи, Комаре?

интересно е, да

схващам го като продължение на американската външна политика от последното десетилетие:

"winning the hearts and minds in the countries we are liberating"

Ако можех да задам въпрос на Обама, по повод този пасаж, бих го запитал дали е доволен от начина, по който американската филмова индустрия на насилието, извратеността и емоционалния терор днес ' feeds the hungry minds ' на стотици милиони нещастни видео- и теле- зрители .. За видеоигрите да не говоря ...

Таки написа:Ако можех да задам въпрос на Обама, по повод този пасаж, бих го запитал дали е доволен от начина, по който американската филмова индустрия на насилието, извратеността и емоционалния терор днес ' feeds the hungry minds ' на стотици милиони нещастни видео- и теле- зрители .. За видеоигрите да не говоря ...

мда...

може заедно с Дъскаря да му спретнете едно протестно писмо - и той ненавижда комунягите от Холивуууд

Таки написа:Ако можех да задам въпрос на Обама, по повод този пасаж, бих го запитал дали е доволен от начина, по който американската филмова индустрия на насилието, извратеността и емоционалния терор днес ' feeds the hungry minds '...

Ако можех да напиша отговора на Обама, бих посочил, че Таки спекулира с казаното и прескача важни думи. Бих повторил думите to work alongside you, казани ред по-горе. Обама пледира Съединените щати да работят рамо до рамо с бедните страни за решаване на техните проблеми, а не да ги хранят. Един доста свободен превод, който за щастие няма да получи публичност, понеже никой външен не чете този форум, може да бъде: "... да получат достатъчно храна както за своето тяло, така и за своето съзнание".

Логик написа:

Таки написа:Ако можех да задам въпрос на Обама, по повод този пасаж, бих го запитал дали е доволен от начина, по който американската филмова индустрия на насилието, извратеността и емоционалния терор днес ' feeds the hungry minds '...

Ако можех да напиша отговора на Обама, бих посочил, че Таки спекулира с казаното и прескача важни думи. Бих повторил думите to work alongside you, казани ред по-горе. Обама пледира Съединените щати да работят рамо до рамо с бедните страни за решаване на техните проблеми, а не да ги хранят. Един доста свободен превод, който за щастие няма да получи публичност, понеже никой външен не чете този форум, може да бъде: "... да получат достатъчно храна както за своето тяло, така и за своето съзнание".

Логик,
много си прав в оценката си, че това е "един доста свободен превод, който за щастие няма да получи публичност", Имам обяснение, но нямам оправдание! Уви!

Какво открих - Бруно Бозетто!

Страхотен майстор!
Велик!

Насладете се!

http://www.vbox7.com/play:a2fc2db2


http://www.vbox7.com/play:8a1ea736

Гес,
спомняш ли си онова филмче на Бруно Бозетто - за фашизма беше и дето по "Болеро" на Равел...
Помниш ли го, Гес?!
Хайде помогни ми...аз съм го затрила!

Realistka написа: Бруно Бозетто! Страхотен майстор!

Невероятен е наистина! Питам се, дали пък филмчето не е правено за България? И си отговарям: ами да!

Бруно Бозето в огромни дози...
Да го запазя тук, щото аз съм царица да затривам разни ценни неща...
После много се тръшкам, ама каква файда?!

Как се е зародил живота на Земята:

http://www.vbox7.com/play:14178d18

Какво ще се случи със Земята след години:

http://www.vbox7.com/play:59751881

Grasshoppers:

http://www.vbox7.com/play:64c0b3a4

Олимпийски игри:

http://www.vbox7.com/play:8b0f6ede

Защо не бива да будим съседите си:

http://www.vbox7.com/play:1bd71601

Кратък филм за живота:

http://www.vbox7.com/play:1e07478d

Филм за бебета (1)

http://www.vbox7.com/play:8a88bd92

Филм за бебета (2)

http://www.vbox7.com/play:9ca74d34

Този филм с "Болеро"-то на Равел, чието заглавие не можех да се сетя се казва:"Алегро нон тропо". Той беше дълъг...дали не беше пълнометражен даже...Намерих две части от него и ще запазя тук...щото е голямо богатство!

Добър ден на всички!
Good afternoon everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Много се радвам на новодошлите членове на форума!
Добре дошли, Гигатев и Краси!

Оставила съм ви по една чашка кафе на масата до прозореца...
Това е от Кибера за вас!

Аз ще поискам от Гаджоков да потвърди, че в момента не е модератор на МпФ. Ако той продължава да е, аз ще поставя за обсъждане въпроса за неговото НЕ ПРИЕМАНЕ като член на ЕСФ.

Таки написа:Аз ще поискам от Гаджоков да потвърди, че в момента не е модератор на МпФ. Ако той продължава да е, аз ще поставя за обсъждане въпроса за неговото НЕ ПРИЕМАНЕ като член на ЕСФ.

Това е твое право и твой избор, но ако искаш да чуеш моето мнение, то е, че не би трябвало да искаш такова нещо от Краси!

Това е твое право и твой избор, но ако искаш да чуеш моето мнение, то е, че не би трябвало да искаш такова нещо от Краси!

Имам право да искам това изяснение от Краси, защото смятам продължаващото участие на някого в модераторския екип на МпФ за особено срамно деяние. Но това ще решат форумните членове, както вече изрично споменах.

Таки написа:

Това е твое право и твой избор, но ако искаш да чуеш моето мнение, то е, че не би трябвало да искаш такова нещо от Краси!

Имам право да искам това изяснение от Краси, защото смятам продължаващото участие на някого в модераторския екип на МпФ за особено срамно деяние. Но това ще решат форумните членове, както вече изрично споменах.

Даже и формално да не е поискал освобождаване, аз мисля, че той отдавна не се занимава с това. Това може да се види по последните му постинги като модератор. Не съм поглеждала тази информация, която е достъпна, но съм абсолютно сигурна за Краси!

Realistka написа:Този филм с "Болеро"-то на Равел, чието заглавие не можех да се сетя се казва:"Алегро нон тропо". Той беше дълъг...дали не беше пълнометражен даже...Намерих две части от него и ще запазя тук...щото е голямо богатство!

пълнометражен е - 85 min | USA:75 min

Allegro non troppo (1977)

състои се от шест части:

Prèlude à l'apres-midi d'un faune di Claude Debussy
Slavonic Dance n.7 di Antonin Dvorak
Bolero di Maurice Ravel
Valse Triste di Jean Sibelius
Il Concerto in C-dur di Antonio Vivaldi
The Firebird di Igor Stravinsky

Таки написа:

Това е твое право и твой избор, но ако искаш да чуеш моето мнение, то е, че не би трябвало да искаш такова нещо от Краси!

Имам право да искам това изяснение от Краси, защото смятам продължаващото участие на някого в модераторския екип на МпФ за особено срамно деяние. Но това ще решат форумните членове, както вече изрично споменах.

абе, карай, раздавай белите премени...
щом има толкоз мераклии

komarKo написа:

Realistka написа:Този филм с "Болеро"-то на Равел, чието заглавие не можех да се сетя се казва:"Алегро нон тропо". Той беше дълъг...дали не беше пълнометражен даже...Намерих две части от него и ще запазя тук...щото е голямо богатство!

пълнометражен е - 85 min | USA:75 min

Allegro non troppo (1977)

състои се от шест части:

Prèlude à l'apres-midi d'un faune di Claude Debussy
Slavonic Dance n.7 di Antonin Dvorak
Bolero di Maurice Ravel
Valse Triste di Jean Sibelius
Il Concerto in C-dur di Antonio Vivaldi
The Firebird di Igor Stravinsky

Е, Гес...
Страхотен си!
Много ти благодаря!
Ама знаеш ли колко много?! Много...

komarKo написа:

Таки написа:

Това е твое право и твой избор, но ако искаш да чуеш моето мнение, то е, че не би трябвало да искаш такова нещо от Краси!

Имам право да искам това изяснение от Краси, защото смятам продължаващото участие на някого в модераторския екип на МпФ за особено срамно деяние. Но това ще решат форумните членове, както вече изрично споменах.

абе, карай, раздавай белите премени...
щом има толкоз мераклии

Е, ти пък...
Бели премени
Ами раздай нещо на райета...или на точки!
Най-добре на райета!
И един месец в изолатор...ега ти..чистофайника!

абе, карай, раздавай белите премени...
щом има толкоз мераклии

Защо "раздавай" , фражилний? Някой да ти е попречил да попречиш на раздаването? Някой да ти е затварял устата?

Realistka написа:...ега ти..чистофайника!

кой това бе, аз ли?



я се върни в МПФ да видиш Гаджока какво е писал за някои от тукашните форумци...

че нямат място в неговия чистичък уютен форум

е как сега ще седи тук редом с тях?

komarKo написа:

Realistka написа:...ега ти..чистофайника!

кой това бе, аз ли?



я се върни в МПФ да видиш Гаджока какво е писал за някои от тукашните форумци...

че нямат място в неговия чистичък уютен форум

е как сега ще седи тук редом с тях?

Чистофайник си, разбира се!
и при това...чистофайник!
Ще отида и ще прочета...а ти да не искаш всички да са ангели като тебе...
чистофайник нещастен!
Хората се променят...хората се развиват.
Ти чул ли си това?!
Не са ли те учили в оная Академия...