Флора, фауна, имена на растения и други...

Таки написа:Щом залагането е виртуално, може и да е малко ънфеър.. Важното е да не забравите офертата на домакинята, оти една мудурация в хубава вила сред планината струва колкото 10 луксозни вечери в топ-кръчми. Всеки си носи по нещо, а домакинът предлага уюта.

Провото си е право. Хомен е истинска интелектуалка, с деликатен дух, / не само защото избира качествени кръчми /, разбира от от литература ,,, а за това, че подържа къщата в този вид, днес, вече можем да я наречем и героиня.

.. но ако започнете хубава серия от вилни соарета, ще се окажеш и ти герой, и чичко Логик Панчаревски, пък кой знае колко други, незнайни герои ще цъфнат.

Таки написа:.. но ако започнете хубава серия от вилни соарета, ще се окажеш и ти герой, и чичко Логик Панчаревски, пък кой знае колко други, незнайни герои ще цъфнат.

Тъй е, тъй е, Ригас. Да не знай човек кое да избере. Или както бях писал на по-нежни години:

Във този чуден двадесети век
когато доктор Барнард слага
сърце от бял във чернокож човек
....

.. най-хубавите ми спомени са от вечери, прекарани в къщи или вили на приятели. Вкл. и в нашата.

Говоря за време оно. То си бе станало почти 'must' , след началото на 70-те, когато разните келнери и бармани така бясно се бяха развихрили, че най-сигурният начин да прекараш една лоша вечер беше да им станеш клиент. Гледаха те като че ли си отишъл да им обираш къщата. Бяха адски радостни да 'нямат' това, което е треснато в менюто. Разговаряха с теб, все-едно че са бивши аристократи, пратени на принудителен труд - да обслужват плебеи. Бяха станали едно от най-гнусните съсловия на "народната република".

Homan написа:Имаме два смърча, едно гинко билоба - много младо, и новопосадена бяла мура, надявам се да изкласи, засега е много добре ... Обожавам аромата на борова гора, това ми дава заряд и сили да издържа на смрадта в София...

това са смърчовете - в дясно ... ще се опитам да намеря друга снимка, където се виждат целите ...

Абе плачеш ти да те питат кой ти е шефа, замаскирна комунистка с комунистка

Таки написа:.. най-хубавите ми спомени са от вечери, прекарани в къщи или вили на приятели. Вкл. и в нашата.

Говоря за време оно. То си бе станало почти 'must' , след началото на 70-те, когато разните келнери и бармани така бясно се бяха развихрили, че най-сигурният начин да прекараш една лоша вечер беше да им станеш клиент. Гледаха те като че ли си отишъл да им обираш къщата. Бяха адски радостни да 'нямат' това, което е треснато в менюто. Разговаряха с теб, все-едно че са бивши аристократи, пратени на принудителен труд - да обслужват плебеи. Бяха станали едно от най-гнусните съсловия на "народната република".

Ригас, сега, особено софианци сме се поразглезили. Не че няма прости хора в работата си като сервитьори , не че порциите и качеството на храната са супер / продължаваме да се лъжем /, но пак най-хубавите прекарвания и качествени като всичко си става по вилите. Това са си жалоните в живота ни тук

Таки написа:Ама Леля Хо имала вила, по-хубава и от тази на Дядо Ко !

Я да си проверя гео-интуицията.. : къмто Владая - Рударци страна ли се пада таз кокетна постройка ?

Според мен е в горната част на Княжево - гледах една къща, с подобна архитектура, когато се оглеждах онази година...

Освен ако не използвам the insider information, which I have

Айде, бе! Тя няма и 60 квадрата обитаема площ! Ама пък може и да си прав. Едно време не им даваха, дори и на тези от ЦК-то да се изхвърлят.

.. 'обитаема' вътрешна площ, разпределени разумно, са муци за една човешка вила. При нас те са 74, като 34 от тях са за хола, а останалите - за 2 спалнички, кухнята и банята. Животът тече най-вече на терасата от 18 м2.

Не броя мазето от 24 м2 и тавана от 50 м2.

Това са размери по силите на една домакиня. Вили от 200 м2 вътрешна жилищна площ искат и прислуга, за да са ОК през цялото време. Иначе те са 50% аут.

И аз съм на тоз акъл Ригас. Лошото е че и дворът, около 800 квадрата рябва да се подрежда / опитвам се да си играя, без да влагам време и труд /

И дворът е проблем и обект на оптимизация. Ние имаме 1000 м2 и едвам им смогваме. В какъв смисъл? Ами .. в моя. Аз мисля, че човек трябва да има вила, в която да си почива и да се кефи 80% от времето, а 20% да я оправя. Във всякакъв смисъл.

Оказва се, че двор от един декар е на границата на подобен 'принцип' . Били сме многократно принуждавани да наемаме хора за различни градински работи. От друга страна, такъв двор те кара да се чувстваш достатъчно отдалечен от съседите.

Абе .. Pan Metron Ariston викаха древните, буквално: "всяка мярка е отлична" . Още Хераклит бе схванал критичната важност на понятието "мярка" , и то не в ежедневен, битов смисъл, а в най-дълбоко философски. Защото тя му трябваше, за да се гарантира стабилност на една динамична диалектична система, която в по-модерни термини бихме нарекли "базирана върху единството и борбата на противоположностите". Една от неговите най-знаменити сентенции кара дори Слънцето - този диктатор на Живота (а не Зевс и разните ми съ- и ко-Богове) да бъде подвластно на Мярката, защото ако я наруши, ще се намесят Ериниите - тъмните и кръвожадни сили на възмездието към нарушителите на Мярката..

Та така, по повод вилите и квадратурата им..

За любопитковците - къщето е около 60 кв.м. обитаема площ, чардакът е 24 кв.м., дворът - 1000 кв.в. - оптималното съотношение, като имате предвид, че садя само китки в определена за това малка зона, останалото е ливада - с диви ягоди, гъби, и всякакви планински саморасляци... И е в борова гора над Искърското дефиле, посока Своге! Туй ми е мястото за бягство - още повече, че около нас са приходящи от време на време, тишина, въздух и моя милост, която прегръща дърветата...

Пожелавам хубав ден на всички!

ПП И наистина - чардакът гледа на север, към баирите, между които се е сгушило Свогето

Чочо, имаме къщето от 10 години, и през всичките тези години го довършваме - кредити, братко, кредити....
Ако бях от подходящия сой, вилата ми щеше да бъде нейде из Сен Тропе!

Много хубав ден и на теб!

сноб написа:Много хубав ден и на теб!

Привет, ранобудниче! Как си тази утрин?

Homan написа:
....
Чочо, имаме къщето от 10 години, и през всичките тези години го довършваме - кредити, братко, кредити....
Ако бях от подходящия сой, вилата ми щеше да бъде нейде из Сен Тропе!

Знам - беше ми казала и за мястото

The insider information

But not classified Всичко си казвам, кога е за фукня

Таз къщичка до гората и с димите ягоди е само за творци!


От моите 1000 метра, около 100 използвам за да си отглеждам домати, боб, 2-3 корена курнишони / за Стефчо /, чубрица и изобщо мерудии. Разбира се не успявам с труда. Само косенето на ливадата - около 500 метра ми отнема 6-7 дни годишно. И аз наемам отвреме-навреме хора.

Съседката, новобогаташка, която има градинар и градина, като ме гледаше така да се трудя селскостопански ми подхвърли, че тя нямала роднини на село. На което аз й отвърнах: е, аз не мога да отвикна.

Но да дадем и нещо от Витоша. Изчезващия клек:

грешка

Таки написа:... най-хубавите ми спомени са от вечери, прекарани в къщи или вили на приятели.
... след началото на 70-те, когато разните келнери и бармани така бясно се бяха развихрили...

Съпоставката "преди - след" търпи доста корекции. Най-отвратителното в сервирането "преди" беше връзкарството дори в ресторантите! Кока-кола? - Няма! А на съседната маса пият. Но не с бутилката, а поднесена в чаша. Свободни места? - Няма! Навсякъде пише réservé. И сега на много места не е по-добре. Отиди в Чехския ресторант, любимото място за срещи на телевизионерите и работниците от отсрещната милиция. Продължава здравата традиция на всяка маса да има табелка zadáno. Можеш да седнеш само след специално интервю с управителя! В много ресторанти съм ял развалено месо - всъщност не съм го ял! - защото ресторантите са безброй и стоката им застоява. Мария може да ти разкаже за една наша вечеря - за съжаление май последната в пълен състав - в иначе твърде привлекателния ресторант "Малкият стадион". Боабабът го знае, до него е. Чуден двор! А порциите бяха по-малки от детски! Когато изразихме учудването си, келнерът щеше да ни набие - като сложи ръце на кръста: "Вие за толкова пари, колко искате!"

Поуката, която съм извлякъл, е: от дома по-добро няма! За по-малко пари - хубаво месо от месаря, нанизано на шишове, и на вилата! Останалото е от лукаваго. Снимки - в следващия брой.

Наистина, последните 7-8 години много рядко вече има ресторанти, които ми се нравят. Социализмът, не само там, е в пълно настъпление. Хората все повече искат с все по-малко работа да крадат все повече.

ПП. А малкият Стадион, въпреки чудния двор, никога не се прояви добре / бил съм 3-4 пъти /.

Логик, като "преди" имах предвид периода на нашето следване и малко по-късно - някъде до 1970 г. Помниш, че тогава ходехме често в разни заведения, въпреки нарастващите проблеми (ти спомена някои). Нещата се разваляха прогресивно и някъде около 1970 ние се отказахме от общественото обслужване и преминахме на частно.

Моите впечатления от няколко софийски заведения през миналия септември (в едното бяхме заедно) не са лоши.

Таки написа:Логик, като "преди" имах предвид периода на нашето следване и малко по-късно - някъде до 1970 г. Помниш, че тогава ходехме често в разни заведения, въпреки нарастващите проблеми (ти спомена някои). Нещата се разваляха прогресивно и някъде около 1970 ние се отказахме от общественото обслужване и преминахме на частно.

Моите впечатления от няколко софийски заведения през миналия септември (в едното бяхме заедно) не са лоши.

Туризма и липсата на военна хунта и остървяването характерно за ЕС разваляха през годините обслужването в гръцките ресторанти.

Но си спомням. 1983 след българските ресторанти. Как пристигнах в Атина и вечерта се отправихме на юг, към летището, към едно просто ресторатче. С двор постлан с дребни камъни, просто дървени маси, постлани с мушами. Спомням си таблите с мезета, Хрибите и Храцити, удзакитата и кротките хора по масите.

Логик е един от хората, които са участвали в оформянето на важни части на нашата вила, както с идеи, така и със собствен труд. И понеже не е бил доста години при нас, искам да му покажа колко са израстнали едни юки, които той познава като еднометрови в саксия, а също така и един от двата евкалипта (на заден план), които той помни като малки дръвчета. Снимката е от август 2006 г. , така че днес размерите са още по-голями. А лицето долу вляво - още по-остаряло. Но това той е имал възможност да констатира съвсем скоро, в София..

Хвойна или също известна като смрика. Известна на българските пубери с това, че от нея се прави джин.