Лондон: септемврийски импресии

То се видяло, че скоро няма да завърша започнатите теми с моите пътешествия, ами да взема, че да отпочна поредната - за Лондон. И нека в началото бъде модата!

На дамите от нашия форум предлагам богати на колорит рокли от ефирни материи. Редица квартали на Лондон вече са пременени в тези одежди - и зад витрините, и на улиците:



За себе си избрах невероятно елегантна жилетка за под сако, изработена от натурални пера на редки птици:



Случи се така, че съвсем ненадейно попаднах на юбилейната, 25-а London Fashion Week. От многобройните красавици, с които се разминах на опасно близко разстояние, за форума заснех само няколко очарователни създания:





(Като казвам "опасно близко разстояние", имам пред вид засилената охрана, която яко бдеше над целомъдрието и целостта на дизайнерите и манекенките .) Надявам се нашите модистки да са разбрали, че за да са в крак с модата, трябва да наложат на крака си показаните по-горе ботушки. Няма да сгрешат обаче, ако тръгнат просто по чорапогащи. Подобно одеяние също високо се цени от познавачите:



Ако имате късмет, специално подбрани модели могат да позират за вас, за да подготвите своята фотосесия за форума. Аз имах този късмет, докато снимах една старинна катедрала. Младостта, облакътена на смъртта (в саркофага) - о!, къде си Шекспир?



Разбира се, седмицата на модата не е единственият повод да срещнете изящни женски фигури, чиито линии са сполучливо подчертани от линията, придадена на дрехите им от надарени с фантазия кроячи. Ето това момиче специално пресече пътя ми, за да мога да го снимам:



На едната от снимките виждате автопортрета на Ван Гог с отрязаното ухо. Той - автопортретът - се намира на метри от сешъна на фешъна. Затова напускам форума на модата и влизам в галерията.

Ето това момиче специално пресече пътя ми, за да мога да го снимам: ...

Отбелязвам хубавото приложение на националните цветове. А златото на Кралския Герб - в токчетата.

Логик написа: Надявам се нашите модистки да са разбрали, че за да са в крак с модата, трябва да наложат на крака си показаните по-горе ботушки.

С риск да съм нескромна такива ботушки нося от момента , в който установих, че мога да ходя без да им пречупвам токчетата.


Снимката е от миналата зима. Извинявам се, че натрапвам образа си на естетите от форума.

marapepelia6ka написа:... такива ботушки нося от момента , в който установих, че мога да ходя без да им пречупвам токчетата.

Драга Пепеляшке, страхувам се, че с ботушките от снимката няма да можеш да газиш в достатъчно дълбоки води, понеже ще си намокриш коленете - те остават непокрити. В това отношение лондончанките са по-предвидливи и своевременно са се снабдили с ботуши тип "рибарски" - над коленете. Вярвам, че ще изразя общото желание на естетите от този форум да видят твоя снимка и по черен чорапогащник, независимо от коя зима.

В Гринуич естествено се ходи най-вече заради Гринуичкия меридиан. И ние отидохме дотам заради него, но аз трябваше бая да ровя в шумата, докато го намеря:



По-късно съобразих защо е толкова трудно да бъде открит. Ами че той е 0, нула! Преди да го намерим, прекосихме целия огромен парк. В него има питомни кестени на по 300 години!



Някои гледки приличат на мираж:



Понеже Гринуич е хълм, издигащ се на цели 45 метра над Темза, от него се открива една от редките панорами на Лондон:



На преден план се вижда Националният морски музей, който заедно с Кралската обсерватория е част от Световното културно наследство. За съжаление нямахме време за музея - търсенето на нулевия меридиан бая ни забави! Един добър знак, че сме на прав път, беше планетариумът на Питър Харисън - гигантски пресечен конус, изработен от бронзови плочи, който "носи" всички основни елементи на небесната сфера, отнесени към Гринуич:



Неговата вертикална образуваща сочи зенита; горната основа (наклонената) е успоредна на небесния екватор, а тънката линия, която виждате в десния край на конуса, е заветният меридиан - сочещ Полярната звезда и под наклон, равен на географската ширина на точката (51^о28'44'' N). И все пак съгласете се, че не е това, което търсим - нито можем да го възседнем, нито да го прекрачим. Затова продължаваме по мислената линия, посочена от планетариума. Тогава стигаме до старата обсерватория, където са телескопите, разположени един над друг във вертикалната равнина над нулевия меридиан. Самият меридиан е показан с месингова лента и след като си изчака реда, човек може да застане с единия крак в Западното полукълбо, а с другия - в Източното:



Нулевият меридиан служи не само за отмерване на географските координати, но и задава вездесъщото Гринуичко средно време (GMT). Това време е отбелязано с точност до стотни от секундата върху Часовника на хилядолетието, който показва времето, изтекло от 00:00 на 1 януари 2000 г. В действителност точността на този часовник е милионна от секундата и се поддържа от спътник чрез GPS. С тънка червена линия е отбелязан самият нулев меридиан:



Само не можах да разбера поради какви тайни на фотодиодите цифрите не са се отбелязали върху моята снимка, но можете да ме видите в отражението, раздвоен между двете полукълба.

Вътре в сградата се намира чудовищен телескоп, задвижван със зловеща система от вериги и зъбни колела:



Над него се наблюдава странно зелено сияние, сред което при много внимателно вглеждане се открива лазерният лъч, който най-точно фиксира Гринуичкия меридиан. На снимката това е накъсаната зелена нишка, която минава пред най-горните колена на шарнирите. Ето го къде бил меридианът, намерихме го най-накрая!



Стига толкова за Гринуичното средно време, но за часовниците ще си поговорим пак, когато ви покажа цяла колекция от слънчеви часовници, които съм снимал.

Логик, след прочитането на твоята увлекателна меридианиада, аз се сетих, че Атина се намира на кръгъл паралел - северен 38. Реших да проверя колко е близък този паралел до моето жилище и открих с ентусиазъм, че той е само на 20 м южно от него: според Google Earth моята географска ширина е 38^о 00' 00.7''. Ще взема на очертая една паралелна права на Lachanastrasse...

Нека изясня на форумните колеги, че шансът да живее човек по-близо от 20 м до кръгъл паралел е 40 / 111000 = 0.036% (кръглите паралели отстоят на 111 км един от друг). Най-близкият до София кръгъл паралел ( 43^о ) е малко по- на север от Своге. Не е изключено вилата на Хоман да е съвсем до него. А на 42-и паралел се намират най-южните предградия на Благоевград.

Докато подготвя следващия пътепис, я да видим дали някой ще отговори на следния въпрос: къде се намира тази врата и кой я е отварял и затварял?

Във всички пътеводители галерията Courtauld е представена като най-изтънчения малък музей в света и това вероятно наистина е така. Аз бях най-учуден, когато в залите на този музей видях няколко картини, които са станали азбучни в историята на изкуството и затова красят кориците на всякакви монографии. Никога обаче не бях обръщал внимание, къде точно се намират те. Вие сигурно също сте ги виждали, без да подозирате, че те съжителстват заедно на едно малка площ в центъра на Лондон! Преди да ви ги покажа, малко аритметика: какво ще кажете за колекция, който включва 5 картини на Ван Дайк, 3 на Брьогел-стария, 29 (!) на Рубенс, 1 Гойя, 12(!) на Сезан, 3 на Гоген, 2 на Ван Гог, 4 на Мане, 3 на Моне, 4 на Реноар и още десетина художници от тази величина? И това не е Лувърът, не е и Пушкиновият музей, а е частна колекция, събирана благодарение на щедростта и артистичния вкус на един меценат, Самюел Курто, през 20-те и 30-те години. В интерес на истината към тази колекция по-късно са добавяни богатите сбирки и на други колекционери. Затова тя днес се управлява от Института за изкуство Курто, който е самостоятелен колеж към Лондонския университет.

Рядка особеност на галерията Курто е, че в нея е разрешено да се снима (но без светкавица и без триножник!). За щастие аз открих втора опция на моя апарат, освен автомата, който сам включва светкавицата. Нарича се ISO и прави чудесни снимки дори в полутъмни зали. Разбира се, нищо не ми пречи да дам линкове към картините в музея, но тогава ще ви лиша от своята авторова позиция (в случая тя се изчерпва с положението ми в залите ). Затова ще пусна няколко снимки на най-известните картини, колкото да ви подсетя кои са те.

Да започнем с Лукас Кранах-стария: Адам и Ева



Следва знаменитият автопортрет на Ван Гог с отрязаното ухо. На стената виси негова картина на вулкатна Фуджи, така че всъщност картините от Ван Гог нарастват от две на три:



Едната от картините, с които е представен неговият приятел Гоген, е наречена Te rerioa (Сънят):



Картоиграчите на Сезан:



Освен тях, разбира се, и един пейзаж на планината Сент Виктоар.

Дега друго не е рисувал, освен балерини, но тези са сред най-известните. Освен тях има и много негови скулптури:



Едно от най-изящните голи тела на Moдuглuaнu е в тази галерия:



Стигнахме до прочута картина на Реноар, Ложата:



И накрая, но не по значение, "култовата" композиция на Мане Барът във Фоли Бержер:



Разгледайте добре разположението на фигурите и техните отражения в огледалото, защото по-нататък си заслужава отново да поговорим за тази картина.

Да ме простят Ботичели, Тинторето, Гейнсбъроу, Търнър, Домие, Сьора, Писаро, митничарят Русо, Матис, Тулуз-Лотрек, Кандински и още много други, които дори не споменах. Пропуснах и целия етаж с готическо и средновековно изкуство, част от което са невероятни резби върху слонова кост. Убедително ви препоръчвам да не пропускате галерията Курто, когато планирате своята обиколка из Лондон! Това е вероятно музеят с най-висока концентрация на шедьоври!

Със сигурност галерията Курто трябва да се посети с неподправен интерес, а не от куртоазия..

Рядка особеност на галерията Курто е, че в нея е разрешено да се снима (но без светкавица и без триножник!).

Те това е за моето SONY HX1 ..

Логик написа:

Рядка особеност на галерията Курто е, че в нея е разрешено да се снима (но без светкавица и без триножник!). За щастие аз открих втора опция на моя апарат, освен автомата, който сам включва светкавицата. Нарича се ISO и прави чудесни снимки дори в полутъмни зали.

Логик , това ISO е електронният вариант светлочуствителност на лентата от онова време
Благодарско за тоя музей /галерия/ !

малко снимки от Националният морски музей-допълнение към пътеписът ти .

В пътеписа за модата споменах, че съм попаднал на изложението на път за галерията Курто. Манекенките обаче бяха само една от красотите, с които ме дари случаят. Първата красота бе от съвсем друг характер - стълба! Самото здание - Съмърсет Хаус, представлява гигантско каре с вътрешен двор. Строено е в края на 18. в. Едната му страна, от която аз влязох, опира в Темза, а галерията е точно на протиположната страна. По тази причина трябваше да прекося огромния двор с павилионите на изложението. Преди това обаче се изкачих по едно чудо на архитектурата - т. нар. стълба на Нелсън. Наречена е така, защото в тази част на сградата след 1789 г. са се намирали Министерството на морята и Адмиралтейството, откъдето се прави изводът, че по тази стълба не може да не се е качвал легендарният адмирал Нелсън. Независимо дали името отговаря на историческата правда, стълбата е нещо изключително като фантазия и геометрия! Тя свързва шестте етажа на сградата и на всеки етаж е различна, като от две противоположно завити спирали преминава в прав участък, после в единична спирала, която завършва с почти пълен кръг и още всякакви чудновати извивки. За съжаление не мога да покажа достатъчно изразителна снимка, понеже нито можех да снимам от покрива, нито имах широкоъгълен обектив. Надявам се обаче, че двете снимки от трите етажа дават добра представа за архитектурните инвенции на сър Уйлям Чамбърс. Първата е отдолу нагоре:



Забележете как нагоре тръгват две симетрични крила, стигат до полуетажа, там се сливат в правата отсечка, после отново се разделят, само че едната спирала стига до втория етаж, а другата спирала продължава над първата и достига третия етаж, където оформя балкон по цялата периферия. Невероятно! Добивате чувството, че сте завъртени във вихъра на валса.

А това е същият участък, сниман, доколкото може, отгоре. Аз съм на третия етаж, над балкона на втория. Загатнато е стълбището към по-долните етажи.



Ето защо, когато отивате в галерията, отбийте се да видите и тази знаменита стълба. Таман ще изпиете и едно кафе на терасата с изглед към Темза.

Логик написа:Ето защо, когато отивате в галерията, отбийте се да видите и тази знаменита стълба. Таман ще изпиете и едно кафе на терасата с изглед към Темза.

Колко жалко, че скоро не ми се отваря път към Лондон((

Ама и баРеЛинките на Логик ми харесаха.

Ама те са на Дега, Наде! Де да бяха мои... Но, от мен да мине, ето ти още две прелести:

Логик написа:Ама те са на Дега, Наде! Де да бяха мои... Но, от мен да мине, ето ти още две прелести:

Е това са картини, Логик! И двете са хубави
1) Във вихъра на танца
2) Гентерална репетиция.

Надя дори улучи заглавията (почти!). Първата е наречена "Звездата", а втората - "Репетиция".

Настоятелно обаче моля не само теб, Надя, но и всички, които проявяват благосклонността да ме цитират: не е необходимо да повтарят целия ми постинг, особено когато той съдържа снимки и е само на три сантиметра по-горе. Администраторът справедливо ми обърна внимание, че големият брой снимки товари постингите и забавя тяхното отваряне. Аз си взех бележка, но сега се чувствам двойно виновен. Чудесният ти отзив, Надя, с нищо няма да загуби, ако го редактираш и изтриеш координатите на картините. Хайде, опитай, другарко!

Логик написа:Надя дори улучи заглавията (почти!). Първата е наречена "Звездата", а втората - "Репетиция".

Настоятелно обаче моля не само теб, Надя, но и всички, които проявяват благосклонността да ме цитират: не е необходимо да повтарят целия ми постинг, особено когато той съдържа снимки и е само на три сантиметра по-горе. Администраторът справедливо ми обърна внимание, че големият брой снимки товари постингите и забавя тяхното отваряне. Аз си взех бележка, но сега се чувствам двойно виновен. Чудесният ти отзив, Надя, с нищо няма да загуби, ако го редактираш и изтриеш координатите на картините. Хайде, опитай, другарко!

Абе аз знам, че нищо не знам, но хубавото е, че знам. Ще се постарая да спазвам правилата на играта.

Сега ще те науча, нали сме другари в борбата и трябва да се учим! Щракни на edit над твоя постинг и ще се отвори прозорец със следния текст:

[ quote="Логик"]Ама те са на Дега, Наде! Де да бяха мои... Но, от мен да мине, ето ти още две прелести:
[ img]http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/degas/ballet/degas.etoile.jpg[/img]
[ img]http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/degas/ballet/degas.rehearsal.jpg[/img][/quote ]
Е това са картини, Логик! И двете са хубави
1) Във вихъра на танца
2) Гентерална репетиция.

Тогава изтрий редовете, които съм отбелязал с червено, и в долния край на постинга натисни send. Хайде, по-смело, другарко!

Наде, ако продължаваш да се държиш лошо, ще те обадя на класния! А той, знаеш, е строг. Изрично съм написал какво да направиш с твоя постинг, а не с моя! Хайде сега, седни си отново пред клавиатурата и направи това, което ти е указано.

Логик, не ме карай да трия картините, харесват ми. Но за друг път ще знам. Хайде, лека нощ!

Лека нощ, Наде, но получаваш черна точка за лошо поведение! Картините, които ти харесват, ги има два пъти в съседство. Що за странна практика налагаш? Да си видяла на някое партийно събрание лозунгите на Партията, които ние всички харесваме, да висят в по два екземпляра един под друг?!

Наде, откривам, че след като си се наспала, си се вслушала в съвета ми и си изтрила дублиращите се репродукции. Браво, другарко, дисциплината е основа на партийната организация!

Има обаче една подробност, която ме кара да бъда нащрек. Защото нали знаеш, всякакви лазутчици и перебежчици се промъкват в нашите редове, та трябва да сме бдителни! Ето какво забелязвам: твоят постинг СЪС картините е от снощи, 21:54. Тогава започва нашата преписка, да премахнеш линковете. Тя продължава до твоето "Лека нощ!" в 22:31. До този момент картините все още стоят. Днес обаче същият твой постинг от 21:54 вече е БЕЗ картините. Очевидно е, че промяната е направена след като са били публикувани няколкото следващи постинга. Аз питам: Защо тази промяна не е отразена с дребни букви под постинга? Моят отговор е: защото САМО ЕДИН ЧОВЕК има достъп до "скритата" структура на текстовете и ТОВА Е АДМИНЪТ. Ти, Наде, си НИК НА АДМИНА. Разкрих те!

Админът има възможност да редактира всички постинги, без тази намеса да оставя следи (информация с дребни букви отдолу). Това го прави подобен на "бойците на тихия фронт" ..