Mare Nostrum 5

не знаем какъв е бил балансът на Волво тогава, но да се оправят

все пак Форд не са чак толкова на загуба, защото колите им спечелиха много от технологията на Волво, на Мазда преди това и т.н.

карал съм "Фокус" и помня, че бях наистина изненадан от великолепното управление - най-доброто в класа му, а и не само в този клас; освен това имат много добри дизели, най-икономичните, които са разработили заедно с Пежо-Ситроен..

човек, навъртял над 100 000 км. на дизелов Хюндай се научава да цени добрите дизели..

впрочем, в Германия цената на Волво S/V40 и Форд Фокус (те са съвсем сходни технически) е почти същата - около 20 000 еуро; в България Фокусът е с поне 10 000 лева по-малко..

Нямам собствени шофьорски впечатления от Форд "Фокус", но на външен вид те го подобриха значително спрямо първия модел. Мои колеги са доволни от него, а в Гърция бая се арчи. Живот и здраве, той е един от кандидатите за моя следваща кола.

Засега обаче Киочката си върши чудесно работата и е много красива, което също има значение, поне за мен.

У нас има една поговорка: ако не похвалиш къщата си, ще се срути и ще те затрупа..

Фокусът е добър избор по отношение на сигурността, технологията и цената

моделите преди последния не са особено надеждни според очевидци; в ДСБ имаше три фокуса на между 120 -180 000 км, бяха доста скапани и трите

Караш ли още Волвото? Нашият квартален хлебар има същия модел. Веднаж го питах дали е все-още доволен, а той каза, че ще го кара докато (Волвото) може.

значи ще го кара още дълго, ресурсът му е от порядъка на 500 000 км

моята сега стои в един гараж, но е в добри ръце

забелязвам, че тук има доста такива, отлично поддържани, както си му е реда по тези места

Помощ, граждани! написа:

===

тук има бири от 0.5 до 1.5 еуро, като най-евтините се предлагат в пвц; аз имам една каса Köstritzer, това е нелоша (като за тук) тъмна бира

като цяло предпочитам английската и - разбира се - белгийската, но тук няма

====

ами няма, това е положението

границата е на тридесетина километра, но последният път, когато пих Leffe беше в Лондон, преди два месеца..

ми ела си тука - по кинта и двайсе се намира

много е паднала цената, бре

пийте повече, да не вземат да я спрат!

По повод приказката за социалното неравенство, която подех другаде. Графиката ми е по данни на ООН.

Забележително е, че сред страните с най-малко социално неравенство има както много развити, така и развиващи се. А острото социално неравенство изглежда че е специалитет на латиноамериканските страни. В списъка не съм включил по-малко развити и бедни страни. Някои страни не присъстват в списъка поради липса на данни.

Сингапур, по повод на който започна приказката, е сред страните с доста високо неравенство.

От друга страна е ясно, че най-бедните в една развита страна са по-заможни от най-бедните в една бедна страна. Следващата графика подрежда най-бедните в различни страни с корекция за продукта им на глава от населението (GDP per capita, PPP). Единиците са относителни - за "100" е приета стойността за бедните на Люксембург. Използваната формула е приблизителна* , така че картината е само индикативна.

* Вероятно истинските разлики са по-малки от показаните на графиката.

Индексът Gini

Този индекс е една от най-разпространените оценки на неравномерността на разпределението на доходите в една страна. Ако по оста Х на Фиг.1 наредим населението по нарастващи доходи, а по оста Y - кумулативните доходи на частта му до х, ние получаваме кривата ADC, която е по дефиниция не само непрекъснато растяща, но и с непрекъснато растящ наклон (първа производна) . Второто следва от факта, че наклонът на кривата във всяка точка х е пропорционален на доходите на населението, представени от тази точка, а те по условие са подредени в нарастващ ред.

Индексът Gini (G) е равен на 100 , умножено по отношението на оранжевата площ ADC към тази на триъгълника ABC. Той варира между 0 и 100. При хипотетично G=0 ние имаме абсолютна уравниловка: всички доходи са еднакви и кумулативната крива съвпада с диагинала АС. При G близко до 100 ние имаме силна неравномерност при разпределението на доходите - кумулативната крива започва с много малък наклон, който рязко се увеличава към края. В хипотетичния случай G=100 ние имаме цялото население без доходи, а един човек - с доход, равен на националния.



На Фиг.2 е показан един прост модел, с помощта на който можем да свържем (приблизително) стойността на G с отношението на най-високите към най-ниските доходи. Моделът предполага две групи на населението. По-бедната се описва от частта на правата AD, а по-богатата - с частта DC. Преломната точка се движи по отсечката ЕB, с което се осигурява пълно покритие на стойностите на G от 0 до 100 и увеличаване на процента на бедните при нарастване на G. При тези дадености, за отношението на доходите на богатите към тези на бедните се получава:

R/P = (50+0.5G)² / (50-0.5G)²

Впоследствие ще сравня отношение R/P, получено чрез този модел, с реалните отношения, за страни, за които ООН дава както тези отношения, така и индекса Gini.

Продължение

Сравнението на отношението R/P, получено чрез този модел, с реалните отношения, за страни, за които ООН дава както тези отношения, така и индекса Gini показва, че моделното R/P подценява реалните данни, дадени от ООН. На практика това означава, че истинските кумулативни криви на доходите започват с по-малък наклон от моя моделен и завършват с по-голям. Но има една проста корекция, която оправя в добра степен нещата: повдигането на моделния R/P на степен 1.6. Т.е. прилагането на формулата

R/P = (50+0.5G)^3.2 / (50-0.5G)^3.2

Ето някои сравнения на резултатите от тази формула и истинските данни на ООН:

Страна ............. R/P theor .... R/P real .... diff

Japan ................ 5.1 .......... 4.5 ....... +13%
Bulgaria ............. 6.9 .......... 6.9 ......... 0%
Switzerland .......... 9.4 .......... 9.0 ........ +4%
Greece ............... 9.9 ......... 10.2 ........ -3%
United Kingdom ...... 11.2 ......... 13.8 ....... -19%
Uruguay ............. 24.5 ......... 20.1 ....... +20%
Argentina ........... 33.6 ......... 31.6 ........ +6%
Panama .............. 51.9 ......... 49.9 ........ +4%

При тази задоволителна точност, можем да приложим модифицирания модел за едно по-точно сравнение на бедността в различни страни, изразена в абсолютни доходи (направено по-грубо в постинг по-горе, във фигурата за "сравнителното ниво на бедността в различни страни"). Ето как изглежда новата картина, при която отново доходите на най-бедните в Люксембург са нормирани на "100". Малките разлики в състава на страните се дължат на това, че не за всички, присъстващи в предишната таблица, съществуват данни за индекса Gini.

Както предположих вчера, при по-коректните данни имаме известно смекчаване на диапазона на разликите. Но трендът се запазва, с някои леки размествания между страните.



Благодаря за вниманието.

А сега да видим каква е картината при най-богатите 10% в различни страни, на базата на същия коригиран модел. Тук настъпват сериозни пренареждания. Люксембург запазва първото място, но следват редица развити страни с висок Gini коефициент. Латиноамериканските богаташи се предвижват на по-предни позиции, а техните събратя от "Нова Европа" застават на опашката.

Тук е важно да се изтъкне, че става дума за една доста широка прослойка от най-заможното население (10%), а не за най-най-богатите. Забележете също, че при заможните слоеве разликите са по-малки, отколкото при най-бедните. Което трябва да се очаква при текущата система на глобализация.

По този повод, хвърлете око на тази страница , която ще Ви покаже къде стоите в класацията на световното богатство. Аз се оказах сред 1% от най-богатите в света, поради което му ударих едно най-евтино светло пиво..

My best videos (so far)

Spain
Sporades
Родопите
Athos
Rhodos
Santorini
Черно море 1
Егейски църкви
Meteora

Един нов летен видео-поздрав

Ако сте с по-бавна връзка, минете на 480 p. Или изчакайте, в режим "Пауза", да се зареди около 1/3 от файла.