Сказки по логика

Не, не може. Штото е Фтица.

СкаЗка-загадка 3:

Аз казах: "Ако съм Пеликан, то умирисаната каракуда ми е любимо мезе". "Т'ва не е вярно" - извика адвокатина ми. Кво ли имаше предвид?

Логик написа:Поради учителски съвет и отчетна сесия сказчикът ще отсъства ден-два. Никакво ставане от чиновете!

Аааа, да продължа ли или да си затраем ... ЛОГИЧЕСКИ !!!

Pelican написа:Извинявайте, ако нещо ми куца логиката, ама съм малко замаян от сауната - нашето пеликанско езерце замръзна и се топлим във финската къщичка.

Нищо бе Пеликанче,ако при минус 45 градуса и мерцедеса откаже да запали ... тръгни с Жигулата !!!
От това следва ли , че соц.возилото "Жигули", по е добра от мерджана ???
Кибик Блаже

Надя написа:

Логик написа:Поради учителски съвет и отчетна сесия сказчикът ще отсъства ден-два. Никакво ставане от чиновете!

Стига да можем да издържим на едно място ден-два.

Иии ... мощният инструмен съзнанието , да не почне да кънти на кухо !!!
Кибик Блаже

Pelican написа:Не, не може. Штото е Фтица.

СкаЗка-загадка 3:

Ако съм Пеликан, то вмирисаната каракуда ми е любимо мезе. "Т'ва не е вярно" - извика адвокатина ми. Кво ли имаше предвид?

Адвогатина Ви е имал впредвид, че само гордият американски ОРЕЛ конкорд , яде мърша която вонииии !!!
Тика ,че ако си на пет финлански водки мозе ... защо не , и вмирисана каракудка да похапваш , така де като чак след пет дни направиш ревизия на гушката СИ !
Кибик Блаже

Логиката в картинки

Както изглежда, древните египтяни са единствените, които са обожествили логиката в своята митология. Защото те имат богиня на Истината – Маат, и тя играе централна роля в Задгробното царство. Смятана е за дъщеря на Ра, бога на Слънцето, и участва в сътворението на света, когато е бил унищожен хаосът и е установен редът. Фараонът е включвал нейното име в своята титулатура и се е назовавал "властелин на Маат". На изображенията богинята е представена като очарователно девойче, приседнало със свити колене:



Или пък като птица, размахала мощните крила на Правдата:



Отличителният й белег е щраусовото перо на главата й. Това перо се превръща в символ и на самата Истина. Ето я Маат = Истината в действие: Съдът на Озирис от “Книга на Мъртвите” (ок. 1450 г. пр. Хр., папирус, Британски музей, Лондон).



Мъртвият (в белите дрехи) се явява на нещо като “приемен изпит”. Богът на мъртвите Анубис (с глава на чакал) е проверяващият. Зад него е Тот – богът на мъдростта, писмеността и сметките (с глава на ибис), който записва резултата. Животното, нетърпеливо вперило очи в табличката, е Амет. Много страшно животно: с глава на крокодил, предница на лъв и задница на свиня – най-добре да не те среща! В случай, че резултатът от изпита е “слаб”, Амет изяжда умрелия.

Тук ще отворя една скоба. Първия път, когато прочетох тая история, се запитах: “Абе, умрелият вече е умрял. Какво повече може да му се случи, след като го изядат?” Оказва се, че ще му се случи най-лошото: няма да влезе в Задгробното царство. Това, че е живял на земята и е умрял там, е само един кратък епизод в неговата биография. Истинският живот, вечният, започва там, в Задгробното царство, и ако оттам те изгонят – край с тебе! Завинаги!

“Изпитът” съдържа само един въпрос: колко е Истината в душата на умрелия? А душата, знайно е, се помещава в неговото сърце. И ето самата проверка:



На едното блюдо на везната е урната със сърцето на умрелия, а на другото – перцето на Маат. Изключително критичен момент: малко да е "по-празно" откъм истина сърцето – и хайде в устата на Амет!

Действително вълнуваща религия! Толкова загрижена за Истината. Като я сравнявам с нашата – забранено ни е какво ли не: да крадем, да прелюбодействаме, но да лъжем – не!
-Уви не почиващи на никаква логика ! Кво имаме Логика =истина+правда, покажи в човешката история, "истината и правдата" да са били победители(е къде е ЛОГИКАТА според теб в тоз казус ) ? И не логичното ... перо=сърце (душа) за да няма хъм-хъм от страна на Амет едно тъп същество, защото на логичният въпрос , АКО истината на сърцето е ПО-ГОЛЯМА от истината на перцето, тъпичкият Амет пак ЛИ шъ сдъвка чиляка ?

"За ползата от логиката

Нека си го кажем направо: ползата е съмнителна, а вредата е сигурна (чети по-горе за случката със Сократ). Преди 200 години Хегел пише в увода към своята "Логика", че логиката няма да ни научи да мислим правилно, както и физиологията няма да ни научи добре да храносмиламе. Това е така, но само донякъде. Защото, щом получите стомашни затруднения, вие отивате на лекар, а лекарят вече не може без науката физиология. Така е и с логиката: тази наука не ни е необходима, за да разсъждаваме правилно. Тя обаче идва на помощ, когато възникне спор и всеки обвинява другия, че "логиката му куца". Значи трябва да приложим някакъв строг, "научен" критерий, по който да отделим вярното от грешното. Все пак нека не надценяваме силата на логическите доводи. Както пияният не може да бъде убеден, че е пиян, именно защото е пиян, така и на неразумния не може да се обясни, че не мисли логично. Защото всяко обяснение съдържа логически аргументи, а нали точно тях той не възприема!

Острият ум е скъпоценност, която не е дадена всекиму, и ако сме щастливи да го притежаваме, той ще бъде оценен само от познавачи, а не от невежи. Утехата ни тогава ще е, че това важи за всяка скъпоценност.
-Мерси за комплимента драги ! Ако всичко Го свържа с нашата действителност, НАЙ-НЕЛОГИЧНОТО НЕЩО В БЪЛГАРИЯ Е ПРАВОСЪДНАТА СИСТЕМА !

Нека завършим засега с

Две логически задачи

1) В съдебната зала прокурорът заявява: "Ако подсъдимият е виновен, той е имал съучастник." Адвокатът на обвиняемия, както му е табиетът, веднага скача и заявява: "Това не е вярно!" Защо адвокатът е глупак?
-Прокурора е глупак, адвоката иска колегиално да му помогне ?!
Защото , ПОДСЪДИМИЯТ е евреин, а съучасникЪт е арменец и като НИЩО прокурора шъ относе ДЕСЕТ ГОДИНИ СТРОГ ТЪМНИЧЕН ЗАТВОР ! Будала прокурор, ефтини пинизи показва ! Но как все пак би реагирал прокурора, ако подсъдимият каже ," ИМАМ ПРИЯТЕЛ ... АРМЕНЕЦ" ? Дали по бързата процедура, шъ иска извън съдено спорумомение с двамката и адвоката, да спаси пандиза ???

2) В Меланезия се намира един остров, населен с два чешита хора. Те по нищо не се различават, освен че едните винаги лъжат, а другите винаги казват истината. Колкото и да е условно, за краткост първите ще наричаме "негодници", а вторите - "благородници". Срещате двама от тях и искате да разберете кой какъв е. Естествено е да ги попитате направо: "Какви сте - благородници или негодници?" Единият от тях ви отговаря: "Ако аз съм благородник, моят приятел е негодник". Е, какъв е всеки от тях?
-Лъжеца винаги казва "Ако аз съм ... ", дори и да казва "Ако аз съм негодник, а той Е благородник ... пак лъже"??? Защото тоя който го слуша е ГЛУХ !!!!!!

Успех и... не прекалявайте с логиката!
-Вие не прекалявайте в усърдието СИ !!!
Кибик Блаже

Само аз ли имам проблем с отварянето на форума ?

Ригас написа:
...
- Ако имаш сестра, то тя е курва!
...

Наполеон е дал частичен отговор !
-Всички жени са курви , с изключение на МАЙКИТЕ !
Помислил малко и казал:
Е, да не забравяме че и те са жени !
Логично е да попитаме, защо Наполеон и казал втората фраза ?
Елевментарно е чада, защото само детствените са непорочни ?!
Да ама сига имаме ин витро зачеване, и стана тяяяя ... всите в кюпа !
Затова Блаже ока "Да живеят курвите, за да ни ИМААА"!!!!!

Логик написа:Лекторът ще вземе отношение към предлаганите отговори и по други въпроси от сказката, когато се събере достатъчно материал.

От Администрацията


Радвам се, че идват отговори на задачите. Още повече се радвам, че те са различни. А па най-се радвам, че всичките са грешни. Това ви предпазва от преписване. Един съвет: постарайте се да мислите само върху формата на твърденията, а не върху тяхното съдържание. Няма нужда да намесвате юридически казуси.
Упътване. Представете си, че употребя същата конструкция като прокурора, но с променено съдържание: "Ако в събота почиваме, ще те взема на ски". Как мислите, какво трябва да се случи, та да ме уличите в лъжа? И много моля, не задръствайте задачата с допълнителни условия от типа "да де, ама ако няма сняг?".

Лекторът

Ако съм "съботянин" и евреин шъ те излъжа ! Тогава почивам, виж в неделя винаги . А по време на соца и в работно време !

Sonia написа:Интервю с Джон Наш

Вашата автобиография за Фондацията Нобел започва с една странна фраза: “Моето съществувание като законно признат индивид започна на 13 юни 1928 год.”
...
Колкото до учените, те ми изглеждат относително здрави: лудите са логиците! Повече от по-голямата част от математиците.

Подигравате ли ми се?
...
(С.Домусчиева)

С първата фраза, предполагам, че тогава е роден Джон Наш ?
Вярно е, при положение че ползваме логиката на абата , за диалемата Кога започва човешкият живот?
Но спорет тая на равина Човешкият живот започва, когато отчуваш децата и ти умре кучето? Само не питайте защо и кучето ?
Колкото до втората фраза ... е па нема ЛОГИКА, тамън взех да се изживявам като ЛОГИК и опаланкаааа ... требвало е да съм на 4-ти километър ?
Виж сега Сонче, според твоята логика(щом публикуваш статията без коментар!) и тая на Джон, епа оти да не се права на ЛОГИК т.е. малечко луд (пък съм си и малко дърт ) така че все е рима !
Кибик Блаже

chocho написа:Само аз ли имам проблем с отварянето на форума ?

Не бе Чочо, може би от ЛОГИЧЕСКОТО ми писане, при теб става нещо нелогическо !

Ригас написа:Аз държа на своя отговор:

Съдията не е изказал твърдение, което да касае варианта 'подсъдимият - невинен' , поради което адвокатът НА ЗАЩИТАТА няма причина да се намесва.

Е Ригас остава и да СЕ питаме "Тая реплика към съдебните заседатели е оправена? Ако да , явно тува става в Щатите, там адвокатите са с ДВЕСТА по-малко "?
Второ, самото присъствие на прокурор, логически показва едно "Той е внесъл обвинителниятакт в съда за виновност, останолото са ХИПОТЕЗИ! Както и тува на адвоката, то е ХИПОТЕЗА на хипотезата на прокурора! "! Всички хипотези без ЛОГИЧЕСКО обяснение са глупави, ако и двете ХИПОТЕЗИ са глупави, тежко МУ и горко на подсъдимия, както пееше Тодар Колев "Не плачи дете , баща ти е невиден" "!
Кибик Блаже

komarKo написа:

Логик написа:Нека завършим засега с

Две логически задачи

1) В съдебната зала прокурорът заявява: "Ако подсъдимият е виновен, той е имал съучастник." Адвокатът на обвиняемия, както му е табиетът, веднага скача и заявява: "Това не е вярно!" Защо адвокатът е глупак?
....

Според адвокатската логика този адвокат е глупак, защото е отхвърлил вероятността да се сдобие с още един клиент и да удвои хонорара си...

Хехехе, Комарко х-Генчо използваше един лаф "Фантазна идеология", твоята е "Фантазна логика"! ХЕХЕХЕ ... балона се върти ...

1) Сказчикът е щастлив да отбележи, че се е появил първият (и единствен засега) ВЕРЕН отговор на първата задача.
-Тцтцтц , ама ти си бил и ОРАКУЛ ?

2) Горният е разочарован да констатира, че мнозинството от аудиторията продължава да се разсейва по декорацията на съдебната зала, а не по чутото в нея. А чутото, както е протоколирано, е: Прокурорът: "Ако подсъдимият е виновен, той е имал съучастник". Адвокътат на защитата: "Това не е вярно!" Отново ще ви помогна: щом това не е вярно, вярно е... какво?
-Че прокурора , шъ отнесе десет годинки ЗАТВОР !

За да бъда максимално картинен, ще ви опиша още една ситуация, логически еквивалентна на съдебната. В описваната ситуация всяка прилика с реално съществуващи лица е случайна! Представете си, че любовницата ви е избягала и вие отивате на врачка за съвет. Много моля временно да се съсредоточите върху думите на врачката, а не върху любовната драма! И така, врачката ви казва: "Ако сгънеш заедно две снимки - твоята и нейната, и ги скриеш под възглавницата, на сутринта приятелката ти ще е при теб." И си взима хонорара. На сутринта обаче любовницата продължава да я няма. Разярен, вие отново отивате при врачката и й кресвате (съвсем както адвокатът - на прокурора): "Ти си една лъжкиня! [..., ...] Искам си парите обратно!" Вие трябва да заместите точките с думи, които по същество отричат предсказанието на врачката и я уличават в лъжа. Внимателното око ще открие сред точките една запетая, която подсказва синтаксиса на вашето недоволство. Запетаята обаче в никой случай не предхожда псувня!
-Обърни внимание кво казва врачката и мястото на запетаите и тикааа...
"Ако сгънеш заедно две снимки - твоята и нейната",запетая , но не е казано кога и къде и как да стане туй ?
"и ги скриеш под възглавницата",запетая ,чия възглавница, къде и куга шъ стане туй ?
"на сутринта приятелката ти ще е при теб".точка, амче то всеки ден започва със СУТРИН(точка ), но коя СУТРИН не се ока !
Кибик Блаже

ВЕЛЗЕВУЛЪ написа:

Pelican написа:Аз казах: "Ако съм Пеликан, то умирисаната каракуда ми е любимо мезе". "Т'ва не е вярно" - извика адвокатина ми. Кво ли имаше предвид?

да не би да си штъркел?

А ти свети Петър ?

Интервю с Архимед

Архимед е не само героят на гръцката математика, но и най-големият математик на всички времена. Неговите изобретения продължават да са част от нашето ежедневие, като тръгнем от лоста и стигнем до футболната топка. Някои от неговите изрази останаха в историята: от възклицанието “Еврика!”, когато, потапяйки се във ваната си, откри принципа, който носи днес неговото име, до предизвикателството “дайте ми една опорна точка и ще ви повдигна земното кълбо”.

Големият математик е живял в Сиракуза между 287 и 212 година пр.н.е. и умира от ръката на един римски войник, когато градът е завладян от Марчело и опустошен от легионерите. Неговият гроб, намерен от Цицерон през 75 г. пр.н.е. , днес е неизвестен. Това не важи за неговите изключителни научни достижения, за които Архимед прие да говори, прекъсвайки вековното мълчaние с едно есклузивно интервю, в което докосва не само миналото, но и настоящето на математиката.

Бих започнaл от Вашата дейност, ако ми разрешите. Кой е резултатът, към който се чувставте най-превързан или който считате за най-значителен?

Изчислението на повърхността и обема на една сфера. Не само поради перфектността на въпросната фигура, но също така и поради елегантността на решението. Открих, че ако сравним сферата с един цилиндър, в който тя е точно вписана, съотношението между повърхността на сферата и тази на цилиндъра е две трети. И съотношението на обемите е същото! Бях толкова доволен от този резултат, че поисках на гроба ми да бъде изваяна една сфера вписана в един цилиндър с надписа “две трети”. Времето изтри надгробната плоча, но не и теоремата.

А кое откритието, което Ви е затруднило най-много?

Изчислението на първите две десетични цифри на числото Пи.
Наложи се да представя кръга чрез полигони с един все по-голям брой страни, отвътре и отвън, тръгвайки с 6 страни и удвоявайки ги постепенно, докато се стигне до 96. Измъчих се и страдах като един атлет от Олимпиадата. Ако ми бяха дали една лаврова корона, би ми било приятно тя да е с 14 листа.
А кое е откритието, който Ви забавлява най-много?

Естествено изчислението на колко пясъчни зърна биха били необходими, за да се напълни вселената. Трябва да знаете, че най-голямото число, за което ние, гърците, имахме име, беше мириаде, което вие наричате десет хиляди. Естествено, можехме да говорим за мириади мириади или за мириади мириади мириади, но това не беше удобно. И за пясъчните зърна трябваше да употребяваме “мириади” мириади пъти. Така измислих система за отбелязване на големи числа, която стигаше до това, което за вас е “десет на десета на седемнадесетта” и която аз наричах “една мириаде от мириади единици от мириаде-мириардната степен на мириаде-мириардния период”. ( ???) Мога да кажа с гордост, че чак през 1933г. на математика Samuel Skewes му се наложи да ползва едно по голямо число .

Ако ми позволите, бих желал да Ви поискам някое друго мнение върху съвременната математика. Преди всичко, как се чувствате с концепциите на математическия анализ, най-вече с тази на границите?

Перфектно. Всъщност аз съм този, който ги въведе, когато доказах, че в една окръжност съотношението между обиколка и радиус е два пъти по-голямо от съотношението между повърхността и радиуса на квадрат. Евклид беше вече доказал, че двете съотношения бяха константи, но за да се открие тяхната зависимост, имаше нужда именно да се мине към границите. Този метод, който употребявах често, за да намеря решенията си, беше прекалено прогресивен за моите съвременници. Затова предпочетох да формулирам доказателствата по по-конвенциален начин. Днес, естествено, не би се наложило да преправям моята мисъл.

Какво ще кажете за безкрайността, типична за съвременната математика? Струва ми се, че вас, гърците, ви плашеше.

Не се касаеше за опасение, а за предпазливост. Парадоксите на Зенон бяха доказали, че концепцията беше проблематична. Съществуваше риск да се изпадне в противоречия, които редовно се появяваха пред моите последователи. Ние предпочетохме да се ограничим с безграничното, ако ми е позволена тази игра на думи. Днес не бих имал нищо против актуалната безкрайност, която така или иначе употребявах скришно, както вече споменах.

Вие в състояние ли сте да разберете нерешените проблеми на модерната математика или ги чувствате непоправимо чужди?


Може и да греша, но ми се струва, че проблемите, които ви интересуват не са толкова далечни от тези, които интересуваха и нас. Например, аз изучавах сферата в две измерения, докато хипотезата на Пуанкаре изисква тя да бъде характеризирана в три измерения. Или, за да не се спираме все върху личното, Евклид беше доказал, че първичните числа са безкрайни, а хипотезата на Рийман се занимава с тяхното разпределение. Няма голяма разлика, не мислите ли? От друга страна, предметите на математиката са все тези.

Може би сте чул да се говори за теоремите на Гьодел, които показват некомплектността на математиката. Тези, поне, не бяха ли една голяма изненада за Вас?

Вие ми изглеждате така убеден в новостите на съвременната математика, че рискувам да Ви разочаровам. Всъщност, за да се разберат резултатите, за които споменавате, достатъчно е да се познава теоремата на Питагор. Позволете ми аз да Ви запитам по този повод: съществуват ли числа, които като повдигнем на квадрат се получава 2?

Хм…зависи. Няма рационални, но има реални.

Именно. Това означава, че отговорът на моя въпрос не би могъл да бъде решен на базата на дадености, които са верни било за рационалните, било за реалните числа. Това не е ли една форма на известната теорема, за която споменавахте? Гьодел “само” показва, че има въпроси, циито отговори не могат да бъдат решени на базата на дадености, верни за рационалните числа ( или целите, ако предпочитате). Това е един прекрасен резултат, разбира се. Исках само да Ви кажа, че ние, гърците, можем да му разберем смисъла. А също така и доказателството, върху което е базирано мотото на Питагор “всичко е число”.

А какво мислите за компютрите?

Че в определени случаи биха ми опростили живота. Например, в изчислението на числото пи . Но най-вече биха ми позволили да определя броя на животните в мандрата на Слънцето в Сицилия: проблем, поставен по прост начин от Омир в Одисеята ( ХИИ, 164-168). Аз го обобщих без да успея да го разреша, но не по моя вина. Компютърът позволи да се определи в 1965г., че разрешението е едно число с повече от двеста хиляди цифри ! Прекалено голямо, за да бъде изчислено от когото и да е било на ръка. Но не толкова голямо, за да не може да бъде изразено от моята система за представяне. Което ме успокоява, защото означава, че съм направил всичко, което е в рамките на човешките възможности, за решаването на проблема.

И накрая, Вашият лик е изобразен върху медала Фиелдс, който представлява най-авторитетното признание за съвременните математици. Има и надпис transire suum pectus munoque potiri, « надхвърляне на човешките граници, и завладяване на вселената ». Разпознавате ли се в него?

Не много, бих казал. Не e моят език и не само в буквалния смисъл. Ние, гърците, не искахме абсолютно да надхвърляме човека или да завладеем природата.. Ние се чувствахме част от нея и търсехме само да я разберем, употребявайки разума . Този надпис ми се струва по-скоро израз на вашата наука, отколкото на моята. Това, да, е един аспект на съвременността, който не споделям.

С голямо удоволствие се заемам с отговорите на логическите задачки. Крайно време беше!

Теоретичен увод с практическа насоченост

Забелязвам, че така, както съм дал условията, никой не е могъл да се възползва от услугите на Гугъла. Просто защото не съм дал ключовите термини. Сега си давам сметка, че съм постъпил неакадемично, но пък ако ги бях дал, всеки щеше механично да се докопа до отговора. И така, научното име на логическата конструкция и за адвоката, и за туземците е импликация (implication): “Ако А, то В”. Действително, условието на първата задача беше: “Ако обвиняемият е виновен, то той е имал съучастник.” А на втората: “Ако аз съм благтородник, той е негодник.”

В първата задача адвокатът заявява “Това не е вярно!”. Следователно той отрича твърдението на прокурора. Така задачата се свежда до въпроса, как се отрича твърдение от типа “Ако А, то В”. Всеки би се сетил, че на английски отрицание е negation. Като напишем тези две думи – implication и negation, след 0,33 секунди търсачката ни предлага около 1 350 000 страници. Първите две са заключени, но още третата веднага отговаря на нашия интерес: Guide to Logic, Statements II, защотко в анотацията се съдържа темата 21. Negation of an Implication. И наистина, като я отворим, четем следното:

not-(p implies q) = p and not-q.
This is the law for the negation of an implication.
For example, the negation of the statement
If the river is narrow, then we can cross it quickly
is the statement
The river is narrow and we cannot cross it quickly.
EXERCISE
Give the negation of the statement:
If the tank is full, then we have enough water.

Единствената редакция, която бих направил в горния пример – чисто стилова редакция, а не логическа – е да заменя and с but или с however: The river is narrow BUT we cannot cross it quickly. Отрицанието на примера в упражнението би станало нещо от типа Oh, my God, the tank is full, BUT nevertheless we haven’t enough water!!!

Верни решенията на първата задача

Естествено ние трябваше да решим задачата за адвоката със собствени сили. А те са напълно достатъчни, ако съумеем да се освободим от “декорацията”, както навремето се изразих. Това означава да мислим формално, сиреч логично. След като прокурорът свързва по определен начин две твърдения – “Обвиняемият е виновен” и “Обвиняемият има съучастник”, нашата задача е така да свържем тези две твърдения, че да получим противоположното на обвинението. Ето защо всякакви отклонения по линия на “презумпция за невиновност”, адвокатски хонорари и т. н. бият встрани от целта.

В две упътвания дадох допълнителни примери. Първият беше едно обещание: “Ако в събота почиваме, ще те взема на ски". А въпросът беше: “Как мислите, какво трябва да се случи, та да ме уличите в лъжа?” Лесно се вижда, че уличаването в лъжа, т. е. отрицанието на обещанието, би звучало приблизително така: “В събота почивахме, А ти не ме взе на ски!”. В случая А чисто стилистично играе ролята на И, както беше с НО.

Вторият напътстващ пример представяше следната ситуация – крайно нежелателна и поради това чисто хипотетична. Любовницата ви е избягала, а врачката ви казва: "Ако сгънеш заедно две снимки - твоята и нейната, и ги скриеш под възглавницата, на сутринта приятелката ти ще е при теб." На сутринта обаче любовницата продължава да я няма. Разярен, вие отново отивате при врачката и й кресвате (съвсем както адвокатът - на прокурора): "Ти си една лъжкиня! [..., ...] Искам си парите обратно!" Питаше се, с какво да заместим точките. Там дори нарочно оставих една подсещаща запетая. Сигурен съм, че бихте изобличили врачката с думи от типа: “Сгънах двете снимки и ги скрих под възглавницата, А тя не дойде!”

Сега да се върнем на задачата. Щом прокурорът казва “Ако обвиняемият е виновен, той има съучастник”, отрицанието от страна на адвоката добива следното значение: “Обвиняемият е виновен И няма съучастник.” Излиза, че адвокатът не само обявява виновността на своя довереник, но и го посочва за единствен виновник! Е, нима такъв адвокат не е глупак? Та той е по-коварен от прокурора!

Единственият верен отговор е даден от някой, който за съжаление вече фигурира като гост: https://rigas.bulgarianforum.net/forum-f5/topic-t72-15.htm#8124 .
Той пише следното: "На мен изказването на адвоката ми звучи като "подъдимият е виновен, но не е имал съучастник". Съвсем точен отговор! Дано авторът си го познае, за да си получи наградата – бутилка тъмно пиво.

След някои лутания в грешна посока твърде близко до верния отговор е Надя:
https://rigas.bulgarianforum.net/forum-f5/topic-t72-30.htm#8198 .
Първоначално тя пише: “Адвокатът не е трябвало да избързва...”, след това “Не е на 100 % сигурен” и т. н. Както виждаме, това са твърдения, които нямат нищо общо с прокурорското обвинение и затова не могат да участват в отговора. Накрая обаче Надя напипва отговора: “Реакцията на адвоката означава, че обвиняемият няма съучастник, т.е признава виновността на обвиняемия дори и без съучастник, това означава, че той не защитава клиента си, а го признава за виновен.” Формата не е изчистена, но по същество тя е права. Затова получава втора награда – бутилка светло пиво. Чакам я да си получи наградата!

Доста близо до правилния отговор е била и Соня, но за съжаление и доста далеч:
https://rigas.bulgarianforum.net/forum-f5/topic-t72-30.htm#8231 .
Тя отговаря така: “Ако подсъдимият е виновен, той е действал сам”. Както виждаме, половината верен отговор – “действал е сам”, е заедно с невярна половина – условното твърдение “ако е виновен...”.

Неверни решения на задачите

А сега ще направя кратък анализ на някои от писмата, които не дават верен отговор, но повдигат интересни въпроси. Най-напред Маестрото неправомерно вмъква изискване, което не фигурира в твърдението на прокурора и затова не може да бъде част от неговото отрицание: “Адвокатът да защищава довереника си като невинен...” Нещо подобно – и също толкова нямащо отношение към решението – прави Боабаб: “Ако прокурорът не може да дакаже, че е имало съучастник, подсъдимият е невинен." Ригас в своята “срамна екстензия” преформулира задачата, като сменя съдържанието, но заразва формата: “Ако имаш сестра, то тя е курва!” Да, и какви затруднения срещаме, когато искаме да отречем това твърдение? Отрицанието очевидно би било: “Ето я сестра ми. Както виждаш, тя не е курва!” Или логически по-изчистено: “Имам сестра, НО тя не е курва”. Както виждаме, конструкцията е същата. Контекстът обаче, в който Ригас поставя твърдението, е доста по-широк. По тази причина твърдението съдържа подразбиращи се елементи (наричат се презумпции), които също би трябвало да участват в отрицанието, ако искаме да сме адекватни. Ригас самият добавя: “Като те гледам каква си мутра...” В такъв контекст твърдението за сестрата добива съвсем различен смисъл: “И ти самият, и всичките ти роднини сте изроди!” Естествено отрицанието на това твърдение няма да е отрицанието на импликацията за сестрата, а нещо друго. Това вече е друга задача.

Един следващ “Гост” допуска твърде разпространена грешка, свързана с импликацията. Той пише: "Ако..., то...." не е вярно само в случай, когато втората част на условното съждение не е истина.” Това очевидно не може да бъде така, защото в противен случай верността на условните твърдения щеше да зависи само от заключението. Защо би било тогава условието? Ето контрапример: твърдението “Ако днес е събота, утре е неделя” е вярно, нали? То е вярно и днес, когато не е неделя! Ето и неговия собствен пример: “Ако днес е понеделник, то в Лондон вали”. Отрицанието на това твърдение според Госта е “Ако днес е понеделник, то в Лондон не вали”. Можем ли да се съгласим? Първото твърдение очевидно е невярно, защото едва ли в Лондон всеки понеделник вали. Не е вярно обаче и второто – че “Щом е понеделник, не вали”. Следователно не е това отрицанието. Вярното отрицание сигурно е “Ето, днес е понеделник, А не вали”, което категорично опровергава първото твърдение и отговаря на нашето правило.

Боабабът предлага следната комична вариация: “Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка.
- Не е вярно - отвръща веднага, например Гевезето.
Защо Гевезето е глупава:
Защото всъщност казва, че баба ми или е мъж, което е наистина пълна глупост или казва, че жените имат дръжки.” Логически обаче, ако непознатото на мен Гевезе е глупаво(а), то не е по указаните причини. Защото тя с думите "Не е вярно" казва не това, което Боабаб й приписва, а нещо съвсем друго: “Баба ти хем е мъжка, хем няма дръжка”, което очевидно няма как да стане.

Сега да минем накратко на третата задача. Тук неуспехът е тотален. Макар че тя формално не се различава от първата. Туземецът казва: “Ако аз съм благородник, приятелят ми е негодник”. Може ли говорещият да е негодник? Ако той би бил такъв, значи лъже. Тогава казаното от него е лъжа, а обратното е истина. Значи пак опираме до отричане на условно твърдение. Отрицанието би било: “Говорещият е благородник, а приятелят му не е негодник”. Всъщност втората част не ни интересува, защото се получи, че говорещият, за когото допуснахме, че е негодник, е благородник. Това е противоречие. Следователно той е благородник. Щом е благородник, той казва истината, откъдето следва, че другият е негодник. Това е решението.

Заключителни думи за патилата, които носи импликацията

В заключение ще драсна две думи за условните твърдения (импликациите). С основание някои от вас проклинат съюза “ако”. Той наистина внася много недоразумения, но съгласете се, че без него не може. Всеки ден ние употребяваме изрази от типа “Ако шефът ме пусне по-рано...”, “Ако утре не вали...”, “Ако не ни увеличат заплатите...”. Проблемите идват от допълнителните ноюанси, които неправомерно се влагат в неговия смисъл. Затова трябва много да се внимава с “ако”-то! Крайните случаи са от типа “Ако ти не си глупак...” – тук явно се предпоставя твърдението, че човекът срещу нас е глупак и той се обижда. никакви оправдания от сорта "Ама аз казах ако..." не помагат! По-разпространено е недоразумението, което се дължи на смесването на условното твърдение с безусловно. Кажете пред група хора, че ако спечелите много пари, ще им ги раздадете, и те след време ще ви обвинят: “Обеща да ни раздаде пари, а не го направи!” Ако-то е забравено (моля да поставяте ударението на втората гласна, а не на първата)!

Ето един колоритен откъс от “Автобиографията” на Бранислав Нушич. Няколко години, след като се е уволнил от казармата, Нушич получава съобщение да сдаде в поделението конското чесало. Отива той и казва: “Аз съм пехотинец. За какво ми е конско чесало? Друго нещо е, ако търсехте одеяло.” Ето го коварното “ако”! На другата година се получава съобщение: “Върнете конското чесало и одеяло!”. Той пак отива и казва: “За одеялото разбирам. Но за какво ми е конското чесало? Виж, ако беше войнишко канче...” На следващата година известието вече е: “Върнете конското чесало, одялото и канчето!”... Това е положението – от “ако” човек само си пати!

****************************
Предстои да напиша втората сказка, вече с картинки. До нови срещи!

.. на ролята на АКО. Намирам, че научаването на формалната логика чрез примери, които допускат нееднозначна функция на АКО е непродуктивно. Повтарям своето "приземено" и лаично разсъждение:

Адвокатът е първом честен юрист и втором - адвокат. Та, на твърдението на своя колега прокурор, той отговаря "Не е вярно" в смисъл:

- От предоставените на съда доказателства НЕ СЛЕДВА че АКО обвиняемият е виновен, той има съучастник.

Тази негация не предполага виновността на клиента му, а атакува валидността на твърдението на прокурора на базата на наличните данни. Откъде следва, че единствената негация на прокурорското твърдение ( от А следва В ) е ( А е вярно, но В не е ) ? А не и ( АКО А е вярно, то В не е ) ?

Пример:

- Ако Таки е китаец, то той е балетист.

- Не е вярно!

Класическа негация: Таки Е китаец, но той не е балетист!

Нормална негация: От никъде не следва, че АКО Таки е китаец, то той е балетист.

И аз не съм съгласен с логиката на Логика. Но това е може би причината да не съм толкова ловък н пазарното стопанство.

Ето как стои за мен задачата:

X1 - баба ми е жена - Y1 има дръжка
Y2 - няма дръшка

Х2 баба ми не е жена - Y1 - има дръжка
Y2 - няма дръшка



1.X1 Y1
2.X2 Y2

Неверните / глупавите / отговори са:

1.Ако баба ми е жена, щеше да има дръжка
2.Ако баба ми беше мъж, няма да има дръжка.

Надявам се лекторът да не се ядоса, а търпеливо да обясни къде ние грешим.

Оти е ясно, че не сме форум на математици - логици.

Таки написа:Надявам се лекторът да не се ядоса, а търпеливо да обясни къде ние грешим.

Нека се съберат още малко възражения.

С радост научавам, че съм спечелила награда. Не остава нищо друго, освен да почерпя. Това сме ние комунистите, с триста зора, но успяваме в конце концов.

Ти пак се измъкваш виртуално Обаче наградата се получава реално, така че .... готви се!

Homan написа:Ти пак се измъкваш виртуално Обаче наградата се получава реално, така че .... готви се!

Това за връчването на наградата, ако не е нарочно?!

Надя написа:

Homan написа:Ти пак се измъкваш виртуално Обаче наградата се получава реално, така че .... готви се!

Това за връчването на наградата, ако не е нарочно?!

Не, бе, завиждам