Наука и техника за младежта

marapepelia6ka написа:

Логик написа:Това наистина е продуктивна идея! Трябва само да проверя дали седалките се разгъват за спане.

Хахахахахаха
къща на колела....
ей богу посмях се от сърце...

Да ЕмПи пореден опит за летене, но и за ... спане!

По няколко форума вече съм известен като масон, който не само е прегърнал масонската програма, но и на практика си служи с мистрията и отвеса. Когато се движа по улиците, едното ми око все е обърнато към зидарията - как са подредени тухлите, с какви камъни е градена оградата, какъв е паважът... И на тая тема ще пиша от Оснабрюк, защото тук открих много интересен материал за масонски - в строителния смисъл на думата - поуки. А сега една задачка, която ме заинтригува още първия път, когато пристигнах в този град, но оттогава нямам отговор. Погледнете как са подредени паветата на снимката:



Тези павета обграждат една от големите църкви. По някаква странна приумица обаче те най-педантично са поставени под ъгъл, при това променлив: около изпъкналите части на фасадата горните плоскости на паветата са хоризонтални, а край вътрешните стени те са почти под 30 градуса. Забележете колко плавно се променя наклонът! Някой да предложи обяснение?

Още докато уговаряхме моето пътуване, германските колеги ме попитаха имам ли си "ноутбук". Отговорих им, че имам "пи-си", имам и "лаптоп", но дребосък като "ноутбук" не ми трябва! Те обаче заявиха, че "ноутбуките" съвсем не са дребосъци и че тук без "ноутбук" не може. Затова още първия ден ме заведоха в един магазин да избираме. Спряхме се на Hewlett Packard със 17-инчов длъгнест екран, 600 гиги върху два диска, два процесора по 2,2 гигахерца, 4 гиги памет, някакви "сини лъчи", които още не знам какво да ги правя, вградена цифрова телевизия, камера, уайърлес и изобщо всичко, кое си требе. Когато го купихме, уиндоусът естествено беше немски и силно ме затрудняваше. По-точно изобщо не можеше да се работи. Колегите обаче веднага се съгласиха, че ми трябва английски уиндос и тутакси го инсталираха. Ето го компютъра в работна обстановка: вижда се клавиатурата, която си донесох от България, за да мога да общувам с форума, вижда се и екранът на форума. Какво повече му трябва на човек?

Логик написа:Какво повече му трябва на човек?

Една усмивка, нищо повече
А честит ти нов ноутбук - със здраве да си го ползваш

Сега човек има всичко, за да оцени по достойнство моите тюбки. Вкл. широк екран, за какъвто те са направени. Напомням: HD и СЛЕД като то тръгне - Full Screen!

https://www.youtube.com/user/takyslav

Логик написа:


Някой да предложи обяснение?

мисля ,че е свързано с топенето на снега - така наредените павета правят пет-шест "вади " ....

Логик,

Как намираш университета?

pheras написа:Как намираш университета?

Нямам особени връзки с университета. Във вторник ще имам "презентация" и ако ме оценят, значи университетът е на ниво.

Аз не съм тук за лекции, а по конкретна тема - логическите ръкописи на Лайбниц. Затова работя само с моя колега, който е философ-логик и у когото живея. И за това си заслужава да разкажа!

nikiforov написа:... така наредените павета правят пет-шест "вади " ....

Нещо не ми се вярва тая работа! Ако целта е по-добро оттичане на водата, защо ще са наклонени навътре, към сградата? И не е ли най-добре просто да се направи лек наклон навън, а не да се правят "вади", които вместо да изтичат, задържат вода? Наистина е мистерия, а няма и кого да питам!

След експерименти с редица нови модели енергоспестяващи лампи, които ни бяха предложени за лабораторията, ние се спряхме на този модел на Филипс - "Tornado 20W" , който има реална мощ 20 вата, а свети със силата на крушка от 115 вата, т.е. реализира икономия от около 6 пъти или 1 киловат-час за всеки 10 часа работа. Препоръчвам лампата на всички заради компактния и размер* и много приятната светлина.

* Височината й от края на металния винт е 10 см, което позволява да бъде поставена в сравнително малък бял глобус, вкл. и пластмасов. Това може да се наложи в случаи, в които тя ще се гледа често: тя е твърде ярка и дразни окото при пряко гледане.

Таки , не съм по сметките , но осветлението е на последно място , според мен , процентно в цената която плащамЕ за изразходваната еленергия .
Перални , хладилници , бойлери , климатици ...с технологии от преди десет , а и повече години ...те са истинският лапач на енергия

все пак , не "осветявам" там , където вече не съм

Маестро,

Изчислил съм, че с пълната замяна на лампите във вилата (а там има и бая външни, за терасата и двора) , може да се спестят около 6 Евро на месец, при 100% позване на вилата. Може да не са много, но не е и "нищо", пък е важна и "идеята".

Основната икономия се прави, разбира се, от големи осветителни консуматори, например супермаркети и музеи. Там икономията е потресающа.

така си мислех - пестиш 6 евро на месец и веднаж в годината ги даваш за свещи ...
за романтично с булката

Най-голямото спестяване на енергия през лятото се постига с класически, древни средства: добре разположени дървета за сянка и хубаво премислен (проветряван) керамиден покрив.

Преди да приложим тези архаични средства, ние ползвахме климатика ( 2.5 киловата ) по 5-6 часа на ден за 2 месеца. Сега го ползваме около 5 пъти по-малко. Преценка на икономията: около 30 Евро на летен месец. Това вече е нещо...

А тези къщи, които са построени със спазване на някои принципи за енергийна оптималност, са направо едно чудо. Бях скоро в една такава: навън е жега, а вътре прохладно като край морето. Без никакъв климатик.

Всяка сутрин и всеки следобед пътят ми минава покрай една чудесна река, в която плуват патици. И всеки път срещам една патица с шестте си рожби:



Вълните, които оставят те след себе си, нагледно показват процеса на преминаване на звуковата бариера от свръхзвуковите самолети и образуването на т. нар. конус на Мах. Както се знае, фронтът на този конус е способен да убие хора и да разруши къщи. Това пате точно преминава "звуковата" бариера на флуида, в който се намира:



Само то си знае дали изпитва сътресенията, на които трябва да издържи конструкцията на свръхзвуковия самолет в този момент! А на следващата снимка всички патета са преминали бариерата и спокойно плуват, очертавайки строго определените ъгли на клиновете в зависимост от собствената си скорост и скоростта на разпространение на вълните във водата:



Със сигурност нито една патица не се замисля, но колко ли хора забелязват, че пред очите им е илюстрация на едно изключително инересно и сложно явление?

Логик написа:



Със сигурност нито една патица не се замисля, но колко ли хора забелязват, че пред очите им е илюстрация на едно изключително инересно и сложно явление?

Аааааа ... тая снимка е УНИКАЛНА!!! (ръкопляскащ емотикон + шапо!) Наистина нямаше да забелжа това явление, тенкс!!!

Тази много дъждовна утрин е идеално време за научно-технически занимания.

След като ползвах мрежа за осенчване на гаража на колата, възникна въпросът да се оцени степента, в която тази мрежа намалява слънчевата светлина. Това е трудно да се направи на око, защото дори и местата със 100% сянка са осветени от незасенченото небе + светлината, разсеяна от околни обекти. Това се вижда чудесно на долната от двете снимки.

Един от методите, който приложих, е да се заснеме мрежата отблизо, на бял фон, снимката да се превърне в максимално контрастна черно-бяла и после да се измери частта, заета от 'дупките'. Снимката се вижда горе вляво. Един от начините да се определи процентът на бялата част е да се разиграе Монте-Карло върху образа и да се види процентът на 'белите попадения'. Според известен каламбур, един математик би сметнал задачата за решена и не би продължил нататък, но на един физик му трябва не само методът, но и приложението му. И тъй като не разполагах със софтуер, който да разиграе Монте-Карло върху образ, намерих друго решение. Приложих върху снимката на мрежата неколкократен Gaussian Blur с голям пикселов радиус. В резултат на това се получи едно почти равномерно сиво поле, което се предполага, че има средната осветеност на оригиналната снимка (горната снимка - вдясно). Тя се измерва лесно с рисувателните програми ( 'пипетката' + "свойства на новия цвят' ) и се оказа 0.33 (84/255=0.33) . Т.е., според този метод, мрежата ми намалява 3 пъти попадащата в нея светлина.

Един друг метод, не толкова достоверен, е да се сравнят осветеностите на частите на една (достатъчно хомогенна) повърхност - една, изложена на директна слънчева светлина, втора - защитена от мрежата и трета - попаднала на 'плътна' сянка. Това е направено на снимката долу. В случая обаче от стойностите на 'слънчевата' и 'мрежовата' част трябва да се извади стойността на 'сенчестата', която ни е 'нулата'. Интересно е, че резултатът с този метод е много близък до първия: (83-33)/(49-33) = 0.32 . Тук стойностите са в %бяло (бяло=100), докато в първия случай са оригиналните RGB стойности (бяло=255).

Бях писал някъде преди време - май като се връщах от Каварна, че вятърните електрогенератори срещат неочаквани трудности с пренасянето на произведената от тях енергия. Защото при силен вятър мрежата не може да поеме електричеството. Ето един последен материал на тази тема, разисквана на специална конференция (Първи енергиен хидрофорум):

Енергийната ни мрежа може да издържи само 17 на сто от ВЕИ-заявките
( http://mediapool.bg/show/?storyid=157538&srcpos=3 )

Разбира се, като цитирам тези изявления, си давам сметка за огромната съпротива, оказвана на възобновяемите енергийни източници за сметка да скъпоструващите атомни централи. Могат да хвърлят милиарди за нови мощности, а не искат да хвърлят милиони за усилване на електропреносната мрежа!

При едно разтребване на архивите си попаднах на едно копие от ръкопис на статия, което ми беше дал моят покоен преподавател и колега Иван Узунов. През последните години на своя живот той бе мотивиран противник на развитието на ядрената енергетика в България, с което влезе в конфликт с тези свои колеги от ФзФ на СУ, които бяха про-ядрено настроени и, разбира се, с много силното "ядрено лоби" на страната.

Аз не споделям изцяло неговите възгледи, но мисля, че е мой дълг да преведа на български и да предложа на вниманието на ЕСФ-аудиторията неговите становища. Засега предлагам снимка на началото на статията, заедно с една задача - шутка:

- С колко единици ще намалее сейзмичната активност на района Белене, ако в проекта за ядрена централа там се включат американски компании, както си мечтае текущото българско правителство?

Няма перспективи за българската ядрена енергетика (1)

От проф. д-р Иван Узунов,
ФзФ на СУ "Климент Охридски"

Към края на шейсетте години, ядрената енергетика изглеждаше доста перспективна за България. Главните водни ресурси бяха вече въвлечени в продукцията на електричество, имаше недостиг от въглища, а газопроводите от СССР бяха още в проект. Това налагаше вноса на по-голямата част от енергийните източници.

Въпреки ниската цена на тогава внасяните въглища и петрол, ядрените реактори WWER-440 тип 230 бяха конкурентни, поради много ниската си стойност - около 200 милиона лева. Въпреки това, повечето от старите инженери на "Енергопроект" подчертаваха, че това е една твърде сложна и рискова технология. Не беше лесно да бъде човек убеден, че ядрената енергетика е една добра перспектива за България. По онова време аз вярвах, че ядрените централи не са толкова рискови, въпреки изискванията, които бях формулирал в две мои експертизи, три години преди стартирането на първия реактор. (Трябва да спомена, че доста от онези ранни препоръки не са реализирани до днес. Например, все-още не съществува една адекватна национална система за лъчезащита, проблемите с обучението и трейнинга на персонала не са задоволително решени и т.н.) (1)

Но главната причина, поради която вярвах, че ядрената енергетика е приемлива за България, беше докладът на Rasmussen, в който вероятността за голяма авария в реакторите се оценяваше между 10^-7 и 10^-9 на година на реактор (в зависимост от броя на очакваните загуби на живот - 10^-9 за 10 000 смъртни случая). Това беше приемлив риск, съгласно изследването на Стац (от края на 60-те) в сравнение с вероятностите за човешки загуби от други сектори за производство на енергия.

С натрупването на нашите знания, оценките за вероятностите на големи ядрени аварии ставаха все по-високи и дори преди Чернобил те докоснаха нивото на 10^-4, което е от 1000 до 100 000 пъти по-високо от ранните оценки на Rasmussen. Новите високи стойности са били и "експериментално потвърдени" от авариите на Three Mile Island и Чернобил, защото до днес всички реактори в света са набрали 6900 реактор-години, т.е. имаме 2 големи аварии на 6900 или 3 10^-4 на реактор на година.

За мен тази вероятност е съвсем неприемлива, защото е равна на вероятността човек да загине в автомобилна катастрофа. Но с тази разлика, че дали, кога и как да се кара един автомобил решава самият собственик на автомобила. (2)

Съгласно вероятностните оценки, направени от руски експерти (изследвания за около 150 човеко-месеца), вероятността за неконтролируема авария при реакторите WWER-440 - разкъсване на тръба с диаметър на дефекта по-голям от 32 мм - е 5.5 10^-3 на реактор на година. За АЕЦ Козлодуй, който има 4 такива реактора, това означава една подобна авария на 45 години ( а не веднаж на 1 милион години, както твърдяха някои западни експерти (!) - такива реактори все-още не са построени.)

Трябва да се подчертае също, че за двата 1000-мегаватови реактора на Козлодуй не съществува все-още завършено изследване на риска. (1). А за най-опасната ситуация в Козлодуй - некомпенсирана загуба на воден охладител в басейните, в които се съхраняват около 600 тона отработено гориво, аз не знам дали подобно стохастично изследване дори е започнато. Искам да изясня, че подобна ситуация може да бъде създадена както от едно катастрофално земетресение, така и от терористичен акт или от самолетна катастрофа. Лесно е да се изчисли, че при подобна авария освободената радиоактивност би могла да достигне до 4 пъти тази, изхвърлена от Чернобил.

(Продължава)

Мои изяснения и забележки (П.К.)

(1) Статията е написана в началото на 90-те.

(2) Мисля, че днес за една голяма част от водачите и пътниците, автомобилът е по-скоро необходимост, отколкото лукс. Поради което твърдението за "свобода на избора" е атакуемо.

Няма перспективи за българската ядрена енергетика (2)

От проф. д-р Иван Узунов,
ФзФ на СУ "Климент Охридски"

Много години преди аварията в Three Mile Island, гръцкият учен от MIT Коста Ципис беше изчислил радиоактивното замърсяване и разпадането му при експлозията на водородна бомба от 1 мегатон еквивалент в сравнение с тези при стапянето на сърцето на един реактор от 1000 мегавата. Ако се сравнят нивата на радиоактивното замърсяване на 25 години след събитията, може да се види, че нивата след ядрената авария са 1000 пъти по-високи от тези, причинени от ядрената експлозия (3).

Въпреки тези оценки, политиката на омаловажаването на радиационния риск и на засекретяването на неприятните инциденти в продължение на десетки години доведе до по-голямо или по-малко пренебрежение към правилата за безопасност и до деградация на контрола в Козлодуй (Дори филиалът на нашата Лаборатория там е бил разформирован (4)).

По онова време, цената на един нов 1000 мегаватов реактор тип WWER-320 е била почти 10 пъти по-висока от тази на по-старите 440 мегаватови реактори. По време на изграждането на блоковете 5 и 6 се е наложило да се направят около 2000 промени. На практика никой от нашите професионалисти не бе съгласен с покупката на тези реактори, главно поради трудностите, свързани с тяхната експлоатация и поради тяхната извънредно голяма мощност. (Тези реактори са много "нервни", по моя дефиниция, заради ксеноновите осцилации, високата начална концентрация на борон и ниската надеждност на турбинния електрогенератор. Реактор 5 трябваше да бъде спиран повече от 50 пъти за извънпланов ремонт). Засега тяхната използваемост е на нивото на 30% (1). Преди една година, г-н Радулов, председател на Комитета по енергия, заяви, че "конструкцията на тези машини е най-голямото престъпление срещу българското енергийно инженерство". (Поради което е необяснимо защо същият Комитет желае да продължи спряното строителство на втора ядрена централа в Белене, снабдена с 4 реактора от същия тип. Очевидно, това е резултат от натиск от страна на Westinghouse, Ėlectricité de Franse и Lord Marshall's WANO).

В началото на 1990 г. намесата на IAEA и по-късно консорциумът, предложен от нас между WANO и други експерти, помогнаха много за подобряването на сигурността на шестте реактора на Козлодуй. Но не бихме могли да очакваме някаква драматична промяна, тъй като цената на такава промяна е на ниво стотици милиони долара на реактор.

Трябва да спомена и опасния инцидент през септември 1992 г. в електрическия блок на Реактор 6, при който се наложила 60-часова операция на аварийните дизелови генератори, за да покажа, че аварийното управление не се е подобрило особено (загубите се изчисляват на повече от 2 милиарда лева).

(Продължава)

Мои изяснения и забележки (П.К.)

(1) Статията е написана в началото на 90-те.

(3) Това относително сравнение на Узунов не предава цялата картина, която обаче се вижда от графика на Ципис, приложена от него. През първия месец след двете събития, радиацията, прицинена от водородната бомба е по-голяма от тази, причинена от ядрената авария. В самото начало разликата е 1000 пъти "в полза" на бомбата. Та бомбата за това е създадена - за да убие много хора през първите часове и дни, преди да са възможни каквито и да е мерки за евакуация. Каквито мерки са възможни след една авария от нивото на Чернобилската. При относителното сравнение не е видно, че се говори за нива, много по-малки от началните (200 пъти по-малки за ядрената авария).

(4) Става дума за Лаборатория по дозиметрия и лъчезащита към кат. Атомна физика, ФзФ, СУ "Климент Охридски')

браво, Бай Таки

като я постнеш цялата, ще опитам да я коментирам

ако може да пуснеш също оригинала някъде?

ако може да пуснеш също оригинала някъде?

Не знам дали тази статия е публикувана и ако да - кога и къде. Може би Реалистка би могла да каже.

Я да попреведа още малко ...

Няма перспективи за българската ядрена енергетика (3)

От проф. д-р Иван Узунов,
ФзФ на СУ "Климент Охридски"

Всички тези проблеми и много други, които се надявам да бъдат обсъдени през следващите сесии, показват, че ядрената енергетика е все по-малко привлекателна за България. Това е било ясно посочено преди 5 години, в една книга, издадена от БАН във връзка с проектите за построяването на втора ядрена централа в Белене. Като резултат на нашия анализ, строителството е било спряно, но през последните месеци е налице една кампания в полза на завършването поне на първия 1000 мегаватов реактор. Необходимите промени в сърцето на реактора и в контролните системи се предлага да бъдат извършени от западни фирми. Подобно западно участие се предвижда и за част от финансирането, което да бъде изплатено с експорт на електроенергия.

Съгласно моето мнение, всичко това е една утопия, тъй като един съвършено нов реактор днес струва близо 6 милиарда долара и предлаганата инкорпорация на западни технологии в един частично конструиран съветски реактор би струвало още поне 1.2 милиарда долара, според преценки на Westinghouse.

Но най-важното мое възражение е, че ние нямаме нужда от подобни ядрени централи. От фиг. 5 се вижда, че през последните години и до 2000 вкл. , ние разполагаме с около 50% резервен капацитет на инсталираните електрически централи. В допълнение, ако се модернизират малките водни и горивни централи, които са били изоставени на базата на погрешни икономически обосновки, резервите от мощност ще надвишат посочената стойност. В допълнение, ако към някои от конвенционалните топлинни централи, които вече ползват газ поради екологични ограничения) се добавят газотурбинни генератори, около 2000 мегавата допълнителна мощност могат да се произведат, на цена 5 - 10 пъти по-малка от тази за строителството на АЕЦ "Белене".

Но най-голямият и практически неизползван досега потенциал е енергийната ефективност. Както се вижда от фиг. 7, България е на едно от първите места по неефективно използване на енергията. За сравнение, Япония консумира около 9 пъти по-малко енергия на 1000 $ произведен национален продукт. Ако достигнем дори Унгария, в която ефективността е около два пъти над нашата, ние бихме могли да преживеем без ядрени централи. Ясно е, че подобряването на енергийната ефективност е един дълъг процес, но досега нищо сериозно не е направено в тази насока, въпреки че би било достатъчно да се осигурят въглища за населението. (Много домакинства са принудени да се отопляват с електричество, заради липсата на въглища). Ако нямаше такава липса, около 2000 мегавата електричество биха могли да бъдат спестени през зимните месеци. Това означава, разбира се, че не всички средства, вкл. от Запад, биха се харчили за Козлодуй, а по-скоро за продукция и внос на въглища, а също за стабилен внос на газ.

(Продължава)

Ригас, на 14 декември в София ще представят новия реактор. Ще идваш ли? ;Рр