Новини от Италия

Не е много ясно защо един човек със заплата 155 лева през 1974 г. не е "храненик на комунизма" , а друг със заплата 250 лева през 1982 г. е "храненик" . Къде минава левовата граница между двете категории?

Таки написа:Жена ми, която помни добре цени и заплати от миналото, било българско или гръцко, ми даде следните данни:

В началото на 80-те: моя заплата била 250 лв, а 1 трамваен билет струвал 6 ст.
60 билета месечно = 3.6 лева = 1.4% от заплатата ми.

Днес снаха ми и колежка по СУ, ст. асистент и PhD - точно като мен тогава - има заплата от 350 лв, а билетът е 60 ст.
60 билета месечно = 36 лева = 10.3% от заплатата на снаха ми.

Разликата е над 7 пъти!

Критиката към строя, известен като 'реален социализъм' , не трябва да се съпровожда с груба дезинформация! Казано иначе, за да живее в моята соц-"мизерия" (спрямо цените на транспорта) , снаха ми би трябвало да получава днес заплата от 2500 лв. Какъв е процентът на софиянците, които днес получават подобни заплати на 35 години ? ?

Ригас, а да банкрутраш междувременно 3 пъти икономически и да банкрутираш морално непрекъснато / срещу което най-често говориш / въпреки 6-те стотинки, какво е? Цялата рязлика е в това, че в първия случай ограбването става, защото нямаш право да вършиш дори и трептението в решетка, във втория, въпреки хаотичното и бадинска движение, можеш ли накрая, все пак, да се движиш свободно в богата с хранителни веществя среда, колкото и гладен да си.

Аз направих едно хладно сравнение. Може цените на билетите да не са особено подходяща база, та ще трябва да преминем в сравнение на цените на наема, тока, водата и парното ? Не мисля, че нещата ще се "подобрят" . Аз не си спомням да сме имали някога проблем със сметките за споменатите услуги, за разлика от много хора днес, особено с парното. Ако това са ФАКТИ, които приемате, оставям на вас тяхното интерпретиране. Но нямате право да ми приписвате своите интерпретации на моите ФАКТИ.

Понеже не мирясваш, ето ти и цените на наема.
През 1983, когато семейството ми напусна студентските общежития и излезе под наем, плащахме 80 лв. за една тясна стая с общ преходен хол. Преместихме се после в една по-голяма с обща кухня за 105 лв. Накрая намерихме самостоятелен апартамент, две стаи с преходен хол и кухня за 150. Не питай как сме го плащали, плащаха го родителите ми, които имаха повече пари, защото работеха цял живот две работи. Системата беше с умисъл така построена, че да си зависим отвсякъде и да не можеш да се оправиш сам.

Последните години обитавах една гарсониера. Беше държавна, наем 10 лв. Чисто нов блок. На 4-тата година се разцепи по средата и в жилището, което беше на последния етаж, започна да вали дъжд. Мъжът ми го запушваше всяка година, но цепнатината се увеличаваше. Когато след емиграцията си бях веднъж в България, два (строени по времето на нашия!) блока в бившия ни квартал направо се разделиха на две и хората живееха на палатки тогава. Повечето бяха работили цял живот, за да изплатят тези жилища. Прочетох го в пресата, не пожелах да го видя с очи. Бях се нагледала на социализъм, повече не можех да гледам.

Баща ми не е храненик на комунизма, защото тогава е бил на 60 години и това е заплатата, с която се пенсионира, а не тази, с която е започнал, като теб. Той беше роден през 1914 г.

Понеже за вас всичко се измерва само в стотинки, няма да ти споменавам дивите унижения, през които преминава едно семейство на "народен враг". Това си остава единствено за наша сметка, нали, в България битият е все бит и... т.н.

Всичките ви сметки за днес и влошеното състояние на България трябва да излизат от една точка: ПОСТТОТАЛИТАРИЗЪМ! ТОВА е наследството на ОНОВА, знаеш добре КОЕ!
Няма да споменавам как живея сега, в частта на Германия, където никога не е имало ОНОВА!
Хайде, гукайте си с Поля утре, тя е от сектата. Аз не.

Нямам нищо против да си гукна с Поли "от сектата" , но тя е доста млада, та да има лични "трудови" впечатления от време оно. Очаквам да гукне нещо Логикът, който е на моя възраст и от същата СУ-секта.

Споменатата от мен заплата не ми е била "начална", а такава след 13 години работа + добавка за кандидатска степен + 30 лв "вреден труд" (работа в среда на йонизиращи лъчения). Чистата ми заплата през 1982 г. може би е била под 200 лв. А началната ми, през 1969 г. е била около 140 лв. Допускам, че в СУ заплатите са били малко по-високи от средните в страната, но нямах и нямахме чувството, че живеем особено охолно. Нито пък "мизерно" , особено в семейства с две заплати. Което си беше май правило.

Таки написа: Очаквам да гукне нещо Логикът, който е на моя възраст и от същата СУ-секта.

Най-накрая, след цял ден четене на десетките страници, изписани след твоето заминаване, стигнах до тук. Очакваш да гукна нещо? Не, драги, няма дори да гъкна. Именно защото съм на твоята възраст. За разлика от теб обаче съм бил участник в многобройни по природа "форуми" - не само интернетни, но и партийни, парламентарни, махленски, предизборни, следизборни, вестникарски, телевизионни... А, и научни, но на такива и ти си участвал. Трябва да знаеш, че лявото и дясното полукълбо на мозъка не могат да водят диалог, защото те просто използват различни езици. Едното, обикновено лявото, мисли в рационални категории - числа, точни понятия, факти, доказателства и прочее древногръцки измишльотини. Другото, дясното, "мисли" - ако използвам само заради паралела пак същата дума - в ирационални същности: художествени образи, интуиция, емоции, сърбеж между пръстите, гъдел между краката и прочее. Естествено всеки от нас си има две полукълба, но те рядко влизат в диалог, още по-малко в конфликт. Просто в различни моменти работи едното от тях. После другото. Пропорцията в "работното време" у различните хора е различна - по това се отличават "лириците" от "физиците". Когато обаче две противоположни полукълба на два индивида влязат в единоборство, тогава не очаквай хармония , а само гюрултия. Стига се и до бой, защото друго не помага: първият вижда във втория тъпак, който не може да мисли логично, а вторият вижда в първия чудовище, лишено от чувства. Върни се на горните постинги, проследи внимателно подмяната на категориите и ще разбереш, защо ще си затрая. Което не означава, че дясното ми полукълбо - онуй, "непрофесионалното", - няма в определен момент да се задейства и да накара разума на лявото да замлъкне!

Малко уточнение: през 1969 г. не си получавал 140 лв., колкото и да са ти били "вредните". Получавал си някъде към 90. Това уточнение не променя следващите твои изводи. Тук се сещам за реакцията на големия съветски логик Андрей Андреевич Марков. Когато трябвало да попълва поредната бланка от "личен състав", по повод на графата "вреден труд" той заявил: "Може трудът на нас, учените, да не е особено полезен, но за сметка на това е абсолютно безвреден!"

харесвам и двете при жените ...
иначе дЯсните

Логик, сигурен съм, че моята заплата никога не е била двуцифрена. Дори с твоите 90 + 30 'вредни' (ние бяхме първа категория, защото работехме със силни източници) , стават 120. Но тези разлики не променят основната картина.

Що се касае до другите ти разсъждения, те могат да са интересни, но не ги приемам като причина за отказ да говориш с мен ! Знаеш ли как изглежда отстрани тази ваша масова преходна озлобеност, настръхналост, тази готовност за ритници, взаимно плюене, обиди, отрицание .. Остава да науча, отгоре на всичко, че И това е било 'наследство от комунизма' ...

Да се изкажа и аз...

Кой ли ме слуша, ама знае ли се....

Не е важно КОЛКО взимаш - важно е да имаш ИЗБОР.

Какво да работиш, колко да работиш, къде и как да си харчиш парите.

Ето това съсипа социализма - липсата на избор.

Толкоз.

.. и помолих за цифри от други, с подобен на моя опит.

Интерпретациите са друга история.

Освен това - уравниловката беше МНОГО порочно нещо.

По-кадърният определено не получаваше повече.

Това отврати много хора. Отказа ги от инициатива.

Таки написа:.. и помолих за цифри от други, с подобен на моя опит.

Интерпретациите са друга история.

В Америка има така нареченият McDonalds Index - сравняват цената на идин Биг-Мак по света, и на базата на това сравняват стандарта.

Получават се доста интересни корелации....

Може да се опитате с това.

Аз нямам такъв опит - никога преди да дойда в Америка не бях си купувал Биг-Мак.

Така че не знам колко сандвича е можел да си купи един професор в Софийският Университет, и колко - един в MIT например...

и ми кажи каква ти е била заплатата, преди да напуснеш България. И къде си работил.

Кажи ми също, дали твоето образование ти е помогнало да си намериш добра работа в САЩ, или е трябвало да научаваш всичко отначало.

Останалото си го обсъждайте с други, 'политически коректни' колеги. Ако мислите, че има смисъл.

Таки написа: Знаеш ли как изглежда отстрани тази ваша масова преходна озлобеност, настръхналост, тази готовност за ритници, взаимно плюене, обиди, отрицание .. Остава да науча, отгоре на всичко, че И това е било 'наследство от комунизма' ...

Не бих могла да го кажа по-добре. А ми и липсват защитни средства - моето "наследство от комунизма" е съвсем друго...

Днес, 2 Юни, е родена Конституцията.

"...Зад всеки член на Конституцията, о младежи, вие трябва да виждате младежи като вас, които си дадоха живота, за да могат свобода и справедливост да бъдат вписани в тази Харта.

Ако искате да отидете на поклонение там, където е родена тази Конституция, идете по планините, където падаха партизаните, идете в затворите, където бяха затворени, по полетата, където бяха обесвани.

Навсякъде е загинал един италианец за свобода и достойнство, идете там, о младежи, защото там е родена нашата Конституция..."
(Пиеро Каламандрей)

Таки написа:
.....
Знаеш ли как изглежда отстрани тази ваша масова преходна озлобеност, настръхналост, тази готовност за ритници, взаимно плюене, обиди, отрицание .. Остава да науча, отгоре на всичко, че И това е било 'наследство от комунизма' ...

горе-долу е така...


нямаше подготвителни курсове по Преход....

.. в България и Италия. Всъщност, Ботев е дал живота си за една "чиста и свята Република" (макар думите да са на друг велик български бунтовник) , а на Републиката демократичната Конституция е един от най-основните символи и стълбове.

Що се касае до темата "доходи и цени в соц-България" , аз се надявам на участие и от твоя страна, Соня. Колкото и да я изместват разни (наистина ненужни) субективни намеси, това е една тема, посветена на обективността и не е редно тя да се използва не по предназначение.

В телефонен разговор с Логик, аз получих данните, за които го помолих, но той се оказва, че не издържа нечии реакции ( 'нема нерви' , дето викаше Тодор Колев.. ) , та не ги излага тук. Негово си свещено право, но и мое да му обясня, че неговите тукашни неволи са едно делта х по сравнение с моите и тези на други хора в продължение на 6 години в МПФ. Няма друг, който да е бил нападан така злостно, така масово и така систематично, колкото съм бил аз. Но аз останах, за разлика от доста други, които напуснаха. Е, става ми мъчно, че някои френди не следват моя светъл пример, а се огъват и замълчават пред трудностите..

И пак по темата:

Не аз съм измислил израза 'носталгия по социализма' . Други са го споменавали многократно. Очевидно, в определени слоеве има такава 'носталгия'. Моят 'научен интерес' (така да се каже) е да разбера кои точно неща от социализма са обект на тази 'носталгия' .

Не мисля, че кой знае колко хора изпитват носталгия по еднопартийната система, репресиите, дирижираните медии и затворените граници.

Едва ли са много и тези, които изпитват носталгия по пазара на реалния социализъм, който така ярко контрастираше с този на соц-Корекомите.

Остават тези основни битови дадености, които за много хора са били загубени след 1989 г. Това са поносимите цени на наемите в държавните жилища (много от които са били изкупени при условия, които днес изглеждат 'фантастични') , цените на тока, водата, парното, бензина, телефона, транспорта, медицинските услуги, образованието...

Подозирам, че много от днешните 'носталгици' са вярвали, че тези дадености ще бъдат запазени при смяната на политическия и икономическия модел. И че в допълнение ще дойдат някои нови възможности. Това, че не се получи така и причините, поради които не се получи така, не анулира факта на деградацията на стандарта на живот за широки слоеве на населението, която е отбелязана във всички сериозни международни статистики. Обратът е настъпил преди десетина години и днес 'средностатистическият българин' се оказва със стандарта от 1989 г. или малко по-висок. Но всички знаем, че днес девиациите в стандарта са несравнимо по-големи от тези през 1989 г. , така че има много хора, за които икономическият напредък на страната е малко или никак осезаем.

Бре, нек' ми се върнат годинките от онез' "годинки" - т'ва ми е баш "нсоталгията"

Всеки сериозен човек трябва да прави 'корекцията на младостта' .

Но ако е толкова несериозен, че с нея да обяснява всичко, нека не се учудва, че утре 'политическото му представителство' ще се окаже извън Парламента. Напълно заслужено.

Таки написа:

И пак по темата:

Не аз съм измислил израза 'носталгия по социализма' . Други са го споменавали многократно. Очевидно, в определени слоеве има такава 'носталгия'. Моят 'научен интерес' (така да се каже) е да разбера кои точно неща от социализма са обект на тази 'носталгия' .

Не мисля, че кой знае колко хора изпитват носталгия по еднопартийната система, репресиите, дирижираните медии и затворените граници.

Едва ли са много и тези, които изпитват носталгия по пазара на реалния социализъм, който така ярко контрастираше с този на соц-Корекомите.

Остават тези основни битови дадености, които за много хора са били загубени след 1989 г. Това са поносимите цени на наемите в държавните жилища (много от които са били изкупени при условия, които днес изглеждат 'фантастични') , цените на тока, водата, парното, бензина, телефона, транспорта, медицинските услуги, образованието...

Подозирам, че много от днешните 'носталгици' са вярвали, че тези дадености ще бъдат запазени при смяната на политическия и икономическия модел. И че в допълнение ще дойдат някои нови възможности. Това, че не се получи така и причините, поради които не се получи така, не анулира факта на деградацията на стандарта на живот за широки слоеве на населението, която е отбелязана във всички сериозни международни статистики. Обратът е настъпил преди десетина години и днес 'средностатистическият българин' се оказва със стандарта от 1989 г. или малко по-висок. Но всички знаем, че днес девиациите в стандарта са несравнимо по-големи от тези през 1989 г. , така че има много хора, за които икономическият напредък на страната е малко или никак осезаем.

Как не ти беше кушия да се разпростреш толкоз нашироко...

chocho написа:Как не ти беше кушия да се разпростреш толкоз нашироко...

бе и болд трябваше ама от мен да мине...

Таки написа:и ми кажи каква ти е била заплатата, преди да напуснеш България. И къде си работил.

Кажи ми също, дали твоето образование ти е помогнало да си намериш добра работа в САЩ, или е трябвало да научаваш всичко отначало.

Останалото си го обсъждайте с други, 'политически коректни' колеги. Ако мислите, че има смисъл.

Не мога.

А и не може да се сравни - ябълки с портокали....

Там получавах десетки хиляди, с които не можех да си купя нищо. Тука получавам хиляди, с които мога да си купувам къщи, коли, да ходя на почивка където си искам по света.

Несравнимо е.

Е, това е поредният отказ да се допринесе с реални данни за едно обективно изследване на явлението 'носталгия по социализма' ..

Боев, въпросът не е да се сравни стандартът на един български учен през 1988 г. (а не по времето на инфлацията на Виденов) с този на един американски през 2008 г. , а с един негов български колега през 2008 г. Или с неговия собствен, ако и сега живее и работи там.

Аз видях как са нещата при моите колеги от СУ. Знам, че тези, които работят в частни университети (напр. НБУ) , получават по-големи заплати. Нека някой каже какви са те и да ги сравним, по покупателна способност, с тези на късния соц. Не разбирам защо това на много от вас звучи като 'комунистическа пропаганда' или кой знае още какво..

Таки написа:
Що се касае до темата "доходи и цени в соц-България" , аз се надявам на участие и от твоя страна, Соня. Колкото и да я изместват разни (наистина ненужни) субективни намеси, това е една тема, посветена на обективността и не е редно тя да се използва не по предназначение.

Последната ми заплата през 1980 беше 185 лв. Получавах и хонорари за частни участия.
Това достатъчно ли е?

П.С. А свободното време как се изчислява? Ако има цена, по мои изчисления бяхме богаташи, а не бедняци като сега...