ИСТОРИЯ

blag009 написа:Статията е пусната от някой си боцман(предполагам от Олег Айрамов)

Една жена написа:

blag009 написа:Статията е пусната от някой си боцман(предполагам от Олег Айрамов)

Авторът
http://liternet.bg/publish20/b_borisov/

Пиша през лятото пиво (бира?) вземат берачите, за което още ни упреква.

Гост написа:

blag009 написа:Статията е пусната от някой си боцман(предполагам от Олег Айрамов)

Авторът
[url=http://liternet.bg/publish20/b_borisov/

И... нищо!

03.01.2008 23:50



На пръв поглед построяването на паметник на цар Калоян във Варна не e сред спорните за морската столица теми. Авторитета на този български владетел минава за непоклатим, а заслугите му за България, по принцип, рядко подлежат на коментар. Така поне мнозинството българи сме свикнали да възприемаме собствената си средновековна история.

И все пак! Появиха се сериозни мнения против определянето на място в центъра на Варна (пл.”Независимост”) за паментиник цар Калоян. В интерес на истината, толерантността изисква да се обърне внимане на всяко мнение. Само че, тогава няма как спорещите да не потърсят аргументи първо - от историята и, второ - от... политиката.
Неизбежно е!

Защото цар Калоян не е просто един от многото средновековни владетели на България. Това е царят, който сключва уния с католическата църкава. На 15 октомври 1204 г., Кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за Примас на Българската църква и от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал като му връчва корона и скиптър.
.....

останалото тук: http://www.dnesplus.bg/Analysis.aspx?f=106&d=199900

...Сега недоволните интелектуалци твърдят, че пластиката е архаична, не отговаря на европейското лице на Варна и ще "натовари емоционално" околната среда.

Контров пък отвърна, че се сърдят, защото са свикнали да работят по поръчки на общината и ги е дострашало да се докажат на национален конкурс. Той обвини и кмета, че е уважил жалбата срещу паметника, въпреки че не е направена в законния 14-дневен срок, а година и половина след решението на ОбС. ...
http://www.imoti.net/nd/news/news.php?id=3837

Избирател написа:Откривам тази тема защото ми попадна този материал за бай Илия Минев. Заедно с Едуард Генов един от малкото истински български дисиденти. И за които малко знаем, а имената на други не сме и чували. Нека тук да събираме каквото ни попадне за тях за да не останат имената им неизвестни.

http://www.pro-anti.net/show.php?issue=840&article=7

Демокрация... за кого?

Илиян МИНЕВ

На 16.01.1988 г. в град Септември е основано Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Негов създател и лидер е доайенът на българските дисиденти Илия Минев, човекът с най-дълъг “стаж” в политзатворите в България - общо 33 години.

Може би малцина от българите в днешно време са чували името му, но това си има логичното обяснение. Вечните му противници - комунистите, начело с Тодор Живков, чрез Държавна сигурност (ДС) години наред правят всичко възможно да крият съществуването на Илия Минев или да изкривяват по всевъзможни начини фактите за личността и делата му. Изкарват го фашист, подготвящ сваляне на правителството и го обвиняват, че набира съмишленици за въоръжен преврат, с който да започнат революция. Това са само част от многобройните обвинения към него, съчинявани от ДС.
Всъщност той е бил вкарван в затвора само заради идеите и мненията, които без страх изказва публично. Не е одобрявал властта чрез насилие, скриването на исторически факти от народа, лишаването от всякакви права на хората и други подобни несправедливости. Искал е демокрация, законност и свобода в България, и като несъгласен с начина на управление при комунистическия режим, са го набедили за “враг на държавата”. Цял живот е бил следен и наблюдаван навсякъде, където отиде. Всички негови роднини и съидейници също са били под наблюдение.

През периодите, в които е бил на свобода, е правил опити да информира чрез писма влиятелни политици от силните западни страни за ситуацията в България. Повечето опити, разбира се, били осуетявани от властимащите.
След над 30 години затвор, побой, упоявания, убийства на негови последователи и съидейници, никога не е издавал на властите плановете си за борбата срещу отнемането на човешките права, нито за идеята да създаде Дружество за защита на тези права. Не е назовал името на нито един свой сподвижник, дори е предприемал гладни стачки, протестирайки срещу какви ли не неправди. Едно от най-дългите му стачкувания без храна продължило 62 дни! Илия Минев никога не се е отказал от идеите си, не успяха да го пречупят!

След окончателното си излизане от затвора той се захваща със създаването на споменатото дружество. Създал е също така и в. “Свободно слово”, чрез който разкрива много “кирливи ризи” и истини.

След свалянето на Тодор Живков от власт Илия Минев не е допускан до трибуната на нито един от тогавашните митинги. Хора, за които той би трябвало да е идол, му пречат да получи думата. Моментът, който е чакал цял живот, му е отнет от онези, от които най-малко е очаквал - “демократите”. Нещо повече, отказали му да говори пред хората с думите: “Демокрацията е за нас, не за теб!”

Успоредно с това му открадват НДЗПЧ. Румен Воденичаров (уж сподвижник на Минев и член на дружеството) се самообявява за лидер на НДЗПЧ и твърди, че Илия Минев се е съгласил да бъде почетен председател и му предал щафетата. Това става със задкулисни “игри” и без съгласието на истинския водач.

Когато в СДС се заговорило за евентуална покана на Минев в партията, имало реплика на Иван Костов: “Кой беше този?” Дисидентът с достойнство отказва да членува в СДС.

Години по-късно името Илия Минев остава забравено и пренебрегнато от управляващите (с малки изключения). Публично се честват разни дати, издигат се на пиедестал имената на определени “политици”, но никой не споменава за мъките и борбата на Илия Минев и за НДЗПЧ.

Потънал в забрава и мизерия, на 6 януари 2000 година най-големият български дисидент Илия Минев издъхва. По-късно посмъртно получава от тогавашния президент Петър Стоянов орден “Стара планина” - I степен. За погребението влиятелни хора отпускат финанси в знак на уважение и почит. Но къде беше това уважение, когато наистина имаше нужда от него? Защо приживе го пренебрегваха и отхвърляха, а след смъртта му се престориха на примерни негови съидейници? Това са въпроси, на които едва ли някой ще отговори честно и обективно.

Илия Минев просто беше неудобен конкурент и съперник. Най-вече, защото не беше като всички останали - жаден за власт и пари. Той просто искаше България да бъде силна и уважавана държава, а народът й да е духовно и физически свободен, оценяван високо, както би трябвало да бъде. Но уви, това едва ли ще се случи...

Можем само да се надяваме този дух, който е крепял и вдъхновявал Илия Минев, скоро да се прероди в новото поколение българи или в конкретни личности, защото страната ни има нужда от истински и достойни лидери - хора от висотата на вечно страдалия за родината си Илия Минев. Светла му памет!

Така , нека започна от самото начало . По времето на султан Мехмед ІV (1648-1687 г.) землищата на Елена, Беброво, Златарица и Кaпиново остават вакъф на султанската майка (валиде ханъм), приходите от които са предназначени за издръжката на свещената джамия и училището в Юскюда река. Документа го имам в една книга и при желание мога да го сканирам и постна тук . От това събитие произлизат редица привилегии, които получава населението на този български край . Според този факт всички пари събирани от данъци от тази кааза са отивали за поддържането на свещената джамия и училището в Юскюда река . И най-важното е , че от този момент нататък се забранява на който и да е мюсулманин да се заселва в границите на тази кааза .

Всички села и махали в рамките на еленска кааза наистина са били с изцяло християнски състав . Както отбелязва белгийският консул в Русе, през ХІХ в. в тези прибалкански краища “българското племе се е съхранило в пълната си чистота, славянските традиции са много по-добре запазени от всякъде другаде и говорът е най-чист... Това е истинска България”.