Дискусии по повод изяви на медии, журналисти, общественици и

Днес сутрента при Явор Дачков се появи един журналист от Бургас. Човекът покоза документи.

Например:
1.Жена на член на Върховния съд, който отмени определени територии от Странджа придобива голямо място в Царево на безценица
2.Самият Върхомен съд също се е сдобил с място за почивен хотел.
3.Министерството на Благоустройството и Мин.на природната среда какви мошенничества правят със защитени територии, напримар на Слънчев бряг.
4.Жената на Соломон Паси, също се сдобива, нотариално, с място на безценица.
5. Адвокатка от София / пак роднина на някой от важните / е обявена за социално слаба и нуждаеща се и затова придобива място пкрай морето на безценица.
6.Кметът на Царево - бивш агент Иванов стои с подписа си зад всука от тези хубави сделки.
7.Огромни земи край турската граница са пуснати от турските министри, пак на техни си хора, за жълти стотинки.
8.Журналистка, която е писала за тези хора е заплашвана, да не се занимава д БСП и ДПС, защото ще бъде залята с киселина. Джипът на човекът, който е заплашван, както и самият той е сниман. Румен Петков обаче се прави на ампе. Не реагира, въпреки че материалите са му предадени.
9.Самият журналист е сезирал прокуратурата по много от тези факти, но Борис Велев не е счел за нужно да реагира.

И така нататък.

Пиша това, защото съм убеден, че някой ден тези хора ще отговарят за сторенот от тях. Включително и гласуващите, явно подкупени, съдии.

Д-р Николай Михайлов: ДСБ загуби моралното си основание
дата: 21-11-2007

/ подчертаното мое /

в. “Седем”


- Какво показаха местните избори от психологическа гледна точка? Какви са хорските нагласи?
- Малката срамна тайна на тези избори се нарича склонност на суверена да проституира с електоралния глас. Това мърсуване окачи червен фенер върху демократичната фасада, но то може да се изтълкува и като своеобразна борба за "осмисляне" на изборния процес. До урните отиват сплотени малцинствени групи, които срещу скромно възнаграждение решават окончателния резултат. Пазарният прочит "хуманизира" процеса, приобщава го към нормативната "далавера", свежда го до простите пазарни очевидности. Пазар в популярната представа означава, че всичко има цена и нищо няма стойност, ако няма цена. Сумата дава основание да се гласува, без нея жестът е безсмислен. Идеологическият вот започва да прилича на екстравагантно поведение и да излъчва някаква маниакалност. Твърдите ядра от основните политически вери се придвижват до урните трудно, по правило с бастун и по силата на остатъчна лоялност, която изглежда на изчерпване. Емоционално и биологически. Българите не вярват в идеята за политическо представителство, но вярват в кръвнородовата връзка и в монетарното сдружаване. Не вярват, че някое човешко същество, още по-малко българското, може да поеме тегобата да се грижи за другите, при положение че може да си уреди живота. Следователно всички политици крадат. Някои крадат симпатично, социално чувствително, с вкус. От тяхната трапеза падат трохи за простосмъртните наоколо. Тези са лидерите.
Искам да кажа още нещо за "хорските нагласи". Шири се субкултура на интернетната псувня, на анонимната словесна уродливост.

Безпризорни електронни тълпи бълват углавна глупост и невероятен оценъчен примитивизъм. Форумите приличат на изповед зад параван, на анонимен поток от душевни безобразия, произнасяни без терзания и жал, в нещо, подобно на садомазохистичен транс. Нищо по-информативно за състоянието на политическите нрави от идиотската искреност на това политически активно електронно население. Публичността се преселва в тези анонимни пространства, "стоплена" от физиологическите разсъждения, сексуалните догадки и примитивната параноя на електронния лумпен.

- Какви са политическите и обществените промени след тези избори?
- В ситуация на явен упадък на политическите вери хората стават екстремни утилитаристи, фанатици на непосредствената полза. Политическото въображение превключва на синдикален режим. Възвишената дума е "доход", спуснат от държавата, разбира се. Социалните групи не разчитат на политическо посредничество, а на извоюване чрез натиск. Не им понася капитализмът на широките народни маси. Озлобяват се непродуктивно.
Левицата е на път да се "реформира" радикално чрез разпад и разотиване. Предстои й, по всичко личи, такъв ироничен изход от неразрешената идеологическа драма. Това ляво поколение няма да съумее да се со-циалдемократизира, нито ще дръзне да се маргинализира, като огради носталгичен анклав на автентичните леви. Ще се мъчат опортюнистично до края.
На такъв паянтов многопартиен терен ГЕРБ се задава като "пълноценна" мъжка алтернатива от легализирани регионални мутри, полицаи с криминален опит, стандартни опортюнисти и, с извинение, блондинки в качеството им на освежаващо присъствие.
Десницата напомня анорексична манекенка в състояние на дискретна печал. Мисли, че напълнява, а всъщност слабее.
- Като психолог какво мислите не за Бойко Борисов, а за явлението "Бойко Борисов"?
- Борисов е битово-центристки компромис, сумарен етнотарикат. В един ценностно руиниран свят този антропологичен вариант се появява неизбежно като чистач на трупове в края на идеологическа война. Ако "безпринципността" на жените спасява живота, то углавната жизненост на този човешки подвид "спасява" политиката в ситуация на делегитимиран елит. Това "чисто и просто" присъствие ознаменува настъплението на хитрата виталност и симулативния андрешковски дар в овакантените пространства на високата отговорност. Народът се качва горе, сяда сподавено ухилен и започва да се самоуправлява със силата на собствения си политически виц. Името на вица е пожарникар, "десница", ГЕРБ. Става дума за напълно закономерен скандал, за бурни вегетации върху наторената с безобразия почва на прехода. Популизмът на "народните" фигури нахлува след свършения факт на официалния политически срив, а не преди това. Няма никой – идват те, а не обратно. Ако братята Качински в Полша дойдоха с мандат за реабилитация на полския католически патриотизъм, то Борисов от България идва с мисията да възстанови елементарния политически консенсус в ситуация на амортизиран елит и апатично население. Мандатът е низов, тарикатски, нарцистичен. Народът "от периферията", изтласкан до време, се завръща централно като господар на демократичното положение. Процедурната сложност на демократичния ред е намразена до смърт, търси се нещо по-директно, непретенциозно, улично. Например някой със стаж при Пашата и в МВР едновременно. "Мъж на честта" от двете противоположни направления. Получава се художествено завършен кич, който обобщава перипетиите на новата българска история в едно отделно взето ширпотребно лице с тридневна брада и импониращо просторечие. Заиграването с тези синковци не води до добро, а до бързо поглъщане. Това е черна дупка. Обстоятелството, че са припознатият ЕНП, не променя оценката. Всеки, който се преживява като десен, трябва да бяга от тази съблазън и да не вярва на думи, а да гледа френологията. Очите също.

Продължение:

- Ще има ли предсрочни парламентарни избори?
- Този въпрос ще бъде решен задкулисно, на така нареченото елитарно ниво. Няколко души в сянка ще решат съдбата на тройната коалиция. Двама-трима от бизнеса, президентът Първанов и д-р Доган ще кажат колко ще трае това управление и дали изобщо ще трае. Ако кажат "стига", със Станишев е свършено при първите кокичета. Ако не -ще живее. За БСП е критично важно да реализира пълен мандат, за да опровергае подозрението, че партията е омагьосана да се проваля в изпълнителната власт. Бъдещето на левицата зависи от изхода на това управление. Пореден провал ще обобщи БСП като импотентна, анахронична организация, раздвоена между социализма и капитализма, между Европа и Евразия, между миналото и бъдещето.
- Как ще се развият според вас политическият и общественият живот на България до парламентарните избори? Какво развитие би било най-добро, а какво – най-лошо за страната?
- Левоцентристка коалиция (ГЕРБ+БСП) с редуциран Доган. Вакуум вдясно. Или - ГЕРБ, Доган и СДС. Къде е ДСБ във всичко това? Там е работата, че не може да се отговори. ДСБ става непредвидима, загадъчна. Вамп.
- Казахте, че ДСБ не биха могли да оцелеят като партия. Защо? Има ли все пак някакви предпоставки или условия, при които партията би могла да се възроди?
- Много труден въпрос. Ако хората в тази партия не се сепнат за свободен разговор без ограничения, дюдюкане и екзалтации, с партията ДСБ е свършено. Поведението около тези избори и особено интерпретациите на резултата не протичат в здравословна среда, а в атмосферата на колективни самовнушения по метода Куе*. Каквото и да говорят феновете на партийното статукво, а те говорят за отлепяне от дъното, полъх на надежда, звук на цигулки от хола на "Титаник", бриз от Средиземноморието и прочее предвестници на десен ренесанс – при тези доминиращи партийни щампи и монотонен охранителен манталитет ДСБ има бъдеще само като реликва от прехода или още по-лошо, като гротеска за всеобщо назидание. В ДСБ властва уникална нетолерантност към чуждото мнение, това, което видях на последната национална конференция и което чувам да става в момента, ме кара да мисля, че тази партия е приключила курса. Все едно дали се досещат или не. Конференцията беше срам, преживян като триумф. ДСБ се учреди като гражданска партия, като инициатива на свободните хора. Не забелязвам любов към свободата обаче, а бягство от нея. Забелязвам тук-там и бягство от реалността, което пък означава плашеща устременост към тясната ми специалност. Това, което със сигурност знам, е, че ДСБ няма смисъл като СДС под индиго, още по-малко като душевно милитаризиран костовистки орден, фантазията, че олигархията живее в стрес, спи лошо и се буди нощем, цялата обляна в лепкава пот, защото ДСБ и Костов съществуват, не е нищо друго освен едно мило сенилно суеверие. Олигархията, братя и сестри, се нуждае от втренчена в себе си двапроцентова десница, досущ като нашата. Ако не съществуваше, щяха да я измислят. Това, от което олигархията се бои, е мобилизираната и политически представена нормалност на гражданите. Не се бои от ДСБ, радва й се. Проектът ДСБ е великолепен на хартия и беше великолепен в ентусиазма на учредителите, но неговата реализация е чист регрес към стари навици, стари мисли и стари възклицания. Това, което имаме, е партия със спрял часовник, неподвластна на "корозията на времето", убежище за любителите на неосъществената антикомунистическа лустрация. (Да бяха я осъществили впрочем бащите основатели!) Тази мантра за "граждански остатък", "последни мохикани" и прочее рицари и на дясната съвест и тънката душевна организация може да бъде изпята от Васко Кръпката в условията на носталгична почерпка, но не звучи убедително на трезва глава. Ще обобщя в спокоен тон: ДСБ не можа да се справи със собствената си кауза, изтърва я по пътя, основно по причина на неумение да борави с гражданска кауза. Сега се чудят как да се отърват от тази кауза, без да се забележи от критичен брой хора, защото могат да запитат "как така". Начинът, по който разпродават това, в което се клеха, е вариант на крайно любопитна наглост. Скандираш три години патетичното си верую, после спираш и започваш друга песен - съвсем трезва и съвсем цинична. В началото трябваше да мислим за себе си като "първа сила вдясно", после като "смисъл" без власт и накрая като "власт" без смисъл. А сега като оцеляване на всяка цена. ДСБ загуби моралното си основание, това е видимо с просто око. Остана й горкият Костов в модус на тотем -съдба, която той не желае, съдейки по това, което казва, и която не заслужава, строго погледнато. Хубаво е да му бъде спестен "адът на нашата нежност", но как да стане при толкова нежност и при това скърцане със зъби и протези от посоката на нежното твърдо ядро? Десните избиратели странят от ДСБ, плаши ги сектантският дух. В организациите шетат жени в уязвимата възраст с умерено осмислени съществувания, които могат да те закусят жив, ако им предоставиш възможност. Тази вбесена инфраструктура от членки и симпатизантки действа като почетна гвардия от разгневени древногръцки менади. Сражават се с Гоце и Путин. И със смътни предчувствия за анонимна заплаха.

Продължение:


Питате ме за условията на евентуалното възраждане? Какво да се възражда в ДСБ и кой да го възроди? Неофициалният дневен ред на ДСБ е напълно осъществен, естетически завършен. Няма какво да се възражда, всичко си е в "ренесанса" -апаратът е тук, "ядрото" е тук, лидерът – също. Партията си живее живота, строго погледнато. Има си външни и вътрешни "врагове", има си всичко. Електорат няма, но за какво й е електорат на тази блажена автаркия?
- В обществото витае подозрение, че в ДСБ се е случило нещо, което предпостави смяната на ръководството и фактическото разцепление на партията. Има ли нещо вярно в това?
- Няма мистерия. Има няколко провала и една оставка. После преизбиране на лидера на проваленото ръководство като лидер на новото ръководство. Ако има някакво "подозрение", то е, че така не се прави, че в този избор няма дясна традиция, дясна етика или, ако щете, стил. Има подозрение за лош избор, за немощ на финала. Има подозрение за' деградация в стил "Надежда Михайлова". Няма разцепление, има тъга.
- В какво е личната вина на Иван Костов според вас?
- Този въпрос е табу. Ако някой дръзне да импровизира отговор, ще бъде посочен с пръст от шаманите на разгневената "кауза" и ще умре за назидание от моментална вуду смърт. Аз избирам живота. Погледнато без ирония, а строго практически – Иван Костов няма вина, а проблем. Вината е наказателноправна категория или преживяване на съкрушената съвест. Тук става дума за друго. Партията, която Иван Костов ръководи от три години и половина насам, има 1% обществено доверие. (Някои казват, че процентите са 2%, други 0.6%.) Ето го проблема. Не искат да гласуват за партията на Иван Костов, не искат да чуят за такава възможност, запушват си ушите. Ако е вярно, че гласуват за ДСБ, защото Костов е лидер, това означава с голяма вероятност, че не гласуват за ДСБ, защото той е лидер. Имам основание да считам, че това е логично и фактически вярно. Партията е "костовистка" както в трепетно-интимния смисъл на перманентната очарованост, така и в оптиката на "външните", които не споделят този дар на възхищение, а наблюдават учудени странността на феномена и по никакъв начин не могат да споделят заклетата преданост. Искат модерна дясна
партия от уравновесени хора, открити и диалогични, с европейски стил и, ако щете, с чувство за хумор. Искат въображение за националната перспектива, усет за европейски контекст, модерна динамика. Искат младост и талант. А ДСБ им предлага да скокнат обратно в казана с преходни страсти и да вдишват концентрирана сяра. И да опнат сетивата си бдително, за да не сбъркат кой е за Костов и кой – против него. Хората не харесват ДСБ, защото не харесват политическото идолопоклонство. Партиите от конфесионален тип със смътна догматика и болшевишки етос са проблем за публичната екология. Страшна гавра е да прозреш, че нещо от комунизма се е прехвърлило подло в редиците на неговите страстни противници, че се е случило тихомълком перверзно сродяване. И че ако искаш да избягаш от комунистите, ще трябва задължително да избягаш и от антикомунистите. Иначе си в клопка.
Всичко това поставя фундаментален въпрос за природата на ДСБ и за нейното предназначение? Какво е ДСБ и за какво е? Убежище за практикуване на леко осъвременени антикомунистически омрази и гарантирана консумация на незаменим лидерски образ или политическа партия за десния избирател? Ако е първото, партията има проблем само с угасналите сърца и с "предателите". Ако е второто - със себе си. Моята прогноза за бъдещето на ДСБ е лоша, защото не долавям наличие на сили за радикална трансформация на доминиращия партиен манталитет. Новото ръководство със стария лидер стъпи на нездрав и гузен терен. С дърпане на косите, няма да стане. Ще стане отлагане на кристалната финална яснота.
- Имат ли основания ония, които смятат, че проектът "ДСБ" е бил заченат порочно? Ако да, защо и накъде?
- Изходният проблем на ДСБ е съсредоточен в една непреодолима структурна двусмислица. фрагмент от партия на прехода (СДС) се назовава партия след прехода (ДСБ). Старата десница се нарича нова десница, а старите лидери – нови лидери. Старият мех казва: о, ново вино, ела, приюти се в моята опитна утроба. И после се съдира там, където е кърпен, за да напои с виното "Канов" пръстта под нозете. Ето ви едно евангелско пророчество, сбъднато в нашия фамозен случай. Ако ме запитате защо чак сега се сещате за тази структурна аномалия и за това пророчество, къде бяхте тогава и какво ви дава право да говорите сега, ще ви отговоря закачливо с думите на Чърчил: "Никой не може да ми забрани да поумнявам." И ще добавя още нещо, по-малко самоиронично и с по-голяма самозащитна стойност. Учредяването на ДСБ беше инвестиция на риск, а подкрепата за лидера не беше безусловна. Говорил съм по този въпрос публично и в тесен кръг. Казвал съм това на лидера с максимална сериозност и той го помни. Не сме господари на чуждата воля, особено на лидерската, че да предвидим нейните решения и начина на употреба на една подарена гражданска подкрепа. Какво трябваше да бъде ДСБ, може да се прочете в програмните насоки на партията. Какво стана, може да се види от всички. Кой носи отговорност? Ние. Тук се изкушавам да добавя политически коректно, в отговорен десебарски стил – ние, но с едно изключение. Нали не ме питате кое е това изключение? Ако не ме питате, ще ви запитам аз. Що за партия е тази, в която нейният лидер е априорно изключен от носене на отговорност за нейното състояние и за нейните провали? Партия ли е това или феодална общност като тази на Доган? Какво означава символична отговорност с френетично преизбиране и колективен крясък срещу няколко млади лица с различно убеждение? Това издевателство на едно поколение над друго ли е, бунт на миналото срещу бъдещето, или толкоз й е разумът на партията? Вярно е, че на последната конференция лидерът на ДСБ произнесе думи на разграничение и не прие съдбата на "тотем". Но прие с благодарност фактическото си тотемизиране. Призивът за толерантност към чуждото мнение е благоразумно комбиниран с инструктаж за бдителност и сплотяване на редиците. Партийната мелодия се свири на няколко ръце, действат и организатори на базисната страст. ДСБ има само един-единствен шанс: взривна нормализация, самопредизвикана, освобождаваща криза. Това беше съобщено за първи път от моя приятел Владислав Тодоров, един от учредителите на ДСБ. По парадокс такъв процес може да бъде лидиран само от Иван Костов при условие на решителност, щедрост и себеотрицание. Лидерският дълг на Костов минава през ангажимент за отваряне на шансове за десния избирател и дълг на гарант на процеса от името на ДСБ. В почетна позиция. Тук съм съгласен с Иво Беров. Да употреби авторитета си за възстановяване на дясната избирателна култура, като даде шанс на всички, които го преживяват като препятствие за своя десен вот и отказват да гласуват за Борисов. Изборът между Костов и Борисов е невъзможно изпитание за широк кръг от избиратели, които се спасяват в изборния ден с бране на пачи крак. Милост за десния избирател в края на краищата!
Широк форум от меродавни хора трябва да постави отново въпроса за полуотчаяната дясна публичност, за разпътните пътища на българската десница и за популистката илюзия. Трябва да бъдат питани всички. Апаратно структурирани форуми от типа на този, който предстои на 1 декември, не решават нищо. Всичко зависи от Иван Костов, макар и да изглежда, че нищо не зависи от него, а от волята на мнозинството. На кое мнозинство волята обаче? На това, което напусна ДСБ, или на тези 25%, които останаха, за да се коалират с когото им падне? Страшна мъка е да съзерцаваш общата кауза, превключена елегантно в режим на лидерско оцеляване. И тази реторика на "здравия разум" и всички тези измишльотини – "работите за ГЕРБ, за Пъпката, за масонската ложа, за Глория, за Крика". А вие за кого работите? За абсурда ли работите или за мораториум на разума? Работил съм в "Карлуково", но не помня такава тънка проницателност като тази на професионалистите от вътрешнопартийната служба за сигурност. Какъв замах, какво периферно зрение, каква главозамайваща дебилност!
Казвам ясно, за да бъда разбран и за да не се спекулира: сприхавото партийно строителство, градежът на "алтернатива", изсмукана от пръстите, не е никакъв отговор. Хората, които разговарят в парламента и извън него, не са наивни. Става дума за мобилизация на дясната публичност, за нова дясна платформа, която трябва да събере гражданите, а не "елитите". Усилието трябва да бъде солидарно – на ДСБ, на СДС и на десноориентираните граждани без политическо представителство. Възможно ли е? Да, но е малко вероятно. Така мисля. Въпросът е хвърлен "в ноктите на демокрацията", тя ще го поеме за инстинктивно-консервативна обработка и ще го реши с всичкото благоразумие, на което е способна. Което означава – статус кво. А то пък значи следното – тътрене до парламентарните избори, съсипващи преговори за спасителната обща листа. Няколко души – в листата. Останалото е мълчание. Ако има разцепление, то е в този невъзможен курс.
- Какво означава истинска (автентична) десница? Има ли такава в България?
- Има огромна потребност от политическа сила на нормалните хора, има глад за десница с либерален партиен режим и почит към консервативните ценности. Това означава ново лидерство от името на друг политически и човешки манталитет. Моето поколение, в това се убеждавам от наблюдения и самонаблюдения, има проблем с моралната чувствителност, възпитанието и живее с дефицит на вътрешна свобода. Ние сме с един крак в миналото, живеем с лоши сънища и сме пленници на стари вражди. Комунизмът е траен антропологичен дефект, неговите следи са проследими във всичко, което правим, и особено в начина, по който преживяваме неговата антитеза. Ние сме антикомунисти по комунистически образец, огледални образи на голямата мирогледна повреда. Паранойна вражда, изключваща страст, стесненото съзнание. Не познавам публичен човек от десния сектор, за когото да не се е чувало, че е "ченге". И аз бях от "Шесто", може би съм още, имам тризонет и строя къща в "Красно село". Олигархията ми плаща това интервю по банкова сметка на мой втори братовчед, който е състудент на племенник на зетя на първата жена на Черепа от втория му брак. Това е гнойната диря на комунизма - дисквалификацията на човека, сумрачните мисли, малоумните подозрения, комуникативното бездарие. Нищетата.
Преходът беше извършен от преходни хора. Разрушаването на един свят, пък бил той и тоталитарен, задължително превръща ликвидаторите в изкупителни жертви. От каквото се прославиш, от това и ще погинеш. Отвъд собствените им грешки, провали и недомислия те са натоварени и с митични вини, които предопределят съдбата им на олтара на жертвоприношенията. Обществата живеят с периодични ритуални жертвоприношения, чрез които контролират свободно плаващата социална агресия и поддържат базисната солидарност на своите членове. Никаква разяснителна кампания със задна дата не може да "излекува" образа на Костов в публичното въображение. Ликът му е зазидан в почетната стена на прехода, за радост на едни и за ужас на други. Реформата, особено успешната, е кратък мандат и не предполага дълъг политически живот. Хора като Хавел са в пенсия, отказващите да слязат от сцената заприличват на собствените си паметници. Всичко е въпрос на вкус в последна сметка.
- Какво би могло и какво би трябвало да се появи на мястото на ДСБ, ако те изгубят своето представителство в следващия парламент?
- Шансовете на ДСБ да попадне в следващия парламент със самостоятелна изборна листа са нищожни. Ето защо лидерската кауза днес се нарича тактически съюз със СДС и обща листа за парламентарните избори. Упражнението по интеграция на "вампирите" в общинската листа целеше не толкова обща кандидатура за кмет, колкото справяне със скрупулите на ранен етап. Един удар - и край на романтиката. Първият път е трудно, после свикваш. Коалиционният разгул на местните избори трябваше да изпепели идентитета на ДСБ, да запокити "принципната партия" в стихията на "реалната политика" и да я посвети във възхитителната грубост на живота. В този смисъл резултатът от местните избори е наистина "отлепване от дъното" и "полъх на надежда". Имаме новина за съобщаване: ДСБ е вече коалиционна кокетка. Дама, приятна "във всяко отношение".
- Къде е спасението на дясното в България и мястото на нова дясна партия?
- Спасението е в свободата да се мисли, да се говори, да се опитва. В храбростта да проумееш, че си във фалит. В отказа да фантазираш. Няма смисъл да се замеряме с вини. Необходима е нова дясна платформа за мобилизация на десния избирател. Това е политически императив. Иска се ново лидерство отвъд травмата на разделението и хронологията на провалите. Това е почтената позиция. Тези, които разделяхме, не можем да събираме. Крачка назад следователно. Симулацията на съюз в атмосфера на скрита вражда е политическа болест, от която ни предлагат да се разболеем с идеята да оздравеем. Такъв нон-сенс и на Гайдарски не е хрумвал. Свобода от абсурда е нужна. Не могат да ни търпят в това лицемерие, ние самите не можем да се търпим. Още един цикъл на преговори с Борислав Бориславов ще довърши преговарящите душевно и телесно. Пазете си здравето.
Казах вече, че моята методология не предвижда сприхаво партийно строителство, а проблематизация. Уморени сме от производство на илюзии. Иска се диалог и широко съгласие, а не полет на конструкторската фантазия. Дясна партия за десетина души, обхванати от инженерен бяс, не е никаква алтернатива, а комична инсталация, която ще се дотътри до следващите избори, само за да си види срамът. (В конкуренция с ДСБ, което би било "върхът", както се изразяват моите синове.) Трябва да се бърза бавно. С решителност, но стъпка по стъпка. Край на табу-тата, партийните ротвайлери – на къса верига. Плашат пешеходците. Оттук нататък ще се говори открито. Нали помните как се учреди ДСБ? Със слизане в свободната публичност. Тогава казваха – защо навън, няма ли за вас омерта? А после се присъединиха с комплименти. Така и тука. Като се сърдите на Нено Димов, че посещавал вражески вестници, спомнете си какво направихте с него и останалите на последната национална конференция и ще ви олекне. Открит е сезонът на публичното говорене без автоцензура. Партийната ограда е съборена по решение на ръководството. Какво друго означава коалиционният разгул на местните избори? Алхимия на победата? Намираме се на терена на негласуващите и разочарованите хора. Намираме се в изходна позиция.
* Психотерапевтичен метод, въведен от френския психиатър Емил Куе (1857-1926). Състои се в многократно повтаряне на позитивна фраза, като същината е в самовнушението.

Boabab написа:Д-р Николай Михайлов: ДСБ загуби моралното си основание
дата: 21-11-2007

/ подчертаното мое /

в. “Седем”

Всеки, който се преживява като десен, трябва да бяга от тази съблазън и да не вярва на думи, а да гледа френологията.

боабаб, що е френология?

Boabab написа:

Десните избиратели странят от ДСБ, плаши ги сектантският дух. В организациите шетат жени в уязвимата възраст с умерено осмислени съществувания, които могат да те закусят жив, ако им предоставиш възможност. Тази вбесена инфраструктура от членки и симпатизантки действа като почетна гвардия от разгневени древногръцки менади. Сражават се с Гоце и Путин. И със смътни предчувствия за анонимна заплаха.

тия ги знаем много добре!

Много ме изкефи прайм министъра на Австрия в "Тази сунтри" на бТВ

Boabab написа:
Страшна гавра е да прозреш, че нещо от комунизма се е прехвърлило подло в редиците на неговите страстни противници, че се е случило тихомълком перверзно сродяване. И че ако искаш да избягаш от комунистите, ще трябва задължително да избягаш и от антикомунистите. Иначе си в клопка.
............

точно така си е!

сноб написа:Много ме изкефи прайм министъра на Австрия в "Тази сунтри" на бТВ

ко каза?

Десните избиратели странят от ДСБ, плаши ги сектантският дух. В организациите шетат жени в уязвимата възраст с умерено осмислени съществувания, които могат да те закусят жив, ако им предоставиш възможност. Тази вбесена инфраструктура от членки и симпатизантки действа като почетна гвардия от разгневени древногръцки менади. Сражават се с Гоце и Путин. И със смътни предчувствия за анонимна заплаха.

Те ти, булке Верче, Михайлов ден!

И аз отдавна обръщам внимание на специалния принос на дамите за разцвета на Джамката. Но до там не бях стигал: "вбесена инфраструктура от членки и симпатизантки" ... Малейии ...

Докторът обаче е обидно пренебрегнал мъжете в 'уязвима възраст' , дето се сражават с агентите на Коминтерна! Тази фалократска протекция никак не я одобрявам..

А туй за менадите ме срина.. Веднага си представих драматично па де дьо: Нада с менада ...

За протокола: в Австрия министър-председател няма.
Има канцлер.

Ригас,

ти к`во си мислеше - че ние "там" сме открили топлата вода ли?

Представям си колко още колективи, организации, редакции и отделни случайни граждани са станали жертва на това чудо на демокрацията...

а "оттатък" вече се пише така:

"На Мартин Заимов и на Иван Костов им е дадено и те трябва да станат-единият кмет на София, другият отново Министър Председател на България. А затова ДСБ трябва да я има по-малобройна, но повече достойна с качеството на членовете си, защото ако я няма, няма да я има и България!"

мноооо якооо!

искам да се върна и аз да пиша такива бисерии!

Гес, по повод гусина, когото цитира в 12:16, имам да кажа следното:

Нека правим разлика, все-пак, между д-р Михайлов и неговите пациенти ..

Guess who написа:

Boabab написа:Д-р Николай Михайлов: ДСБ загуби моралното си основание
дата: 21-11-2007

/ подчертаното мое /

в. “Седем”

Всеки, който се преживява като десен, трябва да бяга от тази съблазън и да не вярва на думи, а да гледа френологията.

боабаб, що е френология?

Можеш да съдиш по формата на черепа за чиляка.

А ето моите отбрани неща:


За българите:
Българите не вярват в идеята за политическо представителство, но вярват в кръвнородовата връзка и в монетарното сдружаване.


За Борисов и привържениците му:

Заиграването с тези синковци не води до добро, а до бързо поглъщане. Това е черна дупка. Обстоятелството, че са припознатият ЕНП, не променя оценката. Всеки, който се преживява като десен, трябва да бяга от тази съблазън и да не вярва на думи, а да гледа френологията. Очите също.


За ДСБ
Ако хората в тази партия не се сепнат за свободен разговор без ограничения, дюдюкане и екзалтации, с партията ДСБ е свършено.


В ДСБ властва уникална нетолерантност към чуждото мнение,


ДСБ се учреди като гражданска партия, като инициатива на свободните хора. Не забелязвам любов към свободата обаче, а бягство от нея.


Това, което имаме, е партия със спрял часовник, неподвластна на "корозията на времето", убежище за любителите на неосъществената антикомунистическа лустрация.

Начинът, по който разпродават това, в което се клеха, е вариант на крайно любопитна наглост.


Хубаво е да му / на Костов / бъде спестен "адът на нашата нежност", но как да стане при толкова нежност и при това скърцане със зъби и протези от посоката на нежното твърдо ядро?

Десните избиратели странят от ДСБ, плаши ги сектантският дух.

В организациите шетат жени в уязвимата възраст с умерено осмислени съществувания, които могат да те закусят жив, ако им предоставиш възможност.


Каква партия ни трябва:
Искат модерна дясна партия от уравновесени хора, открити и диалогични, с европейски стил и, ако щете, с чувство за хумор. Искат въображение за националната перспектива, усет за европейски контекст, модерна динамика. Искат младост и талант.

Какво трябваше да бъде ДСБ, може да се прочете в програмните насоки на партията. Какво стана, може да се види от всички.


Изборът между Костов и Борисов е невъзможно изпитание за широк кръг от избиратели, които се спасяват в изборния ден с бране на пачи крак.

Милост за десния избирател в края на краищата!

Широк форум от меродавни хора трябва да постави отново въпроса за полуотчаяната дясна публичност, за разпътните пътища на българската десница и за популистката илюзия.

Става дума за мобилизация на дясната публичност, за нова дясна платформа, която трябва да събере гражданите, а не "елитите". Усилието трябва да бъде солидарно – на ДСБ, на СДС и на десноориентираните граждани без политическо представителство. Възможно ли е? Да, но е малко вероятно.


...ново лидерство от името на друг политически и човешки манталитет.

- Шансовете на ДСБ да попадне в следващия парламент със самостоятелна изборна листа са нищожни.

Спасението е в свободата да се мисли, да се говори, да се опитва.

Казах вече, че моята методология не предвижда сприхаво партийно строителство, а проблематизация

Оттук нататък ще се говори открито.

А ето ви моя прокламация отпреди около седмица:

В днешната ситуация в България

- Без закони
- Под влияние на руската и бивша ДС агентурна мрежа и икономически интереси
- Без функционираща изборна система
- В състояние на тотална обществено-политическа и икономическа криза

- Без партия или организация, която да може да обедини и води хората, които държат на страната си, на нормалните демократични ценности и на законите

се налага създаването на една организация, която да си постави задачата за преодоляване на горното състояние.

Основна задача: Промяна на обществото в перспектива за по-богат, достоен и подреден живот.

Тази организация трябва да бъде планирана за действия в дългосрочен план, тъй като е ясно:

- че кризата е толкова дълбока, че не би могло целта - преодоляване на обществената криза да се постигне бързо
- че промяната е насочена на първо място към промяна в манталитета

Guess who написа:

сноб написа:Много ме изкефи прайм министъра на Австрия в "Тази сунтри" на бТВ

ко каза?

Че Станишев се бори срещу корупцията... малко го изкара "и сам воинът е войн" ама айде...

После много хубаво подчерта, че ролята на дясната политика е да намери пари за бюджета, а на лявата да ги разпредели.... справедливо

и най-умно било да се употрябват в дългосрочни инвестиции... от справедливия, разумния тип - за образование и наука


Умрях си от кеф.. Трябваше да тръгвам.. ама сигур и за медицинските сестри е споменал

Австрийците имат отдавна близки и топли взаимоотношения с нашите социалисти, бивши комунисти.... Още от времето на "взаимните услуги" между Bank Austria и старата Стопанска Банка Нищо не се е променило, учудвам се на онези, които вярват ... мамка му, мен и вяра не ми останА

Boabab написа:
Можеш да съдиш по формата на черепа за чиляка.

знам, знам

туй не е ли малко фашистко бе?

Guess who написа:

Boabab написа:
Можеш да съдиш по формата на черепа за чиляка.

знам, знам

туй не е ли малко фашистко бе?

Е, в случая става дума за волевите черти на Бат.

Boabab написа:
Е, в случая става дума за волевите черти на Бат.

чи той и губернаторът на Калифорния има такива

Guess who написа:

Boabab написа:
Е, в случая става дума за волевите черти на Бат.

чи той и губернаторът на Калифорния има такива

Да, ама избирателите му са индианци.

Boabab написа:

Guess who написа:

Boabab написа:
Е, в случая става дума за волевите черти на Бат.

чи той и губернаторът на Калифорния има такива

Да, ама избирателите му са индианци.

Не е верно!!! Индианците в Калифорния не са индианци

А на бате Бойко к'ви са?