Дискусии по повод изяви на медии, журналисти, общественици и

Логик написа:Ако не е нахално, къде са прозорците на офиса Ви?

Ако не е нахално, че се намесвам,

логичният отговор е:

"На стената"

с което искам да припомня, че май се говореше нещо за някаква нова тема с логически задачи, семки и занимавки за ума...

komarKo написа:логичният отговор е:

логичният отговор не е "отговор", т.е. той носи 0 информация

Логик написа:

Homan написа:Е, тогава опитайте през Google Earth

Не ме разбрахте. Аз казвам, че ЗНАМ къде са прозорците на г-н Орешарски. Те са срещу Вашите. А понеже живея наблизо, си викам дали пък някой ден да не изпием по кафе? Имам пред вид с Вас, не с г-н Орешарски...

Ами отскочете до ъгловата сграда, мисля, че бе в стил Сецесион, нещо като "супермаркет за финансови услуги" (според една от рекламите, направени с много лош вкус от още по-лош актьор), боядисана в любим на една "дама" цвят - пепел от рози, поискайте да Ви свържат с вътр. 261 и аз царствено ще сляза по царственото стълбище, за да имам удоволствието на Вашата компания

Сега обаче, изнасям се да чествам щерката, и да се радвам на семейството !
Лека вечер, много спокойствие и чашка удоволствие!

Една жена написа:

komarKo написа:логичният отговор е:

логичният отговор не е "отговор", т.е. той носи 0 информация

тренирам за пулитик

Глейте на кво се натъкнах в Нета:

Във връзка с лицето ББорисов, най-голямата новина е : Истински талантливия Иво Беров!
Какво направиха с него?( Или отдавна са го направили и сега просто са натиснали бутона)
Продължително време наблюдавах блога му , и добронамерено се взирах в позициите му! Разбира се не бих се възмутил , ако само имаше различно от моето мнение!Дори и в подкрепа на Мутрата!!!!!!
НО ПРОСТО ОЧЕВИДНО , ТОЙ ВЕЧЕ Е ЗАГУБИЛ СВОБОДАТА СИ!
Там(в блога му) , вече се спотайва един бездушен ,страхлив човечец , криещ се в някакъв "безпредел" и разни глинени философии, обсъждайки нелепици с командированите при него влечуги , като нашите "историк", "мнение" , "Вишински" и "17", и потупвайки се с тях приятелски и с разбиране(а може би, надявам се , с погнуса)!
Мир на праха ,на таланта му!

Този Глупич, отново не може да прецени, че Ивo Беров не може да загуби свободата си. Той просто е загубил и малкото вяра в клатикурците.

Данаилов се сниши пред заповед на Путин
19 декември 2007 / News.dir.bg
Българското Министерство на културата отказа да присъедини към протеста на европейските културни институти срещу решението на руския президент Владимир Путин да затвори офисите на Британския съвет в Санкт Петербург и Екатеринбург под предлог.
Официалните мотиви за решението на Москва, са, че дейността на офисите на Британския съвет е незаконна и там се извършвали финансови машинации.
Вчера организации от 18 държави, между които “Гьоте институт” и “Институт Сервантес”, изпратиха нота до руския министър на културата Александър Соколов срещу този “акт на дискриминация”. “Благодарни сме за подкрепата и смятаме, че това е признание за каузата на Британския съвет”, заяви говорителят на английското посолство в Москва.
“Британският съвет не е политическа организация, тя се занимава с културен и образователен обмен и не може да реагира в случая, но дейностите ни в Русия са съзвучни с тамошното и международното законодателство”, коментира Любов Костова, която отговаря за връзките с обществеността на софийския офис на организацията, цитирана от в. "Новинар".
В Министерството на културата отказаха да заемат еднозначна позиция по международния скандал, заявиха, че въпросът е по-скоро в компетенциите на външния министър. Зам.-министър Явор Милушев също отказа да обсъжда казуса по телефона, пише вестникът.
“Министерството на културата си спестява отговорността и прехвърля топката на министър Калфин, но би било добре като демократична страна България да се разграничава системно от практиката на руското правителство да саботира демократичния процес в Русия – коментира депутатът Николай Михайлов, който е член на парламентарната комисия по култура. – Собственият ни национален интерес предполага самоопределение и оценка за ставащото там”.

не че може да се очаква от майор деянов да заеме достойна позиция или да научи правописа...

Лаик написа:Данаилов се сниши пред заповед на Путин
....
не че може да се очаква от майор деянов да заеме достойна позиция или да научи правописа...

Е все пак Лаик има напредЪк в сравнение с 1958 г. от негови колеги които си нямаха хабер понятие, кой е Пастернак и за какво получава Нобелова награда ? Но излизат с гневни декларации относно подплъзванията на прогнилият капитализъм !!!
Кибик Блаже

Присъди за пукнат лев
Историята със Стависки набута две драми в кюпа на статистиката
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-05-09&article=231772
Илиян СавковМартин Карбовски
номиниран за
"Черноризец Храбър"
Номерът на българското правосъдие се нарича "от драма към статистика". Срамувам се заради различния аршин, с който се гледа на престъпления у нас. Срамно е явни лъжи да се пробутват за правила и логика. Срамно е телевизиите да наричат осакатената Мануела Горсова с думите "едно момиче", а убития Петър Петров "едно момче". Това, което се случва заради липсата на правосъдие, ще продължава да се случва и на тези, които помагат за амнезията на нацията
Помнете жертвите. Те не са "едно момиче" и "едно момче". Те не са бройки от някаква извратена номенклатура. Зад тях има майка и баща, които са ги гледали и обичали. Имало е приятели. Хора, които са държали на тях. Имало е намерения, мечти, планове. Абитуриентски бал. Мануела (така се казва момичето, колеги от телевизиите!) трябваше днес да е абитуриентка във Велико Търново. България ще заприлича на държава само когато хората, на които им се гади от несправедливостта и мръсотията, станат мнозинство. Днес оставяме на едно правосъдие без лице да дава присъди, които не струват и пукнат лев. Правосъдие, което обезценява живота на Мануела и Петър.
Защо правосъдието е без лице по медиите? Кой се казва "Бургаски апелативен съд"? Това човешко име ли е? Съдията в този съд, който допусна Стависки отново да си кара колата, който допусна всички пиющи и каращи да се чувстват спокойни - има ли име, има ли лице?
Ако се казва Мелконян, нека излезе и заяви мотивите си. Искаме да знаем как изглежда този човек. В момента той е "един съдия", който въздава "една справедливост" на "едни хора". Докато това е така - справедливост няма да има.
Стависки отърва кожата.
Не я отървават само наивниците и хората без пари за покупка на съдии. Правосъдието ни даде само за няколко месеца два коренно противоположни знака - Живка от Перник беше осъдена за подобно престъпление на цели 14 години в Перник. У нас, понеже Стависки е шампион, адвокатите му твърдят, че покаянието и порицанието били достатъчни за такъв човек. Нагло. Сложете си това обяснение като възглавница довечера, когато си лягате пияни да спите.
Във всяка друга нормална страна - именно защото Стависки е обществена личност с положителен знак (!), присъдата му щеше да се утежни. Всеки ден американските съдилища издават по-тежки присъди на известни хора, отколкото на нормалните американци. Безсилието на нацията в търсенето на справедливост е гангрената на тая епоха. Безлицевото правосъдие прави каквото си иска. Правосъдието е мъртво в България. Децата ни са в кома - едни от пиене, други от катастрофи. Съдиите са богати хора. Богати, невинни и неизвестни. Продажници, чакащи съд свише.
Анонимието и безнаказаността трябва да бъдат прекратени. Чакаме само още един пример за правосъдие - единственият властимащ, осъден на първа инстанция и споменат в доклад от Брюксел - това е Владимир Кузов. Ако и него оставите да върви спокоен по улиците и да управлява нещастната ни държава, това ще е проклятие за децата ви. И ще ви кажа защо - вече една година се сменят съдии и прокурори по неговото дело, докато той обжалва. И никой не ни дава информация какво става с неговото дело - дори не знаем как се казва последният съдия. Крият се като хора, които знаят, че нередните неща се вършат на тъмно.
Един чужденец беше казал за България преди време: Хубава страна, жалко населена...". От тази страна трябва да се бяга не само по празници. Да се бяга всеки ден, когато разбираме, че няма нормалност. Иначе всички ще станем на статистика един ден.

Вече сериозно подпукаха мошенниците и полумаймуните

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1196476

"Капитал": България е пред изолация в ЕС


След замразяването на еврофондовете са се появили намеци за блокиране на членството, пишат Ирина Новакова и Сибина Кръстева

Не храни големи надежди Боабабе, нашите комуноиди винаги са имали резервно решение - "Задунайска република".

Натали написа:Не храни големи надежди Боабабе, нашите комуноиди винаги са имали резервно решение - "Задунайска република".

Така е Натали. Защо разни явни, и много влиятелни през целия преход агенти, се оказаха без досиета?

А, глейте, глейте, ко става?

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=27

В хърватския вестник “Вечерни лист” се появява заглавие: “Съдружник на Цветелина Бориславова е слуга на мафията”.

В статията пише, че “Актавис”, исландската фармацевтична фирма, която е обявила намерението си да поеме хърватската фармацевтична компания Плива, е свързвана от световните медии през последните години с руската мафия. “Твърди се, че такива връзки има председателят на надзорния съвет на Актавис Бьорголфур Тор Бьорголфсон - най-богатият исландец, който според Форбс притежава 2,2 милиарда долара. Той е съдружник на приятелката на софийския кмет Цветелина Бориславова в "СИБанк". За подобни бизнес-подземни връзки на исландеца писа още през 2002 г. и списанието "Еуромъни", пише още вестника.

Интересен коментар под статията:

Големият скандал предстои и той не е този - БТК е не само скандално продадена, не само заменен кон за кокошка, а е едно ОГРОМНО престъпление, нямащо аналог сигурно в света! Нека журналистите да се поразровят мъничко и ще разберат - големите сътресения идат именно оттам, бъдете сигурни, че не само ще е сензация, а нещо отвратително и по мащаб! Време е за действие!

ПП.Подчертаното е от мен и се вързва с репликите ни с Натали отгоре.

Боабабе, не е проблем в нашата страна журналистиката, тя си върши максимално добре работата в тези кански условия. Звеното на веригата се къса при съдебната и политическата власт, като последната издава нарежданията на първата. Българското общество се разтресе от толкова много скандали, че вече се наблюдава дори претръпване на обикновения читател към темата.

Мен лично обаче ме е страх от безхаберието на настоящето правителство, създадено от комунистически кланове, защото това са хора наемници и те ще се продадат без да се замислят на следващия платец, независимо кой е той. И след като се нагълтаха с парите на Еврофондовете, те няма да се засрамят и от парите на Москва. Просто им се видяха повече и по-лесни за плачкосване европейските пари, но ако нещата се променят, те няма да се спрат да продадат тази страна отново на кагебистка Москва.

Натали написа:Боабабе, не е проблем в нашата страна журналистиката, тя си върши максимално добре работата в тези кански условия.

за Германия говориш, нали?

и аз се стреснах от репликата, после се сетих, че не може да не е германия

Ето го и писмото:

http://news.ibox.bg/news/id_1098340003


Финансовото министерство разпространи оригинала на писмото на Майкъл Лий. Ето по-важното от него...
Майкъл Лий:
"Има основно 4 области, за които съм загрижен.


Първо, националният ръководител трябва да има пълните правомощия да наблюдава и държи под контрол изпълнението на програма ФАР и Преходния финансов инструмент, както и да направи всякакви необходими промени, които да осигурят стабилно финансово управление.


Второ, Националният отговорник трябва да засили функционирането на системите, предназначени за засичане и реакция към нередности.
Крайно необходимо е в последствие Националният отговорник да осигурява бързи адекватни действия във всеки случай на нередност.
За всеки отделен случай той трябва да прилага план за оздравителни мерки, включително и ясно определени срокове във времето.


Трето, Националният отговорник трябва да увеличи броя на квалифицираните отговорници по контрола и наблюдението на програмите в изпълнителните агенции.


Последно, Националният отговорник трябва да подобри качеството и честотата на докладите до Комисията. Оисали сме детайлно мерките, които се нуждаят от предстоящи действия за всяка една от тези четири области.
Комисията ще прекрати плащанията към двете изпълнителни агенции, докато не се предприемат правилни действия що се отнася до проблемите области.

В случай, че няма показания за нередности по договорите за обучение, те няма да бъдат подлагани на това прекъсване.
Напомняме, че продължителното спиране на плащания от Комисията не осигурява оправдание на българските власти при нарушаване на техните задължения по договори, които задължения са свързани с плащания по съществуващите договори, сключени от тях с доставчици или получатели.
Бих препоръчал да вземете строги мерки за осигуряването на законността и редовността на бъдещи договори, сключени от тези две агенции преди да бъдат подписани.
В писмото си от 28 февруари 2008, соча, че при положение, че коригиращите мерки, описани в допълнението към моето писмо, не са предприети, след 31 март, ще съм принуден да обмисля дали да не отменя решението да предоставя управлението на помощи на двете въпросни изпълнителни агенции, и да смятам договорите, сключени от решението на Комисията на 29 юни 2007 до сега за такива, които не отговарят на необходимите условия, за да имат подкрепата на Европейската комисия с цел да защитя интересите на Общността."

Интересното е че досега нито една извънравителствена организация не е направила опит за рецепта. ДСБ сигурно мълчи, за да не помогне на правителството / а така и на страната /, но сигурно си е направила сметката, че по-добре за страната е да паднат некадърните...Но може и също да не знае как. Което ми се струва доста вероятно, като гледам повредите в манталитет, откровеност и самокритика и при тях. Единствената утеха е - а ако не бяха и онези 4 години 1997-2001

Помощ, граждани! написа:

за Германия говориш, нали?

Що бе, мааму стара, да не ви липсва негативна информация от България?! Ми то аз като искам да си разваля настроението, отварям българската преса, чрез която всеки ден тъмно на талази нахлува в мозъците ни. Аз дори мисля, че българската журналистика пресилва негативното точно колкото немската, когато последната показва действителността в България.

Страната на сбъркания преход
Неутешителни диагнози на конференция на българисти в Берлин
Милен Радев
19 Май 2008

През уикенда в Берлин се проведе рядка по мащабите си и по внушителния състав на участниците конференция на българисти. Първият ден в българското посолство, а вторият в церемониалната аудитория на Хумболтовия университет се събраха филолози, културолози, историци, етнолози и политолози, занимаващи се професионално с българската тематика. Лекции изнесоха учени от Германия, България и Белгия.

Организатори на проявата бяха проф. Кристиан Фос от Института за славистика на Хумболтовия университет и българското посолство в Германия. За България конференцията е елемент от т.н. “Комуникационна стратегия” на сегашното правителство. Нека припомним, че като основна цел на стратегията в международен план е посочено “развитието и утвърждаването на положителния образ на България... чрез координирани действия на всички въвлечени институции”.

Заинтересуваните не толкова от “положителния”, колкото от реалния образ на днешна България, на нейния културен и обществен живот, могат да бъдат доволни, че на берлинската конференция участваха не толкова “въвлечени институции”, колкото академично независими и добре познаващи ситуацията в страната учени.

Не липсваха, разбира се, и лекции като тази на младата изследователка от Мюнхен Соня Шюлер, която говори за развитието на гражданското общество в България след 1989 г. С почти оригинален комсомолски плам и съответно несмилаем бюрократичен език тя се опита да представи ситуацията на неправителствения сектор в България. Изложението й стигна кулминацията с констатацията, че “през последните години обществените сдружения имат все по-голямо влияние върху решенията на правителството в България”. Наистина трябва да се съжалява, че това все още не е стигнало до ушите на самите обществени организации в страната...

Не подобни лекции обаче определиха хода на конференцията. Още на старта професорът от мюнхенския институт по етнология Клаус Рот впечатли със смело зададения въпрос дали днешна България може да се разглежда като част от културното пространство на Евросъюза. Той се концентрира върху т.н. социокултурни факти и изложи виждането си за масовото явление

“чалга-култура” като израз на агресивно самоутвърждаване.

Чалгата е при това само един от елементите на все по-забележимо налагащата се във влиятелни слоеве “балканска” или “ориенталска” идентичност. Такива тенденции, предупреждава проф. Рот, неминуемо са свързани с игнориране на всичко онова, което съставя същността на днешното понятие “Европа”, и което дефинира ЕС и като културна общност. След моралните и битово-културни опустошения, понесени по времето на социализма, на България като нов член на тази общност, заключи професорът, тепърва й предстои да намери своето място на културната карта на Европа.

Централната лекция на втория ден бе изнесена от д-р Клаус Шрамайер, авторитетен юрист, дипломат от кариерата, заемал длъжността втори човек в посолството на Федералната република в София и посланик в Македония. Днес той е член на ръководството на Дружеството за Югоизточна Европа и активен анализатор на процесите в България. Темата бе “Българският преход – една история без край”.

Той започна със свой провокативен коментар на въпроса на Иван Кръстев дали преходът в България не е вече завършил. Може би преходът въобще не е и започвал, смята д-р Шрамайер. Негова статия със същото провокативно мнение е отхвърлена от немско специализирано списание в края на 2006 г., тъй като подобни съмнения не пасват на еуфорията в навечерието на приемането на България в ЕС.

До днес, казва Клаус Шрамайер, никой не може смислено да ми обясни, какви точно политически причини надделяха, за да се пренебрегнат Копенхагенските критерии и да се погледне през пръсти на разкрасените доклади за напредъка на Европейската комисия, за да бъде България приета на всяка цена.

Ако причината е била в неоправдания оптимизъм, че самото приемане в Евросъюза ще “оправи” нещата, действителността го опроверга изцяло – оттогава досега нищо не се е оправило. Събитията от последните седмици в България

потвърдиха и най-лошите опасения.

Докато, каза дипломатът, в България министри, принудени да си подадат оставката по основателни причини, веднага заемат висши постове в БСП, а бившият главен прокурор е все още посланик, няма надежда за истинска промяна в България.

Терминът “трансформация” или българският му еквивалент “преход” означава по същество правова, политическа и икономическа “западноевропеизация” на страната. Но до днес този процес е само привиден, ограничава се до налагане на повърхностно лустро на обществото. На думи обещанията на елитите са големи, в действителност те са водени от един принцип: “Давайте парите и ни оставете на мира с реформите”.

Обстойно Клаус Шрамайер се спря на високата социална цена на досегашния преход, на непомерната загуба на време, на човешките страдания, предизвикани от социалната несправедливост на реформите. Губещите в обществото са огромното мнозинство на гражданите – всички онези, които не са част от новата “мрежа”, както той нарича управляващата прослойка от стара комунистическа номенклатура, кадри на Държавна сигурност, нови олигарси и мафиоти. Тези “номенклатурни капиталисти” успяха да трансформират по-раншната си политическа сила в необуздана финансова и стопанска мощ и да си гарантират запазването на политическата власт.

Ситуацията в България е обезпокоителна за цяла Европа,

смята д-р Шрамайер Растящите социални напрежения могат да доведат страната до политическа нестабилност, което ще я превърне в постоянна заплаха за нейните съседи, за все още неспокойните Балкани като цяло, а оттук и за Европа.

По-нататък лекторът се спря на причините за различния ход на реформения процес в Централна и в Източна Европа, в частност в България. Страни като Чехия и Унгария се възползваха от все още живия “хабсбургски фактор” - от традициите на гражданското католическо общество на бившата Австроунгарска империя, изградена на основата на римското право. България се намери в друга изходна позиция – през 500 годишното османско господство, разрушило нейната собствена държавност, тя пропуска важни епохи от европейското развитие – хуманизма, ренесанса, просвещението. Затова пък там господства враждебната по принцип срещу нови тенденции православна църква.

Без да вникне, за жалост, в някои от причините за отсъствие на подобни на въстанията в Централна Европа през 1953, 1956 и 1968 г. движения в България – безпримерния, геноциден терор на комунистите в първите години след 1944 - Клаус Шрамайер изтъкна липсата на реформатори в самата българска компартия, почти пълното отсъствие на забележимо дисидентско движение, несъстоялата се смяна на елитите след 1989 като други причини за неуспешния ход на прехода в България. При тези предпоставки, смята той, щеше да е чудо, ако преходът бе успял. И той наистина се провали...

След като изброи трите големи комплекса на Копенхагенските критерии за членство в ЕС – политически, икономически и хармонизирането на законодателството - д-р Шрамайер подчерта, че е трябвало от да се проследи тяхното материално изпълнение, а не само наличието на отчети на хартия.

Нещо повече, той укорява Брюксел, че не е включил в тези критерии други въпроси от решаващо значение за развитието на обществото към общоевропейските ценности и пазарната демокрация.

Фатално се оказва, че Европа напълно е игнорирала въпроса за комунистическото минало

и за общественото осъждане на виновните за десетилетните престъпления. Дори не е било поставяно на дневен ред анализът и преосмислянето на миналото да са предпоставка за приемане в европейското семейство. В България се е провалил всеки плах опит да се търси отговорност за престъпленията на “Народните съдилища”, за лагерите, за “възродителния” процес, а европейските институции не са оказали съдействие и не са настояли за действителни резултати като предпоставка за членство в Съюза.

Ненамесата на Европа по тези въпроси е циментирала стария елит, а неотварянето на досиетата на ДС (също непоставено като условие от Брюксел) позволява агенти на тази служба да управляват европейска България на висши държавни и партийни длъжности.

Така комунистическото наследство продължава да тегне до ден днешен на обществото, деформира и отравя живота на цели поколения, смята д-р Клаус Шрамайер. Резултатът е екстремизация, особено на част от младото поколение, апатия и масова емиграция. Друг резултат е избирането на държавен президент от само 20 % от имащите право на глас избиратели.

В лекцията си бившият висш германски дипломат се спря на някои от най-нетърпимите според него деформации на публичния живот в България. Икономиката се владее от олигарси-екскомунисти, от мафиотски групировки, които разчистват сметките си с неудобни конкуренти чрез наемни убийци – от 1989 г. в страната има над 200 неразкрити поръчкови убийства. Във външно министерство са постепенно възстановени много от уволнените от Надежда Михайлова възпитаници на Московския институт за международни отношения. От встъпването в длъжност на президента Първанов, мнозинството назначени посланици са членове на БСП и бивши сътрудници на ДС.

Повече от 100 партии създават привидност на политически плурализъм. В действителност това не са партии в западноевропейския смисъл на думата.

Партиите в България са клиентелистки

и основна цел на дейността им са икономическите интереси на техните лидери. Не съществува истинска социалистическа, консервативна или либерална партия. Най-добре организираната партия - БСП - е разцепена на две крила – ултраляво и дясно, но те са неразривно свързани от финансовите средства, заграбени от държавната хазна в началото на прехода и при нередовни приватизационни машинации.

В Европейския съюз само медиите в България и Румъния получават от международната организация Freedom House оценката “частично свободни”. Монополът над общественото мнение на старите печатни органи на БКП днес е заменен от монопола на жълтите издания на германската групировка ВАЦ. Свободата на печата в България има, според Клаус Шрамайер, множество дефекти – ниско журналистическо ниво, наказателни санкции срещу непокорни журналисти, самоцензура и дори упражняване на контрол от бивши сътрудници на ДС.

На финала, връщайки се към темата в заглавието на своята лекция, Клаус Шрамайер цитира Светлозар Игов: «От гледна точка на свръхбогатото свръхмалцинство "преходът" е завършил, а бих казал, че бе завършил още преди да започне. От гледна точка на бедното и безправно мнозинство той никога няма да свърши...»

Други материали от автора може да намерите на сайта www.de-zorata.de

Тъй, тъй е. Прави са, напълно прави, моите сънародници / откъм германски паспорт /...Истината е че ние / аз де, например, със сътията си "Комунизмът си отива само на песен" / винаги сме казвали, че преходът не е започвал и че не можеше да започне. Дори прецизирахме...Работата е там, че не само фактически не е започнал, но на всяка крачка това ни се артикулира. Тези българи, които не само не са минали през хуманизма, ренесанса и просвещението, но с поколенията не са минали дори и през килийни училища, както и никога не са минавали през някакви общо организирани действия изобщо, артикулират ежедневно пред очите и душите ни вулгарно своята първобитност...Не, ментето, или както западняците се изразяват - Мики Маус държавата трябва да започне най-сетне прехода си. Но без явно и високо изразяване на истината няма да мине.

Ето, да я припомня:

6.9.2006
Комунизмът си отива?
Само на песен.

Понякога си говорим за Македония и жителите й, наши бивши, исторически сънародници, които в болшинството си днес декларират, че не искат да имат нищо общо с нас. Нека оставим причините, историята, както я знаем и се вгледаме в същността на разликите между нас и тях.

Смятам, че разликите ни са в отношението към труда, в отношениета между хората, към традициите и в отношението към държавата, много повече отколкото в езика, променен донякъде естествено, но повече по замисъл. Колкото и относително абстрактни да са гореизброените категории, тенденциите, поне по субективното ми убеждение, са в тяхна полза. Страна, в която интелигенцията и водещите личности не са била толкова основно унищожавани / с една изключение в преследването на хората с българско самосъзнание там /, в която комунизъмът не беше така краен, земя, която за много дълъг период е била в сферата на влияние на Югославия, с по-близкото си местоположение, култура и неизолираност от Запада, би трябвало да има предимства по отношение на нас.

Косвени или преки доказателства са впечатленията ни, които имаме при посещения и екскурии в Македония, разликите в качеството на материални и личностни отношения, за които имаме впечатлиния от там, младите хора там, които са ни загърбили и гледат с по-голяма симпания към Сърбия, разликата в обществената производителност между нас и тях, в тяхна полза / по-висок доход на глава от населението /, което е и израз за тезата, която засягам.

За мен хората в държавата Македония имат мнаго повече общо с хората живеещи в България преди 1944 г. отколкото самите ние.

Всъщност темата тук не е Македония, а социалистическият и комунистически манталитет и стил на живот, наследен у нас, след 45 години диктатура и срещу който, в годините след 1989 г., трябваше да са насочени основните ни усилия и сремежи, в икономически и още по-радикално, в общесвен план, с атрибутите му: отношение към труда / разбирай не количеството му, а качеството /, отношението между хората, отношението към традициите и отношението към държавата.

Какво беше съдържанието на тези отношения при социализма у нас? С едно радикално и насилствено удържавяване и присвояване на собствеността у нас, ние живяхме в едно общество, в което тази собственост беше обявена за обща, но в което преразпределението, от една страна, правеше една малка прислойка фактически собственици, а друга, огромната част от населението, пролетариат, без никакви права и възможности по отношение на собствеността, качеството на труда и отношението към държавата за промяна на статуквото. Банкрутът, икономически и обществен, на тази система беше доказан навсякъде по света, и то с права пропорционалност на стрикността, с която беше прилаган. Тази стриктност и суровост у нас всъщност ни завари 1989 г., като не се спираме на икономическия фалит, абсолютно на дъното и като общество, чийто израз беше изключително ниското качество / сравнена с други страна - по-горе Македония и Сърбия / на обществен труд. Като се започне от най-елементарната трудова операция, видима при строежа на жилища например, и се премине през обществените служби и организации, до образованието, здравеопацването и нихилизма към общите задачи.

Затова и качествата на така наречения преход могат да бъдат дефинирани, като неподготвеност на огромната част от населението, включително несвързаната с властоимащите интелигенция, с теория и практика за провеждане на необходимите реформи. И обратно, подготвена поради заинтересованост от досегашното преразпределение комунистическа върхушка и свързаните с тях компрадори. Или подготвеност от позицията на досегашното фактическо управление на собствеността. Заинтересованост да създадат условия за по-нататъшното и аналогично преразпределение в новите условия.

Така, ако анализираме резултатите, днес, след 15 години преход, могат да се направят следните констатации:

1.Фактическото управление на едрата собственост не се е променила. Променила се е само юридическата й форма. Тя е в ръцете на същите хора с малки, но процентно по отношение на цялото население, незначителни попълнения.

2.Държавата, с нейните институции, парламент, правителство, министерства и учреждения, правова система, прокуратура, църква и др. продължава да е в ръцете на същата тази прислойка, като е съсредоточена и притежаваща средства почти обсолютно монополно да поддържа старата форма на преразпределение .

3.Свободна преса и слово, поставени в абсолютно маргинално положение, така че дори при наличието на една правилна стартегия и тактика за промяна, да не може да популяризира възможността за промени всред населението.

4.Икономическият банкрут на социализма днес е заместен с управлението на частен едър капитал от страна на вече посочените нови / стари фактически собственици и от едно множество дребни собственици, които с цената на нерегламентирано огромно работно време си изкарват прехраната. Така, заедно с отвореността на пазара е избегнат дефицита, характерен за социализма и все пак като се излизе на световния пазар поне се осигурява една по-нормална, реална оценка на производство.

5.Преразпределението на обществения продукт през държавата в сферата на социалното, образованието, медицинското обслужване и др. става отново почти по същия познат от времето на социализма начин, като заетите в неговата сфера са отново над всички, не работят ефективно, шиканират населението / реалните им работодатели / и се въртят / в мнозинството си / около корупция, неуплътняване на работното време и неуважение, ще рече кражба, от тези същите реални работодатели, които са основните данъкопладци.

6. Обществото / голямото множество българи / продължава да е в позицията на безгласна, заради съществуващата политическа система, която във всеки момент, при каквито и да е условия поставя на власт досежашните властници, и така отново е оставено с убеждението, че то няма връзка с държавата и оттам е в позицията на консумация на нихилистимни към обществото / ще рече само към себе си / лични идеологии.

7.Църквата, един от малкото потенциални духовни острови е също под опеката на официалната, стара власт.

8.Поради всичко гореизброено, желание за неоконсумиране на вече познатия от социалицма модел, но вече без дефицити по сергиите, където българинът живееше, несвободен откъм нормалното за света, но при ненормалното статукво намерил свои ниши, за да оживее и да се възползва, там където може, от случайни кражби, не само материални, но и кражби от типа на работно време, качество на труда и обща ефективност, и така преживявайки момента, да залага бомбите със закъснител за обществото, децата и собствената си старост.


9.Болшинството от тези, които са осъзнали тези дефицити в обществения живот, идеология, мисъл и труд, продължават, с близки до македонците основания, да напускат и се отказват от тази съвременна България и съвременно българско, строейки аналогични лични философии като собствено извинение. Поради, все таки по-нормални реални отношения към собствеността и пазаря съществува едно все по-нарастващо малцинство от тези същите, осъзнали се, които по различни причини остават в страната. Малцинство, което се активизира и колкото и на пръв поглед да е безнадежно в претенциите си, и колкото и да е неизчистено и препълнено с грешки, постепенно, ако се отърси от тези грешки, ще играе ролята на духовен водач в пътя за преодоляване на духовната ни криза.

Както 1944г. беше началото на насилствената смяна на един манталитет, стил на живот и отношение към страната, което ни приобщаваше със Запада, така 1989 г. беше началото на последния опит да се утвърди българският модел на социалистиески манталитет, което ще ни държи още дълго време далеч от развитите общества.

Така, днес, независимо от промените, все по-ясно става, че правоимащите и финансовоимащите в страната педантично поддържат съществиването на онзи модел, който имаше една външно относителна и приета от болшинството стабилност. Днес особено при наличието на пазарни елементи, предпазващи от нов финансов банкрут, съвсем еднозначно можем да кажем - не комунизмът / или социализмът / не си е отивал. Той е сменил само формата си на собственост от обществена в частна, но е запазил социалистическия начин на отношения и затова качеството на труда, отношенията между хората, отношенията към традициите и държавата ще се променят бавно и дори несъществено, което няма да е достатъчно, за да ликвидира същественото ни изоставане от други страни в обществената производителност на труда и което рано или късно ще е основния повод за съществени промени.

Така комунистическото наследство продължава да тегне до ден днешен на обществото, деформира и отравя живота на цели поколения, смята д-р Клаус Шрамайер. Резултатът е екстремизация, особено на част от младото поколение, апатия и масова емиграция. Друг резултат е избирането на държавен президент от само 20 % от имащите право на глас избиратели.

Бившият 'висш германски дипломат' Шрамайер пише доста неверни неща, едни от които съм цитирал горе.

1. На втория тур на президентските избори избирателната активност е била 41.2% , т.е. два пъти повече от цифрата 20% , която той споменава.

2. Дори ако Шрамайер има предвид гласувалите само за Първанов на втория кръг (което е една недопистима и твърде недипломатична подмяна) , за Първанов са гласували 75.9% от участвалите във втория кръг, което прави 31.3% от имащите право на глас. Отново твърде недопустима грешка за един 'висш дипломат' , макат и бивш.

3. От никъде не следва, че намалената електорална активност е продукт на 'комунистическото наследство' , а не резултат на обширно разочарование от събитията след 1989 г. Още по-малко може човек да обясни масовата икономическа емиграция с 'комунистическото наследство' .

Във външно министерство са постепенно възстановени много от уволнените от Надежда Михайлова възпитаници на Московския институт за международни отношения. От встъпването в длъжност на президента Първанов, мнозинството назначени посланици са членове на БСП и бивши сътрудници на ДС.

1. Откога качествата на държавните служители се определят от това кое ВУЗ са завършили? Дават ли си членовете на този форум сметка, колко сред нас биха попаднали под шрамайерски удар, понеже притежаваме 'комунистическа' университетска диплома? Какъв институт е завършил гусин Иван Костов? А някои от неговите аркадаши? * А на Милен каква е дипломата?

2. Не е ли нормално мнозинството на назначените посланици да са членове на най-голямата управляваща партия? И не е ли още пресен примерът на Филип Димитров, който си подаде оставката като посланик на РБ в САЩ, след като Първанов бе избран за президент? А дали нямаше и други като него?

* Кратък преглед само на буквата "М" :
Евдокия Манева (Харков, работила в комунистически министерства 20 години)
Веселин Методиев (СУ, История, 1979, 10 години главен специалист в комунистическия МС)
Екатерина Михайлова (СУ, Право, 1979)
Надежда Михайлова (СУ, Българска филология, 1985)

Толкова.

Таки написа:

2. Не е ли нормално мнозинството на назначените посланици да са членове на най-голямата управляваща партия? И не е ли още пресен примерът на Филип Димитров, който си подаде оставката като посланик на РБ в САЩ, след като Първанов бе избран за президент? А дали нямаше и други като него?

да

напълно нормално би било например бившият главен прокурор Никола Филчев да заеме този висок пост; уви в момента той е посланик в славната демокрация Казахстан

Таки написа:

Във външно министерство са постепенно възстановени много от уволнените от Надежда Михайлова възпитаници на Московския институт за международни отношения. От встъпването в длъжност на президента Първанов, мнозинството назначени посланици са членове на БСП и бивши сътрудници на ДС.

Толкова.

...

Още повече като се има предвид кои го подкрепиха за Главен Прокурор.

Ако ще се прави сериозен анализ, материалът на 'висшия дипломат' не става за такъв.

А ако ще се прави евтина партийна пропагандичка и ще се подава германско раменце на българската опозиция, тогава става, но тези неща рядко се отличават със сериозност.