Клуб-кафене „Кибер”-ЕСФ-1

Поклон пред паметта на Васил Левски !

На тази стара карта на София ( от 1878 г. ) съм отбелязал с червена точка мястото на днешния паметник на Левски, със зелена - мястото на днешния храм "Ал. Невски" , с оранжева - мястото на Ректората, а със синя - мястото на Орлов мост. Не е някаква новост фактът, че при Освобождението София на изток е завършвала горе-долу там, където днес е Ректоратът, но друго е да се види и на една карта..

След сравнение с данни на Google Earth виждам, че на запад пък тогавашна София е стигала зорлем до площад "Възраждане" (лилавата точка, виж мой следващ постинг за Вайсовата воденица).

Басси, като си помисля, че 5 години съм живял на около 1 см вдясно от синята точка - извън покрайнините на покрайнините :-)

Не си сам. И други колеги, софиянци 5-о поколение канализация, се оказват извън чертите на стария град. Само Логик е на границата ..

Ако има и други, да се обадят.

В нея на запад фигурира "Вайсовата воденица" , която се оказва около района на днешния площад "Възраждане" и е с прелюбопитна история:

В края на ХIХ век пловдивчанинът Янко Петров купува с финансовата подкрепа на банкера Кьосе Ешкенази ливадата до старата Вайсова воденица. Придобил опит в шоубизнеса с първия си шантан "Сан Стефано", предприемчивият пловдивчанин огражда новопридобитата си недвижима собственост, издига на мястото й лятна градина-бирария и я нарича предизвикателно "Нова Америка". Така на ъгъла на днешните булеварди "Христо Ботев" и "Тодор Александров" се появява скандално прочутият за времето си нощен локал, който примамва клиентелата си с вкусни кебапчета и оскъдно облечени амазонки.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=192&aid=4956

На снимката: мацките на нощния локал "Нова Америка" :



В материала, засягащ и бъдещето на "Нова Америка" е пропуснато да се отбележи, че в реновираната сграда се е помещавал и софийският младежки киноклуб, воден от Тодор Андрейков, на който членове сме били Логик, аз и 'Мичето' .

Realistka написа:
На днешния ден през 1873 година в тогавашните покрайнини на София е обесен Васил Левски.
...

клетият, още виси със страшна сила...

komarKo написа:

Realistka написа:
На днешния ден през 1873 година в тогавашните покрайнини на София е обесен Васил Левски.
...

клетият, още виси със страшна сила...

което си е голяма обида...

Добро утро на всички!
Good morning everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

тази интересна статия, която прочетох. И затова я поствам цялата. Много е интересна!

Метафорите на кризата
Множеството светкащи и жужащи машини в реанимацията поддържат жизнените функции на пациента. На въпросите към тревожещите се роднини, дали е имало знаци за готвещия се инфаркт, съпругата тръска отрицателно глава. Макар всички да са я предупреждавали: не е на добро, ако жертвата дебелее, пали цигара от цигара и постоянно се ядосва за нещо.

Новият ръководител на предприятието, борещо се с кризата, пита собствениците усетили ли са някакви знаци за нея. Изненадан от отрицателния отговор, безмълвен им сочи добре познатите и от тях факти: задлъжняването, намаляващото търсене, увеличаващите се разходи и повишаващите се поради рисковете банкови лихви.

По същия начин и кризата на световната икономика не дойде като гръм от ясно небе. Знаците за нея дори небяха засекретени, в тайни папки – те бяха пред очите ни.

Капитализмът се основава на свободата на гражданите, на демократичното изработване на законите (на обществените правила на играта), на частното предприемачество, както и на пазарния механизъм. Средновековна Европа и „реалният социализъм“ се отнасяха с подозрение към всичко това и когато можеха, го ограничаваха. Ала пророците на новият свят виждаха в него шанс. „Невидимата ръка“ (метафората на Адам Смит) от частния интерес кове хармония, а желанието за наслада (във формулировката на саркастичния му критик Мандевил) - от личните грехове кове обществена добродетел. Тогавашната реалност обаче повече от век и половина е била самият ужас. „Това беше върхът на историята – пише Дикенс за собствената си епоха – и същевременно беше и дъното, беше период на най-голяма мъдрост и същевременно на най-дълбока глупост, беше време на вярата и на неверието, сезон на светлината и на мрака, беше пролетта на надеждата и зимата на отчаянието.“ Но ХХ век най-накрая започна да осъществява обещанията на икономистите: икономическото и общественото развитие видимо се ускори.

През изминалите сто години в Европа повече от два пъти се увеличи продължителността на живота и десет път намаля детската смъртност. Работното време е намаляло с повече от една четвърт, а поне четири пъти се е увеличило реалното възнаграждение. БВП е нараснал пет пъти, като междувременно разликата между доходите на физическите работници и служителите е намаляла наполовина. Новите поколения дълготрайни стоки – автомобилите, телевизорът, компютърът – все по-бързо достигат до обикновения гражданин. През 1900 г. преобладаващата част от обществото е живеела на село – практически в среда без инфраструктура. През 2000 градското население значително надминава селското, а наличието на инфраструктура е повсеместно. През изминалите сто години положението на един обикновен гражданин на стария континент – въпреки ужасните световни войни, невъобразимите геноциди и тежките икономически кризи – се е подобрило повече, отколкото през цялата предхождащата ги история.

Същевременно разделението на труда все по-органично свърза различните действащи лица на икономиката: работодатели и консуматори, предприемачи и общности. Първоначално само региони, след това нации, после континенти, а накрая цялата глобална световна икономика органично се интегрира. Всеки се стремеше да реализира предимствата си и да избегне непосредствено засягащите го недостатъци. И всички се опитваха да заметат проблемите под килима или да ги прехвърлят другаде – на други региони, други предприятия, други народи, те да ги решават. Проблемите обаче са насъбираха и под формата на различни кризи излизаха на повърхността. Кризата от 1929 г. показа, че капитализмът е „надраснал“ рамките на свободния пазар. Размерът на краха изискваше фундаментални промени. Предложеното почти преди три десетилетия решение на Кейнс – държавното регулиране на капиталовото възпроизводство на равнището на националната икономика – бе фундаментално различно от предхождащата го философия на капитализма. Но когато концепцията му бе реализирана, светът се върна в старото „русло“.– с висока динамика на растеж.

След Втората световна война нишките на институционалната солидарност обхванаха всички пластове на обществото; висшето образование, даващо възможност за просперитет, бе отворено за всички граждани; здравната система стана много по-достъпна. Успехът на икономическото регулиране – въпреки периодите на стагнация – бе легитимиран от видимите резултати. Кейнсианската система бе в състояние да „отработва“ дефектите, а системата на благоденствие пък изравняваше противоречията. Интернет и формирането на вторични финансови продукти в началото на 80-те години обаче отново дават индикации за нов период. През 1982 г. Блумберг продава първите – използвани за търговия с ценни книжа – двадесет настолни терминала. През 1983 Фани Мей пускат „гарантираните“ вторични инвестиционни „продукти“. През 90-те години пазарите на интернет и вторични ценни книжа, подпомагайки се, почват бурно да се развиват. Успоредно с това започва борбата между колебаещите се „регулатори“ и опиянените от свободата – а и от очакваната печалба – финансови (спекулативни) „новатори“, в която победители са все последните. Изтъкват като грях на Алън Гринспан, до неотдавна възвеличаван до небесата, тъкмо илюзията му, че интернет подобрява ефективността на регулирането, докато тъкмо той направи по-ранима глобалната финансова система.

Краят на кейнсианската система е индикиран от появата на нови, странни метафори – „трагедията на общото пасбище“, „гратисчиите“, „ирационалните очаквания“ и „самоорганизиращата се критичност“.

Трагедията на общото пасбище описва онзи процес, когато фермерите от едно село, рационално мислещи, но водени от егоистичния си личен интерес, изкарват все повече крави на общото пасбище. На пръв поглед всеки от тях се държи разумно, понеже така ще увеличи приходите си. Но понеже многото крави накрая „изпасват“ ливадата, тревата се свършва и така умират от глад не само кравите, но и стопаните им. В модерната икономика, приближавайки границите на растежа, една част от общите блага става „общо пасбище“: освен изградената инфраструктура, такива качества придобиват природната среда и някои сектори на пазара. Как може да бъде възпрепятствано – би могло да се попита – общите пасбища да не бъдат опустошени поради рационалното, но егоистично поведение на обикновения гражданин? Отговорът е: с въвеждането на сложно и ефективно функциониращо регулиране. И тогава защо не са го осъществили – би се заинтересувал обикновеният читател. Е, това обясняват останалите метафори.

Едно от нещата, подготвящо трагедията на общото пасбище, е ирационалното очакване (irrational exuberance). Според него изглеждащото безпределно разпространение на замогването и свободата предизвиква във все повече хора разрив между желанията и реалностите. Ценностите на капитализма, положили основата на успеха му – спазването на правилата, неуморната работа, готовността за учене и адаптиране, премерената консумация, инвестициите в бъдещето – в последната третина на миналия век тъкмо в развитите общества ерозираха. Обикновените граждани – особено младите – във все по-голяма степен поставят неизпълними изисквания към обслужващите ги системи (или към родителите си, финансиращи консумацията им). И когато се разочароват, вместо да приземят исканията си, попадат в капана на мисленето, водено от желанията (wishfull thinking). При инвестициите на борсата и в пазара на недвижимо имущество обръщат внимание само на доходността и затварят очи пред риска. В бурните 90-те години постепенно се оформи класическата кризисна формула на пирамидите: всички знаят, че инвестициите им не струват толкова, колкото се надяват, но се самозалъгват с това, че някой друг ще опере пешкира, а те самите, реализирайки печалба, ще спасят парите си от краха.

Трагедията на общото пасбище може да бъде избегната, ако фермерите сами определят кой колко крави да изкарва на общото пасбище. Регулирането – за да възпрепятства краха – поставя ограничения, които определят поведението на икономическите субекти. Но когато мнозинството е във властта на ирационалното очакване, просто е невъзможно да се въведат по-строги правила. Положението още повече се утежнява от гратисчиите.

Метафората за Гратисчиите препраща към закърняващото от десетилетия гражданско поведение, уважаващо законите и спазващо правилата. В икономиката – и във всекидневието – все повече хора прекрачват правилата в дадена област: пренебрегват плащането на данъци, оставят без внимание пътния знак, правят по-малки/по-големи нарушения. Функционирането на системите на благоденствие бе разбито от първичните гратисчии: онези, които плащат – ако въобще плащат – обществени осигуровки на основата на минимална заплата, не приемат легална работа, излизат в пенсия по-рано от необходимото. Но вече има и вторични гратисчии: онези, които не раждат и не възпитават деца, или не подкрепят мерките спрямо нарушилите правилата, ако вредата не ги засяга непосредствено.

Това значи, че – дори и да бяха въведени правила за общото пасбище – станалите гратисчии инвеститори, прекрачвайки тези правила, щяха да предизвикат трагедията. Всеки намира на какво да се позове: сочейки богатите (които паразитират върху неговия труд) или сочейки бедните (които той издържа). Същественото е, че не спазва правилата, надявайки се, че други ще си спазват, и се учудва, че никой не ги спазва. Общото пасбище, разбито окончателно от ирационалните очаквания и от гратисчиите, се превръща в трагедия под формата на самоорганизираща се критичност (self-organized criticality). Тази метафора описва формирането на пясъчно хълмче, което се образува от постоянно натрупващи се песъчинки. Пясъчният хълм все пò-нараства, докато достигне такава критична маса, при която една мъничка песъчинка предизвиква лавината. Тогава пясъкът се оттича, разстила се, уталожва се, после започва отново, на по-широка основа, да гради – вече по-висок, пясъчен хълм. Пясъчната лавина не може да бъде прогнозирана, но можем да твърдим две неща със сигурност: първо, все някога лавината се случва; второ, нейният размер зависи от времето, изтекло от предишната лавина, с други думи - от количеството пясък, натрупало се оттогава. Ако е изтекло малко време от предишната лавина (тоест от икономическата криза), може да се очаква новата лавина (кризата) да е малка, ако е изтекло много време, новата лавина ще бъде голяма. Метафората онагледява колко трудно е да се идентифицира песъчинката, която предизвиква лавината/кризата. Моделът прогнозира и хода на следващите събития: внезапно рукналата пясъчна лавина/криза, оттичайки се, погребва хора, предприятия, държави; после се успокоява и наново започва натрупването на пясъчния хълм.

Когато прекрачвахме в ХХІ век, безспорни знаци показваха, че катастрофата наближава. Единственият въпрос беше „кога?“. Но обикновеният гражданин не видя знаците. И не обърна внимание на онези, които му казваха това, което трябва да знае; обаче обърна внимание на другите, които му казваха това, което иска да чуе. В този смисъл разразилата се криза е общо „дело“. Обикновеният човек поделя отговорността и с банковия директор, и с политика. Това обаче не значи, че отговорността им е една и съща. Обикновено отъждествяват капитализма с принципа „няма безплатен обед“. Но най-важният принцип на капитализма е „бъди отговорен за себе си“. Колективната осигурителна мрежа на държавата на благоденствието сваля от гърба на гражданите тежестта на многобройни, трудно овладяеми рискове, но за „инвестициите“ в собствения живот – образование, пенсия, дом, работа, семейство, деца, та дори и акции – негова е крайната отговорност. И никому не би могъл да я прехвърли.

Пясъчната лавина се свлече и макар още да не се е уталожила, сега най-важно е да разберем какво ни очаква. След инфаркта различни апарати в реанимацията поддържат жизнените функции на пациента. Излекува ли се, вече няма нужда от тях, но при всички случаи трябва да промени начина си на живот.

Овладяването на кризата на глобалната финансова система би могло да се раздели на два периода. Първият е да се избегне сривът на икономиките. Целта на „одържавяването“ на банките не цели спасяването на собствениците, а подсигуряването на функциите на най-важната инфраструктура на пазарното стопанство. Само така може да бъде избегната икономическата катастрофа, както и повторението на историята от 1929 г. Затова твърденията, че е свършено с капитализма, че той трябва да бъде одържавен, се основават отчасти на незнание, отчасти на грешни обяснения.

Истинската опасност ще дойде, ако някой обърка последователността на етапите в овладяването на кризата. Пряката (национална и отчасти международна) държавна намеса в глобалната икономика е необходима, за да бъде избегнат общественият крах, но не е достатъчна за благоденстването й. То е същото, като да вярваш, че след пътно-транспортна злополука ще получаваш винаги храната си чрез инфузия. Това, че регулацията, основаваща се на принципа „пазарът от само себе си ще разреши всичко“, е недостатъчна, днес вече е ясно. Някои осъзнаха това по-рано – например сънародникът ни Джордж Сорос – но нито избирателите, нито представляващите ги политици, нито банките, нито предишният, притежаващ голяма власт, председател на Федералния резерв – Алън Гринспан – се вслушаха в предупреждението му. Новият председател на резерва – Бен Бернанке – е доста по-реалистичен: склонен е на регулация, дисциплинираща глобалния пазар.

Сега правителствата реагираха по-бързо, отколкото преди осемдесет години. Колко успешно, следващата половин година ще покаже. Още сме в началото на овладяването на кризата. За да се развие икономиката, тя трябва да бъде пригодена към реалностите на интернет епохата. Посоката на преобразуванията е подсказана от реакциите на „катастрофите“, случили се в началото на ХХІ век – Енрон в САЩ и Пармалат в Европа. В сферата на бизнеса новите правила увеличиха не ролята на държава, а отговорността на собственика. Подкрепиха способността му да взима решения, тоест прозрачността, разшириха намесата му, промениха стимулирането на висшето ръководство, направиха публични доходите му, улесниха подвеждането му под отговорност. Общо взето, подобни промени са необходими, за да се синхронизират световната финансова система и глобалната система. Положението се усложнява от течащото в света преподреждане на икономическите и политическите силови отношения. Съвсем нови действащи лица – от една страна, Китай и Индия, от друга – притежателите на природни ресурси и на огромен, чакащ да бъде инвестиран, капитал – се появиха и станаха фактори. Те не могат да бъдат игнорирани, макар че поведението им е все по-непредвидимо. Едно нещо обаче изглежда сигурно. Съвременният капитализъм – както го знаем в развития свят – ще се промени. Няма да деградира, а ще прогресира. Институционалното регулиране ще достигне равнището на глобалната система, което ще доведе до капитализъм, работещ различно: в по-прозрачен, но и занапред свободен пазар; при по-добре контролирани от собствениците частни предприятия; с по-ефективен надзор от страна на международни институции; с две думи – с повече демокрация и лична отговорност.


В. Живот и литература, № 49, 2 декември 2008

Дьорд Марошан
Превел от унгарски Николай П. Бойков

Вестник Култура от 18 февруари 2009 г.

Добро утро на всички!
Good morning everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Съобразих, че текстът за "академията", който тази сутрин бях постнала, не е за Кибера, а че мястото му е в темата за Русия и го премествам там.
И моите извинения към четящата публика...

дето си има и телевизор в кафенето...

Знаеш ли кой е този булевард, който се показва на екрани зад говорителите на новините на ReTV? Дали е началото на булевард "България" ?

Добър ден на всички!
Good afternoon everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Таки написа:дето си има и телевизор в кафенето...

Знаеш ли кой е този булевард, който се показва на екрани зад говорителите на новините на ReTV? Дали е началото на булевард "България" ?

Не знам. Не съм си задавала този въпрос, но сега вече си го зададох...когато разбера ще ти пиша тук.

Неотдавна добри хора ме насочиха към "Эхо Москвы", под претекст да не съм се била видиотявала...
Тогава аз погледнах със здравословна доза скепсис на това предложение...
Оказва се, обаче, че "деликатните доброжелатели" били прави...Заслужава си - при това много.
Освен това го открих като канал RTVi в програмата на Евроком за цифрова телевизия, с която ме зарибяват.
А днес ето какво интересно нещо ще видим (или чуем):

19:07 Дым Отечества

Инакомыслие в России: как его "лечат" сегодня?(18 февраля 1932г. родился Милош Форман, американский режиссер чешского происхождения, автор фильма "Пролетая над гнездом кукушки") Гости: Людмила Алексеева, Илья Яшин
Ведущие: Владимир Рыжков, Виталий Дымарский

Това 18:07 ли ще е по нашему?!

Добър ден на всички!
Good afternoon everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Тази книга е вечна. Там са предсказани цяла редица персонажи, които населяват Нета днес...техните вълнения, разговори, надничането в градската тоалетна...пак някакви разговори, възмущения, клюки, неудовлетворени мечти...всичко, всичко е казано !
Великолепна сатира!

Извинявам се: не е градска тоалетна, а е градски писоар, който най-пълно въплощавал идеите на френската революция: свобода, равенство и братство...

Realistka написа:Неотдавна добри хора ме насочиха към "Эхо Москвы", под претекст да не съм се била видиотявала...

това радио ли е или тв канал?

komarKo написа:

Realistka написа:Неотдавна добри хора ме насочиха към "Эхо Москвы", под претекст да не съм се била видиотявала...

това радио ли е или тв канал?

Радиостанция е, но аз го открих и като ТВ-канал - RTVi

Страхотни интервюта има. Има огромен раздел (тематичен) за карикатури...предполагам, че ще ти бъде интересен...

Ето програмата за деня:

http://www.echo.msk.ru/schedule/#now

Realistka написа:
...
Ето програмата за деня:

http://www.echo.msk.ru/schedule/#now

олелееее!

00:05
ДПС
ДПС-утро

Ведущие: Татьяна Тимофеева

Колежке Реалистке, чудя се, дали подобни медии са доказателство за една сравнителна свобода на словото в Русия, или са контролирани от властта формации, целящи предоставянето на някакво демократично алиби на управляващите?

Имам предвид също сайти като: http://www.grani.ru/ и http://www.kommersant.ru/ .

В първия сайт се подвизава и напълно враждебната към властта Валерия Новодворская:

http://www.grani.ru/Politics/Russia/m.147763.html

komarKo написа:

Realistka написа:
...
Ето програмата за деня:

http://www.echo.msk.ru/schedule/#now

олелееее!

00:05
ДПС
ДПС-утро

Ведущие: Татьяна Тимофеева

Не се плаши!
Дадено е обяснение:
ДПС - Дежурного по сайту

Таки написа:Колежке Реалистке, чудя се, дали подобни медии са доказателство за една сравнителна свобода на словото в Русия, или са контролирани от властта формации, целящи предоставянето на някакво демократично алиби на управляващите?

Имам предвид също сайти като: http://www.grani.ru/ и http://www.kommersant.ru/ .

В първия сайт се подвизава и напълно враждебната към властта Валерия Новодворская:

http://www.grani.ru/Politics/Russia/m.147763.html

Няма да се учудя, ако това е форма на "социален отдушник".
Другаря Стоян Михайлов ни го обясни това някъде през 80-те в една стройна теорийка! Той въведе това понятие - "социален отдушник"...

Realistka написа:
Няма да се учудя, ако това е форма на "социален отдушник".
...

абе, отдушник, отдушник, ама отвреме-навреме вземат, че убият малко някой и друг журналист...

komarKo написа:

Realistka написа:
Няма да се учудя, ако това е форма на "социален отдушник".
...

абе, отдушник, отдушник, ама отвреме-навреме вземат, че убият малко някой и друг журналист...

Едното не изключва другото!
Какво пречи да си ги убиват неудобните, а да имат и сайт (и канал) в който да се дискутират теми, които така или иначе свалят напрежението в обществото...

Някой дали знае как стои проблемът с тоалетните в село Сирищник...?
Аз много уважавам нашия Президент и не съзирам нищо многозначително в звучното име на неговото село...

Ах какъв президент! Ах какъв екип! Ах какви тоалетни!
Обичам ви, български интелектуали! Неподражаеми и непоправими...

Добър вечер на всички!
Good evening everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonsoir Mesdames et Messieurs

Слушах дебата в НС по повод "вотът на недоверие"...може би не всичко, но все пак значителна част...
Поведението на Правителството , пък и на парламентарната група на "Коалиция за България" беше като цунами. Хайде да не бъда крайна. Хайде да не е цунами, а все едно, че беше скъсана стената на един язовир. Неудържимо наводнение от думи, които те заливат...няма сила, която да ги спре...
Станишев говори около 90 минути. След него Орешарски около 40 минути...Изтощително. В същия дух - Плугчиева, Масларова, Татяна Дончева, Калфин, Стефан Данаилов. Всички говорят 1) за успехите на управляващите; 2) че това управление , за съжаление(според тях) няма алтернатива; 3) че те (левите) биха желали да има обединени дясни партии - но, според тях няма такива и няма надежда да има...Голямото тюхкане...

Моят любимец - Петър Димитров - беше пак на висота. Ликвидирана съм. Шашната! Той каза, че той - Bank of England.-..и няколко пъти спомена за този банк!
И освен това отбеляза някои трудности в този глобален свят
Боже, Боже, на някои хора наистина им върви...този е министър на икономиката на Р. България! Нямам думи!

Realistka написа:Добър вечер на всички!
Good evening everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonsoir Mesdames et Messieurs

Слушах дебата в НС по повод "вотът на недоверие"...може би не всичко, но все пак значителна част...
Поведението на Правителството , пък и на парламентарната група на "Коалиция за България" беше като цунами. Хайде да не бъда крайна. Хайде да не е цунами, а все едно, че беше скъсана стената на един язовир. Неудържимо наводнение от думи, които те заливат...няма сила, която да ги спре...
Станишев говори около 90 минути. След него Орешарски около 40 минути...Изтощително. В същия дух - Плугчиева, Масларова, Татяна Дончева, Калфин, Стефан Данаилов. Всички говорят 1) за успехите на управляващите; 2) че това управление , за съжаление(според тях) няма алтернатива; 3) че те (левите) биха желали да има обединени дясни партии - но, според тях няма такива и няма надежда да има...Голямото тюхкане...

Моят любимец - Петър Димитров - беше пак на висота. Ликвидирана съм. Шашната! Той каза, че той - Bank of England.-..и няколко пъти спомена за този банк!
И освен това отбеляза някои трудности в този глобален свят
Боже, Боже, на някои хора наистина им върви...този е министър на икономиката на Р. България! Нямам думи!

Риъл, това е новата тактика на коалицията - уморяват целокупния народец в парламента от многочасови глупости, и ... докарват останалите, наречени "опозиция" до пълно отегчение, изтощение и досада

Homan написа:

Realistka написа:Добър вечер на всички!
Good evening everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonsoir Mesdames et Messieurs

Слушах дебата в НС по повод "вотът на недоверие"...може би не всичко, но все пак значителна част...
Поведението на Правителството , пък и на парламентарната група на "Коалиция за България" беше като цунами. Хайде да не бъда крайна. Хайде да не е цунами, а все едно, че беше скъсана стената на един язовир. Неудържимо наводнение от думи, които те заливат...няма сила, която да ги спре...
Станишев говори около 90 минути. След него Орешарски около 40 минути...Изтощително. В същия дух - Плугчиева, Масларова, Татяна Дончева, Калфин, Стефан Данаилов. Всички говорят 1) за успехите на управляващите; 2) че това управление , за съжаление(според тях) няма алтернатива; 3) че те (левите) биха желали да има обединени дясни партии - но, според тях няма такива и няма надежда да има...Голямото тюхкане...

Моят любимец - Петър Димитров - беше пак на висота. Ликвидирана съм. Шашната! Той каза, че той - Bank of England.-..и няколко пъти спомена за този банк!
И освен това отбеляза някои трудности в този глобален свят
Боже, Боже, на някои хора наистина им върви...този е министър на икономиката на Р. България! Нямам думи!

Риъл, това е новата тактика на коалицията - уморяват целокупния народец в парламента от многочасови глупости, и ... докарват останалите, наречени "опозиция" до пълно отегчение, изтощение и досада

Лошо е, когато не съзнаваш колко си прост, но още по ложо е да си мислиш, ако си прост, че си нещо.

Как пък нямаше един от опозицията да се изправи и да им каже: добре, страшни сте, имате истински успехи, но кой от вас ще гарантира с имота си и или със свободата си ако страната утре се срине.