Истината и само истината - 2

Sonia написа:

Надя написа:
През социализма се живееше по-добре, защото:
-нямаше олигархия или поне не демонстрираше имотното си състояние
-нямаше завист между хората защото и най-бедните хора на село си построиха къщи(не къщурки) и пред всяка къща имаше автомобил
...
-нямаше безработица
-нямаше село без зравна служба, училище, читалище
-имахме родна индустрия
-имахме образцово кооперативно земеделие и животновъдство
-почти нямаше разлика в живота на хората от града и селото
-цените на стоките от първа необходимост бяха достъпни за всеки труженик, нямаше клошари
-нямаше престъност в т.ч и детска, нямаше наркомания, проституция и разврат.
-нямаше дупки по улиците
- имаше интернати за деца на разведени родители, за възпитанието, за които се грижеха образовани възпитатели
-нямаше отчуждение между близките
-една карта за 14 дневна почивка струваше 14 лева.
-имаше усмивки по лицата на хората

Би ли се наел някой да опровергае горенаписаното? Защото това са и моите спомени от преди 30 години.
Разправях им на италианците, че съм израснала в такова общество, а те ме гледаха със съмнение и ме изкарваха комунистка...докато накрая ме убедиха, че съм...
От серията "може ли един нормален човек да има такива спомени"...

Sonia написа:

Надя написа:
През социализма се живееше по-добре, защото:
-нямаше олигархия или поне не демонстрираше имотното си състояние
-нямаше завист между хората защото и най-бедните хора на село си построиха къщи(не къщурки) и пред всяка къща имаше автомобил
...
-нямаше безработица
-нямаше село без зравна служба, училище, читалище
-имахме родна индустрия
-имахме образцово кооперативно земеделие и животновъдство
-почти нямаше разлика в живота на хората от града и селото
-цените на стоките от първа необходимост бяха достъпни за всеки труженик, нямаше клошари
-нямаше престъност в т.ч и детска, нямаше наркомания, проституция и разврат.
-нямаше дупки по улиците
- имаше интернати за деца на разведени родители, за възпитанието, за които се грижеха образовани възпитатели
-нямаше отчуждение между близките
-една карта за 14 дневна почивка струваше 14 лева.
-имаше усмивки по лицата на хората

Би ли се наел някой да опровергае горенаписаното? Защото това са и моите спомени от преди 30 години.
Разправях им на италианците, че съм израснала в такова общество, а те ме гледаха със съмнение и ме изкарваха комунистка...докато накрая ме убедиха, че съм...
От серията "може ли един нормален човек да има такива спомени"...

Помощ, граждани! написа:

-----

само с огромна наглост може да се брани режим като комунистическия

най бедни са онези, които мислят, че тогава са живели добре - разбира се, че за тях свободата е непосилно бреме

Помощ, граждани! написа:... а време имам много

Помощ, граждани! написа:споко

написах го за 10 мин. - и без това не се обаждам много напоследък, а време имам много

Аз продължавам да твърдя, че това което съм писала по-горе отговаря на истината.

nikiforov написа:един поставя "ръната "в числителя а свободата в знаменателя ...
други - обратно

Таки написа:

Не бих се осмелил да се подиграя на нито един човек, който след 1989 г. е заживял по-бедно отпреди и затова е недоволен от промените.

....

като се замисля, и аз ще заживея по-бедно отпреди..., ако взема да кисна по цял ден по разни форуми

komarKo написа:

Таки написа:

Не бих се осмелил да се подиграя на нито един човек, който след 1989 г. е заживял по-бедно отпреди и затова е недоволен от промените.

....

като се замисля, и аз ще заживея по-бедно отпреди..., ако взема да кисна по цял ден по разни форуми

Много пъти съм си мислел, че социализмът е труден за формулиране идеал. Една жена ме накара да преосмисля тезата си. Тази жена е моята майка - съвършената социалистка, която с две изречения формулира идеалът на социализма по начин по който ме накара да онемея (а аз рядко не намирам думи, повярвайте ми!). Майка ми, този инстинктивен социалист и идеолог каза следното: "Никога няма да ми е достатъчно само аз да съм щастлива. Искам всички да са щастливи".
Александър Симов

Помощ, граждани! написа:а ако влезем в сферата на реалното, за какво е била полезна българската левица преди 60тина години?

Иран се готви за най-лошия сценарий
Агенция "Стратфор"
29 Септември 2009
Иран отдавна се готви за отпор срещу евентуални санкции, наложени под натиска на САЩ, за ограничаване на доставките на течни горива, при това демонстрира увереност, че ще може да предотврати последиците. Но дори ако санкциите окажат някакво въздействие върху Техеран, те едва ли биха били достатъчни, за да принудят страната да седне на масата за преговори. Иран се отнася много сериозно към съпротивата срещу международния натиск и въпреки че възхвалява саможертвата, може да реши да затвори Ормузкия пролив, с което ще предизвика хаос в глобалната икономика.

Макар Иран да продължава с непроменени темпове да осъществява ядрената си програма, режимът отдавна е разбрал, че въвеждането на ограниченията върху вноса на течни горива е само въпрос на време. От десетилетия енергийният сектор на Иран - който е сред петте най-големи производители и износители на петрол - се разпада под натиска на санкциите, тъй като основните световни енергийни компании, които разполагат с болезнено необходимите на Иран технически умения изчакват облаците на геополитическата буря да се разсеят преди да се заемат с огромните енергийни ресурси на Ислямската република.

За да се справи с вътрешното недоволство, иранският режим плаща огромни субсидии за задоволяване на енергийните нужди на населението. Тази енергийна политика има един основен недостатък - смешно ниските цени на бензина (около 9 цента за литър) водят до рязко увеличаване на консумацията и апетити за контрабанден износ на бензин, купен на местния пазар на субсидираната цена. С разрастването на иранското население се разраства и апетитът за все повече бензин, и в момента режимът е достигнал точката, в която просто не може да се справи с вътрешното търсене без да внася поне една трета от необходимите количества.

Така че докато арабските съперници на Иран, например Саудитска Арабия, реализираха огромни печалби от рекордно високите цени на суровия петрол през 2008 г., иранският режим продължава да се бори с връзването на бюджета. Бумът бе последван от глобален икономически колапс, който намали наполовина приходите от износ на суров петрол. А като се имат пред вид спонсорирането от страна на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на различни групировки в Ирак и Ливан, непрекъснатите "заеми", които президентът Махмуд Ахмадинеджад тегли от резервния фонд, попълван с приходи от петрола, за да финансира политическите си кампании и иранската ядрена програма, Техеран вече няма почти никакви средства, оставени като резерв.

Иран добре съзнава уязвимостта си спрямо бензиновото ембарго, но въпреки това разполага с някои варианти на действие, ако Вашингтон реши да възприеме по-агресивен подход в кампанията си за налагане на санкции. Русия, заради свои собствени стратегически интереси, вече е разработила план за действие при извънредни обстоятелства, в който вероятно ще участва бившата съветска република Туркменистан, за да задоволи необходимостта от внос на течни горива в Иран. Руснаците естествено няма да направят това от добро сърце и искрена лоялност към техните съюзници в Техеран. Точно обратното - саботирайки санкциите на Вашингтон срещу Техеран Москва може да засили натиска върху администрацията на Барак Обама, ако Белият дом отхвърли искането на Кремъл Западът да уважава претенциите на Русия за влияние в бившите съветски територии.

С решението на Обама да се откаже от плановете на САЩ да разположат елементи на глобалната си противоракетна система в Източна Европа САЩ и Русия в момента вероятно разполагат с повече пространство за маневриране и подход към сериозни преговори. Въпреки това не е сигурно, че САЩ ще се съгласят да платят за руското съдействие по отношение на Иран, като признаят руската хегемония в Евразия. Затова Москва се готви са сериозен пазарлък преди да се съгласи да пожертва лостовете си за оказване на влияние върху Иран.

Иран определено би могъл да се възползва от помощта на Русия, но в същото време не е склонен да става все по-зависим от Москва за своята енергийна сигурност. Двете страни имат много бурна история (Съветите за кратко окупираха Иран по време на Втората световна война) и сега иранското ръководство се страхува, че Русия ще изостави режима, ако постигне някакъв компромис със САЩ.

Венецуела също е голям производител на петрол, настроена е приятелски към Иран и враждебно към САЩ, и би могла да се притече на помощ, като доставя на своите персийски приятели по 20 000 барела бензин на ден още през октомври срещу 800 милиона долара на година. Въпреки революционната риторика на потиснатите народи, които търсят възмездие от империалистическите си врагове, евентуален енергиен договор между двете страни ще бъде силно уязвим. Венецуела - както и Иран - е изправена пред сериозни проблеми заради лошо управление и драстичен спад на чуждестранните инвестиции. Освен това и Венецуела по популистки причини субсидира цената на течните горива (бензинът там струва по 4 цента на литър), което доведе до рязко увеличение на консумацията през последните години. Самата Венецуела, която разполага с рафинерии с капацитет 420 000 барела суров петрол дневно, е принудена да внася бензин, за да покрие вътрешните си нужди.

Каракас винаги би могъл да прибегне до посредник, за да доставя бензин на Иран от източници в Персийския залив. Намирането на такъв доставчик обаче може да се окаже трудно и скъпо, ако бъдат отчетени по-скъпите застрахователни премии и политическия риск. Освен това САЩ продължават да имат значително влияние върху режима във Венецуела, поне в тази сфера, тъй като значителна част от мощностите за рафиниране на суров петрол на държавната венецуелска компания Ситго, филиал на Петролеос де Венесуела, са пръснати на американска територия. САЩ са и най-големият вносител на венецуелски суров петрол, като в същото време е една от малкото страни в света, които притежават необходимите технологии за преработка на тежкия венецуелски петрол, което на практика оставя много малко алтернативи на Каракас.

Иран вече установи контакти с Китай за помощ при попълване на бензиновите доставки. Според последни данни от септември Китай доставя една трета от вносните горива в Иран. Досега китайското участие е било ограничено до корабните компании. Китай разполага с достатъчно свободни мощности за износ на течни горива на световния пазар. През август например Китай е изнасял по 140 000 барела бензин дневно. Както и малайзийската компания Петронас, която започна да изнася бензин за Иран през август, Китай вижда възможността да спечели от търговията с течни горива с Иран в момент, когато политическото напрежение се засилва и основни световни петролни гиганти като Бритиш петролиъм, Рилайънс и Тотал вече спряха или започнаха да намаляват своите доставки за Иран. Но в дългосрочна перспектива Иран вероятно няма да може да разчита на Китай.

С привеждането в действие на Раздел 421 от договора за присъединяване на Китай към СТО, по силата на който САЩ наложиха високи вносни мита върху китайските автомобилни гуми, Китай трябва сериозно да се замисли дали при евентуален опит да помогне на Иран Вашингтон няма да реши да разшири обхвата на мерките срещу внос на китайски стоки. Освен това Китай е голям вносител на енергийни носители, а износът на бензин за Близкия изток, където Пекин не може да осигури необходимата защита на транспортните коридори, би представлявало сериозно нарушение на китайската стратегия за енергийна сигурност.

Във всички случаи Китай ще действа много по-предпазливо от Русия при всеки опит да бъдат провалени наложените под натиска на САЩ санкции срещу Иран и ще следи внимателно действията на Москва. Досега Китай се държи като че ли неутрално, в смисъл, че поне в Съвета за сигурност на ООН следва курса на Москва в опозицията срещу наказателните мерки. Но ако Москва постигне компромис с Вашингтон, Китай ще се съобразява със санкциите, за да избегне положението, в което би се оказал единствената страна, която прави опити да провали ембарговия режим.

С други думи - Иран все още има приятели, към които да се обърне в труден момент, но надеждността на тези приятели по никакъв начин не е гарантирана.

В духа на политиката да се справя със собствени сили, Иран отдавна се готви за момента, в който ще бъдат наложени евентуални ограничения върху вноса на течни горива. За такива ограничения се говори активно от две години, и Иран прави опити да натрупа колкото е възможно по-големи запаси. В момента ислямският режим внася средно по 300-400 хиляди барела бензин дневно, като количествата скочиха и над това ниво през последните месеци, благодарение главно на швейцарски доставчици и нови играчи като малайзийската Петронас, които се опитват да заемат мястото на големите фирми, поне докато се запазва сегашното политическо напрежение. Според ирански и американски източници Иран разполага със запаси от бензин за поне три месеца (по приблизителни оценки иранските запаси възлизат на 30 милиона барела). Директорът на иранската държавна петролна компания твърди, че страната разполага със складове за общо 15.7 милиона барела. Част от иранските запаси от течни горива са складирани на танкери край остров Харг, но повечето са на сушата, където са по-малко уязвими в случай на въздушни удари.

Може да изглежда странно, че Иран разполага с възможности за развитие на ядрени технологии, като в същото време не съумява да строи и експлоатира свои собствени рафинерии. Причините за това са няколко, но основната е, че технологията за развитие на ядрена програма е създадена през 30-те и 40-те години на миналия век и от тогава не се е променила много. В същото време технологиите за рафиниране на суров петрол се развиват и модернизират непрекъснато, а през последните 30 години Иран бе извън основния поток на тези технически нововъведения. Ядрената програма изисква десетина висококвалифицирани учени и инженери, а такива специалисти могат да бъдат обучени в редица учебни заведения в целия свят. В същото време рафинерия с капацитет 300 000 барела дневно изисква персонал от 1200 техници и инженери с много висока квалификация. През годините на иранската революция основната част от иранската интелигенция - и особено хората с високи технически умения - напуснаха страната. Затова обявените от Иран цели в енергетиката не са нищо повече от амбиции и самозалъгване.

Иран няма много други възможности освен да започне да намалява консумацията на бензин. Началото на тази инициатива бе поставено през юни 2007 г., когато режимът въведе купонна система. Мярката се оказа изключително непопулярна и доведе до безредици в Техеран. Но протестите бяха бързо потушени, а по официални данни вносът на течни горива намаля от 40 на сто на 25-30 на сто от общия обем на вътрешното потребление.

Следващата стъпка на режима е да започне да намалява изтощителните субсидии, като увеличи цената на бензина. Това е план, по който отдавна се работи, но прилагането му се отлага заради дълбоко вкоренения страх на режима от масови социални протести. Протестите се превърнаха в много сериозен фактор след юнските президентски избори, които изкараха стотици ирански граждани на улиците, за да изразят несъгласието си с преизбирането на Ахмадинеджад. Макар протестите да се стопиха, те продължават спорадично да се проявяват и се превърнаха в непрекъснат дразнител за режима. Ирански източници твърдят, че предстоящото повишаване на цените на течните горива, поне в началото, няма да бъде толкова драматично. Правителството вероятно ще продължи да субсидира произведения в страната бензин, като остави цената на вносния бензин да се повиши, за да може поне част от разходите да бъде прехвърлена на потребителите и да се намали потреблението.

Освен потенциалните политически последствия, повишаването на цената на бензина може да предизвика още един сериозен проблем. Тъй като цените в Иран са субсидирани и следователно са много по-ниски в сравнение със съседните страни, Иран се сблъсква със сериозен проблем с контрабандната търговия с течни горива със съседите си. Контрабандните канали се ръководят от множество играчи, като се почне с местните организирани престъпни групи, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, през балуджите и се стигне до кюрдите - ликвидирането на всички тези структури е изключително трудно. Освен това съответните ирански държавни служители по принцип търпят съществуването на такива престъпни канали, за да си купят закрила от не-персийски малцинства (кюрди, балуджи и азери) в граничните райони, които в противен случай биха могли да създадат сериозни проблеми на режима. Във всички случаи иранският режим ще действа много предпазливо с цените на бензина, като евентуалното повишение едва ли би засегнало по един и същи начин всички райони на страната.

Иран разполага с още един план за алтернативни горива, който разчита на запасите от природен газ и намалява зависимостта от горивата, получени чрез рафиниране на петрол, но засега резултатите са ограничени. Планът предвижда стимули за използването на сгъстен природен газ (СПГ) в автомобилите. Автомобилите, които работят на природен газ, се използват широко в Южна Азия и Латинска Америка. При това използването на природен газ има положителен ефект и от екологична гледна точка.

Цената на един кубичен метър СПГ (еквивалентен на един литър бензин) е около 4 цента. Освен това технологията за производство на СПГ е много по-проста от технологията за рафиниране на суров петрол. Като се има пред вид фактът, че Иран е четвъртият по обем производител на природен газ в света, преминаването на автомобилите към СПГ има смисъл, като това означава, че трябва да се строят и необходимите газостанции из цялата страна. Автомобилите трябва да бъдат пригодени да работят със СПГ. Всичко това няма да бъде нито евтино, нито лесно в Иран.

Въпреки всичко Иран е постигнал значителен успех в плана си за използване на СПГ след 2007 г., когато компанията Иран Кодро Индъстриъл Груп - водещия производител на автомобили в страната - инвестира 50 милиона в изграждането на двигатели с ниска консумация, пригодени за различни видове гориво. Към юли в страната има изградени 880 станции за зареждане със СПГ, като през следващите няколко месеца ще бъдат изградени още 400. След като Кодро увеличи производството си на автомобили пригодени да работят с природен газ, Иран се превърна в четвъртия най-голям производител на такива автомобили след Аржентина, Пакистан и Бразилия. През май тази година по официални данни по пътищата на Иран са се движели близо 1.4 милиона автомобила, пригодени за СПГ. През 2008 г. по данни на Глобалната база данни за пазарна информация в Иран е имало общо 11.7 милиона автомобила, което означава че СПГ вече възлиза на 7 на сто от общата консумация на гориво, срещу 0 процента преди пет години. Въпреки това Иран трябва да извърви още дълъг път преди СПГ да намали чувствително необходимостта от внос на бензин.

Иран тепърва ще почувства въздействието на тихата американска кампания срещу доставчиците на течни горива на Иран. Макар големите компании да са започнали да се изтеглят от пазара, Иран продължава да внася количества, по-големи от текущите нужди, за да се запаси за черни дни - които може да дойдат по-рано от очакваното.