Клуб-кафене „Кибер”-ЕСФ-1

на отчаяни графомани , на всичкото отгоре трудно вдяващи , отговарям веднаж -два пъти ....ако и да са баби , канадци , преводач, и докторки или "скромни "гении на пътеписите ....

"...и уморени се прибрахме, изкъпахме се и се запътихме по нашите си домашни огнища."

nikiforov написа:на отчаяни графомани , на всичкото отгоре трудно вдяващи , отговарям веднаж -два пъти ....ако и да са баби , канадци , преводач, и докторки или "скромни "гении на пътеписите ....

"...и уморени се прибрахме, изкъпахме се и се запътихме по нашите си домашни огнища."

МАЛКО РИТОРИЧНО!

Къси пасове и игра на малки вратички.
Аз пък дали на "пинг-понг" да играя?
Не няма да играя на "пинг-понг" с "очилата".
Взех да се съмнявам в себе си.
Пък и мача с този стар тип/модел/ "очила" е безинтересен.
Нищо ново под небето в нашия "СИН ДВОР"!

И няма значение кой е "скромни гении на пътеписите",
или кои са "докторки",
или кой е "преводач",
или кои са "канадци",
или кои са "баби" да речем стари?

Важното е да има "алъш/ж/ - вериш/ж/",
но пък и да ти върви със зара!

Дай БОЖЕ!
ПЪК и да имаш КЛИЕНТИ!
А, бе ей тъй закачка да има!
ПОСТИНГИ ДА СЕ ПРАВЯТ и да върви оборота!

И кой ще спечели?
Отговора е ясен!
АДМИНА би трябвало да спечели,
защото ще му се трупат във визитната картичка повече бройки постинги на глава от ... форумците!

Щом има дразнител, сериозен вирус трябва ... да го ... порази!
А и има една истина, която НАДЯ би ВЕДНАГА ПОДКРЕПИЛА!

Има дразнител, има проблем;
Няма дразнител, няма проблем!

Хайде на хаирлия да е!

Но важното е очилата да са ти винаги в джобчето ... ,
за да преоткриеш:
- и "скромните гении на пътеписите",
- и докторките",
- или пък "канадците",
- или пък дори "бабите"?

От това ще спечели каузата на ФОРУМ - ЕСФ !!!
НАЛИ?

И ДАЛИ БЕШЕ ... РИТОРИЧНО?

АДМИНА би трябвало да спечели,
защото ще му се трупат във визитната картичка повече бройки постинги на глава от ... форумците!

И Админът е като Апостола: печели ли той, печели цял народ!

По този повод изказвам специална благодарност на Апостола, който е в челната тройка на най-активните форумни членове за седмицата и месеца:

https://rigas.bulgarianforum.net/stats.htm

Като я няма кафеджийката да сложи по кафе, елате сега да ударим по една бира в кръчмата.

Браво Марче!
Браво Маре!
Браво ЕмПИ!
Имаш чувство!
Имаш Го и усещането!
Трябваше да напишеш нещо и по повод на писанието на Никифоров?
Малко яснота и конкретика да внесе малко по-горе!
Като уточни детайлите:
кой е "скромни гении на пътеписите",
кои са "докторки",
кой е "преводач",
кои са "канадци",
и кои са "баби"?

Но да не изпусна нишката! ...
Ще се прежаля с една бира!
Но ти каниш в кръчмата, която ми е непозната?
Или да отидем в Механата на Рино?
А и още нещо!
Кой ще я сервира?
Ти която даде идеята?
Или Админа?

А пък защо да не я пийнем под връх Мусала, на Леденото езеро, в Рила през юли?
Ще поканим и админа да дойде!
С НЕГО, може да си Ги поделите - бирите!

А пък Аз ще ги изнеса на 2702 м. н.в. с моята раница!
Имам опит в това.
А и има кой от пишещите ТУК, да потвърди този ФАКТ!

На хаирлия да е!

Апостол/а/ на свободата

Добро утро на всички!
Good morning everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

нека да споделя:
Един симпатичен млад човек (син на мое приятелско семейство) е спечелил първа награда в конкурс, обявен от "Литературен вестник" и Столична община за есе, посветено на София. Да не пропусна да кажа, че този млад човек се казва Манол Глишев.
Той е преподавател по староанглийска литература в Английската гимназия...Знаем се с него и даже бяхме седнали един до друг на една от прожекциите на филма на Малина.
Ето сега ще ви постна това есе:

По-прекрасна от Венеция, по-грозна от Академгородок № А6965



Слънцето позлатява всичко, вятърът разнася ароматите на ранния септември, а повечето дървета още са разкошни и зелени. София в такива моменти изглежда като резбован дървен поднос, пълен със сочни плодове и малки скъпоценни камъчета. Колко тревожно красиви и драгоценни изглеждат понякога най-привичните гледки наоколо! Прашното Цариградско шосе, проснало се като змей пред грозното здание на БТА може би точно сега прилича на магистрала през по-гъсто населените и цивилизовани краища на Галактиката. Колите пикират по топлия асфалт подобно на огромни космически лайнери, паркът от едната страна стои като звезден куп, а вихрещите се облаци прашинки представляват астероиди, малки совалки за близки полети, комети и изобщо украшения по ъглите на фантастиката.

Моят квартал е по-друг. Тук старите тухлени стени с гладка мазилка отразяват светлината и лъщят като вечните зидове на египетски светилища. Потъналите в сенки улици пък са като извадени от венециански пейзаж. Странна смесица. Човекът, който поправя ладата си, едновременно е лодкар на златния следобеден Ра и гондолиер. Паважът тече като вода, а под него свещени крокодили пълзят между годежните пръстени на някогашните дожове на Сияйната република.

Чува се самолет, наблизо някой вдига някак успокоителен шум - може би набива пирони в дъска. Знам, че след около час мюезинът от Баня баши джамия ще прониже бледото небе с гласа си. Така и трябва да бъде. Преди малко затихнаха сладките гласове на камбаните на "Света Параскева". А някъде настрана, заглушаван от рева на раздрънканите трамваи, часовникът на Халите мери времето на килограм и продава от него на софиянци.

Следобедите, особено късните летни следобеди в София са вълшебно време. Чисто човешко време, което няма нищо общо със сълзливата и малко фалшива романтика на свежата пролет и мъгливата есен. Ракиено време! Градът живее в свой топъл ритъм и нехае за гори, поляни, дъждове и морета. Надминала състоянието си на Голямо село, приела странни типове от цялата ни объркана страна, облегната малко фамилиарно на рамото на Витоша, скътала безброй цигански кошери, арабски магазинчета и китайски ресторантчета, един вид посбутала малко собствените си деца, за да направи място на съседските, нашата София сякаш не си дава кой знае колко зор нито в растенето, нито в стареенето.

Като слушам шумовете на квартала, си представям как Господ седи на компютъра Си, играе някаква Real Time Strategy и следи какво става в цялото Му обширно царство, като от време на време хвърля поглед и към Своята София. От колонките Му се разнася чукането на съседа ми по дъската. "Аха, в София още се строи" - си казва старецът. До условната иконка на града се вижда начумерено жълто емотиконче - значи софиянци са далеч от пълното доволство и покорство, но и не замислят някой бунт. Ако щракне София с десния бутон и после натисне изскочилия надпис See Town on Tactical Map, Господ ще може да разгледа подробно улиците и забързаните нанякъде жители, плъпнали всеки по своя си работа. А ако даде zoom, ще се хване да разглежда и най-малките детайли. "Леле, каква графика!" - ще си каже, като хване в кадър някоя агресивно сладка мадама. После ще се сети, че графиката си е пак Негова и ще Му стане драго. Ще си запамети като screenshot разминаването на косъм на моторист и джипка по "Раковски". Накрая ще се върне към Strategic Map и ще остави града на собствените му проблеми за няколко минути.

Скоро бях в "Свети Седмочисленици". Пак беше такъв съвършен следобед, който потиква мързеливите души към съзерцание, а вътре в храма светлината падаше на щедри снопове върху разточително позлатения и зашеметяващо резбован иконостас. Може би човек може да се усети кога точно старецът Се е загледал към София точно в тези моменти: в часовете, когато иконостасът на Седмочислениците грее, потънал в блясъка на Божия курсор, слънцето. Малък и много полезен за всички нас бъг в програмата.
Виж своя град, казват слънчевите следобеди. Хаотично построена, затрупана с разпилените следи от кратковременните епохи на двайсетия век, запазила тук-там по някой щръкнал зъб от по-отдавнашни времена, шумна и прашна, объркваща, пълна с неподходящи хора, с ужасни институции, разминала се с очертанията на Околовръстното шосе, пълна със занемарени очарователни кътчета, драконообразни трамваи и с боднати тук-там големи, клонати дървета, София никога не е била велик самостоятелен полис и едва ли не случайно е станала столица. Веднъж си е позволила да се мери с Византион, преди още той да стане Константинопол. София по нищо не прилича нито на скучната Спарта, нито на великолепната Атина. София изобщо на нищо не прилича. И нищо не прилича на София. Дори названията й са безподобни. Едновременно е Средец, защото е в средата на странния български живот, пък и на Балканския полуостров, а едновременно е и София, значи би трябвало да е град на мъдростта. Повечето улици също имат по две имена: едно от времената на "народната власт" и едно обикновено. Можеш да разбереш убежденията и произхода на всеки гражданин от начина, по който нарича парковете, булевардите и училищата.

Казват дори, че Тери Пратчет взел Софийския университет като прототип на Невидимия. До известна степен цяла София прилича на раздут, величествен и абсурден Анкх-Морпорк. Да се живее тук не е изкуство (често дори не е живот!), но може да мине за критика на идеята за изкуство въобще.

В най-старата средищна част, около абсолютния център са струпани какви ли не християнски храмове, джамия, синагога, някогашен атеистичен Партиен дом, а помежду им вече хиляди години блика горещ минерален извор. Може би дори Рим не може да се сравни с небрежното еклектично и позанемарено очарование на София. Не може да се каже дали дори Ню Йорк е толкова разнолик. Венеция със сигурност мирише по-страшно. Единственото, за което градът не претендира, е монументалност. И единственият грим, който му е нужен, е слънцето на септемврийските следобеди.

Хубаво е да обичаш каквото имаш. Още по-хубаво е да имаш София, за да обичаш нея.

Ригасе,
разбира се, мен ми е трудно да съдя за качествата на есето, тъй като съм твърде необективен човек (добре поне, че си го съзнавам и си го признавам, но какво да правя...такава съм! ).
На мен много ми харесва. Даже за това, че аз не бих могла да напиша и наполовина такова есе...защото даже и да се опитам...все щеше да ми се мярка пред очите мощната и тъпа фигура на Бойко Борисов...и нищо нямаше да излезе...
сега ще кажа за идеята си.
Аз дадох на Манол адреса на този форум. Говорих с него за идеята ти за Света гора, която ти сподели тук с Ферас.
И аз изведнъж си помисилих, че есето на Манал с твоята намеса със снимки от София и музика, може да стане един хубав клип...
Искаш ли?!
Питам само...

Риъл, есето наистина е добро!!! На каква възраст е авторът? Интересно ми е какъв житейски опит е нужен, за да се напише добър текст? Въпреки, че... "Непитай старило - питай патило!"... ама аз да си питам

Homan написа:Риъл, есето наистина е добро!!! На каква възраст е авторът? Интересно ми е какъв житейски опит е нужен, за да се напише добър текст? Въпреки, че... "Непитай старило - питай патило!"... ама аз да си питам

Манол е на 25 - 26 години. Много смислено и приятно момче...Той е син на актьора Богдан Глишев. Мисля, че атмосферата на семейството има принос. А може да е и от гена...знам ли?!

Логик,
с приездом!
Радвам се да те видя отново тук!
Отсъствието ти се чувстваше осезателно...
Видях снимките ти. Много е красива английската ти колежка! Победата, която е удържала "империята" е разбираема.

Добър ден на всички!
Good afternoon everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Тази сутрин отрано ми се обадиха по телефона за разни работи дето не трябвало да ги изпусна. Ето:

1. Пуснат е в продажба 3-ти том на "Строители на съвремена България" от Симеон Радев.Томът е подготвен от сина му - Траян Радев, който бил болен и не е могъл да присъства на представянето. Изпратил писмо.
Цената е 40 лева.
Отивам да си я купя днес, щото ние, лудите, не сме толкова малобройна група...може би сме малко по-малко от хомосексуалистите, но за всеки случай...отивам...

2. Ще се прожектира документален филм за Апостол Карамитев.
Автор: Момчил Карамитев.
Прожекции:
30 май 2009 г. 20:30 часа - кино "Люмиер"
31 май 2009 г. 19:00 - Дом на киното

Вчера четох колонката на Георги Господинов във в."Дневник". Той беше написал едно есе, озаглавено "Три минути свобода" - Чудесен текст за един клип, посветен на 20-годишнината от края на комунизма. И в този 3-минутен клип има за всяка европейска страна - съвсем кратичко история на съпротивата и свободата. Работата е там, че само за нас, няма нищо. За всички има там, а нас ни няма.
Така.
И коментарите към това есе са над 160. Страхотна дискусия.Оживена. Страсна. И аз участвам с един постинг под № 12. Ето го:

Не се притеснявайте, колеги!
Какво пък...щом като си нямаме минало( 1956 г., 1968 г. и 1980 г). имаме си настояще...имаме си доносници...
Ето имаме си тази нова порция:
"Осем сътрудници на ДС в евролистите огласи комисията по досиетата - От в.Дневник"
Тези неща са свързани по един естествен начин...Те са като скачени съдове...

Да се похваля...очевидно този постинг се е харесал на читателската публика, защото той получи 66 точки! Всъщност това е нещо ново за мен

След това чета, чета и пак не се стърпявам и написвам постинг № 69. Ето го:

От устата на много мъже и жени, българи в активна възраст съм чула да твърдят, че са уморени, отвратени, обхванала ги е апатиия...
Ето на такъв мой съгражданин бих искала да кажа:

драги мой съгражданино,
разбирам те! Разбирам те напълно!

Изолацията е естествена реакция на чистоплътни хора, но има неща, които трябва се вършат, въпреки апатията, въпреки неудоволствието, въпреки отвръщението. Защото никой друг освен нас не може да го свърши нашата работа ...никой друг освен нас не може да извърви нашия път...ние трябва да го извървим.
Ще ме попиташ : ЗАЩО?!
Отговарям ти: Заради правото да гледаме в очите нашите деца, когато те ни попитат: - А какво прави ти, лично? Тогава какво прави?!
Това е тайният и големият смисъл на някои неща, които сега могат и да ни изглеждат безсмислени...
Разбираш ли?!
Аз няма да се уморя да повтарям примера със чехското землячество в Дубна през 1968 година, на което бях свидетелка . Това бяха 50-60 души физици и химици, които в началото на септември 1968 г. още докато колоните от съветски танкове все още трополяха към Прага, те (тези 50 -60 души) подписаха протест срещу нахлуването на тази съветската машинария в независима Чехия...
Можеше ли този протест да спре войските?!
- Не!
Какво можеше да се случи с тези учени, подписали писмото?!
- Можеха да ги уволнят и нищо да не се чуе за тях...
Защо го правеха, прекрасно знаейки, че поемат този риск...?!
- Правеха го заради правото да гледат без срам и увъртане в очите своите деца...

Ето защо сега Чехия я има в клипа, а България я няма...
Това е разликата.
И тя е огромна.

Ичета по-надолу и виждам,че някой ми отговорил:
До реалистка -69:

и пише:

Благодарим Ви за точните думи - сложихме ги като мото на нашия сайт

http://politkovskaya-bg.blogspot.com/

Това вече е нещо, дето не ми се е случвало!

Отворих сайта и наистина на първата страница отдясно видях моите думи като мото на сдружението под заглавие "Правото да протестираме"!
Приятно преживяване, нали?!

Добро утро на всички!
Good morning everybody!
Здравствуйте товарищи!
Bonjour Mesdames et Messieurs

Когато двигателите на самолета угаснат, това не е краят на полета. Самолетите не падат като камък от небето. Те продължават да кръжат из въздуха – за големите пътнически машини с повече двигатели това може да трае половин до три четвърти час – и се разбиват чак при опита си за кацане на земята. Пътниците не разбират нищо. Полетът с угаснали двигатели не е по-различен от този, при който те работят. Само е малко по-тих: много по-силен е шумът на вятъра, който се блъска в тялото и крилете на самолета. Само погледът по някое време усеща земята или морето застрашително близко. Може и вниманието на пътниците да е погълнато от видиофилма, а стюардесите и стюардите да са спуснали жалузите. Нищо чудно безшумният полет да бъде възприет от пътниците като по-приятен.„

Въпреки, че горното звучи като намек, предпочитам то да се възприема повече като едно меко предупреждение за всеки от нас. Защото доброжелателният и трениран наблюдател може да улови разликите в звука на добре смазан мотор и предупредителното свистене на вятъра...

Всъщност, това, което ви прочетох е част от "Четецът” на Бернхард Шлинк ( 68-ма страница на българския превод)

абе , все се каних да те питам - мазохизмът ти , периодичен ли е ?

Риъл, Георги Господинов ще представя своята нова сбирка от Берлински цикъл стихове... Не запомних датата и часа, но съм решила да прелистя книжката... Преди време му бях фен Започнал е и нов роман... Има и една театрална пиеса - интересно къде и кой ще я постави /дали?/ При тез цензури напоследък

Купих си третото томче на "Строители на съвременна България", но тези дни ми е така натоварено, че въобще не мога да я започна...

Homan написа:Риъл, Георги Господинов ще представя своята нова сбирка от Берлински цикъл стихове... Не запомних датата и часа, но съм решила да прелистя книжката... Преди време му бях фен Започнал е и нов роман... Има и една театрална пиеса - интересно къде и кой ще я постави /дали?/ При тез цензури напоследък

Купих си третото томче на "Строители на съвременна България", но тези дни ми е така натоварено, че въобще не мога да я започна...

Хоман,
представянето беше в сряда в камерната зала на Зала България, но аз не ходих...Май на такива четения не съм и ходила...Защо не знам...

Третият том на "Строителите на съвременна България" си го взех и аз! Ще четем, нали?! Казаха ми, че бил доста антируски!
Сега ще ужася с непремерения си език почитателите на Русия и на рускините във форума!
Много важно!
"Томчето" е само 791 страници! Предстоят ни часове на срещи с достойни българи. Стефан Стамболов главно!

Днес, 30-ти май 2009 г. събота от 15:00 в кино "Люмиер" ще се прожектира филмът на Юри Жиров - "Дишай!"
Това е филмът, с който на 8 март 1988 г.в Дома на киното се инициира създаването на Русенския комитет.

Заедно с този филм ще бъде представен и още един филм на Юри Жиров - за една онкоболна и борбата й с тъпи чиновници. (заглавието не го знам)

Също днес , също в кино "Люмиер" от 17:30 отново ще се представи филма на Малина Петрова "Прекратено по давност" за подпалването на Партийния дом.

Ще се видим там!

Аз съм на работа, Риъл Днес просто е един редовен работен ден - а времето е гадно, и единствено приканващо към сгушване в завивките с хубава книга в ръка... Надявам се довечера да се прибера навреме, да прекарам един-два часа с питие и хапване, и после.... мисля да почета... това направо си е лукс за мен в последно време... да чета нещо приятно и интересно, и не по задължение, де...
Хубав ден!

" То и нещастната интригантка получава шутове там и отляво и отдясно.
Бедната, си въобразяваше, че в клоаката ще я понесат на ръце, но не би...
Никъде не обичат такива, дето си сменят на 180 градуса позициите, симпатиите
и антипатиите -- щом свършат мръсната работа, ги подритват."

"щастливото "човече- ник калчев ...
да не цитирам и щатСЛИВАТА танаска ,че ми се ....

nikiforov написа:" То и нещастната интригантка получава шутове там и отляво и отдясно.
Бедната, си въобразяваше, че в клоаката ще я понесат на ръце, но не би...
Никъде не обичат такива, дето си сменят на 180 градуса позициите, симпатиите
и антипатиите -- щом свършат мръсната работа, ги подритват."

"щастливото "човече- ник калчев ...
да не цитирам и щатСЛИВАТА танаска ,че ми се ....

...неосъществени хора.
Такива трябва да бъдат разбирани.
Защото въпреки привидното разнообразие на формите, те всички са до прозявка еднакви.
Неосъществени.
Дали ще гозорят за ибрици, за интригантки - знаменателят е общ.
Неосъщественост.
Имаме представители на този вид и всред мъжете и всред жените. Както там, така и тук...

преписах го, заради себе си. За да се докосна. Това е най-знаменитото произведение от стиховете на Бродски, в превод на Асен Сираков.
Обещаха ми и един превод на същата "Елегия" на Бойко Ламбовски, но това по-късно.
Както и оригинала. Ще ги постна за пълнота.
В следващия постинг

Голяма елегия – на Джон Дън
Йосиф Бродски

За кого бие камбаната
Джон Дън
Медитация 17
„Проповеди за неочаквани ситуации”

Никой не е остров
сам по себе си;
всеки част е от материк,
част от цялото.
Ако морето откъсне буца пръст и я отнесе,
не би било в ущърб за Европа,
дори да би било цял полуостров
или имение на твой приятел,
или твойто собствено дори.
Смъртта на всеки къса част от мен,
защото съм част от човечеството;
и тъй като не ми е писано да знам
за кого бие камбаната;
тя бие за всеки един от нас

Джон Дън заспа, и всичко сън обзе –
картините, стените, пода, скрина,
завесите, раждивото резе,
леглото, масата, свещта, килима.
Заспа леглото, медният леген,
светилникът, кристалът, порцелана,
стъклото, хлябът, ножът изтънен,
вратите, стапалата. Нощ настана.
Нощ: по ъглите и в очите, и в речта,
всред папките, разхвърляните вещи,
в дървата, и в машата, в пепелта,
в камината...Бе нощ във всяко нещо,
Сред сенките, в елека окъсял,
в кревата, в облегалката и в пеша,
в разпятието и в чаршафа бял,
в метлата до вратата. Всичко спеше.
Заспа прозорецът. Заспа снегът
И скатът бял на покривът далечен.
Промъкна се сънят във всеки кът
в квартала, от прозореца разсечен.
Спят арки, зидове и перила,
лехи с цветя, павета и решетки.
Не блесва лъч, не скръцват колела...
Халки, огради, орнаменти, клетки,
Врати вериги, панти, дръжки спят,
Резета, ключове в ключалки тъмни;
ни шум, ни звук, ни мишки шумолят.
Снегът поскръцва. Всичко спи. Ще съмне –
след време. Спят затвори. Кули спят,
везни на рибния тезгях. Прасета,
спят котките, ушите им стърчат.
Спят къщите. Спят вързаните псета.
Спят мишки, хора. Лондон – в сън тупти.
Спи шхуната, а кишата пенлива
Под бордовете й на сън сумти,
И със сънливото небе се слива.
Заспа брегът скалист и варовит.
Джон Дън заспа, а с него и вълните.
Спи Островът в единен сън завит.
Градинките залостени, елите.
И габърите с кленовете спят.
Спят ручеи по склонове, пътеки.
Полегна мечката, заспа вълкът.
Затрупа сняг хралупите навеки.
Не пеят птици всред простора бял.
Не грачат гарги, сова не се вяства.
Английският простор е занемял.
Претичва мишка. И звезда проблясва.
Спи всичко. В гробовете си добре
спят мъртъвци. Спокойно. А в леглата –
сред нощниците си като в море –
спят живите, прегърнати от самотата.
Гори, реки. Заспало всичко бе.
И звяр и птици – цялата природа.
И пада сняг от нощното небе.
Но спят и таму високо в небосвода.
Спят ангели. Забравен е светът
Сведците спят и нямат срам в съня си.
И Пъкълът, и Раят чуден спят.
И всеки в този час е във дома си.
Спи Бог. Чужд свят - и по-чужд не би могло.
Не чуваш, погледът не разпознава.
Спи дяволът. Спи в него всяко зло
върху снега, в английската морава.
Ездачи спят. Архангелът с тръба.
Коне на сън се люшкат в ритъм плавен.
И херувими, сгушени в тълпа,
Под купола на църквата на Павел.
Джон Дън заспа. Заспа и всеки стих.
И римите – и силните и слабите.
Къде са те? Лежат в съня си тих.
Порокът и грехът си спят в силабите.
И всеки стих на брата си шепти
И търси място, близост и роднинство.
Но е далеч от райските врати –
Тъй беден, плътен, чист и слят в единство.
Спят строфите. Спящ ямбът строго бди.
Хореят спи, но като страж застава.
Спят в тях на Аста тъмните води.
Спи още нещо в тях и то е...слава.
Беди, страдания почиват в сън.
Порокът спи. Добро със зло се слива.
Пропоците сънуват, а навън
снегът пространството докрай покрива.
Спят всички. Купчини от книги в прах.
Реки от думи в ледено забвение.
Спят речите и истината в тях.
Едва подрънкват брънки от съмнение.
Спят в сън дълбок: светци и дявол. Бог.
Слугите им. Приятели. Децата.
И шумолят снежинките възбог –
единствените звуци на земята.
Но чуй! Чуй там в студените тъми,
шепти в страха си някой там и плаче.
Там някой сам сред зимата стои
и плаче.Има някой в здрача мрачен.
Тъй тънък е гласът. Досущ игла,
но без конец...самотно над земята
се носи през снега. Сред студ, мъгла...
Съшива утрото с нощта...В далечината!
„Кой плаче? Ти ли плачеш, ангел мой,
и чакаш любовта ми като лято?
В снега вървиш...напът за вкъщи. Кой
си ти?” – но няма отговор в тъмата.
„Нима сте вие, херувими? От тъга
звукът напомня вашето ридание.
От свода спящ на църквата кога
си тръгнахте? Кажете ми?” – мълчание.
„Кажи ми, Павле? Вярно, твоят глас
е огрубял от строга реч, но питам,
нима стоиш – сломен и беловлас –
и плачеш там?” – не, нищо не долита.
„Или ръката скрила взор по сдрач,
с която Господ тук ни е орисал?
Възвишен ми се струва този плач –
прости ми, Боже, мойта дръзка мисъл”.
Мълчание. – „Тръбата ли ечи
на Гаврил и някой силно лае?
Единствен аз отворил съм очи,
и конници конете си седлаят.
Спи всичко. В плен студен на мрак нечут.
Препускат хрътките от небесата.
Кажи ми, Гаавриле, в нощен студ
нима ридаеш сам-самин с тръбата?”

„Не, аз съм твоята душа, Джон Дън,
Сама скърбя из висините нови
за всички чувства, мисли – с труд, без сън –
създадени от мен като окови.
Но ти летеше с тези букаи
сред срасти, грехове и все нагоре.
Над покриви, в народа вгледан и
летеше като птица сред простора.
Видя морета, хоризонта нов.
И Ада – в себе си, след туй – реално,
видя и Рая светъл във обков
от страст – изгаряща и тъй печална.
Видя, че остров е животът твой
сред Океанска шир – позната, пуста:
навсякъде тъма, тъма и вой.
Ти Бога облетя, назад препусна.
Но тез вериги пречат да летиш.
Какъв е този свят – защо ли наш е?
Реки, едва стотина кули – виж!
И този страшен съд не е тъй страшен.
И климатът е равен в таз страна.
Оттам е всичко – сън в кошмар прелива.
Оттам е Господ – мека светлина
в прозореца далечен, в нощ мъглива.
Полета, но без плуг и без брана.
Тук век не се оре, не се бранува.
Вековен лес стои като стена
и дъжд из буйните треви танцува.
Дори дървосекач да се провре,
в леса, подгонил крантата впрегатна,
той огън от дървото ще съзре
далече в долината необятна.
Далече там. А тук е девствен край,
Ще плъзне взор по покривите сбрани.
Съвсем е светло. Не долита лай.
И неми спят църковните камбани.
Не са далеч в безкрайността. Завой –
обратно към горите телилейски.
И в миг щейна, юзди, нощта и той,
и конят клет – ще станат сън библейски.
И плача аз, и плача – няма път,
Орисана таз пустош да прегърна,
не мога да се върна там от плът,
и само след смърта ще се завърна.
Съвсем сама и – сбогом свят. В пръстта,
там в гроб студен, забравена и с мъка,
преследвайки безплодната мечта,
ще сшия с плът и нашата разлъка.
Но виж! Докато дразни те плачът –
кръжи, лети, не се топи в тъмата,
разлъката – съшива я снегът –
напред-назад игла, лети иглата.
Не аз ридая – плачеш ти, мой Джон
самотен. Спят чиниите в бюфета.
Лети снегът в спящия ти дом,
Лети през мрака от небитието.”
Спят птиците по своите гнезда.
Спи той и всички блрянове, копнежи
е поверил на своята звезда,
която скрита спи зад облак снежен.
Досущ е птица. Чиста е душата,
а светските пътеки – грях покрил ги,
но по-естествени са от гнездата
на враните – над пустите хранилки.
Ще съмне, ще разпери той крила.
Сега – лежи под покривало бяло,
и ще съшива снежната игла
в съня душата му със спящо тяло.
Спи всичко. Незавършени стоят
два стиха – зъбят щърбаво пастта си –
над светската любов – певците бдят,
но над духовната ни – бдят монаси.
Без разлика чий хромел ще въртим,
все хляб ще мели, за да ни нахрани.
Животът някак си ще споделим,
Но няма кой да сподели смъртта ни.
Тук зее дупка. Всеки тегли, къса.
Отива си, но връща се да дърпа.
И пак! И само небосводът свъсен
Понякога съдраното закърпва.
Спи, спи, Джон Дън. Заспи, не се мъчи.
Да, зеят дупки в тъканта негодна.
Но виж! Пробиват облака лъчи,
защото бди звездата пътеводна.

1963 г. Преведе от оригинала: Асен Сираков

Realistka написа:

...неосъществени хора.
Такива трябва да бъдат разбирани.
Защото въпреки привидното разнообразие на формите, те всички са до прозявка еднакви.
Неосъществени.
Дали ще гозорят за ибрици, за интригантки - знаменателят е общ.
Неосъщественост.
Имаме представители на този вид и всред мъжете и всред жените. Както там, така и тук...

а списъче ?

chocho написа:

Realistka написа:

...неосъществени хора.
Такива трябва да бъдат разбирани.
Защото въпреки привидното разнообразие на формите, те всички са до прозявка еднакви.
Неосъществени.
Дали ще гозорят за ибрици, за интригантки - знаменателят е общ.
Неосъщественост.
Имаме представители на този вид и всред мъжете и всред жените. Както там, така и тук...

а списъче ?

Чочо,

Списък няма да дам, разбира се, но като чуя списък винаги се сещам за едно преживяване и винаги се смея като се сетя..Ето:
Ние сме в Дубна.
Там периодично ни събираха на някакви събрания. Пукаш от скука, ама стояхме там, за да нямаш неприятности...
И...така, пак сме на едно събрание...и пак скука, но по едно време става интерсно, щото тоя дето говори казва, че имало поръчение от Международния отдел на Института да предупреди, че имало някакви млади рускинки от околните села, които на сравнително ниска цена извършвали някакви услуги....Та, българските полови атлети (шегувам се, разбира се ... ) та българсите научни работници, да си гледали науката и да се пазят, за да не се забърквали в такива истории...
И изведнъж мъжа ми става и пита: - А, дали бихте могли да ни дадете един списък с адресите на тези девици...за да знаем от коя да се пазим...
Настана невъобразима реакция в залата...
Такъв смях беше...неукротим!
Имаше даже гласове от залата: - Тоя пък не го е срам! Жена му тук, а той...

Е, хайде сега... Не изопачавай нещата, моля те.

Рускините по онова време бяха напълно безплатни. Правеха го от добро сърце, и за укрепване на вечната и нерушима Българо-Съветска дружба.

Освен това за секс не можеше да се пострада в СССР, но за проституция се отиваше направо в Сибир.

Иначе случката ти звучи доста весело, но не е правдоподобна.

Бъди здрава, и гласувай умно на изборите