Клуб-кафене „Кибер”-ЕСФ-1

.. напишете там мангал ДСБ ...

Homan написа:

интернета е голЕма работа...

от сутринта тоя майтап мина три-четри пъти през мен

ако можеше както си седим и кликаме дружно с мишките, и ония да падат от власт, щеше да е мноо яко

ако можеше като кликнем дружно с мишките, и ония да падат от власт, щеше да е мноо яко

Според моите наблюдения, дружното кликване има ефект. Е, по-скоро в обратна посока, но това са детайли ...

Да имате случайно представа какво е струвало дружното кликване на тема "България - турски кенеф" ? ?

Нека стана малко по-ясен. Случва се кенефът. Управляващите поръчват екстрено проучване на общественото мнение. Получават резултатите. Реагират съгласно резултатите. НЕ обнародват тези резултати (естествено). Защото им е изгодно да продължи възхвалата на кенефите сред определени кръгове.

Таки написа:
Да имате случайно представа какво е струвало дружното кликване на тема "България - турски кенеф" ? ?

едно голямо разстройство, мани, мани, две седмици държа Нацията на клекалото, с Фелдфебелите и барабар...

досущ Швейковско стана

Чети допълнението ми по-горе.

Таки написа:Чети допълнението ми по-горе.

нищо не променя

R.I.P.


Това май ще е тъжен повод да прелистя отново някои любими страници...

Tossing and Turning
by John Updike


The spirit has infinite facets, but the body
confiningly few sides.
There is the left,
the right, the back, the belly, and tempting
in-betweens, northeasts and northwests,
that tip the heart and soon pinch circulation
in one or another arm.
Yet we turn each time
with fresh hope, believing that sleep
will visit us here, descending like an angel
down the angle our flesh’s sextant sets,
tilted toward that unreachable star
hung in the night between our eyebrows, whence
dreams and good luck flow.
Uncross
your ankles. Unclench your philosophy.
This bed was invented by others; know we go
to sleep less to rest than to participate
in the twists of another world.
This churning is our journey.
It ends,
can only end, around a corner
we do not know
we are turning.

Eдно есе на Никола Вандов в последния брой на "Култура", което ми хареса. И ми напомни, че ако Варненския театър гостува тук по някакъв повод с "Калигула" - не трябва да се изпуска. Обещаващо е.

Култура - Брой 3 (2530), 22 януари 2009 г.

Чистото зло

В логично построената среда се разказва една история за краха на приемливите логики, за абсолютното несъобразяване с морала и общоприетите ценности. Калигула се стреми към невъзможното - единствено така може да докаже усещането си за абсолютна свобода. Достижимото е непоискано, той желае Луната! Разюзданата му битийна логика е колкото последователна и стройна, толкова и неприемлива. Той е жесток докрай. И самотен – докрай. Страшно самотен в центъра на кървавата шатра, в центъра на осмоъгълника, превърнат в емблема на империята (асоциира се с пречупения кръст и със знаците на други диктатури на безнаказаността и ликвидирането на смисъла и ценността на отделното човешко съществуване). Чист в злото, намерил убежище в презрението, смел в наглостта, готов да изпробва на опън всяка хрумнала му мисъл, запален да довежда до край всяка фраза (подхваща репликата, че хазната е най-важното, и заявява, че тогава животът не е), да преобръща логики, да спори с демагогски аргументи. Иска свобода без граници. Твърди, че този свят е безсмислен и това дарява човека със свобода; че да живееш е обратното на това да обичаш. Този човек и такъв човек не може да бъде щастлив. Крепи го само устремеността му и извратеното му любопитство да изследва докъде може да се стигне в бясното прекрачване на граници, табута, предразсъдъци. Както казва Хереа (Михаил Мутафов) – водачът на интелектуалния елит на Рим, Калигула ‛иска да погуби смисъла‛. В сюрреалистичната логика на кошмара ‛никой повече не може да има право‛.

Ето такъв се отправя към нас Калигула във финала: ‛Към историята, Калигула, към историята...‛ Дори не толкова за поука – защото извличаме ли поуки? – а отрезвяващо напомняне със страх и ужас докъде може да стигне неконтролираният човек...

Интересно ли ви е какво прави интелигенцията в тази ситуация? Какво прави онова обкръжение на Калигула, което заявява, че Римската империя сме ние? Същото! Изчаква, разсъждава, смирява се. Чак когато търпи крах, става силна в анализа си (какви силни думи произнася!), но продължава да бъде абсолютно блокирана в действията си... Тя присъства, наблюдава, един по един нейните представители изчезват от живота. Но докато са още тук, нека ги видим как приемат танца на Калигула в ролята на Венера по мокрия под около басейна (много силна сцена). И нека се запитаме: с какво е по-добра от императора?

Спектакълът на Варненския театър ‛Калигула‛ от Албер Камю е най-яркото театрално събитие през новия сезон. Ако знаем, че негов режисьор е Явор Гърдев, сценограф – Никола Тороманов, композитор Калин Николов, ако виждаме една необичайно ярка роля на съвсем младия Димо Алексиев (Калигула) и предаността на трупата (Михаил Мутафов, Стоян Радев и други) към художествената идея на постановката, тогава тази оценка едва ли ще ни се стори пресилена. Просто варненци продължават самоотвержено да задават нивото на българските театрални търсения.

Saying Goodbye to Very Young Children
by John Updike


They will not be the same next time. The sayings
so cute, just slightly off, will be corrected.
Their eyes will be more skeptical, plugged in
the more securely to the worldly buzz
of television, alphabet, and street talk,
culture polluting their gazes' pure blue.
It makes you see at last the value of
those boring aunts and neighbors (their smells
of summer sweat and cigarettes, their faces
like shapes of sky between shade-giving leaves)
who knew you from the start, when you were zero,
cooing their nothings before you could be bored
or knew a name, not even your own, or how
this world brave with hellos turns all goodbye.

Homan,
Това е съобщение за смърт ли?!

Джон Ъпдайк е починал, така ли?

Не бях отваряла NYTimes.
Сега го отворих и на първа страница е това:

John Update, Tireless Chronicler of Small-Town America, Dies at 76

Да, Риъл, днес се е споминал...

Добро утро на всички!
Good morning everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Интересно мнение на Николай Злобин. Заглавието с което е публикувано в Ехо Москвы днес е: САЩ - Русия: Шест бариери.

В Москве не смолкают дискуссии о том, как приход Барака Обамы изменит характер российско-американских отношений. В основе большинства из них лежит тезис: главной причиной трудностей в отношениях двух стран были ошибки в политике Джорджа Буша, недовольство Америки ростом влияния Москвы в мире, ее попытки воспрепятствовать этому росту, создание сети недружественных государств вокруг России, пренебрежение российскими интересами и т. д. Как правило, эти дискуссии кончаются рассуждениями о том, что именно Вашингтон должен теперь изменить в своей российской политике, дабы пресечь негативный тренд в отношениях с Россией. Мне представляется такой подход не только ошибкой, но и опасным самообманом, который ведет к новым разочарованиям и конфликтам. Единственным его плюсом является возможность во внутренней пропаганде опять обвинить в них американскую, теперь уже обамовскую, администрацию.

Джордж Буш не проводил антироссийскую политику, более того, он был, видимо, самым пророссийским президентом, которого можно себе представить в Белом доме. Главная его «вина» в отношениях с Москвой заключалась в том, что он обращал намного меньше внимания на нее, чем та хотела бы видеть от Вашингтона. При этом Буш постоянно критиковался своей элитой за то, что он нянчится с Россией, придает ей излишне большое значение, хотя она в реальной политике занимает гораздо меньшее место, чем это представлялось Москве. На самом деле главной причиной трудностей в двусторонних отношениях является их колоссальная асимметричность. Америка имеет несравнимо большее значение для России, чем Россия для Америки, как в политике, так и в экономике. Так, рецессия в США в 2001 г. привела к падению темпов экономического развития в России почти вдвое, а нынешний кризис, начавшийся в Америке, вообще обрушил немодернизированную российскую экономику. Ни один из российских кризисов, включая дефолт 1998 г., американцы просто не ощутили.

Эта взаимная асимметричность сегодня растет. С одной стороны, Россия представляет меньше 1% внешнего товарооборота США, поэтому не может привлечь к себе внимание новой администрации в качестве важного партнера по выходу из кризиса. С другой — рост российского влияния в мире из Вашингтона видится, скорее, неким мифом, рассчитанным на внутреннее пользование. Так, ни в военном конфликте с Грузией, ни в недавнем газовом споре с Украиной Россия не получила не только международной поддержки, но даже поддержки со стороны хотя бы одной страны СНГ. Государство, у которого вообще нет союзников и партнеров в мире, не может рассчитывать на рост своего влияния. Другими словами, эта увеличивающаяся асимметрия не дает никаких оснований считать, что Обама будет уделять России больше внимания, чем его предшественник. Скорее, наоборот. Это первое.

Во-вторых, в элите США сформирован в целом негативный консенсус в отношении России, которая, с одной стороны, объективно не может являться противником, чтобы тратить усилия на защиту от нее. С другой — в силу своих особенностей Россия никак не может быть союзником или другом США, чтобы стоило заняться всерьез улучшением отношений с ней. Голос Москвы несравнимо менее значим для Обамы, чем мнение союзников, скажем Берлина, Парижа или даже Варшавы. Политические ценности России все больше будут разводить ее с Америкой и Европой, у которых нет ни рычагов влияния на это, ни желания, сил или практической необходимости получения таких рычагов. Недоверие между двумя странами будет только расти. Недавние обвинения в адрес Вашингтона в том, что это он якобы стоит за газовым конфликтом с Украиной, еще раз убедили американскую элиту в параноидальном отношении властей России к США. В такой ситуации Обама не станет проводить политику наперекор сложившемуся в истеблишменте настроению. Это не столь важный вопрос, с сомнительными шансами на успех и незначительной возможной прибылью, чтобы он мог, как в свое время Буш, позволить себе ввязаться в конфликт с национальной элитой и рискнуть своим политическим капиталом.

В-третьих, в США совершенно не считают, что лишь на них лежит вина за ухудшение двусторонних отношений. Скорее, наоборот. Список претензий Вашингтона к Москве длиннее московского списка претензий к Вашингтону. Многие полагают, что при всех ошибках и просчетах Буш проводил в целом рациональную политику в отношении России и трудно придумать что-либо более эффективное, учитывая ситуацию в ней и в мире, а также интересы самих США. У Вашингтона нет принципиально новых идей в отношении того, как эта политика может быть изменена. Все немногочисленные дискуссии на эту тему здесь так или иначе оканчиваются признанием этого факта. Насколько можно понять, и Москва не блещет обилием свежих идей и избытком политической воли для их реализации.

В-четвертых, Барак Обама представляет совсем другой тип политика, нежели Джордж Буш. С одной стороны, Обама — типичный представитель чикагской политической машины, отличающейся своим холодно-рациональным, скорее чисто менеджерским подходом к политике, упирающим на оптимизацию процесса принятия и исполнения решений, а не на политические интриги, импровизации и экспромты. С другой стороны, Обама по своим личностным характеристикам менее открытый, не компанейский человек. Более холодный, уверенный в себе и самодостаточный, чем был его предшественник. Внешняя политика Обамы не будет основываться на личной психологии, симпатиях и антипатиях, как это было у техасца Буша, в том числе в дружбе с Путиным. Обама не примет стиля «пацанских» отношений и норм в политике. Он будет ее проводить, исходя из рациональных расчетов, а не эмоций и «понятий». Кстати, из США было ясно видно, что симпатии России на местных выборах были на стороне Джона Маккейна. Тон выступления Дмитрия Медведева перед Федеральным собранием 5 ноября 2008 г., а также запоздавшее и холодное поздравление Обаме говорили о том, что Москва была не готова к Обаме и сильно разочарована.

В-пятых, в США нет общественного запроса на улучшение отношений с Россией. Здесь не существует ни одной влиятельной или массовой силы, оказывающей давление на Белый дом в этом вопросе. Ни в американском бизнесе или гражданском обществе, ни в академическом, журналистском или военном сообществах Америки нет сил, заинтересованных в улучшении отношений с Москвой, которая со своей стороны ничего не сделала, чтобы такой запрос сформировать. Россия отсутствует на лоббистском рынке США. А он в значительной степени определяет приоритеты новой администрации. Если нет мощного запроса на улучшение отношений с Москвой, то ожидать, что вдруг образуется предложение со стороны Обамы, не стоит. В России ведь тоже нет запроса на улучшение отношений с Америкой, сколько-нибудь значимых общественных сил, выступающих за это. Известно, что такая ситуация во многом является результатом целенаправленной политики, что еще раз убеждает Вашингтон в бесполезности собственных усилий в этой области.

В-шестых, наивно ожидать серьезного пересмотра отношений США с отдельными странами до переоценки новой администрацией основ всей внешней политики, а также без соответствующих сигналов и практических шагов со стороны этих самых стран. Хотя внешняя политика не является первоочередной проблемой, Обама будет вынужден заниматься ею с первого дня пребывания в Овальном кабинете. Его приоритетами будут ее экономические аспекты и восстановление режима нераспространения оружия массового поражения. Сигналы из Москвы не убедили Вашингтон в ее желании пройти свою часть пути.

Конечно, есть области, где Россия и США не могут не сотрудничать: от контроля над ядерным оружием и технологиями до международной безопасности и противостояния терроризму, от экологии и космоса до гуманитарных проектов и Афганистана. Можно предположить, что при Обаме эффективность сотрудничества в этих областях будет выше, особенно в ядерной сфере. Об этом он прямо сказал в своей инаугурационной речи. Интересы двух стран пока еще совпадают в Афганистане. Однако считать, что ключи от улучшения двусторонних отношений лежат лишь в Вашингтоне, а Обаме не терпится сблизиться с Москвой, есть вредная иллюзия. Для Америки было бы выгодно иметь хорошие, доверительные, даже партнерские отношения с Россией, но объективно Обама ныне поставлен в ситуацию, когда он должен быть готов к стратегическому соперничеству с Россией при очень ограниченном вынужденном сотрудничестве в ряде областей, а не к односторонним и поспешным телодвижениям в сторону Москвы.

Опубликовано в газете «Ведомости» 28 января 2009 года.

Виждам, че не си се побояла да подхванеш в МпФ тази много интересна и много "хлъзгава" тема, касаеща употребата и злоупотребата на квалификацията "терорист". Ти си написала следното:

"Що се отнася до паралела между терористите и дейците на българското национално освобождение, той си е плитка и тъповатичка манипулацийка"

Това изречение показва, че не си чел Захари Стоянов въобще, или ако си го чел, то не е било с необходимото внимание...
Защото великият Захари Стоянов показва някои черти на Васил Левски и Христо Ботев, които ги приближават твърде много до съвременната представа за тероризъм...

( Първото изречение е на Неофит и касае неговото порочно "чтение" на мои писания )

Не изпитвам никаква нужда да се оправдавам пред лица, които неотдавна нарекох "Квартет по нужда". Още повече, че моето становище е възможно най-антитерористичното и то не е ново: тероризмът трябва да се отрече не само конюнктурно, а тотално, вкл. със задна дата. И обратно, трябва да се постави ясна граница - където това е възможно - между терор и освободителна борба. Защото са малко борците, които не са били заклеймявани като "терористи" от заинтересованите, а има и чисто терористични акции, които се почитат като светли страници в историята..

Засега толкоз. Надявам се на един сериозен разговор, с участието на повече доблестни ( ) съфорумци.

Таки написа:
Засега толкоз. Надявам се на един сериозен разговор, с участието на повече доблестни ( ) съфорумци.

Таки,

точно тоя разговор сме го водили десетки пъти още в МПФ след 11.09

... та да заслужавам това:

"Таки, точно тоя разговор сме го водили десетки пъти още в МПФ след 11.09".

Който смята въпроса за изчерпан, просто не участва. Но на мен ми е много интересно да разбера какво е писал Захари Стоянов (например) ...

The United States special envoy to the Balkans, Robert Gelbard, held talks on Friday with two men who claim they are political leaders of the Kosovo Liberation Army (KLA).

But only a few months ago Ambassador Gelbard described the KLA as a terrorist organisation.

http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/121818.stm

А героят на съпротивата срещу съветската инвазия в Афганистан, Бин Ладен, може да почака.. Заедно с чеченските борци за независимост. И с девиза "с терористи не се преговаря" , в светлината на трагедията в Беслан. Поствам само линк, с голямо притеснение:

https://i88.photobucket.com/albums/k188/arclightzero/beslan/

Ако освен себе си и Захари Стоянов четяхте аналите на този форум, щяхте да сте запознати с моите основополагащи публикации. Сега се налага да ги повтарям.

Когато говоря за тероризъм, аз се придържам към определението, дадено в Българския тълковен речник: [заплаха за използване на] насилие, жестокости за всяване на страх, ужас у някого, за постигане на определена цел, обикновено политическа. Както се убеждаваме обаче, самият речник с квадратните скоби разтяга понятието от заплаха за използване на жестокости до самите жестокости. Разбира се, никой не може да гадае кога тази граница ще бъде прекрачена. Ботев например, би ли убил капитан Енглендер, ако той не беше се подчинил? Историята не се занимава с гадаене. Държа обаче да се отбележи една съществена разлика между тероризма от миналите времена и днешния. Типичен тогавашен тероризъм: някой император или неговият наследник е застрелян като пряк виновник и олицетворение на порочния световен ред. Загива императорът и само като страничен ефект - някой зрител от рикошет. Типичен днешен тероризъм: взривени са кулите на Световния търговски център като олицетворение на порочния световен ред. Загиват 3000 нищо не подозиращи хора, а "императорите" на порочния ред остават невредими. Колкото и да е ефемерна, разликата между целенасочения тероризъм на миналото и дисперсния, патента на Ал Кайда, е съществена. Затова и аналогиите между методики, отдалечени с повече от век, ми изглеждат повърхностни.

много точна оценка

аз бих нарекъл тероризъл всяко целенасочено действие на насилие спрямо "цивилни"

Таки написа:

The United States special envoy to the Balkans, Robert Gelbard, held talks on Friday with two men who claim they are political leaders of the Kosovo Liberation Army (KLA).

But only a few months ago Ambassador Gelbard described the KLA as a terrorist organisation.

http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/121818.stm

че то това е пътят на всички терористични организации - накрая се или ги легитимират като политически

ООП,...

Циник

chocho написа:Циник

що пък аз?

я питай Йошката, ако ти е наоколо?

аз бих нарекъл тероризъл всяко целенасочено действие на насилие спрямо "цивилни"

Означава ли това, че атаката срещу Пентагона или срещу кораб на военноморския флот на САЩ не е тероризъм?

Или че англо-американските бомбардировки на София са били тероризъм ?

Един от гръцките национални герои, адмирал (впоследствие) Канарис, се беше прочул с взривяване на турски военни кораби. Той, с няколко авери, се доближаваше тихо (на весла) към поредния кораб - жертва, влачейки втора лодка, пълна с експлозиви. Оставяше я до турския кораб, запалваше фитила и все така тихо се отдалечаваше.

Канарис е почетен гражданин на Еретрия, Логико, и неговата къща край пристанището се съхранява все-още. Всяка година се провежда празник на Канарис, при който в средата на пристанището се взривява макет на турски кораб, хвърчат фойерверки, корабните сирени вият и прочее.

http://en.wikipedia.org/wiki/Konstantinos_Kanaris

Notably at Chios, where on the night of June 6/June 7, 1822 forces under his command destroyed the flagship of the Turkish admiral Nasuhzade Ali Pasha (or Kara-Ali Pasha) in revenge for the Chios Massacre. The admiral was holding a celebration, while Kanaris and his men managed to place a fire ship next to it. When the flagships' powder keg caught fire, all men aboard were instantly killed. The Ottoman casualties consisted of 2000 men, both naval officers and common sailors, as well as Kara-Ali himself.

Constantine led three further successful attacks against the Turkish fleet in 1822–1824. He was famously said to have encouraged himself by murmuring "Konstanti, you are going to die" every time he was approaching a Turkish warship on the fire boat he was about to detonate.

...

Логик е прав в представата си, че имам сериозни празноти в образованието и че ако четях повече ( разбира се най-вече неговите основополагащи трудове тук! )щях и да звуча по-убедително.
Но единственото ми оправдание е, че нямам достатъчно време, за да мога да удовлетворявам постоянно нарастващите ми потребности от придобиване на все нови и нови знания и освен това, че разглеждам моите постинги във форума като неосновополагащи...
Та след това оправдание ето какво мисля..
Абсолютно съм съгласна с твърдението му, .че аналогиите между методики, отдалечени с повече от век са не само повърхностни, бих добавила те са неправомерни.
Затова аз съм казала, че действията на наши национални герои, описани от Захари Стоянов ги приближават към днешните ни представи за тероризъм.
Значи, аз използвам израза „приближават към представата за...”, а не казвам, „те са...”.

Даже войната и насилието преди 100 години са нещо съвсем различно от сегашните практики .
Битките навремето са водени лице в лице. Нападателят, насилтикът е виждал реакцията на жертвата. Бях чела някъде, че видът на течаща кръв има психологически възпиращ ефект върху нападателя. Даже при животните бил доказан този ефект.
А сега с развитието на техниката, още повече на новите технологии, между насилникът и жертвата (жертвите) може да лежи огромно разстояние. Насилникът, който умъртвява с едно натискане на копчето хиляди животи не вижда своите жертви, не вижда ефекта от своето действие, и това в известен смисъл го улеснява психически. Няма това натоварване, което би имал директния контакт.

Реалистке, седем пъти писах отговор на твоя постинг и седем пъти натисках грешно копче. В резултат - изтриване. Съжалявам, но ще пиша отново при друг случай. Основните ми тези бяха две. Първо, че си оправдана в изоставането с материала, защото си нова във форума. И второ, че онова, което днес бихме нарекли тероризъм, може да не е било тероризъм "тогава". Това понятие не е извън времето. Просто защото средствата се менят заедно със своите основания. Сега има парламентарни, международни, медийни и какви ли не механизми за постигане на желаното. Тогава не ги е имало. Затова смятам, че днес тероризмът е атавизъм.

Фу, ако знаеш какъв основополагащ трактат беше първият текст!