Клуб-кафене „Кибер”-ЕСФ-1

.. но няма да бързам. Искам само да предположа, че една книга, която се издава в Русия, трябва да е на руски. А на какъв език е писана 'в оригинал' и дали въобще е писана като книга, или е сборник от различни изказвания и лекции - това остава да го видим .. Една идея ни дава тази част от увода на Примаков:

Издание в переводе на русский язык сборников выступлений, интервью, статей руководителей иностранных государств обычно расценивается как политико-дипломатический шаг, свидетельствующий о стремлении России продемонстрировать заинтересованность в развитии отношений с этими государствами. Особенно когда книга переводится и издается накануне визита зарубежного лидера.

Все это, несомненно, имеет отношение и к изданию на русском языке книги президента Республики Болгария Георгия Пырванова, который прибывает в Москву для открытия Года Болгарии в России. Однако, как мне представляется, издание сборника выступлений Г. Пырванова преследовало цель, выходящую за формально протокольные рамки. Книга содержит богатый материал не только для тех, кто интересуется историей и сегодняшним днем близкой нам страны - таких немало в России, - но и для политологов, изучающих и анализирующих ход развития обстановки в мире в процессе перехода от двухполярной системы времен "холодной войны" к многополярному мироустройству.

Логик написа:

Realistka написа:Виж какво, мен можеш да ме излъжеш един път, най-много два пъти...

От цитата разбирам, че се обръщаш към Таки. Ти внимавай, защото той не само ще те излъже, но и ще те прилъже! А откъде е цитатът ти? Нищо не разбирам за около Първанов.

Да! Към него се обръщам...
Ама ти пък не забравяй, че аз 7-8 години всеки ден форумно съм с Ригас...
Е, за какво ще се мъчи да ме излъже, пък да ме прилъже?!
Цитатът ми този текст, който дописах в моя постинг...
Какво не разбираш за Първанов...?!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4693&Level=1

Честита Нова година

Веселих се и аз заедно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и най сетне, кажи-речи къде съмване, прибрах се в килията си с няколко лева в жилетката. Под тежестта на благопожеланията и на обилните възлияния заспах моментално. Едва ли три часа съм спал, когато едно силно почукване на вратата ме събуди. отворих си очите. Времето прекрасно, като че пролетна сутрин. На вратата пак: чук, чук, чук!

Кой там - попитах с не съвсем мелодичен глас.

Дръжката на вратата скръцна и една фигура в униформа подаде плахо главата си: "Честита Нова година!"

- Благодаря. Какво има?

- Нищо - отговаря благопожелателят и без церемонии влиза в стаята, пристъпва до леглото ми и подава една карта, върху която прочетох думите: "Честита Нова година. - От раздавача на простата кореспонденция еди-кой си."

- Я ми подайте жилетката оттам - казах аз с достойнство, но свят ми се зави веднага.

Раздавачът хвана жилетката ми от долния край и всичкото ми богатство се изтърси на земята. Той се наведе и прибра монетите.

- Колко има там?

- Три лева и 25 стотинки.

- Вземи двата лева и другите остави на масата - казах аз важно, но сам си зная какво усилие ми струваше този тон.

- Сбогом. Със здраве.

Ами сега? Всичко на всичко ми остават един лев и 25 стотинки. Па като ще се проточат сега: "на препоръчаната кореспонденция", "на телеграмите", разни разсилни, коминари, дечурлига. Да не им дадеш бакшиш, ще си помислят, че си скъперник; да им кажеш, че нямаш пари - няма да ти повярват: как е възможно такъв важен господин да няма пари. А пък трябва да се заварди и престижът... Noblesse oblige!... Боже мой, какво фалшиво възпитание! Какво жалко тщестлавие...

- Чук, чук, чук!

- Кой е там? - питам аз с гласа на заварен престъпник.

- Аз съм господине - обажда се някой зад вратата и влиза раздавачът на телеграмите, един прегънат от старини бедняк.

Бедняк! Чунким аз съм претрупан с богатства!

- Честита Нова година!

- Благодаря. Я виж там на масата, има ли пари - казвам аз с глупаво престорен глас, като че не зная за печалния остатък от един лев и 25 стотинки.

- Има само един лев и гологани.

А-ха! Само! Значи ще бъде недоволен от един лев.

- Е, че кой ще става сега. Вземи лева, аз сетне, друг път... - казах аз сконфузен от дъртата лъжа. "Кой ще става сега!" Чунким като стана, че злато ще нарина. Флашиво, глупаво, ама на, иди изкоренявай следите на изкълченото възпитание.

Старикът излезе. Аз се предадох на философски размишления. Винаги, като остана без пари, аз се предавам на философски размишления и тогава най-много се усилва желанието ми да ощастливя България и ако е възможно, цялото човечество.

- Чук, чук, чук!

Ами сега! 25 стотинки! Аз се престорих на заспал и (срам не срам, ще ви призная, за да накажа сам себе си за своята фалшивост) почнах да хъркам... Ребята! Да бяхте чули как хърках! Хърр... мърр... Че като ме загъделичка нещо по гърлото, че като се изкикотих, ама как!... Запуших аз устата си с възглавницата, ама късно беше вече...

- Чук, чук, чук! - и с чукането заедно скръцна вратата и няколко деца със суровакници нахълтаха в стаята ми... В този същия миг отварят се другите врата и слугата ми носи чай и "Честита Нова година!..."

Аз кипнах. (Я съм кипнал, я кой знае, ама какво ще правиш... Nobles oblige!...)

- Какво се врете тука бе!... Защо пущаш тия хлапета в стаята ми?

- Аз рекох чай...

- Чай! Какъв чай? Кой ти е поръчал чай? Нали знаеш, че спя още!

- Аз чух, че се изсмяхте и помислих, че...

- Мислиш ти! Ти нищо не мислиш! Днес ли намери да ме сърдиш? - Ами вие какво търсите тука - извиках на стреснатите дечурлига. - Хайде вън! Защо ме будите без време...

Без време! Часът беше единадесет. Слава богу! Тази тактика излезе сполучлива. Децата избягаха и слугата изчезна с извинения, че ме е събудил.

Да остана повече в стаята си беше немислимо, затова рискувах да се подвъргна на нови неловкости и да измислям нови фалшивости за... съхранение на престижа...

Облякох се, взех останалите 25 стотинки и право в кафенето. Не успях да седна , току един от служителите се наведе над ухото ми:

- Какво обичате да вземете?

Чак сега я опръскахме! Кой ме караше да влизам в кафенето? Съвсем ми излезе от ум тая пуста Нова година.

- Благодаря, нищо не искам.

- Едно кафе, един чай, един ликьор - нарежда келнерът съблазнително.

- Не, благодаря.

Оттегли се служителят. (Ох-х! Слава богу)... и след една минута ми поднесе една паничка, вътре картичка с "Честита Нова година. От келнерите на кафене България!" Благодарим! Аз почнах уж разсеяно да напипвам един след друг всичките си джобове, дано, рекох, се е завряло негде някое левче... Няма! Хеле, за мое щастие, зададе се една компания приятели, насядаха около моята маса и един от тях, новопроизведен майор, почна да черпи за производството. Нейсе! В гюрултията, с приятелите заедно изкачих се от кафенето, ама като излизах струваше ми се, че някой върви след мене и иска да ме хване за палтото. Едва-що излязохме на улицата, един пощальон ми подава писмо със закъсняла дата; види се, нарочно е забавено, за да ми се поднесе с "Честита Нова година". Казах на пощальона, че приемам поздравления не на улицата, а дома си, и се отървах лесно и както виждате, с благовиден предлог...

Отворих писмото... Я ми кажете вие, обикновени смъртни, получавали ли сте някой път такива писма, като следующето:



Многоуважаеми г-н А. Константинов,

Това скромно писмо е от уважающия и почитающия Ви Ваш любим Ганю Сомов, върху плещите на когото въздигнахте тъй талантливо създадения от вас герой Бай Ганю Балкански, славата на когото, заедно с неговата и Вашата, се прочу, прослави и прогърмя по всички градове, паланки, колиби, мандри, воденици и въобще навсякъде. Между това истинският, живият Бай Ганю Балкански сега засега се намира в твърде окаяно материално състояние и се свива от сиромашия и немотия тогава, когато се разправя и весело приказва за неговите нескончаеми дълги пътешествия заедно с препасаното на кръста розово масло, по Америка и из Европа, и за още по-нескончаемите смехории, които той произвожда в разказите Ви. Авторите обичат героите си, особено пък ако те са живи. Следователно, аз ще се надея, уважаеми г-н Константинов, въз основа на тази обич, че Вий няма да изпуснете случая срещу наступающите Рождествени празници да се смислите за живия Ваш Бай Ганю, чист православен християнин, и да го подарите с нещо, изпратено например с един пощенски бон, с което, след като си види масрафа за Коледа, да може заедно с другите почитатели на създадения от Вас Бай Ганю да пие за славата и величието на автора му. Амин!

Прочее, ще се надея на милосърдието Ви. Адресът ми е Ганю Сомов, Казанлък.

Казанлък, 9. XII. 94 г.

Ганю Сомов.



(Подписът "Ганю Сомов" беше написан с едва разчленяеми йероглифи, а писмото чисто с друга ръка.)



Прочетох това писмо и ми домъчня. Съжалих господина Сомова, но не бях в състояние да му помогна. Кое ли даскалче, кое ли чиновниче се е подиграло с него. Аз на негово място би хванал туй чиновниче или туй даскалче за ухото и би му казал: "А бе, кюлхане, защо се подиграваш с фукарията."

Господин редакторе, честита Нова година!



София, 2 януари, 1895 г.

Алеко Константинов



В. "Знаме", г. I, бр. 30 от 5.01.1895 г.

Реалистке,

Спомням си, че темата за архивите те вълнуваше и сме спорили по нея в другия Кибер.

Ето някои интересни новини и тяхното равитие.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=134744

ДСБ питат Калфин какво се прави за връщане на архиви от Русия
Веселин Методиев: Иззетите папки са с дължина стотици метри
Степан Хиндлиян
19 Декември 2007

Демократи за силна България (ДСБ) събраха 87 депутатски подписа в подкрепа на инициативата на фондация "Свободна и демократична България" за връщане на български архиви, които се намират в Русия, съобщиха от пресцентъра на партията в сряда. По този повод народните представители Веселин Методиев, Васил Паница и Иван Иванов са задали въпрос към министъра на външните работи Ивайло Калфин за стъпките, предприети от правителството за връщане на отнетите от България архиви.

Веднага след 9 септември 1944 година голяма част от архивите на Министерския съвет, на Министерството на външните работи, на Министерството на войната и на тайния кабинет на двореца са конфискувани от Съветската армия и са изпратени в Съветския съюз, припомня пресцентърът. Тези архиви са част от българската история и представляват важен източник на национална памет. Затова мястото им е в България, а не в чужда държава.

Ето, че връщането е започнало.

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1271660

Русия върна на България архиви

Кореспонденция на тайната канцелария на двореца е първата част от значителни документални масиви, отнесени в Москва през 1944 г.
05.02.2009

Русия върна на България част от българските архиви, изнесени от Съветската армия през Втората световна война, обяви на пресконференци в Москва президентът Георги Първанов.

Това е сериозен морален жест, който ние много високо оценяваме, заяви Първанов, който изрази задоволство, че така реално започва процесът на връщане на българските документи.

Президентът нямал време да разгледа съдържанието на папката, връчена му от руския президент Медведев, но от ръководството на държавните архиви му съобщили, че там има много интересни документи, включително кореспонденция на тайната канцелария на двореца.

"През 1958 г. значителна част от тези архиви бяха предадени на България. През 2004 г. нашите български приятели повдигнаха въпроса за предаването на останалата част от тези архиви", отбеляза руският президент и добави, че още тогава от руска страна са помолили тази молба да бъде писмено предоставена.

Путин каза, че ако бъде внесена молба, тя ще бъде разгледана най-доброжелателно и ще бъде съобразена с действащото руско законодателство.

Ферас,
много ти благодаря и за хубавия фейлетон на А. Константинов и за хубавата новина за архивите!
Прочетох и двете с интерес!
Като ответен жест ще ти кажа, че тази сутрин научих, че утре вие празнувате Нова година на дърветата!
Не знаех, че имате такъв празник...сега научих. Както разбрах това е свързано с настъпващата пролет...
Чудесен празник...щели сте да имате тържество!
Виж какви "тайни" знам...
Искам да ти я, честитя в аванс тази ваша Нова година и да ти пожелая всичко най-хубаво! Много добри случки и пролетно настроение!

Ивайло Дичев - автор, който в последно време много силно ме впечатлява. Може би заради това, че говори и пише по начин, в който не се чувства напористо желание да ме потресе със своите знания, със своето можене...Просто един замислен човек, който си задава въпроси на глас и търси отговорите на въпросите, които сам си задава...
Ето началото на една негова статия в последния брой на "Култура":

Криза - депресия – криза1
Никой вече не знае къде е дъното на кризата и дори перспективата да се повтори ужасната 1929-а, повлякла след себе си тоталитарни метастази, почна да изглежда по-успокояваща от неизвестността. Не помогнаха данъчните подаръци, пращани от Буш на гражданите, та да си купят нещо и да се завърти машината. Кой мисли за харчене на пари, когато го грози уволнение? Не помогнаха и стимулите за производството на Саркози, защото кой поръчва автомобили във време на криза? Около Коледа в Обединеното кралство имаше бум на продажби на сейфове, разбирай: хората се връщат там, откъдето ние идваме, а именно системата „бурканбанк‛.

Колкото повече пари се изливат в банките, толкова по-силно сякаш става убеждението, че нещо наистина сериозно не е наред: песимизмът се засилва, а той задълбочава кризата. Схемата на тези помощи сега е такава: понеже гражданите са загубили доверие в системата и не инвестират, държавата прави това с публични средства, като по този начин пак задължава тях, макар и вече като данъкоплатци. Защото доверието в държавите остава по-високо от това в частните финансови институции. Но докога, това никой не знае. Тук, в постсъветското пространство, помним как в миг се сриват държави и символните им капитали се обезценяват в настъпилата полит-борсова паника.

Песимизмът се рационализира в различни фигури. Едната е изчерпването на ресурсите. Били сме станали твърде много на планетата и затова наближава обръщане на малтузианския цикъл*. Аргументът на англиканския пастор не е много променен: когато твърде много население седне на глобалната трапеза, тя рухва. Виж, ако Индия и Китай си стоят там, където са били, ако не купуват коли, не строят небостъргачи, не консумират нашите 2000 калории на ден, тогава всичко ще е наред.

Не знам колко точно човека може да побере планетата ни. В моя личен живот се родиха повече хора, отколкото в цялата човешка история до раждането ми – и условията на живот за същите тези хора се подобриха фантастично. Но обърнете внимание на преобърнатото отношение към децата. Доскоро населението се мислеше за ценен ресурс, а една от утопиите на старата модерност беше, че ще се разселим в космоса, ще го колонизираме, както сме направили с Новия свят. Във времето на вярата в прогреса да сме повече, изглеждаше по-добре: днес все по-често ни се внушава, че няма място за всички.

Проблемът не е, че няма място на глобалната трапеза, проблемът е, че почти всички сътрапезници вече са влезли в логиките на капитализма. А здрав капитализъм има, докато съществуват пространства на не-капитализъм: семейство, приятелства, морални ценности, предмодерни страни, не-монетаризирани икономики. В момента, в който всичко може да се продава и купува, вече няма спирачки пред пазара, което води до стихийни процеси като сегашния.

цялата статия

Добър ден на всички!
Good afternoon everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Какво става в този форум? Тук никой ли не пие кафе...така ако я караме филиалът ми ще пропадне. Бизнесът си е бизнес все пак...

Ригасе,
ако ми кажеш как да си въведа сигнатурата.
щото: Първо - кликвам на сигнатура. Написвам си мъдростта в прозореца. Кликвам на "изпрати" и...нищо не излиза.

Днес кафетата са на половин цена...
Минавайте да става алъш-вериша!

Realistka написа:Ригасе,
ако ми кажеш как да си въведа сигнатурата.
щото: Първо - кликвам на сигнатура. Написвам си мъдростта в прозореца. Кликвам на "изпрати" и...нищо не излиза.

пробвай пак

ПРЕФЕРЕНЦИИ Винаги прилагай подписа ми : ДА

За разлика от МПФ тук сигнатурата се появява само в последващите промяната постинги.

Я да видя дали е станала магията...

Да! Станала е! Браво!
Гес,
благодаря ти!

Да ви подсетя: тази вечер от 21:00 по ReTV извънредно предаване с водещ - Асен Григоров.
Прес-клуб: Газовата война - медийната война!
или нещо такова...

Няма нужда да напускаме ЕСФ, за да гледаме РЕТВ ... Щракваме копчето и готово... Ако искаш, ще ти пратя кода, да си го пускаш ретивито в Кибера колкото ти душа сака..

Код:

<object id="mediaPlayer" width="508" height="336" classid="CLSID:22d6f312-b0f6-11d0-94ab-0080c74c7e95" codebase="http://activex.microsoft.com/activex/controls/mplayer/en/nsmp2inf.cab#Version=5,1,52,701" standby="Loading Microsoft Windows Media Player components..." type="application/x-oleobject">
         <param name="fileName" value="http://195.34.104.107/ReTV">
         <param name="animationatStart" value="true">
         <param name="transparentatStart" value="true">
         <param name="autoStart" value="true">
         <param name="showControls" value="true">
         <param name="loop" value="false">
         <embed type="application/x-mplayer2" pluginspage="http://microsoft.com/windows/mediaplayer/en/download/" id="mediaPlayer" name="mediaPlayer" displaysize="4" autosize="-1" bgcolor="darkblue" showcontrols="true" showtracker="-1" showdisplay="0" showstatusbar="-1" videoborder3d="-1" width="508" height="336" src="http://195.34.104.107/ReTV" autostart="true" designtimesp="5311" loop="false"></embed>
      </object>

Това е кодът за embedded ReTV player. Copy/Paste внимателно и ... готово. Да се избягват две сесии в една и съща страница (няма и нужда - те ще показват едно и също нещо и само ще си пречат).

Realistka написа:Да! Станала е! Браво!
Гес,
благодаря ти!

все пак , малко му трЕбе на човек ....

горката г-жа Прокопиева ...личи и ,че и трЕбе повече ...
абе , заяждам се -лаф да става

Ето, че заприлича съвсем на кафене: върви си нещо по тивито, а публиката гледа и обсъжда ...

Който иска да се разхожда по есъфъто без да спира да слуша корифеите по ретиви, трябва да отвори втора сесия на форума.

Таки написа:Ето, че заприлича съвсем на кафене: върви си нещо по тивито, а публиката гледа и обсъжда ...

Който иска да се разхожда по есъфъто без да спира да слуша корифеите по ретиви, трябва да отвори втора сесия на форума.

и това не муй нужно -да слуша шумът между ушите СИ !
правилно ли сложих пълниьот ?

Лудеенето по технологията е нещо нормално в средите на точните науки. Знам, че това често дразни хората на изкуството, но нещата са доста неспасяеми..

Представям си една "Скайп-екстензия" , която би позволила да си поделим екрана, 6, 8 или 10 души, и да му спретнем една видео-седенка. Не би било лошо, нали? Би изглеждало почти като творбата на Николашка, а на мястото на кравичките биха могли да участват .. кравичките!

щото нали са ни учили за данайците и за даровете им:



малко телевизия с кафето!

Не се плаща допълнително! Аз съм ларж бизнесменка!

Попаднах точно на своята любимка - Юлиана Николова ! Спомни си "Та'нгото на Джулия" : "Хвърли ме в НДК, комуняга таксиджийо" ..

А данайският номер би бил много по-гаден: изведнаж от РеТВ джаджата преминава на СКАТ или нещо от сорта..

Да не забравя...Гледайте "Съмнения" - "Doubt" с Мериил Стрип! Боже каква жена, каква актриса! Боже какъв талант! Същата, която прави тази роля в "Мама мия"- като шампанско. Красива, опияняваща, пенлива...а тук, в "Съмнение" - каква кучка. Сухар. Нито обичана някога, нито обичала някога...натъпкана със стаена завист и злост...натъпкана! Стаена...

Realistka написа:Да не забравя...Гледайте "Съмнения" - "Doubt" с Мериил Стрип! Боже каква жена, каква актриса! Боже какъв талант! Същата, която прави тази роля в "Мама мия"- като шампанско. Красива, опияняваща, пенлива...а тук, в "Съмнение" - каква кучка. Сухар. Нито обичана някога, нито обичала някога...натъпкана със стаена завист и злост...натъпкана! Стаена...

ха , ха - "разбирала " само от мъже ....!???!
как ли би описала един преводач или делтаплановик ?

nikiforov написа:

Realistka написа:Да не забравя...Гледайте "Съмнения" - "Doubt" с Мериил Стрип! Боже каква жена, каква актриса! Боже какъв талант! Същата, която прави тази роля в "Мама мия"- като шампанско. Красива, опияняваща, пенлива...а тук, в "Съмнение" - каква кучка. Сухар. Нито обичана някога, нито обичала някога...натъпкана със стаена завист и злост...натъпкана! Стаена...

ха , ха - "разбирала " само от мъже ....!???!
как ли би описала един преводач или делтаплановик ?

Ха-ха-ха!

Добър ден на всички!
Good afternoon everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs



На днешния ден през 1873 година в тогавашните покрайнини на София е обесен Васил Левски.

По този тъжен повод цитирам думите на Захари Стоянов, които той е поставил като начало на книгата си за Васил Левски:

Посред възпяването на генералските еполети, посред френетическите ура и проливането горещи сълзи над чуждите гробове и величия не би било зле, ако тук-там се мяркаше и нещо за наши работи, за наши хора. Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достоинство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна, самоунижаваща се тълпа...Доволно сме кадили тамян пред ония идоли, за които никакъвспор е немислим, че те можат да бъдат един ден наши. Каквото и да правим, техните истински почитатели знаят, че нашите сълзи са фалшиви, да не кажа нещо повече. „Признателност и братски чувства” – викаме ние и литературно, и дипломатически, и частно помежду си. А нима нашите собствени братя, нашите герои (каквито и да са те), най-после нашата гордост не заслужават горните почести? Ако мнозина доброжелатели желаят да ни докажат, че ние сме прости смъртни, без минало и без велики хора, то трябва ли българската интелигенция да потвърди този горчив факт, трябва ли тя да замижи и да утвърждава, че това е в наш интерес? Време е вече да погледнем наоколо си.

Ако нашите велики мъже не са можали да достигнат величието на европейците, то и в този случай не те са криви, а обстоятелствата и средата, които са препятствали на първите, а спомагали на вторите. Смело можем да предпологим, че ако на Левски на местото беше който и да е, то неговият кураж и надеждите му щяха да се разбият още в началото на неравната борба.

Човек, който захваща от а, б, против когото е всичко – такава смелост, такава вяра в бъдещето!