Лондон: септемврийски импресии

По военни въпроси - дотук!

Нещо ново по британския въпрос?

Сега изкачвам Монблан.

Без да защитавам админа искам да споделя, че понякога когато АЗ променям постингите си, софтуерът не отраява промяната с малките ситни буквички.

Може би защото най-често добавям запетайки, които така обичам да изяждам иначе. Но за да не дразня професионалната природа на някои твърде наблюдателни в детайлите, а не в общия смисъл вече се опитвам да се коригирам.

Без да защитавам админа искам да споделя, че понякога когато АЗ променям постингите си, софтуерът не отразява промяната с малките ситни буквички.

Мара, малките буквички се появяват само когато постингът ти е застъпен от друг(и). Ако си е последен, те няма да се появят, докато е последен, макар поправката да е и след 10 дена.

А Админът няма нужда от защита, защото ползва права, до които не се е домогвал, а са му дадени от опитните дизайнъри на форума. Ясно е, че той не бива да злоупотребява с тях!

Таки написа:А Админът няма нужда от защита

Нищо де, понякога това е моят начин да покажа съпричастност.

marapepelia6ka написа:Но за да не дразня професионалната природа на някои твърде наблюдателни в детайлите, а не в общия смисъл, вече се опитвам да се коригирам.

Нали знаеш за оная двузначна заповед, дето не била ясна заради липсващата запетая? Затова бъди наистина внимателна! За толкова много от тук четящите форумът - това е животът им. Не ги подлагай на изпитание - току виж, се самоубили заради едната запетая!

Въобще, това как са разпределени правата и неправата е интересна история.. Ето, например, човек може да цитира някого, но и да редактира цитираното, а не би трябвало. Що за "цитат" е този, който може да се променя според волята на цитиращия?

А Админът може да действа "тихомълком" върху постингите на други, но НЕ и върху своите собствени! Там се появява информацията с дребни букви, ако постингът му междувременно е застъпен от друг. Ерго, дизайнърите са се погрижили щото той да не може да каже нещо, а после да го промени без последствия..

Не и моят. Който ме харесва, общува с мен без да ми брои запетаите.
Лека нощ пътеписецо. Очаквам продължението с нетърпение.

Таки написа:
А Админът може да действа "тихомълком" върху постингите на други, но НЕ и върху своите собствени! Там се появява информацията с дребни букви, ако постингът му междувременно е застъпен от друг. Ерго, дизайнърите са се погрижили щото той да не може да каже нещо, а после да го промени без последствия..

Говори, говори. Аз продължавам да се уча.
Извинявай Логик, но ще задам един въпрос на Таки извън твоята тема.
Може ли да се коригира опцията да се активира даден ник единствено след потвърждение в електронната му поща?
За да се избегне регистрация чрез пощата на някой друг.

Може ли да се коригира опцията да се активира даден ник единствено след потвърждение в електронната му поща?
За да се избегне регистрация чрез пощата на някой друг.

Може. В момента (от доста седмици) е валидна опцията "свободна регистрация". Но понякога се налага тя да бъде заменена - временно - с контролирана.

Глобалното затопляне вероятно е предизвикало локално застудяване в Лондон. И то какво! Такъв февруари лондончани не помнят от години: всеки ден дъжд, който минава в сняг, студ с вятър, замръзнали локви и прочие познати родни картинки. Те обаче съвсем не са типични за Лондон и изобщо за Англия. До такава степен, че общините нямат никаква снегопочистваща техника и затова са принудени дори да затварят летищата при повече сняг. Аз докато бях, това се случи няколко пъти в различни градове. Бил съм в Лондон и друг път през февруари, и тогава е пръсвал снежец, но веднага се е стопявал от слънцето и парковете са пожълтявали от цъфналите нарциси. Сега не беше така, но за щастие биологичният часовник на растенията отчита собственото си време и въпреки мразовете, които ме караха да се гуша в яката на палтото си, цветята започваха да цъфтят. По всички градинки и по прозорците на много хотели червенееха диви циклами, които не се срещат в България, еле па по това време на годината:



Жълти нарциси още нямаше, но изпод земята пробиха жълтите минзухари. Капчиците от снега по тях още не са изсъхнали:



Най-учудващ е зимният цъфтеж на камелиите. Знам, че в Япония имат специални зимни сортове, а ето че и в Англия ги отглеждат:



Естествено за обитателите на езерата в Хайд парк няма зима-лете: единственият им проблем е да заемат свободно място в Speakers' Corner и да съберат достатъчно публика:

След прочутия музей Courtauld - прочут с това, че е малък, а съдържа повече ценности от сто пъти по-големи галерии, открих втори от същия калибър: Wallace. Колекция, събирана от пет поколения и накрая направена обществено достояние. Скромният списък от творби включва шест (!) Рембранта, единият от които е великолепен портрет на сина на художника, Рубенс, Тициано, Веласкес, Франс Халс и други известни холандци, Пусен и още редица френски и английски знаменитости. Освен картините виждаме една от най-добрите сбирки със старинни мебели, сервизи, рицарски доспехи и оръжия, сред които пистолет на Краля-слънце Луи ХIV. Както в повечето английски музеи, експонирането на изкуството е обвързано с обучението. В няколко зали могат да се видят и дори пипнат старинните дърводелски и железарски технологии (имам пред вид най-вече коването на брони). За децата пък има зала, в която могат да мажат с бои, колкото искат. Могат да обличат доспехи и плащове и да се снимат с тях.

Аз обаче искам да разкажа за една експозиция, тематично обединена под надслова Shhh...it’s a Secret! Предметите специално са съобразени с детската фантазия и дори деца са участвали в подбора им. Някои от предметите са уникати, за които даже не сме подозирали, но всички съдържат по някой "секрет". Например огромен меч в ножница. В края на ножницата откъм дръжката обаче има малко копче. Ако - не дай Боже! - рицарят е победен, и унизен трябва да предаде на победителя меча си, той му го подава с дръжката напред. В същия момент обаче натиска секретното копче и от дръжката изхвърча острието на шпага, дълго метър и половина! Подло, нали? Е, такива са били времената - подли!

Въпреки забраната, аз не се стърпях да снимам един от експонатите - позлатена кутийка за емфие, от чието дъно се изважда плочка с два миниатюрни портрета (кутийката е поставена върху огледало):



Любопитно е, че "секретът" е бил разкрит едва в наши дни - сто години, след като е постъпил в колекцията, и двеста, след като е бил произведен. Още по-интересни за мен бяха личностите на портретите: мъжът е Франсоа-Мари Аруе, повече известен като Волтер, а жената е неговата любовница Габриел-Емили ле Тонелие де Бретьой, маркиза дьо Шатле, с която е живял в продължение на десет години. Всъщност У която е живял Волтер. Ето за това замъче става дума:



Маркизата е била математичка и физичка, първа превеле на френски Нютоновите Математически принципи. Ех, като си помисля само - любов с математичка в такъв дворец, веднага ставам дисидент като Волтера!

Ще ви покажа една картина от "секретния" отдел на Уолъсовата колекция. Тя е интересна и сама за себе си, но най-вече поради актуалното си звучене. Въпреки че е рисувана през 1656 г., тя чудесно може да послужи за илюстрация към периодично публикуваните списъци на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (накратко КРДОПБГДСРСБНА). Озаглавена е Подслушващата прислужница и е от холандския художник Николас Маес. Разгледайте я внимателно, преди да четете нататък:



Картината изобразява домашна прислужница, която е надала ухо по посока на мазето и е долепила пръст до устните си в знак на "Ш-ш-ш-т!" Преведен с думи, нейният жест означава само едно: "По военни въпроси дотук!" А защо по военни? Отговорът е проснат върху креслото в антрето - войнишка пелерина и до нея шпага. Очевидно гостът, който се е усамотил с девойката под стълбата, е военен. Следователно "прислужницата" е всъщност сътрудник на военното разузнаване или контраразузнаване (РУМНО - Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана). При друг прочит обаче тя е съдържателка на явочна квартира - "явочница", която играе ролята на сводница, като уж дава "на час" мазето за любовни срещи, но всъщност там тя среща агенти под прикритие. В края на краищата нищо в композицията не ни дава основание да подозираме реални любовни действия! Има и трети прочит, при който "явочница" е хазяйката в горната стая, която от благоприличие е поканила на разговор уважаван гражданин, съдейки по шапката му. Нищо чудно подобно на Левски тя да си говори със самия префект на полицията, облечен цивилно, но да "покрива" явката под стълбата. Както се убеждаваме, прочитът е поливалентен, какъвто и трябва да се очаква от сложната материя, на която картината е посветена. В допълнение нека изтъкна, че същият художник ни е оставил серия от шест картини с подобен сюжет. При заявен интерес на драго сърце ще анализирам и останалите пет платна.

Логико, благодаря ти! Ако един ден имам щастието да посетя Лондон, ще си разпечатам Лондонските ти импресии и ще си ги използвам за пътеводител!

jovina написа:Ако един ден имам щастието да посетя Лондон...

Че колко му е! Ще ти дам и карта с начертани маршрутите.

Извадих късмет, защото точно когато бях в Лондон, там се провеждаше една изложба, каквато нито е имало, нито ще има отново. По една единствена причина: няма друг художник, който да предоставя материал за подобна изложба. Само творчеството на Ван Гог може да бъде представено по такъв начин и ще разберете защо.

Изложбата е уредена в Кралската академия на изкуствата и е озаглавена Действителният Ван Гог. Художникът и неговите писма. Когато употребявам думата "невероятна", имам пред вид наистина изложбата, защото за творбите му подобни ученически оценки предизвикват само усмивка. Организаторите са се сетили да съберат 65 живописни платна и 30 графики заедно с 35 писма на Ван Гог, в които той подробно описва бъдещите си картини и дава техни скици. Значи, за да се направи подобна изложба, първо трябва художникът да е написал 650 писма, които да са запазени, а друг такъв случай в изкуството няма. Разбира се, въпросните писма - предимно до брат му Тео, са широко известни и са преведени на всички културни езици. Проследяването на картината от идеята за нея през скицата с перо до живописването й в масло сигурно е било предмет на десетки дисертации и стотици статии. Така че организаторите на изложбата тук нямат особено оригинални заслуги. Освен, разбира се, гениалната идея! Истинското геройство обаче е било да съберат на едно място самите картини. Представете си какъв авторитет трябва да са имали те и какви мотиви да са изтъкнали, та да убедят нюйоркския "Метрополитън", Гугенхайм, Пол Гети, Ватиканските музеи, Пушкиновия музей в Москва и още четиридесетина от този порядък - лондонските и амстердамските са включени бай дифолт, плюс още десетина частни колекции, "пожелали да останат анонимни", както пише в каталога... Та представете си, казвам, всички тия музеи да свалят от стените си едни от най-ценните си картини, за да ги изпратят за едно четиримесечие в чужбина! Очевидно те са разбрали колко е престижна за самите тях тази изложба! И не са се излъгали, защото иначе как щях аз да я видя и сега да я разхвалвам с такъв възторг пред толкова изискана аудитория?

Лесно можете да си представите каква засилена охрана имаше изложбата! Служителите не бяха в униформи, а се сливаха с посетителите и си личеха единствено по мобифоните с антени, които стърчеха от коланите им. По тази причина беше немислимо да се снимат картините. Пък и нямаше защо - всички те могат да се намерят в Интернет, писмата също. Ако желаете на холандски, ако предпочитате на английски... Културата на изложбата се прояви и в каталога, който бяха приготвили - огромно томище от 300 страници, което съдържа съвършени репродукции на всички картини, някои с увеличени детйли, факсимилета на писмата и пълните преводи на ключовите пасажи. С една дума, цялата изложба между две корици! Единственият пропуск е, че моята лондонска спътница не можа да ме снима пред някоя картина, което очаквам да е огромна загуба за вас.

Започвам тура из изложбените зали с една стандартна "двойка" от експонати: писмо номер 722 на Винсент до Тео от 21 ноември 1888, писано в Арл, и съответното живописно платно от същия месец. Писмото е на френски и под скицата пише: "Огромен лимонено жълт диск за слънцето. Зелено-жълто небе с розови облаци. Земята е лилава, сеячът и дървото в пруско синьо."


Виждаме, че картината буквално следва скицата (репродукцията, взета от Интернет, е доста далеч от истинските тонове). Над главата ми в кабинета виси репродукция на същата картина. Така поне си мислех, преди да се върна в София и да я сравня с каталога. Тогава разбрах, че "моята" се намира в Цюрих, а тази от изложбата е в Амстердам! Разликите между двете обаче са толкова малки, че трябва да се търсят сантиметър по сантиметър. Точността, с която Ван Гог следва предварителната скица, а тя вероятно съвестно пресъздава реалността, е поразителна. Тя е особено поразителна при портретите, където наблюдаваме пълно съвпадение и във физиономията, и в изражението.

Ван Гог безусловно е един от най-популярните художници - едва ли има човек, който да не знае поне слънчогледите му. На тази изложба обаче аз с учудване установих, че една част картините му са страхотно известни - има ги по всички албуми, а други картини, не по-малки шедьоври, са тотално неизвестни. Да вземем дори прочутите слънчогледи. Преди да ги членуваме, трябва добре да преценим за кои точно "прочути" слънчогледи говорим. За целта най-добре е първо да ги преброим. Защото във вазата може да са 15 и картината да е от музей в Лондон, Амстердам или Япония, а може и да са 12 и тогава картината ще да е или от Мюнхен, или от Филаделфия. Едва ли обаче някой ще свърже името на Ван Гог със слънчогледите, които са в музея в Берн:



Техният колорит е съвсем различен от "прочутите", а лично мен ме изпълва с възхищение математическата прецизност, с която са изчертани спиралите върху питите.

Обикаляйки залите, се натъкнах на цели теми в творчеството на Ван Гог, за които, признавам, не знаех. Например за серията от картини с библейски сюжети. Или пък за натюрмортите с книги. При това нарисувани така детайлно, че се четат заглавията им. На една от картините е отворена Библията. Вижда се, че това е гл. 53 от книгата на Исая. Ще се радвам, ако си направите труда да разлистите Светото писание и да разберете защо Ван Гог е избрал точно този цитат. А до Библията лежи "Радостта да се живее" на Зола. Защо ли точно тя? На друга картина пък са нарисувани купчина книги, разхвърляни върху масата. Не си личат заглавията им, но пред картината е поставена дълга витрина с автентични издания от онова време на съчиненията, които Ван Гог цитира в писмата си: Балзак, Мопасан, Флобер, Зола, Алфонс Доде... Някои са на английски (не знаех и това, че английският на Ван Гог е бил "fluent", както и френският му, а си е служил и с немски): Шекспир, Дикенс, "Чичо Томовата колиба"... И всички книги са с щемпела на Британската библиотека, което внася допълнителен елемент на тържественост и интелектуално величие, каквото заслужава Ван Гог.

Тук безплатният тур из залите на Кралската академия на изкуствата свършва. Благодаря за вниманието! Ако имате въпроси, ще се консултирам с каталога и други подходящи книги от личната си библиотека, за ви отговоря.

Еееех Логик ... ако знаеш само как ти завиждам за тази изложба Ван Гог ми е най-любимият художник ... благодаря ти!

Служителите не бяха в униформи, а се сливаха с посетителите и си личеха единствено по мобифоните с антени, които стърчеха от коланите им. По тази причина беше немислимо да се снимат картините.

А ти не парафразира ли своето изказване на московското летище? I'm tired of your British bureaucracy!

Мери те пита, де ..

jovina написа:Еееех Логик ... ако знаеш само как ти завиждам за тази изложба

Че колко му е! Взимаш си билет от лоу-кост компания за няколко евро и пътуваш нощем. За един ден разглеждаш изложбата и се връщаш следващата нощ. Изложбата е до 18 април. I strongly recommend!

Кварталът, който описвам, има много интересна история и е плодотворна почва за социологични и архитектурни изследвания. Накратко, до началото на века тук е имало лека промишленост - текстил, хлебопекарни, пивоварни и т. н. Къщите са приютявали главно семействата на работници. На едно площадче има интересен бронзов паметник, изобразяващ усукано въже, което "да напомня важността на текстилната индустрия в тази част на Ложндон и многото общности, живели и работили в този район".



След Втората световна война обаче промишлеността запада, фабриките са затворени и жилищата са изкупени главно от граждани на бившите английски колонии - Индия, Пакистан, Бангладеш, Сомалия и др. Естествено днес могат да се срещнат също и безброй араби, негри, турци, поляци, руснаци, българи - един съвременен Вавилон! В приземните етажи са отворени магазинчета за дрехи, плод-зеленчуци, кафенета, ресторанти и прочие. Заради "многото общности" надписите на повечето обществени места са многоезични. В салона на техния райсъвет например ви посрещат с "Добре дошли!" на английски, китайски, бенгали, виетнамски, сомали и полски! Табелите на улиците са на билингва и вярвам, че ще дойде от полза на нашите дами да научат как е "мода" на бенгали:



А на последователите на Шамполион предлагам да установят на какъв език е третата забрана за колела и кучета:



Отговорът се съдържа в написаното по-горе, но опитайте да разберете сами - ще ви достави удоволствие! А в това време аз ще подготвя продължението на своето есе.

Новите етноси, заселили квартала, естествено внасят със себе си мода, храни, религии - всичко! Предлагам на нашите очарователни дами една модна колекция, издържана в електрик:



Всякакви екзотични плодове и зеленчуци могат да се видят направо на тротоарите, но рядко някой нашенец ще се сети как се ядат те, ако не попита собственика:



Само за няколкото месеца, докато мина отново по уличката Брик Лейн, на нея се извиси ултрамодерно минаре:


Тази уличка заема централно място в моя разказ за социалните и архитектурните транспозиции, които се наблюдават в Североизточен Лондон. За тях ще продължа в следващата част от есето. Нека само допълня, че минарето бе издигнато, без да се провежда референдум и без да се забелязва някаква опозиция.

Изложбата на Ван Гог наистина е изключителна. Пред изложбената зала има всеки ден опашки от чакащи да влязат и хората търпеливо стоят по няколко часа на дъжда и снега докато им дойде реда.


Когато посетих изложбата ми направиха впечатление усилените мерки за сигурност. Но те не попречиха на един 'нахалник' да се вмъкне без билет и без изобщо да чака по опашки. Не знам как го направи, но изглежда е омагьосал елегантната и строга дама, която проверявяше пропуските и билетите на входа.


С‌ крайчеца на окото си забелязах, че индивидът много мязаше на познатия ни Логик. Но пък сега той проявява нетипично излишна скромност и не желае да сподели опита си, та може и да не е бил той. Знае ли човек...

С‌ крайчеца на окото си забелязах, че индивидът много мязаше на познатия ни Логик. Но пък сега той проявява нетипично излишна скромност и не желае да сподели опита си, та може и да не е бил той. Знае ли човек....

Ако е бил същият * , ще го помоля да повтори номера и на входа на Новия музей на Акропола. Аз ще овековеча отдалеч събитието на видео и няма изобщо да го познавам, разбира се ..

* А е твърде възможно, защото преди години същият ме накара да прескачаме заедно твърде високата ограда на античния театър на Еретрия, който беше затворен за посетители.

Pelican написа:Знае ли човек...

Логиците са като пчелите - с тях човек никога не знае какво може да му се случи.

Логик и аз си имам от 8 години такава циклама, английска ще да е. Шест години никакъв цвят докато я държах в стаята, през лятото листата позеленяват, през зимата едно по едно пожълтяват и окапват. Миналата зима реших да я изнеса на балкона, през февруари започна да цъфти. Тази година също има много пъпки, намери си мястото, светлина и хладничко искала.