Галерия "Пластичен взрив"

Ето ви нещо интересно, на което попаднах току-що. За мен е особено важен фактът, че това става на същия бряг, на който като съвсем малко момче моят приятел извайваше чудесни фигури. Явно традицията с този пясък продължава и след неговата така ранна смърт.

Той винаги казваше, че бургаският пясък е особен, не е като другите пясъци по света. Сигурно е имал право.

Пясъчен град изникна в Бургас

Как тези неща биха издържали на един пороен дъжд? Може би се използва някакъв финален лак във вид на спрей? А може би това се прави дори на етапи?

пясъкът се обработва с лепилца, овлажнители и т.н - иначе не става , дори и за ден !

А, така може.. Значи работата не е в "особения пясък на Бургас" .. А може би във вдъхновението, което творците получават от бургазлийките .. ?

Таки написа:А, така може.. Значи работата не е в "особения пясък на Бургас" .. А може би във вдъхновението, което творците получават от бургазлийките .. ?

това скоро го научих - винаги съм смятал ,че е в "различният пясък - просто добавят глина - става по-пластичен и по-бавно съхне...абе , технология ....и пет кинта вход

Е, не с пясък, а с ***** . Биха влезли и в "Гинес" .

Таки написа:Е, не с пясък, а с ***** . Биха влезли и в "Гинес" .

фтфърдители ше са им нужни , ама мераклии йок !

Гледай ги зевзеците му със зевзеци, за малко потънах в работа, и вече се зазевзечили по темата.

Стойчо, работата с пясък има особен мистичен смисъл. Нали знаеш, че ние, западно възпитаните хора, не можем никога да разберем как така за даден празник монасите в един будистки манастир месеци наред рисуват с цветен пясък една мандала, която след това веднага разрушават. Нашите хора се опитват да направят вечна красотата, да слепят някакси песъчинките, да заснимат мандалата, да задържат отминаващия миг още малко. А монасите им отговарят, че светът на Формата е нетраен и мандалата има предназначението да изрази преходността на красотата в света на Майя. Тя пак остава, но в нашите спомени, а в света на Формата дори стоманата и камъкът са обречени на изчезване.

Затова за мен е интересно правенето на пясъчни фигури, на ледени също, като израз на идеята за преходността на материалното. А колко издържат е второстепенно, защото на фона на твоите метални пластики например, времето на пясъка е неизмеримо по-малко.

Като се замисли човек, има ли нещо красиво в природата, в което тя да няма 'пръст' ?

Оставям самата нея, в многобройните й форми и формации. Ами продуктите и дериватите й ? Гората? Цветята? Каньоните и дефилетата? Огромният свят на морската фауна и флора? Мостовете? Корабите и лодките? Морските залези (в дует със Слънцето) ?

Не само че не съм чувал за някакъв "паметник на водата" , но имаме и доста изрази, в които тя се оказва носител на негативен смисъл. Например "гола во'да" и "разводнявам".

Има нещо, равно по красота с нея, това е планината. И мен, която съм израснала буквално на морския бряг, повече ме вълнува водата, но да преоткривам всеки ден планинската красота сега е голямо ежедневно приключение, което се надявам да не свърши скоро.

Има нещо, равно по красота с нея, това е планината. И мен, която съм израснала буквално на морския бряг, повече ме вълнува водата, но да преоткривам всеки ден планинската красота сега е голямо ежедневно приключение, което се надявам да не свърши скоро.

Съгласен съм, но това е на друго ниво.

А на ниво "елементът вода" планината би била едно нищо без водата. Един лунен пейзаж.

Т.е. на водата се дължи както прелестта (или повечето от прелестите) на морето, така е прелестта (или повечето от прелестите) на планината.

само по себе си , нито морето е красиво , нито планината ...ако го няма човека - той дава оценката , нали ?

nikiforov написа:само по себе си , нито морето е красиво , нито планината ...ако го няма човека - той дава оценката , нали ?

по-скоро мащаб дава, на пейзажа, оттам и оценката - брей, к`ви величави планини, брей!

Комарски , мащабът една част , а и почти всички , освен мегаломаните, се справят с него .
ако и за другите части имаше подобен консенсус , нямаше да съществува например кичът

кичът...

кичът е рожба на индустриализацията, не е ясно даже дали след илядо години ще е разпознаваем,

я ми дай линк към някой "кич" от XII-ти век, да речем ?

Не знам, навярно и Николай Рьорих е мислел в началото като вас, и в много негови картини човекът присъства, само за да се съизмерват планините с него, но в последната изложба, която преди десетина години гледах от него, човекът вече напълно отсъстваше от планината, и това едва ли беше случайно.

За мен беше наистина вълнуващо преживяване да видя как един художник чрез планината съзира Бог, и как в това съзерцание почти не остава място за други човеци. Ами нали Бог е толкова огромен, че заема целия пейзаж на съзиращия го, открай докрай, къде там до поместиш и човешката фигурка.

ей тая Людмила, как добре е зарибила навремето интелигенцията.....


един Rockwell Kent за нищо го нямате

Натали ,за мен , картините на Рьорих са големи илюстрации и като художник , аз трудно бих му намерил мястото в Историята на изкуството .
Още импресионистите махат човека от картините си
Моята теза ,е че красивото и грозното, величественото и т.н са категории измислени и осмислени от човека , така че ако НИ нямаше Ниагарският водопад например , щеше да се остане само -много вода !

komarKo написа:кичът...

кичът е рожба на индустриализацията, не е ясно даже дали след илядо години ще е разпознаваем,

я ми дай линк към някой "кич" от XII-ти век, да речем ?

добре де , думата не съм избрал правилно - неизкуството

Не мисля, че между мен и тези картини би стояла точно Людмила Живкова. Между другото, показвала съм ги тук на германци и те до един са реагирали потресено на съществуването на такъв голям художник. Все пак Людмила имаше добри съветници по онова време, каквото и да мислим днес за тях, тези хора тогава бяха авангардът на нацията ни и диктаторската щерка добре избираше обкръжението си... или то я беше избрало, не знам, но е факт.

Стойчо, не знам как трябва да се класифицират тези картини, но чувството от гледането им беше един шемет, сякаш летиш над някаква планина и над теб е само вселената. А аз лично ги видях повече от десетилетие след смъртта на онази жена, когато вече дори не си спомнях, че някога е съществувала.

Стойчо, ето един ваш велик съгражданин. Не му пуснах картините тук, защото форумният софтуер ги интерпретира зле и ги отрязва, а нямам време да ги обработвам сега.

Борис Георгиев

nikiforov написа:Още импресионистите махат човека от картините си...

Маестро, ти колко картини на импресионисти без хора видя?

абе, бая много са...

Логик , разбрал си буквално думите ми .
Ще се опитам да съм максимално кратък .
Модерното изкуство започва с импресионизма и най-опростенчески се състои във факта ,че художникът започва да рисува за себе си и по тази причина се превръща в обект , субект и в каквото си иска , свободен от поръчката .
Затова и написах ,че отсъства човекът – заменен е от личноста на артиста .Азбучният пример е за Моне , който рисува едни и същи , като композиция , картини като идеята е да живописва пресъздавайки собственото си настроение , емоция ,внушения .
От него до Кандински , Малевич Мондриан е крачка –петдесетина години .
Американците увеличиха размера и тъй като оставиха пикселите със същият размер , “изобретиха” абстрактния импресионизъм – там вече липсва и идея за обект , камо ли фигурален елемент .
Та така ...