Лондон: септемврийски импресии

Надя написа:Тази година също има много пъпки, намери си мястото, светлина и хладничко искала.

Завиждам ти за цикламата! В България в природата растат два вида - едните цъфтят пролет, другите есен. Откога се мъча да завъдя на Панчарево пролетни и не става! Ами че покажи една снимка, като цъфне твоята, де!

Британската библиотека има дълга и вълнуваща история. Тук - накратко. Основана е в края на 15 в. от Ричард III Гърбавия - един зловещ крал, който убива брат си и невръстните си племенници, за да царува само две години, преди да го убият и него. Покрай кървавите си дела крал Ричард се загрижва за сбирката от старинни кралски документи и постепенно наследниците на трона превръщат архивата в истинска библиотека. През 1757 Джордж II я прави обществена и я помества в наскоро откритата сграда на Британския музей. Тогава тя съдържа 15 000 тома. При Джордж III библиотеката наброява вече 80 000 тома и се налага да се строят нови помещения. Тя все още се нарича Кралска библиотека. През 1823 г. синът му Джордж IV я подарява на британската нация заедно с кралската колекция от предмети на изкуството и науката. И така, от век на век и от Джордж на Джордж библиотеката се разраства и заживява в симбиоза с Британския музей. В продължение на 150 години тя се помещава в 100-метровата Зала на просвещението, която всеки посетител на Британския музей разглежда. Днес там продължават да са изложени зад витрини безброй старинни книги (не говоря за фалшивите картонени корици, за които писах преди време), но те са от библиотеката на Палатата на общините. През 1973 Кралската библиотека компле е преместена в новата сграда на Британската библиотека и оттогава се стопанисва от нея, но запазва своята цялост дори физически. В центъра на сградата се намира пететажна стъклена кула, в която се виждат старите книги. Където и да се намира човек - в коридорите, кафенетата, стълбите, - неминуемо обикаля и се любува на това съкровище. Пред очите ни са огромни фолианти от 17 век, подвързани в бял пергамент, и миниатюрните томчета на някой поет, подвързани в червена кожа. Джордж III е бил страстен колекционер на карти, та и те са някъде в тая кула. Самото помещение е връх на библиотечната техника: със специални климатици, асансьори и библиотечни шкафове, задвижвани с хидравлика. Направено е така, че хем книгите да бъдат близо до очите ни, хем да се отвори място, когато трябва да се вземе някоя от тях. Ето една снимка на интериора, взета от Andrew Dunn (горещо ви препоръчвам да погледнете неговия сайт: http://www.andrewdunnphoto.com/)



Това, което е останало в паметта на културното човечество като British Library, обикновено се свързва със старата кръгла читалня в сградата на Британския музей. Можете да я видите на великолепна снимка пак в сайта на Mr. Dunn, но за съжаление не успях да я извадя оттам. Това е знаменитата читалня, в която може да се види списък на знаменитостите, които са чели в нея. Сред тях са имена, които топлят сърцата ни - Маркс, Бакунин, Троцки, Ленин... Моето име няма да видите, защото вече никой не чете в тази зала. Новите читатели са в новата сграда (снимката вече е моя, ей!):

Станах читател на Британската библиотека, защото там ме отведоха заглавия на книги, които не открих никъде другаде. Записването е безпроблемно, но все пак трябва да мотивирате с нещо вашите нужди да ползвате точно нейните фондове. В моя случай споменаването на БАН и Софийския университет бе предостатъчно. Получих карта с личен номер, благодарение на който мога да ровя в каталога и да правя заявки чрез Интернет, където и да се намирам. Писане на ръка няма.

Заслужава си човек да разгледа библиотеката и без непременно да чете в нея. На партера се намира изложба с някои от най-прочутите притежания на библиотеката (а преди нея - на Британския музей). Един от оригиналите на Magna Carta например. Ръкописи на Бах, Моцарт, Бритън... Първата печатна книга - Гутенберговата Библия. Първите издания на Чосер, Шекспир и пр. Ръкописите на Алиса... Невероятни илюстровани ръкописи - християнски, арабски, далекоизточни... Една от знаменитостите е т. нар. Синайски кодекс, писан на пергамент през 4 в. Знаменит е с това, че е първият стигнал до нас гръцки превод на Библията, а това означава и първият текст на Новия завет. Знаменит е и със своята история: по дълъг път той пътува от манастира в Синай до Петербург. През 1933 г. Съветският съюз продава ръкописа на Британския музей за 100 000 лири. Всички са доволни: християнската държава спасява от болшевиките най-старата Библия, атеистичната съветска държава пък не само се отървава от една "попщина", но и получава пари за разгарящата се тогава индустриализация. Историята около придобиването на този кодекс е твърде интересна и си заслужава да се прочете по разните сайтове.

Тези, които са посещавали Британския музей преди много години, помнят, че един от експонатите е било Четвероевангелието на цар Иван Александър. Сега то не беше изложено, което ме накара да се опитам да стигна до него. Естествено то се пази... кой знае как се пази, но се води на отчет в Ръкописния отдел на библиотеката. Там се представих като българин, все пак имащ някакви права над тази прочута книга. Библиотекарят се отнесе с разбиране към моите щения, но ми каза, че ръкописът е достъпен след доста сложна процедура. Но ми донесе един диск, на който бяха заснети всичките 268 пергаментни листа с всичките 366 миниатюри. Качеството на снимките е невероятно - позволява всяка буква да бъде увеличена до размера на екрана! Макар че фотографирането е забранено, аз успях да заснема за форума няколко страници. Освен всичко, реших да проверя дали пък е чак толкова невъзможно да се снима от екран. Оказа се, че някои от снимките наистина са несполучливи - появила се е мрежа ит криви линии, която загрозява изображението. Някои снимки обаче излязоха съвсем прилични и дори търпят увеличение. Подбрах две страници, които имат актуално значение по ред причини. Първата страница съдържа думите, с които започва Евангелието от Иоана: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога...



Аз обаче я заснех не от суета, а заради предлога ОТ, който всеки може да види: и Слово бе от Бога. Разликата в смисъла е значителна: защо ОТ Бога, а не У Бога? Естествено, като се върнах, веднага направих справка. В превода на английски е WITH, на френски е AVEC - в тия два езика пък отива към българското ПРИ, което пак е по-близо до У, отколкото ОТ. На латински е APUD (ПРИ, КРАЙ), в гръцкия оригинал е... хайде, тук Таки да помогне, че пък гръцкият език не един!, но е пак близо до СЪС. Защо в начало Словото е било ОТ Бога, а е станало У Бога? Доколкото можах да установя, Четвероевангелието на Иван Александър следва първия превод на Светите книги, които още Константин-Кирил Философ е направил. Но по-нататък защо и как - теолозите да си кажат.

Аз минавам на актуалната тема. Миниатюрата показва изгонването на търговците от храма:



Както виждаме, дори Христос яко е замахнал със сопата. Бой, Бойко, му е майката - друго спасение няма!

Аз обаче я заснех не от суета, а заради предлога ОТ, който всеки може да види: и Слово бе от Бога. Разликата в смисъла е значителна: защо ОТ Бога, а не У Бога? Естествено, като се върнах, веднага направих справка. В превода на английски е WITH, на френски е AVEC - в тия два езика пък отива към българското ПРИ, което пак е по-близо до У, отколкото ОТ. На латински е APUD (ПРИ, КРАЙ), в гръцкия оригинал е... хайде, тук Таки да помогне, че пък гръцкият език не един!, но е пак близо до СЪС.

Винаги готов да се притека на помощ, аудиотекстуално.