МЕХАНА "Старите пънове"

Ще почакам да видя какво ще се случи на колегата Мушараф и ще реша..

Прочее, на него преди няколко години не му ли се случи 600 милиона долара американска помощ?

вики , знам ,че се кефиш , ама молА, без това "приятелю" ,че хапчетата против повръщане ги раздава здравкасатъ жовиньохайска и до трето число са привършили...

Моля уважаемите форумни членове да се въздържат от употреба на дискредитирани изрази като 'приятелю' , 'момчета' , 'уважаеми' , 'смислен' и тем подобни.

Гледам изкарали сте "разбирачевското" винце, ама тук глей кво прочетох преди малко, след като си пийнах плодовата ракия - дойчовска, ръйш:

Пирински оправда 43% ръст на депутатската заплата
Ръст на депутатските заплати с 27% е заложен в новия бюджет на Народното събрание, обяви председателят на Народното събрание Георги Пирински на специална пресконференция.

http://dnes.dir.bg/2007/11/08/news2311853.html


43, 27, 15 - много цифри, много нещо - и все различни

Ама туй +15% за работа с 'класифицирана информация' не е дошло на ум на наште. Я аз да го прокарам като идея на профсъюза ..

Нагли са...

като открия и друго, освен топлата вода, пак ш'са обада

леле, никой не е влизал в механата от няколко дни

запалвам камината, сипвам си едно малко и се зачитам в това:

Авакум Захов срещу българското разузнаване
Момчил Методиев, “Foreign Policy – България”
9 Ноември 2007


Вероятно се представяте Джеймс Бонд като безстрашен, неустоим и непобедим. Може и да е безстрашен и неустоим, но не и непобедим. Още в далечната 1966 г. Бонд е захвърлен сам на ледник в Антарктида, след като не завършва успешно операцията по отвличането на съветския професор Константин Трофимов, създател на нов тип лазерно оръжие. Побеждава го офицерът от българската Държавна сигурност Авакум Захов. Това се случва в романа на Андрей Гуляшки “Срещу 07”, а причината славата на Джеймс Бонд да не помръкне завинаги още тогава е, че английското издателство предвидливо не разрешава на чуждия автор да използва кодовото име 007 и Андрей Гуляшки впуска своя герой в битка с неизвестния британски агент 07.

Кой е Авакум Захов?

Завършва археология и защитава аспирантура в София, а след това специализира реставрация на археологически паметници в Москва. Вече на работа в Археологическия институт в София, завършва второ висше образование по математика, а като хоби изучава художествена фотография. Способностите са му забелязани от Държавна сигурност и той е нает отначало за доброволен, а след това за щатен сътрудник на контраразузнаването, понякога е изпращан и като “нелегал” на специални мисии в чужбина.

В книгите на Андрей Гуляшки Захов прави впечатляваща кариера и се превръща в нещо средно между Шерлок Холмс и Джеймс Бонд – умен и проницателен като Холмс, той е същевременно красив и непобедим като Бонд. През годините на комунизма героичното му име става известно далеч извън пределите на родината – книгите за него са преведени не само в братските социалистически страни, но и на английски език, за да бори вражеската пропаганда. В пантеона на славата на социалистическите тайни служби Авакум Захов може да бъде поставен в една редица с великия Щирлиц.

Книгите на Андрей Гуляшки за Авакум Захов и на Богомил Райнов за Емил Боев са малка част от пропагандната битка между разузнаванията на Изтока и Запада по време на Студената война. Тези книги създават митичния ореол около социалистическото разузнаване и неговите служители, които винаги излизат победители от дуелите със своите западни колеги. Дори и след падането на Желязната завеса бившите офицери от разузнаването продължават да експлоатират тези митове – заради “конспирацията” отказват да разкрият детайли от работата си, но същевременно намекват колко трудна и изпълнена с опасности е била тя.

Доколко този митичен образ съответства на реалността в българското разузнаване през комунизма? Нека погледнем как изглежда биографията на Авакум Захов в сравнение с правилниците за набирането, обучението и работата на разузнавачите. Дали пропагандираният образ съответства на биографиите на вече осветените от Комисията по досиетата бивши офицери от разузнаването?

Сред официално оповестените бивши офицери с най-високи позиции са Любен Гоцев и Тодор Бояджиев, които са били заместник-началници на Първо Главно управление (ПГУ). Разузнаваческата биография на друг наскоро обявен кадър на ПГУ – Иван Гайтанджиев, е значително по-скромна – той достига едва до началник на отделение. За сметка на това “официалното” му занимание – кореспондент на БТА в Пекин, Токио и Вашингтон, му предоставя сериозна възможност да влияе върху общественото мнение в България. Петър Башикаров също израства до не толкова впечатляващата длъжност заместник-началник на отдел в ПГУ, но след това в цивилния живот достига до поста заместник-министър на външната търговия.

Литературните герои и техните прототипи

Колкото и да са разкрасени, героите от книгите имат своите действително прототипи. Те обаче не са български, а съветски разузнавачи от началото на 30-те години на ХХ век, останали в историята като “великите нелегали”. Те са космополити с най-често смесен, а понякога и неясен произход, общителни полиглоти и обаятелни събеседници, които бързо си проправят път в средите, в които са изпратени да проникнат. В началото на 30-те години те пишат правилата на разузнаването, тъй като всичко е оставено на собствената им инициативност. Работата им е улеснена от това, че през този период Съветският съюз е идеологически магнит за младежи от цял свят. Първият от тази група разузнавачи е Дмитрий Бристолетов, който използва таланта си на покорител на женските сърца, за да се добере до дипломатическите шифри на Франция, а после измисля системата за вербуване “под фалшив флаг” (т. е. от името на друго разузнаване). Арнолд Дойч, роден като австрийски евреин, е нелегал във Великобритания и е автор на блестящата идея като сътрудници да бъдат привличани младежи от най-добрите британски университети, чиято бъдеща кариера е повече от сигурна. Благодарение на него се ражда т. нар. “Великолепна петорка”, ползвана от съветското разузнаване през следващите 30 години, най-известен представител на която е Ким Филби.

Най-шеметна обаче е кариерата на Йосиф Григулевич – през 30-те години той обучава саботьори за Испанската гражданска война, през 1940 г. е автор на първия неуспешен атентат срещу Троцки в Мексико, а след Втората световна война е нелегален съветски резидент в Рим, ползващ прикритието на търговец от Коста Рика. При едно посещение в Италия на бъдещия президент на Коста Рика Григулевич успява до такава степен да се сближи с него, че през 1951 г. вече е временно управляващ посолството на Коста Рика в Рим и участник в делегацията на тази страна за Общото събрание на ООН.

Нищо общо с образците

Какво обединява българските разузнавачи от Студената война с “Великите нелегали”? Всъщност нищо, освен това, че всички са обучавани в Москва. Българското разузнаване не може да се похвали с такива нелегали дори в ранния си период, свидетелство за което е едно писмо от 1948 г., написано от българския дипломат в Париж Иван-Асен Георгиев до външния министър Васил Коларов:

“Изпращат се за ръководители на разузнаването в чужбина хора неподходящи за тази цел. Те самите използват за агенти хора негодни.... В резултат разузнаването е слабо и се заменя с поток от клюки и клевети, които рушат службите в чужбина и единството на българите..... Говори се всред колонията и в легацията, че за разузнаване са използвани тук някои българи. Това са или еснафи, или полуинтелигентни, или лумпенизирани младежи. Те не са в състояние да направят обективна и незаинтересована преценка на фактите.”

Роден през 1907 г., Иван-Асен Георгиев прави успешна кариера след 1944 г., като отначало е главен секретар на МВР, а след това – дипломат в посолството в Париж. През 1956 г. е назначен за заместник-ръководител на мисията в Ню Йорк и много скоро е вербуван от ЦРУ. Разкрит е едва през есента на 1963 г., като арестът му е извършен в Москва, тъй като Държавна сигурност най-вероятно не се е чувствала достатъчно опитна в разплитането на такива конспирации. Следва шумно рекламиран съдебен процес с предизвестен край, а наложената смъртна присъда е изпълнена в първите дни на 1964 г.

За разлика от Съветския съюз през 30-те години, българското разузнаване през Студената война почти не е използвало нелегални резидентури. Оповестените до този момент от Комисията по досиетата бивши служители на разузнаването едва ли имат и един ден на работа в чужбина, през който да са излизали от българското посолство без да си вземат дипломатическия паспорт, готови да го размахат, ако бъдат хванати при изпълнение на “служебните им задължения”. Съмнително е също така до каква степен някои от тях може да се впише в категорията космополити или полиглоти. Така че до каква степен отговарят на истината твърденията, че тяхната професия е била изпълнена с неизвестност, превратности и несигурност, както те обичат да твърдят в своите мемоари?

Нелегали и резиденти

Българското разузнаване е ползвало нелегални резидентури вероятно единствено в Гърция и Турция, и то не постоянно. Нелегална е тази резидентура, която не ползва дипломатически прикритие и в която работят специално обучени разузнавачи със сменена самоличност (легенда), изпратени в чужбина под някакъв убедителен предлог - най-често финансиран от разузнаването дребен бизнес, който им дава възможност често да пътуват.

На теория предимствата от нелегалите са огромни – тези хора имат свобода на действие и инициатива и ако наистина са добри, а легендата им – убедителна, могат действително да проникнат на високи нива в противниковата държава. Рисковете обаче също са много – контролът върху тези хора от страна на “Центъра” е почти невъзможен, а особено след края на 60-те години идеологически мотивирани хора за такава работа вече почти не се намират. Което означава, че заедно с потенциала за успешна работа расте и опасността от провал, т. е. винаги съществува опасност те да се превърнат в двойни агенти, без “Центърът” да се усети. При липсата на идеални мотиви остават материалните, които никак не са малко, но едва ли могат да компенсират евентуална смъртна присъда – по време на престоя си в чужбина нелегалните разузнавачи получават от половината до цялата си предишна заплата, семейството му е на пълна издръжка на “Центъра”, а при пенсиониране, прослуженото от нелегала време в чужбина се брои като един месец за два. Издръжката за неговото семейство остава и ако нелегалът попадне в затвора.

Българското разузнаване през Студената война масово използва легалните резидентура, които работят под прикритието на дипломатическо представителство. Легалните разузнавачи се представят за служители на институцията, от която формално са изпратени и в която разузнаването има специален щат – това са най-често Министерство на външните работи, Министерството на външната търговия и основните медии, които имат свои кореспонденти в чужбина. Разузнавачите събират информация от свои агенти и основно от т. нар. доверителни връзки – местни лица, които официално не са вербувани, но по една или друга причина са източник на достоверна информация.

Макар и не толкова ефективна, легалната резидентура има някои съществени предимства. Сигурността на разузнавача е гарантирана, а тъй като работата му се счита за изключително деликатна особено във “вражески” държави, “центърът” не очаква чудеса от него. Привилегиите също са големи – втора заплата, възможност за пътуване и дълъг престой в чужбина, ясно предначертана и успешна кариера, висок обществен престиж. Те са по-удобни и за “центъра”, тъй като почти няма опасност от провал - контролът върху тях е пълен, а и до работа в чужбина са били допускани само проверени политически хора. Всички тези детайли превръщат разузнаването в комунистическа България във вероятно най-атрактивната държавна служба, достъпът до която особено към края на режима имат само най-приближените до властта.

Как се става български разузнавач

Едно решение на Политбюро от 1973 г. формулира по следния начин критериите за набиране на разузнавачи: “Оперативният състав [на разузнаването] се комплектова от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, БКП и на дружбата със СССР, отбили военната си служба, с висше образование, които владеят най-малко езика на една от разузнаваните страни, с добра политическа и обща култура, смели, инициативни, упорити, годни за изпълнение на разузнавателни и контрарузнавателни задачи при всякаква обстановка. Разузнавателното управление набира кадри от поделенията на МВР, от висшите учебни заведения, от министерства, ведомства, учреждения и организации”.

Накратко, критериите за работа в разузнаването са били основно два: дебели връзки (политическа лоялност) и задоволително познаване на поне един чужд език. Или както обобщава в своите мемоари бившият служител на Културно–историческото разузнаване (14 отдел на ПГУ) Пламен Благоев: “След първите поколения разузнавачи, работили след установяването на комунизма в България – борци против фашизма и капитализма, партийни и младежки активисти, през 70-те и 80-те години в органите на ДС започнаха да работят техните деца. Единици бяха назначените в ПГУ в този период, чиито родители не бяха активни борци или не принадлежаха към партийната номенклатура, към която се включваше и тази на БЗНС. Предпочитани бяха кандидати, живели над 5 години в чужбина в семействата на разузнавачи и на т. нар. “чисти” дипломати или търговци, но всички имали заслуга към разузнаването”.

Тъй като обучителният период е бил достатъчно дълъг, вероятно при назначаването са се правили и компромиси с езика. Обучението е минавало през три етапа, приблизително равни на три години. Първият може да се опише като самообучение – запознаване с правилниците на работа на самото разузнаване. Вторият е специализираната школа на ПГУ в София – основно теоретична подготовка под ръководството на бивши “асове”. И накрая идва третият, най-тежък етап – близо едногодишният престой в разузнавателната школа в Москва. Там обучението е повече практическо, като целта е бъдещите разузнавачи да бъдат поставени в близка до реалната ситуация – като например да организират “конспиративна” среща, преди която трябва да се освободят от своите “опашки”. Успешното завършване на школата в Москва прави кариерата предвидима – оттук нататък пред разузнавача са отворени вратите на българските посолства, търговски представителства или кореспондентски пунктове.

Тези правила се потвърждават и от биографиите на вече осветените от комисията по досиетата бивши офицери от разузнаването. Изпращането на обучение в “разузнавателната школа при КГБ – СССР” е част от кариерата на почти всички по-известни щатни служители. Роденият през 1939 г. в Москва Петър Башикаров е имал и още една необходима предпоставка за успешна разузнавателна кариера – добър произход. Любен Гоцев от своя страна е завършил “аристократичния” Московски институт за международни отношения. Иван Гайтанджиев пък е добър пример за това как разузнаването може да подпомогне “официалната” професионална реализация – той започва работа в телевизията през 1969 г., но едва след като влиза в разузнаването през 1974 г. кариерата му претърпява стремителен възход – на следващата година той вече е кореспондент на БТА в Пекин. Всички споменати щатни служители, когато са били извън страната, са ползвали дипломатически имунитет – като търговски представители, дипломати или кореспонденти на български медии.

За разлика от ранния период на комунизма, през 70-те и 80-те години в българското разузнаване работят много по-малко идеалисти и много повече кариеристи и бюрократи, чиято основна мотивация са престижът и материалните стимули. Биографиите на някои от “асовете” на Първо главно управление подсказват, че те нямат нищо общо с великите нелегали от 30-те години на ХХ век. Доколкото може да става дума за опасност в работата на истинските емил-боевци, то потенциални жертви на тези опасности не са били разузнавачите под дипломатическо прикритие, а техните местни агенти и най-вече обектите на тяхната дейност – нерядко български емигранти. Окончателен отговор на въпроса на какви принципи се е развивала кариерата на разузнавачите могат да бъдат дадени след отварянето на архивите на Държавна сигурност, но отсега може да се каже, че митът за българското разузнаване се гради много повече върху литературните герои на Андрей Гуляшки и Богомил Райнов, отколкото върху реалния живот.

*Момчил Методиев е доктор по история; редактор в списание “Християнство и култура”. Предстои издаването на негова книга за историята на Държавна сигурност в рамките на проект на Института за изследване на близкото минало. Текстът е от новия брой на сп. “Foreign Policy – България”.

http://mediapool.bg/show/?storyid=133608&srcpos=14

заповядайте!

psy написа:леле, никой не е влизал в механата от няколко дни

запалвам камината, сипвам си едно малко и се зачитам в това:
....
заповядайте!

Пелинец ли ?

psy написа:леле, никой не е влизал в механата от няколко дни

запалвам камината, сипвам си едно малко и се зачитам в това:

Авакум Захов срещу българското разузнаване

заповядайте!

седнал съм в средата на огромния празен хол , на пластмасов стол с лайтопа и се чудя , дали да ти отговоря ....

Започват 40-дневните Коледни пости

Не трябва да ядем храни от животински произход, както и да се въздържаме от лоши помисли
На 14 ноември са така наречените Коледните заговезни или наричани още заговелки. Това е денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно. За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и тиквеник - вита баница с тиква и много орехи.

Заповядайте на кокошка със зеле начи и да се въздържате от лоши помисли

ВЕЛЗЕВУЛЪ написа:НАЗДРАВЕ!

вкусове разни, но благодаря, че сподели

наздраве

така е, на калето сипвам едно ей такова;



на останалите - по избор, а за мен, една

вижте сайта им:

http://www.leffe.com/index.html

а за админа, специален текстови поздрав:

http://equitable.ru/

заповядайте в най-истинската механа!

Механджи,

Аз нали подкрепям нашия национално-отговорен бизнес, та ще те помоля за една 'Mythos Red' . Заедно с горещата ми препоръка, ако ти се мерне в някой мол..

с удоволствие

дано ми падне да я видя

а ти видя ли това:

odmen
06.09.07......................................................................йа лубю бану

от линка ми

Механджи, видях 'баннатия' админ. Като дойде Наденька, с която си говорим на руски (дори когато я кукловодя ) , ще я притискам по този маниер:

- Иль будешь слушать, или пойдешь в бане!

Иначе през това лято моите кумци от САЩ ме открехнаха на латино-бирите. Като например тази чудна мексиканска:



Сервира се с лимон, но иска околна температура с поне 15 оС по-висока от сегашната атинска ( и 30 оС по-висока от сегашната софийска..) .

абе мярка ми се някаква бира с лимон в едно от елитните столични заведения, където ме познават, но ми изглежда голяма перверзия това

иначе, короната май е популярна из европата - да питаме чочо

Помощ, граждани! написа:абе мярка ми се някаква бира с лимон в едно от елитните столични заведения, където ме познават, но ми изглежда голяма перверзия това

иначе, короната май е популярна из европата - да питаме чочо

Сори друже - почти не пия бира... Не съм срещал тази марка в Европа

едно мераклийско да ти капна преди лягане:

абе мярка ми се някаква бира с лимон в едно от елитните столични заведения, където ме познават, но ми изглежда голяма перверзия това.

Лимонът е една резанка ( 1/10 ) и се изтисква вътре преди консумацията. Много е приятно. Заедно с чипс с вкус на домат и червен пипер. Непременно опитай при онези елитните. Е, цената е малко по-висока..

мда, може да се опита

ето и една обнадеждаваша новина:

http://http://mediapool.bg/show/?storyid=133833

абе, ригас, гърците какво направихте в евроквалификациите?

абе, ригас, гърците какво направихте в евроквалификациите?

С риск да бъда презрян, ще кажа, че следя подобни неща само когато са финали за световно или европейско. Така че мога да ти отговоря точно толкова, колкото и онзи котарак до бирата..

Линкът ти не ми се отваря.

"Освен домакините от Австрия и Швейцария, класиране си осигуриха още Полша, Гърция, Хърватия, Румъния, Холандия, Италия, Франция, Чехия, Германия и Испания."

Помощ, граждани! написа:мда, може да се опита

ето и една обнадеждаваша новина:

http://http://mediapool.bg/show/?storyid=133833

Абе Викторе, чувал ли си класическата приказка измежду големите глобални снабдители - Никой не е уволнен за тоав, че е поръчал IBM ?

А, също така се чудя - кой стои зад тази фондация ? Защото аргумента - поне този, посочен в статията издиша big time ...

линкът на Помощ, дето не се отваря:

Поръчката на Николай Василев с “Майкрософт” отива на прокурор
18 Ноември 2007

Фондация "Отворени проекти" ще сезира прокуратурата по обществената поръчка, обявена от министъра на държавната администрация Николай Василев, за избор на изпълнител на рамково споразумение за доставка на лицензиран софтуер на "Майкрософт", предаде БТА.

“Отворени проекти” настояха в неделя процедурата да бъде спряна и смятат да подаде жалба и в Комисията за защита на конкуренцията, както и да уведомят за случая еврокомисаря по защита на потребителите Меглена Кунева. Фондацията ще настоява по случая да се произнесе и Агенцията за държавна финансова инспекция.

От фондацията смятат, че не е редно името на компанията да се споменава при обявяването на обществената поръчка. Според тях става дума за сума от порядъка поне на 18 млн. долара. Атанас Марков от организацията заяви, че държавната администрация принуждава всички граждани да станат клиенти на “Майкрософт”, защото, за да се изпълнят законови задължения за подаване на справки и декларации по електронен път, е необходимо хората да разполагат с продукти на тази компания.